Центърът на град Лийдс, който се намира в Западен Йоркшир, е залят с боклуци след празненството на привържениците чийто клуб се завърна във Висшата лига. Лийдс Юнайтед се пребори за директна промоция от Чемпиъншип и ще играе в елитния ранг след 16 години пауза.
Лийдс си осигури първото място в Чемпиъншип, заради което мениджърът Марсело Биелса получи и улица в този град, но привържениците не размисляха много за хигиената и контрола.
Оставили голямо количество боклук на централния площад, въпреки апелите на местните власти и собственикът на клуба да не се провеждат масови събирания заради епидемията корона вирус.
Според информациите на полицията в Западен Йоркшир, един полицай е получил тежка травма на главата.
С вчерашното поражение в гостуване на Тотнъм Арсенал продължи невероятната черна серия. Това му беше 27-ми пореден мач без победа срещу най-големите съперници в гостувания - Манчестър Юнайтед, Сити, Ливърпул, Челси и Тотнъм.
17 поражения и 10 равенства
"Топчиите" нямат гостуваща победа срещу петте най-добри състава още от 18 януари 2015, когато победиха Манчестър Сити на Етихад. Треньор тогава беше легендарният Арсен Венгер.
От тази среща са нанизали чак 17 загуби и десет ремита, по-късно под ръководството на Унай Емери, Фреди Люнгберг и сегашния треньор Микел Артета. Още един ужасен сезон за Арсенал
Вчера загубиха северното лондонско дерби с 1:2 от най-лютия съперник Тотнъм, въпреки че поведоха с 1:0. С това сложиха точка на още един неуспешен сезон. Не само не бяха в конкуренцията за титлата, а през следващия сезон няма да играят и в европейските турнири.
Отборът на Артета има ново дерби в сряда против шампиона Ливърпул, но на своя Емирейтс. Там Арсенал играе доста по-добре.
Играе в Лига Европа, в средата на класирането е и... Има по-малко точки от Юнайтед от същия период на миналата година, когато Жозе Моуриньо броеше последните дни на Олд Трафорд...
Занемя Театъра на (неосъществените) мечти след головете на Джак Грийлиш и Тайрън Мингс, за малко да остане заледен под удара на Астън Вила, която в по-голямата част на мача беше по-конкретният, по-добрият съперник против Манчестър Юнайтед.
Когато би се търсило кратко описание на всичко което се случва в редиците на посърналия гигант, тогава определено най-добра е формулировката на вчерашния репортаж - сезонна карта и кутия бенседин. Цялото безсмислие на онова което се случва на Олд Трафорд откакто сър Алекс Фергюсън напусна се оглежда във факта, че лутането в мъглата влезе в ДНК на някога големия клуб, заради което Юнайтед стана клуб достоен едва за Лига Европа и мършавата среда на табелата, в ранга на Бърнли и Кристъл Палас, малко по-добре от Борнемут и незначително по-слаб от тазгодишния хит във Висшата лига - Шефийлд Юнайтед.
Ако Арсенал едва сега започна да усеща на своята кожа как е като завърши една ера и след повече десетилетия влезе в непозната вода, Манчестър Юнайтед вече непълни седем години безуспешно опитва да направи модел, който да смени трофейната епоха на големия треньорски маг. Арсенал, все пак, и в годините преди напускането на Арсен Венгер беше свикнал главно с неуспехи. Реномето на Юнайтед след Дейвид Мойс, Луис Ван Гаал, Жозе Моуриньо и сега Оле Гунар Солскяер се срина в пропастта.
Вчерашното 2:2 против Астън Вила вече никого не изненадва. Чак и симпатичният отбор от Бирмингам да беше победил на някога непревземаемата крепост малцина наистина биха се шокирали.
Юнайтедовите 18 точки от 14 мача, 4-6-4 и мършавото девето място в табелата са доказателство, че голямата европейска институция е в криза на идентичността. Харчи като най-богатите клубове в Европа, поставя летвата на нови висоти в работата на трансферния пазар (най-скъпият защитник и десен бек в един и същ прозорец) и доскоро даваше заплати извън всякакви стандарти чак и за клубовете от Висшата лига (чети: баснословният договор на Алексис Санчес), а максимум успя да извлече Жозе Моуриньо със спечелването на Лига Европа и Купата на Лигата през сезон 2016/2017.
Миналата година по това време Моуриньо вероятно и сам беше наясно, че брои последни дни в Манчестър. Важеше за "персона нон грата" в клубните кръгове след лошия старт на сезона, заради което в средата на декември го замени Оле Гунар Солскяер. След завършената "фаза на медения месец" и върха в онзи впечатляващ обрат в двубоя с ПСЖ, се видя с колко ограничени треньорски качества е всъщност норвежецът за върховната футболна сцена и че неговата игра дълго се е основавала на базата на поставеното във времето на Моуриньо.
Без малко година по-късно Моуриньо за пръв път се връща на Олд Трафорд в ролята на мениджър на Тотнъм. Да са знаели в Юнайтед какво ще ги дочака в тази година със Солскяер, трудно привържениците да бяха гонили Моуриньо, а биха му простили всички грехове. Ако от това състояние се направи сравнение със същия период миналата година, Юнайтед имаше четири точки повече и заемаше седмо място след реми със Саутхемптън (2:2). Две седмици по-късно Специалния беше уволнен.
Причините за свалянето на Моуриньо бяха от широк спектър - от развалените отношения в съблекалнята, преди всичко с първата звезда Пол Погба, през лошите връзки с клубната управа заради недостига на финансова подкрепа в летния трансферен прозорец през 2018. Когато Моуриньо беше уволнен един от членовете на управата на Юнайтед описа събитието като "смърт с хиляди рани".
Временното ангажиране на Солскяер се превърна в постоянно след 14 победи в 19 мача, когато изглеждаше, че някогашният нападател на Юнайтед може да върне чара от някои стари времена и да освежи култа към ерата на неговия ментор сър Алекс. Онова което мандатът на Солскяер показа досега е невероятен контраст в работата. Популярният като Убиеца с детското лице продължава да уверява Юнайтед, че трябва да направи стъпка назад, за да отиде две напред. Но тази идеология засега няма адекватна основа.
Ако си спомним времето на Моуриньо в Юнайтед, непрекъснато беше критикуван заради стила на игра, критикувайки го, че винаги е бил твърде защитен и че Червените дяволи винаги трябва да изглеждат нападателно. Нищо значително не се промени и при Солскяер. Игра базирана на контри и отбрана на нестабилни крака не увери никого, че Юнайтед наистина прави "стъпка назад" заради по-висша цел, а клубът се движи непрекъснато в обратната посока.
