Люпко: Предвидих продълженията, дузпите и трофея

Любомир Люпко Петрович майсторски води Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите през 1991 година. Имаше треньорски нерв, може би беше изпреварил своето време, умееше да направи игра, която да плени, а при това защитно всичко да бъде по конец. Знаеше как да стигне до резултат, но над всичко умееше характерите на големите звезди като Деян Савичевич, Дарко Панчев, Роберт Просинечки, Синиша Михайлович да подчини във функция на отбора. Всичко умееше да види, реагираше само тогава когато целта беше застрашена.

Желанието на живота да седне на пейката на Звезда и "от Осиек пеша да дойде на Маракана като дойде покана" получава в Путинци, докато като треньор на Рад започва подготовка за сезона. А, трънливият път до славата в Бари започна против Грасхопърс.

- За старта против Грасхопърс се подготвяхме сякаш ни е финален мач - започна своето резюме на пътя до Бари Петрович - Нищо не оставяхме на случайността, три пъти гледахме "скакалците", Кула Ачимович, Жота Антонийевич и аз, и бяхме съгласни, че сме по-добри от тях, но това трябва да покажем на терена. Предупреждавах играчите преди мача в Белград, че противника го води Отмар Хитцфелд, един чудесен треньор, че имат Кьозле, Бикел, но нищо не стигаше до ушите на играчите. Грасхопърс беше разтърсващ, когато Бинич изравни ми беше ясно, че повече от това няма да можем и молих Бога да остане 1:1.

Спомня си, че привържениците за пръв и последен път са го освирквали след този мач, но храбро изявил, че "отборът е играл слабо, но ще победи в реванша". Даде почивка на Панчев, Бинич и още някои играчи в Риека, за да са свежи за реванша. Работило се е много в психологически план.

- Знаех, че играчите са готови да изгинат на терена за победата, защото желаеха да покажат, че струват много повече. Смятам, че Панчев в Швейцария изтича повече отколкото когато и да е в кариерата. Движеше се в двете посоки, правеше касапница в отбраната на "скакалците" и буквално ги изяде. Не само, че вкара гол, а и двете дузпи бяха направени срещу него. Разбихме ги. След мача Хитцфелд ми каза "беше ми лесно в Белград, знаех, че в реванша ни чака пъкъл." А, аз и преди мача казах на Джаич, че ако преминем Грасхопърс ще играем във финала, знаейки, че сме на кръстовище и пред две врати, като едната водеше в рая, а другата в пъкъла.

Глазгоу Рейнджърс през тази година беше чудесен отбор съставен от английски, шотландски и холандски национали.

- Работехме денонощно над подготовката, в Глазгоу много ни помогна Дризич, който играеше в Дънди. Сподели ни своите виждания, които съвпаднаха с онова което и сами видяхме. Спряхме Джонстън, Радинович обезвреди Хуистра, а Просинечки и Югович бяха чудесни в средната линия. Все пак, за мене Влада Стошич, който замени в отбора контузения Савичевич, беше играч на мача. Използвахме, че шотландците си бяха направили лоша оценка за нас и заслужено бихме 3:0.

Петрович изненадал Джаич в реванша, когато предвидил, че шотландците ще променят стила и ще атакуват с по-голям брой нападатели и то с дълги топки.

- Преориентираха се на 4-2-4, пуснаха Али МакКойст, Хейтли и Додс от началото, но не бяхме наивни. Поставих четирима защитници плюс Белодедич като либеро. Шокирах Джая и Цвеле като казах, че Шабанаджович ще пази МакКойст и ще играе ляв бек! И знаех, че всичко ще функционира. Нещо повече, малко потрепнах когато се контузи Дика Стоянович и вместо него на вратата застана Калуджерович, но и той си свърши работата много добре. Планът да презимуваме в Европа беше изпълнен, а не се съмнявах, че Джая и Цвеле ще доведат Синиша Михайлович без значение колко струва.

Динамо от Дрезден беше известен като "домакински" отбор, но Люпко не беше най-щастлив, че източните немци ще са съперник в четвъртфинала.

- Владимир Петрович Пижон получи задача да следи подготовката на Динамо, 10 дни гледа всичко, записва, сканира отбора до тънкости. Неговите наблюдения бяха скъпоценни. Имаха Рьослер и Гючов, чудесни нападатели, а преди мача в карантината в Аранджеловац не затворих очи. Не защото се страхувах, а защото отново нямах Найдоски в състава. Не исках немците да се питат, избрах Марович и Шабанаджович да бъдат защита и да пазят двамата най-опасни играчи на Динамо. Уверявах отбора в две неща: че не трябва да получим гол в Белград и че ако минем това препятствие печелим Купата на шампионите. Изиграхме без грешки, зряло, нападателно, а все пак внимателно, бихме с 3:0 и бяхме на крачка от полуфинала.

В реванша Гючов още във втората минута вкара гол.

- Мина ми мисълта за онова нещастно поражение на поколението на Звезда против Панатинайкос, обзе ме някакъв страх, губих въздух. Но, нашият отбор продължи да играе по договореното и във втората част ги смляхме. Ако съдията не беше прекъснал срещата заради диващината на техните привърженици, домакинът щеше да претърпи катастрофа. Звезда стана хит в Европа, бях сигурен, че сме на правилния път. Знанието и умението никога не са били спорни, но това поколение промени манталитета, защото вярваше в себе си и беше решено да стигне до края.

В полуфиналния жребий Олимпик отиде на Спартак от Москва, а Цървена звезда на Байерн, пръв фаворит за титлата.

- Байерн не исках, защото в практиката се водех от онази фраза, че "всички играят футбол, а немците побеждават". Когато Джаич преди жребия каза, че "искаме Байерн", а след него "побеждаваме в Мюнхен" не знаех какво да мисля. Джаич никога не е говорил напразно, така беше и тогава. Не съм се плашил от Байерн, но знаех, че трябва да бъдем на върха на силата да успеем в това. Направихме микроцикъл от 12 дни, знаехме, че Байерн не може да ни изненада в нито един сегмент. Не ми беше приятно когато Волфарт вкара гол, но нашият изравнителен в 45-ата минута ни донесе спокойствие. В съблекалнята се напълнихме със самоувереност, говорих на играчите, че Байерн е нервен, че ще тръгне с "присвито гърло", а ние трябва да сме умни и да ги накажем. Футболистите играха перфектно след почивката, това беше нашата най-добра среща, защото и тичахме като немци. Докато си честитяхме един на друг веднага след победата с 2:1 казах на Джаич "А сега какво? Майсторе, сега трябва направим всичко да не изпуснем тази победа в Белград, немците няма да дойдат с бялото знаме".

Сръбският манталитет, синдромът "предварително спечелени мачове" най-много плашили Люпко преди реванша, а тези 14 дни до мача в Белград му били дълги като години.

- Подготвихме отбора без оглед, че играчите вървяха "прегърбени до колена" от тупания по раменете. Еуфория владееше както никога преди, трябваше играчите да се концентрират само над терена. И изиграхме чудесно полувреме, Миха вкара гол, а след това играчите започнаха да се състезават кой ще се изтъкне повече, бяха егоистични сякаш от другата страна е Слобода от Тузла, а не Байерн. Предупреждавах в съблекалнята какво би могло да се случи, ако продължим така и ни се случи този гол на Аугенталер между краката на Дика. Веднага и вторият, краката на играчите станаха оловни, говорех на себе си "къде ми е сега Найдоски". Да беше той в състава лесно щяхме да преминем. Виках от пейката, играчите на Байерн продължиха да нападат, а когато Волфарт уцели гредата, а топката вместо към техния играч се отби чудесно към наш аз започнах да викам - Сега ще им вкараме гол. Когато на крилете на тази невероятна енергия от трибуните топката влезе в мрежата, една минута не знаех къде съм. Докато всички скачаха, а стадионът кънтеше, размислях само как да използвам още две смени. Вкарах Стошич и Момчилович, малцина забелязаха това, а за мен тези четири минути бяха като четири години. Празнуването което настана никога повече не е виждано. Привържениците отнесоха буквално всичко от терена, играчите останаха по гащи. Празнуването трябваше да се издържи.

Финалът в Бари е бил подготвян старателно, но за Люпко мачът на Олимпик против Оксер, който е гледал на живо дефинитивно отредил тактиката за най-значимата среща в кариерата.

- Няма за нас друго, ще се браним и ще чакаме шанс. Кой да задържи Папен когато Уодъл и Пеле му дадат топката в пространство? Реших така, няма да бъде класически бункер, а мисля, че ще завършим наравно, говорех на всички. И в продълженията няма да тръгнем със свито гърло. Ще изчакаме ние и дузпите и ще станем първенци на Европа. В разговор с играчите и ръководството успяхме да се подготвим по начина по който планирахме да "не смее да се създаде празно пространство зад нашата отбрана". Така в подготовката на тактиката Джаич, Антонийевич и Дуйкович трябваше на терена да "играят" Ди Меко, Жермен и Мозер!

