Играе в Лига Европа, в средата на класирането е и... Има по-малко точки от Юнайтед от същия период на миналата година, когато Жозе Моуриньо броеше последните дни на Олд Трафорд...
Занемя Театъра на (неосъществените) мечти след головете на Джак Грийлиш и Тайрън Мингс, за малко да остане заледен под удара на Астън Вила, която в по-голямата част на мача беше по-конкретният, по-добрият съперник против Манчестър Юнайтед.
Когато би се търсило кратко описание на всичко което се случва в редиците на посърналия гигант, тогава определено най-добра е формулировката на вчерашния репортаж - сезонна карта и кутия бенседин. Цялото безсмислие на онова което се случва на Олд Трафорд откакто сър Алекс Фергюсън напусна се оглежда във факта, че лутането в мъглата влезе в ДНК на някога големия клуб, заради което Юнайтед стана клуб достоен едва за Лига Европа и мършавата среда на табелата, в ранга на Бърнли и Кристъл Палас, малко по-добре от Борнемут и незначително по-слаб от тазгодишния хит във Висшата лига - Шефийлд Юнайтед.
Ако Арсенал едва сега започна да усеща на своята кожа как е като завърши една ера и след повече десетилетия влезе в непозната вода, Манчестър Юнайтед вече непълни седем години безуспешно опитва да направи модел, който да смени трофейната епоха на големия треньорски маг. Арсенал, все пак, и в годините преди напускането на Арсен Венгер беше свикнал главно с неуспехи. Реномето на Юнайтед след Дейвид Мойс, Луис Ван Гаал, Жозе Моуриньо и сега Оле Гунар Солскяер се срина в пропастта.
Вчерашното 2:2 против Астън Вила вече никого не изненадва. Чак и симпатичният отбор от Бирмингам да беше победил на някога непревземаемата крепост малцина наистина биха се шокирали.
Юнайтедовите 18 точки от 14 мача, 4-6-4 и мършавото девето място в табелата са доказателство, че голямата европейска институция е в криза на идентичността. Харчи като най-богатите клубове в Европа, поставя летвата на нови висоти в работата на трансферния пазар (най-скъпият защитник и десен бек в един и същ прозорец) и доскоро даваше заплати извън всякакви стандарти чак и за клубовете от Висшата лига (чети: баснословният договор на Алексис Санчес), а максимум успя да извлече Жозе Моуриньо със спечелването на Лига Европа и Купата на Лигата през сезон 2016/2017.
Миналата година по това време Моуриньо вероятно и сам беше наясно, че брои последни дни в Манчестър. Важеше за "персона нон грата" в клубните кръгове след лошия старт на сезона, заради което в средата на декември го замени Оле Гунар Солскяер. След завършената "фаза на медения месец" и върха в онзи впечатляващ обрат в двубоя с ПСЖ, се видя с колко ограничени треньорски качества е всъщност норвежецът за върховната футболна сцена и че неговата игра дълго се е основавала на базата на поставеното във времето на Моуриньо.
Без малко година по-късно Моуриньо за пръв път се връща на Олд Трафорд в ролята на мениджър на Тотнъм. Да са знаели в Юнайтед какво ще ги дочака в тази година със Солскяер, трудно привържениците да бяха гонили Моуриньо, а биха му простили всички грехове. Ако от това състояние се направи сравнение със същия период миналата година, Юнайтед имаше четири точки повече и заемаше седмо място след реми със Саутхемптън (2:2). Две седмици по-късно Специалния беше уволнен.
Причините за свалянето на Моуриньо бяха от широк спектър - от развалените отношения в съблекалнята, преди всичко с първата звезда Пол Погба, през лошите връзки с клубната управа заради недостига на финансова подкрепа в летния трансферен прозорец през 2018. Когато Моуриньо беше уволнен един от членовете на управата на Юнайтед описа събитието като "смърт с хиляди рани".
Временното ангажиране на Солскяер се превърна в постоянно след 14 победи в 19 мача, когато изглеждаше, че някогашният нападател на Юнайтед може да върне чара от някои стари времена и да освежи култа към ерата на неговия ментор сър Алекс. Онова което мандатът на Солскяер показа досега е невероятен контраст в работата. Популярният като Убиеца с детското лице продължава да уверява Юнайтед, че трябва да направи стъпка назад, за да отиде две напред. Но тази идеология засега няма адекватна основа.
Ако си спомним времето на Моуриньо в Юнайтед, непрекъснато беше критикуван заради стила на игра, критикувайки го, че винаги е бил твърде защитен и че Червените дяволи винаги трябва да изглеждат нападателно. Нищо значително не се промени и при Солскяер. Игра базирана на контри и отбрана на нестабилни крака не увери никого, че Юнайтед наистина прави "стъпка назад" заради по-висша цел, а клубът се движи непрекъснато в обратната посока.
Юнайтед сега, повтаряме, е клуб от Лига Европа и средата на табелата във Висшата лига. На светлинни години изостава от двете най-доминиращи сили в този момент - Ливърпул и Манчестър Сити.
Единственото положително нещо което Солскяер тези дни прави на Олд Трафорд е влагането в бъдещето чрез увеличаването на минутите на момчетата от клубната академия Аксел Туанзебе, Брендън Уилямс, Скот Мактомини, Мейсън Грийнуд, както и Маркъс Рашфорд и лятната придобивка Даниел Джеймс.
Продължава на никой да не му е ясно защо Юнайтед се отрече от Ромелу Лукаку, без да доведе адекватна замяна, докато и поред всички влагания, съответно 150 000 000 евро отделени за Хари Магуайър и Арън Ван Бисак отбраната продължава да изглежда сякаш е събирана от магазин "втора ръка".
Следващият е Тотнъм. Жозе Моуриньо има идеална възможност с победа над такъв Юнайтед на всички още веднъж да даде да разберат, че проблемът не е в него, може да не е директно в треньорите преди и след него, а в оперативния в клуба и дясната ръка на семейство Глейзър Ед Уудърд, в чийто мандат започна разпадането на бившия шампион на Европа и Англия. Когато Моуриньо напускаше на всички беше ясно, че някаква промяна трябва да се случи. Само, че беше сменен грешния човек, а Солскяер е някой на чийто гръб сега се убива бъдещето на един клуб... Автор: Никола Стойкович
Сякаш островната общественост и медии са разочаровани, че вчера на стадиона на Партизан не се случи нищо което да им напълни тиражите и да им донесе "кликове". Сякаш някои истории останаха неписани. Вече започнаха да подготвят терена за след две седмици, когато в Белград идва Тотнъм.
"Хари Кейн ще използва расизма от България за дуела против Цървена звезда в Сърбия", е заглавието на Дейли Мейл.
А каква връзка имат расизмът в България и мач от Шампионската лига в Сърбия?
Вече се констатира, че на Маракана ще има расизъм... Въпреки че досега никога не го е имало. И така историята започва да се загрява. По подобен начин английските медии преди гостуването на техния национален отбор в България подсилваха историята за расизма, повтаряха я като мантра и получиха желания ефект. Неколцина глупаци в България лесно се запалиха от историята, почувстваха се провокирани и направиха точно онова което англичаните предсказваха. Расистките изцепки белязаха мача, голям скандал разтърси европейския футбол и островната общественост получи многодневна тема.
След това историята се пренасочи към гостуването на Манчестър Юнайтед в Хумско. Преди и след мача Партизан - Манчестър Юнайтед, треньорът на гостуващия отбор Оле Гунар Солскяер получи повече въпроси за расизма отколкото за футбола и самия мач. Норвежецът беше повече от коректен и не искаше да превръща тези истории в някаква своя полза. Нещо повече, показа се като истински господин. Не позволяваше островните журналисти да му слагат думи в устата, колкото и да набутваха историята за расизма. Каза, че вярва на Партизан и треньора Милошевич и беше прав. Накрая честити на привържениците на Партизан и ги похвали.
Оказа се, че нямаше никакви нужди от историята за расизма на стадиона на Партизан. Атмосферата в Хумско беше чудесна, а публиката на Партизан показа онова което отдавна се знае: Сърбия няма проблем с расизма, нито го е имала. Имаме хиляди други проблеми, заблуди и разделения, но този го нямаме. За разлика от Англия където проблемите с расизма във футбола траят от 80-те години на миналия век, а където привържениците и днес обиждат играчите в социалните мрежи (Погба, Рашфорд, Абрахам...) на расова основа, ако изпуснат дузпа и изиграят някой слаб мач.
Затова изглежда, че островитяните и не могат да разберат, че някои държави като Сърбия нямат проблем с расизма. Изолирани случаи винаги ще има както беше с онези няколко нещастници в Чачак, които нападнаха Майк Тамванйер, играейки някакъв Ку Клукс Клан от Морава?! Но също така може да се намери глупак, който да изтъкне как мрази индианците, а не е виждал индианец през живота си. И тогава по новите стандарти излиза, че Сърбия има проблем с индианците?!
