Трудно е да си представим някой, който е заслужил повече лично да вкара гол с който ще донесе на своята държава най-големия успех във футболната история. Човекът, който никога не се отказа, най-накрая, в своята 37-а година, дочака онова което го короняса за истински футболен безсмъртен.
Премина Елиф Елмас по лявата страна, формира триъгълник с Илия Несторовски и героя на нацията, до когото след отлична размяна стигна топката. Толкова пъти Горан Пандев се е озовавал в сходна ситуация - вещо пое топката с десния крак и направи трик, а след това с външната част на левия матира вратаря Лория.
Хладният четвъртък в Тбилиси стана (засега) последната глава на най-хубавите фантазии в историята на македонския футбол, а всеки жител на тази балканска страна знаеше кой е неприкосновеният вожд на терена и извън него, кой е човека заради когото всички се радват. Става въпрос за 37-годишния от Струмица, който лично "дърпаше" и "запъваше" да популяризира и да издига качествено македонския футбол.
Когато мачът завърши, националният отбор на Северна Македония победи като гост селекцията на Грузия с 1:0 и стана ясно - "червените рисове" за пръв път в историята осигуриха класиране на голям турнир. Ще участват на Европейското първенство през юни идната година, а в Група С противници ще им бъдат Холандия, Украйна и Австрия.
Как отпразнуваха македонците този успех на стадион "Борис Пайчадзе"? Много логично - на рамене вдигнаха човека без когото всичко това би било немислимо, а камо ли възможно. Не е като да е имало дилема и преди гола кой е най-голямата фигура в македонския футбол - Горан Пандев е играч, който е участвал най-много пъти за македонския национален отбор (114) и е вкарал най-много голове (36).
От своя дебют за държавния отбор през 2001 година Пандев стана олицетворение на македонския футбол, защото видя всичко и във всичко беше участник. Игра за Македония когато през 2008 година осъществи най-доброто място в класирането на ФИФА (46-о място), но беше тук и когато през 2017 година в същото класиране беше чак №166.
Беше тук и при промяната на името на държавата и футболния съюз, а игра на националния стадион когато се наричаше Градски стадион Скопие, когато се казваше Филип Втори, а е тук и днес когато се казва Арена Тодор Проески. Когато Македония преживя най-тежката загуба в историята (1:6 срещу Чехия през 2005 година), единственият голмайстор за загубилите беше точно Пандев.
Пандев досега участва в пет квалификационни цикъла за Евро, а Македония в тях подред беше: четвърта от пет отбора (Португалия 2004), пета от седем (Австрия и Швейцария 2008), пета от шест (Полша и Украйна 2012), шеста от шест зад Люксембург (Франция 2016). Подобен резултат се случваше и при опитите Македония да се класира на Мондиал - в квалификациите за Бразилия 2014 година бяха последни в групата.
И наум не му дойде да се откаже. Да се прости с националния, да каже: "Не ми трябва това".
А можеше и още как. Единственият мотив за играене в националния отбор беше онзи, който и трябва да бъде - желание за успех на футбола в родината. Зад Пандев е фантастична клубна кариера, която гради почти изцяло в Италия.
Поливалентният нападател игра в Специя и Анкона като отдаден под наем от Интер, а напълно се наложи в Лацио, за който игра като титуляр от 2004 до 2009 година, а с римляните спечели Купата на Италия през 2009 година. Едва тогава последва професионалният връх след преминаването, т.е. завръщането в Интер.
Беше един от участниците в поколението на Жозе Моуриньо, което донесе на "нерадзурите" Скудето, националната купа, Супер купата, Шампионската лига и Световното клубно първенство в периода от 2009 до 2010 година.
Игра Пандев където беше нужно - в сърцето на атаката, на крилото, като атакуващ халф, почти "руниевски", говореха някои. И не беше "изцеден", имаше още много да даде в клубната кариера.
В Интер се задържа до 2012 година, а след това игра за Наполи, за кратко в Галатасарай и Дженоа, за която играе и днес, а чийто член е от 2015 година.
Пандев работи и за развитието на клубния футбол в своята държава. Преди десет години формира клуб Академия Пандев, чиято първоначална цел беше развой на млади играчи, но през годините растеше и стигна до това да участва в елитния ранг на македонския футбол. В предходния сезон направи дебют в Европа, но в квалификациите за ЛЕ беше елиминиран лесно в дуел със Зрински.
Въпреки всичко това, мотивът да се състезава в екипа на Македония не липсваше. Липсваше му този един компонент в голямата кариера - забележителен успех с националния. Това беше вдъхновение на 37 години някой, който се е доказал безброй пъти да продължи да се бори като хлапе, което дебютира.
ОДИМЕ НА ЕВРОПСКО!!!
— FFM (@ffmmkd) November 12, 2020
Грузија 🇬🇪 - Македонија 🇲🇰 0:1 (0:0) pic.twitter.com/bD9Cmt6mr7
Всичко което може да си представим в червения екип на македонския национален отбор е пребродил Горан Пандев. Знаете ли какво направи с тениската в която против Литва изигра мач №100 за националния отбор? Продаде я на търг година по-късно и получените пари даде на фонд на болници, които се борят срещу корона вируса.
Става въпрос за човек от когото всички футболни асове и ентусиасти, особено на Балканите, могат много да научат.
Автор: Никола Новакович
Няма коментари:
Публикуване на коментар