Когато Михайлович го питал дяволито "шефе, а какво правим когато имаме топката в краката", Люпко му отговорил "ако не знаеш какво да я правиш, дай я на противника".

- Мъчеше ме само дали Пикси ще играе за Марсилия или не. И за малко Пикси да ни отреже главата в продълженията, но остана 0:0 и някак бях уверен, че имаме предимство при изпълнението на дузпи. Вечно съм благодарен на Милян Милянич, който въведе в нашето първенство да се изпълняват дузпи след равен резултат. Всичко което предвидих се сбъдна. И че Дика ще спаси дузпа и че ще победим. Когато Дарко се подготвяше да изпълни дузпа гледах през пръсти, а Джаич ми сложи главата в скута, казвайки "Е, мой драги, след пет секунди можем да сме шампиони на Европа". А, тогава всичко експлодира, прегръдки, лудост и при мен, неочаквано - голяма празнина. Гледах в трибуните, привържениците, а нищо не виждах. Празнувахме до зори, за да изживеем безпрецедентен празник в Белград. Никога не съм виждал толкова хора край магистралата, около стадиона, на Маракана 50 000 привърженици.

С всеки 29 май досега, величината на успеха получава истинска значимост.

- Голяма щета е, че не ни позволиха Звезда да владее Европа още няколко години. Разпадането на държавата допринесе да бъдем спрени в своя поход, а имахме големи планове. Сбъднахме мечтите в Бари, изплатихме таланта, качеството и голямата работа. Звезда беше голяма, а с Купата на шампионите, след това и с Междуконтиненталната купа се записа в редицата на най-големите в Европа. Горд съм, че Бари е футболен подпис на всички нас, които изминахме този път от Грасхопърс до триумфа в Бари.

Разпада се клуба в който са играли Модрич, Чорлука, Ловрен, Едуардо и много други

Един от най-познатите клубове в Хърватия се намира пред разпадане, защото главните финансиращи напуснаха управата.

Интер от Запрешич е пред закриване. Отборът от околността на Загреб се намираше във финансова криза, но хора около бизнесмена Велибор Квргич вложиха пари в клуба и го спасиха. Все пак, след кризата предизвикана от корона вируса решиха да се оттеглят и да оставят клуба в затруднение. Черногорският треньор Желько Петрович е известен, че е останал без работа.

- За съжаление, моята работа в Интер е завършена. Обади ми се Квргич и ми каза, че заради неизвестната ситуация предизвикана от корона вируса вече няма възможност със своите партньори да инвестира в клуба. Моят договор беше до 30 май, но ми бе казано, че няма нужда да оставам в Интер. Те ме и доведоха в Интер, казаха, че не могат да осъществят онова което обещаха и раздялата по взаимно съгласие е най-доброто решение в тази тежка ситуация - изтъкна Петрович за "Спортске новости".

Сега се поставя въпрос какво ще стане с играчите. За Интер някога са играли Лука Модрич, Деян Ловрен, Ведран Чорлука, Едуардо Да Силва и други. Припомняме, през 2005 година Цървена звезда победи два пъти Интер в квалификациите за Купата на УЕФА.

Петрович: Мислехте, че Звезда ще мине група с Байерн и Тотнъм, Партизан да е пред Юнайтед? Престанете да се занимавате с футбол...

"Няма щастие за един клуб, както и да се нарича, ако не се ослони на млади играчи. Но ако създава таланти, тогава е ясно, че не може да бъде шампион. Нека излязат хората от ръководството на Партизан и да кажат: "Отиваме по пътя на създаване на отбор, не очаквайте титла", па който се люти, нека се люти", поръча бившият национал на Югославия.

Разлики. Между нас и тях. Чертата ясно е теглена през есента в сблъсъците на Партизан с Манчестър Юнайтед и на Цървена звезда с Байерн и Тотнъм. В дуелите с отборите отдалечени от първите места в своите първенства и земетръсна почва за треньори, нашите най-добри клубове допуснаха 22 гола. Не вкараха нито един. А не е да не сме очаквали...

Най-голямата разлика е в това, че и при англичаните и при немците съществува система. Онова което липсва на сърбите. Години. Тези разлики в работата, формирането на отбор, изборът на играчи неминуемо се пренасят на терена и се виждат на таблото. А всичко е последица на разликите в мисленето. Чужденците планират за бъдещото време, ние живеем от днес до утре. Там главните звезди са играчите и треньорите. При нас ръководителите.

Последиците са видими.

"Зад успеха на отборите, които години играят значима роля в Шампионската лига или Лига Европа стои системна работа. Да вземем за началото разликата в бюджетите. Ако някой чужденец обърне годишно между 70 и 100 000 000 евро в бюджета логично ще има по-големи шансове за победа. Само че, не играят парите. Когато би се гледало така, само на основата на условия, ресурси, финанси и всичко останало, Цървена звезда трябва да побеждава Инджия всеки път с поне 5:0. Каквато е разликата между европейците и нас, такава е и между най-популярните сръбски клубове и останалите в държавата. А тогава се случва Ливърпул в Белград или мъчението на червено-белите със същата тази Инджия и всяка разлика в парите пада като аргумент. Важно е, че Ливърпул или Байерн имат абсолютно всички структури на клуба подредени към първия отбор. Рано или късно ще успеят. Разбира се, греши се в оценките: Звезда този сезон сбърка с довеждането на голям брой играчи, но грешат и англичаните, немците, само че имат система, която ще поправи временните грешки. Никой не е сбъркал нарочно в Звезда, всичко е направено с най-добро намерение, обаче, най-голямата грешка е, ако се послушат тези, които се явяват сега и мислят, че разбират футбола. Всъщност, представа нямат...", със спокоен глас заяви от Холандия Желько Петрович, някогашен национал на Югославия, по-късно сътрудник на Дик Адвокат в селекцията на Сърбия и човек научен да мисли сякаш е отраснал в Западна Европа, далеч от утайката в тукашния футбол, в страна в която е възможно шампионът да се реши в последния кръг или резултат в дерби да бъде 10:1.

И това са разликите.

По време на разговора от всяко изказване на бившия защитник на Никшич и подгоришката Будучност, по-късно доказан в страната на лалетата, излизаше послание за значимостта на планираната работа, проектите, идеите, организацията. Всичко онова за което говорят сладкодумните тукашни спортни работници, а което не прилагат на практика. Въпреки че се случват "инциденти", най-много благодарение на професионалистите.

 "Огромен успех направиха Цървена звезда и Партизан с класиранията в груповата фаза на Шампионската лига и Лига Европа. Следя медиите, чувам общественото мнение, виждам, че привържениците са разочаровани, оплакват се, че нямат повече точки... Добре, не е хубаво да се изгуби с 0:6 от Байерн, може би Делиjе могат да плачат заради резултата, но да не се залъгваме, разликата е огромна. Във всичко: обстановка, организация, система. Останалите истории са каша. Затова, максимално уважение и за Партизан и за Звезда, че изобщо се класираха и че в напреднала фаза на турнирите имат шансове да се преборят за европейска пролет. Не са ми ясни някои, онези, които изобщо са мислили, че червено-белите в конкуренцията на Байерн и Тотнъм могат да се борят за 1/8-финали в Шампионската лига или онези, които са вярвали че Партизан ще бъде пред Манчестър Юнайтед. Такива нека веднага престанат да се занимават с футбол. И да го следят."

Способността да минаваме от крайност в крайност, от еуфория каквато обхвана стадион "Райко Митич" преди три месеца до отчаяние след шестицата от Байерн е характеристична не само за привържениците на Звезда, а за любителите на футбола в Сърбия генерално.

"Нужно е да се запитаме къде беше Звезда преди няколко години, когато, да речем, Олимпиакос редовно преминаваше групата като втори или трети. Сега белградчани имат шанс да завършат пред гърците, което би бил фантастичен успех. Споменават някои "защо не сме като Динамо", а аз припомням, че загребчани много сезони служеха за поправяне на головата разлика, както сега Звезда, получаваха по пет гола почти във всеки мач, но се подобриха. Доведоха хора, които разбраха как функционира европейският футбол, връщат дълговете и привържениците, с това и доверието на обществото. Всичко което се случва в Звезда е нормално в процеса на създаване на отбор, който в бъдеще ще може да се състезава в Шампионската лига като "модрите" днес."

Ако няма промени. Защото за да се наложи системата, която Петрович споменава е необходимо да се държат същите хора на същото място. Може би не е уместно сравнение, но както Зоран Терзич 17 години е селекционер на волейболистките.

