Съветникът на Управата на Динамо по вече проверен начин опита да отклони вниманието на обществеността и медиите от главната тема на своите проблеми с правосъдието и полицейските органи, все пак не успя, поне не пред журналистите, които мислят с главата си. Колкото и Здравко Мамич да се опита със своето класическо изиграване да отвлече вниманието в друга посока, като гръм от ясно небе зазвънтя информацията, че Динамо завършва годината с най-малко сто милиона куни на минус. Този минус е истинска мистерия поради няколко причини.
За какво са похарчени 100 милиона повече отколкото е планирано?
Предположението е било, че разходите за 2017 ще бъдат като планираните приходи, около 228 милиона, а Динамо досега е похарчил чак 326 милиона, с което са потвърдени нашите спекулации, че бюджетът за тази година е близък до миналогодишния когато проби границата от 50 милиона евро. Динамо е похарчил повече от 40 милиона евро, което е бюджет с който не разполагат всички клубове заедно в ХНЛ (първенството на Хърватия - б.р.), а не е спечелил нито един трофей и отпадна в Европа от в пъти по-евтиния албански Скендербег. Ако кажем, че това е фиаско, ще сме твърде благи. Резултатите във футбола не могат да се предвидят, но харчовете могат.
Неочаквани разходи: три луди договора
Лесният отговор би бил, че се е стигнало до неочаквани разходи. Ако за момент занемарим предходния въпрос и фактът, че в нормални условия неочаквани разходи никак не могат да достигнат 50% от общия разход, остава въпросът какви са тези разходи? Този въпрос адресирахме до Максимирска 128, но още не сме получили отговор така че сме принудени да спекулираме. На пръв поглед ни идват наум три чудновати договора, които граничат със смела лудост.
Става дума за многомилионните договори подписани със Самир, зимното "подсилване" което и след половин година от идването си в Динамо не е в състояние да се подготви поне пристойно физически, а можем само да помислим как е изглеждал Самир когато е дошъл на пролетната подготовка, след това българския треньор Ивайло Петев, на когото управителите на Динамо не подтикнати от нищо продължиха договора по време на зимната подготовка, а и Ромео Йозак, дългогодишният служител на Максимир на когото в ръцете е набутана не само обременяващата функция на спортен директор, а и стратегическата визия за развоя на клуба в следващите десет и повече години.
Касата тотално пресъхна
Както и да е, може да се предположи, че солиден дял от тези "непредвидени" стотина милиона куни минус е отишъл за обезщетение на споменатото трио. Това е едната част. За какво е похарчена по-голямата част от цифрата? Е това е трудно да се разбере без поглед върху всички сметки. Във всеки случай, в Динамо казват, че минусът е покрит от осъществения плюс от миналата година, който е почти същия. Но ако минусът от тази година е покрит с този плюс, поставя се въпросът с какво са покрити тежките загуби от 2015, които са били в размер на 50 милиона куни, което не остана незабелязано от УЕФА и нейният надзор за финансов феърплей в предходните три години.
Не знаем, но едно е сигурно: ако Динамо успее да уреди всички финансови задължения, става ясно, че касата е тотално пресъхнала, точно като "плитък поток", израз, който на Максимир така радостно ползват. Освен това, че касата е празна неотдавна признаха и самите управители на Динамо, а това ясно показа "случаят Дражен Ладич", когато в сметката нямаше достатъчно пари да му се изплати дълг от някакъв милион евро. Голям е въпросът колко пари има изобщо? Може би няма и "пребита банкнота"?!
Чака ли го Динамо съдбата на Хайдук?
Предвиждането на прихода е главно свързано с напълно несигурни променливи, каквито са резултатите в Европа и продажбата на играчи, така че можем да очакваме, че Динамо влиза в изразено турбулентен период. По всичко личи, че загребчани ще трябва да продават още през зимния трансферен прозорец, за да преживеят и да избегнат нови проблеми с финансовия феърплей. Но въпросът е кого да се продаде и колко ще бъде заработено, защото Динамо вече няма потентни играчи на витрината както преди няколко години. Най-скъпите експонати в момента са Филип Бенкович и Доминик Ливакович, но е ясно, че цифрите, които се въртят по хърватските медии нямат голям контакт с реалността, а мястото им е в приказките на братя Грим.
Освен това, Динамо не може вече да се държи от позицията на клуб, който е "пълен като кораб". Сега всички в Европа знаят, че Динамо има големи финансови проблеми (как няма да знаят това, ако това признават най-силните хора в клуба?), така че сега са в значително различна изходна точка в преговорите отколкото преди.
Ситуацията не е идентична, но има много прилики. След низ години разточителство и живот над обективните възможности Хайдук доживя финансов крах, от който все още не се е оправил съвсем. Въпреки че на "Полюд" финансовата ситуация е значително по-добра отколкото преди няколко години, въпреки че в Хайдук твърдят, че са преминали своя катарзис, сплитският клуб продължава да е в чувствителна ситуация. Резултатите не се доближават до някогашните, а въпросът е кога и дали някога сплитският клуб ще се върне на пътя на старата слава? Чака ли го разточителният Динамо същата или подобна съдба?
Автор: Ивица Медо