Юнайтед сега, повтаряме, е клуб от Лига Европа и средата на табелата във Висшата лига. На светлинни години изостава от двете най-доминиращи сили в този момент - Ливърпул и Манчестър Сити.
Единственото положително нещо което Солскяер тези дни прави на Олд Трафорд е влагането в бъдещето чрез увеличаването на минутите на момчетата от клубната академия Аксел Туанзебе, Брендън Уилямс, Скот Мактомини, Мейсън Грийнуд, както и Маркъс Рашфорд и лятната придобивка Даниел Джеймс.
Продължава на никой да не му е ясно защо Юнайтед се отрече от Ромелу Лукаку, без да доведе адекватна замяна, докато и поред всички влагания, съответно 150 000 000 евро отделени за Хари Магуайър и Арън Ван Бисак отбраната продължава да изглежда сякаш е събирана от магазин "втора ръка".
Следващият е Тотнъм. Жозе Моуриньо има идеална възможност с победа над такъв Юнайтед на всички още веднъж да даде да разберат, че проблемът не е в него, може да не е директно в треньорите преди и след него, а в оперативния в клуба и дясната ръка на семейство Глейзър Ед Уудърд, в чийто мандат започна разпадането на бившия шампион на Европа и Англия. Когато Моуриньо напускаше на всички беше ясно, че някаква промяна трябва да се случи. Само, че беше сменен грешния човек, а Солскяер е някой на чийто гръб сега се убива бъдещето на един клуб... Автор: Никола Стойкович
Манчестър Юнайтед завърши 1:1 в гостуване на Уулвърхемптън в двубой от втория кръг на Висшата лига, а трагик на мача беше Пол Погба. Французинът в 68-ата минута изпълни дузпа спасена от вратаря на "вълците" Руи Патрисио.
В интернет се появи видео от Скопие на което се вижда мъж, който чака само още победа на Юнайтед за печалба от 11 хиляди евро от залози, а когато Погба изпусна дузпата, разби телевизора в букмейкърския пункт.
Рафа Бенитес прати на Ливърпул подарък, който червените не използваха. След неговата победа над Сити, можеха да отидат на плюс седем спрямо манчестърците и да дочакат безгрижни 24 февруари и най-тежкия мач до края на сезона когато гостуват на другия съперник от Манчестър - Юнайтед. Така, записаха две поредни издънки, разликата със Сити се стопи на само три точки, а след два кръга е големият мач на Олд Трафорд...
Така "ливърпулски", така вече виждано. Когато наистина изглеждаше, че титлата след 29 години се връща на Анфийлд Роуд и това поколение избраници на Клоп ще прекъсне три десетилетия чакане, Ливърпул отново се простреля сам в коленете и съживи надеждата в Манчестър Сити. Кой знае, може би и на Тотнъм...
Паника, напрежение, неудовлетвореност, натиск...
Всичко това се усеща тази сутрин в Ливърпул. Проблемът не е само в четирите профукани точки в последните два мача, а че Ливърпул не заслужаваше да спечели повече. Няма я вече онази убедителна игра, няма го вече онзи турбо футбол от първата част на сезона. Против Брайтън победиха на мускули, против Палас имаха късмет в онова лудо второ полувреме, но против Лестър и Уест Хем си платиха.
"Гледах мача против Лестър по телевизията и можехте да видите как притеснението от трибуните се пренесе върху играчите. С историята, която те имат... Можеше да се усети докато седях във фотьойла пред телевизора", заяви вчера капитанът на Уест Хем Марк Нобъл.
Опитният полузащитник очаква интересен финал.
"За нас неутралните ще бъде много интересно да гледаме развръзката. Ще има тук още обрати и завръзки. Смятам че шампион ще стане отбора с по-големите топки, ако ми е позволено да кажа това."
За напрежението в Ливърпул...
"Те така жарко желаят да спечелят титлата, но и привържениците трябва да ги подкрепят. Да бъдат до тях сега когато всички ги преследват. Всички знаем, че Манчестър Сити няма да се откаже и че на Ливърпул му е нужно единство. Аз лично мисля че Ливърпул има фантастичен отбор и фантастичен треньор с който може да стигне до титлата. За хората в Ливърпул би било прекрасно да спечелят титлата. Сити вече я взе няколко пъти в протеклите години...", не крие Нобъл за кого е в шампионското състезание.
Обаче, желанията са едно, а реалността нещо друго. В реалността, Ливърпул вече не е отбор, който влива страх в костите. Нападението на Ливърпул вече не е толкова убедително, но е факт, че в първия дял на сезона отбраната държеше червените пред конкуренцията и ломеше противниците. Ливърпул в последните пет мача допусна седем гола, докато в 20 мача преди това получи само осем.
"Смятам че се натрупа много неудовлетвореност заради слабите игри в последно време. Не можех да повярвам колко лош беше Ливърпул вчера", каза легендарният капитан Джейми Карагър.
Все пак, не губи надежда...
"Ливърпул продължава да е първи, чак и да отиде на точка или две зад Сити или Тотнъм, пак е в играта за титлата. Няма да свърши света ако се случи това. Ливърпул още не е влизал в кризисен период, който Сити имаше като загуби три от четири мача. Трябва да се отърсят от приказките за напрежението, защото изглеждат, че директно с тях на гърба ще влязат в следващия мач с Борнемут. Ливърпул не трябва да забравя, че продължава да е лидер и такива издания като срещу Уест Хем няма да се случват често. Ще има Ливърпул серия в която ще победи и в пет от шест мача, не се съмнявайте в това."
Карагър вярва, че харизмата на Клоп ще успее да извади отбора от този момент.
"Юрген Клоп е с огромна важност и има огромно влияние върху онова което прави Ливърпул. Той е голяма фигура в съблекалнята и е бил в такива ситуации и по-рано когато водеше Борусия (Дортмунд) и гонеше Байерн. Важен е Джеймс Милнър, който има спечелена титла. Остатъкът от съблекалнята не се е напечелил на трофеи и чака нещо голямо. Играчите трябва да отговорят на терена. Да, можеше да бъде седем разлика, но е три и Ливърпул е първи. Така и трябва да мислят. Има още да се играе, още е рано. Голямо влияние ще има и Шампионската лига и кой ще стигне по-напред в нея."
