Любомир Люпко Петрович майсторски води Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите през 1991 година. Имаше треньорски нерв, може би беше изпреварил своето време, умееше да направи игра, която да плени, а при това защитно всичко да бъде по конец. Знаеше как да стигне до резултат, но над всичко умееше характерите на големите звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Роберт Просинечки, Синиша Михайлович да подчини във функция на отбора. Всичко умееше да види, реагираше само тогава когато целта беше застрашена.
Желанието на живота да седне на пейката на Звезда и "от Осиек пеша да дойде на Маракана като дойде покана" получава в Путинци, докато като треньор на Рад започва подготовка за сезона. А, трънливият път до славата в Бари започна против Грасхопърс.
- За старта против Грасхопърс се подготвяхме сякаш ни е финален мач - започна своето резюме на пътя до Бари Петрович - Нищо не оставяхме на случайността, три пъти гледахме "скакалците", Кула Ачимович, Жота Антонийевич и аз, и бяхме съгласни, че сме по-добри от тях, но това трябва да покажем на терена. Предупреждавах играчите преди мача в Белград, че противника го води Отмар Хитцфелд, един чудесен треньор, че имат Кьозле, Бикел, но нищо не стигаше до ушите на играчите. Грасхопърс беше разтърсващ, когато Бинич изравни ми беше ясно, че повече от това няма да можем и молих Бога да остане 1:1.
Спомня си, че привържениците за пръв и последен път са го освирквали след този мач, но храбро изявил, че "отборът е играл слабо, но ще победи в реванша". Даде почивка на Панчев, Бинич и още някои играчи в Риека, за да са свежи за реванша. Работило се е много в психологически план.
- Знаех, че играчите са готови да изгинат на терена за победата, защото желаеха да покажат, че струват много повече. Смятам, че Панчев в Швейцария изтича повече отколкото когато и да е в кариерата. Движеше се в двете посоки, правеше касапница в отбраната на "скакалците" и буквално ги изяде. Не само, че вкара гол, а и двете дузпи бяха направени срещу него. Разбихме ги. След мача Хитцфелд ми каза "беше ми лесно в Белград, знаех, че в реванша ни чака пъкъл." А, аз и преди мача казах на Джаич, че ако преминем Грасхопърс ще играем във финала, знаейки, че сме на кръстовище и пред две врати, като едната водеше в рая, а другата в пъкъла.
Глазгоу Рейнджърс през тази година беше чудесен отбор съставен от английски, шотландски и холандски национали.
- Работехме денонощно над подготовката, в Глазгоу много ни помогна Дризич, който играеше в Дънди. Сподели ни своите виждания, които съвпаднаха с онова което и сами видяхме. Спряхме Джонстън, Радинович обезвреди Хуистра, а Просинечки и Югович бяха чудесни в средната линия. Все пак, за мене Влада Стошич, който замени в отбора контузения Савичевич, беше играч на мача. Използвахме, че шотландците си бяха направили лоша оценка за нас и заслужено бихме 3:0.
Петрович изненадал Джаич в реванша, когато предвидил, че шотландците ще променят стила и ще атакуват с по-голям брой нападатели и то с дълги топки.
- Преориентираха се на 4-2-4, пуснаха Али МакКойст, Хейтли и Додс от началото, но не бяхме наивни. Поставих четирима защитници плюс Белодедич като либеро. Шокирах Джая и Цвеле като казах, че Шабанаджович ще пази МакКойст и ще играе ляв бек! И знаех, че всичко ще функционира. Нещо повече, малко потрепнах когато се контузи Дика Стоянович и вместо него на вратата застана Калуджерович, но и той си свърши работата много добре. Планът да презимуваме в Европа беше изпълнен, а не се съмнявах, че Джая и Цвеле ще доведат Синиша Михайлович без значение колко струва.
Динамо от Дрезден беше известен като "домакински" отбор, но Люпко не беше най-щастлив, че източните немци ще са съперник в четвъртфинала.
- Владимир Петрович Пижон получи задача да следи подготовката на Динамо, 10 дни гледа всичко, записва, сканира отбора до тънкости. Неговите наблюдения бяха скъпоценни. Имаха Рьослер и Гючов, чудесни нападатели, а преди мача в карантината в Аранджеловац не затворих очи. Не защото се страхувах, а защото отново нямах Найдоски в състава. Не исках немците да се питат, избрах Марович и Шабанаджович да бъдат защита и да пазят двамата най-опасни играчи на Динамо. Уверявах отбора в две неща: че не трябва да получим гол в Белград и че ако минем това препятствие печелим Купата на шампионите. Изиграхме без грешки, зряло, нападателно, а все пак внимателно, бихме с 3:0 и бяхме на крачка от полуфинала.
В реванша Гючов още във втората минута вкара гол.
- Мина ми мисълта за онова нещастно поражение на поколението на Звезда против Панатинайкос, обзе ме някакъв страх, губих въздух. Но, нашият отбор продължи да играе по договореното и във втората част ги смляхме. Ако съдията не беше прекъснал срещата заради диващината на техните привърженици, домакинът щеше да претърпи катастрофа. Звезда стана хит в Европа, бях сигурен, че сме на правилния път. Знанието и умението никога не са били спорни, но това поколение промени манталитета, защото вярваше в себе си и беше решено да стигне до края.
