Европа полека се отпуска от пандемията корона вирус, мерките за изолация отслабват, па и онези, които се отнасят до спорта и футбола. В изчакване повечето първенства да продължат, па и Супер лигата в Сърбия, Цървена звезда с постижението от 69 спечелени точки за 26 кръга, по процент е третия най-успешен клуб в Европа зад английския Ливърпул и шотландския Селтик.
Сръбският шампион през този сезон преследва островните клубове, преди всичко Ливърпул, в различни статистически рубрики свързани с националните шампионати. Звезда е на крачка зад Ливърпул по брой поредни мачове на свой терен без загуба (54), а актуалният първенец в Шампионската лига гони и по процент успешност по спечелени точки. "Червените" от Анфийлд са спечелили 94,3% от точките във Висшата лига след 29 кръга, което е тамошен рекорд, а веднага зад тях е Селтик, който е спечелил 88,9% от точките във Висшата лига на Шотландия. Цървена звезда след 26 мача до прекъсването на първенството, след обявяването на извънредното положение заради корона вируса, суверенно властва в Супер лигата със спечелени 69 точки, чак 11 повече от първия преследвач. Това прави 88,5% от точките и трето място в Европа в този момент. Головата разлика на сръбския шампион е 56:14.
Трябва да се каже, че 18 клуба във всички европейски първенства, не смятайки онези, които започнаха едва в края на февруари и началото на март и са изиграни само по няколко кръга, имат процент на успешност над 80. Датският лидер Мидтиланд следва Звезда на четвърто място, а след тях са подредени Шахтьор от Донецк, гръцкият Олимпиакос, ПСЖ, Динамо от Загреб, Порто, Слован от Братислава...
В тези европейски шампионати останаха само още два клуба, които не са усетили горчивината на поражението - Макаби от Тел Авив (19 победи, 7 равенства), воден от сръбският треньор Владимир Ивич и българският Лудогорец (16 победи, 7 равенства)... ТОП КЛАСИРАНЕ - ЕВРОПА
1 Ливърпул 82 29 94,3%
2 Селтик 80 30 88,9%
3 Цървена звезда 69 26 88,5%
4 Мидтиланд 62 24 86%
5 Шахтьор Д 59 23 85,5%
6 Олимпиакос 66 26 84,6%
7 ПСЖ 68 27 84%
8 Динамо З 65 26 83,3%
8 Порто 60 24 83,3%
8 Слован 55 22 83,3%
11 Макаби ТА 64 26 82%
11 ЛАСК 54 22 82%
13 Бенфика 59 24 81,9%
14 Ювентус 63 26 80,8%
15 Славия П 58 24 80,5%
15 Брюж 70 29 80,5%
17 Лудогорец 55 23 80%
17 Интер Анд 43 18 80% Забележка: първата колона е броят спечелени точки, втората броят изиграни мачове, а третата процентът
Селтик в последните години е доминиращ в дуелите с най-големия противник, когото през септември победи лесно във Висшата лига, а за разлика от Рейнджърс не трябва да мисли и за последния кръг на Лига Европа.
Това ще е истински десерт за любителите на футбола, особено на шотландския, който изобилства с мъжка борба, двустранна мотивираност и съперничество, което трудно може да се намери където и да е по света. Религиозно, социално, традиционно разделение... Всичко е казано когато става дума за Старата фирма. Затова винаги е атрактивно, дори и когато шотландските клубове се мъчат в Европа - което през този сезон не е случая. Селтик се пребори за класиране напред в Лига Европа в конкуренцията на Клуж, Лацио и Рен, а Рейнджърс е лидер в Група G пред Порто, Йънг Бойс и Фейенорд, но още не е сигурен дали ще премине напред, макар че направи някои много добри мачове.
"Детелините" спечелиха предходните три издания на Купата на Лигата - тогава съперници им бяха Абърдийн (два пъти) и Мъдъруел. Рейнджърс не е виждал финал още от сезон 2010/11, когато беше по-добър точно от своя най-лют противник, и то след продължения (след 90 минути беше 1:1). Но, рейнджърите на Стивън Джерард са рекордьори в този турнир с 27 трофея, срещу 18 на Селтик, което винаги им дава допълнителен вятър в платната.
След 16 кръга в шотландската Висша лига Селтик е две точки пред омразните комшии, които се спънаха в гостуването на Абърдийн и пропуснаха възможността да държат крачка. За пръв път откакто бе изхвърлен от елита Рейнджърс е конкурентен на Селтик (през миналия сезон се държа добре, но накрая "детелините" все пак доминираха). Това е още една причина заради която тук нито един изход не трябва да се отписва. От друга страна, момчетата на Нийл Ленън празнуваха през септември на Айброкс; обаче, в предходните шест междуособни сблъсъка излизаха единици, и то главно с малко попадения. Разбира се, сега такъв знак трябва да се схване много условно, с оглед на факта, че финалът се играе на неутралния Хемпдън Парк.
За разлика от своя колега Ленън има доста проблеми с травми, така в този мач няма да може да разчита на полузащитниците Мохамед Елюнуси, Джони Хейс и Даниел Арзани, както и на защитниците Йоза Шимунович, Хатем Абд Елхамед и Боли Болинголи. Селтик има на разположение достатъчен брой чудесни играчи, така че сме сигурни, че ще замести всички кадрови липси.
Може би е на страната на "зелено-белите" това, че все пак не трябва да размислят за продължението на европейската авантюра, така че за нюанс са по-спокойни, но това не значи, че който и да е участник в този сблъсък може да приеме мача лековато, напротив. Заради скорошните победи, както и много по-добрият баланс в междуособните дуели изиграни през последните сезони, предимството е на страната на Селтик.
Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи. "Отиваме, всички в стая 704". На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът. "Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа. Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей. Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена. От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват. БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата... ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..." Автор: Предраг Дучич
Жребият каза своето, Цървена звезда попадна в много, много силната Група С на Шампионската лига в която ще играят още ПСЖ, Наполи и Ливърпул.
Разбира се, тази група привлича погледите на мнозина, а журналистът на Скай Спортс и бивш футболист на Арсенал Чарли Николас е на мнението, че тя не е "група на смъртта".
Но допълва, че на Ливърпул ще му е много трудно. Подразбира се, че заради Наполи и ПСЖ, но и заради непредвидимата Звезда...
"Много трудна група. Чуден жребий за Ливърпул, три тежки противника. Ще е много трудно за "червените", но това не е група на смъртта. Моята оценка е, че Ливърпул е втори фаворит в групата след ПСЖ, който е най-добрият състав, съизмерим със силата на "червените". Разбира се, всички в Европа знаят за Наполи и неговата сила, особено колко е опасен у дома. Малко ви е нужно да се подхлъзнете. Накрая тук е Цървена звезда, непредвидим отбор", заяви Николас.
Оценката на този футболен анализатор е, че Ливърпул ще продължи напред.
"Играчите, които води Юрген Клоп в такава конкуренция трябва да бъдат на ниво. Продължавам да мисля, че ще се класират напред, но ще им е тежко", заяви Николас, който в кариерата е играл за Арсенал, Селтик и Абърдийн.
Ако говорим за Ливърпул, първият мач срещу него Звезда играе на "Анфийлд" на 24 октомври, а у дома го посреща в следващия кръг на 6 ноември.
Номерът не е само да изкараш милиони, а е важно да ги запазиш. Най-малкото. А най-добре е да вложиш тези пари умно. За това може би най-добре могат да говорят Матьо Фламини или Коби Брайънт, обаче, може би трябва да чуем точно Карлтън Коул, който обяви, че е банкрутирал. Да, похарчил е всичко. И сега усеща върху себе си известната клетва "да имаш па да нямаш".
Човек, който е заработвал милиони в кариерата си, който е получавал и по 40 000 евро на седмично ниво, сега е, както казва народът - скъсан.
Той е излязъл публично и признал този факт, но не разкрил детайли по какъв начин е стигнал до сегашното положение.
