За едно градче от брега на Атлантика това и не беше някаква красота... Само малко галисийски чар и отличителния аромат на пристанищния град. Но затова онзи техен футбол... И мирис и вкус. И красота, разбира се. Единствена. На онзи така неудържимо закътан Риасор... на 50 или 70 метра от плажа. Добре де, нека бъдат 300.
Седалките сини и бели, а между тях жълти пътеки. Така изглеждаше по ТВ и на снимките във вестниците. Входовете, стълбищата... Па като е голям мач при всяко знаменце на ъгловите удари купчина от онези бели хартийки.
Това не се забравя...
Един ден в последната минута на последния мач от шампионата останаха без титлата. Всички знаят тази история - Мирослав Джукич, дузпа... Хосе Гонзалес, беше? Хваща удара. Ужасен шут... Няма значение, ще вземат титлата. В един друг ден библейска буря и небесни секири ги принудиха да се оттеглят от финала за Купата на краля. Няма значение, ще вземат и тази Купа на краля. Срещу Кралския клуб. На неговия терен. Внимание, внимание - на рождения ден на Краля! Веднъж губеха с 0:3 от ПСЖ и победиха с 4:3. Веднъж, също така, стигнаха до полуфинала на Шампионската лига. А за всички онези бесни хали бяха никой и нищо. Побеждавали са Реал и Барса. Побеждавали са ги на Бернабеу и Ноу Камп. Побеждавали са на Сан Сиро, Деле Алпи, на Хайбъри, на Олимпийския стадион в Мюнхен. Победиха и на Олд Трафорд.
Бяха велики. По едно време бяха между най-големите...
УВОД
Големият човек в Депортиво се наричаше Аугусто Сезар Лендойро. Поема клуба през 1988 и след 17 години във втора лига го връща в елита. Депортиво не е бил нищо повече от среден провинциален отбор, повече или по-малко анонимен на държавно ниво, за да с Лендойро в един момент да докосне небето.
Новият собственик използва първите години на своето управление за финансово стабилизиране на клуба и подобрение на инфраструктурата. А тогава с влизането в Примера през 1991 последва първото по-голямо вложение в игровия кадър. Мирослав Джукич спада сред първите по-звучни подсилвания в ерата на Лендойро. После ще се нижат имена като Бебето, Мауро Силва, Донато, Манарино, Салинас, Емил Костадинов, Ривалдо, Флавио Консейсао, Нуредин Найбет, Джалминя, вратарят Жак Сонго, Себастиян Абреу, Лионел Скалони, Мустафа Хаджи, Габриел Шурер, Ромеро, Мануел Пабло, Паулета, Стефан Зияни...
Сериозното вложение на президента Лендойро беше първото предусловие за внезапния успех. Второто беше еднакво важно - Арсенио Иглесиас. Абсолютна клубна легенда и човек, който на Риасор е провел повече от 40 години. Бил е задължен за ангажирането на повечето от тези играчи. Иглесиас наричали лисица. Бил опасен преговарящ. В тандем с арогантния и по нужда сладкодумен Лендойро - човек за когото казват, че често не е имал задължение към истината - понякога изглеждал непобедим. Известни са анекдотите как са убеждавали бразилските звезди Мауро Силва и Бебето вместо някои от огромните европейски градове да изберат малката Коруня.
"Ще получите онова което никога никой не е - ще получите парче от Бразилия в сърцето на Галисия. Всъщност, знаете ли, че не съществува място на света приличащо повече на вашата Бразилия?"
Случаят Флавио Консейсао е планетарно известен. Марка имала готова корица на която бразилският полузащитник е с екип на Реал в ръцете. Няколко часа по-късно Депортиво официално съобщи, че е купил Флавио. Трансферът е струвал 11 000 000 евро, за да някоя година по-късно Реал "за втори път" да купи този играч. Но за 25 000 000.
Арсенио Иглесиас е бил и треньор до 1995 година. Под неговата палка Депортиво дал заявка за велики дела. Вицешампион през 94, а после и през 95-а.
Отдавна не е тайна, че Барселона богато платила на Валенсия с Педжа Миятович в последния кръг на сезон 93/94 да вложи "специално" усилие, за да остане непобедена на Риасор...
Трофеят в Купата на краля през пролетта на 1995 ще докаже, че Депортиво има постоянство. А тогава още един трофей два месеца по-късно, че Галисия е получила сериозен играч. В Супер купата на Испания: Депортиво - Реал Мадрид 5:1!
