Как една изпусната дузпа и спортна трагедия създадоха любимия отбор на своята епоха

В сянката на борбата за титлата между Реал и Барселона и хаоса, причинен заради пандемията корона вирус, някак тихо и незабележимо се промъкна информацията, че преди няколко дни в третия разред на испанския футбол изпадна Депортиво Ла Коруня.

Депортиво в последния кръг на Сегунда търсеше точки за спасение против Фуенлабрада, но чак 12 играчи на този отбор бяха положителни за Covid-19, испанските футболни власти отмениха мача и бутнаха култовия клуб от началото на хилядолетието в полуаматьорството.

Клубът, който преди точно 20 години шокира Испания като спечели шампионската титла беше един от последните бастиони на футболната романтика. В десетината години, колкото беше на върха, Депортиво промени закостенялата парадигма как само великаните могат да печелят трофеи само защото са великани. Бяха отбор с характер, състав с топки и сърце, дружина, която играеше по правилото "всички за един, един за всички". Никой не беше по-голям от отбора, а привържениците разпознаваха това.

Мощният отбор от Галисия днес докосна самото дъно, а на самия връх трябваше да се качи още през 1994 в може би най-вълнуващия край на Ла Лига в историята. Целият този сезон се сведе до една дузпа в последната минута на един мач.

На 14 май 1994 година в Ла Коруня беше прохладно, но стадион Риасор беше нажежен. На трибуните нямаше къде да падне игла, 34 600 зрители дойдоха да видят с очите си как на самия бряг на Атлантика се пише футболна история. 

Депор преди последния кръг имаше точка повече от Барселона и за титлата играеше у дома против Валенсия, докато Барса на Йохан Кройф играеше на свой терен срещу Севиля. Разбира се, двата мача започнаха по едно и също време.

Това беше двубой между две съвсем различни футболни философии и имаше много малко прилики между двата състава, които бяха в мъртва схватка в борбата за шампион.

Борбата между противоположни футболни философии се сведе до една дузпа в последната минута на последния кръг

Барселона беше разоряваща нападателна сила, която разбиваше своите противници водена от тогава най-добрият нападателен тандем в света - Стоичков и Ромарио. С пъкленото дуо в атака и Михаел Лаудруп, главна съзидателна сила на отбора, Барселона постигна 91 гола в Ла Лига, най-много за последните 35 години. За сравнение, Депортиво вкара 54, чак 37 по-малко.

От друга страна, Депортиво през този сезон имаше невероятна отбрана, допусна само 18 гола за цялото първенство, 24 по-малко от втората най-добра защита, а в чак 26 мача опази мрежата недокосната. Преди последния мач съставът от Ла Коруня чак 600 минути не бе допуснал попадение.

На Камп Ноу всичко започна според желанията на привържениците на Депортиво. Севиля поведе с 1:0. Все пак, Барселона чрез Стоичков бързо изравни, а после веднага и поведе, но за нов шок за 90 хиляди зрители на Камп Ноу беше виновен Давор Шукер, който заби за 2:2.

Докато в Барселона головете падаха като на конвейер, на Риасор освен инициативата на Депортиво не се случваше нищо. Но 25 минути преди края Депортиво беше шампион.

Ситуацията се промени в 68-ата минута, когато Ромарио вкара трети гол за Барселона. Стана ясно, че Барселона ще спечели след асистенция на Стоичков за Лаудруп. Когато Барса чрез Бакеро вкара и пети гол, вече никой не следеше случващото се на Камп Ноу. Беше важно само онова което се случваше на Риасор.

Барселона е дала на всеки от играчите на Валенсия по 25 хиляди марки да гинат за нея на Риасор

Минутите изтичаха, а нервността на стадиона в Ла Коруня се нажежи. Депортиво нападаше, но Валенсия се бранеше фантастично, въпреки че откъм резултат нямаше никакво значение за "прилепите". Четири години по-късно е доказано, че ръководството на Барселона е платило премии на играчите на Валенсия, на всеки играч по 25 хиляди марки, за да не загубят в Ла Коруня. "Прилепите" наистина гинеха по терена.

На препълнения Риасор се спусна зловеща тишина. Четиридесет хиляди души в шок гледаха как най-хубавата приказка се превръща в най-ужасния кошмар. Депортиво в последните минути се настани в половината на противника, играеше се викторина пред вратата на Хосе Луис Гонзалес Васкес, но гол с цената на титлата не падаше.

Моментът, който беляза историята на един град, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство

А тогава, в добавеното време дойде моментът, който беляза историята на един клуб, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство.

Депортиво имаше последна атака, бившият футболист на Валенсия Нандо влезе в наказателното поле където го препъна Хосе Перес Серер. Съдията Антонио Хесус Лопес Нието без размисляне показа бялата точка. Това беше дузпа за Депортиво. Топка за мача за историческа шампионска титла, първа в 88-годишната история на клуба.

Утихналият Риасор изригна. Привърженици, играчи, треньори, децата, които подават топката, всички, цяла Галисия в този момент беше в екстаз. Мачът още не беше приключил, но цялата пейка на Депортиво влетя на терена и празнува. Все пак, трябваше да се потвърди победата и да се изпълни дузпата за титлата.

Най-важната дузпа в историята на испанския футбол

Това беше най-значимият удар в историята на Депортиво, може би чак най-важният в цялата история на испанския футбол. Никога преди надпреварата за титлата не е стигала такъв драматичен връх. Цяла Испания, освен, разбира се, Каталуния, викаше за Депор. Всички искаха Давид да победи Голиат. Чакаше се само този един удар малкият клуб от Ла Коруня да стане едва деветият шампион в историята.

Обаче, имаше проблем. Бебето беше задължен за изпълнението на дузпите, на славният бразилец пропусна последните три и не пожела да поеме отговорност. Резервният изпълнител Донато беше излязъл от игра и Депор изведнъж изпадна в неволя. Началната еуфория се замени от страх и нервност. Никой не искаше да поеме отговорност, докато топката в ръце не взе Мирослав Джукич, 28-годишният бранител, който пристигна на Риасор четири години по-рано от белградския Рад. Джукич за четири сезона игра за Депортиво беше вкарал само пет гола, но въпреки това реши да бъде този, който ще изпълни най-важната дузпа в историята на испанския футбол.

Осем месеца футбол и 38 изиграни кръга се сведоха до един-единствен удар от 11 метра.

Джукич дълбоко въздъхна, залетя се и стреля. Направи го много лошо и слабо. Гонзалес хвана топката и празнува сякаш с това спасяване донесе на своя отбор шампионската титла. Около него играчите на Депортиво изпопадаха на тревата. Шок, неверие, сълзи и отчаяние изпълниха Риасор.

На няколкостотин километра на юг, на Камп Ноу, владееше съвсем друго разположение.

Въпреки че на Камп Ноу още се играеше, всички следяха само онова което се случва на Риасор. Когато Нието отсъди дузпа за Депортиво, половината пейка на Барселона и всички помощници на Кройф отидоха в съблекалнята да видят шокиращия край на мача в Ла Коруня по ТВ.