Островните таблоиди пишат, че Хари Кейн ще бъде ключовият човек на Тотнъм в случай на расизъм на Маракана и че той ще представлява първи контакт със съдията в случай че нещо се случи. Имал опит с расизма наскоро в България и ще знае какво да прави и какви ходове да направи от съветите, които е получил.
Припомня се и че това ще е голямото завръщане на Дани Роуз в Сърбия, за пръв път след мача в Крушевац и 2012 година, който завърши с голям бой между младежките национали на Сърбия и Англия. А човекът, който започна всичко беше пъргавият Роуз, който след това получи расистки обиди от трибуните и това е и единственият досега отбелязан случай на истински расизъм на сръбските стадиони в международни мачове. По-късно Роуз е обиждан на още някои европейски, па и английски стадиони, защото е един от най-омразните футболисти в европейския футбол.
А е имало по-късно и наказания за расизъм за наши клубове. Имаше ги и това лято. Но наказанието за привържениците на Партизан за обиждането на Мичел Доналд, че е "п*чка циганска" (защото е играл за Цървена звезда - б.р.), съответно отговорът на запалянковците на Звезда в Хелзинки на албанските провокатори със знаме на Косово са неща, които е трудно да обясним на европейците, че са други наши проблеми, но никак расизъм.
Затова на сръбския футбол след 12 дни на Маракана му трябва още една привърженическа победа като вчера в Хумско. На Маракана звездашите трябва да останат това което са и да не се поддават на никакви провокации и измами, които в идните дни ще идват от Англия.
А на Тотнъм всякак трябва да се приготви врящ котел какъвто Маракана често умее да подгрее в миналото. Особено за англичаните. Както против Ливърпул когато на Трент Александър Арнолд му се "отсякоха краката" па Клоп трябваше да го сменя на полувремето. Момчето което е пораснало на известния Анфийлд не знаеше накъде тича в лудата ноемврийска нощ когато Маракана се тресеше след головете на Милан Павков.
Тотнъм и англичаните всякак заслужават специално посрещане "добре дошли". И то няма никаква връзка с расизма. Повече с англичаните като такива. Автор: Александър Глигорич
"Най-трудният тест за Юнайтед и то на стадион със специално значение."
С това заглавие Юнайтед на официалната страница на клуба представи гостуването на Червените дяволи в Белград против Партизан в третия кръг на Лига Европа.
Отборът на Оле Гунар Солскяер не се прослави в първите два кръга, но само с един постигнат гол взе четири точки и делеше върха с Партизан.
Отборът на Манчестър Юнайтед веднага след кацането в Белград отишъл да посети стадиона в Хумско на който се изигра мача. Защото този стадион има специално значение за Юнайтед.
През 1958 в реванш от 1/4-финалите на тогавашната Купа на шампионите играли Цървена звезда и Манчестър Юнайтед. Англичаните в първия мач победили с 2:1, а в Белград било 3:3. Юнайтед се класирал за полуфиналите, но при връщането към Манчестър самолетът спрял в Мюнхен, а тогава се случила една от най-големите трагедии в историята на спорта. Заради голямо количество лед самолетът не успял да полети и се разбил. Почти целият отбор загинал.
"Солскяер при пристигането в Белград веднага се запъти към стадиона на Партизан, място, което винаги ще бъде специално в историята на Манчестър Юнайтед. На този стадион Бебетата на Бъзби играли за последен път заедно. Солскяер ни каза, че всички са наясно със значението на завръщането на стадиона на Хумско 1 в Белград", пише в същия текст.
"Вярвам, че играчите знаят, че това е специално място за нашия клуб", заяви Солскяер.
Иначе, най-големият клубен успех в историята на Партизан също е свързан с Юнайтед. Тези два клуба играли полуфинал в КЕШ през 1966. На Олд Трафорд победил Юнайтед с 1:0, в Белград Партизан с 2:0. Във финала черно-белите загубили от Реал (Мадрид) с 1:2.
Две години по-късно Манчестър Юнайтед за пръв път стана шампион на Европа. Точно десет години след трагедията...
На стадиона в Хумско "черно-белите" на 13 април 1966 придобили преднина от 2:0 в полуфинала от Купата на европейските шампиони, която в реванша, на Олд Трафорд, опазили.
Тази вечер от 19:55 ч, в третия кръг на Лига Европа, Партизан посреща Манчестър Юнайтед. До сега срещата в Белград със славния английски клуб напомня на "черно-белите" за тяхната най-голяма, най-важна победа в историята на клуба.
В сряда, 13 април 1966, в първия мач от полуфинала на Купата на шампионите (с начало 16 ч) победили с 2:0. В реванша на Олд Трафорд победата на Манчестър с 1:0 за него е била поражение, а за Партизан триумф, защото това му било достатъчно да се класира на финал.
Манчестър Юнайтед е имал съзвездие от звезди. По избора на "Франс Футбол" неговият капитан Лоу е избран за най-добър футболист в Европа за 1964, Чарлтън за 1966, а Бест за 1968!
Това е неговото второ гостуване на стадиона на Югославската народна армия. За пръв път е играл в Хумско на 5 февруари 1958 против Цървена звезда в четвъртфинал от КЕШ (3:3). Любомир Вукадинович, най-известното перо на спортната журналистика в Югославия за всички времена, твърдял в "Политика", че отборът на Манчестър от 1966 е по-добър от онзи от 1958.
За Партизан в деня на мача Вукадинович е написал: "Едно поколение вече уморено от силни срещи, разглезено от лаври, заситено от ореола на славата, изведнъж отново се мобилизира и търси себе си понесено и вдъхновено от още неизживения успех. Да бъде финалист в Купата на шампионите, това е най-високия трон сред ложите".
Самите съперници е представил така на читателите: "Ако се освободим от всички сантиментални усещания и се напрегнем с целта внимателно и спокойно да оценим перспективите на двата отбора в днешния голям мач, възможно е да се утвърдят някои факти, които могат да са решаващи за изхода на мача. Манчестър Юнайтед, това трябва да се признае, като цяло е по-добрият отбор, по-школувания, физически по-подготвения, по-опитния, занаятчийски превъзхождащ. Нашият шампион е израснал в друга школа, има съвсем различен стил на игра. Ако в нещо е по-слаб от своя днешен противник, в нещо е по-силен, надмощен, по-сигурен. Сърцето, голямото югославско широко чувствително сърце, емоционално и лудо храбро, и въображението, буйно, впечатляващо, показващо, което умее да се разпламти и да задвижи всички жили и да намери сила във вече изморените мускули."
В репортажа от мача Вукадинович отбелязва: "Първото полувреме сякаш не е играно. Онова което се случваше до почивката приличаше на демонстрация с движения на забавена лента. Това беше игра без темпо, без борба."
Но и от това е имало полза. Ето и защо според тълкуванието на Вукадинович: "Първите 45 минути убедиха белградчаните, че Манчестър Юнайтед не е такъв какъвто са го виждали в своето буйно въображение. Щом се върнаха от почивката тръгнаха с всички сили. И още първият юруш беше плодоносен. Бечеяц подаде топката от аута до Юсуфи, той центрира, Хасанагич скочи във въздуха, и по най-добрия начин така удари топката, че Грег не можа да я стигне въпреки че се хвърли за нея."
Вторият гол е описал така: "След нарушение на Криренд над Пирмайер (58 минута) топката беше подадена в средата на полето, откъдето Васович с математическа точност я изрита напред към свободния Бечеяц. Халфът на Партизан, който почти незабелязано влезе в царството на Грег, дочака топката на гърди, и докато тя падаше на земята той с остър удар я прати към вратата. И този път Грег беше немощен".
Постижението на "черно-белите" Вукадинович е оценил така: "В отбора на Партизан трябва да се изтъкне много хладнокръвния Рашович, който, поред Васович, единствен не беше впечатлен от това голямо представяне. Всички останали играха коректно. Диригентската палка на Ковачевич този път беше бавна, и това даваше хладно темпо на играта в първото полувреме. След почивката и той се оживи".
И днешното поколение би могло да извлече някои поуки за сблъсъка с Манчестър Юнайтед. Например, че не трябва да бъде впечатлено нито от славния противник, нито от значението на мача, а да бъде храбро и с богато въображение.
Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи. "Отиваме, всички в стая 704". На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът. "Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа. Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей. Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена. От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват. БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата... ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..." Автор: Предраг Дучич
Първоначално звучи невероятно, но е възможно да се вкара гол с глава от своята половина. Доказателството идва от нискоразредния мач между Юнайтед ъф Манчестър и Басфорд Юнайтед.
Автор на необичайния гол е полско-английският бранител на Басфорд Стефан Галински. В 62-ата минута стреля с глава към противниковата врата от своята половина; топката падна пред наказателното поле, тупна и излъга вратаря, който наистина не се прослави с реакция.
Комбинацията от якия удар с глава и вратарската издънка така завършиха обрата: Манчестър водил с 1:0, а Басфорд с този гол обърнал на 2:1. До края са вкарали още един за потвърждение на победата.
Юнайтед ъф Манчестър иначе своевременно привличаше много внимание; основан е 2005 година от привърженици на Манчестър Юнайтед като протест към тогава новия собственик на клуба, американският бизнесмен Малкълм Глейзър. Обаче, не стигна по-далеч от нисшите лиги, днес играят в седмия ранг на английския футбол.
Not sure which part is best about this: the fact he scores a header from inside his own half, or that goalkeepingpic.twitter.com/MiazjcPxjo
Кой ден е днес? Четвъртък. Преди девет години, на 19 септември, беше неделя. При Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд дойде Ливърпул. Берба си е легнал навреме. Право от леглото, па всичко по реда си. Никой не го е нервирал, никой не му е досаждал. Играеше му се футбол в този ден. В този ден е решил да постигне някои голове. Твърдо го е решил. Излезе на терена и направи някои неща...
Още един голям майстор на кълбото каза сбогом. Димитър Бербатов днес съобщи, че зарязва футбола за всички времена...
В съобщение свойствено само на него, в Инстаграм, сподели, че е дошло време за край. Без много патетичност, така "в главата", написа онова което усеща и отиде на някое хубаво място да се наслаждава. А сега някой ще каже, че сякаш досега, през цялата кариера не се е наслаждавал. Сякаш на него футболът му е бил всичко. И ще бъде прав. Затова и го обичахме толкова.
Тишина, Берба има думата...
"На днешния ден, ако не знаете заради какво проверете, реших да споделя това с вас. Подготвях се вече известно време да обявя, но не съм... Не знам защо не съм... Знам, че някои от вас мислеха, че вече съм в пенсия. Знаете, че дълго не играя. Опитах да намеря нещо (клуб) миналата година. Не успях. Така че някой ми каза, че трябва да ви кажа нещо. А видях и сам, че хората ме питат, особено у дома... Това е моето прощално послание: За последен път бях на терена преди година, така че смятам, че сега е подходящото време да спра. Отдавна трябва да направя това. Макар че, когато размислям за това, край всъщност не съществува, по един или друг начин ще остана във футбола, все пак, дойде време след почти 20 години да кажа сбогом на професионалното играене на футбол! Ще ми липсва всичко. Мачовете, тренировките, головете, подготовките, съотборниците, виковете на привържениците когато вкарам гол... Бях благословен и усърдно работих да имам възможност да играя на най-високо ниво, срещу най-добрите, с най-добрите. Това че съм от малка държава ме прави още по-специален. Имах връх, и разбира се, няколко спада в кариерата. Печелих трофеи, вкарах някои голове, помежду другото... Играх така както исках и вкарах голове, които исках да постигна. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха да се развия и да стана играча какъвто винаги съм искал да бъда. Благодаря на своите клубове, съотборници, треньори, персонал. Беше удоволствие за мен! Знам, че с мен не беше лесно да се работи, но винаги съм давал всичко за отборите за които съм играл. Надявам се да сте се наслаждавали на моята игра и всичко което съм правил на терена е било, за да ви забавлявам. Проклятие, ще ми липсва всичко това. Хора, аз толкова обичам футбола... Сигурен съм, че и аз ще ви липсвам. Благодаря ви!"
И си отиде Берба.
Кой ден е днес? Четвъртък. Преди девет години, на 19 септември, беше
неделя. При Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд дойде Ливърпул. Берба си е
легнал навреме. Право от леглото, па всичко по реда си. Никой не го е
нервирал, никой не му е досаждал. Играеше му се футбол в този ден. В
този ден е решил да постигне някои голове. Твърдо го е решил. Излезе на
терена и направи това:
И на кой му пука за тези безсмислени бройки, клубове, национални отбори, глупавата статистика... Па и тези трофеи. Берба игра футбол. Когато му се играеше. Затова всички го обичахме...
Манчестър Юнайтед завърши 1:1 в гостуване на Уулвърхемптън в двубой от втория кръг на Висшата лига, а трагик на мача беше Пол Погба. Французинът в 68-ата минута изпълни дузпа спасена от вратаря на "вълците" Руи Патрисио.
В интернет се появи видео от Скопие на което се вижда мъж, който чака само още победа на Юнайтед за печалба от 11 хиляди евро от залози, а когато Погба изпусна дузпата, разби телевизора в букмейкърския пункт.
Няколкостотин привърженици на Манчестър Юнайтед пристигнаха в Барселона да подкрепят своя клуб в реванша от 1/4-финалите на Шампионската лига.
Запалянковците на английския клуб останаха шокирани от онова което ги дочака на Камп Ноу. Не могат да повярват, че са платили 120 евро, а едва могат да гледат мача през защитната ограда. Оплакаха се и че охранителите не са им позволили внасянето на вода на трибуните.
"120 евро...", публикува с фотография от стадиона един разочарован привърженик на Юнайтед. Разочарованието за него е още по-голямо, защото клубът му отпадна от турнира след поражение с 0:3 и общ резултат 0:4.
Мюнхенската надвечер е обвита в оловна мъгла. Десният бряг на заледената Изар, 6 февруари 1958, малко след 17 часа...
Журналистът на Дейли Мейл Питър Хауърд някак се докопал до телефон и се обадил в редакцията от болничния креват:
"Ало, тук е Пит, дали се чуваме? Пиши бързо, обаждам се от болница в Мюнхен." Стенографът внимателно записвал думите на Хауърд: "Два пъти опитвахме да полетим, а тогава механиците загасиха моторите и детайлно прегледаха всички инструменти. Най-накрая, получихме разрешение и за трети опит. Седнахме си по местата и усетихме как самолетът се пързаля по заледената писта. Не можа навреме да се отлепи от земята и се ударихме в една къща. Самолетът се разполови на две части"... Пит за малко спира, поема дълбоко дъх и продължава: "Разля се гориво. Много пламъци, много трупове"... Отново мълчание. Стенографът го предаде търпението: "Ало, Пит, дали още си тук? Диктувай нататък"...
"Моля ви, само кажете на моята жена, че съм жив", било последното което Хауърд събрал сили да изговори преди да потъне в сън. Неговите колеги Тед Елиярд и Франк Тейлър не са се обадили на своите редакции. Били са много по-тежко пострадали. Всички останали журналисти, осмина, вече са били мъртви. И не само те. От 44 пътници двадесетима са изгубили живота си. А това е бил самолетът на Манчестър Юнайтед! Компания БЕА, самолет "Елизабетен", най-доброто което британското въздухоплаване е имало в този момент. Известният Мат Бъзби, създателят на великана от Олд Трафорд, водеше своя клас на екскурзия в Белград - за мач против Цървена звезда. Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Били Уилън никога не се върнаха вкъщи.
Последната екскурзия - филм на ужасите. Трясъкът е бил ужасяващ. И сякаш всичко завършило за секунда. Край. Ще бъде прав Бил Шенкли, само животът и смъртта са по-силни от футбола. Останал е в тази мрачна нощ в периферията на Мюнхен само ядосаният, зловещо ядосаният рев на мощните букове от Алпите смесен със стона на разни сирени някъде в далечината...
Мат Бъзби поема Манчестър Юнайтед в средата на 1945, докато топовете на изток още не са напълно утихнали. Олд Трафорд е бил порутен от бомбардировките на Луфтвафе на Гьоринг. Трябвало е да започне от нулата. Бъзби е играл за Манчестър Сити и Ливърпул, очаквало се да започне треньорска кариера в един от тези два клуба - предложение от червените вече е имал в джоба - но всичко е променило едно писмо от познатия манчестърски администратор и скаут Луис Рока, който заедно с легендарния клубен секретар Уолтър Крикмър още като играч искал да го доведе през 1930. Бъзби още не е свалил униформата, писмото е било кратко, ред или два, и го заварило на летището в Есекс. Последното изречение било в духа на всичко онова което се случило на света тези години:
"Не позволявай да паднеш в ръцете на неприятеля".
И Мат Бъзби решил. Имал само едно условие - директорите и собственикът Джеймс Гибсън да не му се месят в работата, да може да състави отбор по собствено желание.
Бъзби главно работил без пари. Искал да направи млад състав, който след няколко години да владее Англия, довеждал играчи на 15 и 16 години. Платил само за централния нападател, онзи истински островен разбивач Томи Тейлър от Барнзли и за вратаря Хари Грег от Донкастър. Има я тази известна история около трансфера на Тейлър... Сключен е договор цената да бъде 30 000 паунда, но Бъзби не искал неговият нов играч да носи тежестта на толкова висока и закръглена цифра (става въпрос за световен рекорд в този момент), па отворил своя портфейл и на госпожата, която сервирала чай и уиски по време на преговорите на Оукуел дал един паунд.