Паниката се завърна в града на Бийтълс. Подхлъзването на Джерард на мнозина им е пред очите тази сутрин. А тепърва идва най-тежкото... Ливърпул след осем дни приема Байерн в Шампионската лига, после гостува на засилилия се Манчестър Юнайтед в най-тежкия мач във Висшата лига до края на сезона, а тогава идват дуел с Уотфорд и градското дерби с Евертън. Кредитите са профукани, всичко това трябва да се спечели...
Арсенал постоянно напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.
Арсенал отново е хит във Висшата лига!
След дългогодишни турбуленции и монотонност в които клубът изпадна под ръководството на последния треньорски вълк Арсен Венгер, Арсенал най-сетне получи шок терапията, която размърда всички в продължаващата да бъде сложна система. Електродите държи Унай Емери.
Убедителната победа над Тотнъм, с допадаща игра и ясно изразена емоция върна на Арсенал стария, почти забравен чар и припомни на някои отдавна отминали времена когато отборът от Северен Лондон доминираше по островните и европейските тревни арени. Арсенал дишаше с положителна енергия, а в тъканта на отбора отново има желание за победа и борба до последния съдийски сигнал.
Много се промени откакто Унай Емери пое Арсенал през лятото. Привържениците с нетърпение дочакаха смяната на Венгер и идването на Емери, за да най-накрая да имат нова тема за разговор. Възможност да се дискутира за свеж тактически подход, селекция на играчи, стил, детайли, които би трябвало да поставят основата на напълно нов отбор. Един Арсенал отиде в историята в която може би трябваше да се намери още преди пет години. Ще се помнят Непобедимите, финала в Шампионската лига, Хайбъри, Тиери Анри, Денис Бергкамп, Робин Ван Перси и всички онези, които помогнаха на Арсен Венгер да доведат клуба до европейския елит. Арсенал с Унай Емери има напълно нов подход към футбола и обществеността е предоволна от онова което вижда.
Като всяко ново начало и това беше тежко. Не само за Емери, а и за всички в Арсенал. Да се сетим само за Манчестър Юнайтед и лутането във всички клубни структури откакто сър Алекс Фергюсън си отиде. Арсенал функционираше по един и същ начин двадесет и две години. Макар че още е рано за някакви големи заключения, Арсенал с Емери получи онова което, например, Юнайтед не е с Дейвид Мойс - спокойно преминаване и заплуване в нови води.
Арсенал отново има душа. Първи отива към топката, първи влиза в дуели. Полузащитната линия получи необходимата сърцатост с Лукас Торейра, момъкът, който засега добре отплаща вложените 30 000 000 евро. Динамичният уругваец диша с искрена южноамериканска емоция и същата пренася на терена. Довеждаше играчите на Тотнъм до лудост, с предано форсиране на висока преса ги караше бързо да губят владението и така даваше на съотборниците си бързо да скроят куп опасни атаки и продължително да тестват подготвеността на Уго Лорис. Това е игра, която привържениците чакаха от години. Маурисио Покетино е победен в само едно дерби на Северен Лондон в последните осем шампионатни мача. Точно неговата философия представляваше всичко което липсваше на Арсенал в годините на пасивността на Венгер.
Сега Емери в Торейра има тази задвижваща сила, струна, която може да дърпа когато е нужно да се затегне полузащитната линия и да се отнеме на противника възможността за лесно препредаване на топката.
Ясно е, поддръжниците на Арсенал и футболните поклонници дочакаха възходът на Арсенал в празнична атмосфера, а върхът донесоха факлите запалени на трибуните на Емирейтс, което Лондон дълго не е виждал...
"Искрено, не съм вярвал, че Арсенал е способен да играе така и с толкова енергия", призна Гари Невил и допълни:
"В Тотнъм помислиха, че могат да излязат на терена и играят своята игра. Дочака ги истински шок."
Емери показа, че този отбор има сърце, че иска повече и че не размисля за миналото. Наистина, дълъг е пътят до крайния лимит, защото и играта против Тотнъм не беше без слабости. Тотнъм успешно се измъкна от торнадото на Арсенал в началото и откри всички слабости на противника за неочаквана преднина на полувремето. Това беше 14-и мач в също толкова кръгове в който Арсенал пропусна да вземе преднина до почивката. Но, точно както в десет от предходните тринадесет мача отборът на Емери успя да поправи играта във второто полувреме и да направи много повече. Това стана запазена марка на Арсенал през този сезон.
С решението да жертва Алекс Иуоби и Хенрик Мхитарян с пускането на Аарън Рамзи и Александър Лаказет, Емери получи нападателна острота и повече възможности в създаването. Рамзи асистира на разиграния Пиер-Емерик Обамеянг за неговия втори гол в мача, докато Лаказет на практика измисли онзи гол, който заяви обрата.
"Това се наричат промени. Рамзи беше много близо до нападението и отваряше пространство на съотборниците, което създаваше голям проблем на Тотнъм", хвали Невил.
Когато отборът има треньор, който знае да се носи с напрежението и знае да измисли решение, всичко е много по-лесно. Ако Венгер в своите най-добри дни беше символ на чистия футбол, Емери е един от тактическите фанатици.
Арсенал непрекъснато напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в
Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор
става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има
всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.
В момента това изглежда много добре... Автор: Никола Стойкович
Англичаните определено знаят как да се преборят с невъзпитаните привърженици на стадиона, един такъв завърши зад решетките въпреки че не направи някакво тежко престъпление.
Невероятен мач изиграха Арсенал и Тотнъм в дербито на кръга и на Северен Лондон и накрая, след най-вълнуващите 90 минути футбол през този сезон във Висшата лига, Арсенал победи с 4:2, въпреки че на полувремето губеше с 1:2.
Пълният обрат на "топчиите" в продължението режисираха убийствения Обамеянг, Лаказет и Торейра, докато на другата страна нямаше истински отговор, "шпорите" напълно потънаха във второто полувреме, наказани сурово от най-големия си съперник.
А са наказани и отстрана на Футболната асоциация на Англия, която започна разследване срещу един привърженик на Тотнъм.
Той е арестуван, защото хвърлил бананова кора срещу нападателя на Арсенал Пиер-Емерик Обамеянг по време на градското дерби в Лондон.
Вярваме, че след това на никой няма да му дойде наум да прави нещо подобно.
Последиците от геополитическата ситуация между Великобритания и Европейския съюз ще се отразят и на футбола.