Барселона празнува с дни и с махмурлук и пияна четири дни по-късно, във финала на Шампионската лига, я унищожи Деян Савичевич

Когато пристигна информацията, че Джукич е изпуснал дузпата, хладният холандец показа доволна усмивка, ложата на Камп Ноу в пиянски делириум празнуваше, привържениците нахлуха на терена, а обзет от емоции Христо Стоичков падна на тревата. Само четири дни по-късно в Атина Барселона и Милан играха финал в Шампионската лига. Каталунският Дрийм тим беше абсолютен фаворит, на отслабения Милан никой не даваше и грам шанс. Завърши 4:0 за италианците. Савичевич разби Блауграна, а Барселона, машина за голове през този сезон, за 90 минути не ритна към вратата на Милан. Мнозина и днес твърдят, че играчите на Барса в Атина са дошли махмурлии от тридневното празнуване и че фотофинишът в Ла Лига е унищожил шансовете на каталунците след 1992 да стигнат до втори трофей в Шампионската лига.

Тъга, отчаяние, но и гордост на Риасор. Депор престана да бъде малък и провинциален клуб

В същото време в Ла Коруня привържениците също пробиха до тревата, но за разлика от тези на Барса, не бяха сигурни по какъв начин трябва да канализират емоциите. Тъга, отчаяние, разочарование, гордост, всички тези чувства бяха смесени, но нямаше бяс. Плакаха, но им беше ясно, че техният клуб, който само три години по-рано тътреше в Сегунда, държеше може би най-добрия състав на всички времена на колене до последната секунда. Целият град застана зад Джукич. Никой не отправи към виновника нито един осъдителен поглед, а камо ли грозна дума. Гордостта победи, а всички близо 40 хиляди разплакани запалянковци сякаш бяха наясно, че тази нощ в пепелта на шокиращата загуба се роди нова сила, не само в испанския, а и в европейския футбол през следващите двадесет години.

"Те са малки, но са велики, искам да кажа, вече не са малки, но са достатъчно големи да не бъдат малки", е славната фраза на Илия Ивезич от легендарния сериал Смоговци. Трудно можем да намерим по-точно описание за онова което по това време представляваше храбрата чета от Ла Коруня.

На основите на трагедията от 14 май 1994 е създадена нова сила в испанския футбол

Депортиво на основите на трагедията от 14 май 1994 стана култов клуб, любима футболна дружина по цял свят, която безобразно дръзна да разруши испанския футболен порядък в чийто неписани правила стоеше, че само Барса и Реал могат да бъдат на върха. Депор след тази мъчителна нощ не потъна, не се разпадна. От сезон на сезон беше все по-добър и по-силен и стана константа. Още през следващия сезон спечели Купата на Краля. По игра на съдбата, в този финал би точно Валенсия с 2:1. Шест години след пропуска на Джукич Депортиво стана шампион.

Мирослав Джукич през 1997 година от Депортиво премина именно във Валенсия, а когато през 2000 титлата пристигна на Риасор, сърбинът вероятно е бил най-щастливият човек в света. Клетвата беше премахната и най-накрая можеше да започне да живее без духовете на миналото.

"Има бог. Ако някой е заслужил да е шампион, то това е Депортиво. Сега най-сетне душата ми е спокойна", каза Джукич.

Култовият клуб за който са играли футболни икони от идващия сезон ще играе по испанските села

За съжаление, обичаният клуб, за когото са играли икони като Диего Тристан, Рой Макай, Бебето, Валерон, Мауро Силва, Валтер Пандиани, Алберто Луке, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Педро Паулета, Донато, Лионел Скалони, Джалминя и Ривалдо, стана част от трета лига.

Клубът, който преди 16 години игра полуфинал в Шампионската лига, от идващия сезон ще играе по испанските села и това е трагична вест за всички, които са израствали футболно в преминаването към новото хилядолетие. Депортиво тогава беше клуб на когото симпатизираха футболни привърженици по цял свят.

Това беше клуб с душа. В Депортиво по това време играеха велики играчи, но силата на състава от Риасор не беше в индивидуалните качества, а играта и отборът изтъкваха индивидуалности. Освен Ривалдо никой от гореспоменатите играчи не беше мега звезда, капацитет за Златна топка. Затова бразилецът в Ла Коруня остана само един сезон. При това играеше фантастично, изтъкваше се от остатъка от състава и неговият трансфер в Барселона не беше трагедия за Депор. Ривалдо беше твърде голяма звезда, неговата класа търсеше по-бляскави рефлектори от онези, които предлагаше Риасор, а за по това време астрономическите 26 милиона долара управата на Депор мъдро събра състав, който през 2000 ще донесе на Ла Коруня онова което съдбата й взе на 14 май 1994.

Да не беше Депортиво, може би нямаше да има нито тики-така, нито Галактикос

Сезонът в който Депортиво спечели шампионската титла значително повлия върху испанския футбол какъвто го познаваме днес. Така наречените по-малки клубове след това започнаха да вярват, че могат, окуражиха се, защото Депор им показа път и начин. Валенсия спечели две шампионски титли в идните три години, Барселона започна да тъне, луташе се без глава и едва през 2005 отново беше шампион, а най-лошият сезон на Реал в Ла Лига от 1985 (пето място) спаси спечелването на Шампионската лига. Все пак, дори това не беше достатъчно президентът Лоренцо Санс да остане начело на клуба. Флорентино Перес тръгна в жестока кампания и обещавайки идването на Луиш Фиго от Барселона, пое клуба. Всичко останало е история.

А нищо от всичко това, от Галактикос до тики-така, може би никога нямаше да се случи, ако не беше Депортиво. Защото наистина е малък, но големият клуб от Ла Коруня накара гигантите да се пробудят и да намерят изгубената идентичност.

"Бяха големи. За известно време бяха сред най-големите. Как бързо забравяме някои неща. Бяха СуперДепор, днес са само обикновеният стар Депор", през 2011, когато Депор изпадна в Сегунда, написа английският журналист Сид Лоу, иначе специалист за испанския футбол.

Когато играчът на Валенсия (а кой друг?) Солдадо през тази нощ през 2011 вкара гола с който изхвърли Депор във втора лига за пръв път от 1991, Хуан Карлос Валерон и ветеранът Мануел Пабло в отчаяние наблюдаваха краха на славния клуб, сякаш знаеха, че Депор вече никога няма да се върне и приказката свърши.

СуперДепор, който преди 16 години против страшния Милан показа какво означава футболно съвършенство, днес отново е старият, обикновен Депор

Седем години по-рано Депортиво в първи мач от 1/4-финалите на Шампионската лига на Сан Сиро изгуби от Милан с 1:4. Реваншът трябваше да е само формалност, но футболният свят видя един от най-лудите мачове в историята. Мощният, страшен Милан с Дида, Кафу, Малдини, Зеедорф, Неста, Кака и Шевченко беше прегазен. Милан през тази вечер преживя може би и най-тежкото поражение в своята история. Пандиани, Валерон, Луке и Фран забиха четири гола и изписаха футболна история. След този мач армията привърженици на Депор получи нови попълнения.

В полуфинала ги чакаше Порто, скучният Порто на Моуриньо. След 0:0 на Риасор в реванша гол от дузпа на Дерлей отведе Порто във финала, по-късно и до титлата шампион на Европа. А Депортиво полека започна да се разрушава. Престана да бъде СуперДепор и полека, но сигурно потъна в посредственост, до 2011 докато не изпадна от лигата.

"Най-голямата грешка, която направих беше, че не продадох най-добрите играчи когато можех, когато трябваше. Обаче, трябва да ме разберете. След спечелването на титлата през 2000 живеех в илюзията, че можем да направим това отново. Не можех да забравя, че Депортиво беше шампион, защото това беше най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота", през 2009 година каза Аугусто Сезар Лендойро, директор на Депортиво, който дошъл в клуба през 1988 и от безпътицата в Сегунда за само няколко години го отведе до върха.

