Как една изпусната дузпа и спортна трагедия създадоха любимия отбор на своята епоха

В сянката на борбата за титлата между Реал и Барселона и хаоса, причинен заради пандемията корона вирус, някак тихо и незабележимо се промъкна информацията, че преди няколко дни в третия разред на испанския футбол изпадна Депортиво Ла Коруня.

Депортиво в последния кръг на Сегунда търсеше точки за спасение против Фуенлабрада, но чак 12 играчи на този отбор бяха положителни за Covid-19, испанските футболни власти отмениха мача и бутнаха култовия клуб от началото на хилядолетието в полуаматьорството.

Клубът, който преди точно 20 години шокира Испания като спечели шампионската титла беше един от последните бастиони на футболната романтика. В десетината години, колкото беше на върха, Депортиво промени закостенялата парадигма как само великаните могат да печелят трофеи само защото са великани. Бяха отбор с характер, състав с топки и сърце, дружина, която играеше по правилото "всички за един, един за всички". Никой не беше по-голям от отбора, а привържениците разпознаваха това.

Мощният отбор от Галисия днес докосна самото дъно, а на самия връх трябваше да се качи още през 1994 в може би най-вълнуващия край на Ла Лига в историята. Целият този сезон се сведе до една дузпа в последната минута на един мач.

На 14 май 1994 година в Ла Коруня беше прохладно, но стадион Риасор беше нажежен. На трибуните нямаше къде да падне игла, 34 600 зрители дойдоха да видят с очите си как на самия бряг на Атлантика се пише футболна история. 

Депор преди последния кръг имаше точка повече от Барселона и за титлата играеше у дома против Валенсия, докато Барса на Йохан Кройф играеше на свой терен срещу Севиля. Разбира се, двата мача започнаха по едно и също време.

Това беше двубой между две съвсем различни футболни философии и имаше много малко прилики между двата състава, които бяха в мъртва схватка в борбата за шампион.

Борбата между противоположни футболни философии се сведе до една дузпа в последната минута на последния кръг

Барселона беше разоряваща нападателна сила, която разбиваше своите противници водена от тогава най-добрият нападателен тандем в света - Стоичков и Ромарио. С пъкленото дуо в атака и Михаел Лаудруп, главна съзидателна сила на отбора, Барселона постигна 91 гола в Ла Лига, най-много за последните 35 години. За сравнение, Депортиво вкара 54, чак 37 по-малко.

От друга страна, Депортиво през този сезон имаше невероятна отбрана, допусна само 18 гола за цялото първенство, 24 по-малко от втората най-добра защита, а в чак 26 мача опази мрежата недокосната. Преди последния мач съставът от Ла Коруня чак 600 минути не бе допуснал попадение.

На Камп Ноу всичко започна според желанията на привържениците на Депортиво. Севиля поведе с 1:0. Все пак, Барселона чрез Стоичков бързо изравни, а после веднага и поведе, но за нов шок за 90 хиляди зрители на Камп Ноу беше виновен Давор Шукер, който заби за 2:2.

Докато в Барселона головете падаха като на конвейер, на Риасор освен инициативата на Депортиво не се случваше нищо. Но 25 минути преди края Депортиво беше шампион.

Ситуацията се промени в 68-ата минута, когато Ромарио вкара трети гол за Барселона. Стана ясно, че Барселона ще спечели след асистенция на Стоичков за Лаудруп. Когато Барса чрез Бакеро вкара и пети гол, вече никой не следеше случващото се на Камп Ноу. Беше важно само онова което се случваше на Риасор.

Барселона е дала на всеки от играчите на Валенсия по 25 хиляди марки да гинат за нея на Риасор

Минутите изтичаха, а нервността на стадиона в Ла Коруня се нажежи. Депортиво нападаше, но Валенсия се бранеше фантастично, въпреки че откъм резултат нямаше никакво значение за "прилепите". Четири години по-късно е доказано, че ръководството на Барселона е платило премии на играчите на Валенсия, на всеки играч по 25 хиляди марки, за да не загубят в Ла Коруня. "Прилепите" наистина гинеха по терена.

На препълнения Риасор се спусна зловеща тишина. Четиридесет хиляди души в шок гледаха как най-хубавата приказка се превръща в най-ужасния кошмар. Депортиво в последните минути се настани в половината на противника, играеше се викторина пред вратата на Хосе Луис Гонзалес Васкес, но гол с цената на титлата не падаше.

Моментът, който беляза историята на един град, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство

А тогава, в добавеното време дойде моментът, който беляза историята на един клуб, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство.

Депортиво имаше последна атака, бившият футболист на Валенсия Нандо влезе в наказателното поле където го препъна Хосе Перес Серер. Съдията Антонио Хесус Лопес Нието без размисляне показа бялата точка. Това беше дузпа за Депортиво. Топка за мача за историческа шампионска титла, първа в 88-годишната история на клуба.

Утихналият Риасор изригна. Привърженици, играчи, треньори, децата, които подават топката, всички, цяла Галисия в този момент беше в екстаз. Мачът още не беше приключил, но цялата пейка на Депортиво влетя на терена и празнува. Все пак, трябваше да се потвърди победата и да се изпълни дузпата за титлата.

Най-важната дузпа в историята на испанския футбол

Това беше най-значимият удар в историята на Депортиво, може би чак най-важният в цялата история на испанския футбол. Никога преди надпреварата за титлата не е стигала такъв драматичен връх. Цяла Испания, освен, разбира се, Каталуния, викаше за Депор. Всички искаха Давид да победи Голиат. Чакаше се само този един удар малкият клуб от Ла Коруня да стане едва деветият шампион в историята.

Обаче, имаше проблем. Бебето беше задължен за изпълнението на дузпите, на славният бразилец пропусна последните три и не пожела да поеме отговорност. Резервният изпълнител Донато беше излязъл от игра и Депор изведнъж изпадна в неволя. Началната еуфория се замени от страх и нервност. Никой не искаше да поеме отговорност, докато топката в ръце не взе Мирослав Джукич, 28-годишният бранител, който пристигна на Риасор четири години по-рано от белградския Рад. Джукич за четири сезона игра за Депортиво беше вкарал само пет гола, но въпреки това реши да бъде този, който ще изпълни най-важната дузпа в историята на испанския футбол.

Осем месеца футбол и 38 изиграни кръга се сведоха до един-единствен удар от 11 метра.

Джукич дълбоко въздъхна, залетя се и стреля. Направи го много лошо и слабо. Гонзалес хвана топката и празнува сякаш с това спасяване донесе на своя отбор шампионската титла. Около него играчите на Депортиво изпопадаха на тревата. Шок, неверие, сълзи и отчаяние изпълниха Риасор.

На няколкостотин километра на юг, на Камп Ноу, владееше съвсем друго разположение.

Въпреки че на Камп Ноу още се играеше, всички следяха само онова което се случва на Риасор. Когато Нието отсъди дузпа за Депортиво, половината пейка на Барселона и всички помощници на Кройф отидоха в съблекалнята да видят шокиращия край на мача в Ла Коруня по ТВ.

Барселона празнува с дни и с махмурлук и пияна четири дни по-късно, във финала на Шампионската лига, я унищожи Деян Савичевич

Когато пристигна информацията, че Джукич е изпуснал дузпата, хладният холандец показа доволна усмивка, ложата на Камп Ноу в пиянски делириум празнуваше, привържениците нахлуха на терена, а обзет от емоции Христо Стоичков падна на тревата. Само четири дни по-късно в Атина Барселона и Милан играха финал в Шампионската лига. Каталунският Дрийм тим беше абсолютен фаворит, на отслабения Милан никой не даваше и грам шанс. Завърши 4:0 за италианците. Савичевич разби Блауграна, а Барселона, машина за голове през този сезон, за 90 минути не ритна към вратата на Милан. Мнозина и днес твърдят, че играчите на Барса в Атина са дошли махмурлии от тридневното празнуване и че фотофинишът в Ла Лига е унищожил шансовете на каталунците след 1992 да стигнат до втори трофей в Шампионската лига.

Тъга, отчаяние, но и гордост на Риасор. Депор престана да бъде малък и провинциален клуб

В същото време в Ла Коруня привържениците също пробиха до тревата, но за разлика от тези на Барса, не бяха сигурни по какъв начин трябва да канализират емоциите. Тъга, отчаяние, разочарование, гордост, всички тези чувства бяха смесени, но нямаше бяс. Плакаха, но им беше ясно, че техният клуб, който само три години по-рано тътреше в Сегунда, държеше може би най-добрия състав на всички времена на колене до последната секунда. Целият град застана зад Джукич. Никой не отправи към виновника нито един осъдителен поглед, а камо ли грозна дума. Гордостта победи, а всички близо 40 хиляди разплакани запалянковци сякаш бяха наясно, че тази нощ в пепелта на шокиращата загуба се роди нова сила, не само в испанския, а и в европейския футбол през следващите двадесет години.

"Те са малки, но са велики, искам да кажа, вече не са малки, но са достатъчно големи да не бъдат малки", е славната фраза на Илия Ивезич от легендарния сериал Смоговци. Трудно можем да намерим по-точно описание за онова което по това време представляваше храбрата чета от Ла Коруня.

На основите на трагедията от 14 май 1994 е създадена нова сила в испанския футбол

Депортиво на основите на трагедията от 14 май 1994 стана култов клуб, любима футболна дружина по цял свят, която безобразно дръзна да разруши испанския футболен порядък в чийто неписани правила стоеше, че само Барса и Реал могат да бъдат на върха. Депор след тази мъчителна нощ не потъна, не се разпадна. От сезон на сезон беше все по-добър и по-силен и стана константа. Още през следващия сезон спечели Купата на Краля. По игра на съдбата, в този финал би точно Валенсия с 2:1. Шест години след пропуска на Джукич Депортиво стана шампион.