Преговорите на Великобритания за излизането от Европейския съюз ще потраят, както стоят нещата, още дълго. Британците на референдум проведен на 23 юни 2016 година с малка преднина от 52% гласове решиха да излязат от Европейския съюз, след което в Лондон и Брюксел започнаха мъчителни преговори за раздялата на които (засега) не им се вижда краят.
И докато политиците играят своя "мач", управниците на Английския футболен съюз (ФА) се подготвят за функциониране в новите околности, които ще последват.
Намаляване на броя на чужденците
Висшата лига ще преживее голяма промяна. Клубовете, които се състезават в най-висшия ранг на английския футбол ще могат да имат най-много 12 чужденци, с това че, когато Брекзит влезе в сила (март 2019 - б.р.), като чужденци ще се третират и играчи от страните от Европейския съюз, какъвто в момента не е случаят.
Това е предложение което ФА тази седмица ще отправи към 20-те клуба във Висшата лига. Ще видим дали ще има опирания, с оглед на това, че чак 13 клуба в момента имат над 12 чужденци (Манчестър Сити има 17, както и Тотнъм, Челси и Ливърпул по 16, Арсенал 15, Манчестър Юнайтед 14...) По-голям брой английски играчи
Хората, които управляват английския футбол са упорити в намерението да използват Брекзит за увеличаване на броя на английските футболисти в най-силните клубове, защото сегашната ситуация е алармираща.
Например, в 10-ия кръг само 28% от играчите, които са били на тревата са поникнали в някой английски клуб. Така от Асоциацията са дошли до идеята в бъдеще, от 2020 година нататък, от 18 играчи, които ще са в списъка за всеки мач най-малко седем да бъдат такива, които са започнали сериозно да се занимават с футбол в някой английски клуб, съответно да бъдат т.нар. home-grown (между 15-ата и 21-ата година поне три сезона да са провели в един клуб.)
Ако това бъде прието, ще означава начало на нова ера в най-бляскавата лига на света.
В някое далечно бъдеще би трябвало да спечели и английският национален отбор, докато редица чужденци ще станат достъпни и за останалите европейски първенства, които заради моментното съотношение на силите не могат да се конкурират с англичаните в довеждането на скъпоценни подсилвания.
Арсенал вече не е само симпатичен отбор. Арсенал сега е кандидат за титлата. Емери очевидно успя да убеди Йозил да е лидер на този отбор, а и останалите да са важни "чаркове" в целокупната игра на състава.
Арсенал блести! Дълго привържениците на "топчиите" искаха да гледат как техният клуб отново по такъв начин гази противниците, а възможностите на отбора на Унай Емери на своята кожа усети и Лестър на който не му стигна и че до самия край на първото полувреме имаше преднина в резултата.
Този отбор на Арсенал вчера поред технически способности показа и характер, който не красеше предходните състави на този клуб, върна се на крилете на фантастичния Месут Йозил и стигна до фантастичен обрат във второто полувреме.
Особено впечатляваща беше атаката при третия гол на домакините, а втори в мача за "резервата" Пиер-Емерик Обамеянг, с който беше поставен печата на надеждите на немощните "лисици".
"Мисля че играхме някакъв секси футбол вчера. Горд капитан съм на този клуб", възхитено поръча Месут Йозил в своя Туитър.
Унай Емери беше под големия натиск на нервната лондонска общественост в началото на сезона. "Топчиите" тогава приличаха на отбор, който няма концепция за играта. Нападенията бяха безидейни, а отбраната оставена на разстрел. Всичко това лукаво използваха противниците. Все пак, испанския стратег полека събираше пъзела, отборът започна да получава физиономия на играта при влизането в състава на играч какъвто е Лукас Торейра, а тогава започна серия, която продължава 10 мача.
Арсенал вече не е само симпатичен отбор. Арсенал сега е кандидат за
титлата. Емери очевидно успя да убеди Йозил да е лидер на този отбор, а и
останалите да са важни "чаркове" в целокупната игра на състава, което все по-ясно се вижда на терена и което предизвиква все по-големи симпатии в цяла Европа.
"Месут изигра отличен мач, а сега желаем да получим още повече от него и целокупния отбор. В състава има играчи с такъв капацитет, всеки може да даде принос със своите качества. Имаме много ясни капитани и всеки от тях е много важен, мисля че Йозил може да изиграе всеки мач с такава посветеност и качество. От всеки играч ще искаме такава посветеност и отношение, а после с нашето качество можем да си помагаме един на друг на терена", заяви Емери.
Испанецът много ясно показа своята главна разлика, която досега може би не беше позната на широката общественост, а това е че притежава фантастично усещане за хвърляне на определени играчи в огъня. Най-добрият пример представлява двойната смяна в 61-ата минута, когато на терена вместо Мхитарян и Лихтщайнер влязоха Гендузи и Обамеянг. Домакинът промени концепцията на играта, а фантастичният голмайстор от Габон в следващите пет минути на два пъти разтресе мрежата на противника и реши мача.
В играта на Арсенал не се виждат големи проблеми с отбрана на която липсват Папастатопулос, Кошчелни, Монреал, Колашинац... Просто, във всеки момент, всеки играч на терена знае своята роля и опитва да я превърне в отборно качество. Това е онова което в последните години на пейката на Арсенал не се получаваше на Арсен Венгер, когото очевидно времето прегази.
Пред Арсенал тепърва идват големите предизвикателства, защото отборите ще се подготвят все по-сериозно за отбор, който гази всичко пред себе си. Лига Европа почти ясно ще бъде поставена на втори план, а във Висшата лига следва гостуване на ранения Кристъл Палас, па дерби с Ливърпул на Емирейтс, което ясно ще покаже дали този отбор разполага с шампионски потенциал.
Манчестър Юнайтед е на първо място сред футболните клубове на основата на заработване от спонсорските договори на годишно ниво.
Клубът от Олд Трафорд годишно заработва 269 милиона евро от чак 68 търговски договора, а веднага зад него е Барселона, която заработва 261 милиона и те са единствени над 200 милиона, показа анализа на компанията CSM Sport & Entertainment.
Следват мюнхенският Байерн, Реал (Мадрид), четири английски клуба - Челси, Манчестър Сити, Арсенал и Ливърпул, а Топ 10 завършват ПСЖ и Ювентус.
Гледайки първенствата, не е изненадващо, че начело в списъка е английската Висша лига чиито клубове само на основата на спонсори заприходяват 1,2 милиарда евро, втора е немската Бундеслига с доста по-малко - 734,7 милиона, а следват Ла Лига (678,5 милиона) и италианската Серия А (439,3 милиона).