Барселона и Реал се вдигаха, отново започнаха да доминират, а междувременно се появи Атлетико на Диего Симеоне, а Депортиво изостана, борейки се с финансови проблеми и апатията, която обхвана клуба. Както и сам призна, Лендойро не искал да продава най-големите звезди когато са имали най-висока цена на пазара. Парите били все по-малко, отборът бил все по-стар, играчите станали заситени един от друг и липсвал мотив. Единствено Лендойро не бил наясно с това навреме. Когато разбрал, било твърде късно.

"Разбира се, че през тези години на работа в клуба съм направил грешки. Никога не съм го отричал. Извинявам се за това, но ви уверявам, че всичко съм вършил с целта Депортиво да бъде възможно най-добър", каза след оставката през 2014.

Депортиво изчезна, защото човекът, който го изведе във висините не разбра навреме, че идеалите и футболната романтика вече не съществуват

"Не е спорно, че Депортиво беше чудесен, че летя много високо. Обаче, проблемът беше такъв, че като Икар, залута малко твърде високо и слънцето му изгори крилата", написа Сид Лоу.

Депортиво плати цената на неразбирането на положението в модерния футбол и неприемането на правилата, които важат днес. Футболната романтика е уморена, няма я вече и все по-малко са клубовете, които не са в тесния кръг на най-големите, съответно най-богатите, а не са принудени да продават всичко най-добро което имат, за да оцелеят. Човекът, който от малък, незначителен провинциален клуб създаде европейска сила беше унищожен от собственото си дете, защото наивно искаше още веднъж, на всяка цена, да усети онова което почувства през май 2000. Това беше фатална грешка.

След като изпадна през 2011, Депортиво стана типичен йо-йо клуб. Веднага се върна в Примера, за да през идния сезон отново да изпадне, па експресно да се върне обратно. Четири години преживяваше в елитния ранг, като се гърчеше всеки сезон, борейки се за оцеляване. Преди две години отново изпадна и това беше краят.

СуперДепор днес е обикновеният, стар Депор. Жалко, защото бяха отбор, който трябваше да се обича. Какъв Реал, каква Барса. Който не вярва, нека погледне онзи мач против Милан.

Автор: Саша Чобанов

Някога титла в Испания и Шампионска лига, днес трета лига: Тъгата на СуперДепор

Потопът на великана от Ла Коруня

В началото на този век бяха един от най-успешните испански клубове и в един период най-атрактивния отбор за гледане. Валерон, Джалминя, Йоканович, Джукич, Диего Тристан, Рой Макай и други майстори носиха синьо-белия екип и в него писаха история...

За съжаление, от този клуб главно остана само славното минало.

Депортиво Ла Коруня в понеделник официално стана член на трета лига, въпреки че не изигра своя мач в Сегунда заради появата на корона вирус между футболистите на противника Фуенлабрада.

Без оглед на това, някогашният хит в Шампионската лига и отбор, който на култовия "Риасор" разби Милан с 4:0, се сели в по-ниския ранг, защото и в случай на победа не може да избегне изпадането.

В миналия полусезон в отбора на Депортиво беше и сръбският вратар Александър Йованович, под наем от Уеска...

Депортиво за последен път игра в Примера през сезон 2017/18, а за едва втори път в клубната история ще играе в третия ранг. Предишният път е боравил там през сезон 1980/81.

Според писанията в испанските медии, нито един шампион в Примера не е изпадал до трета лига още от 1947 година, когато това преживял Бетис.

"Супер Депор" на ивицата на пропастта: Махмурлии от успеха 20 г по-късно

Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от Джалминя и Рой Макай. После пристигнаха и Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес... Носталгия в своя най-чист облик.

Спомняте ли си къде сте били преди точно 20 години? Отдавна беше това, в онова време докато сръбската футболна общественост (или югославската?) още празнуваше 2:2 на "Максимир" и класирането на ЕВРО в Белгия и Холандия.

Две десетилетия по-късно още чакаме класиране на този турнир, но преди 20 години един отбор от Ла Коруня превзе върха в Испания.

Депортиво през декември 1999 вече известно време седеше на първо място, пред Селта и Сарагоса (наистина, това беше страшно трио отбори), докато Реал (Мадрид) още се мъчеше в долната част на класирането.

Все пак, "Супер Депор", както привържениците ги наричаха, беше в серия победи, която ще продължи седем мача. От момента в който се качиха на върха на класирането повече не го изпуснаха. До края на първенството държаха позиция, за да през пролетта на 2000 година да станат шампиони на Испания.

Имаха и добра причина да ги описват в суперлативи. Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от бразилеца Джалминя и расов голмайстор какъвто беше Рой Макай.

През лятото на 99-а доведоха и Славиша Йоканович, а играеха и Фран, Паулета и Лионел Скалони. На пейката седеше Хавиер Ирурета, човек който с Депортиво ще спечели всички домашни трофеи и ще го доведе до полуфинала на Шампионската лига през 2004 година.

Това бяха невероятни успехи за скромен, регионален клуб, но никак случайни. Депортиво след титлата през 2000 и през следващите четири сезона завършваше сред най-добрите три отбора в държавата, а през 2002 спечели и Купата на Краля. В Шампионската лига многократно побеждаваха Манчестър Юнайтед и Арсенал, а падаха и Ювентус, Милан, Байерн (Мюнхен)...

И днес като се присетите за този романтичен период - времена в които титлата можеше да се смести и на "Риасор" и на "Местая", а Реал Сосиедад беше опасно близо да направи същото - лесно е да се изброят имената, които носеха синьо-белия екип. Макай, Джалминя, Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес, Нуредин Найбет...

Носталгия в своя най-чист облик.

Върнете 20 години назад и носталгията се променя от горчивия вкус на реалността. Депортиво се намира в Сегунда и въпросът е дали ще успее да се задържи там. Те тънат все по-дълбоко, с голям дълг и хаотична клубна структура, които сякаш не им позволяват да се издигнат от цялата ситуация.

Депортиво е най-слабият отбор в Сегунда. След 20 кръга имаха само една победа и то в първи кръг. Първият отбор "над чертата" им бяга с девет точки, а е едва половината на сезона.

"Ние сме преебани. Това е реалността", каза наскоро полузащитникът Борха Вале. Неговият съотборник Перу Ноласкоаин беше още по-остър, когато в Инстаграм каза, че е "невероятно колко сме лоши. Не бихме победили и отбор съставен от слепи хора."

Как се стигна до всичко това?

Депортиво гледа в пропастта и е на път да изпадне в третия ранг надпревара, който наброява 80 отбора и четири регионални групи. Въпреки че клубът направи лоши крачки предишното лято и не замени напускането на неколцина ключови играчи, всичко е последица от дългогодишни проблеми.

Мечтите за "Супер Депор" наистина родиха най-доброто поколение в историята на клуба, но също така бяха плод на мечтателя Аугусто Сезар Лендойро, клубен президент дългите 26 години.

Човекът, който начело на клуба идва през 1988 година харчеше пари в голямо количество, за да направи клуба от Галисия голям. За мнозина в Ла Коруня той е герой. Довеждаше играчи като Бебето и Ривалдо, поставяйки основите за ръст на популярността на клуба и така по-лесно довеждане на други големи имена.

Но, за някои други, Лендойро е символ на крайното падение на клуба. Ирурета си отиде през 2005 и най-хубавият сън бързо прекъсна, а тежкарството и разсипването доведе Депортиво до големи дългове. Те през 2013 година достигнаха сумата от 156 000 000 евро!

Междувременно Депор няколко пъти изпадна от Примера и се връщаше, но никога на онази висота. Кредиторите и дълговете бяха като примка около врата, която постепенно се стягаше.