"Ето, сега не струваш 30 000, а 29 999. Честито, стана футболист на Манчестър Юнайтед! Трябва веднага да знаеш, че това е голяма чест."
Мат Бъзби започнал да възпитава своите момчета от момента в който подпишели за него. Така създавал култ към големия клуб. Бил Фоулкс, известен централен защитник и дългогодишен капитан довел от Ланкашър когато бил на 17 години - 19 сезона, 688 мача за Юнайтед. Най-славният от всички Боби Чарлтън дошъл от севера, от малкия Ашингтън, от ученическата скамейка - едва на 15 - а най-добрият от всички, Дънкан Едуардс, "Дънкан от Дъдли" - окръг Западен Мидланд, ще дойде по препоръката на Джо Мърсър, известен шотландски треньор и по-късно селекционер на националния отбор, известен като Чичо Джо. Това дете чудо, ненадминат ляв полузащитник с шестица на гърба, мъжки национал на 17, Бъзби отнел под носа на Уулвърхемптън и Астън Вила. И отново не е вложил и пени. Само му обяснил, че ще играе за Манчестър Юнайтед. Години! И че един ден в съблекалнята, на неговото място, ще го чака капитанската лента. Резервният бек Джеф Бент и титулярът Еди Колман са дошли от предградията, от Салфорд, Дейвид Пег от Хайфийлд, Кенет Морганс е бил уелсец от Суонси, Сканлон и Вайълет са родени в сърцето на града... Знаел е Бъзби, че за шампионски отбор трябва и някаква капка вряла ирландска кръв и от Белфаст взел Джаки Бланчфлауър, по-младият брат на Дани Бланчфлауър, известен ас от Тотнъм, и веселия дъблинец Лиъм Уилън.
Отборът окончателно е завършен в средата на петдесетте. Наричали са ги Бебетата на Бъзби...
Първият мач от 1/4-финалите на Купата на шампионите Манчестър и Цървена звезда изиграват на 14 януари 1958. Съдил е Лекен от Франция. Юнайтед: Грег, Фоулкс, Бърн, Колман, Джоунс, Едуардс, Морганс, Чарлтън, Тейлър, Вайълет и Уилън.Звезда:Беара, Томич, Зекович, Митич, Спайич, Попович, Борозан, Шекуларац, Топлак, Тасич, Костич. На пейката е бил Миша Павич.
Ден преди мача бардът на югославската журналистика Мирослав Радойичич на страниците на Политика опитва да опише съперника на Звезда за обществеността: "Най-голямата сила на Манчестър Юнайтед е неговият Мат Бъзби, човек който е създал отбор шампион. Една от най-вкоренените аксиоми на Острова е, че отбор, който печели не трябва да се променя. Той смята това за предразсъдък. Бъзби е наложил стратегията, че отбор пред когото има 60 мача на сезон трябва да има 18 играча, че те трябва да са подготвени да играят на повече позиции, така че фактически винаги може да направите два състава"...
Червено-белите на Олд Трафорд пристигат направо от Казабланка, от дълго африканско турне. Посрещнала ги е гъста островна мъгла, такава че Беара и Грег не са могли да се видят един друг. Цървена звезда повела в 35-ата минута. Лазар Тасич прехвърлил Хари Грег от двадесетина метра след атака на Борозан и няколко чудесни дрибъла на Райко Митич. Домакинът коронясал по-добрата игра едва в 65-ата минута - всичко тръгнало от Едуардс, топка за Сканлон, центриране към Боби Чарлтън и това е 1:1. Отбраната на Звезда се огънала още веднъж в 81-ата минута. Вкарал е Еди Колман. В своя репортаж въодушевеният Радойичич описва един от многобройните шансове за Манчестър както само той умее: "Благородният лорд цели чудесно, но съдбата беше много милосърдна към младите птичета".
Беара е бранил чудесно тази нощ. Напълно е оправдал своя прякор Големия Владимир. В Дейли Мейл на следващия ден осъмнал текст под заглавие "Беара, кралят на вратарите", а Таймс писал как само Владимир Беара е опазил надеждата на Звезда преди мача в Белград. Получил е оценка 9 което за вратарите по онова време е била истинска рядкост.
До тръгването за реванша на 4 февруари Юнайтед е изиграл два мача в първенството. У дома са победили Болтън със 7:2, а в голямото дерби на Хайбъри паднал Арсенал - 5:4. Мат Бъзби не се е отнесъл. Знаел е какво го чака в югославската столица...
"За нас никак не би било добре да играем на сняг и лед. Цървена звезда в първия мач не игра добре, но вярвайте, това е много добър отбор, особено опасен у дома."
Англичаните пристигнали в Белград във вторник. Мачът е бил в сряда. И е имало и сняг и лед. Стадион ЮНА - Маракана още не е била построена, а малкият стадион на червено-белите не е могъл да приеме всички желаещи - началото на мача е било в 14:45, портите отворени още от обяд. Час време преди началото вече е имало 50 000 човека на трибуните...
Цървена звезда започна катастрофално мача. Футболистите на югославския колос са понесени от обстановката, искали да си играят с англичаните. Във втората минута бърка капитанът Митич. Излишен и неуспешен дрибъл в опасна зона. Вайълет наказва - 0:1! А тогава два пъти Чарлтън в 30 и 31-ата минута. Червено-белите не знаят какво им се случва. Миришело на катастрофа.
Във вторите 45 минути, все пак, Звезда се консолидира и се настройва към условията. За по-малко от 15 минути е 3:3. Два пъти Костич и Тасич от дузпа. Остава достатъчно време, повече от половин час. На домакина му е нужен още един гол за трети мач - тогава не е важало правилото за гол на чужд терен - който ще се играе в Италия. Но е останало 3:3. Пропуски правят Шекуларац и Тасич. И така англичаните се измъкват с жива глава на ЮНА. Белградската публика с петминутни аплодисменти изпраща двата отбора от терена. Футболистите от Манчестър застават край тъчлинията и също с пляскане поздравяват напускането на игрището на домакинските играчи.
А след мача е останала нощ за помнене...
"Ние направихме невероятно приятелство с тях! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. И до днес вкъщи нямам нито една своя фотография, но тяхната пазя в рамка", с тъга разказа веднъж Шеки.
Започнало е с обща вечеря, която Цървена звезда е организирала в Мажестик. Има едно меню в музея на Звезда, вероятно най-ценното в целия свят... Тази вечер, 6 февруари, вратарят на Юнайтед Хари Грег е взел менюто (крем супа, телешко рагу, пълнена пуйка, мешана салата, омлет изненада...) и минал от маса до маса събирайки подписите на всички играчи. Има и фотографии от тази вечер, казват че са още тук, поред Ален Делон, Елизабет Тейлър, Кърлежа и останалите знаменити гости.
Живи свидетели на това събитие са говорили, че англичаните не са сваляли усмивката от лицата си и са били много весели. Пяла се е "Когато светците маршируват", а тогава капитанът Роджър Бърн е повел "We'll meet again, don't know where, don't know when, but we know we'll meet again some sunny day..." на Вера Лин, войнишката любима. Бърн вече е бил на градус, вдигнал е чашата...
"Защо не вкарахте и тоя четвърти, па да се срещнем отново"... Бъзби само дискретно се усмихвал, гледайки под око своя капитан. Аплодисментите са били неизбежни след такъв коментар, а тогава и кратка реч на мениджъра на Юнайтед:
"Това пътуване за нас е пълно с изненади. Те започнаха когато кацнахме във вашата страна. Не очаквахме, че и тук ще заварим мъгла, като при нас, а на другия ден слънце. Отидохме да видим терена, очаквахме сняг и лед, а там сняг, лед и кал. Когато поведохме 3:0 помислих "Мат, най-накрая ще гледаш второто полувреме на един мач спокойно, пушейки лула и наслаждавайки се". И наистина запалих лула. При втория гол на Звезда вече престанах да пуша и започнах да треперя".
Президентът на Цървена звезда Душан Благойевич на кратко прекъсна Бъзби, преразказвайки въздишката на 50 000 човека на стадиона след един пропуск в края на мача...
"Ох, господин президент, вие не сте разбрали добре тази въздишка! Това беше моята въздишка на облекчение когато Шекуларац пропусна".
Благойевич след това станал от своето място, приближил Мат Бъзби и му дал подарък...
"Бъдете сигурни, господин президент, че тази ваза, която ни дадохте ще заеме почетно място между нашите трофеи."
Някъде около полунощ дошло време за раздяла. И разбира се на никого не му е било до това. Роджър Бърн извикал треньора настрани, да помоли за още някой час. Всички останали с нетърпение очаквали изхода на този разговор. Накрая, тръгнал и самият Бъзби. Къде другаде освен на Скадарлия?!