Глейзър вече 13 години владеят Юнайтед от който са изсмукали огромни пари, докато шейх Мансур Бин Зайед Ал Нахаян същата сума е вложил в клубната каса
Все по-лош Юнайтед и все по-добър Сити и така вече години. Всъщност в последните години. Много привърженици на "червените дяволи" кълнат съдбата, която някога най-силният отбор в Европа сведе до почти подигравка. Добре, далеч е Юнайтед от пропадането, но в съседското сравняване вече от доста време е в отстъпление.
Онези по-слабо запознатите биха прехвърлили всичко върху напускането на сър Алекс Фергюсън, но истината е съвсем друга, а това най-добре знаят верните привърженици на по-стария от двата манчестърски гиганти. Най-лошо от всичко е, че добре се вижда че Сити, който с години се мъчеше и често обитаваше компанията на втора лига сега във всички аспекти е по-добър от градския съперник. Не само на терена където играе един от най-добрите и най-хубавите футболни стилове в Европа, а и в другите сегменти каквито са организация, маркетинг и т.н. Всичко това е резултат от миналото десетилетие и съвсем различен подход на управление на големи системи.
Както пише Гардиън, в центъра на посърването на "червените дяволи" и издигането на "гражданите" са новите собственици. Защото американските братя Глейзър, чак шестима влязоха в Юнайтед чрез банкерски врътки преди 13 години, докато шейховете от Абу Даби дойдоха в Сити през 2008. И от тогава едните изсмукаха над милиард лири, докато другите вложиха горе-долу толкова.
От самото начало Глейзър, иначе известно американско/еврейско семейство със сериозно портфолио от занимания в спортната индустрия, влезе в овладяването, а и по-късно консолидацията от чисто банкерска гледна точка, така че поставянето на един от най-добрите английски финансови специалисти (банкери) на мястото генерален директор Ед Уудърд беше логичен ход. Тогава започна явният бунт на най-искрените привърженици на Юнайтед, който продължава, но без резултат, защото капиталът в капитализма е "по-голям от бога", па Глейзър са напълно защитени. Разбира се, всичко това може би можеше и да се забрави, ако Юнайтед постига добри резултати, но реалността е тази, която ги кара да продължават със съпротивата. Трибуните на Олд Трафорд сега са предназначени повече за "туристите" отколкото за местните ултраси, което ги обижда до кокал. На върха на всичко, клубът не е спечелил титлата откакто през 2013 година сър Алекс Фергюсън напусна пейката.
От другата страна, семейство Ал Нахаян от Абу Даби първо направи сериозен анализ на всички клубове във Висшата лига за които беше заинтересовано, па чак тогава избра "гражданите" и полека изграждаше доверие, преди всичко в привържениците. От старта им беше важно влиянието на най-верните запалянковци, тяхното възприемане на "новия" Сити и как всичко това се отразява на местните. Затова в близост до стадиона, поред прекрасния тренировъчен център, т.е. академия в която са вложили чак 200 милиона паунда изградиха жилищен блок с пристойни цени на наем, който при това е пълен с допълнителни съдържания, особено за деца. Така допълнително купиха местните, които, разбира се, в началото имали големи съмнения.
Общо за едно десетилетие работа в Сити Ал Нахаян, преди всичко шейх Мансур Бин Зайед Ал Нахаян (на снимката) похарчи около 1,3 милиарда паунда, основно за довеждане на върховни подсилвания, както на терена, така и на пейката и самата организация на клуба. А за три години повече Глейзър са изсмукали в заплати, в дивиденти, в лихви около милиард! Най-лошото, когато Глейзър дойдоха дългът на Юнайтед беше 525 милиона, а сега е намален на 487 000 000 лири, с годишна лихва 24 милиона.
А тук са и огромните заплати на мениджмънта, особено за братя Глейзър, които заедно държат 97% от акциите на клуба. Тази година всеки от тях е получил по 23 милиона долара на основата на дивиденти от акциите, докато за заплати на всички мениджърски позиции миналата година са дадени 13 милиона паунда. Освен това, Глейзър през Каймановите острови търгуват с акции на Юнайтед, като наскоро от това са заработили 73 милиона долара.
Има само 23 години, а за националния отбор на Сърбия вече повече голове от Драгослав Шекуларац или Деян Станкович. Или Драган Стойкович Пикси. Или Александър "Тирке" Тирнанич. Един е от редките "гробари до кокал" на които мечтата е да води агитката в "юга", а гол умее да, с пълно сърце, празнува и пред "севера" - със "севера". Александър Митрович не е обичаен голмайстор. Така се и стига в редицата звезди във Висшата лига.
В неделя неговият Фулъм, колкото и неправилно е да се каже че клуб е на играча, беше и негов - и наш. В елитния английски футбол, в който има и отбор от Уелс така че това не е вече само "първенство на Англия", в неделя точно "Митар" беше звезда - вкара два гола, а след негово уцелване на греда, "падна" и още един в победата над Бърнли с 4:2. Достатъчно да бъде на върха на класирането с голмайсторите на този известен, мощен шампионат, заедно с имена като Серхио Агуеро и Садио Мане. Достатъчно треньорът да го похвали. Не само неговият, а и стратегът на съперника, наричайки го "решаващият фактор на терена".
Но, за момъка от Смедерево, горд град с крепост на Дунав, който девет години е бил столица на Сърбия - предходните девет години са били толкова бурни, че с право е имало и такива, които са се питали "Добре, талант е, но... Много таланти сме имали ние, па - изчезнаха. Може ли той? Или, заради поведението, вече е поставил себе си във фразата "Никога от него няма да стане добър футболист"?". Преди девет години е бил само един от редицата момчета в школата на Партизан, в която е дошъл още като 11-годишен. А тогава, покрай фазата на поведение "младост - лудост", благодарение на нереалния "нюх за гола" се преборил за професионален договор. Па за дебют в мъжкия отбор. Когато треньорът Вермезович му казал, че ще бъде титуляр в дербито, толкова се тресъл, че в нощта преди мача със Звезда едва заспал. Още в деветата минута на дербито - разтресъл мрежата.
А продължавал да е палав. За мнозина неразбираем. Тази татуировка. Тази "фризура на точки".
И сам казва, можел е да стане и престъпник, но две неща са го спасили. Футболът и баща му.