Сега тя е стегната докрай. Лендойро през 2014 си отиде от клуба, но в неочакван обрат се върна няколко години по-късно. Мнозина в Ла Коруня продължаваха да вярват, че той е единственият, който може отново до издигне Депортиво там където принадлежи.

Нищо не помогна. Архитектът на най-големите успехи и най-големите неуспехи води клуба към пропастта наречена "Сегунда Б". В клуба нищо не дава знаци, че нещата ще тръгнат към по-добре.

"Не съществува ясна идея, метод, нито план как играе отборът. Съставът е неорганизиран", заяви някогашният играч на Депортиво Хосе Рамон в разговор за английски медии.

Чуршо Гонзалес, журналист на "Гласът на Галисия", казва, че припомнянето на славните клубни времена е утежняващо обстоятелство.

"Психически, не е лесно да се играе за отбор, който някога е правил големи неща. Винаги има спомени за някогашния Депор, но икономическата реалност днес е напълно различна. Депортиво е махмурлия от сбъркани решения. Клубът не влагаше в силна академия, което можеше да помогне да избегне такава ситуация. Депор не използва своите славни години", каза Фернандес за "The Athletic".

Двадесет години от най-светлия миг, "Супер Депор" е в опасност от забрава.

Изглежда, че реалността накрая все пак побеждава романтиката.

*Вчера Депортиво победи Тенерифе с 2:1 на Риасор за едва втора победа в 21 кръга и продължава да е дъното.

Автор: Небойша Маркович

Депор изпадна в Сегунда, на "Риасор" тепърва започва буря

Трето изпадане за Депор в рамките на шест сезона в елита. Въпреки късната реакция, ужасната кампания на галисийците им струва ново изпадане.

Депортиво преживя ново изпадане в Сегунда Дивисион. Това е третото изпадане в последните шест участия на галисийците в елита. Това е заслужена развръзка на безпорядъка в клуба, който завърши сезона без спортен директор и след три смени на треньорската позиция.

Отборът опита да реагира в последния момент, но беше твърде късно след резултатите на директните съперници. В предишните две изпадания драмата дойде в последния кръг, но сега е потвърдено три мача преди края.

Изпадането идва в средата на обществена криза в клуба; мнозина привърженици, включително федерацията на скалите, искат избори. Президентът Тино Фернандес обеща пресконференция във вторник или сряда.

Дългият път обратно към величието за Депортиво (Ла Коруня)

"Те бяха големи", написа Сид Лоу за Депортиво (Ла Коруня) през 2011 г. "За известно време, те бяха сред най-големите".

Колко бързо забравяме. Забравихме отбор от северозападната провинция на Испания, който не просто беше на нивото на Барселона и Реал (Мадрид), но често ги надминаваше. Отбор с Валерон, Макай, Ривалдо и Бебето сред възпитаниците. Забравихме отбор, който спечели големи надпревари и ги спечели със стил. Забравихме, че някога наричаха Депортиво (Ла Коруня) "Супер Депор", и с пълно основание.

Сега, те вече не са "Супер Депор", а обикновеното старо "Депор".

През 2004 г, единственото нещо което застана между Депортиво (Ла Коруня) и финала в Шампионската лига беше сигналът на Пиерлуиджи Колина и попадението на Дерлей от дузпа. В този полуфинал срещу Порто беше възможността да се достигне истинско величие и те я пропуснаха. Седем години по-късно, те напуснаха топ дивизията на Испания с плач, мутирайки от многогодишен претендент за титлата и европейско страшилище през анонимност в средата на класирането до неодухотворен отбор, който изпадна.

В онази нощ през 2011 г, в която домакинска загуба от Валенсия обрече Депор на първи сезон в Сегунда от 1991 г, двама ветерани, някога виртуозния Валерон и вечно младия Мануел Пабло, гледаха с отчаяние потвърждението на изпадането дошло под формата на гол на Солдадо. Обратно през май 2004 г двамата бяха също толкова съкрушени след загубата от Порто на Моуриньо, но трудно биха си представили, че щяха да са свидетели на последователен упадък. Някъде между историческата победа над Милан с 4:0 на "Риасор" по време на славната европейска кампания и безвкусната загуба срещу Валенсия, всичко тръгна надолу за Депор.

През 2011 г, това дуо беше последният остатък от Супер Депор, чифт реликви бавно залязващи в компанията на по-слаба генерация. Сега на 38, Мануел Пабло, който е в състава година преди Депор да спечели първата си титла в Ла Лига през 1999/2000 г, все още служи на клуба като капитан. Колкото до Валерон, той знаеше какво е усещането да си част от голяма институция потънала безследно. Това беше второто катаклизмично изпадане, което плеймейкърът преживява. Той дойде в Депортиво от Атлетико (Мадрид) през 2000 г, годината в която "дюшекчиите" напуснаха Примера. По много начини, падението на Валероновия Депор повтори пътя на падението на Валероновия Атлети, отбор доведен до дъното от вакханлийската ера Хесус Хил.

Въпреки че играчи като Валерон и Мануел Пабло бяха жизненоважни за Депортиво през добрите и лошите дни, феноменът "Супер Депор" започна и завърши с Аугусто Сесар Лендойро. "Той докосна небето с тях", отбеляза "Ел Паис" през 2009 г - "спаси ги след почти 20 години във втора дивизия и ги направи шампион на Испания (2000 г), две купи (1995 и 2002 г) и обходи Европа. Направи това на цената на създаването на дълг от около 160 милиона евро". Наистина, Лендойро докосна небесата с Депортиво, но не можа да спре връщането на земята.

Той и неговия клуб започнаха взаимния си възход през 80-те години. До този момент, Депор беше почти анонимен провинциален клуб. Голяма част от неговата история се върти в Сегунда Дивисион, докато по-голямата част от сезоните в най-високото ниво са посредствени по отношение на мястото в крайното класиране. Но след влизането в Примера през 1991 г, за пръв път от 1973 г, нещата се промениха бързо за Депор. Преди това фокусиран основно върху финансовото стабилизиране на клуба и подобряването на инфраструктурата, Лендойро започна да инвестира много по-забележимо в играчи.

В състава дойдоха Бебето, Донато и Мауро Силва, както и фигури като Ривалдо, Джалминя, Костадинов, Бегиристайн и Хулио Салинас. Беше похарчено малко богатство, а в цяла Испания се надигнаха глави. Експанзивното развитие на Лендойро, комбинирано с изкусния галисийски треньор, Арсенио Иглесиас - "Лисицата от Артейхо" - имаше почти моментален ефект. Вицешампион на Примера в два поредни сезона - 1993 и 1994 г - по всичко личеше че съдбата на този среден клуб се трансформира, неговия статус заприлича на парвеню. Доказателството за появата на голямата сцена дойде със спечелването на Купата на Краля през 1995 г и последвалата победа с общ резултат 5:1 над Реал (Мадрид) за Суперкупата на Испания.

Наистина, отборът от Ла Коруня можеше да стане шампион през 1994 г, ако Барселона не стимулира играчите на Валенсия да положат допълнителни усилия срещу Депор в решаващия за титлата мач. Десет години преди дузпата на Дерлей да разбие техните сърца отново, друга дузпа отне на Депор радостта. В този случай, пропускът на Мирослав Джукич от Депор се оказа решителен, давайки титлата в ръцете на Барса. Вратарят на Валенсия Гонсалес, който спаси удара, танцуваше като луд в радостта си. През 2011 г, годината в която Депор се завърна в Сегунда, "Ел Конфиденсиал" разкри, че няколко футболисти на Валенсия са получили "състоятелна премия от Барса" в замяна на засилената концентрация в избягването на загуба в онзи мач. Колко иронично е, че преди да подпечата окончателното падение на Депор, именно "Лос Че" написа първата голяма история за лош късмет в ерата "Супер Депор".