"Владан Милойевич е един от най-добрите треньори на Звезда за всички времена. Не го казвам аз, а резултатите. Всичко това е негова заслуга. С какви играчи? Да не се лъжем, Шампионската лига, както хубаво каза Борян, не е правена за нашите клубове, а за онези от държавите в които се въртят огромни пари. Тук се и дава и се взима. А при нас..."

Като става дума за ситуацията в другата страна на Топчидерското бърдо, Желько Петрович смята, че самото класиране в Лига Европа е стъпка напред в сравнение с миналия сезон, но за по-сериозна роля в този турнир и борбата за шампионската титла в Сърбия са нужни инвестиции. В комбинация с търпение.

"Забелязвам доста положителни събития в Партизан, налагат се млади играчи като Павлович и Стеванович, връщат се дългове, играе се по-хубаво отколкото преди... Приказките, че черно-белите трябва да бъдат шампиони са празни. Всички виждат, че в Супер лигата Звезда е по-силна. Партизан може да спечели дербито, но в маратонското състезание каквото е първенството предимството е за червено-белите, имат по-голям избор откъм играчи. Не можете да очаквате да стигнете някой, който има повече пари и влага повече от вас, ако всеки сезон продавате по двама-трима най-добри играчи. При нас най-трудно се казва истината, веднага ставате неприятел, плюят по вас вестниците, нападат..."

Бившият десен бек, със стаж в клубове като Севиля, ПСВ, не усуква. Стреля в центъра на мишената.

"Няма щастие за един клуб, ако не се ослони на млади играчи. Но ако създава таланти, тогава е ясно, че не може да бъде шампион. Нека излязат хората от ръководството на Партизан и да кажат: "Отиваме по пътя на създаване на отбор, не очаквайте титла", па който се люти, нека се люти. Погледнете гигант като Манчестър Юнайтед, годишно обръща 600 000 000 евро, но налага деца от Академията. Резултатите търпят. Ако в такива условия пращате послания "трябва да бъдем шампиони" всеки треньор е лош. Невъзможно е Саво Милошевич успоредно да гради състав и да спечели трофей. От друга страна, ако се налагат таланти, връщат дългове, опитва се да се направи нещо в Лига Европа, тогава има смисъл..."

Както прави следващият съперник на черно-белите. АЗ е известен с огромните вложения в школата от която този сезон в първия отбор са лансирани Мирон Боаду и Калвин Стенгс, но затова не играе всяка година в Европа, нито е конкурентен в борбата за титлата.

"Затова в Алкмаар вярват в проекта. Всяка година продават играчи в рамките от 10 до 20 000 000 евро, каквито са Янсен, Тил, Вегхорст, Яханбакш... Сега в първия отбор расте поколение с пет-шест надарени момчета, около 80% от първия отбор е производство на клубната школа. Изчакаха ПСВ да падне и в момента са втори, не се жалват и като са четвърти, защото машината непрекъснато работи, изкарват играчи, хората обичат да ги гледат, играят най-хубавия футбол след Аякс в Холандия и всички са доволни."

Посланието е ясно и се очертава върху възможностите в нашия футбол, отровен от зверска борба да бъдеш първи. Без скрупули.

"Трябва да се подкрепя Саво Милошевич като вече опитва да направи нещо. Омръзна ми да слушам изявления на наши треньори в стила "ние се затворихме, хубаво е, че не загубихме". Същината на футбола е да се напада, да се вкара гол. Шапка долу на моя някогашен приятел в националния отбор. Аплаузи за това което прави. Играта на Партизан трябва да бъде бърза, доминираща, атрактивна, да се налагат таланти, хората да имат какво да видят. А да не бъдат 300-400 по трибуните. Нашият народ обича футбола, само му го предложи. Разликата между Партизан и Звезда в сравнение с останалите клубове е такава, че могат да формират състави, които ще играят по описания начин. Добре, някой в Крушевац ще направи контра и ще останеш без планираните точки, обаче, следващите десет мача ще победиш, защото сме държава на непресъхващ талант. Стигаме до същината: не могат Саво и Милойе да направят всичко за месец-два. Дайте им време. Не само да плюете управата, школата, директорите, президенти... Макар че, като размисля малко по-добре, ние сме свикнали с това. В Сърбия би било ненормално да няма оспорване на всяка крачка. Да може различно, показаха след последното дерби треньорите на най-големите, прегърнаха се, дадоха умерени, а не запалителни изявления. Още само и клубните структури да ги подкрепят в истинския смисъл, не на думи. По-добре да имат и лоша програма, па да я поправят когато видят недостатъци, отколкото да нямат никаква идея. Това е сигурен път към пропастта."

Тази вечер Партизан играе мача на есента, защото само победа в Хага, над вече описания АЗ, го оставя в борбата за класиране в 1/16-финалите на Лига Европа. Съперникът е як като гръм: играе точно както Желько Петрович иска, атрактивно и доминиращо.

"Ако Партизан се отдръпне - няма никакъв шанс. Разбира се, няма причина веднага да свали всички карти, да не изгуби мача в първите 15-20 минути. Нужно е да си умен, да накараш АЗ да се уплаши. Ако се позволи на холандците да държат топката и да обикалят около наказателното - пропадане. Също така смятам, че е пагубно да се играе зонова защита, ще ни убият, ако позволим играч да поеме топката, да се обърне, стреля... По-добре "човек на човека", ако сме близо до противника, да му намалим пространството за действие. Най-добрият вариант е да се държат далече от вратата, да се правят контри и полуконтри. АЗ трудно се защитава от тях."

На черно-белите са нужни голове и затова погледът пада първо върху Умар Садик.

"Непредвидим нападател, способен да направи каквото никой не очаква, а после в следващите три мача се питаш дали изобщо умее да играе. Неговото предимство са височината и бързината. Виждам, че всички оспорват Тошич, обаче, точно за такива мачове играч с неговия опит е скъпоценен. Трябва да сме реални, Бамби отпреди пет години не е Бамби днес, но трябва да му се намери роля, не са важни само титулярните 11 играчи, тук са и онези от пейката. А съм сигурен, познавайки Милошевич, че никога няма да работи срещу себе си и да сложи в състава някой, който не заслужава или с когото би имал футболист по-малко на терена."

Като вече отвори дума за отделните играчи, логично е да питаме Желько Петрович за оценка за двама играчи в лагера на Партизан и Звезда, които засега не оправдаха очакванията, а са ангажирани с милионни трансфери от клубове, които се смятат за уредени. Например: Такума Асано?

"Когато някой играч дойде в Сърбия, вестниците са изпълнени със заглавия "играч чудо". Създава се нереална картина. Да бъдем почтени, в тези години сериозен калибър играч не идва при нас. Ако доведем някой от чужбина, неговата мисия е да помогне за развоя на младите, да им предаде полезни информации, евентуално да допринесе на терена, да се препродаде.. А не да се говори "довели сме чудо". Чудеса в Сърбия не играят. За тях са Висшата лига, Примера, Бундеслига... Не може някой на 27 години, например, да бъде феноменален. Къде е бил досега?"

Мислите за Раджив Ван Ла Пара?

"Грешат и хората в Челси, Сити, Аякс, ПСВ, могат и в Цървена звезда. Само, нямат лукса да бъркат серийно. Ако са довели пет играча в един трансферен прозорец не трябва и петимата да са грешки. Поне двама и половина да уцелят. Така както беше лятото... Като става въпрос за Ван Ла Пара, трябваше по-добре да се оцени дали би се вписал в стила на игра на Звезда. Имате милион примери, че някой в една среда цъфти, а в друга вехне. Миле Белодедич беше един от най-добрите футболисти в похода на Звезда до титлата в КЕШ, а едва ли не най-лошото подсилване в историята на Валенсия. Не му харесваше испанския стил. Може би на Ван Ла Пара този на Милойевич. Това че са го платили над милион евро нищо не трябва да означава. Модерният футбол изгуби параметри за стойността, защото ако днес някой струва 222 000 000 евро, тогава Дейо Савичевич или Златко Вуйович биха стрували - милиард", в разпознаваем стил завърши Желько Петрович.

Нищо за добавяне.

Автор: Александър Йоксич

Пижон: Обичахме да играем срещу англичаните, защото бяха наивни

Преди спектакъла тази вечер в Белград между Цървена звезда и английския Ливърпул, гост в Сутрешната програма на РТС беше легендарният футболист на белградския клуб и четвърта звезда на Звезда Владимир Петрович - Пижон. Той се сети за дуелите с англичаните от дните на играч, казвайки че са обичали да играят против тях и са им отговаряли, но сега е друго време и играчите на Звезда тази вечер трябва само да се наслаждават и да дадат всичко от себе си.

Популярният Пижон е участник в известните двубои между червено-белите от Белград и червените от Ливърпул през 1973 година, в които сръбският шампион победи два пъти с по 2:1, а който по техните думи е повлиял решително на създаването на футболната философия на английския гигант под ръководството на Бил Шенкли.

