На стадиона в Хумско "черно-белите" на 13 април 1966 придобили преднина от 2:0 в полуфинала от Купата на европейските шампиони, която в реванша, на Олд Трафорд, опазили.
Тази вечер от 19:55 ч, в третия кръг на Лига Европа, Партизан посреща Манчестър Юнайтед. До сега срещата в Белград със славния английски клуб напомня на "черно-белите" за тяхната най-голяма, най-важна победа в историята на клуба.
В сряда, 13 април 1966, в първия мач от полуфинала на Купата на шампионите (с начало 16 ч) победили с 2:0. В реванша на Олд Трафорд победата на Манчестър с 1:0 за него е била поражение, а за Партизан триумф, защото това му било достатъчно да се класира на финал.
Манчестър Юнайтед е имал съзвездие от звезди. По избора на "Франс Футбол" неговият капитан Лоу е избран за най-добър футболист в Европа за 1964, Чарлтън за 1966, а Бест за 1968!
Това е неговото второ гостуване на стадиона на Югославската народна армия. За пръв път е играл в Хумско на 5 февруари 1958 против Цървена звезда в четвъртфинал от КЕШ (3:3). Любомир Вукадинович, най-известното перо на спортната журналистика в Югославия за всички времена, твърдял в "Политика", че отборът на Манчестър от 1966 е по-добър от онзи от 1958.
За Партизан в деня на мача Вукадинович е написал: "Едно поколение вече уморено от силни срещи, разглезено от лаври, заситено от ореола на славата, изведнъж отново се мобилизира и търси себе си понесено и вдъхновено от още неизживения успех. Да бъде финалист в Купата на шампионите, това е най-високия трон сред ложите".
Самите съперници е представил така на читателите: "Ако се освободим от всички сантиментални усещания и се напрегнем с целта внимателно и спокойно да оценим перспективите на двата отбора в днешния голям мач, възможно е да се утвърдят някои факти, които могат да са решаващи за изхода на мача. Манчестър Юнайтед, това трябва да се признае, като цяло е по-добрият отбор, по-школувания, физически по-подготвения, по-опитния, занаятчийски превъзхождащ. Нашият шампион е израснал в друга школа, има съвсем различен стил на игра. Ако в нещо е по-слаб от своя днешен противник, в нещо е по-силен, надмощен, по-сигурен. Сърцето, голямото югославско широко чувствително сърце, емоционално и лудо храбро, и въображението, буйно, впечатляващо, показващо, което умее да се разпламти и да задвижи всички жили и да намери сила във вече изморените мускули."
В репортажа от мача Вукадинович отбелязва: "Първото полувреме сякаш не е играно. Онова което се случваше до почивката приличаше на демонстрация с движения на забавена лента. Това беше игра без темпо, без борба."
Но и от това е имало полза. Ето и защо според тълкуванието на Вукадинович: "Първите 45 минути убедиха белградчаните, че Манчестър Юнайтед не е такъв какъвто са го виждали в своето буйно въображение. Щом се върнаха от почивката тръгнаха с всички сили. И още първият юруш беше плодоносен. Бечеяц подаде топката от аута до Юсуфи, той центрира, Хасанагич скочи във въздуха, и по най-добрия начин така удари топката, че Грег не можа да я стигне въпреки че се хвърли за нея."
Вторият гол е описал така: "След нарушение на Криренд над Пирмайер (58 минута) топката беше подадена в средата на полето, откъдето Васович с математическа точност я изрита напред към свободния Бечеяц. Халфът на Партизан, който почти незабелязано влезе в царството на Грег, дочака топката на гърди, и докато тя падаше на земята той с остър удар я прати към вратата. И този път Грег беше немощен".
Постижението на "черно-белите" Вукадинович е оценил така: "В отбора на Партизан трябва да се изтъкне много хладнокръвния Рашович, който, поред Васович, единствен не беше впечатлен от това голямо представяне. Всички останали играха коректно. Диригентската палка на Ковачевич този път беше бавна, и това даваше хладно темпо на играта в първото полувреме. След почивката и той се оживи".
И днешното поколение би могло да извлече някои поуки за сблъсъка с Манчестър Юнайтед. Например, че не трябва да бъде впечатлено нито от славния противник, нито от значението на мача, а да бъде храбро и с богато въображение.