"Надявам се моята история да помогне на младите футболисти да поемат отговорността кого слушат и от кого взимат съвети", заяви Коул.
Казва че лошите съвети са го довели тук където е.
"За съжаление, не разбрах какво се случва докато моята кариера не стигна до сериозни години. Беше твърде късно нещата да се преобърнат."
Този нападател сега е на 34 години, а в кариерата е играл за Челси, Уулвърхемптън, Астън Вила, Уест Хем (откъдето го помним най-добре), Селтик, а последният клуб му е бил Персиб Бандунг в Индонезия (съгласил се да играе там, за да е близо до Малайзия, заради съпругата) където е играл пет месеца и не е вкарал гол. Треньорът веднъж казал, че когато има Коул на терена "сякаш играе с десетима".
А беше опасен нападател...
В кариерата е постигнал 51 гола в 289 мача на най-високо ниво, чак е играл и седем пъти за националния отбор на Англия. Играл е за Уест Хем девет години. Кариерата му е продължила 16 години. От финансов ъгъл се завърши безславно.
Никога не е бил човек в рамки за което свидетелстват и наказанията, които е получавал заради коментари в туитър. Два пъти е трябвало да плати по 20 000 паунда. Сега да има такива пари...
Коул при обявяването на банкрута е отворил академия "CCTwelve Football Academy" и работи като съветник на млади хора и футболисти около това какво ги чака при разполагането с пари и живота, който ги очаква.
Не е баш добър пример как трябва да се отнасяш с парите, но е пример как не трябва.
Цървена звезда чака дуел със Спартак от Търнава, означен като най-важния летен изпит, но сигурно футболистите, треньорският щаб и ръководството на сръбския шампион с крайчеца на окото гледат към жребия за плейофите на Шампионската лига. "Червено-белите" не са поставени, което означава че могат да налетят на ПСВ, победителят от дуела Залцбург - Шкендия, както и по-добрия от двубоите Селтик - АЕК и Динамо (Загреб) - Астана...
Отборът на Владан Милойевич, в случай да преодолее Спартак, ще има тежка задача, но няма да бъде без шанс най-накрая да се домогне до елитния турнир.
Ето какво чака Звезда в случай, че оправдае ролята на фаворит в сблъсъка с първенеца на Словакия.
ЗАЛЦБУРГ
Австрийският шампион от града на Моцарт първо трябва да свърши работата си с Шкендия. Това би трябвало да е рутинна задача за миналогодишния полуфиналист в Лига Европа. Ред Бул Залцбург миналият сезон гази по европейските терени, но има код на загубеняк когато става въпрос за квалификациите за Шампионската лига. Миналото лято отпадна от Риека, преди това губи и от Динамо...
Австрийците имат няколко талантливи играчи, които преди два сезона спечелиха младежката Шампионска лига, но това лято останаха и без няколко важни футболисти. Напуснаха Дуйе Чалета Цар, Валон Бериша, Валентино Лазаро и Димитри Оберлин. Възможно е още да не са сработени, но биха били фаворити срещу сръбския първенец. Без оглед на това, че Цървена звезда би била домакин и в двата мача, заради сръбската диаспора в Австрия и близостта на Залцбург до Сърбия. ПСВ
Привържениците на Цървена звезда си спомнят 2004 когато "филипсите" разбиха клуба от Маракана в последния кръг квалификации за Шампионската лига. След белградската победа (3:2), "червено-белите" страдаха в Айндховен (0:5). Холандският великан и бивш шампион на Европа иска да се върне на голямата сцена, след като миналата година отпадна от Осиек.
На пейката седи един от най-мръсните опорни халфове на всички времена Марк Ван Бомел, играч който своевременно имаше голямо влияние върху мачовете на ПСВ, Холандия и Барселона. Доброто за Звезда е, че ПСВ това лято остана без титулярните си бекове. Арияс е продаден на Атлетико (Мадрид) за 11 000 000 евро, докато Джошуа Брене се пресели в Хофенхайм. Като замяна за Арияс пристигна Анхелино от втория отбор на Манчестър Сити. Доведен е и нападателят Мален. "Филипсите" имат много талантлив отбор, в който много се върти около мексиканското крило Ървин Лозано.
СЕЛТИК
Предпочитаният съперник на големите сръбски клубове в квалификациите за Шампионската лига.
Тази констатация важеше през всички предходни години. Това лято Селтик е много по-силен. Под ръководството на Брендън Роджърс се оформи силен отбор. От важните играчи беше продаден само Стюарт Армстронг за 8 000 000 евро на Саутхемптън. От ПСЖ пристигна силният нападател Едуард, платен 10 500 000 евро. В момента е контузена първата звезда Муса Дембеле, но кадровият потенциал на Роджърс кипи от качество. Тук са Синклер, Скот Браун, Грифин, хърватинът Шимунович. За техния домашен терен и атмосферата на Селтик Парк е казано много. Там и Барселона не можа да намери шифъра.
АЕК
След години на стагнация АЕК се завръща в квалификациите за Шампионската лига. През миналия сезон имаше забележимо участие в Лига Европа, след това в гръцкото първенство използва греховете на привържениците на ПАОК и се окичи с титлата.
Ако атиняните елиминират Селтик, със сигурност ще изучат до най-дребни детайли играта на Цървена звезда, след като мястото на спортен директор зае Владимир Матияшевич. Голям удар преживяха "жълто-черните" в началото на трансферния прозорец, капитанът Лазарос Христодопулос като свободен играч се пресели в омразния Олимпиакос. Останаха и без Огньен Враньеш. Смятайки и завърналите се от наеми доведоха 18 играчи. Капитални играчи са Ливая, дефанзивният бразилски халф от Брага Алеф, както и аржентинецът от Торино Бойе.
ДИНАМО (ЗАГРЕБ)
Ако нямаше неща извън футбола Динамо в началото на лятото би бил прогласен за идеален противник. Заради многобройни фактори. Първият човек в клуба Здравко Мамич е прогонен и се крие от държавните органи, клубът беше напуснат и от дългогодишната първа звезда Ал Хилал Судани. Отидоха си и Ребич и Соуза, както и треньорът Никола Юрчевич, но в "модрите" има още барут и това се видя в мачовете с Апоел (Беер Шева).
Сега ги чака далечен път в Казахстан и дуел с Астана. Очевидно е, че новият треньор Ненад Бйелица успя да подреди пъзела за европейските квалификации. Доведен е потенциалният национал Леовац, от Полша пристигна Дилавер, а от Сент Етиен силният защитник Теофил Кетрин.
Триъгълникът Олмо, Гавранович и Хайрович представлява главната сила на Динамо. Това усетиха и на своята кожа футболистите на Апоел от Беер Шева. Продължава да има големи таланти тук, а договора си продължи капитанът Адеми. Потенциалният дуел с Цървена звезда би потресъл цяла Европа. Ще се обръща внимание на други неща, макар че футболистите на "червено-белите" биха могли да парират Динамо. Чак биха били и благи фаворити. АСТАНА
Преди два сезона Шампионска лига, миналия Лига Европа. Шампионът на Казахстан вече не е инцидент, а константен участник в европейските рамки.
Издържа двубоите с Мидтиланд, обаче, треньорът Роман Григорчук ще трябва да попълни кратера в нападението предизвикан от напускането на първата звезда на състава Патрик Тумаси. Става дума за крило което беше продадено на Алавес за 3 000 000 евро. Отиде си и сърбинът Джордже Деспотович, но дойде друг - Антонио Рукавина. Ще прави компания на Ненад Ерич. Освен Рукавина, като важни подсилвания пристигнаха хърватинът Томасов, унгарецът Карло Клайхеслер, Жуниор Кабананга, а може би преди всички останали офанзивният полузащитник от Карабах Рикардо. Този бразилец беше и в радара на Цървена звезда.