- Татко веднъж каза, че вероятно бих тръгнал по лош път, ако не се бях посветил на футбола. Наистина като малък бях много палав. Не съм правил кой знае какви глупости, но винаги бях в погрешно време на погрешно място. И тогава, който и нещо да обърка, кой е виновен - разбира се Митар. По-късно този излишък на адреналин съумях да пренеса и на терена. Баща ми понякога е бил строг, но никога не ме е бил. Може би два-три пъти съм получавал по един задвратник като част от възпитателна мярка и това е всичко. Не се съмнявам, че щеше добре да ме ошамари, ако наистина бях станал престъпник - заяви след Мондиала Митрович.
А "Митар" стигна и до Мондиала. Така, "между другото" печелейки и титлата първенец на Европа, която, защото е "само младежка" вече сме забравили, вместо около нея, и момчетата, които по-късно станаха и владетели на света, здраво да се гради пътя към тукашното футболно бъдеще. А и на Мондиала вкара гол. И то в мача от който най-много се плашехме, за който най-много се надявахме. Този дуел с Швейцария накрая завърши както не искахме, с онази известна "дузпа която не е такава", когато "часовникарите" показаха че на пословицата "два лоша убише Милоша" (двама лоши убиха Милош - б.р.) трябва само да се добави Феликс Брих па да стане нравоучение какво могат нечестивите. Докато могат. Брих повече не съди на шампионата, Митрович повече не вкара гол, защото "орлите" недълго след това опаковаха багажа и си тръгнаха за вкъщи. Но, продължи да решета мрежите.
И то във Висшата лига, за която толкова е мечтал. Първо един в мрежата на Тотнъм, за временно изравняване (1:3). Сега два за първия триумф във Висшата лига на Фулъм под диригентската палка на Славиша Йоканович. Пак ги отпразнува бурно. Отново - с хиляди привърженици. Както направи това своевременно със "севера на Звезда" - когато опъна мрежата срещу Уелс (1:1) в шестия кръг от квалификациите за Световното първенство.
- Не съм размислял над това (къде празнувам)... Играя за Сърбия, не за Звезда или Партизан. Да бях вкарал пред "юга", вероятно бих празнувал там - казва. Защото посоките на света не са важни когато е щастлив. А най-щастлив е, дълго, бил точно заради головете.
Както умее да спомене, "спасили са го", не само от палавото поведение извън терена, а и на игрището, от което нерядко е трябвало да излезе рано заради червени картони. А се наслаждава и на други сегменти от живота.
- Човек се променя когато направи семейство. Аз, за щастие, се ожених млад. Започнах да гледам света с малко по-различни очи отколкото дотогава. Станах, не точно за една нощ, но станах - по-зрял. Всичко е различно. Не злоупотребявам, не се заблуждавам, не лудувам. Когато имам свободно време, търча вкъщи - каза неотдавна голмайсторът.
- Синът Лука напълно е наследил моя характер. Пълен е с адреналин и опитва по различни начини да се освободи от този излишък на енергия. Не стои на едно място, непрекъснато нещо прави, палав е и немирен. Казват, бащичко. Как реагира когато тате получи червен картон? Не знам, откакто се е родил не съм гонен нито веднъж. Драго ми е, че обича футбола, гледа всеки мой мач по телевизията. В съпругата Кристина се влюбих от пръв поглед. Имах късмет бързо да намеря сродна душа, което е много важен фактор в живота на професионалния спортист. Функционираме феноменално. Не се влюбих само в този ден когато я срещнах, аз съм влюбен и до ден днешен - заяви наскоро Митрогол.
На само 23 години е. Със 17 гола, най-добрият голмайстор в националния отбор от всички "орли". Наистина е вкарал повече голове за националния отбор и от Шекуларац (шест), Станкович и Пикси (по 15), Тирке (12). Сега е на върха на голмайсторската класация във Висшата лига.
И, на всичко това, изглежда че този някога палав момък от смедеревската крепост всъщност - тепърва започва.
Някогашният нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов заяви, че трябва да се даде подкрепа на мениджъра на "червените дяволи" Жозе Моуриньо въпреки загубата от Брайтън с 2:3.
"Вина е силна дума и не обичам да я използвам. Мисля че всички работят за по-добър Юнайтед - Жозе, играчите, Ед Удуърд. Не разбирам всички критики, които се отправят към Пол Погба, всеки може да изиграе лош мач", заяви рекордьорът по голове за националния отбор на България.
Бербатов носи екипа на Юнайтед от 2008 до 2012 година.
"Когато става дума за Жозе, не е лесно да си начело на голям отбор какъвто е Юнайтед, мнозина искат да се бъркат в работата, има много играчи и всички искат да играят. Невероятно стресиращо е, но той определено може да обърне ситуацията в своя полза".
В следващия кръг, в понеделник, се срещат два от бившите отбори на Бербатов - Тотнъм и Юнайтед.
"Не беше добра седмица за Юнайтед, а сега ги чака тежък сблъсък. Не очаквах загубата от Брайтън, никой не е, но не трябва да се реагира пресилено. Спомням си и ние през 2009 година загубихме от Бърнли с 0:1 във втория кръг, а завършихме втори с точка изоставане от Челси. Никой не плака след тази загуба, сър Алекс беше много спокоен. После бихме Уигън с 5:0 и след това имахме осем поредни успеха, не може сезонът на Юнайтед да бъде определен от една загуба през август", заключи Бербатов.
Арсенал започна ерата без Арсен Венгер със загуба у дома от Манчестър Сити с 0:2. "Топчиите" на Унай Емери въобще не въодушевиха. Напротив. Изглеждаше доста объркано, може би и заради силата на съперника. Или необиграността.
Точно за това последното говори и бившият капитан на "топчиите" Тони Адамс. Каза че треньорът прекалено е въртял състава в подготвителния период и сега няма готов отбор.
"Не знам какво е правил той последните пет-шест седмици?! Всъщност, знам какво е правил. Въртя всички негови играчи и даде на всички по мач. И имаха някои добри резултати, но това е предсезонна подготовка", каза Адамс.
И обяснява как трябва да изглежда по негово мнение.
"От първата минута бих избрал вратар по мярка, последна четворка и ще поставя двама пред тях. Не вярвам, че сме спечелили мач в гостуване през миналия сезон. Това несъмнено е заради липсата на съпротива. Имаш шест седмици в предсезонната подготовка - обиграй отбор! Всички ние, привържениците на Арсенал искаме да атакуваме титлата, но в този момент, реално, не сме и близо до това."