През 1998 г начело застана Хавиер Ирурета.

"Хабо" направи малко пътешествие, когато пое треньорския пост в Депор. В предишния сезон той водеше местния враг Селта (Виго), изкачвайки го от средняк до класиране в Купата на УЕФА, но не го води в този турнир. Депор завърши на шест места зад Селта, а Лендойро беше впечатлен достатъчно, за да доведе баския специалист на "Риасор". Селта на Ирурета беше вълнуващ, добре направляван състав - Хабо беше избран за Треньор на годината през 1998 г, заради постиженията си във Виго - показвайки блясъка на Мостовой, Карпин и Мичел Салгадо, той бързо се зае да реформира ставащия все по-муден Депор.

Ирурета беше човек от севера, треньор чиято кариера протичаше почти напълно на север от Месета. Той веднъж направи популярното поклонение Камино де Сантяго, крайъгълен камък на галисийската култура, разбирайки душата на тази океанска провинция.

Въпреки че е баск, той стана почетен галисиец, неоспоримо толкова централен в култа към Депор, колкото Камино е към Компостела. Дори и през 1998 г имаше усещането, че е бил наоколо от цяла вечност, бясно дъвчейки дъвката си на страничната линия още от първия си баски клуб Сестао през 1984 г, същата година, в която Барселона нае Тери Венейбълс за треньор.

Хабо се облагодетелства от факта, че за разлика от лудите директори на Реал и Барса, Лендойро позволяваше на неговите треньори да избират своите трансферни цели. През 2000 г, когато Реал пропусна шанса да привлече Диего Тристан от Майорка, това направи Хабо. В предишната година, Ирурета върна в континентална Испания Рой Макай, след като холандецът плени населението на остров Тенерифе. С него дойде и Виктор и разбира се Мануел Пабло, така бяха положени основите за атака на титлата.

Средната линията винаги е била приоритет за Ирурета. Неговият Депор играеше във формация 4-2-3-1, структура със солидност от централна пирамида от двама дефанзивни халфове и атакуващ плеймейкър. Ирурета разпозна значението на двигателния отсек и през следващите седем години в Депор, той изграждаше отбора около двойна опорна точка. Дали бяха Мауро Силва, Джалминя, Емерсон, Серхио Гонсалес или Алдо Душер, Депор на Хабо никога не беше без солидна основа в средата.

Това позволи на съзидателните и атакуващи футболисти на Ирурета да процъфтят. През годините в състава играха грациозният Валерон, закодираният Виктор, заетият Фран и експлозивният Луке, всички захранващи бичи, клинични нападатели. След Тристан и Макай на хоризонта се появи Валтер Пандиани. Депор имаше внушителен брой атакуващ талант, както и защитна солидност, която да го подкрепя - непроницаемите Найбет, Андраде и Донато бяха за дълго бариера за противниковите атаки, а често и недооценена част от успеха на Депор.

Така че в Ла Лига, Ирурета разполагаше с амунициите да довърши работата започната от Иглесиас, успявайки във втория си сезон, през 1999/2000 г. Когато дойде титлата на Депор, това беше върхът на разказа започнат от Лендойро преди почти десетилетие. Гигантите бяха преодолени, великите сили от Мадрид и Барселона бяха смирени от провинциалисти. Победа за децентрализацията. Все пак, спрямо ресурсите налети от Лендойро, това наистина не беше триумф на малък човек, по-скоро на среден човек.

В ретроспекция, спечелването на титлата през 2000 г се оказа зенитът на "Супер Депор". Претенденти през следващите няколко сезона, "синьо-белите" не успяха да повторят успеха, но се утешаваха, разкъсвайки с откос европейския футбол, кулминирайки с полуфинала през 2004 г. За мнозина чуждестранни наблюдатели, представянията на Депортиво в Европа циментираха легендата за клуба. Поредица от величия бяха победени - Милан, Юве, Байерн и Манчестър Юнайтед бяха пронизани от меча на Депор - континентът си взе бележка. Тези парвенюта от мократа част на Иберия си заслужаваха да се гледат. Но не продължи. Не можеше да продължи.

"Голямата ми грешка беше, че не продавах играчи когато можех", отбелязва Лендойро през 2009 г. "Но илюзията печелеше титли. Сега знам, че трябва да намеря решения на проблемите, които се породиха от тази цел, но както пеят "Сините" от "Риасор" - "Как да забравя, че Депортиво спечели първенството, ако това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало?".

Както се оказа, "голямата грешка" на Лендойро се оказа много по-сериозна. Както мнозина богаташи правят, той претовари ресурсите си. Година след дузпата на Дерлей, Хабо си отиде, както и парите. На тяхно място дойде "политика за младите", която беше повече евфемизъм за отсъствието на средства за трансфери отколкото искрена амбиция за развитие на местните таланти.

Пишейки за Депортиво през 2005 г, Сид Лоу отбеляза: "Трудно е да избегнеш чувството, че това е краят на една ера на "Риасор", да избягаш от усещането за стагнация, отегчение и упадък. Всичко стана равнодушно".

Знаем, че хората с парите спряха нещата. Една по една, звездите напуснаха или се пенсионираха: до 2008 г Луке, Макай, Виктор, Мауро Силва, Джалминя, Пандиани, Капдевия, Душер, Скалони, Колочини, Найбет, Донато, Андраде и Фран изчезнаха. Съставът на Депор беше опустошен в рамките на години, докато самият Хабо беше изгонен през 2005 г след продължителни слухове за негодувание на играчите и недоволство от методите му. Нестабилният Джалминя дори стигна до там, че го удари с глава. Истината е, че играчите надраснаха и клуба, и Хабо. Баскът премина в полупенсия, след като не успя да постигне отново висотите от Галисия, нито в Андалусия, нито в Арагон по време на престоите си в Бетис и Сарагоса.

Междувременно, Реал и Барса върнаха пухкавостта на козината си, изкараха подвитите си опашки и възстановиха доминацията си. Депор отстъпи без много битка, обречен на посредственост от финансовите ограничения и административната апатия. Но когато се случи изпадането, болката не беше притъпена от далновидност. Упадъкът беше нарастващ, осезаем от 2005 г, но отчаянието от удрянето на дъното не беше по-малко тежко.

"Разбира се, през тези години начело на президентството ние също сме допускали грешки", заяви Лендойро при напускането на управителния борд на Депор през 2014 г. "Ние никога на сме отричали (това). Извиняваме се за тях, но ви уверяваме, че всичко винаги беше правено с твърдата цел да видим нашият Депортиво възможно най-високо".

Депор летеше високо и това не може да се отрече. Проблемът беше този, че като Икар, доближи твърде много слънцето.

Изпадането от Ла Лига през 2011 г доведе до положението йо-йо клуб, завърнал се през 2012 г, само за да изпадне отново през 2013 г и да се завърне в елита за 2014/15 г. Въпреки че беше първи в Сегунда 15 седмици, влезе като втори след Ейбар.