Всичко това представлявало здрава основа на която Хавиер Ирурета ще изгради своя СуперДепор. Като роден баск Ирурета необикновено добре познавал краищата в които идва. Защото Ирурета всъщност бил човек от севера. Почти цялата кариера над Месета. Културата на Галисия в малкия пръст. И по-важното - разбирал е душата на тази океанска провинция.
Хавиер Ирурета е бил желание на собственика Лендойро. Одушевен как през сезон 97/98 е играла неговата Селта - това е онзи състав с Карпин, Мостовой и Салгадо - Лендойро му обещал пълна автономия в работата. И - ръка в ръка.
Тръгваме след титлата!
ТРАНСФЕРНИЯТ ПРОЗОРЕЦ
Ирурета максимално използвал обещанието, което получил, а Лендойро, за учудване, всичко обещано изпълнил.
В първите дни на своя престой на Риасор опитният специалист доведе ляв и десен бек - Ромеро от Майорка (3 800 000) и Мануел Пабло от Лас Палмас (1 300 000). Педро Паулета дойде без обезщетение от Саламанка, докато Габриел Шурер беше платен 4 000 000. На Туру Флорес малцина обръщаха внимание, а ще има своята роля.
Година по-рано Ривалдо отиде в Барселона, Джукич във Валенсия и Ирурета тепърва се подготвяше да нападне "яки" имена. Ще го побутне шестото място в първия сезон.
Тогава идват Рой Макай (Тенерифе, 8 600 000 евро) и Виктор (Расинг, 7 600 000). Плюс Славиша Йоканович като жокер в ръкава. Нещо като таен коз. И отборът за титла беше събран. Мауро Силва, Джалминя, Донато, Найбет, Фран, Консейсао... Продължаваха да са тук.
Лендойро направи шампионския състав за относително малко пари. Големите влагания ще последват едва след това. И ще се окаже - ще бъдат фатални за бъдещето на клуба.
Диего Тристан (Майорка, 17 750 000), Алдо Душер (Спортинг Лисабон, 13 000 000), Жоан Капдевиля (Атлетико Мадрид, 6 400 000), Франсиско Молина (Атлетико Мадрид, 4 100 000), Валтер Пандиани (Пенярол, 700 000)... За успехите, които след титлата ще последват в Европа ключови ще са идванията на Серхио Гонзалес (Еспаньол, 17 900 000) и Хуан Карлос Валерон (Атлетико Мадрид, 11 000 000).
Ирурета "купи" титлата за някакви четиридесетина милиона евро. Толкова е похарчил откакто е дошъл. А тогава в следващите три сезона клубът харчи около 130 000 000, не много по-малко от Реал, който събира Галактикос, нито от Барселона. Историческият резултат беше невъзможен да се повтори. Очите "замазваха" някои хубави европейски излети, за да след най-хубавия, онзи в Шампионската лига когато след 1:4 на Сан Сиро беше елиминиран Милан, всичко тръгна надолу.
От тогава Депор никога не е бил по-напред от седма позиция, в европейските турнири игра само веднъж, а от лигата изпадна три пъти. В момента когато текущият сезон беше "замразен" се намира на място което води в трета лига...
ГРЪБНАКЪТ НА ОТБОРА
Жак Сонго
Вратарят от шампионското поколение на Депортиво. Симпатичният камерунец, който умееше да сбърка, но главно беше на висотата на задачата. През този сезон 1999/2000 получи два червени картона и допусна 44 гола. Когато Ирурета купи Молина от Атлетико изгуби място в стартовите 11 и отиде в Метц. Върна се през 2003 и като 40-годишен завърши кариерата като играч. Сега е треньор на вратарите в националния отбор на Камерун.
Мануел Пабло
Прилично неугледен на терена, плешив и с грозно тичане, стана клубна легенда с близо 400 мача в синьо-бяло. Беше незаменим по десния фланг. Един от онези играчи, които участваха и в спечелването на титлата и в европейските успехи. С Депортиво игра и във втора лига в последните години. Завърши кариерата през 2016 след 40-ия рожден ден...
Нуредин Найбет
Осем години в клуба. Стабилен защитник... Първо в тандем с Донато, па после с Андраде от Порто. Дойде за малки пари (малко над 1 000 000 евро) и направи големи неща за клуба. Спечели титлата през 2000 и през 2004 игра полуфинал в Шампионската лига. Започна във всичките 13 мача в елитния турнир. На края на сезона го купи Тотнъм, но Найбет вече беше изхабена стока.
Донато
Още една легенда на Депор. Най-големият юнак за единствената титла, с Джалминя и Рой Макай. Беше на 38 години и играеше като младеж. Обявен за най-добър защитник на лигата... Над 300 мача за Депор. Такъв пълничък не приличаше на сериозен защитник. Играеше с глава, при него нямаше много тичане. И никой не му побягваше. Помним и неизменния пръстен на ръката. Беше му талисман. Никога не го сваляше...
Енрике Ромеро
Още един титуляр в отбраната. Главно ляв бек, но при нужда и стопер. Имаше височина, можеше да играе като централен защитник. Член на шампионското поколение, както и на онова "европейското". Стигна до екипа на националния отбор на Испания. Игра на Мондиал 2002 в Япония и Корея. Вкара два гола за Депортиво преди през 2006 да отиде в Бетис и там да завърши кариерата година по-късно.
Мауро Силва
Играл е само в един европейски клуб - Депортиво. И то цели 13 сезона. Знаме на клуба, както се казва. Невероятни лидерски способности и бял дроб от стомана. Три мача на ден ако е нужно. Не е проблем... Изиграл е 458 мача за Депор и е вкарал един гол. Най-често последен в полузащитата, но можеше да "закърпи" и на позиция стопер. Когато клубът празнува 110 години от основаването привържениците го избраха за най-добър играч в историята на Депортиво.
Флавио Консейсао
Главно титуляр в шампионския сезон, точно в двойка с Мауро Силва. Отлично се допълваха. Депор го продаде през лятото на 2000 година на Реал за 25 000 000 евро. Това и до ден днешен е най-добрата и най-голямата продажба на синьо-белите. Кариерата завърши в Панатинайкос на 32 години...
Фран
Разпознаваемите бакенбарди и десетка на гърба. И така пълни 17 години. Цял живот подарен на един клуб. Фран с Мауро Силва без дилема е един от най-големите играчи в историята на Депортиво. Игра ляво крило в 550 шампионатни мача?! Вкара 57 гола. Един от най-разпознаваемите футболисти на Примера, но и в Европа през деветдесетте и първите години на новото хилядолетие.
Джалминя
Когато нямахме Роналдиньо - имахме Джалминя. Достатъчно за онези по-младите? Който го е гледал няма нужда от по-детайлно обяснение. Нищо друго да не е направил в екипа на Депортиво от онова прехвърляне на цялата защита на Реал с пета - бихме го запомнили. А направи много повече. Главно трудни за описване изпълнения. В шампионския сезон 10 гола и шест асистенции. Рядък екземпляр шоумен откакто гледаме футбол "в цветове". С идването на Валерон започна да губи място в стартовите 11. А и вече беше нагазил в трийсетте. Такива майстори главно кратко траят. И за тях най-дълго жалим... Важи и за самия Депор, нали?
Виктор
Беше титуляр в шампионския сезон, а игра и през 2004 против Милан в Шампионската лига. Важен член на двете поколения. Иначе дете на Реал, където не е получил истински шанс. Дясно крило, верен войник на Ирурета. Стана треньор и води Депор през сезон 2005/06. В момента води Малага. Преди това беше в Олимпиакос и Бетис.
Рой Макай
Вероятно най-добрата покупка на Депортиво в периода 1999-2004. Холандецът спада в онази група централни нападатели, която е все по-малка. Калибър Роберт Левандовски. В шампионския сезон постигна 22 гола. Сезон 2002/03 завърши като Златна обувка на Европа, а най-добрият мач изигра в Мюнхен против Байерн, неговия бъдещ клуб. Депор празнува след 3:2 с хеттрик на Макай. За четири сезона в Коруня постигна 79 шампионатни гола. Напусна за близо 20 000 000 евро...
Диего Тристан
Депортиво го измъкна от Реал през 2000 година. Изглеждаше, че Ирурета ще промени формацията когато даде за Тристан близо 18 000 000 евро, но нищо такова. Той и Макай се сменяха като титуляри. В първи два сезона на Риасор Тристан постигна 40 гола. Тогава контузи глезен и повече никога не възвърна старата форма. Отиде си без обезщетение след шест години, вече не приличаше на онзи голмайстор от края на деветдесетте и началото на 2000-те. Пробва по-късно в Уест Хем, Ливорно, Кадис... Не вървеше.
