Решението на Международния съд за спортен арбитраж в Лозана (КАС) по жалбата на Сърбия за приемането на косовския съюз в Европейския футболен съюз (УЕФА) е едно от най-важните политически решения на годината за Балканите", пише днешният Франкфуртер алгемайне цайтунг, цитиран от Дойче Веле.
Авторът на текста Михал Мартенс пише, че в случай че аргументите на Сърбия бъдат уважени Косово трябва да бъде изхвърлено не само от УЕФА, а и от ФИФА, да напусне квалификациите за Мондиала в Русия, което би било голяма политическа загуба за Запада.
"Сърбия се аргументира, че в Будапеща е погазен правилника на УЕФА в който пише, че един Съюз може да бъде приет само ако има седалище в държава, която е призната от ООН", пише в текста.
Авторът обяснява, че в случай, че сръбската молба бъде уважена, Косово трябва да напусне и ФИФА. А по този начин и квалификациите за Мондиала в Русия.
"Това би била горчива загуба за Запада, преди всичко за САЩ, Германия, Великобритания и Франция, най-важните покровители на косовската държавност."
"Защото косовските успехи в международния спорт често са подценен елемент в създаването на специфичната косовска идентичност по отношение на Албания - а Западът има добри причини да я подпомага. Страхът от обединението на Косово с Албания е голям. Затова Западът прави много, за да напредне националната косовска идентичност на косовските албанци (сръбското малцинство няма да може да придобие такава). Досега без голям успех".
Авторът посочва, че джудистката Майлинда Келменди успя в онова което западната политика от години не може: когато на Олимпийските игри в Рио спечели златен медал, в нейната родина хиляди въодушевени албанци размахваха синьо-жълтото знаме на Косово, а не червено-черното знаме на Албания.
А това последното е "знаме на Албания, но и знаме на всички албанци. Неговата популярност е следвана от предизвикателство към историята, която много албанци смятат за неправедна. Когато през Балканските войни от 1912-13 г се създава първата албанска държава, великите сили в Лондонската конференция утвърждават нейните граници така, че значителни територии населени с албанци са присъдени на славянските държави Сърбия и Черна гора. До днес почти половината от около шест милиона албанци на Балканите живеят извън Албания - в Косово, Македония, Черна гора, в югоизтока на Сърбия", съобщава текстът.
Както пише, голяма грижа на ЕС и САЩ е, че косовските албанци могат да видят своята независимост и само като етап на пътя към Велика Албания, защото обединение между Косово и Албания може да подтикне и македонските албанци, техните сънародници в юга на Сърбия, но и сърбите в Босна и Херцеговина и в севера на Косово да се отделят от своите държави.
"Иредентистка верижна реакция във времена когато НАТО като сила на реда в голяма степен се изтегли от Балканите - не иска никой. Заради това западните сили защитници на Косово от началото водят сметка за потискане на великоалбанската тенденция в региона".
Но, тези тенденции са забележими, както обяснява авторът, и освен това че при прокламирането на косовската независимост и в първия член на косовския Устав е записано, че "Косово няма да манифестира териториални претенции към други държави и няма да търси обединение с някоя държава или дял от някоя държава".
Като пример е посочено Движението за самоопределяне на Албин Курти. И докато за косовските спортисти Албания като държава за която можеха да участват беше единствената възможност да пробият до успеха и славата, сега членството в УЕФА и ФИФА дава възможност чрез най-популярния спорт в света да се подсили косовската идентичност.
Авторът заключава че "успех на Сърбия в Лозана" може да значи само още един ход с който Косово се "бута в ръцете на Албания".