Мирослав Джукич през 1997 година от Депортиво премина именно във Валенсия, а когато през 2000 титлата пристигна на Риасор, сърбинът вероятно е бил най-щастливият човек в света. Клетвата беше премахната и най-накрая можеше да започне да живее без духовете на миналото.

"Има бог. Ако някой е заслужил да е шампион, то това е Депортиво. Сега най-сетне душата ми е спокойна", каза Джукич.

Култовият клуб за който са играли футболни икони от идващия сезон ще играе по испанските села

За съжаление, обичаният клуб, за когото са играли икони като Диего Тристан, Рой Макай, Бебето, Валерон, Мауро Силва, Валтер Пандиани, Алберто Луке, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Педро Паулета, Донато, Лионел Скалони, Джалминя и Ривалдо, стана част от трета лига.

Клубът, който преди 16 години игра полуфинал в Шампионската лига, от идващия сезон ще играе по испанските села и това е трагична вест за всички, които са израствали футболно в преминаването към новото хилядолетие. Депортиво тогава беше клуб на когото симпатизираха футболни привърженици по цял свят.

Това беше клуб с душа. В Депортиво по това време играеха велики играчи, но силата на състава от Риасор не беше в индивидуалните качества, а играта и отборът изтъкваха индивидуалности. Освен Ривалдо никой от гореспоменатите играчи не беше мега звезда, капацитет за Златна топка. Затова бразилецът в Ла Коруня остана само един сезон. При това играеше фантастично, изтъкваше се от остатъка от състава и неговият трансфер в Барселона не беше трагедия за Депор. Ривалдо беше твърде голяма звезда, неговата класа търсеше по-бляскави рефлектори от онези, които предлагаше Риасор, а за по това време астрономическите 26 милиона долара управата на Депор мъдро събра състав, който през 2000 ще донесе на Ла Коруня онова което съдбата й взе на 14 май 1994.

Да не беше Депортиво, може би нямаше да има нито тики-така, нито Галактикос

Сезонът в който Депортиво спечели шампионската титла значително повлия върху испанския футбол какъвто го познаваме днес. Така наречените по-малки клубове след това започнаха да вярват, че могат, окуражиха се, защото Депор им показа път и начин. Валенсия спечели две шампионски титли в идните три години, Барселона започна да тъне, луташе се без глава и едва през 2005 отново беше шампион, а най-лошият сезон на Реал в Ла Лига от 1985 (пето място) спаси спечелването на Шампионската лига. Все пак, дори това не беше достатъчно президентът Лоренцо Санс да остане начело на клуба. Флорентино Перес тръгна в жестока кампания и обещавайки идването на Луиш Фиго от Барселона, пое клуба. Всичко останало е история.

А нищо от всичко това, от Галактикос до тики-така, може би никога нямаше да се случи, ако не беше Депортиво. Защото наистина е малък, но големият клуб от Ла Коруня накара гигантите да се пробудят и да намерят изгубената идентичност.

"Бяха големи. За известно време бяха сред най-големите. Как бързо забравяме някои неща. Бяха СуперДепор, днес са само обикновеният стар Депор", през 2011, когато Депор изпадна в Сегунда, написа английският журналист Сид Лоу, иначе специалист за испанския футбол.

Когато играчът на Валенсия (а кой друг?) Солдадо през тази нощ през 2011 вкара гола с който изхвърли Депор във втора лига за пръв път от 1991, Хуан Карлос Валерон и ветеранът Мануел Пабло в отчаяние наблюдаваха краха на славния клуб, сякаш знаеха, че Депор вече никога няма да се върне и приказката свърши.

СуперДепор, който преди 16 години против страшния Милан показа какво означава футболно съвършенство, днес отново е старият, обикновен Депор

Седем години по-рано Депортиво в първи мач от 1/4-финалите на Шампионската лига на Сан Сиро изгуби от Милан с 1:4. Реваншът трябваше да е само формалност, но футболният свят видя един от най-лудите мачове в историята. Мощният, страшен Милан с Дида, Кафу, Малдини, Зеедорф, Неста, Кака и Шевченко беше прегазен. Милан през тази вечер преживя може би и най-тежкото поражение в своята история. Пандиани, Валерон, Луке и Фран забиха четири гола и изписаха футболна история. След този мач армията привърженици на Депор получи нови попълнения.

В полуфинала ги чакаше Порто, скучният Порто на Моуриньо. След 0:0 на Риасор в реванша гол от дузпа на Дерлей отведе Порто във финала, по-късно и до титлата шампион на Европа. А Депортиво полека започна да се разрушава. Престана да бъде СуперДепор и полека, но сигурно потъна в посредственост, до 2011 докато не изпадна от лигата.

"Най-голямата грешка, която направих беше, че не продадох най-добрите играчи когато можех, когато трябваше. Обаче, трябва да ме разберете. След спечелването на титлата през 2000 живеех в илюзията, че можем да направим това отново. Не можех да забравя, че Депортиво беше шампион, защото това беше най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота", през 2009 година каза Аугусто Сезар Лендойро, директор на Депортиво, който дошъл в клуба през 1988 и от безпътицата в Сегунда за само няколко години го отведе до върха.

Барселона и Реал се вдигаха, отново започнаха да доминират, а междувременно се появи Атлетико на Диего Симеоне, а Депортиво изостана, борейки се с финансови проблеми и апатията, която обхвана клуба. Както и сам призна, Лендойро не искал да продава най-големите звезди когато са имали най-висока цена на пазара. Парите били все по-малко, отборът бил все по-стар, играчите станали заситени един от друг и липсвал мотив. Единствено Лендойро не бил наясно с това навреме. Когато разбрал, било твърде късно.

"Разбира се, че през тези години на работа в клуба съм направил грешки. Никога не съм го отричал. Извинявам се за това, но ви уверявам, че всичко съм вършил с целта Депортиво да бъде възможно най-добър", каза след оставката през 2014.

Депортиво изчезна, защото човекът, който го изведе във висините не разбра навреме, че идеалите и футболната романтика вече не съществуват

"Не е спорно, че Депортиво беше чудесен, че летя много високо. Обаче, проблемът беше такъв, че като Икар, залута малко твърде високо и слънцето му изгори крилата", написа Сид Лоу.

Депортиво плати цената на неразбирането на положението в модерния футбол и неприемането на правилата, които важат днес. Футболната романтика е уморена, няма я вече и все по-малко са клубовете, които не са в тесния кръг на най-големите, съответно най-богатите, а не са принудени да продават всичко най-добро което имат, за да оцелеят. Човекът, който от малък, незначителен провинциален клуб създаде европейска сила беше унищожен от собственото си дете, защото наивно искаше още веднъж, на всяка цена, да усети онова което почувства през май 2000. Това беше фатална грешка.

След като изпадна през 2011, Депортиво стана типичен йо-йо клуб. Веднага се върна в Примера, за да през идния сезон отново да изпадне, па експресно да се върне обратно. Четири години преживяваше в елитния ранг, като се гърчеше всеки сезон, борейки се за оцеляване. Преди две години отново изпадна и това беше краят.

СуперДепор днес е обикновеният, стар Депор. Жалко, защото бяха отбор, който трябваше да се обича. Какъв Реал, каква Барса. Който не вярва, нека погледне онзи мач против Милан.

Автор: Саша Чобанов

Някога титла в Испания и Шампионска лига, днес трета лига: Тъгата на СуперДепор

Потопът на великана от Ла Коруня

В началото на този век бяха един от най-успешните испански клубове и в един период най-атрактивния отбор за гледане. Валерон, Джалминя, Йоканович, Джукич, Диего Тристан, Рой Макай и други майстори носиха синьо-белия екип и в него писаха история...

За съжаление, от този клуб главно остана само славното минало.

Депортиво Ла Коруня в понеделник официално стана член на трета лига, въпреки че не изигра своя мач в Сегунда заради появата на корона вирус между футболистите на противника Фуенлабрада.

Без оглед на това, някогашният хит в Шампионската лига и отбор, който на култовия "Риасор" разби Милан с 4:0, се сели в по-ниския ранг, защото и в случай на победа не може да избегне изпадането.

В миналия полусезон в отбора на Депортиво беше и сръбският вратар Александър Йованович, под наем от Уеска...

Депортиво за последен път игра в Примера през сезон 2017/18, а за едва втори път в клубната история ще играе в третия ранг. Предишният път е боравил там през сезон 1980/81.

Според писанията в испанските медии, нито един шампион в Примера не е изпадал до трета лига още от 1947 година, когато това преживял Бетис.

Хаос в Испания: Трябва отново да се играе - всичко е нередно

Президентът на Депортиво иска последният кръг да се изиграе отново.

Изправността на надпреварата в Ла Лига 2, популярната "Сегунда", е напълно нарушена.

Правилата в професионалните първенства на испанския футбол не позволяват възможност за отлагане на мачове в последните два кръга и всички трябва да започнат в същия ден и същия час.

В предпоследния нямаше проблеми, но вчера се стигна до голяма издънка, заради която някои клубове искат кръгът да се изиграе отново.

В класирането поред имената на Фуенлабрада и Депортиво Ла Коруня продължава да стои, че са изиграли по 41 мача. Тяхната среща в последния рунд от сезона беше отказана заради положителни тестове за корона вирус на някои играчи от гостуващия състав.

Може би отмяната на мача нямаше да предизвика голям трус, ако някогашният шампион на Испания не се намираше в зоната на изпадащите, а неговият съперник се бори за влизане в Примера.