Легендата на сръбския и югославския футбол си спомни за тези дуели, но първо се обърна към мача, който се играе тази вечер.

"Мисля, че всичко може да се случи, стадионът ще е пълен. Марин малко ни е длъжен да покаже защо сме го довели и ако той се разиграе няма и на тях да им е лесно", заяви Петрович.

"Интересът е голям, аз вече два-три дни не мога да спя от хора, които ми се обаждат и търсят билети. И в града е такава атмосферата, народът е усмихнат и нетърпелив, едва чака този мач. Такива мачове означават много за нашия град и държава. Можем много да научим от такива отбори."

"Мен ме одушеви Клоп, който показа, че е голям джентълмен, много хубаво обясни това около Шакири, че това е футбол, а не политика, както и ние мислим", заяви Пижон и подчерта че на Цървена звезда й е трудно в Шампионската лига и защото започна своя състезателен сезон още през юни и е трудно да се държи форма три-четири месеца, но смята, че треньорът Милойевич засега отлично комбинира съставите.

Що се отнася до известните двубои отпреди 45 години, каза, че тези мачове са обърнали начина на мислене на островните клубове.

"Всички ние обичахме да играем против англичаните, защото бяхме свикнали и знаехме как играят те, отговаряха ни. Бяха остри и бързи, но не бяха техничари като нас. Бяха и малко наивни в играта, а ние лукави, често ги яхвахме."

Посланието към привържениците беше кратко и ясно: "Пейте, подкрепяйте отбора и се наслаждавайте".

Мажич съди дуела Манчестър - Ювентус на Олд Трафорд

Най-добрият сръбски футболен съдия Милорад Мажич ще бъде главен съдия на мача от 3 кръг от Група Н на Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Ювентус.

В мача, който ще бележи завръщането на Кристиано Роналдо на Олд Трафорд, на Мажич ще помагат неговите асистенти Милован Ристич и Далибор Джурджевич, съобщи УЕФА.

Четвърти съдия ще бъде Неманя Петрович, а зад вратите Данило Груйич и Ненад Джокич.

Двубоят е във вторник от 22 часа.

Мажич съблюдава правилата на Франция - Германия

Най-добрият сръбски съдия Милорад Мажич ще дели правдата в дербито от А Лигата на нациите между националните отбори на Франция и Германия в Париж, обяви УЕФА.

Мажич получи доверие да съди дуела между световния шампион и селекцията, която Франция наследи на трона на Мондиала в Русия, а ще му помагат Милован Ристич и Далибор Джурджевич.

Четвърти арбитър е Неманя Петрович, докато зад вратите са Данило Груйич и Игор Стойилкович.

Мачът Франция - Германия се играе на стадион Сен Дени тази вечер.

Люпко Петрович знае рецептата: Ако Звезда не вкара гол, ще има продължения, па дузпи...

Елиминационните ветрове от европейска и световна сила от десетилетия се блъскат в треньорската крепост Любомир Люпко Петрович.

Затова, Люпко Петрович единствен под небето в тези пространства знае как се печелят завършващи мачове с хамлетова дилема.

- Няма спорт с повече изненади от футбола. Всичко е възможно, както и Звезда да елиминира, чета тукашните и тамошните медии и донякъде съм съгласен: фаворизиран е Залцбург. Но шансовете за класиране бих поделил на еднакви части, съответно - фифти-фифти! И, завършвам, ако Звезда за 180 минути не успее да вкара гол, може би два... ще има нещо друго...

Недоизказаността добре разпали журналистическото въображение, когато...

- Ще се играят продължения, може би ще се бият и дузпи.

Денят в който Реал видя звезди на Маракана!

Как е било на трибуните знаят само онези, които са имали щастието да бъдат там, между тези 100 000 щастливци. Засилване, шут, Оля Петрович може би е излетял и неправомерно много преди удара на Сантиляна от точката и - спасяване! В същия момент лудост! Дотогава незапомнена на Маракана. Небето над Топчидер се изпълнило от заря, "червено-белите" са елиминирали Реал (Мадрид)! Онези по-възрастните ще знаят, че такова празнуване може да се сравни само с онова когато Бруно Галер отсвири край на мача с Байерн.

Когато Джая разхождаше Камачо... Това е бил този ден. Опят е в песни. На претъпканата Маракана - репортажите от онова време казват, че е имало 100 000 души - дошъл големият Реал. Дошъл да свърши работата и да се класира за полуфиналите на Купата на носители на национални купи. Мадридчани имали преднина от 2:0 от първия мач, а такива гиганти не изпускат подобно предимство лесно. Бил е 19 март. Бил е един от най-славните дни в историята на Цървена звезда...

Заради антологичния сблъсък на Драган Джаич, според мнозина по това време най-доброто ляво крило в Европа, и тогава младият испански национал на когото предричали най-високи върхове, този известен мач често е бил в сянка. Дни преди това светът е говорил само за Джая и Камачо. Как ли ще изглежда това?

"Как мислите да спрете Драган Джаич?", питала Хосе Антонио Камачо журналистка, която нагазила по терена по време на загряването.

Голобрадият 19-годишен футболист скачал на метър от тъчлинията. Изглеждал е и ужасен и самоуверен едновременно. До началото на мача оставали още няколко минути, но той вече бил на своето работно място. По-добре отколкото да закъснее... Маракана се тресяла. Шумът бил непоносим. Червено-бели знамена навсякъде наоколо. От птичи поглед изглеждало сякаш има мравки по трибуните, а не хора.

"Ще го погледна право в лицето, а тогава ще направя всичко в моите възможности да му попреча да приближи нашата врата", отговорил Камачо докато дъхът му "насичал" думите.

Съдията Барнс сложил свирката в устата, целият Топчидер е треперил...

Поколението на Цървена звезда което създал Милян Милянич е минало своя зенит. Било е 1975 година. От отбора, който през 71-ва е загубил полуфиналите на Купата на европейските шампиони с Панатинайкос и през 73-а поставил на колене Ливърпул на "Анфийлд", но бил спрян от Атлетико (Мадрид) на 1/4-финалите, са останали само споменатия Джаич и Слободан Янкович. Няма ги сигурните защитници Павлович, Йованович, Караси, централният нападател Лазаревич... Не е играл и Куле Ачимович. Но затова тук са новите сили предвождани от по-късно четвъртата звезда на Звезда Владимир Петрович - Пижон, голмайсторът във възход Дуле Савич, Зоран Филипович... В този момент Пижон има непълни 20 години и е в стартовия състав. Три лета по-рано добре е опознал футболистите на Реал - или по-добре казано те го опознали добре - когато дошли в Белград за приятелски мач срещу "червено-белите". Било 4:1 за Звезда, а 17-годишният Петрович вкарал два гола.

Чаршията говорила, че в един момент Милян Милянич тогава повикал до пейката Петрович за "конско", защото бил толкова безобразен, че няколко пъти прокарал топката между краката на ветерана Игнасио Зоко, тогава капитан на Кралския клуб. Това се считало за неуважение към съперника, а Пижон само се наслаждавал на първия си мач пред пълен стадион...

В този хладен мартенски ден на пейката на Цървена звезда го нямало и Милянич. Популярният Чича след Световното първенство в Западна Германия през 1974 поел точно Реал. "Червено-белите" водил Мильенко Михич, преди това дългогодишен треньор на младежите, но Милянич го нямало и на пейката на мадридчаните. Кралете водил неговият пръв помощник Сречко Радишич. Десетилетия се е говорило за причината заради която Милян не дошъл в Белград за реванша. Теориите са две. Според първата, не е искал да води отбор срещу своята Звезда. Според втората, съветван е да не идва в Югославия известно време, защото много е разочаровал партийните другари когато като доказан комунист решил да отиде във фашистка Испания, и то точно във Франковия Реал!

Милян Милянич е бил последният опит на Бернабеу да върне титлата на Европа в Мадрид след едно десетилетие. Срещу подмладените белградчани са били седем национала на Испания и двама от най-добрите немци, шампиони на света от 1974 - Гюнтер Нетцер и Паул Брайтнер.

Случило се двата отбора да са останали без титлите в своите страни в предишния сезон (шампион на Югославия е Хайдук, а на Испания Барселона), съответно да са спечелили националната купа, а жребият ги събрал на 1/4-финалите на КНК. Преди Реал Звезда е елиминирала гръцкия ПАОК (0:1, 2:0) и люксембургския Авенир (5:1, 6:1), докато мадридчаните са били по-добри от Фрам от Исландия и виенската Аустрия.

"На нас треньорът Михич преди първия мач в Испания ни каза, че е важно да получим колкото може по-малко голове. Мен ме премести от крилото в центъра на атаката и това не функционира най-добре. Накрая изгубихме с 0:2, така че те дойдоха като фаворити в Белград", припомни си Цоле Янкович.

