Марио Станич изрази своето мнение по темата с продажбата на търг на бронзовия медал от Световното първенство във Франция през 1998.
На Станич, както твърди, такова нещо не му идва наум. Анализира възможните причини.
"За някого този медал означава много, за някои от нас може би символизира мигове на неоценима радост и вечност, а за други може би е само парче метал, което може да се опаричи... За някои от нас този бронзов медал струва пет хиляди евро, за някои сто хиляди, а за някои може би и милион евро. За някои това парче бронз е свети граал, просто безценно."
Пита се как такъв тип новина може да бъде сензация. Днес, казва, всичко е на продан.
"Хората продават своите мнения, идеи, вярвания, идеали. Продават се вътрешни органи. Жените или девойките продават своята невинност. Политиците продават националните интереси, свещениците продават религията, държавниците продават своите народи. Брат продава брата! Заради това е истинска сензация, че в такъв свят има още хора, които не искат да продадат нещо. Това е вест, това е топ сензация!"
На 1 март 1967 година в първи мач от 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони, Войводина в Нови Сад победи с 1:0 бъдещия първенец на континента Селтик. Единствената загуба в Европа през този сезон на станалите известни като "лисабонските лъвове" играчи от Глазгоу.
Сезон 1966/67 г е останал запомнен в историята на Войводина като този в който клубът с класирането си на 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони е осъществил своя най-голям международен успех. Като актуален шампион на Югославия, Войводина през този сезон представяла своята държава в най-качественото европейско клубно състезание, в което е елиминирала виенската Адмира и Атлетико (Мадрид). Така стига до 1/4-финалите и се нарежда сред осемте най-добри отбора в Европа.
След мачовете с Атлетико, съответно в паузата между двата полусезона, отборът претърпял значителни промени. Един от най-добрите играчи Силвестър Такач, на практика след третия мач в Мадрид (тогава при разменени победи се играе решаващ мач - б.р.), отишъл във Франция и преминал в тамошния Рен, а "червено-белите" е напуснал и Джордже Павлич, който е отишъл в Германия. По волята на жребия, двойките за 1/4-финалите през този сезон били Интер - Реал (Мадрид), Аякс - Дукла (Прага), ЦСКА (София) - Линфийлд и Войводина - Селтик.
От продажбата на Такач на френския Рен, тогавашната управа на Войводина поставила два рефлектора на стадиона, които заради това символично били наречени "Такачиевите очи". За пръв път в историята, мач под светлините на рефлекторите в Нови Сад е изигран на 1 март 1967 година, когато се провежда първата битка между Войводина и Селтик, а на стадиона се събрали рекордните 35 000 зрители. Войводина е била много по-добрият отбор и пропуснала няколко отлични възможности, за да в 70-ата минута Милан Станич да постигне победоносния единствен гол в мача, преди реванша и пътя към Глазгоу.
Един от играчите от това поколение и актуален президент на Секцията за ветерани на ФК Войводина Васа Пушибрк си спомня този известен мач, въпреки че заради наказание не е могъл да участва в него.
- Играчите на Селтик изглеждаха малко объркани от атмосферата, която владееше на нашия стадион, както и от нашия подход към мача. Играхме много остро и енергично, но разбира се, в границите на честната игра. Успяхме да наложим нашия ритъм на игра и да запишем победа и то без получен гол. Една от главните причини защо не постигнахме и по-убедителен триумф беше и това, че Силвестър Такач, който беше нашия най-добър стрелец, след третия мач в Мадрид напусна Войводина и премина в друг клуб - спомня си Пушибрк.
С него се съгласява и д-р Радивой Радосав, още един член на най-доброто поколение в историята на "Старата дама".
- Смятам, че играхме много добре, особено с оглед на това, че бяхме отслабени за този мач. В нападение ни липсваха чак петима важни играчи. Добривойе Тривич и Васа Пушибрк бяха наказани, а Владимир Савич беше контузен. Освен тях, след баража с Атлетико, Силвестър Такач отиде във Франция, а Джордже Павлич в Германия. На практика, аз тогава бях единственият играч в офанзивния дял на отбора, който дотогава беше титуляр. Нападахме и опитвахме да стигнем до колкото може по-голяма преднина. Имахме няколко шанса, но реално, това не бяха съвсем онези стопроцентови възможности. Гола който вкара Станич беше повече плод на късмет отколкото на някаква организирана атака. Дадохме всичко от себе си и победихме с 1:0. От друга страна, Селтик нямаше нито една възможност в този мач и затова смятам, че крайният резултат беше реален. Липсваха ни играчи, които обичайно постигаха головете. Такач беше един от стълбовете на отбора, особено в нападение и той беше за Войводина това което Джонстън беше за Селтик - припомни си Радосав за този мач.
Вижте и победоносния гол от мача, който и след повече от половин век, предизвиква уважение и гордост във всички привърженици на Войводина.