Луго и Албасете спечелиха в последния кръг, а Депортиво изгуби всякакви шансове да остане във второто ниво на испанския футбол и в мача с Фуенлабрада няма да има никакъв мотив. Което никак не важи за съперника, защото в случай на спечелване на три точки ще успее да се домогне до плейофа, а място там ще загуби Елче.

Но...

Интересно е, че и Депортиво ще се жали заради изиграването на мачовете, а не се отложи целия кръг, когато се разбра, че има футболисти заразени с Ковид-19.

Президентът на клуба Фернандо Видал изтъкна, че Федерацията и Ла Лига са направили голяма грешка и е "изнасилена изрядността на първенството", защото останалите мачове от последния кръг се играха в уговореното време.

Видал е бил убеден, че ще се отложи целия кръг и сега "гърми" в медиите.

"Кръгът трябва да се повтори", поръча първият човек в Депортиво, който има подкрепата на управниците на няколко клуба от Сегунда.

В трета лига изпаднаха Нумансия, Депортиво, Екстрамадура и Сантандер.

Депортиво Ла Коруня 1999-2004: Такива обикновено кратко траят и за тях най-дълго жалим...

За едно градче от брега на Атлантика това и не беше някаква красота... Само малко галисийски чар и отличителния аромат на пристанищния град. Но затова онзи техен футбол... И мирис и вкус. И красота, разбира се. Единствена. На онзи така неудържимо закътан Риасор... на 50 или 70 метра от плажа. Добре де, нека бъдат 300.

Седалките сини и бели, а между тях жълти пътеки. Така изглеждаше по ТВ и на снимките във вестниците. Входовете, стълбищата... Па като е голям мач при всяко знаменце на ъгловите удари купчина от онези бели хартийки.

Това не се забравя...

Един ден в последната минута на последния мач от шампионата останаха без титлата. Всички знаят тази история - Мирослав Джукич, дузпа... Хосе Гонзалес, беше? Хваща удара. Ужасен шут... Няма значение, ще вземат титлата. В един друг ден библейска буря и небесни секири ги принудиха да се оттеглят от финала за Купата на краля. Няма значение, ще вземат и тази Купа на краля. Срещу Кралския клуб. На неговия терен. Внимание, внимание - на рождения ден на Краля! Веднъж губеха с 0:3 от ПСЖ и победиха с 4:3. Веднъж, също така, стигнаха до полуфинала на Шампионската лига. А за всички онези бесни хали бяха никой и нищо. Побеждавали са Реал и Барса. Побеждавали са ги на Бернабеу и Ноу Камп. Побеждавали са на Сан Сиро, Деле Алпи, на Хайбъри, на Олимпийския стадион в Мюнхен. Победиха и на Олд Трафорд.

Бяха велики. По едно време бяха между най-големите...

УВОД

Големият човек в Депортиво се наричаше Аугусто Сезар Лендойро. Поема клуба през 1988 и след 17 години във втора лига го връща в елита. Депортиво не е бил нищо повече от среден провинциален отбор, повече или по-малко анонимен на държавно ниво, за да с Лендойро в един момент да докосне небето.

Новият собственик използва първите години на своето управление за финансово стабилизиране на клуба и подобрение на инфраструктурата. А тогава с влизането в Примера през 1991 последва първото по-голямо вложение в игровия кадър. Мирослав Джукич спада сред първите по-звучни подсилвания в ерата на Лендойро. После ще се нижат имена като Бебето, Мауро Силва, Донато, Манарино, Салинас, Емил Костадинов, Ривалдо, Флавио Консейсао, Нуредин Найбет, Джалминя, вратарят Жак Сонго, Себастиян Абреу, Лионел Скалони, Мустафа Хаджи, Габриел Шурер, Ромеро, Мануел Пабло, Паулета, Стефан Зияни...

Сериозното вложение на президента Лендойро беше първото предусловие за внезапния успех. Второто беше еднакво важно - Арсенио Иглесиас. Абсолютна клубна легенда и човек, който на Риасор е провел повече от 40 години. Бил е задължен за ангажирането на повечето от тези играчи. Иглесиас наричали лисица. Бил опасен преговарящ. В тандем с арогантния и по нужда сладкодумен Лендойро - човек за когото казват, че често не е имал задължение към истината - понякога изглеждал непобедим. Известни са анекдотите как са убеждавали бразилските звезди Мауро Силва и Бебето вместо някои от огромните европейски градове да изберат малката Коруня.

"Ще получите онова което никога никой не е - ще получите парче от Бразилия в сърцето на Галисия. Всъщност, знаете ли, че не съществува място на света приличащо повече на вашата Бразилия?"

Случаят Флавио Консейсао е планетарно известен. Марка имала готова корица на която бразилският полузащитник е с екип на Реал в ръцете. Няколко часа по-късно Депортиво официално съобщи, че е купил Флавио. Трансферът е струвал 11 000 000 евро, за да някоя година по-късно Реал "за втори път" да купи този играч. Но за 25 000 000.

Арсенио Иглесиас е бил и треньор до 1995 година. Под неговата палка Депортиво дал заявка за велики дела. Вицешампион през 94, а после и през 95-а.

Отдавна не е тайна, че Барселона богато платила на Валенсия с Педжа Миятович в последния кръг на сезон 93/94 да вложи "специално" усилие, за да остане непобедена на Риасор...

Трофеят в Купата на краля през пролетта на 1995 ще докаже, че Депортиво има постоянство. А тогава още един трофей два месеца по-късно, че Галисия е получила сериозен играч. В Супер купата на Испания: Депортиво - Реал Мадрид 5:1!

Всичко това представлявало здрава основа на която Хавиер Ирурета ще изгради своя СуперДепор. Като роден баск Ирурета необикновено добре познавал краищата в които идва. Защото Ирурета всъщност бил човек от севера. Почти цялата кариера над Месета. Културата на Галисия в малкия пръст. И по-важното - разбирал е душата на тази океанска провинция.

Хавиер Ирурета е бил желание на собственика Лендойро. Одушевен как през сезон 97/98 е играла неговата Селта - това е онзи състав с Карпин, Мостовой и Салгадо - Лендойро му обещал пълна автономия в работата. И - ръка в ръка.

Тръгваме след титлата!

ТРАНСФЕРНИЯТ ПРОЗОРЕЦ

Ирурета максимално използвал обещанието, което получил, а Лендойро, за учудване, всичко обещано изпълнил.

В първите дни на своя престой на Риасор опитният специалист доведе ляв и десен бек - Ромеро от Майорка (3 800 000) и Мануел Пабло от Лас Палмас (1 300 000). Педро Паулета дойде без обезщетение от Саламанка, докато Габриел Шурер беше платен 4 000 000. На Туру Флорес малцина обръщаха внимание, а ще има своята роля.

Година по-рано Ривалдо отиде в Барселона, Джукич във Валенсия и Ирурета тепърва се подготвяше да нападне "яки" имена. Ще го побутне шестото място в първия сезон.

Тогава идват Рой Макай (Тенерифе, 8 600 000 евро) и Виктор (Расинг, 7 600 000). Плюс Славиша Йоканович като жокер в ръкава. Нещо като таен коз. И отборът за титла беше събран. Мауро Силва, Джалминя, Донато, Найбет, Фран, Консейсао... Продължаваха да са тук.

Лендойро направи шампионския състав за относително малко пари. Големите влагания ще последват едва след това. И ще се окаже - ще бъдат фатални за бъдещето на клуба.

Диего Тристан (Майорка, 17 750 000), Алдо Душер (Спортинг Лисабон, 13 000 000), Жоан Капдевиля (Атлетико Мадрид, 6 400 000), Франсиско Молина (Атлетико Мадрид, 4 100 000), Валтер Пандиани (Пенярол, 700 000)... За успехите, които след титлата ще последват в Европа ключови ще са идванията на Серхио Гонзалес (Еспаньол, 17 900 000) и Хуан Карлос Валерон (Атлетико Мадрид, 11 000 000).

Ирурета "купи" титлата за някакви четиридесетина милиона евро. Толкова е похарчил откакто е дошъл. А тогава в следващите три сезона клубът харчи около 130 000 000, не много по-малко от Реал, който събира Галактикос, нито от Барселона. Историческият резултат беше невъзможен да се повтори. Очите "замазваха" някои хубави европейски излети, за да след най-хубавия, онзи в Шампионската лига когато след 1:4 на Сан Сиро беше елиминиран Милан, всичко тръгна надолу.

От тогава Депор никога не е бил по-напред от седма позиция, в европейските турнири игра само веднъж, а от лигата изпадна три пъти. В момента когато текущият сезон беше "замразен" се намира на място което води в трета лига...

ГРЪБНАКЪТ НА ОТБОРА

Жак Сонго

Вратарят от шампионското поколение на Депортиво. Симпатичният камерунец, който умееше да сбърка, но главно беше на висотата на задачата. През този сезон 1999/2000 получи два червени картона и допусна 44 гола. Когато Ирурета купи Молина от Атлетико изгуби място в стартовите 11 и отиде в Метц. Върна се през 2003 и като 40-годишен завърши кариерата като играч. Сега е треньор на вратарите в националния отбор на Камерун.

Мануел Пабло

Прилично неугледен на терена, плешив и с грозно тичане, стана клубна легенда с близо 400 мача в синьо-бяло. Беше незаменим по десния фланг. Един от онези играчи, които участваха и в спечелването на титлата и в европейските успехи. С Депортиво игра и във втора лига в последните години. Завърши кариерата през 2016 след 40-ия рожден ден...

Нуредин Найбет

Осем години в клуба. Стабилен защитник... Първо в тандем с Донато, па после с Андраде от Порто. Дойде за малки пари (малко над 1 000 000 евро) и направи големи неща за клуба. Спечели титлата през 2000 и през 2004 игра полуфинал в Шампионската лига. Започна във всичките 13 мача в елитния турнир. На края на сезона го купи Тотнъм, но Найбет вече беше изхабена стока.

Донато

Още една легенда на Депор. Най-големият юнак за единствената титла, с Джалминя и Рой Макай. Беше на 38 години и играеше като младеж. Обявен за най-добър защитник на лигата... Над 300 мача за Депор. Такъв пълничък не приличаше на сериозен защитник. Играеше с глава, при него нямаше много тичане. И никой не му побягваше. Помним и неизменния пръстен на ръката. Беше му талисман. Никога не го сваляше...

Енрике Ромеро

Още един титуляр в отбраната. Главно ляв бек, но при нужда и стопер. Имаше височина, можеше да играе като централен защитник. Член на шампионското поколение, както и на онова "европейското". Стигна до екипа на националния отбор на Испания. Игра на Мондиал 2002 в Япония и Корея. Вкара два гола за Депортиво преди през 2006 да отиде в Бетис и там да завърши кариерата година по-късно.

Мауро Силва

Играл е само в един европейски клуб - Депортиво. И то цели 13 сезона. Знаме на клуба, както се казва. Невероятни лидерски способности и бял дроб от стомана. Три мача на ден ако е нужно. Не е проблем... Изиграл е 458 мача за Депор и е вкарал един гол. Най-често последен в полузащитата, но можеше да "закърпи" и на позиция стопер. Когато клубът празнува 110 години от основаването привържениците го избраха за най-добър играч в историята на Депортиво.

Флавио Консейсао

Главно титуляр в шампионския сезон, точно в двойка с Мауро Силва. Отлично се допълваха. Депор го продаде през лятото на 2000 година на Реал за 25 000 000 евро. Това и до ден днешен е най-добрата и най-голямата продажба на синьо-белите. Кариерата завърши в Панатинайкос на 32 години...

Фран

Разпознаваемите бакенбарди и десетка на гърба. И така пълни 17 години. Цял живот подарен на един клуб. Фран с Мауро Силва без дилема е един от най-големите играчи в историята на Депортиво. Игра ляво крило в 550 шампионатни мача?! Вкара 57 гола. Един от най-разпознаваемите футболисти на Примера, но и в Европа през деветдесетте и първите години на новото хилядолетие.

Джалминя

Когато нямахме Роналдиньо - имахме Джалминя. Достатъчно за онези по-младите? Който го е гледал няма нужда от по-детайлно обяснение. Нищо друго да не е направил в екипа на Депортиво от онова прехвърляне на цялата защита на Реал с пета - бихме го запомнили. А направи много повече. Главно трудни за описване изпълнения. В шампионския сезон 10 гола и шест асистенции. Рядък екземпляр шоумен откакто гледаме футбол "в цветове". С идването на Валерон започна да губи място в стартовите 11. А и вече беше нагазил в трийсетте. Такива майстори главно кратко траят. И за тях най-дълго жалим... Важи и за самия Депор, нали?

Виктор

Беше титуляр в шампионския сезон, а игра и през 2004 против Милан в Шампионската лига. Важен член на двете поколения. Иначе дете на Реал, където не е получил истински шанс. Дясно крило, верен войник на Ирурета. Стана треньор и води Депор през сезон 2005/06. В момента води Малага. Преди това беше в Олимпиакос и Бетис.

Рой Макай

Вероятно най-добрата покупка на Депортиво в периода 1999-2004. Холандецът спада в онази група централни нападатели, която е все по-малка. Калибър Роберт Левандовски. В шампионския сезон постигна 22 гола. Сезон 2002/03 завърши като Златна обувка на Европа, а най-добрият мач изигра в Мюнхен против Байерн, неговия бъдещ клуб. Депор празнува след 3:2 с хеттрик на Макай. За четири сезона в Коруня постигна 79 шампионатни гола. Напусна за близо 20 000 000 евро...

Диего Тристан

Депортиво го измъкна от Реал през 2000 година. Изглеждаше, че Ирурета ще промени формацията когато даде за Тристан близо 18 000 000 евро, но нищо такова. Той и Макай се сменяха като титуляри. В първи два сезона на Риасор Тристан постигна 40 гола. Тогава контузи глезен и повече никога не възвърна старата форма. Отиде си без обезщетение след шест години, вече не приличаше на онзи голмайстор от края на деветдесетте и началото на 2000-те. Пробва по-късно в Уест Хем, Ливорно, Кадис... Не вървеше.

Алдо Душер

Пъргавият аржентинец дойде за 13 000 000 евро през лятото на 2000 година от Лисабон. Беше замяна за ветерена Мауро Силва. Изигра над 150 мача за Депор. Помним го най-добре по това, че контузи тежко Дейвид Бекъм през 2002 година в мача от Шампионската лига и заплаши участието му на Мондиала същата година...

Жоан Капдевиля

На Риасор дойде през 2000 година, защото Атлетико изпадна от лигата. За него Лендойро даде 6 400 000 евро. Първо се бореше за място като ляв бек с Ромеро, а после стана първа опция. Сериозен ляв външен, чак 60 пъти национал на Испания. Донесе повече качество в Депор, необходимо за европейските мачове.

Хуан Карлос Валерон

С Рой Макай вероятно най-добрата покупка на Депортиво от златния период. Блестящ футболист, нещо най-подобно на Зинедин Зидан което се е появявало до днес. По-атрактивен от Руй Коща. Ненадминат с топката, дрибъл, асистенция, шут, водене... И всичко това с близо 1,90, което даваше на неговите ходове специален блясък. Не вкарваше често голове, повече обичаше да асистира. А повече и от головете и от подаванията се помни неговата грациозност. Единствена поява.

Серхио Гонзалес

Вечно ще остане запомнен като най-голямото вложение на собственика Лендойро. Депортиво през лятото на 2001 година плати на Еспаньол 17 900 000 евро за него. И до ден днешен това е най-големият трансфер в историята на клуба, а в посоката в която Депор се движи, изглежда, ще остане още дълго. Проведе седем години в клуба, изигра близо 300 мача и вкара 27 гола. Стабилен полузащитник, неособено атрактивен, но винаги полезен. Помним го и по откриващия гол против Реал във финала за Купата на краля през 2002 година на Сантяго Бернабеу...

Валтер Пандиани

Дойде на Риасор след шампионската титла, задържа се пет години, и макар никога да не беше първи нападателен избор важеше за важен елемент в системата на Ирурета. Златен жокер, нещо като Паулета и Туру Флорес. Вкара 31 гола общо. Най-добрият сезон 2003/04, когато 13 пъти се разписа, винаги влизайки от пейката. По-късно промени много клубове, на сходно ниво от Депортиво беше само в Осасуна...

Алберт Луке

Последната голяма покупка на Депортиво... И отново от Майорка, в чиято каса влязоха 15 000 000 евро. Луке няма кой знае какво постижение в синьо-белия екип, но вкарваше важни голове на пътя до полуфинала в Шампионската лига през сезон 2003/04. Вкара и против Ювентус и против Милан. Когато се появиха първите признаци за финансови проблеми Депор го продаде на Нюкасъл за 20 000 000 евро.

РЕЗУЛТАТИ

В Шампионската лига през 1997/98 повечето отбори продължаваха да играят с двама класически нападатели. Хавиер Ирурета сред първите преминава на 4-2-3-1. И това ще се окаже като точен удар. Централните защитници главно бяха деструктивно ориентирани, а плеймейкърът (Джалминя и/или по-късно Валерон) имаше много свобода. Точно както и крилата (Фран, Виктор...)

Ирурета не обичаше да променя. Стартовите 11 главно бяха заковани в този шампионски сезон (Сонго - Мануел Пабло, Донато, Найбет, Ромеро - Мауро Силва, Консейсао - Виктор, Джалминя, Фран - Макай). От пейката като по правило влизаха двама нападатели - Туру Флорес и Педро Паулета, докато Славиша Йоканович вкарваше когато му трябваше спокойствие в средата, стабилен полузащитник, силен с топката.

Чудесен беше този сезон в Примера. Точно чудесен. Да речем, тримата най-добри стрелци бяха Салва Бальеста от Расинг, Джими Флойд Хаселбанк от Атлетико и Катаня от Малага. Нито един от трите клуба не успя да се пласира в Топ 10. Нещо повече, Атлетико изпадна от първенството. Реал Мадрид след 22 години не завърши между четирите, а Алавес и Валядолид заеха места в горната половина на таблицата, макар че имаха втората и третата най-лоша атака. И този Депор като връх. Изгуби 11 мача - два пъти повече от Сарагоса - а стана шампион. Само пет победи в 19 гостувания. Четири срещи с Реал и Барса... С каталунците - 2:1 и 1:2. С мадридчаните 1:1 на Бернабеу и антологичното 5:2 на Риасор.

След тази февруарска рапсодия беше ясно, че Ирурета има материал за шампионска кройка. Макай с глава за 1:0, Джалминя от свободен удар - 2:0. Мориентес връща малко надеждата на гостите - 2:1. Тогава в първите минути на втората част Виктор - 3:1, па два пъти резервата Туру Флорес - 4:1 и 5:1.

Празненството беше за аналите. А как и да е по друг начин... Трофеят за най-добър отбор отиде в малката Коруня, вторият най-малък град в Испания, който се окичи с титлата. След Сан Себастиян. Едва 240 000 жители. Това не е и Нови Сад...

Депор повече никога няма да повтори този успех, ще бъде главно втори или трети в следващите години, но един мач ще остане за всички времена - финалът за Купата на краля през 2002. Това корабокрушение на галактическия Реал се сравнява с Мараканаса. Беше стотният рожден ден на клуба; беше стогодишнина от първата Купа на краля; всичко беше готово за кралски бал... И тогава дойдоха "бандитите от провинцията" и опропастиха всичко.