Въпреки че завръщане към славните дни изглежда малко вероятно в близко бъдеще или дори в
средни срокове, или в далечното бъдеще - Депор трябва да утвърди статуса си в Примера Дивисион, ако иска да се завърне към положение на знаменитост в испанския футбол. Опитва се със състав лишен от невероятни индивидуалности, каквито имаше някога - където играеха Макай, Тристан и Пандиани, сега е Елдер Пощига, където навремето патрулираха Мауро Силва, Серхио и Валерон, сега стоят Бергантиньос, Медунянин и Домингес.

Все пак трябва да се отбележи, че прокараната от Лендойро политика за младите таланти помогна клубът да се изкачи отново от второто ниво. Сегашният състав включва галисийци като гореспоменатите Бергантиньос и Домингес, както и Лукас, Пабло Инсуа, Сеоане и Хуан Карлос. В контраст със "Супер Депор" ерата, в Ла Коруня разчитат на местни и изглежда нещата са наред. Въпреки че започнаха неубедително, има оптимизъм, че под ръководството на Виктор Фернандес - по съвпадение треньорът, който замени Хабо в Селта - Депор може да продължи участието си на това ниво.

Лендойро си отиде, а Мануел Пабло е последният остатък от славните дни, Депор сега е много по-смирен звяр. Липсва самохвалството от ерата на милениума, заменено от мълчаливото приемане на завръщането към провинциален статус. Но със страстната самоувереност, която дефинираше Депор в неговия връх, мина звездното качество, нюхът, който ги направи любимци на толкова много хора. Обратно, отчаянието от късните години на първото десетилетие на новия век някак затихна, с нежна позитивност към реда на новото време на "Риасор".

Нека не забравяме, че този някога скромен клуб за кратко се издигна над себе си. Единственият проблем беше, че плати скъпо за това. Историята на "Супер Депор" е история за амбиция, излишък и взаимни обвинения. Тя е класическата парабола на възход и падение, завръщането на прокудения син, изиграно в екстремностите от Иберия. Надеждата е, че като по-младия син в този известен библейски пасаж, Депор си е научил урока, а другите очакват неговото завръщане:

"Нека направим пир и празнуваме. Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив: той беше загубен и намерен."

Автогол върна Тереса Ерера във витрината на Депортиво (Ла Коруня)

Депортиво (Ла Коруня) спечели за 18-ти път трофея Тереса Ерера, след като се наложи с 1:0 над Спортинг (Хихон). В предсезонния турнир взеха участие още португалския Спортинг (Лисабон) и уругвайския Насионал (Монтевидео).

Треньорът Виктор Фернандес направи седем промени в състава, който спечели първия мач срещу Насионал. Основните новости бяха дебюта на Исак Куенка като титуляр, Луис Фариня остана на пейката, а Хосе Родригес беше част от стартовия отбор, въпреки проблема в глезена от предния ден.

На вратата беше Фабрисио, Мануел Пабло покриваше дясната зона на защитата, Канела отляво, Алекс и Лопо в центъра на отбраната, Вилк и Хосе Родригес в халфовата линия, Куенка и Кавалейро по крилата, Хуан Карлос плеймейкър и Борха Бастон централен нападател.

Наставникът на Спортинг (Хихон) Абелардо премина към тактика 4-2-3-1. Защитата напрактика беше същата от мача със съименика от Лисабон, а в средата се появи Начо Касес. Мигел Анхел Гереро започна в атака, докато Алекс Серано и Алваро Бустос бяха резервните оръжия отпред.

Хихонци демонстрираха, че трудно ще бъдат побеждавани в Сегунда, създавайки много проблеми на отпочиналия Депортиво в сравнение с първия мач в турнира. Хосе Родригес беше моторът на "синьо-белите", който подобри играта си след влизането на Фариня през втората част.

Депор доминираше от първия съдийски сигнал, имайки притежание на топката и натискайки в атака, но без да създаде положения. Хосе Родригес контролираше пътя на топката, докато в Спортинг заложиха на защита и чакане на възможности за контраатаки.

Първото положение за галисийците дойде в 11-ата минута, когато Мануел Пабло подаде на Хуан Карлос на ръба на наказателното поле, но ударът му премина встрани от вратата. Хихонци застрашиха за пръв път вратата в 17-ата минута след изпълнение на пряк свободен удар от Гереро, но топката докосна стената и не попадна в очертанията.

На домакините им липсваше ритъма от първата среща, Хуан Карлос беше разсеян, Кавалейро не се движеше толкова, а Куенка не беше фактор. С напредване на минутите Спортинг изглеждаше все по-опасен с контраатаките си и от статични положения.

Кавалейро и Куенка разменяха местата си , но единственият начин да се създадат опасности бяха импровизираните движения на крайните защитници. В 25-ата минута Канела проби по лявото крило, финтира противник и стреля, но над вратата.

Тогава отново се наложи Виктор да прави ранна смяна, този път Мануел Пабло отстъпи място на Лауре. Ветеранът изпита проблеми и получи почивка. Мачът ставаше скучен, но най-доброто дойде в последните пет минути на първата част.

Депор се доближи до гол в 39-ата минута, когато дълго подаване беше овладяно от Борха Бастон, който премина вратаря Куеяр, но ударът му беше избит от Иван Ернандес. Изпълнението на ъгловия удар най-сетне донесе гол - центрирането на Хуан Карлос беше засечено от Алекс Серано, който прати топката в собствената си врата. Спортинг опита да отговори с няколко пряк свободни удари, но не затрудни Фабрисио.

Хихонци започнаха по-добре второто полувреме, хвърляйки се в атака. Бустос опита да вкара с нещо между удар и центриране в 46-ата минута. Междувременно в Депортиво станаха факт първите три смени - Фариня, Инсуа и Луизиньо замениха Кавалейро, Лопо и Канела.

Спортинг продължи да е по-добрия състав през вторите 45 минути. В 53-ата Лора засече центриране, но не успя да уцели вратата. Две минути по-късно резервата Пабло Перес по невероятен начин не успя да реализира за астурийците. Спечели загубена топка в наказателното поле, но шутът му беше твърде силен и не намери очертанията.

Мачът се оживи, когато и Депор опита да отбележи с две възможности за Фариня. В 55-ата негов удар от границата на наказателното поле нямаше достатъчно точност, а минута след него Начо Касес отправи първия шут в рамката за Спортинг. Топката се движеше ниско и беше уловена от Фабрисио.

Лукас Перес дебютира за Депортиво, заменяйки Куенка. Игра по дясното крило и прекара повече време на земята, след като няколко пъти беше спънат. След това Хуан Домингес замени Хуан Карлос, Хосе Родригес продължи да е най-добрия в редиците на домакините, а Фариня запълни липсващата широта през първата част.

В 73-ата минута Пабло Перес изпусна още един голям шанс, след самостоятелен пробив от десния ъгъл на наказателното поле. Депор отвърна с удар с глава на Фариня минал на сантиметри покрай гредата в 75-ата минута, а една по-късно аржентинецът центрира за Вилк, който също не уцели вратата. В последните десет минути нямаше голови възможности, а
Луизиньо беше ударен и сменен от Яго Лопес.

Така Депортиво тримуфира с купа №18 в 69-ото издание на турнира Тереса Ерера, чийто домакин е.