Тази последна линия към която насочва Адамс не беше много стабилна против Сити, а ще видим как ще изглежда срещу Челси в събота от 19:30 на "Стамфорд Бридж".
Тони Адамс е легенда на клуба, а за неговия статут сред привържениците всичко казва неговия прякор - Г-н Арсенал. Централният защитник има 504 мача за "топчиите" в периода от 1983 до 2002 г, като е отбелязал 32 гола и е спечелил четири шампионски титли на Англия, три купи на ФА, две купи на Лигата, две супер купи и КНК. Най-известната му реплика е "Играй за името отпред и всички ще помнят името отзад."
Голямата руско-американска битка за Арсенал е в нов епизод, който би могъл най-накрая да доведе до окончателно решение.
След Алишер Усманов сега предложение за цялостно закупуване на лондонския клуб отправи мажоритарният собственик Стан Крьонке. Американският милиардер, който държи 67% от акциите на клуба иска и 30%, които се намират в портфейла на узбекистанския магнат. За целта предлага 600 000 000 паунда което са 770 000 000 долара! Предложението е потвърдено и на лондонската борса така че не става въпрос за измишльотина или слух.
Това предложение всъщност потвърждава че реалната пазарна цена на Арсенал е някъде около 2 милиарда долара, което говори достатъчно защо Арсен Венгер и поред недостатъчно добрите резултати остана толкова дълго на пейката. Вдигна клуба на крака, остави го с голям плюс и още с нов, модерен стадион.
Усманов, който има богатство оценявано на 13 000 000 000 долара, още не се е изказал по темата, сега започват преговори зад кулисите. Интересно е, че този узбекистанец никога не е седял във фотьойл на Управителния съвет на Арсенал, така че е голям въпросът интересува ли го вече лондонският клуб.
През миналия сезон във Висшата лига Арсенал завърши на шеста позиция и така спечели директно класиране в груповата фаза на Лига Европа. Английската Висша лига започва в петък, 10 август, а Арсенал в първия кръг веднага играе голямо дерби срещу шампиона Манчестър Сити, което е в неделя от 18 часа.
Сръбски треньор във Висшата лига? Не, не мечтаете. Славиша Йоканович е първият футболен педагог от западната съседка, който в най-силното първенство на планетата ще се надлъгва с най-големите световни треньори. И в Сърбия се гордеят до небето със своя сър Йокан.
Да не се лъжем, Славиша е заслужил крема, елита. Вече вкара Уотфорд във Висшата лига преди три години, но не остана да води битки с Юнайтед, Ливърпул, Челси. Когато някой работи усърдно, наградата когато тогава идва. Така и Йокан в събота в сърцето и душата на люлката на футбола, вечния "Уембли", изписа страница от историята. Няма никой в Сърбия който не е настръхнал. Сега и Фулъм е сръбски.
- Висшата лига е пристигнала като сън, който всички будни бленуваме?
- Така е. Свършихме добра работа, но не за една нощ. Тя трае две години и половина. Уотфорд беше някакъв блицкриг, където имах почти готов отбор и трябваше експресно да свършим начертаната цел. Историята с Фулъм е различна. Градихме отбор да не изпадне в по-ниския ранг, през следващия сезон направихме план и бяхме близо да го осъществим, а тази година след шарен старт намерихме стила, който ни доведе до тази цел и важния резултат - каза Йоканович пред сръбския "Блиц".
- Тук се празнува влизането на Фулъм, каква е ситуацията при вас?
- Аз имах свой начин на радване и се насладих. Не съм следил много случките след самото класиране в по-висшия ранг. Няма отпускане, ето още от днес започваме да работим. Всякак беше импозантно да си подпечатаме класиране във Висшата лига пред такъв брой привърженици, на стадиона чието име има особена стойност и впечатлява всички нас.
- Сега следват изкушения срещу големи световни треньорски имена?
- Знаете ли какво, миналата година Рафа Бенитес и Роберто Ди Матео, треньори които са печелили Шампионската лига, работеха в Чемпиъншип. Има отлични треньори, които не са по-слаби с нищо от онези във Висшата лига. От друга страна, това наистина е максималното ниво, щастлив съм, че ще съм на една линия с най-големите треньори, които работят в Англия.
- Александър Митрович имаше голям принос в класирането в елита?
- Митрович свърши голяма работа. Беше отличен. Драго ми е за него. Както съм горд и с всички играчи на Фулъм. Показахме, че сме единен отбор, което е нашето най-голямо оръжие.
- Като сме вече при Сърбия, Мондиалът е пред вратите, групата не е наивна?
- За Бразилия не трябва да се харчат думи. Швейцарците са редовни на големи турнири, а Коста Рика е един интересен национален отбор. Не мога да говоря за прогнози - Мондиалът е Мондиал. Очаквам нашият отбор да бъде компактен и организиран, големите коментари трябва да се оставят настрана. - На пейката на "орлите" също е някогашен футболист на Партизан?
- Вярвам, че нашият селекционер Младен Кръстаич е поел тази работа наясно с отговорността. Аз с всички сили ще го подкрепям. Желая му да бъде успешен, това разбира се е някак моето най-естествено мислене. При такива турнири винаги се създава еуфория, което е нормално. Би било добре тя да е положителна. Само в такъв климат може да се стигне до успех - поръча Йоканович.
Унай Емери е новият мениджър на Арсенал. Той се присъединява към клуба след две години в ПСЖ, където наскоро постигна требъл със спечелването на Лига 1, Купата на Франция и Купата на Лигата.
46-годишният Емери преди това прекара три сезона начело на Севиля, предвождайки клуба до безпрецедентни три поредни купи в Лига Европа, като го установи сред основните сили в испанското първенство.
Обявявайки назначението, изпълнителният директор на Арсенал Иван Газидис каза: "Унай има впечатляващи успехи в кариерата си, развил е едни от най-добрите млади таланти в Европа и практикува вълнуващ, прогресивен стил във футбола, който пасва перфектно на Арсенал. Неговият трудолюбив и страстен подход и неговият усет за ценности на и извън терена го правят идеалният човек, който да ни отведе напред. Направихме конфиденциално, широкообхватно и стриктно търсене включващо референции, информация и видео анализи, както и лични срещи с всички кандидати, които останаха в съкратения списък. Всички имаха интерес към позицията и бяхме единодушни в нашия избор за Унай да напише следващата глава на нашата история."