Головете за домакина в този първи мач вкарват Сантиляна в 34-ата и Нетцер в 65-ата минута. Без оглед на толкова неактивен резултат (тогава вече е било въведено правилото за головете в гостувания), Маракана на реванша буквално "горяла". Това бил един от първите дуели на който са могли да се видят транспаранти от всички краища на бившата държава. Дошли са хора от Бенковац, Книн, Градишка, Баня Лука... И всички имали изписани послания за своите любимци.

А тогава англичанинът Кенет Барнс дал началото на мача. Спектакълът започнал...

Колкото са били белградчаните боязливи и несигурни в Мадрид, толкова пред своята публика храбро се хвърлили на Реал. Очаквано, в центъра на вниманието са Джая и Камачо. Капитанът на Цървена звезда бил особено вдъхновен. Младият испански бек тичал след него по целия терен, борил се (необичайно почтено и чисто за един испанец), правил шпагати по два пъти в секунда понякога, но помощ нямало. Моментът когато Драган Джаич от дясната тъчлиния му прокарал топката между краката, така тарикатски без никаква мъка, елегантно го прескача, е чиста футболна антология. На трибуните са се чули възгласи сякаш е паднал гол... И докато Джая е правил шоу за публиката, на другото крило Цоле Янкович с много по-практични ходове подлудявал пазачите.

"За мен това е един от най-драгите мачове в екипа на Цървена звезда. При първия гол отнех топката и уцелих Джая в главата. Не знаеше какво му се случи. Така поведохме с 1:0".

"Червено-белите" са стигнали до предимството в 36-ата минута, за да анулират напълно преднината на съперника от първия мач след 10 минути игра във второто полувреме. Отново Янкович е бил в главната роля...

"Бях в пробив, влязох в наказателното поле, а тогава, струва ми се, Брайтнер изпружи крак. Аз паднах през топката и съдията показа дузпата".

Била е 55-а минута когато вратарят на Цървена звезда Оля Петрович започнал да гравира своето име в алеята на безсмъртните. Вкарал е първият от два гола на Реал в този мач. Изтекла и 90-ата минута, после и продълженията, а тогава драмата достигнала своя връх.

Междувременно е паднал мрак. На ред са дузпите...

Подред са Звезда вкарват Кери, Филипович, Баралич, Дуле Савич, отново Оля Петрович И в Реал са безпогрешни, резултатът е 5:5.

"Винаги съм изпълнявал дузпи и това не ми представляваше никакъв проблем, но в този ден се уплаших. Не можех да гледам и отидох в тунела. Когато Браца Джорджевич изпусна при 5:5, дойдоха за мен и ме замъкнаха на терена", с усмивка разказва Янкович.

Късметът погледнал Звезда. След Джорджевич пропуснал и Бенито, така че Цоле дочакал своя шанс...

"Никога не съм се плашил като тогава. Размислях, ако пропусна, утре ще дойде полицията да ме арестува... Такова време беше. За щастие, вкарах".

Моментът на истината. Звезда води с 6:5. Очи в очи са тогава най-добрият стрелец на Реал Сантиляна и покойният Оля (Огньен) Петрович. Как е било на трибуните знаят само онези, които са имали щастието да бъдат там, между тези 100 000 щастливци. Засилване, шут, Оля Петрович може би е излетял и неправомерно много преди удара на Сантиляна от точката и - спасяване! В същия момент лудост! Дотогава незапомнена на Маракана. Небето над Топчидер се изпълнило от заря, "червено-белите" са елиминирали Реал (Мадрид)! Онези по-възрастните ще знаят, че такова празнуване може да се сравни само с онова когато Бруно Галер отсвири край на мача с Байерн.

Говори се, че Драган Джаич в този мач е играл на инат, по всякакъв начин искал да унизи играчите на Реал - попаднал на нещастния Камачо - защото Милянич не го поканил да тръгне с него в Реал. По-добре запознатите ще кажат - празни приказки. Един човек все пак след този мач е бил много близо до белия екип на Кралския клуб. Слободан Цоле Янкович. Дорчолският шмекер не смеел да приеме поканата...

"Ако някога налетите на моя кум, актьорът Горан Султанович, питайте го. Късно през нощта след мача дойде делегация на испанския клуб при мен вкъщи. Донесоха куфар пълен с пари. Беше като във филм", заяви Янкович неотдавна в едно предаване на Радио Белград.

"Казват ми те, че Бернабеу е казал да не се връщат без мен, а аз на тях, че още не съм отслужил във войската. Тогава имах 27 години. Казват: "Това нас не ни интересува, всичко ще бъде уредено". Когато си тръгваха, искаха да оставят парите, но не им позволих. А в този момент - малко преувеличавам - в джоба нямах да купя едно печено агне".

Слободан Янкович и Драган Джаич са между последните от известното поколение на Цървена звезда, които са напуснали Югославия. Цоле през лятото на 1975 завършва в Ланс, а Джая в Бастия. Първият е платен около 80 000 марки, а вторият малко над 150 000. През следващото лято отишъл и Куле Ачимович.

Още една историческа информация е останала от двубоя Звезда и Реал през 1975. В Мадрид мачът между двата отбора е гледан от 125 000 човека, в Белград от 100 000. Няма прецизни данни, но сумата от 225 000 човека е една от най-големите, които се споменават за двубой под крилото на УЕФА.

За майската футболна еуфория, пролетта в Белград през 1975 и Ференцварош, някой друг път...

Цървена звезда - Реал (Мадрид) 2:0 (8:7 след дузпи)

Място: Белград
Дата: 19 март 1975
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 100 000
Съдия: Кенет Барнс (Англия)
Голмайстори: Драган Джаич 36 минута, Огньен Петрович 55 от дузпа
Дузпи:
Кери 1:0
Дел Боске 1:1
Филипович 2:1
Нетцер 2:2
Баралич 3:2
Агилар 3:3
Савич 4:3
Брайтнер 4:4
О. Петрович 5:4
Рубилян 5:5
Джорждевич - пропуск
Бенито - пропуск
Янкович 6:5
Сантиляна - спасяване на Огньен Петрович

Цървена звезда: О. Петрович, Джорджевич, Никитович, Баралич, Кери, Радович, Янкович, В. Петрович, Савич, С. Сушич (от 75 минута - Раткович), Джаич (от 84 - Филипович)
Треньор: Мильенко Михич

Реал (Мадрид): Мигел Анхел, Камачо, Рубилян, Дел Боске, Бенито, Веласкес, Агилар, Брайтнер, Сантиляна, Нетцер, Маканяс (от 65 Роберто Мартинес)
Треньор: Сречко Радишич

ЮГОСЛАВИЯ - РЕАЛ 20:6!

Звучи невероятно, но Кралския клуб от Мадрид е изиграл шест мача на територията на старата Югославия (до момента на разпада на държавата) и е загубил всичките шест. Головата разлика е впечатляваща, в полза на Югославия, разбира се - 20:6?!

За пръв път Реал играл в Белград през януари 1956 срещу Партизан и е разбит в Хумско. 3:0 за "черно-белите". Десетилетие и половина по-късно мадридчаните са още по-зле, след като в приятелски мач изгубили от Звезда на Маракана с 1:4! "Червено-белите" още два пъти са били Реал. Във вече споменатия мач, който беше тема на тази история и загубата с 0:2, а след това са елиминирани след дузпи, за да през 1987 отново да получат четири гола на най-големия стадион в страната (2:4), тогава в рамките на 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони.

През този сезон, все пак, успели да продължат напред, защото на реванша победили с 2:0.

Освен Звезда и Партизан още два клуба от тези простори са взимали мярката на мадридчаните. През юни 1971 "Белия балет" е преслушан на "Полюд" с 4:2, а през 1984 Риека на Кантриди го надиграла с 3:1. По-старите любители на футбола в Сплит години по-късно ще преразказват, че испанският великан е можел да бъде много щастлив, че "белите" след преднина от 4:0 малко поспрели, защото кой знае какво е щяло да бъде до края...

Няма много връзка с тази история, става дума за приятелски мач в Мадрид, но не вреди да се спомене, че на дебюта на Милян Милянич на Бернабеу през лятото на 1974 гостувал загребският Динамо, който шокирал 128 000 души, побеждавайки с 4:3. Информацията за броя зрители е официална и ще остане записана в историята, защото никога преди това, нито след това на мач на Реал вкъщи не са присъствали по-голям брой привърженици.

Цървена звезда на 73!

В неделя, 4 март, СД Цървена звезда празнува 73 години съществуване! По този повод в Медия центъра на стадион "Райко Митич" в петък се проведе традиционна тържествена церемония на която бяха раздадени редица признания и награди за най-добрите в предходната година.

На събитието присъстваха голям брой прославени спортисти от всички спортни секции на Цървена звезда, многобройни легенди на червено-белите цветове, но и разбира се голям брой момчета и девойки от които тепърва се очаква да заблестят и продължат славната традиция на спортното дружество. Церемонията беше излъчена на живо и по телевизия Арена Спорт.

Рожденият ден на Звезда честитиха и многобройни големи, вече награждавани спортисти, и то с видео честитки, които бяха излъчвани по време на самата церемония. Между тях имаше и редица футболни имена: Владимир Цветкович, Горан Буньевчевич, Неманя Видич, Марко Пантелич...

- Искам да честитя на всички звездаши 73-ия рожден ден, от името на всички звездаши да честитя на носителите на наградите за резултатите, които са белязали 73 години съществуване на Цървена звезда. През миналата година са носили славата на Цървена звезда в Европа и света. Впечатляващо е всичко което постига Цървена звезда за тези 73 години. В предходната година спечелихме 37 национални титли, 19 в старша и 18 в младежките категории. Имаме и двама световни шампиони, и всяко поколение и всяка наша година са носили специален резултат. Звезда е светлина, която не се гаси, която осветлява не само нас в Сърбия, а в целия свят, и пренася славата не само на нашите спортисти, а и на нашия народ и на нашата държава. Затова благодаря на всички, да живее Звезда, да живее Сърбия - заяви Петър Шкундрич.

Футболен клуб Цървена звезда получи специално признание за влизането в групите на Лига Европа, както и за класирането между 32-та най-добри клуба в турнира. Наградата от името на клуба прие генералният директор Звездан Терзич, който при това благодари и каза, че признанието е допълнителен стимул ФК Цървена звезда да е още по-добър.

Наградата "червено-бяло сърце" получи треньорът на футболния клуб Владан Милойевич, за всичко постигнато в предходния период, осъществените резултати и атмосферата, която създаде както между играчите, така и в целия клуб.

Наградата за животно дело получи четвъртата звезда на Звезда Владимир Петрович Пижон. Признанието му беше връчено от Драган Джаич, третата звезда на Звезда.

И тази година, наградата за работен партньор на годината получи компанията Газпром Нефт.

Всички награди:

Най-добър пионер: Никола Тошич (автомобилизъм-картинг)
Най-добра пионерка: Ана Радулович (плуване)
Най-добър пионерски клуб: волейболният клуб
Най-добър кадет: Лазар Васич (баскетболист)
Най-добра кадетка: Йована Делич (атлетика)
Най-добър кадетски клуб: хокейният клуб
Най-добър младеж: Боян Кличарич (боулинг)
Най-добра девойка: Невена Наумчев (баскетбол)
Най-добър треньор на младежи: Игор Гайич (карате)
Специално признание: футболният клуб
Специално признание: женският клуб по водна топка
Специално признание: женският баскетболен клуб
Медийна личност: Душан Албиянич
Червено-бяло сърце: Ивана Джорович (женска водна топка)
Червено-бяло сърце: Владан Милойевич (футбол)
Акция на годината: "Греби за своето училище"
Най-добър треньор: Ненад Перуничич (хандбал)
Работен партньор: Газпром Нефт
Специален плакет: Александър Дюков
Работен партньор: Компания МБ
Награда за животно дело: Ана Аврамович (волейбол)
Награда за животно дело: Владимир Петрович (футбол)
Най-добра спортистка: Диана Дабетич (кикбокс)
Най-добър спортист: Неманя Майдов (джудо)
Най-добър клуб: баскетболният клуб

В агонията си привържениците на Арсенал намериха и интервю с Пижон

След убедителната загуба на техния отбор от Манчестър Сити във финала за Купата на Лигата (0:3), привържениците на Арсенал по форумите се докоснаха до редица теми.

Малко по малко техният разговор ги довел до прилично далечното минало и Владимир Петрович Пижон, който през сезон 1982/83 е носил екипа на "топчиите".

Легендата на Цървена звезда и някогашен селекционер на Сърбия е споменат като един от играчите, които са разочаровали в екипа на Арсенал, а след полемика един от привържениците е намерил и интервю което Петрович е дал за английските медии.

Става дума за интервю на 35 години което им е особено интересно заради лошия английски език на Владимир Петрович.

Как е звучало чуйте и сами:

Милорад Мажич ще ръководи Лудогорец - Милан

Най-добрият сръбски арбитър Милорад Мажич получи ново признание, като е определен да дели правдата в първия 1/16-финал в Лига Европа между Лудогорец и Милан в Разград.

Ще му помагат Милован Ристич и Далибор Джурджевич, а зад вратите ще са Ненад Джокич и Данило Груйич. Четвърти съдия е Неманя Петрович, а Левин Паниашвили от Грузия е избран за наблюдател на съдийството.

Сръбският съдийски екип ще се изявява и по терените на Мондиал 2018 в Русия, а такива европейски мачове са чудесна увертюра преди лятото. Мажич е сред 10-те съдии от Европа получили честта да ръководят мачове на Световното първенство.

Той вече е бдял за справедливостта на Световно и Европейско първенство, както и във финал за Купата на конфедерациите. Има богат опит в Шампионската лига, Лига Европа и квалификации за шампионата на света и на Стария континент, а за работата си си е спечелил доста похвали.

Срещата между Лудогорец и Милан е тази вечер от 20 ч в Разград, като на стадиона се очакват 7000 зрители.

От Клементе до Муслин...

Откакто Сърбия е самостоятелна държава са сменени 8 селекционера на националния отбор!

"Хора, ние за 10 години сме сменили повече селекционери отколкото Германия откакто се играе футбол!", гласи един от коментарите на читатели под новината, че Славолюб Муслин вече не е селекционер на националния отбор на Сърбия, селекция, която отведе на първи Мондиал, след 2010 година и ЮАР.

Коментарът, на първа топка духовит, не и далече от истината.

Защото Сърбия от своята самостоятелност, съответно от 2006 година наистина е променила много селекционери, включвайки двама чужденци, а само Радомир Антич и Муслин могат да се нарекат успешни.

Двамата отведоха Сърбия на най-големия футболен турнир - Световно първенство (Антич в ЮАР, а Муслин в Русия, с разликата, че Муслин няма да има възможност да води националния отбор на турнира).

Всичко започна от чужденец - Хавиер Клементе, който дойде вместо сменения Илия Петкович (преживял катастрофа на Мондиала в Германия през 2006 година). "Малкия Наполеон", както гласи прякорът на Клементе не се задържа дълго на тази работа, защото не беше успешен в квалификациите за Европейското първенство през 2008 г в Швейцария и Австрия.

На мястото на испанеца на пейката на Сърбия дойде сегашният треньор на Партизан Мирослав Джукич (интересно, тогава дойде на селекционерската позиция точно от Партизан). И той не се задържа дълго на селекционерската позиция, едва година (2007-2008).

След Джукич дойде Радомир Антич. Квалификациите за Мондиала в ЮАР бяха повече от успешни, а потвърждението на класирането дойде срещу Румъния (5:1 в Белград) и общо одушевление на нацията и истинска еуфория. "Орлите" на Антич не се представиха според очакванията на Мондиала (загуби от Гана с 0:1 и Австралия с 1:2), остава запомнена победата над Германия (1:0), но че можеха по-добре - можеха.

Еуфорията на Мондиала се замени от фиаското в по-широк контекст, защото започна скандал по оста Томислав Караджич - Радомир Антич. Резултатът беше напускането на "Човека футбол", както обичаше Антич да нарича себе си (а и до ден-днешен), но с дебело обезщетение (2008-2010).

След смяната на Антич, жестоко спадна еуфорията в нацията, която обича футбола.

За наследник на Антич беше именуван Владимир Петрович - Пижон, чийто мандат, реално казано беше осъден на пропадане. Големите разделения на "за и против Толе", "за Звезда или Партизан", лоша атмосфера около националния отбор, всичко това повлия селекционерската работа на Пижон бързо да бъде завършена. Неговата задача беше да мине квалификациите за Европейско първенство през 2012 година в Полша и Украйна. Отчайващ старт (загуба от Естония с 1:3 в Белград, с отчайваща атмосфера по трибуните), после "случая Генуа" срещу Италия... Всичко миришеше на неуспех. И Пижон не успя. На Сърбия й трябваше победа в Словения, но получи гол от половината на терена, а във второто полувреме Неманя Видич изпусна дузпа. Епилогът - Пижон е сменен, доведен е...

... Радован Чурчич (неговият първи мандат). Горещият кестен е даден в ръцете на треньор, който дотогава бил "супер лига калибър". Заедно с това, трябвало да започне отначало, защото ключови играчи - Неманя Видич и Деян Станкович след Словения се простиха с националния отбор.