В бяло са Зидан, Фиго, Роберто Карлос, Раул, МакМанамън, Йеро, Макелеле... Отсреща са някакви момчета, които не трепваха... как се казва - от жива сила! Серхио Гонзалес 0:1, Диего Тристан 0:2. Онзи момент когато "от тишина" се чуват виковете на радост на победителите и сълзите на победените...

Ще се окаже, че непълни два месеца по-късно СуперДепор започва да се разпада. А дотогава никой не е виждал. Все по-често забравян на пейката, нервният Джалминя нападна Ирурета. На тренировка... Говори се, че го е ударил с глава.

И така всичко тръгна наопаки. И за Депор и за Джалминя. Бразилският майстор беше в списъка на Сколари за Япония и Корея. После вече не беше. Вместо него на Мондиала отиде Кака. А Джалминя трябваше да отиде под наем във виенската Аустрия.

Всичко което Депор ще направи в петте поредни участия в Шампионската лига след титлата беше всъщност песента на умиращ лебед. Два поредни четвъртфинала (Лийдс и Манчестър Юнайтед бяха по-добри), една елиминация във втората групова фаза и тогава този известен сезон 2003/04. Лебедовата последна, мелодична въздишка.

В тези години (2000-2004) бяха две победи против Арсенал, три против Манчестър Юнайтед, три против Ювентус, две против Байерн... И най-накрая този незабравим фениксов полет против Милан в 1/4-финалите на Шампионската лига през 2004. А Милан - потръпване. Дида, Кафу, Неста, Малдини, Пирло, Зеедорф, Кака, Шевченко, Индзаги, Руй Коща... И Милан на Риасор с капитално 4:1.

Има някои неща във футбола/живота непреведими в думи. Както го каза поетът...

 

Депортиво трябваше да играе този финал в Гелзенкирхен. И трябваше да вземе "ушатата". Защото беше по-добър от Монако. И от Порто.

Ах, да, Порто. Жозе винаги е умеел да печели и когато е по-слаб. Риасор, 0:0 след 150 минути игра. Колина дава дузпа - Дерлееееей! Край - 0:1. Моуриньо отива на финал. Депортиво отива в историята.

Депор е клуб от малък град. Този град не можеше да бъде редом до Депор. Депор нямаше нужната база привърженици. Големите европейски клубове харчеха милиони, осланяйки се на маркетинг. Лендойро кешираше като Реал и Барса, а не можеше да продаде екип на петдесет километра далеч от Риасор.

Нямаше начин да потрае...

"Моята голяма грешка беше, че не продавах играчи в правилния момент, когато можех да получа много повече пари", говори през 2008 в едно интервю. "Сега трябва да намеря решение за проблемите, които идват. Не съжалявам. Как да се кая като чувам как стадионът пее: Не мога да забравя, че Депор спечели титлата, не мога, защото това е най-доброто нещо което ми се е случвало в живота".

Аугусто Сезар Лендойро не успя още веднъж да вдигне Депор. Окончателно се оттегли през 2014. Оттогава не е записано по-добро класиране от 15-о място...

"Разбира се, че съм правил грешки. Много години съм бил начело на този клуб. Никога не съм отричал това. И заради това дълбоко се извинявам. Но ви уверявам, винаги съм правил всичко само нашият Депор да бъде по-добър и по-добър."

Автор: Предраг Дучич

Вземете пари от нас футболистите, нямам проблем да намалите заплатата със 70%, но не пипайте обикновените работници

Въпреки че пандемията корона вирус в Европа още не е достигнала своя връх, въпреки че отнема все повече животи, а в някои държави е едва в начална фаза, това не пречи на все по-голяма част от европейското общество да се занимава с винаги най-важния въпрос - парите.

След началната безгрижност на вестите за вируса в Китай, европейците полека преминаваха от една фаза в друга когато вирусът дойде тук. И макар за кратко въпросът за парите оставиха на втори план. Първо бяха заинтересувани, па изненадани, а после последваха треперене, шок, страх, паника... И след няколко дни започна да се повдига въпросът за парите, икономиката, печалбите. Накрая това стана централна тема и в спортната общественост. Колко пари ще загуби УЕФА, а колко ФИФА? Каква щета нанасят прекъсванията, а каква отказването на различни турнири? Кой ще взима цели, а кой намалени заплати? Как да се осъществят бюджетните планове без планираните приходи?

Така се стигна и до въпроса за изплащането на заплатите на футболистите. Дали трябва да получат заплата като не играят и не тренират? За това в интересно интервю за мадридската Марка говори испанският защитник Хуанфран Морено. Някогашният играч на Хетафе, Бетис, Реал (Мадрид), Депортиво, Уотфорд и още редица клубове, а днес член на турския Алания.

"Ще се случи и на нас футболистите, както ще се случи и на хората работещи в ресторанти. Както ще се случи на всички. С намаление на заплатата със 70%, очевидно футболистът ще усети по-малка щета отколкото строителя. Повече искам на мен да ми намалят заплатата отколкото да я намалят на моя баща, брат или роднина, които са строители. Нека свободно ми намалят заплатата със 70%, няма да имам никакъв проблем да продължа живота. Но защитете обикновените работници", поръча Хуанфран.

Някои клубове като Лион, Вердер или Борусия (Мьонхенгладбах) вече обявиха намаления на заплатите на своите играчи.

"Чух, че Лион иска да приложи специална регулация според която може да уволни работници, да им намали заплатата или да ги "замрази" за определен период. Лион опитва да избута историята за прекратяване на сезона, защото е имал лоши резултати. Сега искат да се смята класирането от миналия сезон, за да се докопа до Шампионска лига, с оглед, че този сезон с резултатите няма и да участва в Европа. Това е жалко. Искат да спечелят от такава ситуация. Такива хора са жалки случаи", заяви испанецът.

Хуанфран играе в Турция, която последна в Европа прекъсна футболното първенство заради вируса COVID-19.

"Допреди няколко дни тук имаше малко случаи, но също така е истина, че броят на заразените в сряда изведнъж скочи на 200. Вземат се много мерки, затварят се граници, училища, ресторанти, фитнеси... Първенството е стопирано в четвъртък заради рязкото увеличение на заболелите".

Джон Оби Микел се противи, че трябваше да играе за Трабзон, критикува официалните лица в Турция открито и беше уволнен.

"Имаше загрижени играчи, които показваха недоволство. Но не на такова ниво като Оби Микел. Поне ще се отнася до моя клуб. Нормално е да се вземат някакви мерки и да се стигне до недоволства. Миналия четвъртък казаха, че няма да прекъсват лигата, защото имаше само един случай. Искаха да продължат и когато бяха 15 случая. Тогава започна да се забелязва нервност при играчите, които видяха какво се случва в другите държави. Играчите искаха първенството да се прекъсне и лигата накрая ги послуша. Все пак, мисля, че в случая на Микел има нещо друго, освен короната", загря Хуанфран спекулациите, че се е стигнало до скандал между Микел и Трабзон около неизплатени заплати и бонуси.

Много се говори и за датата за продължаване на сезона. Какво ще стане, ако продължи след 30 юни когато официално на много играчи им изтичат договорите?

"Мисля, че лигата няма да бъде прекъсната трайно, както ще бъде в Испания. Казаха ни, че ще продължим когато ситуацията се успокои. Играчите знаят, че трябва да играят до края, ако има такава нужда. Цял свят се труди да вложи максимални усилия, па и ние футболистите не трябва да бъдем различни. Не виждам защо бихме били изключение от другите хора, които ще трябва да работят повече и да наваксат пропуснатото."

Хуанфран говори и за президента на Барселона Хосе Мария Бартомеу с който е имал неприятен епизод преди три години. Тогава в Барселона тежко се контузи десният бек Видал, а трансферният срок беше свършил. Както в скорошния случай когато доведе Мартин Брайтуайт извън трансферния прозорец според специално правило в испанския футбол, така и тогава искаше да доведе Хуанфран като замяна за Видал. За да се откаже когато Хуанфран каза, че иска да премине от Депортиво и си навлече гнева на привържениците в Ла Коруня. Остана в отбора, но като предател.

Испанските журналисти сега го питаха за мнението за президента на Барселона.

"Ако искате сега да плюя по Бартомеу, можете и сами. Имате материал. На мен поне не ми плащат да плюя играчите на Барселона в социалните мрежи както го прави президентът на техния клуб Бартомеу. "Феномен" човек... По-добре би било да се скрие в миша дупка и да млъкне докато не премине всичко. За мен е отвратителен заради начина по който управлява Барселона. Лошо се държи като публична личност и затова обществото трябва да го "коли". Президент на един от най-големите клубове в света не може да се държи така."

Не вини Бартомеу, че не е преминал в Барселона.

"Не е виновен той. Моето ядосване заради тази ситуация беше моя грешка. Те направиха разумен ход, че не ме доведоха. До края на сезона оставаха десетина мача, не можех да играя в Шампионската лига и е нормално, че не искаха да платят 8 000 000 евро за човек, който няма да им е нужен след няколко месеца. Аз бях губещ, но те направиха правилен ход, че не ме взеха."

"Супер Депор" на ивицата на пропастта: Махмурлии от успеха 20 г по-късно

Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от Джалминя и Рой Макай. После пристигнаха и Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес... Носталгия в своя най-чист облик.

Спомняте ли си къде сте били преди точно 20 години? Отдавна беше това, в онова време докато сръбската футболна общественост (или югославската?) още празнуваше 2:2 на "Максимир" и класирането на ЕВРО в Белгия и Холандия.

Две десетилетия по-късно още чакаме класиране на този турнир, но преди 20 години един отбор от Ла Коруня превзе върха в Испания.

Депортиво през декември 1999 вече известно време седеше на първо място, пред Селта и Сарагоса (наистина, това беше страшно трио отбори), докато Реал (Мадрид) още се мъчеше в долната част на класирането.

Все пак, "Супер Депор", както привържениците ги наричаха, беше в серия победи, която ще продължи седем мача. От момента в който се качиха на върха на класирането повече не го изпуснаха. До края на първенството държаха позиция, за да през пролетта на 2000 година да станат шампиони на Испания.

Имаха и добра причина да ги описват в суперлативи. Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от бразилеца Джалминя и расов голмайстор какъвто беше Рой Макай.

През лятото на 99-а доведоха и Славиша Йоканович, а играеха и Фран, Паулета и Лионел Скалони. На пейката седеше Хавиер Ирурета, човек който с Депортиво ще спечели всички домашни трофеи и ще го доведе до полуфинала на Шампионската лига през 2004 година.

Това бяха невероятни успехи за скромен, регионален клуб, но никак случайни. Депортиво след титлата през 2000 и през следващите четири сезона завършваше сред най-добрите три отбора в държавата, а през 2002 спечели и Купата на Краля. В Шампионската лига многократно побеждаваха Манчестър Юнайтед и Арсенал, а падаха и Ювентус, Милан, Байерн (Мюнхен)...

И днес като се присетите за този романтичен период - времена в които титлата можеше да се смести и на "Риасор" и на "Местая", а Реал Сосиедад беше опасно близо да направи същото - лесно е да се изброят имената, които носеха синьо-белия екип. Макай, Джалминя, Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес, Нуредин Найбет...

Носталгия в своя най-чист облик.

Върнете 20 години назад и носталгията се променя от горчивия вкус на реалността. Депортиво се намира в Сегунда и въпросът е дали ще успее да се задържи там. Те тънат все по-дълбоко, с голям дълг и хаотична клубна структура, които сякаш не им позволяват да се издигнат от цялата ситуация.

Депортиво е най-слабият отбор в Сегунда. След 20 кръга имаха само една победа и то в първи кръг. Първият отбор "над чертата" им бяга с девет точки, а е едва половината на сезона.

"Ние сме преебани. Това е реалността", каза наскоро полузащитникът Борха Вале. Неговият съотборник Перу Ноласкоаин беше още по-остър, когато в Инстаграм каза, че е "невероятно колко сме лоши. Не бихме победили и отбор съставен от слепи хора."

Как се стигна до всичко това?

Депортиво гледа в пропастта и е на път да изпадне в третия ранг надпревара, който наброява 80 отбора и четири регионални групи. Въпреки че клубът направи лоши крачки предишното лято и не замени напускането на неколцина ключови играчи, всичко е последица от дългогодишни проблеми.

Мечтите за "Супер Депор" наистина родиха най-доброто поколение в историята на клуба, но също така бяха плод на мечтателя Аугусто Сезар Лендойро, клубен президент дългите 26 години.

Човекът, който начело на клуба идва през 1988 година харчеше пари в голямо количество, за да направи клуба от Галисия голям. За мнозина в Ла Коруня той е герой. Довеждаше играчи като Бебето и Ривалдо, поставяйки основите за ръст на популярността на клуба и така по-лесно довеждане на други големи имена.

Но, за някои други, Лендойро е символ на крайното падение на клуба. Ирурета си отиде през 2005 и най-хубавият сън бързо прекъсна, а тежкарството и разсипването доведе Депортиво до големи дългове. Те през 2013 година достигнаха сумата от 156 000 000 евро!

Междувременно Депор няколко пъти изпадна от Примера и се връщаше, но никога на онази висота. Кредиторите и дълговете бяха като примка около врата, която постепенно се стягаше.

Сега тя е стегната докрай. Лендойро през 2014 си отиде от клуба, но в неочакван обрат се върна няколко години по-късно. Мнозина в Ла Коруня продължаваха да вярват, че той е единственият, който може отново до издигне Депортиво там където принадлежи.

Нищо не помогна. Архитектът на най-големите успехи и най-големите неуспехи води клуба към пропастта наречена "Сегунда Б". В клуба нищо не дава знаци, че нещата ще тръгнат към по-добре.

"Не съществува ясна идея, метод, нито план как играе отборът. Съставът е неорганизиран", заяви някогашният играч на Депортиво Хосе Рамон в разговор за английски медии.

Чуршо Гонзалес, журналист на "Гласът на Галисия", казва, че припомнянето на славните клубни времена е утежняващо обстоятелство.

"Психически, не е лесно да се играе за отбор, който някога е правил големи неща. Винаги има спомени за някогашния Депор, но икономическата реалност днес е напълно различна. Депортиво е махмурлия от сбъркани решения. Клубът не влагаше в силна академия, което можеше да помогне да избегне такава ситуация. Депор не използва своите славни години", каза Фернандес за "The Athletic".

Двадесет години от най-светлия миг, "Супер Депор" е в опасност от забрава.

Изглежда, че реалността накрая все пак побеждава романтиката.

*Вчера Депортиво победи Тенерифе с 2:1 на Риасор за едва втора победа в 21 кръга и продължава да е дъното.

Автор: Небойша Маркович

Вкара на Ла Коруня и Звезда, беше национал, а днес кара такси

Преди 14 години черногорският футболист Никола Вуйович заби първия от двата гола на кариерата си и то в победата на подгоришката Будучност над Депортиво Ла Коруня (2:1) в реванш от Интертото. Клубът от Подгорица отпадна заради загубата с 0:3 в първия мач, а Вуйович в 85-ата минута вкара за 2:0 и доведе синьо-белите на крачка от чудото. След това цетинянецът отиде в Акратитос, а след това игра за Партизан.

И тогава бързоногият левичар в 136-ото Вечно дерби заби втория гол за голямата победа на Партизан над Цървена звезда (2:0) и стана любимец на привържениците на черно-белите.

Междувременно записа и шест участия за националния отбор на Черна гора, а днес на 37 години - кара такси.

"Единственият таксиджия, който не лъже, че е вкарал гол в дербито", написа един футболен любител, който разпознал Вуйович докато го возил в таксито.

Kakva slika !!! Nadam se da vecina prepoznaje gospodina desno na slici. pic.twitter.com/Cowf4GVwaz

— Marko Tufegdžić (@Tufi89) 27 март 2019 г.

Отложиха дерби от 4 лига на Аржентина, след като на трибуните е намерена граната

Местното дерби от четвърта аржентинска лига между Итузаинго и Депортиво Мерло беше отложено, след като под трибуните на които трябваше да бъдат гостуващите привърженици е намерена граната.

#Ahora Clásico del ascenso: Ituzaingo contra Deportivo Merlo. Acaban de encontrar una granada en la tribuna visitante. El partido se juega a las 17hs

— Guido Valeri (@guidovaleri) November 18, 2018

Полицията е открила ръчната бомба два часа преди мача и извикала пиротехници, които са потвърдили, че бомбата е изправна и всеки би могъл да я активира.

#PrimeraC | #Ituzaingo - #DeportivoMerlo

Equipos nuevamente en campo. Complemento final en el Oeste@mundoascenso pic.twitter.com/Mz7QlLbHRk

— PabloR (@PABLITO2509) November 18, 2018

Не е известно кой е поставил бомбата под трибуните, но за щастие е предотвратена по-голяма трагедия. След като стадионът е детайлно прегледан, мачът е изигран с няколко часа закъснение.

Йоканович за гордостта, че е сърбин, майчиния съвет за следваща професия, 2 вида треньори, Моуриньо и Джокович

Първият сръбски треньор във Висшата лига говори обширно за английските медии по много теми.

Славиша Йоканович отдавна направи име в английския и световен футбол. Вкара Уотфорд във Висшата лига, вкара и Фулъм в елитната компания и го води в нея.

Несъмнено, в момента отборът от Крейвън Котидж не играе най-добре, па и поред големите вложения през лятото държи 17-о място в класирането с пет спечелени точки.

А следващият мач на Фулъм е сблъсък с Арсенал...

Йоканович разговаря с английските журналисти по много теми и беше разположен за шега и отговори на различни питания. Много се говори за натиска, който Йоканович усеща, чак и че му е застрашена позицията на пейката на Фулъм.

"Моята майка винаги е загрижена за моята работа. ОК, ако приключи, казва тя, недей да се притесняваш. Преди много години когато бях играч, а не можехме да спечелим мач тогава тя ми каза: "Недей да се притесняваш, говориш много езици, можеш да работиш на рецепцията в някой хотел", заяви Йоканович, а го цитират редица английски медии като Таймс, Мирър, британският Телеграф...

Сръбският треньор трябва да контролира много различни неща...

"Имам много повече опит в това от хора, които са ми близки. Трябва да ги контролирам, да контролирам своите играчи, себе си... Никога не се паникьосвам."

Не е време за паника, но Йоканович не живее с илюзията, че летните покупки, които превишиха 100 000 000 паунда не увеличиха натиска върху сръбския треньор. Сънародникът му Александър Митрович се доказа като най-добрата покупка...

"Добре дошли в модерния футбол. Това е голямо предизвикателство. Питате ме колко е трудно да си треньор, за натиска и как той влияе на хората около мен. В края на краищата на всичко гледам от положителната страна. Имам отговорност, но никога не плача над моята ситуация. Трябва да разбера, че имам 12 нови играчи и че те трябва да се учат докато се борят за точки."

Йоканович сравнява създаването на отборен дух с правенето на кафе.

"Хората ми плащат за резултати. И знам, че трябва да работя много за тях. Очаквахме малко по-добра игра. Трябва да направя отбор в който всеки ще карам да бъде по-добър. А натискът е върху моите рамене. На играчите не им трябва. Те следват план. Това е както като правите кафе. Трябва да сложите всичко в чашата по определен ред."

Уволнението винаги ви виси над главата когато сте треньор...

"Смятам, че това е част от работата когато сте мениджър. Големите треньори казват, че съществуват два вида треньори - онези които са били уволнени и такива, които тепърва ще бъдат. Не представям на себе си нищо което се случва около мен като някаква трагедия."

Йоканович е първият сръбски треньор във Висшата лига. Също така, първият чуждестранен треньор, който е успял два пъти да вкара някой отбор от Чемпиъншип във Висшата лига.

"Не е обичайно хора от моята част на Европа да работят тук. От бивша Югославия тук са Славен Билич (Уест Хем) и Велимир Зайец (Портсмут). Това не е дестинация, която лесно ще намерите. Но, намерил съм начин да отворя тези врати и моят опит от Челси много ми помогна затова, че се върнах в Англия и малко или много вече знаех как мислят хората."

Йоканович разкри, че е получавал съобщения на подкрепа от Жозе Моуриньо.

"Никой не ни подкрепя както той. Това е по лични причини. Но когато играем против тях, ще направя всичко да победя в мача. Това е предизвикателство. Имам уважение към човека, който е спечелил всичко. Накратко, той е фантастична особа и му пожелавам всичко най-добро. Когато всички хора са против него, аз съм на негова страна."

Следващият противник на Йокан ще бъде Унай Емери.

"Съществува уважение между мениджърите тук. Това ми допада. Не познавам Унай Емери лично, следя неговата работа, той е много успешен треньор и ще бъде успешен и в Арсенал. Познавам неговата работа в последните десет години. Той мен вероятно ме знае от 30 години от моята кариера като играч. Спечелих титлата с Ла Коруня. В Испания съм по-известен от него", заяви Йоканович.

Обясни Йокан и че неговата треньорска философия е получила облик в Испания...

"Трудя се да приложа на терена нещата и си спомням как аз ги решавах. Бях шампион в Испания, играх в Англия, играл съм на Световно първенство, Европейско първенство... В последните 20 години живях в Испания, гледах някои хора, играх малко по-различен стил футбол. Това е някакъв вид революция - аз съм част от модерния футбол. Не съм част от стария футбол."

А какво казва мама Радмила?

"Гледа всички мачове. Висшата лига се гледа в цял свят. Казва ми - "Сложно е". А аз й отговарям "Ще намеря решение. Недей да се притесняваш".

Йоканович често хвали Новак Джокович...

"Той е най-известният сърбин, изписа история, неговото семейство е вложило много в него да бъде успешен. Той върна много и на своето семейство и на своята страна."

Получи Йокан и въпрос за своя произход...

"Гордея се с това откъде идвам, трябва да бъда горд със своите родители, своите приятели. Аз съм сърбин, роден съм сърбин и ще умра сърбин. Трябва да бъдете горди с това откъде идвате", казва Йокан.

Динамо (Загреб) е №4 сред клубовете с юноши на Световното, Звезда и Партизан делят №11

Спортинг (Лисабон) и костариканският Депортиво Саприса дават най-много футболисти от своите школи, които са на Световното първенство в Русия.

Двата клуба имат по 13 играчи с най-малко три сезона за тях от 15 до 23-годишна възраст, а сега са на Мондиала, което е с трима повече от Барселона.

На четвърто място е загребският Динамо с девет, а зад него са уругвайският Дефенсор с осем, по седем имат Манчестър Юнайтед, Ал Ахли от Египет, Щутгарт...

11-о място си делят белградските грандове Цървена звезда и Партизан, които имат по петима футболисти от световно известните си школи и са в ранга на гиганти като Реал (Мадрид), Бенфика, Арсенал, мадридския Атлетико...

Поникнали в Партизан са Никола Миленкович (сега във Фиорентина), Андрия Живкович (Бенфика), Адем Ляйич (Торино) и Александър Митрович (Нюкасъл), а от Звезда Владимир Стойкович (Партизан), Марко Дмитрович (Ейбар), Урош Спайич (Андерлехт), Марко Груйич (Ливърпул) и Лука Йович (Айнтрахт Франкфурт)

Жестът който аплодира цяла Испания: Валверде утешава играчите на Депортиво

Барселона спечели шампионска титла №25 в историята си с победа 4:2 в гостуване на Депортиво (Ла Коруня).

Докато каталунският отбор след края на мача празнуваше седмата титла в последните десет години, галисийският напускаше с наведена глава своя "Риасор". Със загубата шампионът на Испания за 2000 година загуби и теоретични шансове да избегне трето изпадане във второто ниво за изминалите осем сезона (2010/11, 2012/13 и 2017/18).

Играчите на Депортиво изглеждаха потиснати и унили, а за да ги утешат колегите им от Барселона ги поздравиха достойно. По примера на своя треньор Ернесто Валверде, който беше инициатор на жеста на спортсменство, получил поздравления от цяла Испания.

Защото в крайна сметка това е футболът - радост и тъга.

Битката за клуба Депортиво

Тино Фернандес все още планира да позволи нови избори до 2019, но нова група събира петте процента, за да предизвика извънредна среща, да уволни сегашния борд на директорите и тогава да свика избори.

Президентът Тино Фернандес ще изпълни първия си мандат от пет години президентство на Депортиво през януари 2019. Правилата в клуба диктуват, че избори трябва да бъдат свикани в рамките на следващите дванадесет месеца, което означава че клубът има цялата 2019 година като изборен период.

Фернандес планира да свика изборите в средата на 2019, точно когато следващият сезон е свършил. Но сегашната ситуация в първия отбор предизвиква конфликт с някои акционери. Депор изпадна в Сегунда този уикенд и група акционери, водени от Мигел Отеро, планира да изиска избори сега.

Отеро е бившият президент на федерацията на скалите и бивш съветник в Луго. Според "Депорте Кампеон", от седмици той работи за събирането на 5% от капитала, за да поиска избори.

Въпреки че мандатът на Тино Фернандес не е свършил, акционерите могат да го уволнят по всяко време, но за това извънредно събрание е нужно и основно условие е да се съберат 5% от клубния капитал. Точно това Фернандес опита да направи с Лендойро когато последният му мандат изтичаше, макар че по-късно бившият президент успя да удължи мандата си със спорно решение.

Имайки предвид, че капиталът на клуба в момента е около 10 милиона евро, ще е нужно да се съберат 8500 акции, за да имат 5%. Мигел Отеро, който вече е решил да се кандидатира за президент, изглежда вече има 5% от капитала и само чака потвърждението на изпадането, за да подаде документите. Щом го направи, бордът на директорите ще има два месеца да отговори на петицията, по-късно ще бъде свикано извънредно събрание и ще се гласува дали сегашният борд ще бъде уволнен или не. Тогава ще бъде необходимо да се свикат избори.

Мнозина анализатори предвиждат, че е много вероятно да се свика извънредно събрание, но е малко вероятно настоящият борд на директорите да бъде уволнен, защото ще трябват 51% от гласовете, а основните акционери все още подкрепят Тино Фернандес.

Депор изпадна в Сегунда, на "Риасор" тепърва започва буря

Трето изпадане за Депор в рамките на шест сезона в елита. Въпреки късната реакция, ужасната кампания на галисийците им струва ново изпадане.

Депортиво преживя ново изпадане в Сегунда Дивисион. Това е третото изпадане в последните шест участия на галисийците в елита. Това е заслужена развръзка на безпорядъка в клуба, който завърши сезона без спортен директор и след три смени на треньорската позиция.

Отборът опита да реагира в последния момент, но беше твърде късно след резултатите на директните съперници. В предишните две изпадания драмата дойде в последния кръг, но сега е потвърдено три мача преди края.

Изпадането идва в средата на обществена криза в клуба; мнозина привърженици, включително федерацията на скалите, искат избори. Президентът Тино Фернандес обеща пресконференция във вторник или сряда.

Зеедорф е новият треньор на Депортиво, в Ла Коруня очакват да е спасител

Кларънс Зеедорф е новият треньор на Депортиво (Ла Коруня) с който клубът ще опита да се пребори за оставане в Примера. Холандецът пристигна в Галисия в понеделник, а с Депортиво подписа договор до края на сезона с опция през лятото да бъде продължен.

Легендата на Милан заменя на Риасор Кристобал Парало, който беше уволнен в неделя.

Някогашният холандски национал в досегашната си треньорска кариера няма голям опит. Води Милан във втората половина на сезон 2013/14, както и китайския Шенжен от юли до декември 2016 година.

Пред него е сериозна задача - как Депортиво да избегне слизане в Сегунда. Бившият шампион на Испания в момента е на 18-о място в класирането с три точки по-малко от Леванте, който е над зоната на изпадащите.

Депортиво за Зеедорф представлява завръщане в Испания където три и половина години игра за мадридския Реал с който спечели Шампионската лига, Примера и Междуконтиненталната купа.

Зеедорф може да поеме Депортиво

Депортиво посърва в последните седмици, а испанските медии съобщават, че треньорът Кристобал е пред смяна! Ако се решат на тази стъпка - а това може да се случи още в понеделник, в случай, че Ла Коруня днес не победи Леванте - испанците имат наум легендарния Кларънс Зеедорф, твърди Ди Марсио.

Холандецът не е единствената възможност, но е най-звучната, въпреки че още не се е доказал като треньор. Припомняме, Зеедорф досега е водил Милан и китайския Шенжен и в двата клуба се задържа доста кратко. От декември 2016 е без работа...