Мажоритарният акционер Стан Крьонке заяви: "Радваме се да приветстваме Унай в Арсенал. Той е доказан победител. Уверени сме, че той е правилният човек за работата и ще работи да донесе триумфи на нашите привърженици, екип и всеки който го е грижа за това което иска Арсенал. Няколко неща изпъкнаха по време на неговото интервю и целия процес; неговото футболно знание, енергия, решителност и любов към играта. Неговата запознатост с нашия клуб и нашите играчи, Висшата лига и играта в Европа бяха много впечатляващи. Той споделя нашата визия да се върви напред, да се надгради върху платформата създадена от Арсен Венгер и да помогне на този клуб да се наслади на по-голям успех."
Самият Унай каза: "Радвам се да се присъединя към един от великите клубове в играта. Арсенал е известен и обичан в целия свят заради стила си на игра, посветеността към младите футболисти, фантастичния стадион, начинът по който се управлява клуба. Много съм развълнуван, че ми е дадена отговорността да започна тази нова важна глава в историята на Арсенал. Срещнах се със Стан и Джош Крьонке и е ясно, че те имат големи амбиции за клуба и са посветени да донесат бъдещ успех. Развълнуван съм какво можем да направим заедно и очаквам с нетърпение да дам на всеки който обича Арсенал специални моменти и спомени."
Унай започна треньорската си кариера в Лорка Депортива през 2005 година, след като е играл предимно във втората дивизия на Испания. Бил е треньор на Алмерия, Валенсия и Спартак (Москва), преди да поеме Севиля и ПСЖ.
Назначаването е предмет на завършването на регулаторните процеси, съобщава Арсенал.
"Карамелите" имаха още един лош сезон в който смениха треньора Роналд Куман през октомври миналата година и назначиха Сам Алърдайс, който ги измъкна от борбата за оцеляване. Но мъчителният сезон взе данък, който се изразява в това че според ново изследване неговите привърженици консумират най-голямо количество алкохол от всички останали групи във Висшата лига...
Според изследване публикувано от Ливърпул Ехо, привържениците на Евертън средно изпиват 43 питиета седмично. Следват ги колегите от Кристъл Палас с 40, както и Челси с 35.
Изследването е проведено с намерението да се "провери стила на живот на хората, които следят тази чудесна игра", а за целта на изследването 2400 възрастни британци на 18 и повече години, които следят мачовете във Висшата лига са дали своя отговор.
Първоначално всички участници са питани "колко броя питиета консумират всяка седмица?", а след това изследователите на основата на отговорите със своя метод съставили следния списък:
Анкетираните също така са били питани и дали консумират алкохол докато гледат своя отбор (било по телевизията или на живо) и 89% са отговорили с "да".
На въпроса къде предпочитат да гледат своя отбор, 21% от запитаните са посочили в кръчмата или вкъщи. От този процент 67% се обосновали, че правят това защото е много по-лесно да пият на тези места отколкото на самия стадион.
Жозе Моуриньо призовава привържениците на Манчестър Юнайтед да поздравят Арсен Венгер
Дошло е време за помирение.
Да са някои други околности, вероятно биха паднали тежки думи или поне закачки, като онези "воайор" и "специалист за провали", но тъй като в последните десетина дни целият свят се кланя на Арсен Венгер, решил е и Жозе Моуриньо да изпрати големия съперник в пенсия с добри думи.
"Питате ме дали съжалявам за онова което се е случило в миналото, а аз ви казвам, че всичко това беше малък негативен епизод. Малко ми е жал и заради това. Вярвам, че и на Венгер", заяви португалецът преди дербито във Висшата лига с Арсенал, в което френският специалист за последен път ще гостува на Олд Трафорд.
Там в миналото е успявал да се "заяде" и със сър Алекс Фергюсън (известният инцидент с хвърлената пица), но Моуриньо приканва публиката в неделя да не отваря теми от историята.
"Надявам се, че привържениците на Юнайтед ще го поздравят топло, че Венгер ще усети какво уважение към него има този клуб. Нашите най-големи противници са, всъщност, нашите най-големи приятели, защото точно те са ни притискали до крайните граници на издръжливост. Това съперничество на сър Алекс Фергюсън и господин Венгер и Арсенал направи Юнайтед още по-добър. Спомням си незабравимите мачове на Хайбъри. Добри срещи, голяма борба. Благодаря му за това".
Докато Моуриньо водеше Челси преди четири сезона за малко не се сби с Венгер на Стамфорд Бридж.
"По-хубаво би било да няма някои дребни неща от миналото. Някои жестове, някои думи. Без тях се чувствам по-добре. Ще припомня само, че Арсенал беше първенец в държавата през 2004 с "Непобедимите" когато дойдох в Англия. На тази основа сме градили съперничество. Благодаря му за това", сладкодумен е Жозе Моуриньо.
Мениджърът на Ливърпул отдаде признание на французина за свършената работа в Арсенал.
И Юрген Клоп остана изненадан от решението на Арсен Венгер да напусне Арсенал в края на сезона. Немецът не крие, че в младостта се е дивил на френския треньор, особено в ранната фаза на кариерата, и сподели, че точно Венгер го е вдъхновил да се занимава с треньорската работа.
"Изненадах се сутринта когато чух тази новина, но това е негово решение, трябва да го уважаваме и аз нямам проблем с това. Арсен Венгер е голям визионер и творец на футбола. Има фантастична кариера, невероятен характер, голям пич в тази професия", заяви Клоп.
Немецът казва, че зад Венгер остават големи достижения.
"Обичайно мислите, че във футбола всичко трае кратко, но той се задържа в Арсенал 22 години. Това е много. И е било много успешно. Може би не всички са щастливи как изглежда това в последните няколко месеца, но и неуспехите са нормални и това е дял от работата. Винаги е развивал млади играчи, купувал фантастични футболисти, доминира през 90-те и в началото на 21 век, спечели всичко и играеше най-хубавият футбол."
Накрая и още едно признание към легендата.
"Винаги съм се дивил на неговата работа. Откакто съм дошъл в Англия това се промени, защото станахме съперници, но в Германия ми е бил голям пример. Ще бъде различно без него край тъчлинията. Не съм сигурен дали ще се оттегли или ще премине в друг клуб. Изглежда ми, че още има пълни сили и може да работи още няколко години на топ ниво. Лично му пожелавам всичко най-добро и се надявам да го срещна и да му кажа това на четири очи", заключи Юрген Клоп.
