Събирането на Светата троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на хората.
Бока и Ривър. Вечна история и вечна борба.
Този път вселената оцвети аржентинското небе в жълто-синьо. Би било сурово отново да беше бяло-червено. Което не означава, че отново няма всичко да се обърне. В това е и чарът. Няма никакви гаранции, че единият непрекъснато ще е горе, а другият долу. Всяка гордост и надменност се плащат скъпо.
Не съществува по-голямо съперничество в света на футбола, това го знаят и малките деца. Всичко останало е далеч назад. Има добри и лоши копия. Никой няма такава традиция и история, такава привърженическа отдаденост, такава страст и любов. Може техният футбол да бъде ужасен, може да бъде 0:0 като през есента, но напрежението винаги ще бъде сякаш утре не съществува.
За да допрем донякъде в мозъка на привърженик на Бока и Ривър, най-добре да се присетим какво се случи в предходната година и половина. Последният финал в Копа Либертадорес с два мача играха точно Бока и Ривър. След първия мач на Бомбонера, вторият на Монументал не се изигра заради колективна парализа на държавата и града. Беше невъзможно да се изиграе реваншът. Разбира се, последва цирк "кой е виновен", а истината е, че никой не беше невинен. След няколко седмици, реваншът е изигран в Мадрид, Ривър спечели титлата след продължения. Бока беше големият губещ.
В техния манталитет и разбирания, това не са само изгубен мач и титла. Това е пропуснато най-важно събитие в живота. Само веднъж Бока и Ривър играят финал в Копа Либертадорес в два сблъсъка. И никога повече след това. Имаш късмет, че си жив свидетел на това. Няма поправителен, няма връщане, няма извинения. За загубилия остават мъката и страданието за цял живот. Почти целият отбор на Бока след това беше променен, играчите и треньорите имаха сериозни психологически белези, а привържениците живеят с рани в сърцето. Това е нещо което не се забравя. Нещо заради което не се ходи на училище, на работа, заради което не се яде, не се пие, не се прави любов... Заради което на човек не му се живее. А трябва да се живее. С надеждата, че един ден ще дойде шанс за каквото такова отмъщение.
И дойде!
По-малко от година по-късно, Бока и Ривър отново се озоваха един срещу друг в Копа Либертадорес. Този път в полуфиналите. Кипна желанието за отмъщение във всеки запалянко на най-популярния клуб на Аржентина. Още бяха свежи раните от финала, но отмъщение в полуфинала би било добър мехлем.
Напразно.
Ривър спечели на Монументал с 2:0, а Бока в реванша осъществи горчива победа с 1:0 и отпадна. Отново тъга, отново разочарование, отново бяс. Дали е възможно да им се случва това? На тях, които са "народния клуб". На тях, които са по-популярните, по-добрите и по-успешните от местните "милионери"?! На тях, които четири пъти са били първенци на Южна Америка само от 2000 до 2007 година (общо шест) и всичко това триеха в носа на "пилетата" (Галинеросите, подигравателно название за привържениците на Ривър), чийто клуб до 2015 имаше само две титли първенец на Южна Америка?! Каква клетва е хвърлена на Бока Хуниорс? Дали колелото на историята е решило да смели Бока Хуниорс?
Същевременно, запалянковците на Ривър дочакаха най-хубавата епоха в историята. Най-големите успехи правеха директно на гърба на Бока. Може ли по-сладко от това?!
Треньорът Марсело Галярдо е прогласен за малко божество и тръгна към спечелването на втора поредна титла в Копа Либертадорес. Припомняме, до неговото идване са имали общо две. Да не говорим за дозата провокации, подигравки и сеири от Галинеросите над съдбата на Бостеросите. Оправдано. Кога ако не тогава...
Но Фортуна е въртелива кучка в южноамериканския футбол. Знае да е с широки ръце, па брутално сурова. Заедно с Ривър беше година, проведе го по пътища на ужаса в култовите двубои с Бока, нанесе болка и страдание на вечния противник, а тогава заби нож в гърба...
Галярдовият Ривър разбиваше Фламенго във финала, който вместо в запаления Сантяго се игра в Лима. Водеха момчетата на Галярдо с 1:0, имаха нова титла в джоба, празненството започна, а тогава последва митичен обрат под режисурата на Габигол. Голове в 89 и 92-ата минута и пустош в сърцата на привържениците на Ривър. Когато имаш всичко и тогава изведнъж нямаш нищо. Можеха да усетят какво им е било на привържениците на Бока.