А там, в тази известна белградска бохемска долина, пяла Дивна Костич, първата дама на Скадарлия и единствената истинска наследница на кралицата Софка. Щерка на "вършачката Кощана", руската циганка Мария Керчова и югославския гросмайстор в шаха Борислав Костич. Знаете когато Бора е играл антологичната партия на Екватора, на двете хемисфери? Той седял в северното, а противникът в южното полукълбо. Опасен шмекер и една друга, дълга история...
Дивна не е искала нито в Мажестик, нито в която и да е друга кръчма, дори и в Бели двор...
"Моето работно място е в Скадарлия, който иска да ме слуша нека дойде." Това е важало, казват, и за самия Тито, па и той трябвало да ходи при Дивна на крака: "Ето, като ти не си искала при нас, ние дойдохме при теб", казал Броз когато заедно с Йованка веднъж дошъл в Скадарлия.
Футболистите на Манчестър Юнайтед и Цървена звезда провели незабравима вечер в скадарлийските кръчми. Когато е "отсвирен край" в Мадера се присъединили и журналисти. Миро Радойичич седял на масата с господин Крикмър. На тази маса се изпило доста бяло вино...
"Не си спомням как, случи се в прилично късните часове, но мистър Крикмър ми предложи, като техен гост, да ги изпратя до Англия, с техния самолет разбира се. Бях кореспондент от Острова и не исках отново да летя там, и то за кратко. Но човекът е човек, винаги има някакви малки желания. В това време от своя вестник получих гарсониера, за пръв път в живота си имах апартамент, в него диван и два фотьойла, които също ми купи моят работодател. Исках всичко да украся с килим, а това по онова време в Белград го нямаше. Приех предложението, знаейки че вкъщи ще се върна с килим. Разделихме се в най-ситните часове. Прибрах се вкъщи, подготвих се за път и за кратко заспах, почти седнал. Пробуждайки се навреме разбрах, че би трябвало да облека някое по-дебело сако, Англия е това. Стигнах навреме на летището, но напразно, в сакото с което бях на Скадарлия ми е останал паспортът. Отидох у дома, па бързах обратно към летището. Самолетът междувременно излетя. Усмихнах се в себе си и отидох вкъщи да се наспя, утешавайки се, философски, че в живота всяко зло има своето добро", писал е Миро по-късно.
На прощаване, Франк Суифт, някогашен вратар на Юнайтед, а тогава журналист на Нюз ъф дъ Уърлд му казал при първа възможност да "скокне до Манчестър на уиски и история за вратарите."
Тази нощ в Скадарлия доктор Аца Обрадович, един от родоначалниците на европейската Звезда, също така е разговарял с господин Крикмър. С много жар му обяснявал, че Цървена звезда скоро ще направи нов стадион, един от най-големите в Европа, и би било чудесно Юнайтед да дойде на откриването. Уолтър Крикмър обещал, че така и ще бъде.
"Спомням си, нашите гости бяха одушевени. Връщайки се в хотела, някъде около три сутринта Мат Бъзби одушевено ми каза, че това е била една от най-хубавите вечери в неговия живот", разказва Доктор О за живота.
Някъде преди утрото, добре загретият Бърн се обърнал към Цокич. Йован Цокич, за разлика от първия мач, бил титуляр вместо Топлак...
"Дойде и чрез преводача помоли да го извиня за едно грубо нарушение. Усмихнах се и го прегърнах, а той още в неверие, че му прощавам, продължи да се оправдава."
Драгослав Шекуларац се сприятелил с Томи Тейлър още по време на мача...
"Изпратих го това утро до хотелската стая и той ме покани на гости. Но аз му предложих нещо друго. След Световното първенство в Швеция да дойде при мен, заедно да отидем на море, а след това в Англия. Съгласи се."
Земунското летище, 6 февруари, 11:15 ч. Половината компания от Скадарлия още е спала когато контрольорът на полета е дал официално известие: "Специалният самолет на компания БЕА, "Елизабетен", полетя успешно. Полетът е бил съвсем нормален над въздушното пространство на белградската област." Три часа по-късно от Германия стига отговор: "Самолет "Елизабетен" е кацнал на мюнхенското летище в 14:17. Не е излетял."
Черногорският журналист и дипломат Бато Томашевич е бил в този самолет. В своята книга Орлов крш детайлно е описал трагедията, която ще последва:
"Полетът до Мюнхен на връщане протече спокойно, без обичайните потрепвания и пропадания. Седях край прозореца и за пръв път гледах покритите със сняг, остри върхове на Алпите. Кацането на нашата летяща крепост на летището протече без трудности. Самолетът леко докосна пистата, дълго засипваше с разквасения сняг прозорците и спря. Една от стюардесите ни извести, че сега самолетът ще зареди гориво, а ние през това време можем в сградата на летището да се освежим за сметка на компанията. Десетина минути по-късно през колоните отново се чу стюардесата, канейки пътниците обратно в самолета. Всички седнахме на своите места. Погледнах през прозореца. Падаше крупен сняг навсякъде наоколо. Последваха два опита да излетим, но без успех. Два пъти се връщахме в сградата. Преди третото политане шумът на мотора, който винаги нагло расте, с увеличаването на бързината, изведнъж намаля сякаш машините изненадващо изгубиха сила. Тогава звукът на мотора са промени и започнахме да се рушим. Това рушене, после разбрах, е траело петдесет и три секунди. На мен ми изглеждаше като целия живот от рождението до смъртта. Самолетът падна върху покрива на къща, експлодира. Мен експлозията ме изхвърли заедно със седалката на 130 метра разстояние. Когато ударих в земята по мен вече нямаше нито обувки, нито дрехи. Целият бях в кръв, но жив, с ранен гръбнак, счупено коляно, порязан по лицето и тялото. Хладен февруарски сумрак, стонове на преживелите, неподвижни тела на допреди малко весели хора - призрачна гледка. Кръв ме заслепяваше и задушаваше, не можех да се поместя. Пред мене лежеше потрошеното тяло на стюарда Томи. Разпознах го по униформата. "Не платих уискито", укорих се. Поред претичваха футболисти. Паникьосано викаха Мат Бъзби. После пристигна някакъв камион в който ни бутаха, и мъртвите и ранените заедно. Поред мене бяха Боби Чарлтън, Рей Ууд, Хари Грег и Денис Вайълет. Разпитваха за колегите, особено за Бъзби. "Никога повече в своя живот няма да вляза в самолет, дори да ми коства футболната кариера", говореше иначе мълчаливият Боби Чарлтън"...
Гледката на мюнхенското летище е била страшна. Колкото сняг, толкова и кръв. Безжизнени тела едно върху друго. Тейлър, Уилън, Пег... Джоунс е бил с отворени очи, но не е давал знаци на живот, лежал е върху Джаки Бланчфлауър. Може би и го е защитил със своето тяло, па този се измъкна... Мат Бъзби остана в останките, бил е на себе си. Оплаквал се от болки в гърдите. Хари Грег израснал в герой. Той тази вечер от ада на "Елизабетен" измъкнал няколко човека, между тях Чарлтън, Вайълет, югославската гражданка Вера Лукич, съпруга на дипломат в Лондон и нейното бебе.
"Върнете се назад, гадове", викал обезумелият Грег докато ходел по остатъците от самолета, търсейки другарите. "Тук има дете което е живо".
Седмина футболисти на Манчестър не са преживели катастрофата. Капитанът Бърн е тръгнал за Белград не знаейки че очаква дете със съпругата Джой. След два дни е трябвало да празнува 29-и рожден ден. Джой в края на годината е родила момче. Джеф Бент (25) бил "алергичен" към пътуване със самолет, Бъзби го наговорил да тръгне. Томи Тейлър (26) планирал сватба със своята девойка. За последен път й се обадил от Белград: "Любов, подготви хладна бира, идвам си". Винаги радостният Лиъм Уилън е бил много вярващ. По-късно са говорили, че пътувайки към "вечната къща" говорил как е готов и изобщо не се притеснява. На погребението в Дъблин се събрали 20 000 души. Марк Джоунс (24) вкъщи оставил млада жена и едва родена дъщеричка. Неговият черен лабрадор Рик загинал няколко месеца по-късно. Колман и Пег още били невинни момчета, едва на по двайсет години...
Златото на Манчестър на Бъзби Дънкан Едуардс издържал първия удар. Той между второто и третото излитане изпратил телеграма на своята девойка Моли: "Всички полети са отменени. Идвам си утре". Тези железни бели дробове, готови да издържат и по три мача на ден, издържали 15 дни в мюнхенската болница. Какъв боец е бил! На 21 национал на Англия със завиден стаж и 151 мача в екипа на Юнайтед?! Моли пристигнала в Мюнхен след два дни, държала го е за ръка, а той я помолил да пита доктора какви са шансовете в събота да заиграе срещу Уест Бромич Албион.