Депортиво в последния кръг преживя катастрофа на "Сантяго Бернабеу", въпреки че поведе, загуби с 1:7 от Реал, а в последните пет мача спечели едва една точка, така че не е изненадващо, че се намира в зоната на изпадащите...

Гол какъвто не се вижда всеки ден: Вратар вкара от своята половина

Победата на Депортиво Луго над Спортинг Хихон (3:1) в 23-ия кръг на втора испанска лига нямаше да привлече толкова внимание, ако в нея не беше паднал един невероятен гол - в изпълнение на вратаря Хуан Карлос и то от неговата половина.

И онези, които не са чували за пазителя на мрежата на този член на Сегунда, сега ще знаят кой е вратарят, който се казва като бившия крал на Испания.

Голът, който не се вижда всеки ден падна в 80-ата минута - от около 70 метра, дълбоко в своята половина, запали топката и с необичайно пътуване я прати зад гърба на колегата си.

Отборът на Луго се намира на четвърто място в класирането, докато Хихон в момента е 10.

When a goalkeeper scores a goal normally the opposition goalkeeper misjudges the bounce of the ball.

Not Lugo's Juan Carlos. What a strike this was. No mercy whatsoever to Sporting Gijon's Diego Mariño. (Video via @LaLiga) pic.twitter.com/RrRdI8tC4S

— Yousef Teclab (@yousefteclab) 20 януари 2018 г.

Запознайте се с клуб фантом №1 в света за фиктивни трансфери, най-добрите му играчи никога не са играли за него

Спортинг (Лисабон) си осигури първо голямо зимно подсилване! Португалският великан договори всички детайли около довеждането на 20-годишния бразилски халф Вендел от Флуминензе. За какъв играч става дума най-добре говори фактът, че е бил на прага на преминаване в ПСЖ...

Спортинг е платил за 80% от правата на Вендел 8 800 000 евро. Но не на Флуминензе! В цялата история са една мощна мениджърска агенция и един чуден клуб, който служи на агентите само за злоупотреби около трансферите.

Същински Вендел идва от Флуминензе, но по документи от Депортиво Малдонадо. Ако никога не сте чули за този клуб (няма го и в предложенията на букмейкърите), грешката не е у вас. Става дума за уругвайски второразреден клуб, който през последните години се споменава само като "мост" за трансфери на играчи, които са собственост на мениджърски агенции. Известно е, че много бразилски клубове нямат стопроцентови права над договорите на младите играчи и не могат да се преборят с мениджърските лешояди и техните скаути, които капарират талантите. Накрая се случва агенцията да откупи и останалия дял от договора и играчът да остане само неин.

Тук в историята влиза Депортиво Малдонадо. Тъй като заинтересуваният клуб не може да купи футболиста директно от агенцията, нужен е някой клуб като "мост", който само по документи в този момент служи като работодател на въпросния футболист. Агенцията фиктивно продава играча на Депортиво Малдонадо и после веднага го препродава на истинския купувач. В случая на Вендел това е Спортинг (Лисабон). Колко пари са отишли за Флуминензе не е известно. Със сигурност по-малко от 8 800 000 евро, които са влезли по сметката на Депортиво Малдонадо, а къде завършват тези документи накрая, остава мистерия...

Вендел в действие

А защо точно Депортиво Малдонадо и Уругвай? Отговорът е прост - заради данъците!

Данъчните облекчения в Уругвай позволяват на играч и клуб да платят и 40% по-малко данък за трансфер и приходи отколкото в Бразилия и Аржентина. До неотдавна данъкът върху трансферите в Уругвай е бил 4%, днес е 12,5% и пак е далеч по-малко отколкото в Бразилия и Аржентина където е между 35 и 40%. Сметката е ясна за онези, които управляват кариерата на играчите. Плюс, техният клиент е по-желан от купувачите отколкото някой играч на Ривър, Бока или Сантос, защото е по-малък данъкът за трансфер.

Вендел е само последният в редицата фиктивни играчи на Малдонадо, които са правили големи трансфери в Европа. Преди него такъв е бил Джонатан Калиери, който някога беше обожавана звезда на Бока Хуниорс и беше на прага на Интер, но някои хора решили друго. От Бока го "купил" Малдонадо и го пратил под наем в Сао Пауло, Уест Хем и Лас Палмас където играе сега. Човекът който е участвал в трансфера от Бока е Густаво Арибас, аржентински богаташ, тогава официално съветник в клуба Депортиво Малдонадо. Арибас днес е шеф на аржентинската служба за сигурност - АФИ.

Освен Калиери, свеж пример е и аржентинският вратар Херонимо Рули в Реал Сосиедад, смятан за един от най-талантливите пазачи на мрежата в света и през следващото лято най-вероятно отива в Наполи, който предлага 26 000 000 евро. Него Малдонадо го е купил от Естудиантес през 2014, след което веднага последва двугодишен наем в Реал Сосиедад. Рули е впечатлил със спасяванията си в Баския и си осигури трансфер в Манчестър Сити срещу 5 000 000 евро. Веднага е върнат под наем в Сосиедад, който преди година го откупи за 7 000 000 евро. Сити има клауза в следващите три години да има право на първа покупка и може да вземе Рули за фиксирана цена от 14 000 000 евро.

Преди Калиери и Рули, Депортиво Малдонадо формално е бил клуб през който са преминали днешната звезда на Ювентус Алекс Сандро, халфът на Наполи Алан, нападателят на Сосиедад Вилиян Хосе, някогашният бек на Ювентус Марсело Естигарибия, бившият защитник на Рома Иван Пирис... От техните трансфери, Малдонадо официално е заработил над 30 000 000 евро. "Дългогодишен член" на Депортиво Малдонадо е бил и бразилският защитник Тиаго Елено, който през 2013 година беше голямо желание на Цървена звезда, по-точно на нейния спортен директор Зоран Стоядинович. Елено е провел в Малдонадо шест години, направил е пет различни трансфера, а никога не е изиграл и минута за този клуб.

Джонатан Калиери в екипа на Бока Хуниорс

Историята за Депортиво Малдонадо най-много напомня на тази за кипърския Аполон, който по подобен начин се ползва като мост от познатите мениджъри Пини Захави и Фали Рамадани за отвеждане на играчи от Цървена звезда и Партизан. Познати са примерите с Никола Максимович, Лука Йович, Никола Аксентиевич, Андрия Живкович... Били са членове на този клуб, а никога не са стъпвали в него.

Депортиво Малдонадо е най-драстичният пример на заобиколните правила на мениджърите, данъците и финансовите акробатики, за да се вземат колкото се може повече пари от трансфери, а възможно най-малко да отиде в клуба от който е играча и хазната на държавата. Известен е примерът с познатия бразилски нападател Хълк. Той е дошъл в Европа през 2008 когато подписва с Порто. И то така, че е платил 20 000 000 евро на уругвайския Рентистас за който Хълк никога не е изиграл и минута, нито е направил тренировка в този клуб.

Вицепрезидент на Рентистас тогава е бил Вилмар Валдес, днешният президент на Футболния съюз на Уругвай и член на изпълнителния комитет на ФИФА. С хора като Валдес е трудно да се очаква, че ФИФА ще се занимава с клубове като Рентистас и Депортиво Малдонадо...

А не се занимава и обществеността в Уругвай. Депортиво Малдонадо е внимателно избран отстрана на собственика. Клубът през 2011 е на ивицата на банкрута когато го купува един английски фонд. Малдонадо е град с 60 000 жители, а на мачовете на Депортиво идват около 300 привърженици. Каквото и да се случва около клуба, не предизвиква голямо внимание в обществото. Реално, Депортиво Малдонадо не интересува никого, така че фондове, агенции и мениджъри могат да правят каквото поискат, а не трябва да се плашат от обществен натиск. В Пенярол или Насионал би била друга история, там не биха могли да правят такива номера заради армията привърженици и огромния медиен интерес.

Затова обществеността не е ровила много кой е истинският собственик на Депортиво Малдонадо. В началото се е говорило за английски адвокати, а после се стигнало до името Джонатан Барнет. Става дума за един от петте най-силни мениджъри в света на футбола и най-мощният англичанин в тази професия.

Неговата агенция Стелар Груп представлява асове като Гарет Бейл, Гилфи Сигурдсон, Адам Лалана, Седрик Бакамбу, Люк Шоу, Адриен Силва, Джо Харт, Кирън Трипиър, Гжегож Криховяк, Ясин Браими, Джонджо Шелви... За неговите клиенти важи мисленето, че са надплатени и са правили трансфери над реалната им цена. Достатъчно е да хвърлите поглед на гореизброените и да си спомните някои от техните трансфери.

Последният в редицата е 20-годишният бразилец Вендел. Интересно е, че Спортинг от Малдонадо (чети Барнет) за 8 800 000 е купил 80% от договора на Вендел. Останалите 20% продължават да са собственост на Стелар Груп. Играчът е подписал до 2023 с "лъвовете", като ще заработва 600 000 евро на сезон, а Барнет от него вече е заработил в пъти повече...

Колумбийска журналистка поздрави любимия си клуб за влизането в елита като се съблече

Латиноамериканските модели - това е особена каста.

Видимо единственият способ да мотивират футболистите те виждат в разголването.

Не толкова отдавна перуански модел поздрави своя национален отбор с класирането на Световното първенство с откровена фотосесия.

Нейният пример последва колумбийска колежка.

Моделът и журналистка Алехандра Омана Руис, привърженичка на Депортиво Кукута също обещала да се съблече, ако отборът влезе в първа група.

Не е известно дали са били задвижени от желание да видят девойката без дрехи, но футболистите наистина повишили класата на представянето си.

Но и Алехандра не се забавила.