Първите мачове от плейофите за Шампионската лига по програма са на 21 или 22 август, а реваншите на 28 или 29 август.
Легендарният футболист на Арсенал остана без различни сувенири, които са продадени на търг на стойност 7 000 000 паунда.
Това което може да направи бившата жена, никой не може... Това на своята кожа усети и легендарният футболист на Арсенал Йън Райт. Както пише "Сън", Райт е останал без колекция сувенири и неща, които е събирал или спечелил по време на богатата си кариера като играч. А всичко заради дългове, които неговата бивша съпруга направила към собственик на един склад в американския град Орландо във Флорида.
Поред останалото, тук са подписани и неподписани екипи, които Райт е получил или разменял, трофеи за гол на месеца, чак и екземпляри от неговата автобиография... Всичко общо около 500 предмета. И всичко това попаднало на търгове и е продадено за общата сума от невероятните 7 000 000 паунда (7 990 000 евро).
"Това е тъжна ситуация. Толкова години съм събирал всички тези сувенири, пазих ги и тогава цялата тази колекция се появява някъде в Америка и се продава на търг", заяви Райт за "Сън".
Райт се е оженил за Дебора през 1993 година, а са се развели 11 години по-късно.
В тази "изгубена колекция" се намира и екипът на Райт с номер 185 на гърба, който е направен когато е подобрил рекорда за постигнати голове с екипа на Арсенал. Това е било на мач с Болтън през 1997 година.
"Купувам футболни екипи и ми попадна екип на който пишеше "Благодаря 185". Момчето което го продаваше ми каза, че купува неща от складове и че на един такъв търг продавала и бившата съпруга на Йън Райт", казал един от анонимните купувачи за "Сън".
Легендарният футболист на Арсенал признава, че е бил емоционално привързан с екипа на националния отбор на Англия, който своевременно е носил неговият син Шон Райт Филипс.
През 16-годишната професионална кариера Йън Райт е играл за Кристъл Палас, Арсенал, Уест Хем, Нотингам Форест, Селтик и Бърнли.
По-късно тази година, Фондацията на ФК Селтик ще домакинства благотворителен мач - в който ще се завърнат някои известни фигури в "Рая" (така наричат стадиона си привържениците на клуба), заедно с редица нови лица по осветената трева - всички с намерението да наберат пари за борба с рака.
Задраскайте събота, 8 септември, 2018, в своя календар!
"Мач за рака" ще се играе на Селтик Парк в събота, 8 септември от 14 ч местно време, обещава да бъде специален ден в "Рая". Всяко набрано пени ще бъде за борещите се с рака чрез три равни благотворителни организации - Фондация ФК Селтик, Фондация Стилиян Петров и Фондация Джеймс Милнър.
Мачът ще види легендата на Селтик Стилиян Петров и халфът на Ливърпул Джеймс Милнър, които ще съберат два състава, като редица играчи вече са заявили участието си, включително Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Христо Стоичков, Стивън Джерард и Луис Гарсия. Ще има и още много известни лица, които ще бъдат обявени в идните месеци, от света на футбола и шоубизнеса.
"Бил съм участник в няколко благотворителни мача на Селтик Парк и всеки от тях е бил чудесно и обнадеждаващо изживяване. Привържениците никога не се провалят да застанат зад кауза и вярвам, че този ще бъде много близък до сърцата им, тъй като сме се прицелили да предизвикаме рака. Джеймс не е изпитвал магията на подкрепата на Селтик в "Рая" и му казах, че това ще е ден, който няма да забрави. Работя усилено да събера победителски отбор и, с Хенрик и Любо вече на борда, имам летящ старт! Нека просто кажем, че съм тихо уверен", заяви бившият капитан на българския национален отбор.
В перспективата да срещне своя приятел, Джеймс Милнър каза: "Чувал съм толкова много за уникалната и невероятна атмосфера на Селтик Парк и не мога да чакам да отида там. Наясно съм с благотворителната история на Селтик и е истинска чест да бъда замесен в този мач, като всички се събираме да променим борбата срещу рака. Ще имам много специален състав в този ден, така че по-добре Стилиян да се подготви!"
Изпълнителният директор на Фондация ФК Селтик Тони Хамилтън добави: "Стилиян е много специален бивш келт, обожаван от нашите привърженици, а Джеймс Милнър е звезда на Ливърпул, играещ на най-високо ниво. Много съм благодарен, че те отделиха време да партнират с техните благотворителни дружества на Фондация ФК Селтик. Според Изследване на рака Великобритания един на двама души ще бъде диагностициран с някаква форма на рак в своя живот. Това е ужасяваща статистика и ние се чувстваме много силни да опитаме да имаме положително влияние върху тези, които страдат от рак и техните семейства, чрез този мач. Каузата перфектно се вписва с благотворителната същност на нашия футболен клуб и аз имам вярата, че нашите привърженици ще застанат зад този мач, както винаги го правят."
Арсенал би Стоук Сити с 3:0 в неделя след два гола от дузпи на Лаказет и Обамеянг, който се разписа и от игра. Подготвя се за 1/4-финалите на Лига Европа и домакинството на ЦСКА (Москва), а успехът над "грънчарите" ще остане запомнен макар и наглед да не е мач със специално значение. Лондонският клуб влезе в престижен Клуб 100, а в Англия е без конкуренция. Успехът гарантира на "топчиите" 100+ поредни сезона в най-висшия ранг на английската футболна йерархия.
Никой друг клуб в Англия не е близо до това постижение:
Евертън изпада през сезон 1950/51 Ливърпул през сезон 1953/54 Манчестър Юнайтед през сезон 1973/74 Тотнъм през сезон 1976/77 Челси през сезон 1987/88 Манчестър Сити през сезон 2000/2001
Откакто Арсенал е в първа лига - 1919 година НИКОГА не е играл във второто ниво, а останалите английски клубове изостават с поне 30 години в това отношение.
Другите имена в Клуб 100, които са със статут професионални и никога не са вкусвали второразреден футбол откакто са в елита са:
В списъка попадат и Рейнджърс със 122 (изпаднал през 2012), Ювентус със 106 (изхвърлен през 2006), Ривър Плейт със 102 (изпаднал през 2011), а Хамбургер също ще влезе в Клуб 100, ако оцелее през този сезон, което е равно на чудо, защото затъна в дъното на класирането в Бундеслигата.
Чувства величината на клуба и много по-важно - играе отлично! Строго футболно: за Цървена звезда най-умно би било да задържи Вуядин Савич в Лютице Богдан колкото може по-дълго. Обаче, призраците на миналото натоварват. Финансовите призраци. Всеки динар е важен на стадион "Райко Митич", така че никое предложение не може да се откаже предварително. А последното може да е от Селтик, който според "Спортски журнал" е готов да отдели 1 500 000 евро за Вуядин Савич!
Дали ще се стигне до трансфер със сигурност зависи и от условията, които бъдат предложени на 27-годишния защитник, защото е добре познато колко той обича "червено-белите", а не е тайна и че клубът на Брендън Роджърс може да му предложи многократно по-голяма заплата. На крайното решение ще въздейства и това дали Звезда ще успее и през следващия сезон да си осигури класиране в груповата фаза на някой от европейските турнири, защото се пълни и клубната каса, а всякак основната идея ще бъде - да се задържи Савич поне до края на европейските квалификации.
А за нататък? Нищо не може да се твърди със сигурност. "Спортски журнал" твърди, че Савич от зимата е цел на няколко френски клуба, сред тях и лионският Олимпик.
"Футболът е игра в която никога не знаете какво ще бъде утре. Звезда живее от трансфери. Тук съм, хубаво ми е. Не знам колко ще се задържа, дали до лятото или до края на живота. Много съм щастлив тук. За бъдещето нека се грижи клубът", вчера каза Савич, отговаряйки на въпроси на привърженици на Звезда на клубната страница.
На 1 март 1967 година в първи мач от 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони, Войводина в Нови Сад победи с 1:0 бъдещия първенец на континента Селтик. Единствената загуба в Европа през този сезон на станалите известни като "лисабонските лъвове" играчи от Глазгоу.
Сезон 1966/67 г е останал запомнен в историята на Войводина като този в който клубът с класирането си на 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони е осъществил своя най-голям международен успех. Като актуален шампион на Югославия, Войводина през този сезон представяла своята държава в най-качественото европейско клубно състезание, в което е елиминирала виенската Адмира и Атлетико (Мадрид). Така стига до 1/4-финалите и се нарежда сред осемте най-добри отбора в Европа.
След мачовете с Атлетико, съответно в паузата между двата полусезона, отборът претърпял значителни промени. Един от най-добрите играчи Силвестър Такач, на практика след третия мач в Мадрид (тогава при разменени победи се играе решаващ мач - б.р.), отишъл във Франция и преминал в тамошния Рен, а "червено-белите" е напуснал и Джордже Павлич, който е отишъл в Германия. По волята на жребия, двойките за 1/4-финалите през този сезон били Интер - Реал (Мадрид), Аякс - Дукла (Прага), ЦСКА (София) - Линфийлд и Войводина - Селтик.
От продажбата на Такач на френския Рен, тогавашната управа на Войводина поставила два рефлектора на стадиона, които заради това символично били наречени "Такачиевите очи". За пръв път в историята, мач под светлините на рефлекторите в Нови Сад е изигран на 1 март 1967 година, когато се провежда първата битка между Войводина и Селтик, а на стадиона се събрали рекордните 35 000 зрители. Войводина е била много по-добрият отбор и пропуснала няколко отлични възможности, за да в 70-ата минута Милан Станич да постигне победоносния единствен гол в мача, преди реванша и пътя към Глазгоу.
Един от играчите от това поколение и актуален президент на Секцията за ветерани на ФК Войводина Васа Пушибрк си спомня този известен мач, въпреки че заради наказание не е могъл да участва в него.
- Играчите на Селтик изглеждаха малко объркани от атмосферата, която владееше на нашия стадион, както и от нашия подход към мача. Играхме много остро и енергично, но разбира се, в границите на честната игра. Успяхме да наложим нашия ритъм на игра и да запишем победа и то без получен гол. Една от главните причини защо не постигнахме и по-убедителен триумф беше и това, че Силвестър Такач, който беше нашия най-добър стрелец, след третия мач в Мадрид напусна Войводина и премина в друг клуб - спомня си Пушибрк.
С него се съгласява и д-р Радивой Радосав, още един член на най-доброто поколение в историята на "Старата дама".
- Смятам, че играхме много добре, особено с оглед на това, че бяхме отслабени за този мач. В нападение ни липсваха чак петима важни играчи. Добривойе Тривич и Васа Пушибрк бяха наказани, а Владимир Савич беше контузен. Освен тях, след баража с Атлетико, Силвестър Такач отиде във Франция, а Джордже Павлич в Германия. На практика, аз тогава бях единственият играч в офанзивния дял на отбора, който дотогава беше титуляр. Нападахме и опитвахме да стигнем до колкото може по-голяма преднина. Имахме няколко шанса, но реално, това не бяха съвсем онези стопроцентови възможности. Гола който вкара Станич беше повече плод на късмет отколкото на някаква организирана атака. Дадохме всичко от себе си и победихме с 1:0. От друга страна, Селтик нямаше нито една възможност в този мач и затова смятам, че крайният резултат беше реален. Липсваха ни играчи, които обичайно постигаха головете. Такач беше един от стълбовете на отбора, особено в нападение и той беше за Войводина това което Джонстън беше за Селтик - припомни си Радосав за този мач.
Вижте и победоносния гол от мача, който и след повече от половин век, предизвиква уважение и гордост във всички привърженици на Войводина.
"Ще бъде създаден футболен клуб за хората, които обслужват масите за вечеря, за децата и за безработните."
Преди 130 години на днешния ден, на 6 ноември 1887 година, се състояла среща в църквата Св. Мери на улица Ийст Роуз, Калтън, на която формално е създаден Футболен клуб Селтик.
Има много забележителни дати около създаването на Футболен клуб Селтик, от 12 февруари 1887 когато Хибърниън бие Дъмбартън с 2:1 на финала за шотландската купа до 21 август 1888 когато новоизлюпеният клуб официално е регистриран в ШФА.
Между тези дати, които са разделени от 555 дни, има редица исторически събития, които са решаващи в календара на Селтик - например 28 май 1888 когато новият клуб, блестящ в своите бели тениски със зелени яки и келтски кръст на гърдите подкрепен от Пенман Брос от Бриджтън, излязъл на терена за пръв път и победил Рейнджърс с 5:2, а Нийл МакКалъм вкарал първия гол в историята на Селтик.
Други бележити дати били:
Април 1887:
Клайд играл срещу Дънди Харп на Бароуфийлд Парк, Бриджтън, и публика от 4000 зрители събрала пари за Вечерята на бедните деца в училище Сакред Харт. Мачът, уреден от Брат Уолфрид, без съмнение ще накара свещеникът да си припомни за речта на Джон МакФадън от 12 февруари (виж по-долу).
Май 1887:
Носителите на Купа Глазгоу Чарити Рентън играли срещу носителите на Купата на Шотландия Хибс за Купата Ийст Енд Чарити когато масивните 12 000 дошли на Бароуфийлд. Мачът завършил наравно и преиграване било насрочено за август.
13 ноември 1887:
Комитетът дал под наем шест акра земя на улица Далмарнък (Спрингфийлд Роуд, където са нови апартаменти) и работа веднага започнала върху това което ще стане един от най-красивите стадиони в страната по това време.
19 януари 1888:
Първата генерална месечна среща била проведена пред оживена публика в Св. Мери, където е докладвано, че теренът е завършен и през тази седмица трябва да започне работата по трибуните.
8 май 1888:
Това е датата на първия мач игран на Селтик Парк когато публика от 5000 човека дошла за двубоя между Хибърниън и Коулеърс. Дори преди всичко това, през септември 1886, Хибс дошли в Глазгоу да играят срещу Св. Питър от Партик в мач на Гленгари Парк в Бриджстън.
Паркът е наименуван по регион в който се установили католическите планинци и наистина бил домакинският терен на първия младежки отбор на Колумбия, формиран от Брат Уолфрид. Хиляда плащащи клиенти подкрепиха касите на Св. Мери за Вечерята на бедните деца.
Но решаващата дата във всичко това бил 6 ноември 1887 г, неделя, преди точно 130 години, тогава представители на висшите ешелони на ирландската общност в Глазгоу, повечето от които били свидетели на речта на Джон МакФадън през февруари, се събрали в църквата Св. Мери.
Органи като Общество Св. Винсънт де Пол, Католическият съюз, Ирландските лесовъди, Хоум Говърнмент Бранч на Обединената ирландска лига, Асоциацията Св. Алойзиъс и Ирландската национална лига както и местните Пени Сейвинг Банк и Общество за тотално въздържание присъствали по някакъв начин, но основната цел била формирането на футболен отбор за набиране на пари за Кухните за супа в Западния край.
На 12 февруари в празнувания в църквата Св. Мери на улица Ийст Роуз в Калтън след мач организиран за отбора от Единбург от ирландците в Глазгоу, секретарят на Хибърниън Джон МакФадън призовал своите сънародници в Западна Шотландия да създадат свой собствен отбор.
Те, заедно с Брат Уолфрид и неговият помощник Брат Доротеъс, са вдъхновени от призивите на Джон МакФадън и свещеник-марсист предвидили ползите да имат отбор, който да представя общността И да събира пари за бедните.
Освен Хибърниън и гореспоменатите Св. Питър и Дънди Харп, четири други клуба с ирландска принадлежност взели участие през този сезон в шотландската купа - Ерин Роувърс, Карфин Шамрок, Броксбърн Шамрок и Вейл от Левън Хибс.
Отборът от Единбург стоял с глава над всички други, изглеждал недосегаем, така че МакФадън трудно можел да си представи че неговото предложение ще доведе до формиране на отбор, който ще стане най-големият между всички тях.
Джон Глас председателства заседанието преди 130 години и Футболен и атлетически клуб Селтик формално е създаден.
От тази историческа среща е създаден и първият комитет на Селтик със следните членове: Почетен президент: Д-р Джон Конуей Президент: Джон Глас Секретар: Джон О`Хара Касиер: Хю Дарнок Секретар за мачове: Уили Малей Комитет: Джоузеф Нелис, Том Малей, Майкъл Каирнс, Джо Шонеси, Пат Уелш, Даниел Молой, Дейвид Мейклеъм, Джон МакДоналд, Уилям МакКилъп, Джон МакЛафлин и Джоузеф МакГроари
След малко бурни срещи между енориите на Св. Мери, Св. Андрю и Св. Алфонсъс в месеците преди историческия 6-ти ноември, речта на Джон МакФадън най-накрая се материализира - основно благодарение на предвидливостта и разсъдливостта на комитетския член Джон МакЛафлин който при ставането на клуба компания с ограничена отговорност през 1897 става първият президент на Селтик - шотландският футбол никога повече няма да бъде същият.
Сър Джеймс Макмилан е признат шотландски композитор. И привърженик на Селтик. И бил тъжен в глазгоуската вечер през 1989 година. Вдъхновен от правилото за гол на чужд терен написал композиция. Ето как Сладжан Шчепович повлиял на класическата музика.
Нощта в която футболните богове се обединят и ви нанесат болка, може да е трагичен опит. Но, сър Джеймс Макмилан в тази болка и трагедия намерил извор на вдъхновение.
Неговият отбор отпаднал, но той решил - ще напиша композиция за пиано за това!
"Най-необичайното дело което съм написал е онова за което ме вдъхнови загубата на Селтик от Партизан за Купата на носители на национални купи през 1989 година. Това дело се нарича "Берзеркин" и главната тема е напразно похабената енергия. Смятам че това е, много вероятно, единственият концерт за пиано написан някога в историята на музиката, който е вдъхновен от футбола и правилото за гол като гост", разказва 58-годишният Макмилан за шотландската редакция на Би Би Си.
По времето когато неговият отбор е преживял нещастието Макмилан е бил на 30 години.
Това е тази композиция:
Какво се е случило в тази глазгоуска нощ, която е хвърлила Макмилан в отчаяние, но и пробудила съзидателния дух?
Случил се е белградският Партизан.
Това е онзи известен мач с чак 9 гола. Селтик победил с 5:4, но недостатъчно за класиране, защото Партизан в първия мач в Мостар (не е играл в Белград заради наказание) се наложил с 2:1. Имал в ръцете си Селтик резултат, който го водил в следващия кръг, но Сладжан Шчепович две минути преди края на мача в Глазгоу постигнал гол, който донесъл голяма радост на "черно-белите".
"Парния валяк" още на старта на турнира получил изключително труден противник и не бил фаворит. Тази роля е приписана на някогашния първенец на Европа - Селтик. Перспективният отбор на "черно-белите" пред себе си имал опитен шотландски представител, а допълнителен проблем за четата на Иван Голац представлявал фактът, че белградчани заради наказание не могат да играят на стадион ЮНА.
Решението е взето "зелено-белите" да бъдат посрещнати в Мостар, на стадиона на Вележ.
По разквасения и тежък терен "черно-белите" победили с 2:1. Горан Милойевич и Милан Джурджевич били голмайстори за Партизан, докато единственият гол за островитяните постигнал Майк Галоуей.
Този мач е изигран на 12 септември. Точно 15 дни по-късно Партизан гостува на Селтик парк. В тази прохладна глазгоуска вечер, повече от 50 000 привърженици имаха възможност на стадиона на шотландския великан да гледат спектакъл, един от най-интересните в историята на турнирите на УЕФА.
От една страна е бил супер разположеният полски национал Дариуш "Джеки" Джекановски, който вкарал четири гола на белградчаните, а от другата страна разположен и разгърмял се "валяк". В първото полувреме са видени само два гола, от девет колкото са постигнати тази вечер.
Будимир Вуячич дава преднина на Партизан в самото начало, а в средата на полувремето Джекановски изравнява.
А, тогава е започнало шоуто...
Головете се редили като на лента. Още не се било тръгнало от центъра за второто полувреме, а разиграният поляк отново вкарал, за продължения. Още един защитник на Партизан успява да се докопа до списъка с голмайсторите. Александър Джорджевич само три минути след първото повеждане на Селтик успешно завършва контра и изравнява.
Полякът е подготвил нова изненада за Горан Пандурович, но Джуровски отново връща удара.
Празнуването на привържениците на Партизан още не е стихнало когато Анди Уокър носи нова радост на "зелено-белите" - 4:3. Следва период от "чак" 15 минути без голове, а тогава Джекановски предизвиква лавина въодушевление в домакинските запалянковци. Селтик имал резултат за следващия кръг - 5:3. Партизан бил на колене...
"А, сега за Партизан и секундите са важни... Хвърлена топка към Спасич. Той я поема на позиция ляво крило. Последен шанс за Партизан... Центрирана топка. Милко Джуровски я връща в центъра... шанс, шанс. ГОЛ! ГОЛ! ГОЛ! Шчепович! Браво Партизан с лъвско сърце!", са били думите на легендарния радио репортер Йордан Иванович, който пренася атаката на Партизан за крайното 5:4.
Селтик е клуб като никой друг и това беше препотвърдено когато 60 000 привърженици посетиха благотворителен мач. Това беше най-многобройната публика в шотландския футбол за този сезон и щедростта на верните на "детелините" ще направи голяма промяна в живота на хиляди хора в местното общество и по света.
Нетната печалба от мача ще подкрепи чудесната работа на Фондацията на ФК Селтик. Част от средствата ще бъдат за разширение на съществуващите проекти като получилия награда "Възможността има значение" - насочен към деца и млади хора, които живеят със Синдрома на Даун или аутизъм. Ще подпомогне и грижите за хората с деменция, разрушително заболяване което за съжаление е близо до всеки дом.
На глобално ниво, парите събрани от мача ще подпомогнат кампанията "67 кухни" на Фондацията. Това ще помогне за построяването на 67 училищни кухни за деца в развиващия се свят и за изпращане на най-необходими хранителни продукти в Южен Судан и Сирия.
Да се помага на хората в нужда е основополагащ принцип в Селтик което се доказа с такова събитие, че остава в сърцевината на клуба. Това е концепция подкрепена от всеки в клуба, включително и играчите, затова част от любимците в миналото бяха щастливи да се завърнат за случая.
Фигури като Стилиян Петров, Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Нийл Ленън, Артур Боруц, Джон Хартсън, Том Бойд, Джеки МакНамара и Дариуш Джиекановски отново стъпиха на Селтик Парк. Сред звездите подкрепящи Селтик бяха Мартин Компстън, Рос МакКол, Джани Капалди и Джон Хигинс.
Всеки участващ получи чудесно приемане, без изненада, най-шумната подкрепа беше резервирана за Ларсон и Моравчик, двама от най-великите в историята на Селтик. Шведската сензация върна годините назад с хеттрик през първото полувреме, а словашкият магьосник също се разписа, но през втората част. Начало на голеадата даде бившият капитан на българския национален отбор Стилиян Петров в 11-ата минута с хубав прехвърлящ удар.
Настоящият капитан на клуба Скот Браун и Крис Комънс също взеха участие в мача, като беше специален момент за Крис и семейството му, тъй като това беше последното му излизане на терена след шест и половина години вярна служба. Той също се записа сред голмайсторите. Крайният резултат беше 5:2 за Героите на Хенрик, но истинският победител беше благотворителността.
Имаше карнавална атмосфера на стадиона далеч преди първия сигнал, тъй като привържениците се наслаждаваха на четвъртия требъл в клубната история, постигнат само 24 часа по-рано след драматичен успех за Купата на Шотландия над Абърдийн.
Брендън Роджърс и неговия щаб, заедно с четирима от Непобедимите - капитанът Скот Браун, Лей Грифитс, Киърън Тиерни и Патрик Робъртс - направиха парад с трите купи преди да започне хуманитарния мач.
С него завърши паметна седмица за клуба, след като Лъвовете от Лисабон бяха почетени по случай 50 години от спечелването на Купата на европейските шампиони със серия от събития, кулминирали в четвъртък вечер с вечеря, която събра значителна сума за Фондацията на Селтик. Героите на Хенрик - Легендите на Любо 5:2
Петгодишен привърженик на Селтик се обадил в клуба, за да се извини, че пропуснал мач, тъй като съвпаднал с купона за рожден ден на приятел.
Луис Кайс, от Мудисбърн в Северен Ланаркшир, позвънил в клуба, за да каже, че съжалява, че не е присъствал на съботния мач срещу Мъдъруел.
Майката на момчето, 35-годишната Лиса Кайс, заяви, че му услужила с нейния телефон, за да проведе обаждането.
Пред Би Би Си майката споделя, че синът й се обадил заради чувство за вина.
"Той беше в хола с моя телефон и тогава чух съобщението на гласовата поща на Селтик Парк, казващо "благодаря ви за обаждането".
Г-жа Кайс разкри, че Луис искал да говори с мениджъра на клуба, Брендън Роджърс, и с любимия си футболист, капитанът на Селтик Скот Браун, за да се извини и обясни отсъствието си.
"Той искаше и двамата да знаят, че е пропуснал мача, в случай, че са се оглеждали за него", сподели майката.
Пред шотландската секция на Би Би Си Луис разкри, че партито за рождения ден е било добро, но със сигурност няма да изпусне мача срещу Борусия (Мьонхенгладбах).
Той предсказа победа с 3:1 за своя любим отбор, но призна, че изпитва нервно напрежение преди двубоя.
"Той може би е най-страстният петгодишен, който познавам по отношение на подкрепа за Селтик. Не обича да изпуска мач. Мисля, че Селтик - Мъдъруел ще е последното домакинство което той ще изпусне за доста време. Не смятам, че ще го водим на много други места в съботните следобеди".
След четири години, днес в програмата на шотландския Премиършип се
играе най-голямото дерби на Шотландия, а според мнозина и в света,
популярното "Öld Firm" в което се срещат Селтик и Рейнджърс.
След
изхвърлянето в 4 лига, най-ниското ниво на шотландския футбол, Глазгоу
Рейнджърс успя да се завърне обратно в най-силното първенство и днес ще
мери сили с лютия си съперник Селтик.
Това не е само
спортно дерби, а става въпрос за много повече. Това е сблъсък между две
религиозни течения, от една страна протестанти, а от другата католици.
Има и политически основи, защото двете най-силни партии в Шотландия
републиканци и консерватори са поделени на тези два клуба.
Привържениците на Селтик в голямата си част са левичари и подкрепят
републиканците, докато тези на Рейнджърс са консерватори.
Привържениците
на Рейнджърс развяват знамената на Великобритания, докато тези на
Селтик ирландския трибагреник. След всичко изброено виждаме какво
противостоене съществува между двата клуба. Тяхното съперничество е
толкова голямо, че със сигурност можем да кажем, че тези два клуба, един
без друг сякаш не съществуват.
Те играха помежду си и
след изхвърлянето на Рейнджърс в ниските нива на първенствата. Когато
миналата година се срещнаха в полуфинал за купата Рейнджърс празнува
след дузпи, но това не е нищо в сравнение с мачовете, които се играят в
рамките на Премиършип.
Мачът ще се играе на "Селтик парк" пред около 60 000 зрители, от 14:00 ч и в момента тече търсене на билет повече за трибуните.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова
което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери"
или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от
няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че
епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не
включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а
вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само
към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия,
голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират
начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно
е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над
главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които
сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в
местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на
Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски
клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват
някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва
да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото
не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и
такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни
съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти
противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и
щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Дерби дела Капитале - магията на древния град
Италианците наистина имат голям брой дербита, с Бразилия и Великобритания вероятно най-много в света, но "светата троица" на италианския футбол прави три наистина големи сблъсъка. За другите два имахте възможност да прочетете в първите две части, а тук стигнахме до големия дуел на Вечния град - Лацио срещу Рома.
Когато се погледне голямата картина, няма много по-огнени дуели в света, от този между Романистите и Лациалите на легендарния "Олимпико" - може би общо са няколко. Малко не е достигнало да мине идеята на Бенито Мусолини и град Рим да има само един клуб през 1927 година.
Идеята на вожда на Националната фашистка партия била римските клубове - Роман, Алба-Аудаче, Фортитудо и Лацио - с декрет на Националния съюз да се съберат в един мощен отбор, който ще владее Италия. Все пак, възпротивил се генерал Джорджо Вакаро, който по това време бил висш член на ФС Италия, и успял да спаси Лациалите като единствен независим клуб - до новосформирания АС Рома. Такава "мръсотия" не е можела да роди различно съперничество. "Бианкоселести" са основани цели 27 години преди големия си враг, през 1900 г в северната част на града в квартала Патри е създаден "Societa Podistica Lazio". След малко повече от десетилетие в аматьорското ниво, през 1912 г клубът се включва към тогавашната елитна лига.
Първият официален дуел на Вечния град е изигран двадесет дни преди навлизането в тридесетте години на миналия век, а побеждава Рома с гол в самия край. Скоро ще се състои за 180-и път, а "вълците" имат 66 триумфа, докато 50 мача са завършили с празненства на "орлите".
Тяхното столично съперничество - символично наречено Дерби дела Капитале - има още по-голямо значение тъй като се знае, че имат много по-малко трофеи от които и да е клубове в този списък. Все пак, това някак и изтъква размера, традицията и всичко онова което срещата на Рома и Лацио представлява във футболния свят.
Римското дерби по всичко парира водещите световни огнени сблъсъци, започвайки от самия футбол до атмосферата на трибуните, но и с количеството открита омраза и страшно насилие, което лъха отвсякъде.
Лацио има две Скудета, шест Купи на Италия, три Суперкупи, но и Купа на носителите на национални купи и Суперкупата на УЕФА.
Рома е шампион един път повече, девет пъти печели Купата, два пъти Суперкупата, триумфирал е в Купата на панаирните градове (предшественик на Купата на УЕФА).
От 1954 г делят стадион, но това може да се промени в следващите години.
Първият фатален случай, както и в италианския футбол, е записан още от 1979 година, когато лациалът Винченцо Папрели е уцелен със сигнална ракета в окото, докато е бил заедно с приятели в северната трибуна на стадиона. Тя е изстреляна от южната трибуна. Смъртоносни сблъсъци се ширят из Италия след това като пандемия. С ултраси се сдобиват и отборите от третото ниво на футбола на Ботуша.
Лациалите са познати като крайно десни ултраси, докато Романистите, от средата на осемдесетте, минават за ляво ориентирани. Все пак, това не е попречило на двата клуба през историята да изтъкват болезнени, нацистки и расистки лозунги и емблеми.
Хората, които са били на "Олимпико" в този час и половина твърдят, че това е нещо което не може да се опише с думи, а просто трябва да се преживее. "Военното" положение в града, море от полиция, тонове пиротехника и твърд, мръсен мъжки футбол. Дерби дела Капитале.
Последният прецедент, когато става въпрос за сблъсъка на "Олимпико" се случи през 2004 година, когато с началото на второто полувреме между привържениците се чули гласове, че полицейска кола е убила дете пред стадиона.
Накрая се оказа, че момчето е било покрито в подножието на трибуните, защото имало проблеми с дишането, но Адриано Галиани, президент на Лигата, все пак организирал главният съдия да се обади по мобилен телефон и мачът в крайна сметка е отложен.
На улиците става "ад", а в една от най-големите привърженически безредици в новата история на Калчото повече от 50 запалянковци са арестувани, 200 са контузени, докато и 300 полицаи трябвало да потърсят медицинска помощ.
Тюрккулюбю - вулканичният удар между Европа и Азия
Футбол и фанатизъм са опасна комбинация, могат да бъдат, в края на краищата, съвършено съединение, но сме свидетели, че това на практика е невъзможно и немислимо. Всяко от световните дербита има нещо което го отличава от масата и ни кара да говорим за него по специален начин. Все пак, нито едно голямо градско дерби не прилича на истанбулското - между Галатасарай и Фенербахче.
Галата и Фенер са символите на турския футбол, двата най-успешни клуба, с убедително най-много привърженици и спортни традиции зад себе си. Това не е само сблъсък между две воюващи страни на един град, а и сблъсък между два континента - Европа и Азия.
Галата е основан, в европейската част на Истанбул, от Али Семи Йен през 1905 г, който е първи президент и член на клуба, предводител на местното училище под името Галатасарай. На другата страна на Босфора, две години по-късно, Зия Сонулен, Айетлах Бей и Нечип Оканер, в тишина и страх от строгите османски закони и султана Абудал Хамид създават Фенербахче. Галата е най-трофейният клуб на Турция с 20 титли, 15 купи и 14 суперкупи, а по веднъж е печелил Купата на УЕФА и Суперкупата на УЕФА.
От друга страна, Фенер има един шампионски трофей по-малко, шест купи и девет суперкупи, но нито един европейски трофей.
Въпреки че властимащите по това време стриктно забраняват на младите да се събират и играят "английската" игра, първото дерби е изиграно през 1909 г, а Фенер е домакин на поляна, където днес се намира неговия стадион "Шукру Сарачоглу". Побеждават гостите с 2:0.
От тогава са играли още 380 пъти, "жълто-черните" са по-успешни от "жълто-червените", със 144, срещу 122 победи, а когато мачът завърши без голове - рядко може да кажете, че не е било интересно.
Невероятна темпераментност и любов към футбола довеждат до това дуелите на двата великана от Босфора и насилието да идват заедно като добър и ден. Също така, турското дерби е едно от първите в света на което са отбелязани големи безредици, които датират още от 23 февруари 1934 година.
"Когато преди няколко години правехме "Разделени градове", останах удивен, защото и ние сме били "диваци", но онова там е невероятно. Снайперисти на всички страни, полиция като мравки, идва автобусът с отбора на Галата, а ръководителите на Фенер, виждайки, че не им остава нищо друго, започват да го целят с мобилни телефони и да плюят по рейса на гостите", споделя Милош Шаранович.
На този ден по програма имало "приятелски" мач на местния стадион Таским, но от самото начало било ясно, че няма да завърши. Двата отбора силно искали победата, а съдията няколко пъти трябвало да прекъсва мача през първото полувреме заради много остри нарушения и бой.
Всичко завършило така, че и местните господа от околните трибуни, къщи и хълмове се включили в мелето на терена, скоро се намесила и полицията, а журналистите няколко дни обширно писали за "военното положение" на Таксим. Нито почти сто години по-късно абсолютно нищо не се е променило.
Въпреки че в запалянковския свят не ги уважават твърде много, заради честата употреба на хладно оръжие, никой не може да отнеме онова което се случва на "Сарачоглу" и "Али Семи Йен". Количеството пиротехника понякога надминава и онези в Южна Америка, хора от Гинес идват да мерят силата на децибелите, докато междувременно се търси кой да дръпне спусъка да се стигне до изригване.
Една от най-лудите случки се разиграва на финала за Купата през 1995/96 г, Галатасарай се мъчи, а Фенербахче се бори с Трабзонспор за титлата. Започва с насмешки, че Галата не е достоен противник, а след гол в продължението на реванша донесъл трофея - треньорът на "аутсайдера" Греъм Сунес забива голямо знаме на своя отбор на центъра на "Шукру Сарачоглу".
Ел Класико - Сблъсък на гиганти по холивудски
Най-бляскавият "безсмъртен" дуел се играе на Пиринейския полуостров, тъй като количеството реклама, публичност и медийно следене не може да се сравнява с нито един друг. И той също така представлява сблъсък на две различни култури, начини на живот, но и тотално противоположни икономически и политически разбирания. Когато се вземат под внимание всички големи дербита на планетата, стойността на самите тях и техните играчи, история, победи, трофеи... Не е грешно да се каже, че Ел Класико - дуелът между Реал Мадрид и Барселона - е специална категория.
Футболът в Кастиля, Мадрид донесли академици и студенти в края на по миналия век, които са се върнали от учене в Кеймбридж и Оксфорд. Най-напред своите идеи на дело са реализирали с основаването на "Football Club Sky" през 1897 г, а след серия промени, с помощта на крал Алфонсо ХII и подкрепата на Кралската футболна федерация, през 1920 година става познат като Реал (кралски) Мадрид.
Само две години по-късно в главния град на Каталония, група швейцарци, англичани и местни, предвождани от Жоан Гампер, създават символът на каталонизма - под мотото "Mes que un club", т.е. "Повече от клуб". Реал е абсолютен рекордьор по брой трофеи от Шампионската лига - 10, а има и рекордните 32 титли на Испания, 19 Купи на Краля, девет Суперкупи, както и четири титли първенец на света и по две Купа на УЕФА и Суперкупа на УЕФА.
Благодарение на доминацията в последното десетилетие, Барса сега има 23 шампионски титли, рекордните 27 Купи и 11 Суперкупи, както и пет титли първенец на Европа и три на света. Също така има и пет Суперкупи на Европа, а четири пъти Купата на носители на национални купи.
Гражданската война, бомбардировките и по-късно Втората световна война направили така, че може би двата най-големи клуба в света днес да се развият по-бавно, но те и тогава успявали да печелят титли и да изхвърлят великани от футболната сцена.
Привържениците на Барселона често обичат да изтъкват, че техният съперник е изградил величието си с помощта на диктатора Франсиско Франко, заради който народът на Каталония започва да гледа като на своя като на повече от клуб, а донякъде и като на антирежимно движение.
Все пак, това не е съвсем точно, защото историята казва, че водещите хора в Барселона в този период (50-те и 60-те) са били в много добри отношения с властващия режим, а и няколко пъти са го изтъквали. Всичко това е видимо и от трофеите спечелени през тези години.
"Кралския" клуб и "Блауграна" са изиграли общо 230 дуела (263 смятайки и приятелските мачове), а Реал е по-успешен с две победи повече от противника - 92-90.
Въпреки че съперничеството им е огнено, случвало се е "Ноу Камп" да аплодира играчи в бели екипи (Лоури Кънингам 1980 г), докато мадридчани на "Сантиаго Бернабеу" са ставали заради майсторството на Диего Армандо Марадона, Роналдиньо Гаучо и Андрес Иниеста.
Техният дуел е най-гледания на планетата.
Реал в почти всички ери има големи успехи (особено през 60-те когато печели пет поредни "ушати" трофея), докато Барса напълно взима превес от началото на новото хилядолетие.
От друга страна, насилие и физически сблъсъци между привържениците на двата отбора почти няма, както през историята така и днес, освен няколко спорадични удари и блъскания туктаме. Но въпреки това, напрежението, нетърпимостта, а и омразата, може да се види с просто око когато се намират едни срещу други.
Реал Мадрид и Барселона, тяхната история, играчи и дуели неизмеримо са повлияли на облика на най-важното вторично нещо на света, до такава степен, че въпросът е дали модерният футбол днес щеше да изглежда така. Испания вероятно никога нямаше да бъде шампион на Европа и света, ако нямаше може би двата най-големи световни футболни колектива.
Не са много играчите, които са носили двата екипа, общо около двадесет, но един от тези трансфери беляза футбола и неговата история. Легендарният Луиш Фиго шокира всички, когато през 2000 година замени "Ноу Камп" с "Бернабеу", а върхът на обидите, заплахите и кой знае какво още се случи когато изпълняваше ъглов удар.
На стадиона на който се прослави, само че този път в екипа на омразния съперник, а привържениците го почерпиха със свинска глава и празна бутилка уиски. Главата на нещастното животно накрая завърши в клубния музей.
Олд Фирм - две религии, два свята и един град
Както казахме, фанатизъм и футбол са много, много опасна комбинация, твърде често смъртоносна, а когато към това се добави и различни религиозни и "патриотични" убеждения, се стигна до всеобщ метеж, хаос и безумно насилие. Един такъв футболен мач се играе в Глазгоу, между двата най-успешни шотландски клуба, роялисти и републиканци, католици и протестанти - славните Селтик и Рейнджърс.
На разстояние от осем и половина километра, колкото делят "Селтик Парк" и "Айброкс", "лежат" стотина от най-големите трофеи, 400 междуособни срещи, и ако всичко това се случва в столицата на Шотландия цялата история има далеч по-голям смисъл когато в нея се включва споменатата религия и съседната Северна Ирландия.
Всичко изредено е забележимо само по себе си - започвайки от символа и знамето, които създават колорит, песните които подплатяват атмосферата, но и самите защитници на емблемите и символите на двата отбора. "Детелините" имат 46 титли,36 Купи и 15 Купи на Лигата, но и една титла шампион на Европа.
"Рейнджърите" имат осем шампионски титли повече, три купи по-малко, но и 12 Купи на Лигата повече. "Ушатият" трофей им липсва, като от европейските отличия са успели да спечелят само Купата на носители на национални купи.
Селтик е формиран в католическата църква Света Мария на улица Ист Роуз в предградието Калтън,от братята Уолфрид през 1887 година, с превъзходната идея да се съберат пари за онези на които са им най-нужни. Уолфрид искали с кръщаването на клуба да изтъкнат ирландските и шотландските корени на "зелено-белите".
Петнадесет години по-рано, братята Моузес и Питър Макнил, Питър Кембъл и Уилям Мебет се срещнали на пейка в парка Уест Енд и основали един от най-старите клубове в света. Спомената четворка е била добра част от първия стартов състав на "рейнджърите", които само месец по-късно за пръв път излезли на терена като Рейнджърс ФК.
В началото, Рейнджърс привличал протестанти, главно шотландци, докато на другата страна отивали католическите ирландци, които през тези години все повече се настанявали в Глазгоу. При това състояние на нещата, от самото начало, довело до това да е истинско чудо, когато половината град не е потрошен, хиляди души и полицаи ранени, а при това мачът поне веднъж да не е прекъснат, защото сблъсъкът от трибуните се е пренесъл на терена.
"Когато растях, ходех в католическо училище, не можеше да се намери нито един привърженик на Рейнджърс между нас. Сега ситуацията е диаметрално различна. Примерът работи, моите синове също така ходят в католическо училище, с около 5% любители на "рейнджърите", пише един запалянко на Селтик за "Ню Йорк Таймс" през 2012 г.
Първият официален дуел изиграват през 1888 година, не са чакали твърде много, а първият триумф записва Селтик с убедителното 5:2. Все пак, почти век и половина по-късно - Рейнджърс има 159 победи на своята сметка, а съседът 14 по-малко.
Някои източници твърдят, че междуособните сблъсъци са и над 500, но официално те са сто по-малко. Заради банкрута, който Рейнджърс обяви преди три години, за юбилейното дерби трябваше да чакаме повече от обичайното, но абсолютно си заслужаваше - въпреки че неизвестност в резултата нямаше.
С общия брой мачове, дуелът Селтик и Рейнджърс взима второ място сред големите съперничества, а, за съжаление, на самия връх когато става въпрос за смъртни случаи, които са директно свързани с футбол. Нито забраната за алкохол, нито забраната за събирания, нито забраната за обиди на национална и верска основа, както и законът на "Желязната лейди" никога не успяха да укротят всичко онова което носи легендарното Олд Фирм - в превод - сблъсък на двама стари, добри "приятели".
Суперкласико - дербито на всички дербита
За края оставихме дербито на всички дербита - ненадминатото Суперкласико между "прасетата" и "кокошките" - дуелът Бока Хуниорс и Ривър Плейт.
Двата клуба са основани в началото на миналия век в предградието на Буенос Айрес - Ла Бока. Ривър през 1901 г от английски мигранти (отново, от тук и Плейт, а не Плата), а Бока четири години по-късно по инициатива на изселници от Генуа. Бока в началото минава за клуб на работническата класа, а Ривър на по-богатите, но от времената след Втората световна война двата отбора имат равен брой привърженици във всички слоеве на обществото.
За техния първи дуел, 1905 г, се носи интересна легенда, която твърди, че междуособните сблъсъци ще решат кой да напусне общия стадион, но и Ла Бока. Ривър излиза от този мач като губещия (1:3), и оттогава е разположен в северния квартал Нуньес. Чак 72% от аржентинците подкрепят или Бока, или Ривър, а "жълто-сините" имат предимство от десет процента - 41 срещу 31.
Във времената когато националната лига придобива все по-професионален облик, първият официален сблъсък е през 1913 г, а Ривър побеждава с 2:1.103 години по-късно "генуезците" и "милионерите" имат зад себе си 291 дуела - Бока празнува в 86 случая, 77 пъти изходът е нерешен, а Ривър е бил по-добър в 78 мача. Също така са се срещали и още 119 пъти в неофициални мачове, а и тук Бока има предимство - 45-37.
"Денят на дербито в Буенос Айрес кара Олд Фирм да изглежда като футбол в училищния двор", пише в обяснението на книгата "50 неща, които трябва да видите преди да умрете", до снимка от Суперкласикото.
Освен ефектните представяния на терена, онова което прави Суперкласикото толкова специално е всичко онова което южноамериканците са готови да подготвят когато се играе футбол. Изглежда че рядко някой по света е поне близо до тях, когато става въпрос за страст, любов и желание за футбол.
Пуерта 12 - Най-голямата трагедия в Суперкласикото се случва през 1968 година, когато 71 запалянковци губят живота си в сектора с №12 на "Ел Монументал". Жертвите на паническото бягство са били на средна възраст 19 години, а точната причина за тяхната гибел никога не е прецизно утвърдена. Това е най-голямата трагедия в историята на южноамериканския футбол.
През последните 50 години се нагледахме на всичко, от всеобщ хаос на улиците и трибуните - които нерядко са отнасяли и животи, до ефектни хореографии и атмосфера, но и болезнени заяждания на сметката на онези отсреща.
Когато Ривър изпадна от първа лига преди три години, привържениците на Бока още на следващия мач на "Бомбонера" внесоха ковчег в цветовете на Ривър, палейки свещи, с няколко мъртви кокошки, докато безжизнена свиня често е била гост на трибуните на "Ел Монументал".
Последното "приятелско" Суперкласико завърши с пет червени и двуцифрен брой жълти картони, а нашият съвет е да не пропускате нито едно, което бъдещето ни носи, защото сигурно няма да видите, чуете или усетите нещо подобно. Едните носят прякор "кокошки" (Ривър) заради предполагаемото малодушие, а другите "прасета" заради смрада на "Бомбонера" (за който е виновна замърсената близка река). През годините чак 100 футболиста са играли и за единия, и за другия клуб.
Буенос Айрес е една от редките столици в света, които могат да се похвалят, че имат два шампиона на света.
Стигнахме до края на нашата история за най-големите дербита на планетата в най-големия и най-важен спорт.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Петгодишен привърженик на Селтик се обадил в клуба, за да се извини, че пропуснал мач, тъй като съвпаднал с купона за рожден ден на приятел.