Вместо "изпълняващият длъжността" Чурчич, през април 2012 година дойде Синиша Михайлович. Когато Сърбия разби Уелс с 6:1 в Нови Сад се роди нова надежда (както се казва в песента на сараевската група Валентино), но черната серия от три загуби (Белгия в Белград 0:3, Македония в Скопие 0:1 и Хърватия в Загреб 0:2), доведе до това Сърбия да пропусне още един голям турнир - Световното първенство в Бразилия през 2014 година. Михайлович напусна на 19 ноември 2013 година.

Въпреки че Футболният съюз на Сърбия искаше да продължи сътрудничеството с Михайлович, натежаха някои други неща, не само финансови... Михайлович наистина имаше неуспех, но му се отдаваше признание затова, че е подмладил националния отбор. Истина, съпътстваше го и неславния епизод около пеенето на химна което доведе до това Адем Ляйич да не бъде част от националния отбор.

Да ви подсетим само, че и тогава се шушукаха имена за наследник на Михайлович, а някои от тях се появяват и сега, след смяната на Муслин!

Ето какво се пишеше тогава (кой след Михайлович): Иван Йованович, Любиша Тумбакович, Мирослав Джукич, Милован Райевац, Драган Стойкович, Александър Станойевич, чак и Феликс Магат!

Интересно, в тогавашната анкета - Кой след Михайлович? - убедително най-много гласове спечели Александър Станойевич.

Тогава не е избран Феликс Магат, както се пишеше в някои медии, но наистина беше чужденец. Наследник на Синиша Михайлович беше холандецът Дик Адвокат. Мисията на Адвокат трябваше да е Сърбия НАЙ-НАКРАЯ да отиде на някой голям турнир. Играеха се квалификации за Европейското първенство през 2016 година. И само беше започнало и се завърши. Случи се "дрон" срещу Албания на стадион ЮНА... После на Сърбия бяха отнети три точки, а след това последва загуба от Дания и разваляне на договора между ФСС и Адвокат.

Вместо Адвокат отново беше "мобилизиран" Радован Чурчич (втори мандат). Той получи работата на 4 септември 2015 година, а под негово ръководство Сърбия гостува в Албания и показа една от най-зрелите си игри в последните години - победа с 2:0. Все пак, квалификациите за Евро отдавна бяха завършени за Сърбия.

Чурчич благодари на ФСС през април 2016 година, а изборът падна върху Славолюб Муслин. Муслин пое националния отбор на Сърбия през май 2016 година и оттогава води "орлите" в общо 16 мача. В квалификационната група, в която имаше трима участника от предходното ЕП 2016, зае първо място и осигури директно класиране на Световното първенство.

Но, на 30 октомври 2017 година, футболната управа на Сърбия го смени. Причината не е съобщена. Муслин обяви, че с върха на ФСС "не са били в съгласие около облика на отбора на Мондиала в Русия".

Вместо Муслин, статус "изпълняващ длъжността" или "статус Чурчич" (малко да се пошегуваме) получи Младен Кръстаич, който ще води националния отбор на приятелските мачове в Азия през ноември.

Вече няколко дни, откакто за пръв път беше спомената възможността за напускане на Муслин (въпреки че отведе Сърбия на Мондиал) трае спекулацията с имена за негов заместник. Интересно, отново се споменават подобни имена като преди четири години когато си отиде Михайлович.

Всичко започна от Драган Стойкович - Пикси, през сегашния селекционер на Черна гора Любиша Тумбакович, бившият треньор на Партизан Александър Станойевич, някогашният шеф на треньорския щаб на Апоел Иван Йованович, споменава се и селекционерът на Грузия Владимир Вайс, а най-новите твърдения идват от Хърватия - Роберт Просинечки.

За разлика от анкетата отпреди няколко години, сега убедително води Велко Паунович, селекционер на "златните новозеландци"...

Немците кандидатстват за Евро 2024 с лого на сръбски дизайнер

Игор Петрович от Сърбия победи в конкурса, който Германската футболна асоциация организира, за да избере лого за кандидатурата си за Европейското първенство през 2024 година.

Германската футболна асоциация публикува на сайта си, че за конкурса са кандидатствали 2076 проекта от 990 дизайнера от 82 държави.

След разглеждане на проектите изборът е стеснен и е организирано гласуване по интернет. Дизайнът на Игор Петрович е победил убедително, печелейки 44% от гласовете.

Логото съдържа черен, червен и златист цвят, както и номер 24 и ще бъде част от кандидатурата, която ще бъде изпратена в УЕФА.

Срокът за кандидатстване за организацията на Европейското първенство е до 27 април 2018 година, а решението трябва да се вземе през септември.

Президентът на Германската футболна асоциация Райнхард Гриндел обяви, че немците желаят да използват логото в процеса на кандидатиране.
 
"Фактът, че почти 1000 дизайнера от цял свят участваха в конкурса показва какъв е интересът към нашата кандидатура. Благодарение на онлайн гласуване, привържениците бяха част от нашата кандидатура от самото начало. Спечелилото лого е тяхното лого", заяви Гриндел.

Освен Германия, интерес за организирането на Европейското първенство през 2024 година показа и Турция.

Книга за живота на Люпко Петрович, сред далите мнение е и Наско Сираков

Днес по обяд в хотел "Младост" Люпко Петрович застана отново пред белградските журналисти.

Книга за живота му, от късите панталони до днес когато вече е на 70 години, от перото на Йован Секулич, изобилства с голям брой пикантерии, до днес непознати за футболната общественост. Люпко отвори душата си и говори за онова за което години, десетилетия се мълчеше.

Ще разберете как е "душил" Михайлович, как е дисциплинирал Шабанджович, как и къде е решил във финала за Купата на европейските шампиони срещу Олимпик (Марсилия) да затвори всички пътища към вратата на Стоянович, защо никога не стана треньор на националния отбор, как Пикси за малко не му е дошъл до главата...

А какво за Люпко мислят онези, които е тренирал, ще разберете от Деян Савичевич, Владимир Югович, Дарко Панчев, Дарко Ковачевич, Драгиша Бинич, Дика Стоянович, Слободан Марович, Илия Найдоски, Зоран Маркович, а и от Давор Шукер, Теодорас Загоракис, Наско Сираков, Олег Протасов... Особен печат дават Милорад Косанович и Любиша Тумбакович.

Разбира се, има какво да каже Люпко на представителите на медиите, а работата му е облекчена, защото уводното слово беше на Драган Джаич. И нещо по което Люпко е специален - на представянето на неговата книга имаше и голям брой партизановци.

Люпко Петрович: Винаги съм засмян, никога не ми простиха за Бари, оставам във футбола

Люпко Петрович, единственият сръбски треньор, който успя да стане първенец на Европа, с Цървена звезда през 1991 година, обяви своето пенсиониране. Довчерашният стратег на Левски (София), реши да се раздели с българския клуб и най-вероятно слага точка на невероятна кариера, която обхваща работа на четири континента - Западна и Източна Европа, Южна Америка, Азия и Африка, пише сръбското издание "Блиц".

Познавайки отлично този специалист, бяхме изненадани от новините от България. Знаейки Люпко, пенсията за него, поне до вчера, беше тема табу. Още повече, ядосваше се при споменаването на това.

- Стигна се дотук да размислям да оставя треньорството. Футболът е моя живот, но мога да му помагам по друг начин. Здравето сега ми е на първо място, докато говорим ме завладяват емоции, като ме питате дали ще се пенсионирам. Не ми е лесно - с въздишка казва Петрович.

Неясно е какво е тръгнало на зле, когато Левски е лидер в класирането на българския шампионат. Може би Люпко е решил да си отиде със стил, оставяйки след себе си още един отбор класиран на първо място?

- На път съм към София, където ще се споразумея за раздялата с Левски. Оставям отбора на първо място. Мислех, че тази година ще направим крупни неща, с оглед на това, че не са били пет-шест години шампиони, а и отпадаха в първи кръг в Европа. Но, нямаме съгласие за много неща. Нямах влияние над довеждането на играчи, което, между останалото, натежа да взема решението. Иначе, през тези пет-шест месеца непрекъснато ме сменяха, и в медиите, реших да пресека това и да не си застрашавам здравето.

Никога не получихте в своята държава отношението което сте заслужили. Своевременно сте казвал, че Бари и титлата шампион на Европа мнозина никога не са ви простили?

- Така е, не ми простиха, защото е бил момент когато в Европа, Югославия, Сърбия и Черна гора, самостоятелна Сърбия, бях на върха, а не ме поканиха да поема националния отбор. После, имаше една покана, когато всички мои златни играчи се простиха с националния отбор, тук говоря за Михайлович, Югович... Може би са се плашили да не направя още нещо крупно, а сигурно бих, вярвам, че можех да съм шампион на Европа. Излиза, че навсякъде съм бил по-уважаван отколкото в своя Съюз.

Кой ви попречи да продължите успешната кариера с поемането на функцията селекционер на държавния тим?