Дънкан от Дъдли само смъртта е могла да постави на колене. Умрял е в петък 21 февруари. Моли на раздяла в сълзи го тешила: "Не се притеснявай драги, мирно спи, всички ваши мачове са отменени".
Мат Бъзби лежал в следващите три месеца в съседната стая. Не са смели да му кажат, че е останал без своя най-ценен бисер.
Целият футболен свят, както и Белград, били в незапомнен траур във вечерта на този 6 февруари 1958 година...
"Мен някъде в късен следобеден час, след бурната скадарлийска нощ, ме пробуди телефонът", припомня си в своите писания Мирослав Радойичич. "От другата страна на жицата беше моят редактор Данило Пурич. И сега сякаш слушам неговия развълнуван глас: "Миро, ела спешно да напишеш In Memoriam! В Мюнхен е паднал самолетът на Манчестър Юнайтед! Има много загинали, това е всичко което знаем засега." Докато се радвах, че заради забравения паспорт съм останал жив, плачех. Защо да се срамувам заради това?! Всички те малки пилета по години, а вече асове... Загинал и господин Крикмър със своята житейска спътница. Много мои колеги, сред тях и един от най-големите вратари Франк Суифт. Пишех текст за хора с които предходната нощ, всъщност това утро, още бях в Скадарлия и гуляех. Пишейки, на моменти и плачех. А колко пъти само съм размислял какъв е този наш живот журналистически като трябва да пишете и като не ви се пише, а искате да се предадете на своята тъга, както тогава се предаде този град - чак толкова, че изглеждаше, че чудесните английски футболисти повече ги ожали Белград отколкото Манчестър".
Както обичайно е било някога вестите най-бързо са стигали в Мадера и оттук са се разпространявали нататък. Райко Митич и Аца Обрадович донесли първите конкретни информации. За тази нощ е писал и Боби Янкович в книгата "Какво казва Мадера".
"Страшно, страшно! Има много мъртви", било първото което можело да се чуе от тях двамата още от вратата.
В центъра на града, около девет часа вечерта, се събрали няколко хиляди човека, с ядро на Площад Маркс и Енгелс (днешен Никола Пашич) и пред Политика. От прозорците на сградата на Борба в един момент стигнало съобщение: "Търпение, търпение, хора! Пресата само още не е тръгнала". Най-тиражният спортен вестник по онова време "Спорт", за рекордните три часа е отпечатал извънредно издание. В другия край на града, на Топчидер, първият човек на червено-белите Душко Благойевич провежда конференция за медиите. Изложението е завършил с изречението, което предизвикало аплодисментите на всички присъстващи журналисти:
"Управата на Цървена звезда изпрати умолително предложение до Европейския футболен съюз Манчестър Юнайтед да бъде прогласен за почетен победител в Купата на шампионите".
Светът се тресеше от това което се случи, черен цвят обгърна цялата планета, но УЕФА още на следващия ден отхвърли такава възможност.
На Олд Трафорд сред първите пристигна съболезнователна телеграма от президента на Югославия Йосип Броз Тито:
"Дълбоко съм потресен от вестта за самолетното нещастие, което тежко удари британския спорт и английския народ. Позволете да Ви изразя своето дълбоко съболезнование".
Веднага след Цървена звезда на Манчестър подкрепа даде и Реал (Мадрид). И то конкретна. И заради това Реал е най-големият, па нека се люти който иска... Сантяго Бернабеу е бил готов за година да се отрече от своята първа звезда, в онова време без конкуренция най-добрият световен играч Алфредо Ди Стефано и да го даде под наем на Юнайтед докато събере редиците. Ди Стефано се съгласил, договор е подписан, но ФА не позволила реализацията на този "трансфер" с оправданието, че аржентинецът ненужно ще заеме място на някой от младите английски футболисти.
Мадридчаните все пак по друг начин успели да помогнат на приятелите от Манчестър. Приемайки предложението на Звезда Реал е продавал мемориални знаменца наречени "Почетни шампиони" и целият приход изпратил на Олд Трафорд, а междувременно организирал няколко хуманитарни мача между двата клуба от които печалбата също отишла в Манчестър. И още, Кралския клуб на семействата на загиналите и пострадалите три години плащал възстановяването и рехабилитацията в Испания.
Погребението на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен е проведено на 22 февруари. Делегация от Югославия представлявали генералният секретар на ФСЮ Милорад Лишанин, член на управителния съвет доктор Михайло Андрейевич, президентът на Цървена звезда Благойевич и секретарят Слободан Чосич. От Белград до Манчестър пътували четири дни, защото, за всеки случай, отишли с влак.
На петдесетгодишнината от смъртта на Бебетата на Бъзби на Олд Трафорд Звезда е представена от участника в двата дуела от 58-ма Владица Попович. Преди началото на мача от Висшата лига Юнайтед - Болтън през 2008 година на центъра е положил букет от червени и бели рози.
"Получих най-големите аплодисменти в живота. Сърцето ми затрептя от вълнението. В този момент през главата ми преминаха детайли от двата мача. Бях задължен да пазя Чарлтън - не успях. Вкара три гола. Какъв играч беше това", разказва Попович своевременно за Политика.
В тези дни се огласил за белградските медии и Драгослав Шекуларац...
"Да бях вкарал стопроцентовото положение в края на мача щеше да се играе трети мач. Те нямаше да се връщат вкъщи в този ден и... "Ех, Шеки, защо не беше голмайстор, па всички тези момчета биха били живи", често съм говорил сам на себе си".
Първият мач след трагедията в Мюнхен Юнайтед е изиграл на 19 февруари в Купата на ФА. Победен е Шефийлд Уензди с 3:0. От белградския състав е играл само Били Фоулкс. В първия шампионатен мач УБА побеждава с 4:0 на Олд Трафорд. През този сезон Манчестър е завършил девети в класирането. В полуфиналите на Купата на шампионите го е отстранил Милан. Точно десет години по-късно някакви нови момчета в червени екипи ще победят страшната Бенфика (Еузебио, Симоеш, Аугусто, Торес...) в борбата за европейския трон, след продължения - 4:1. Това е било на Уембли. Мат Бъзби за пръв и последен път в живота е бил объркан когато съдията е отсвирил край, разхождал се по полето, разбутвал хората... и така докато не намерил Боби Чарлтън. От навалицата по някакво чудо изплувал и Фоулкс. Глава в глава, силна прегръдка, по една сълза на тревата на това футболно светилище и... "Момчета, това е за Мюнхен". Автор: Предраг Дучич
"Червените дяволи" бяха победени на Етихад с 1:3, като изостават на 12 точки от "гражданите", които са първи в класирането.
Моуриньо не можеше да разчита на контузения Ромелу Лукаку, а в състава го нямаше и Пол Погба.
"Сити изигра три мача на свой терен и направи победи с 6:1, 6:0. Беше им хубаво и лесно. Ние изиграхме два тежки двубоя, вторият против един от най-добрите отбори в Европа. При това Фелайни трябваше да играе, а не беше готов за всичките 90 минути. По някакви причини останахме и без Погба. Това не означава, че с Пол щяхме да победим, така че това няма да ползвам като оправдание", заяви португалецът.
Сити 66% от времето имаше топката в краката си и 16 пъти стреля към вратата на противника. От друга страна, Юнайтед само шест пъти упъти топката към вратата на домакина.
"Хората, които не разбират футбола го анализират чрез статистика. Мен това не ме интересува. Важно ми е как съм се чувствал по време на играта, която беше отворена до 80 минута. Смятам, че имахме грешки, но не мисля, че играхме лошо", заключи Моуриньо.
Цървена звезда с гостуването на Ливърпул (сряда, 22:00), в рамките на третия кръг на Шампионската лига, ще допише нов мач в богатата история на срещи с английски представители, а е интересно, че шампионът на Сърбия има резултат от по шест победи, ремита и загуби в 18 мача с клубове от люлката на футбола.
Първата среща на червено-белите с англичани са двубоите с Манчестър Юнайтед през сезон 1957/58 в 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони. Белградчаните на своя терен записват реми (3:3), а решаващият мач е при гостуването където губят с резултат 1:2.
Реми и загуба е сметката и срещу Уулвърхемптън, две години по-късно, в същия турнир, а до следващата среща с англичани, Звезда е чакала 13 години, когато е елиминирана против Тотнъм в 1/8-финалите за Купата на УЕФА (1:0, 0:2).
Точно Ливърпул, следващият противник на международната сцена, е първият английски представител когото клубът от Лютице Богдан елиминира в европейските турнири. Избраниците на Милян Милянич триумфират в Белград с резултат 2:1, а класирането за 1/4-финалите подпечатват с идентична победа и в гостуването, което е и единствената европейска загуба на Ливърпул на Анфийлд през 20 век.