В полуфиналния жребий Олимпик отиде на Спартак от Москва, а Цървена звезда на Байерн, пръв фаворит за титлата.
- Байерн не исках, защото в практиката се водех от онази фраза, че "всички играят футбол, а немците побеждават". Когато Джаич преди жребия каза, че "искаме Байерн", а след него "побеждаваме в Мюнхен" не знаех какво да мисля. Джаич никога не е говорил напразно, така беше и тогава. Не съм се плашил от Байерн, но знаех, че трябва да бъдем на върха на силата да успеем в това. Направихме микроцикъл от 12 дни, знаехме, че Байерн не може да ни изненада в нито един сегмент. Не ми беше приятно когато Волфарт вкара гол, но нашият изравнителен в 45-ата минута ни донесе спокойствие. В съблекалнята се напълнихме със самоувереност, говорих на играчите, че Байерн е нервен, че ще тръгне с "присвито гърло", а ние трябва да сме умни и да ги накажем. Футболистите играха перфектно след почивката, това беше нашата най-добра среща, защото и тичахме като немци. Докато си честитяхме един на друг веднага след победата с 2:1 казах на Джаич "А сега какво? Майсторе, сега трябва направим всичко да не изпуснем тази победа в Белград, немците няма да дойдат с бялото знаме".
Сръбският манталитет, синдромът "предварително спечелени мачове" най-много плашили Люпко преди реванша, а тези 14 дни до мача в Белград му били дълги като години.
- Подготвихме отбора без оглед, че играчите вървяха "прегърбени до колена" от тупания по раменете. Еуфория владееше както никога преди, трябваше играчите да се концентрират само над терена. И изиграхме чудесно полувреме, Миха вкара гол, а след това играчите започнаха да се състезават кой ще се изтъкне повече, бяха егоистични сякаш от другата страна е Слобода от Тузла, а не Байерн. Предупреждавах в съблекалнята какво би могло да се случи, ако продължим така и ни се случи този гол на Аугенталер между краката на Дика. Веднага и вторият, краката на играчите станаха оловни, говорех на себе си "къде ми е сега Найдоски". Да беше той в състава лесно щяхме да преминем. Виках от пейката, играчите на Байерн продължиха да нападат, а когато Волфарт уцели гредата, а топката вместо към техния играч се отби чудесно към наш аз започнах да викам - Сега ще им вкараме гол. Когато на крилете на тази невероятна енергия от трибуните топката влезе в мрежата, една минута не знаех къде съм. Докато всички скачаха, а стадионът кънтеше, размислях само как да използвам още две смени. Вкарах Стошич и Момчилович, малцина забелязаха това, а за мен тези четири минути бяха като четири години. Празнуването което настана никога повече не е виждано. Привържениците отнесоха буквално всичко от терена, играчите останаха по гащи. Празнуването трябваше да се издържи.
Финалът в Бари е бил подготвян старателно, но за Люпко мачът на Олимпик против Оксер, който е гледал на живо дефинитивно отредил тактиката за най-значимата среща в кариерата.
- Няма за нас друго, ще се браним и ще чакаме шанс. Кой да задържи Папен когато Уодъл и Пеле му дадат топката в пространство? Реших така, няма да бъде класически бункер, а мисля, че ще завършим наравно, говорех на всички. И в продълженията няма да тръгнем със свито гърло. Ще изчакаме ние и дузпите и ще станем първенци на Европа. В разговор с играчите и ръководството успяхме да се подготвим по начина по който планирахме да "не смее да се създаде празно пространство зад нашата отбрана". Така в подготовката на тактиката Джаич, Антонийевич и Дуйкович трябваше на терена да "играят" Ди Меко, Жермен и Мозер!
Когато Михайлович го питал дяволито "шефе, а какво правим когато имаме топката в краката", Люпко му отговорил "ако не знаеш какво да я правиш, дай я на противника".
- Мъчеше ме само дали Пикси ще играе за Марсилия или не. И за малко Пикси да ни отреже главата в продълженията, но остана 0:0 и някак бях уверен, че имаме предимство при изпълнението на дузпи. Вечно съм благодарен на Милян Милянич, който въведе в нашето първенство да се изпълняват дузпи след равен резултат. Всичко което предвидих се сбъдна. И че Дика ще спаси дузпа и че ще победим. Когато Дарко се подготвяше да изпълни дузпа гледах през пръсти, а Джаич ми сложи главата в скута, казвайки "Е, мой драги, след пет секунди можем да сме шампиони на Европа". А, тогава всичко експлодира, прегръдки, лудост и при мен, неочаквано - голяма празнина. Гледах в трибуните, привържениците, а нищо не виждах. Празнувахме до зори, за да изживеем безпрецедентен празник в Белград. Никога не съм виждал толкова хора край магистралата, около стадиона, на Маракана 50 000 привърженици.
С всеки 29 май досега, величината на успеха получава истинска значимост.
- Голяма щета е, че не ни позволиха Звезда да владее Европа още няколко години. Разпадането на държавата допринесе да бъдем спрени в своя поход, а имахме големи планове. Сбъднахме мечтите в Бари, изплатихме таланта, качеството и голямата работа. Звезда беше голяма, а с Купата на шампионите, след това и с Междуконтиненталната купа се записа в редицата на най-големите в Европа. Горд съм, че Бари е футболен подпис на всички нас, които изминахме този път от Грасхопърс до триумфа в Бари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар