Шведският футболист Златан Ибрахимович говори за тренировките с Хамарби, корона вируса, договора с Милан и за това, че още не размисля за пенсия
Футболните турнири са стопирани, но не за всички. Докато трае глобалната изолация във времето на корона вируса, един от най-добрите футболисти на съвремието Златан Ибрахимович прекарва време в родната Швеция и то в лагера на Хамарби, чийто съсобственик стана в края на миналата година.
В Швеция тренировките са позволени, което облекчава ситуацията около поддържането на формата. Въпреки това, Ибрахимович в разговор за "Dplay Sweden" разкрива, че е загрижен заради цялата ситуация с вируса, но още не размисля за завършек на кариерата.
Планира още да играе футбол на върховно ниво, а пенсията за него не е опция.
"Сега съм на 38 години, не знам още колко ще мога, но искам да играя докато тялото ме слуша. Така че в момента не размислям за пенсия, защото имам договор с отбора на Милан. Затова първо трябва да видя как ще се развият нещата там. Засега няма никакви официални решения. Непрекъснато говоря, че искам да играя футбол колкото мога, но никога не знаете какво може да се случи в бъдеще. Аз съм някой, който обича да дава всичко от себе си, да донесе нещо ново в отбора. Не искам да бъда тип, който играе мач само заради това кой е и как се казва. Ако сте член на отбор, трябва да бъдете способен да се впишете, така че ще видим какво ще стане. Все пак, трябва да се върна в Италия, защото така е записано в договора ми, а като професионалист трябва да изпълните онова което сте подписали", каза Ибрахимович.
Завръщането в Италия се приближава, макар че още няма единно решение за вида на трениране и епилога на сезона.
"Най-важното нещо е здравето, мисля, че футболът и спорта са по-маловажни. Когато сме сигурни, че общественото здраве е наред и ситуацията е по-добра, вярвам че тогава и спортът отново трябва да бъде разглеждан. От моята, спортна страна, нямам отговор. Още нищо не знаем за продължението на сезона. В момента голям брой хора гадаят за доста от нещата, а това не ми е достатъчно. Имах чудесни разговори с клуба, те са осведомени и често разговаряме. По-добре ми е да тренирам тук с Хамарби докато не получа официални упътвания какво да правя."
Доволен е от моментната форма.
"Варира, понякога имам повече сили, понякога по-малко, затова и го правя. Докато мога да тренирам по такъв начин имам предимство пред моите клубни колеги, които са у дома, в Италия. Това е дом."
Каза, че е много щастлив, че има възможност да тренира с отбора на Хамарби.
"Благодарен съм, че мога да бъда част от този отбор и че мога да тренирам с тези момчета, имайки предвид, че в Европа всичко спря, особено в Италия където не можем да тренираме и трябва да останем вкъщи. Така че съм много щастлив, че съм тук и имам възможност да опозная тези фантастични хора, които работят в клуба, както и играчите."
Сподели, че това е възможност като съсобственик да види и другата страна на футбола.
"Искам да уча за футбола от друг ъгъл. Винаги съм бил на терена и това е мястото на което показвам себе си, но след кариерата вече не си на терена и трябва да гледаш напред. Искам да дам своето знание на клуба, както и да помогна на младите таланти да напредват. Когато получих тази възможност да стана част от Хамарби, не размислях много, исках да върна нещо на шведския футбол. Тази възможност се появи и ми изглеждаше като отлична идея", подчерта бившият шведски национал.
Решението да стане част от Хамарби привържениците на Малмьо не приеха с одушевление.
"Що се отнася до яда на привържениците на Малмьо, само бих казал, че на този отбор съм дал повече от 100 милиона крони помощ в тези времена, така че съм направил нещо и за тях, нали?"
Обърна се и към факта, че в Малмьо унищожиха неговата статуя, заради протест около закупуването на противниковия Хамарби.
"Това е тъжно. Както казах, онези, които знаят всички детайли, никога не биха направили нещо подобно. Онези, които искат внимание и искат медиите да пишат за това, защото мислят, че е страхотно, са на детско ниво. Ние сме по-големи от това. Статуята беше такава каквато беше, а това че изчезна не означава, че е изчезнала и моята история. Моята история остава завинаги", заключи шведският №1 в историята на футбола в страната.