Алдо Душер
Пъргавият аржентинец дойде за 13 000 000 евро през лятото на 2000 година от Лисабон. Беше замяна за ветерена Мауро Силва. Изигра над 150 мача за Депор. Помним го най-добре по това, че контузи тежко Дейвид Бекъм през 2002 година в мача от Шампионската лига и заплаши участието му на Мондиала същата година...
Жоан Капдевиля
На Риасор дойде през 2000 година, защото Атлетико изпадна от лигата. За него Лендойро даде 6 400 000 евро. Първо се бореше за място като ляв бек с Ромеро, а после стана първа опция. Сериозен ляв външен, чак 60 пъти национал на Испания. Донесе повече качество в Депор, необходимо за европейските мачове.
Хуан Карлос Валерон
С Рой Макай вероятно най-добрата покупка на Депортиво от златния период. Блестящ футболист, нещо най-подобно на Зинедин Зидан което се е появявало до днес. По-атрактивен от Руй Коща. Ненадминат с топката, дрибъл, асистенция, шут, водене... И всичко това с близо 1,90, което даваше на неговите ходове специален блясък. Не вкарваше често голове, повече обичаше да асистира. А повече и от головете и от подаванията се помни неговата грациозност. Единствена поява.
Серхио Гонзалес
Вечно ще остане запомнен като най-голямото вложение на собственика Лендойро. Депортиво през лятото на 2001 година плати на Еспаньол 17 900 000 евро за него. И до ден днешен това е най-големият трансфер в историята на клуба, а в посоката в която Депор се движи, изглежда, ще остане още дълго. Проведе седем години в клуба, изигра близо 300 мача и вкара 27 гола. Стабилен полузащитник, неособено атрактивен, но винаги полезен. Помним го и по откриващия гол против Реал във финала за Купата на краля през 2002 година на Сантяго Бернабеу...
Валтер Пандиани
Дойде на Риасор след шампионската титла, задържа се пет години, и макар никога да не беше първи нападателен избор важеше за важен елемент в системата на Ирурета. Златен жокер, нещо като Паулета и Туру Флорес. Вкара 31 гола общо. Най-добрият сезон 2003/04, когато 13 пъти се разписа, винаги влизайки от пейката. По-късно промени много клубове, на сходно ниво от Депортиво беше само в Осасуна...
Алберт Луке
Последната голяма покупка на Депортиво... И отново от Майорка, в чиято каса влязоха 15 000 000 евро. Луке няма кой знае какво постижение в синьо-белия екип, но вкарваше важни голове на пътя до полуфинала в Шампионската лига през сезон 2003/04. Вкара и против Ювентус и против Милан. Когато се появиха първите признаци за финансови проблеми Депор го продаде на Нюкасъл за 20 000 000 евро.
РЕЗУЛТАТИ
В Шампионската лига през 1997/98 повечето отбори продължаваха да играят с двама класически нападатели. Хавиер Ирурета сред първите преминава на 4-2-3-1. И това ще се окаже като точен удар. Централните защитници главно бяха деструктивно ориентирани, а плеймейкърът (Джалминя и/или по-късно Валерон) имаше много свобода. Точно както и крилата (Фран, Виктор...)
Ирурета не обичаше да променя. Стартовите 11 главно бяха заковани в този шампионски сезон (Сонго - Мануел Пабло, Донато, Найбет, Ромеро - Мауро Силва, Консейсао - Виктор, Джалминя, Фран - Макай). От пейката като по правило влизаха двама нападатели - Туру Флорес и Педро Паулета, докато Славиша Йоканович вкарваше когато му трябваше спокойствие в средата, стабилен полузащитник, силен с топката.
Чудесен беше този сезон в Примера. Точно чудесен. Да речем, тримата най-добри стрелци бяха Салва Бальеста от Расинг, Джими Флойд Хаселбанк от Атлетико и Катаня от Малага. Нито един от трите клуба не успя да се пласира в Топ 10. Нещо повече, Атлетико изпадна от първенството. Реал Мадрид след 22 години не завърши между четирите, а Алавес и Валядолид заеха места в горната половина на таблицата, макар че имаха втората и третата най-лоша атака. И този Депор като връх. Изгуби 11 мача - два пъти повече от Сарагоса - а стана шампион. Само пет победи в 19 гостувания. Четири срещи с Реал и Барса... С каталунците - 2:1 и 1:2. С мадридчаните 1:1 на Бернабеу и антологичното 5:2 на Риасор.