Но хайде. И това се преглъща, и това се преживява. Продължаваше да им е по-леко отколкото на Бостеросите. Поне можеха да кажат, че са по-добри от тях. А някъде в този момент поеха и лидерството в класирането в националното първенство. Титлата в първенството би била добра терапия.
Въпреки всички успехи с Ривър в Копа Либертадорес, камъчето в обувката на Марсело Галярдо беше тази титла в Аржентина. От 2014 година е в клуба и нито веднъж не е бил шампион на Аржентина. А Бока е била четири пъти.
Камъчето ставаше все по-голямо и все по-неприятно. Всички победи над Бока и успехите в международните турнири направиха от Галярдо мит сред Галинеросите, но тази титла беше нещо неприятно за което се мълчи. Но на всички беше на върха на езика. Паралел можете да направите с предходния треньор на Цървена звезда, който вдигна клуба от Маракана няколко класи нагоре, направи така, че отново да се чуе за него, но няколко загуби от обективно по-слабия вечен съперник не му бяха простени.
Така и на Галярдо сега му беше нужна титла в Аржентина. А моментът изглеждаше като идеален. След онзи полуфинал и новата елиминация от Ривър, привържениците на Бока искаха да изядат някого. Не беше достатъчно, че треньорите грешници бяха сменени в състояние за хоспитализиране и че добър дял от играчите си отиде. Търсеше се някой по-голям скалп, който да плати цената. Набързо дойдоха клубните избори.
А те в Бока не са фарс и маркетинг. Не са нагласени. На тях наистина се гласува, а всеки привърженик на Бока високо цени своя глас.
Бока Хуниорс в последните 25 години владееше аржентинският бизнесмен/политик/олигарх Маурисио Макри.
По време на неговия политически възход, Бока владееха негови сателити, които той ръководеше в сянка и им печелеше изборите в клуба. Най-много сред тях Даниел Ангеличи. Бизнесмен от радикалното крило на партията на Макри, но с не така чисто минало. Колкото и успехи да е имала Бока при Макри и Ангеличи, толкова повече се отдалечаваше от народа. Бока не е Арсенал или Ювентус, които не ги интересува кой ще им е на трибуните, докато са пълни с туристи, които плащат солено скъпите цени на билетите. В Аржентина няма да продадете историята за скъпите билети и комфорта заради благото на клуба.
Беше изгонен най-големият играч в историята на клуба Хуан Роман Рикелме, защото не беше с тези. Ангеличи блокира продажбата на билети на обикновени хора и ги резервира само за членове от които мнозина бяха заможни, които веднъж или два пъти годишно стъпват на стадион. Бока получаваше все повече "селфи" привърженици. Бомбонера все повече беше туристическа атракция вместо непревземаема крепост.
Разбира се, хулиганите и престъпниците от групата Ла Досе, която води трибуната останаха на своите места. Под ръководството на печално известния лидер Рафаел Ди Зеа продължиха да сеят страх, но под контрола на Макри и Ангеличи. Не можеше да се скрие, че лидерите на агитката имаха богати апанажи чрез различни криминогенни и работни дейности, че чрез Макри и Ангеличи са били защитени в прокуратурата и полицията извън всички мерки.
Обаче, футболът е чудо. Всичко това не помогна на властващата структура да спечели още едни избори през миналата зима. Болката в сърцето на истинските привърженици появила се след неуспехите против Ривър в последната година и половина разруши популярността на властващата структура до минимум. Не им мина и историята, че Бока няма кой да я води освен тях и че опозицията няма никакъв успех или работен рейтинг. Когато Хуан Роман Рикелме най-накрая излезе от нелегалност и явно подкрепи опонента, беше ясно, че властта в клуба се сменя. Нищо не помогна на властващата гарнитура и изгубиха изборите. Рикелме е тежест на везните против която не може нито един политик, бизнесмен или престъпник когато привърженик на Бока трябва да избере.
Победи "народната опция" и през декември започна нова ера на Бомбонера. Като нов вицепрезидент, който наистина ще решава за спортните въпроси и няма да е марионетка на президента, първият ход на Рикелме беше да доведе опитният треньор Мигел Анхел Русо вместо Густаво Алфаро, когото привържениците никога не приеха, защото неговата Бока играеше футбол да не допусне гол.
Ривър в този момент беше напред и побеждаваше лесно. Първият ход на новия треньор Русо беше Карлос Тевес да се върне от пейката и отново да бъде лидер на отбора. Въпреки че Рикелме и Тевес не бяха в добри отношения и се очакваше легендарната "десетка" да изгони Тевес от клуба когато спечели изборите, се случи обратното. С цялата лична непоносимост, Рикелме знаеше какво е Бока, какво й трябва и кой е Тевес. А Тевес знаеше какво се очаква от него и какво може когато на останалите им падне сърцето в петите.
Карлитос е момък, който с дела, а не с думи и статуси по социалните мрежи е показал как се обича своя клуб когато си голяма звезда в световния футбол. Направи онова което футболистите в Европа не правят. Отрече се от големи пари и се върна в Бока да хапе, побеждава и печели. Любовта към Бока никога не е поставял под условие. Чак и когато доживя да бъде трети или четвърти нападател. Добре знаеше как се случват нещата в големи клубове като Бока. При Алфаро претърпя много неправди, но мълчеше. В интерес на клуба не вдигаше глас. Когато Русо му отвърза ръцете, Карлитос отново се превърна в онзи гладен голов убиец израснал в немилосърдното предградие Фуерте Апаче. Тевес общо през този сезон вкара девет гола в първенството, а чак шест постигна тази година откакто Русо пое отбора преди три месеца. Последният беше със стойността на титлата.
Почти два месеца Бока и Тевес преследваха Ривър чиято преднина не надмина три точки, но не успяваха да свалят лютия враг от първото място. В предпоследния кръг се появи надежда за Бока. Ривър сбърка, а Бока разнесе Колон и се приближи на точка. Решаваше последният кръг, но отново това не беше съвсем реален шанс. Ривър гостуваше на Тукуман, Бока посрещаше Химнасия Ла Плата с Марадона на пейката.
Повече се говореше за завръщането на Диего на Бомбонера отколкото за развръзката на шампионската надпревара в последния кръг. Как ще го посрещнат, кой с кого не говори, как ще води мача Марадона...
Дойде и тази нощ. Три икони на Бока на едно място. Три идола същевременно на Бомбонера. Диего Марадона на противниковата пейка, Роман Рикелме в директорската ложа, Карлитос Тевес с капитанската лента и тяхната "десетка" на гърба. В последните 90 минути надежда да се върне усмивката на лицето на привържениците на Бока.
Тукуман поведе против Ривър и започна лудницата. Но на Химнасия на Марадона не й идваше наум да се покланя на Бомбонера. В края на краищата, малките клубове живеят да спъват големите. Поне е така в държавите в които футболът се обича.
Времето вървеше и Ривър изравни още до полувремето. А Бока не водеше...
Последните 45 минути донесоха напрежение и нервност равни на онези в култовите сблъсъци в Копа Либертадорес. Ривър обсади вратата на Тукуман, Бока се мъчеше да пробие бронята на Химнасия на Марадона. В същата минута в която Матияс Суарес изпусна шанса на мача в Тукуман, Карлос Тевес като преди 16 години запали Бомбонера.
Получи я, погледна, прицели се и изстреля стрела от 18 метра с всички сили. По-късно са пресметнали, че е влязла със 102 км/ч. Не е лошо за момък на 36 години...
Разбира се, че на трибуните падна лавина, разбира се, че като паяци се залепиха по онези защитни огради и разбира се, че колелото на историята отново се завъртя.
Минаха още 20 минути треперене Тукуман да задържи Ривър. А там постоянно и неустрашимо стоеше Ривердо Зиелински. Призракът за Ривър. Човекът, който с Белграно преди 10 години изхвърли Ривър Плейт от първенството, нанесе му най-големия срам в историята и направи едно от най-големите задоволства в живота на привържениците на Бока. Този път като треньор на Тукуман още веднъж ухапа Ривър по сърцето и празникът на Бомбонера можеше да започне.
След дълго време, запалянко на Бока се почувства щастлив и надмощен над такъв на Ривър. Карлос Тевес изтича в прегръдката на Марадона, а той луд и опиянен от щастие го целуна в устата?! Рикелме спокойно ядеше сладолед в ложата, хиляди Бостероси крещяха от щастие. Всичко беше както трябва, всеки се държеше така както се очакваше. Не би било нормално всичко да беше минало нормално. Много от тях и плакаха, спомняйки си тъгата, която преживяха в последната година и половина. Не само, че те спечелиха титлата, а същевременно и Ривър я изгуби.
"Чувствам се сякаш съм спечелил първа титла. Бока е онова което ме държи в живота. Бях гладен за слава. Чувствах се отново като онова хлапе от моя край, което трябваше да се бори за всичко", каза Тевес след десетия спечелен трофей в екипа на Бока.
Събирането на Светата Троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на народа.
Автор: Александър Глигорич
Няма коментари:
Публикуване на коментар