Сезон 1978/79 ще остане специално записан в архивите на белградския колос заради първия европейски финал. На пътя до двата мача за трофея в Купата на УЕФА с Борусия (Мьонхенгладбах), червено-белите елиминират Арсенал и Уест Бромич Албион. Двата английски представителя претърпяват минимални загуби в сръбската столица, които с ремита при резултат 1:1 на Острова, са достатъчни за радост на белградчаните.
Известното поколение на световните и европейски шампиони в Супер купата на Европа губи от Манчестър Юнайтед (0:1), а до следващия мач с англичани, привържениците на шампиона на Сърбия чакат десет години. Победа (3:1) и равенство (1:1) са били достатъчни Звезда да елиминира Лестър в първия кръг на Купата на УЕФА.
Последните три мача с клубове от люлката на футбола сръбският отбор изигра в рамките на груповите фази на Лига Европа: 2007 е победен от Болтън (0:1) в Белград, същият изход беше видян и десет години по-късно против Арсенал, докато избраниците на Владан Милойевич от Лондон донесоха ценна точка в дуел без голове.
Като се тегли чертата, резултатът е равен: шест победи, шест ремита и шест загуби при голова разлика 19:20 в полза на английските отбори.
Английският футболен клуб Тотнъм се присъедини към Манчестър Юнайтед и Ювентус в състезанието за подписа на сръбския национал от Фиорентина Никола Миленкович, съобщава Мирър.
Елитният клуб от Лондон се интересува от 21-годишния защитник и иска да го вземе още през януарския трансферен прозорец за наследник на Тоби Алдервейрелд чието напускане се очаква най-късно до лятото.
Миленкович, както и Алдервейрелд, може еднакво успешно да покрива две позиции в отбрана - бек и стопер, заради това е означен като трансфер за януари.
Ювентус вече предложи 30 милиона за Миленкович, когото мениджърът на Юнайтед Жозе Моуриньо гледа в Подгорица в мача Черна гора - Сърбия и беше одушевен от видяното.
Миленкович едва започна втория си сезон във Флоренция, а през този вече е титуляр и дори вкара два гола в Серия А.
Мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо пристигна в Подгорица където тази вечер ще гледа футболния мач между Черна гора и Сърбия. Моуриньо е в столицата на Черна гора по покана на Педжа Миятович, известяват тамошните медии.
Мениджърът на Манчестър Юнайтед влезе в хотела сам с каскет на главата, сякаш желаеше да остане максимално незабележим за обществеността и медиите.
Педжа Миятович, в по-ранни изявления за Вийести, обясни, че Моуриньо използва всяка пауза в първенството да изгледа някой мач на национални отбори, така че след Белград и Загреб, на ред е дошла Подгорица.
Миятович изтъкна, че решението на Моуриньо да дойде в Черна гора е добро и за него и за черногорския футбол.
Манчестър Юнайтед е на първо място сред футболните клубове на основата на заработване от спонсорските договори на годишно ниво.
Клубът от Олд Трафорд годишно заработва 269 милиона евро от чак 68 търговски договора, а веднага зад него е Барселона, която заработва 261 милиона и те са единствени над 200 милиона, показа анализа на компанията CSM Sport & Entertainment.
Следват мюнхенският Байерн, Реал (Мадрид), четири английски клуба - Челси, Манчестър Сити, Арсенал и Ливърпул, а Топ 10 завършват ПСЖ и Ювентус.
Гледайки първенствата, не е изненадващо, че начело в списъка е английската Висша лига чиито клубове само на основата на спонсори заприходяват 1,2 милиарда евро, втора е немската Бундеслига с доста по-малко - 734,7 милиона, а следват Ла Лига (678,5 милиона) и италианската Серия А (439,3 милиона).
Мениджърът на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо ще гледа мача Черна гора - Сърбия в Лигата на нациите, разкри селекционерът на западните съседи Младен Кръстаич.
С него в Подгорица вероятно ще дойде и контузения заместник капитан на сърбите Неманя Матич.
Моуриньо за трети път в последно време ще гледа Сърбия, след като наблюдава мачовете срещу Хърватия в Белград и с Австрия във Виена.
Глейзър вече 13 години владеят Юнайтед от който са изсмукали огромни пари, докато шейх Мансур Бин Зайед Ал Нахаян същата сума е вложил в клубната каса
Все по-лош Юнайтед и все по-добър Сити и така вече години. Всъщност в последните години. Много привърженици на "червените дяволи" кълнат съдбата, която някога най-силният отбор в Европа сведе до почти подигравка. Добре, далеч е Юнайтед от пропадането, но в съседското сравняване вече от доста време е в отстъпление.
Онези по-слабо запознатите биха прехвърлили всичко върху напускането на сър Алекс Фергюсън, но истината е съвсем друга, а това най-добре знаят верните привърженици на по-стария от двата манчестърски гиганти. Най-лошо от всичко е, че добре се вижда че Сити, който с години се мъчеше и често обитаваше компанията на втора лига сега във всички аспекти е по-добър от градския съперник. Не само на терена където играе един от най-добрите и най-хубавите футболни стилове в Европа, а и в другите сегменти каквито са организация, маркетинг и т.н. Всичко това е резултат от миналото десетилетие и съвсем различен подход на управление на големи системи.
Както пише Гардиън, в центъра на посърването на "червените дяволи" и издигането на "гражданите" са новите собственици. Защото американските братя Глейзър, чак шестима влязоха в Юнайтед чрез банкерски врътки преди 13 години, докато шейховете от Абу Даби дойдоха в Сити през 2008. И от тогава едните изсмукаха над милиард лири, докато другите вложиха горе-долу толкова.
От самото начало Глейзър, иначе известно американско/еврейско семейство със сериозно портфолио от занимания в спортната индустрия, влезе в овладяването, а и по-късно консолидацията от чисто банкерска гледна точка, така че поставянето на един от най-добрите английски финансови специалисти (банкери) на мястото генерален директор Ед Уудърд беше логичен ход. Тогава започна явният бунт на най-искрените привърженици на Юнайтед, който продължава, но без резултат, защото капиталът в капитализма е "по-голям от бога", па Глейзър са напълно защитени. Разбира се, всичко това може би можеше и да се забрави, ако Юнайтед постига добри резултати, но реалността е тази, която ги кара да продължават със съпротивата. Трибуните на Олд Трафорд сега са предназначени повече за "туристите" отколкото за местните ултраси, което ги обижда до кокал. На върха на всичко, клубът не е спечелил титлата откакто през 2013 година сър Алекс Фергюсън напусна пейката.
От другата страна, семейство Ал Нахаян от Абу Даби първо направи сериозен анализ на всички клубове във Висшата лига за които беше заинтересовано, па чак тогава избра "гражданите" и полека изграждаше доверие, преди всичко в привържениците. От старта им беше важно влиянието на най-верните запалянковци, тяхното възприемане на "новия" Сити и как всичко това се отразява на местните. Затова в близост до стадиона, поред прекрасния тренировъчен център, т.е. академия в която са вложили чак 200 милиона паунда изградиха жилищен блок с пристойни цени на наем, който при това е пълен с допълнителни съдържания, особено за деца. Така допълнително купиха местните, които, разбира се, в началото имали големи съмнения.
Общо за едно десетилетие работа в Сити Ал Нахаян, преди всичко шейх Мансур Бин Зайед Ал Нахаян (на снимката) похарчи около 1,3 милиарда паунда, основно за довеждане на върховни подсилвания, както на терена, така и на пейката и самата организация на клуба. А за три години повече Глейзър са изсмукали в заплати, в дивиденти, в лихви около милиард! Най-лошото, когато Глейзър дойдоха дългът на Юнайтед беше 525 милиона, а сега е намален на 487 000 000 лири, с годишна лихва 24 милиона.
А тук са и огромните заплати на мениджмънта, особено за братя Глейзър, които заедно държат 97% от акциите на клуба. Тази година всеки от тях е получил по 23 милиона долара на основата на дивиденти от акциите, докато за заплати на всички мениджърски позиции миналата година са дадени 13 милиона паунда. Освен това, Глейзър през Каймановите острови търгуват с акции на Юнайтед, като наскоро от това са заработили 73 милиона долара.
Баба Ванга тогава е карала българите да играят в червени екипи, а недалеч от границата с Югославия, едно момче е лепило постер на Христо Стоичков до постер на Христо Стоичков. Други не са съществували; други не са смели да съществуват.
Последният път когато бях в България, те продължаваха да са запалени по Лепа Брена. Сериозно, имаше финал за Купа Дейвис в Белград, когато биехме французите, а в повечето български всекидневници - има ги купчини, и изглеждат много неугледно - заглавията от Белград гласяха, без изхвърляне, "Лепа Брена гледа тенис". И то на спортните страници.
Освен това, София беше сива, малко изостанала, предполагам така както една (европейска) периферия трябва да изглежда, не помогна и това, че беше облачно, нито че жените поне опитваха да блестят, на стадиона се играеше "Вечно дерби" между Левски и ЦСКА и то беше по-тъжно отколкото в Сърбия; човече, мислех през този облачен следобед, как е възможно оттук, точно от тези улици и от този порутен, полупразен стадион, да тръгне най-хубавото, най-елегантното нещо, което се е появявало в България още от плешивия Йордан Лечков от дългото, топло лято на 1994 година.
Баба Ванга тогава е карала българите да играят в червени екипи, а
недалеч от границата с Югославия, едно момче е лепило постер на Христо
Стоичков до постер на Христо Стоичков. Други не са съществували; други
не са смели да съществуват.
Легендата казва, че се е запознал с него много по-рано, докато Христо още е цепил комунистическите мрежи в екипа на ЦСКА - като си отиде Тодор Живков, ще си отиде и Камата, само че неговата съдба ще е много по-слънчева - и от тогава Димитър Бербатов е знаел, че ще стане футболист, и че ще играе в червено-белия екип в главния град на България.
Не е знаел, че веднъж заради футбола чак ще го отвлекат и мафиоти, нито че привържениците на ЦСКА, клубът на който е дал сърцето си, на практика ще го изгонят в Леверкузен, но не заслужава всяка история да бъде подкована с тези мрачни факти.
А особено не история за човека, който живее да играе, а не е играл, за да живее...
Митко е последният голям български играч, но също така и един от последните играчи, всякак европейски, който - тук трудно ще се разпознаят неговите корени и неговата родина, или е било точно заради това? - слагаше красотата над ефикасността, изкуството над резултата.
Берба с топката можеше всичко, но не искаше всичко освен ако не изглежда така както той мисли, че трябва да изглежда; и когато тези дни на клубния сайт на Манчестър Юнайтед излезе интервю в което той говори за дните проведени на Олд Трафорд, беше невъзможно да не се сетим за всичко това.
Някой добре е правил ПР там на улица Сър Мат Бъзби: изповедта на Димитър Бербатов дойде точно в момента в който Юнайтед е обвиняван, че под ръководството на Моуриньо, е станал всичко онова което отдавна не е бил, и всичко онова което Бербатов никога не е бил. Това е факт, оценяваха го или му прехвърляха каквото и да е, а Фъргюсън умееше и с глава и с нос да го критикува, заради което неговата манчестърска одисея, въпреки толкова голове, потрая твърде кратко, толкова кратко, че не участва във втория финал на Юнайтед в Шампионската лига, нямаше го дори и на пейката.
Вместо него, против Барселона шанс получи Майкъл Оуен, отдавна на втора скорост, и може би продължава още по някой привърженик на Юнайтед да се пита дали, може би, все пак можеше да е различно...
Добре, какъв играч беше този българин, как да го помним? Толкова добър, че чак и моят приятел Анте, известен привърженик на Тотнъм, на моя безобиден въпрос на "три-четири-сега" да избере своя любим "Берба момент", не изтъква някой мач на Уайт Харт Лейн, чак не и колко опасно изглеждаха Бербатов и Роби Кийн, а един детайл от, на практика, края на английската кариера.
На Крейвън Котидж през декември 2013 гостуваше Вила, вече беше 2:0, и ще остане така, но онова което се случи в 32-ата минута, за едва няколко секунди, събра цялото футболно кредо на Митко Бербатов.
Някой от играчите на Фулъм от лявата страна пусна паралел към дясната тъчлиния, топката пътуваше едно 60 метра, високо и не твърде слабо, а той я чакаше, може би и не трябваше да е тук, но за чертежите на треньорските дъски и така не се интересуваше твърде много.
Беше, следователно, тук, 189 сантиметра чисто умение и още по-чиста флегматичност, и я залепи за стъпалото, без да гледа. Така, сякаш е на разходка в Благоевград, а не Висшата лига... Берберотика. Бербалюбов. Бербаризъм.
Сигурно Роналдиньо е имал по-добро първо докосване от Бербатов, но трудно бихме могли да изброим още пет-шест играча, които умеят същото.
Разбира се, набързо след това изгуби топката.
И това беше Бербатов.
Окей, бил е и онова, знае моят другар по-добре от мене, когато заби воле на Мидълзбро, а беше и онова, знам аз това по-добре от другаря, когато вкара хеттрик на Ливърпул, а един от головете вкара със задна ножица, беше и онова прехвърляне в Монако, когато вече очевидно се трудеше твърде много да не развали фризурата по време на мача.
Тук сме, следователно; както и всички играчи, които са добри, а не са баш големи, или не са баш най-големите, Бербатов поляризираше обществото, включително и неговите българи за които беше единственото живо подсещане, че от Стара планина до Черно море някога се е играл футбол, който е предлагал радост и който е можел да лансира футболисти чак до Висшата лига.
Ценяха го заради това, а беше и голям патриот, има анекдот, че веднъж в Германия за малко не загинал когато сам поставял сателитна антена да може да гледа български канали (на които, повтаряме, продължава да се върти Лепа Брена), но в същото време и те го критикували, защото изглеждало сякаш не се труди.
Всъщност, изглеждаше сякаш се труди да изглежда, че изобщо не се труди.
Говорили са, следователно, че е мързеливец.
Сръбският език, както и българският, не са чак толкова богати като някои други, така че ни липсва някакъв импозантен речник от идиоми или синоними, но като малко поровите, има тук от всичко.
Ето, например, как може още да се каже думата "мързеливец", и сме сигурни, че половината от тези думи Димитър Бербатов с лекота ще разбере, а Неманя Видич, за когото е говорил в споменатото интервю, не трябва да му превежда: беспосличар (безработен), згубидан (да изгуби деня), готован, зевало (заплес), забушант (мързеливец), бадаваджия (да стоиш напразно), лезилебович (да лежиш и да ядеш хляб в преносен смисъл), ладолеж (да лежиш на хладно), бадавняк, джабалебарош (яде хляб напразно, без да работи), трут (търтей), безволник (да нямаш воля).
Погледнете още веднъж всяка от тези думи и кажете, искрено, дали и една описва Митко Бербатов?
Не, той не е бил мързеливец нито търтей, той само е хабил своята енергия за много по-хубави неща от бързания или от, боже опази, връщане в отбрана; като човек на изкуството, който не иска да се съобразява с твърдите правила, но е съвършено радостен когато излезе и свири на цигулка на улицата, без оглед на това ще получи ли пари, така и Бербатов повече обичаше да получи аплодисменти от народа и да даде на зрителите нещо което не са видели, отколкото само да издига колоната "постигнати голове" и да вдигне средната стойност на собствената убийственост.
А той, истина, винаги е бил под лупа поне заради милионната сума за неговия трансфер на Олд Трафорд.
Говорил е в този стил и сам, често, предполагам това е нещо балканско в него - не от онова стереотипно погрешно схващане за полуострова и неговите хора, а от онова може би еднакво стереотипно, но по-рядко, за това че тук продължава да се живее, мамка му, наистина тежко, но умее да се порадва човек и да се дружи и да запее и да затанцува и така да се инати на всичко - което го караше на футболния терен да търси грациозност и хармония.
Ненапразно, предполагам, сър Алекс сдвои такъв борец какъвто е Уейн Рууни, който би могъл да бъде и кръвожаден боксьор, ако не играеше футбол, и преди него питбулската агресивност каквато предлагаше Карлос Тевес, с една житейска и спортна отпуснатост, която представляваше Бербатов.
Насред Висшата лига, тази тежка индустрия, която не прощава отпускане и иска последния атом сила, стоеше той, фар облечен в нехайно загащени шорти, който намигва и отпуска рамене когато пропусне стопроцентова възможност.
Няма значение, ще дойде тя отново, винаги идват, като автобуси или трамваи, като метрото в София, само да запаля цигара...
Има такива нападатели в чиито очи блестят голове, такива биха дали и седалищния си мускул за момента когато топката преминава линията; а има такива, които са нападатели само по призвание и по статистика, всъщност са интелектуалци, поети в тази игра, само че това може да не бъде разпознато.
Поетът обикновено завършва покрит с вестници на пейка, поред него две шишенца коняк и много стихове, които никой никога няма да чуе; и от тази страна Берба е минал отлично, защото до края на живота ще може да се покрива с две титли от Висшата лига и още безброй клубни и индивидуални признания.
И понякога да се яви, да разкаже два-три вица от тренировки и мачове, да ни подсети, че е можело да се играе по-различно, по-елегантно, сякаш сваляш жена (цитат: Димитър Бербатов); тогава когато българите не се палеха само на Лепа Брена, тогава когато и този Юнайтед предлагаше страст и елегантност, вместо еднообразната ЕКГ линия, която трепери само на нова конференция на Жозе Моуриньо. Автор: Марко Прелевич
.jpg)