- Не мога да кажа точно откъде духаше вятърът, но беше ураганен. С всичко си служеха. Мнозина ме одумваха. Криво им е, че винаги съм имал ясна позиция в живота. А боде очите и тази титла първенец на Европа. При нас успехът не се прощава, чуден народ сме.

В обществеността се мълви, че обичате бохемския живот?

- Когато при нас искат да отстранят някого, казват, че обича да пие. Наистина, това е една катастрофа! Шегувам се, всъщност това е смешно. Точно е, че обичам живота, къде е тук проблемът... Кой не го обича? Само роботи. Освен всичко, това не ми е пречило да печеля титли, но не става въпрос сега за това, това е като да пикаете срещу вятъра.

Изглежда, че завистта, във вашия случай, е била гилотина?

- Докато с моята Звезда не спечелих Купата на шампионите, всички бяха близо до мен, потупваха ме, говореха "Люпко мой това, Люпко мой онова". Е, като станах шампион на Европа, започна завистта. Това е, за голямо съжаление, наша характеристика.

Къде сте сбъркал в кариерата, за какво съжалявате?

- Сбърках, че не останах в Звезда и да стана шампион и на света. Това ми е най-голямата грешка.

С какво се гордеете, освен планетарния успех с Цървена звезда?

- Има няколко успеха с които съм бил много горд. Разбира се, Звезда тук е на първо място. Може би най-добрият ми ход беше когато от Осиек взех да тренирам Спартак, с който влязох в тогавашната Първа лига. След това уцелих с преминаването във Войводина, с когото станах шампион на Югославия, а от Нови Сад дойдох в Звезда. Работил съм в Китай, спечелих Купата с Шанхай. С Левски имам дубъл, с Литекс спечелих Купата на България. Всичко това, разбира се, не се и доближава до успеха със Звезда.

Изглежда, че някъде сте имал и погрешни преценки в избора на клубове?

- За мен футболът е живот, така че, наистина, не ми е било толкова важно дали работя в малък или голям клуб. Завърших университет, докторска степен, а като не работех, приемах първото предложение, защото не се плаша от работа. Все пак, това ми е втората житейска грешка, трябваше с по-хладна глава да реша къде да работя. Но наистина не се разкайвам. Доволен съм от своята кариера.

Кой ви е бил любимец, през всички тези години работа?

- Най-много обичах онзи наш златен отбор на Звезда. Той е моят любимец. Никога не съм отделял някого, понякога умееше да ме развеселява Панчев, друг път Дейо, па Миха. Югович може би имаше малко специално място в моето сърце, защото беше много млад когато го доведох от Рад. Но не ми е бил протеже, него всъщност най-много го малтретирах.

Най-добрият футболист, който Люпко е тренирал?

- Ух, колко е трудно. Може би Давор Шукер, който учех в Осиек. Но, страхотни играчи са били Синиша Михайлович и Славиша Йоканович с които спечелих титлата във Воша. А, после в Звезда... Майсторите Просинечки и Савичевич, а Панчев най-добър стрелец в Европа. Белодедич е единственият на Балканите, който два пъти е носител на Купата на шампионите, и то с клубове от т.нар. Източен блок. А Юго... това беше един цял колаж от играчи, които всяка година можеха да бъдат провъзгласявани за най-добри на Стария континент.

Звезда, след 25 години, от плюс 50 милиона марки, до минус 50 милиона евро?

- Цървена звезда по моето време беше най-работещият колектив в Югославия, разбирате ли това? Имаше най-много пари. Обществена тайна е, че Звезда във военните времена финансираше и държавата, в недостига. Имаше Звезда и много повече пари от тези за които се говореше. И след тези златни времена, такава криза. Невероятно, и за мен необяснимо. Не е добре това, изобщо.

Когато се срещнахме в България преди 15 години ви наричаха "Късметлия"?

- Хахаха, точно. Това значи късметлия, щастлив човек. Защото непрекъснато се смея и обичам да се шегувам, но има и връзка с късмета в работата. Когато е било най-тежко, винаги съм печелил мачовете.

Къде изчезна нашият качествен футбол на ниво национален отбор?

- Отиде по дяволите. Виждам, че сега полека се изкачва, драго ми е затова. Що се отнася до отминалите времена, винаги сме имали талант и качествен национален отбор. Някъде са се правили грешки, в мъжките отбори със сигурност. Тези нашите като минат отвъд и се задоволяват с определени неща, полетят и после не си изпълняват задълженията. Още повече съм разочарован, като видя какви резултати бележи Хърватия, класира се на почти всяко първенство. А ние... Хем сме повече, може би и по-талантливи от тях, а нищо. Липсва ни патриотизъм, определено.

Как ще живеете без "горещата пейка"?

- Знае се, футболът е моето минало, настояще и бъдеще. Ще работя нещо във футбола, ще ходя на мачове, ще правя анализи. Ще следя играчи и някои клубове. Ще видим... заключи Люпко Петрович.

Автор: Велко Иванович

В Ниш падна най-смешният гол на сезона в Супер лигата

Футболистите на Раднички от Ниш победиха с 2:0 Младост на своя терен в 7-ия кръг на Супер лигата на Сърбия с голове в самия край на мача. Първо в 90-а минута Саша Стоянович постигна гол за водачеството, а победата потвърди Милош Петрович дълбоко в продължението на двубоя.

Все пак, за гола си може да благодари и на вратаря на лучани Неманя Кръзнарич, на когото на практика топката мина под краката в неговия ъгъл. Вижте сами в съкратения репортаж.

Люпко Петрович: Не може Лудогорец да бъде фаворит

 
Катай и приятели ще имат подкрепата на Делиjе, но каква доза храброст би била когато в ложите на "Лудогорец Арена" седне треньорът, който изведе клуба от Маракана до шампионската титла на Европа през 1991 година.

Работни ангажименти не позволяват на старши треньора на Левски Люпко Петрович да пътува от София до Разград и да бъде със своя Цървена звезда.

- Имаме тренировка. Разград е отдалечен на 370 километра от София и няма как да стигна. Ще гледам мача по телевизията - заяви Люпко Петрович в телефонно интервю за "Спортски журнал".

- Какви са шансовете на Цървена звезда срещу Лудогорец?

- Не мога да кажа, защото не съм успял да видя какво качество има отборът на Звезда.

- Лудогорец е клуб във възход?

- Какво да кажа за клуб, който вече пет години е шампион на България и довежда играчи за два милиона евро?! Играчите имат месечни заплати от 70 000 евро, няма смисъл да се поставят допълнителни въпроси. Собственикът е решил да бъде шампион, иска да направи и успех и в Европа.

- Дали имат слабости?

- Лудогорец наистина има добър състав. Бързи и хитри играчи са.

- Кой е най-опасен?

- Лукоки, непрекъснато шари и влиза в средата. Нападателят Кафу е много опасен, както и левият бек Натаниел. Играят в система 4-2-3-1, това лято се подсилиха в защита. Украинецът Пластун е закупен за 500 000 евро, ще видим какво може, засега само знам, че е висок.

- Най-добре познавате Марселиньо?

- Класически плеймейкър, много зависи в играта от него. Има навременни подавания, извънредно изпълнява свободни удари.

- Има ли Звезда обективни шансове?

- Звезда има шанс дори и да играе срещу Барселона, добре е, че първият мач е в България.

- Прогноза за резултата?

- Кой знае какво ще се случи, как ще се реши отгоре от небето. Сигурно е само, че на Звезда няма да е лесно, въпреки че през миналия сезон доминантно взе титлата, това е нещо друго.

- Лудогорец е в ролята на фаворит в първия мач?

- Не може Лудогорец да бъде фаворит срещу европейски и световен шампион! Звезда винаги е Звезда, не е аутсайдер без оглед на това, че сегашният противник влага повече - заключи Люпко Петрович.

21 години от последната дузпа за Партизан в дербито

 
Последната дузпа за Партизан в най-голямото дерби срещу Цървена звезда е отсъдена преди точно 21 години.

Сега вече легендарното 99 най-голямо дерби е изиграно на 18 март 1995 година.

Звезда поведе с 2:0 с голове на Крупникович и Аджич. В 67-ата минута главният арбитър на мача Зоран Петрович дава дузпа за "черно-белите", след като играчът на Цървена звезда Ненад Сакич игра с ръка в своето наказателно поле. Прецизен от 11-те метра е Дамир Чакар, който преодолява Звонко Милойевич.

Малко по-късно Партизан чрез Савелич успява да изравни за 2:2.

След това дузпа за Партизан в най-голямото дерби не е отсъждана повече от 20 години, а в този период съдиите няколко пъти ощетиха "черно-белите". Последният път това се случи преди няколко седмици в 150-о дерби, когато отново не беше свирена дузпа за клуба от Хумско.