След тази февруарска рапсодия беше ясно, че Ирурета има материал за шампионска кройка. Макай с глава за 1:0, Джалминя от свободен удар - 2:0. Мориентес връща малко надеждата на гостите - 2:1. Тогава в първите минути на втората част Виктор - 3:1, па два пъти резервата Туру Флорес - 4:1 и 5:1.
Празненството беше за аналите. А как и да е по друг начин... Трофеят за най-добър отбор отиде в малката Коруня, вторият най-малък град в Испания, който се окичи с титлата. След Сан Себастиян. Едва 240 000 жители. Това не е и Нови Сад...
Депор повече никога няма да повтори този успех, ще бъде главно втори или трети в следващите години, но един мач ще остане за всички времена - финалът за Купата на краля през 2002. Това корабокрушение на галактическия Реал се сравнява с Мараканаса. Беше стотният рожден ден на клуба; беше стогодишнина от първата Купа на краля; всичко беше готово за кралски бал... И тогава дойдоха "бандитите от провинцията" и опропастиха всичко.
В бяло са Зидан, Фиго, Роберто Карлос, Раул, МакМанамън, Йеро, Макелеле... Отсреща са някакви момчета, които не трепваха... как се казва - от жива сила! Серхио Гонзалес 0:1, Диего Тристан 0:2. Онзи момент когато "от тишина" се чуват виковете на радост на победителите и сълзите на победените...
Ще се окаже, че непълни два месеца по-късно СуперДепор започва да се разпада. А дотогава никой не е виждал. Все по-често забравян на пейката, нервният Джалминя нападна Ирурета. На тренировка... Говори се, че го е ударил с глава.
И така всичко тръгна наопаки. И за Депор и за Джалминя. Бразилският майстор беше в списъка на Сколари за Япония и Корея. После вече не беше. Вместо него на Мондиала отиде Кака. А Джалминя трябваше да отиде под наем във виенската Аустрия.
Всичко което Депор ще направи в петте поредни участия в Шампионската лига след титлата беше всъщност песента на умиращ лебед. Два поредни четвъртфинала (Лийдс и Манчестър Юнайтед бяха по-добри), една елиминация във втората групова фаза и тогава този известен сезон 2003/04. Лебедовата последна, мелодична въздишка.
В тези години (2000-2004) бяха две победи против Арсенал, три против Манчестър Юнайтед, три против Ювентус, две против Байерн... И най-накрая този незабравим фениксов полет против Милан в 1/4-финалите на Шампионската лига през 2004. А Милан - потръпване. Дида, Кафу, Неста, Малдини, Пирло, Зеедорф, Кака, Шевченко, Индзаги, Руй Коща... И Милан на Риасор с капитално 4:1.
Има някои неща във футбола/живота непреведими в думи. Както го каза поетът...
Ах, да, Порто. Жозе винаги е умеел да печели и когато е по-слаб. Риасор, 0:0 след 150 минути игра. Колина дава дузпа - Дерлееееей! Край - 0:1. Моуриньо отива на финал. Депортиво отива в историята.
Депор е клуб от малък град. Този град не можеше да бъде редом до Депор. Депор нямаше нужната база привърженици. Големите европейски клубове харчеха милиони, осланяйки се на маркетинг. Лендойро кешираше като Реал и Барса, а не можеше да продаде екип на петдесет километра далеч от Риасор.
Нямаше начин да потрае...
"Моята голяма грешка беше, че не продавах играчи в правилния момент, когато можех да получа много повече пари", говори през 2008 в едно интервю. "Сега трябва да намеря решение за проблемите, които идват. Не съжалявам. Как да се кая като чувам как стадионът пее: Не мога да забравя, че Депор спечели титлата, не мога, защото това е най-доброто нещо което ми се е случвало в живота".
Аугусто Сезар Лендойро не успя още веднъж да вдигне Депор. Окончателно се оттегли през 2014. Оттогава не е записано по-добро класиране от 15-о място...
"Разбира се, че съм правил грешки. Много години съм бил начело на този клуб. Никога не съм отричал това. И заради това дълбоко се извинявам. Но ви уверявам, винаги съм правил всичко само нашият Депор да бъде по-добър и по-добър."
Автор: Предраг Дучич
Няма коментари:
Публикуване на коментар