Депортиво (Ла Коруня) - Спортинг (Хихон) 1:0 (1:0)

1:0 Алекс Серано (40 мин - автогол)

Депортиво (4-2-3-1): Фабрисио, Мануел Пабло (Лауре - 29 мин), Лопо (Инсуа - 46), Алекс Бергантиньос, Канела (Луизиньо - 46) (Яго Лопес - 88), Хосе Родригес, Вилк, Куенка (Лукас Перес - 61), Хуан Карлос (Хуан Домингес - 72), Кавалейро (Фариня - 46), Борха Бастон

Спортинг (4-2-3-1): Куеяр, Лора, Хулио (Луис Ернандес - 61), Иван Ернандес Алекс Мендес (Пабло Перес - 46 мин), Серхио Алварес (Карлос Кастро 61), Начо Касес, Хара, Серано (Исма Лопес - 46), Бустос (Шчепович - 71), Гереро (Барера - 61)

Жълти картони: Луизиньо (Д), Пабло Перес (С)

Съдия: Карлос Веласко Карбайо
Стадион: "Риасор", 15 000 зрители

Краят на една епоха: Валерон напусна Депортиво със сълзи на очи

Едно от най-тъжните неща в съботната вечер беше потвърждението, че Валерон напуска Депортиво (Ла Коруня). Той призна, че е твърде изморен и още не е взел решение дали спира с футбола или не.

Драматични сцени имаше в залата за пресконференции. Хуан Карлос Валерон се изправи пред медиите един час след изпадането на Депортиво и потвърди, че напуска след тринадесет години в клуба. Президентът Лендойро и целият отбор присъстваха на разговора му с репортерите.

Канарската легенда призна, че напуска клуба, защото е уморен след толкова много страдания, но няма да спира с футбола, поне засега, въпреки че не е подписал с друг отбор. „Тук съм, за да кажа, че напускам Депортиво (Ла Коруня). Моето време в Ла Коруня приключи. Боли ме за случилото се тази вечер“, сподели иконата на „Риасор“.

„Взех решението преди няколко седмици, за нещастие не постигнахме целта си. С цялата си любов искам да благодаря на всички вас за всичко, което преживях тук. Това не е пенсиониране, просто времето ми в Депор свърши. Прекарах много години тук и съм уморен. На границата съм“, допълни Валерон. В този момент футболистът започна да плаче, а хората в стаята го аплодираха. „Прекарах страхотни години тук, но последните сезони ми дойдоха в повече. Уморен съм“, призна той.

Плеймейкърът не потвърди какво ще се случи с него сега. „Нека видим какво ще е бъдещето ми. Сега трябва да мисля какво да правя. Не съм решил. Оставям вратата отворена. Може и в следващите седмици да сложа край на кариерата си. Не знам какво предстои. Може би ще продължа да играя, но се нуждая от нещо различно. Да се насладя“.

„Депортиво винаги ще бъде в сърцето ми“, допълни ветеранът. Тогава заговори Лендойро, след като Валерон едва говореше. Президентът на Депор разкри, че все още се опитва да го убеди да остане, но въпреки това призна, че клубът ще му организира прощален мач в идните седмици. Другият, който каза няколко думи беше Мануел Пабло. „Половината от моя живот си тръгва с него“, сподели емоционално защитникът.

Завръщането на исполина

 20 август 2012 г – една голяма дата за испанския елитен футбол. След сезон отсъствие Депортиво (Ла Коруня) се завърна там където му е мястото. Страшилището на предните две десетилетия преживя кризата и воден от легендарните фигури Валерон и Мануел Пабло отново хвърли в екстаз трибуните на „Риасор“.

Треньорът Олтра не изненада никого със стартовия състав за домакинството на Осасуна. Героят Даниел Арансубия бранеше голлинията, пред него в тандем работеха Марчена и Айтами, отдясно ветеранът Мануел Пабло, а отляво бразилецът Евалдо. В средата Хуан Домингес и Абел Агилар градяха играта, а по крилата нападаха португалците Бруно Гама и Пици. Вездесъщият Валерон игра зад единствения нападател Рики.

Депортиво направи силно впечатление през първото полувреме, като контролираше продължително топката и създаде две чисти положения за гол – удар в напречната греда и пропусната дузпа. Съставът на Осасуна играеше храбро, но така и не заплаши домакинската врата. В седмата минута Мануел Пабло изведе Пици на стрелкова позиция, но шутът на португалеца се отби от горната греда. „Синьо-белите“ заложиха на активна игра по фланговете и бързи подавания по тревата, а Валерон отново напомни на всички за гения си. Хуан Домингес се раздаде в създаването на атаки, докато Абел Агилар 13 пъти пресечи опити на противниците да нападат.

Единственият точен удар за Осасуна дойде в 31-ата минута след центриране от ъглов удар, но Арансубия се пласира добре и успя да спаси. В 42-ата минута съдията Фернандес Борбалан подмина нарушение в наказателното поле срещу Рики. В последната минута на допълнителното време Мигел Флано събори Бруно Гама и този път бялата точка беше посочена. Възстановилият се от удар в коляното Рики уцели лявата греда и не успя да даде предимство на домакините.

През втората част „СуперДепор“ отстъпи владението на топката, но успя да отбележи два гола. Началото беше мудно до падането на първия гол за галисийците през новия сезон. Пици асистира на Рики, който финтира Флано и прати топката в близкия ъгъл на вратаря Андрес Фернандес, който не успя да се намеси. След попадението мачът се наелектризира и скоростните атаки се редуваха. На мястото на голмайстора Рики се появи Нелсон Оливейра, демонстрирайки голям хъс. Вторият ход на Олтра беше да даде отдих на Валерон, който беше изпратен с овации на крака от целия „Риасор“, за да даде шанс за изява на Алекс Берхантиньос.

Най-деен на терена за „синьо-белите“ беше крилото Пици, който навъртя сериозен километраж и показа комбинативност. В 81-ата минута и той получи почивка, за да се появи дебютантът Камуняс. Вторият гол падна в продължението и беше истински шедьовър. Депор се бранеше, когато Евалдо успя да отнеме топката и да я прати на пътя на Нелсон Оливейра. Нападателят тръгна от своята половина, елиминирайки Флано, за да остане очи в очи с Андрес. Португалецът хладнокръвно реализира първото си попадение за „СуперДепор“ с прехвърлящ удар.

Цялостното представяне беше солидно, като отборът успя да преодолее пропусната дузпа, за да отбележи два чудесни гола за първи три точки през сезона. Депортиво прави година без загуба на своя „Риасор“. Началото е положително преди следващата стъпка – гостуване на Валенсия.

Депортиво (Ла Коруня) – Осасуна 2:0 (0:0)

1:0 Рики (53 мин)
2:0 Оливейра (92)

Депортиво (4-2-3-1): Арансубия – Мануел Пабло, Марчена, Айтами, Евалдо – Хуан Домингес, Абел Агилар – Бруно Гама, Валерон (72 – Алекс Берхантиньос), Пици (85 – Камуняс) – Рики (63 мин – Оливейра)

Съдия: Давид Фернандес Борбалан

Стадион: „Риасор“, 30 000 зрители

Геният на Валерон бута Депортиво обратно към елита

Вестниците аплодираха реакцията на Депортиво след загубата от Алкоркон и основно голямото представяне на Валерон, който за пореден път освети пътя с шоу, включващо три асистенции.

"Ла Опинион а Коруня": Депортиво реагира по възможно най-добрия начин след мача с Алкоркон, с нов успех с 4:0, приготвен в първите 15 минути, благодарение на магическата пръчка на Хуан Карлос Валерон. "Кльощавия" асистира за първите три гола, поведе отбора към страхотно начало, което подобава на всеки отбор, който иска да влезе в Примера. Трудно оставяше шанс на съперника. В контраст с двубоя от миналата седмица този път никой не спести усилия. Никой не се отнесе. Всички играчи раздадоха сили да победят лидера, отбор, който още не се беше събудил от дрямка, когато вече губеше с три гола.

Еухенио Кобас

"Ла Вос де Галисия": Изключителен отговор на спешното положение. Депортиво отговори на първото спешно обаждане по невероятен начин. Голът на Гуардадо даде начало на партито, което продължи Валерон. Фамозно представяне на "Кльощавия", който демонстрира най-доброто от репертоара си, изработвайки два гола за Бергантинос, напомняйки какъв голям футболист е в Европа.
Вчера се случи пълно отмъщение за станалото в Алкоркон. В онзи мач видяхме три гола в първите 16 минути, но този път толко вкара Депор. С повече усилия, защото Гуадалахара игра доста по-добре от Депортиво на Санто Доминго, Гуадалахара направи само една голяма грешка: да предложи пространство на Депортиво на "Риасор". Може би заслужаваше нещо повече заради смелото си поведение, но то беше футболно самоубийство.

Без Бергантинос, който се разписа два пъти, играчите на мача бяха Валерон и Гуардадо. Малко повече може да бъде казано за "Кльощавия". За мексиканеца - успя да избегне контузия и вече има три гола и предлага солидни изяви, превръщайки се във фундаментален елемент, който решава двубои в полза на своя отбор. Той откри резултата със страхотен удар, но в Барселона вече вкара един от най-хубавите голове на годината и подаде за други два на Ласад, докато срещу Сабадел отбеляза втория и асистира за първия на Валерон. Очевидно, че в Примера беше принуден да бъде решителен, а в Сегунда ще бъде още по-знаков. Засега "Принца" си върши работата.

Фернандо Идалго

"Ла опинион а Коруня": Грехът на Валерон. Гуадалахара плати последствията да не покрие Валерон. Не разбирам как отбор може да даде свобода на движение на канареца. Това беше ключът. В допълнение мача показа, че Гуардадо е по-пълноценен, когато играе на другия фланг. Мачове като този вчера трябва да служат за разпределение на Валерон. Да не забравяме, че първенството е 42 кръга.

В първото полувреме заради лошото покриване на канареца отборът игра с повече хора пред топката, имаше повече комбинативност и това обяснява ефективността в първите минути. През втората част Депортиво изпитваше някои проблеми в резултат на анархия в защитата. Саломао оформи крайното 4:0, но продължава да е играч, който в доста минути се разхожда по терена.

Луис Родригес Вас

"Ла Вос де Галисия": Така трябва да се плащат дълговете. Играчите на Депортиво се завърнаха засрамени от Алкоркон, но при първата възможност пред своите привърженици демонстрираха, че предния мач е футболен инцидент, който може да се случи на всеки отбор, независимо колко е високо нивото на игра. Гледайки изявите на Депортиво галисийският отбор е сред тези с големи шансове да се завърне в Дивизията на Честта. Това, макар хубаво за изричане, трябва да бъде демонстрирано на терена в моменти, когато ще бъдат срещани по-солидни съперници от Гуадалахара, отбор, който дойде на "Риасор" като лидер, но след четвърт час вече беше слязъл от автобуса.

Галисийските голове дойдоха по същия начин, като в Мадрид, но в обратната врата. След 15 минути резултатът беше 3:0, а крайния 4:0, докато миналия мач в Мадрид остави отбора в съмнения, а привържениците с притеснения, днес всичко беше самочувствие. Така трябва да си плащаш дълг.

Висенте Лейрача

"Ел Паис": След третия гол на Депор, вторият, който Валерон даде на Алекс Бергантинос. Контузените играчи бяха на трибуните, станаха на крака да ръкопляскат и се спогледаха. Дори професионалистите, които делят всекидневната работа с Валерон бяха изненадани, но Валерон е суперлативен и уникален футболист, който бута Депортиво обратно към Примера Дивисион, благодарение на чудесата си. Той е половината отбор на Депортиво, светлината, която заслепява недостатъците на отбор, който все демонстрира стил.

От декорирания Гуадалахара, непобеден досега, идва повече сигурност. Отборът е силен, играе директен футбол, анонимни играчи търсят място под слънцето на елита с шумен треньор, който води отбора от тъча. Изненадващо е, че бдителността на Валерон беше успокоена, както могат само група луда глави. Гуардадо откри резултата с първото си приближаване към вратата, а Гуадалахара отговори с удар с глава на Райън Харпър, който уцели гредата. Депортиво беше наранен, след случилото се в Алкоркон, но съмненията бяха разсеяни от два гениални паса на "Кльощавия", измамващо подаване над защитата и няколко невъзможни финта в наказателното, за да се види какво може дефанзивният халф Бергантинос. Три гола на сметката, след които Депор дозира усилията, но не страда както обикновено. Изчака контраатаките, за да закръгли резултата и успя в една от малкото изяви на Хесус Васкес, който остави Саломао очи в очи срещу Сайсар.

Кудейро

"Ел Дигитал Депортиво": Нищо сериозно. Да загубиш на "Риасор" влиза във всички сметки. Истина е, че загубата е голяма, със сигурност прекалено голямо наказание за Гуадалахара, който беше нокаутиран от първия съдийски сигнал, с три крошета, които сложиха край на всякакви илюзии само за 15 минути.

Депортиво отвори нова страница след поражението от Алкоркон с убедителна победа на "Риасор" срещу лидера Гуадалахара, отбор, който падна след първия четвърт час (4:0), неуспявайки да наруши увереността на мексиканеца Андрес Гуардадо, мерникът на Алекс Бергантинос и над всичко таланта на Хуан Карлос Валерон.

Хуан Карлос Валерон - Докторът на футболната наука

Щедрите аплодисменти от трибуните на стадион "Камп Ноу" не са за играч на Барселона, а за напускащия терена халф на Депортиво (Ла Коруня). Навършващият 36 години идния месец, Хуан Карлос Валерон все още може да изиграе 89 минути на "Камп Ноу", което доказва способностите му, въпреки многото контузии. Той никога не запълва крачолите на гащетата си, изглеждайки твърде голям за слабите си крака, но все още играе като Зинедин Зидан, когото често надиграваше с талант и смелост в множество сблъсъци на "Бернабеу".

Всъщност в началото на двубоя срещу Барса той се справи с трима съперници по-млади от него с по 15 години, преди да даде деликатен извеждащ пас на свой съотборник. Валерон, един от най-великите съвременни футболисти на Испания е скромен мъж от Канарските острови, който дори не разбра, че аплодисментите са за него. Той не ръкопляска на публиката и не направи никакъв жест към нея, но няма надутост в неговото пренебрегване. Може би пази пространствения си усет, за да играе футбол с балетна артистичност.

Докато играчите на Барселона празнуваха 21-ата титла на каталунците, като хвърляха пластмасови пипери в публиката, за да символизират духа на отбора, настроението контрастираше с това в съблекалнята на Депортиво. "Спечелихме важна точка. Резултатите обаче не са в наша полза", заяви Валерон след двубоя.

Преди десетилетие "СуперДепор" наелектризираше испанския и европейския футбол с чудесния си отбор, в който играха Диего Тристан, Рой Макай, Валтер Пандиани, Нуредин Найбет, Мауро Силва, Фран, Мануел Пабло и Валерон. Те спечелиха Примера през 2000 г, а завършиха на второ и трето място по четири пъти. Отборът на Хавиер Ирурета победи Манчестър Юнайтед у дома и като гост, достигна 1/4-финалите в Шампионската лига два пъти и полуфинал веднъж.

Европейските фенове обичаха да посещават Ла Коруня, заради атмосферата на стадион "Риасор", разположен на красив плаж. Депор биеше с проверената схема 4-5-1, в която Валерон беше зад единствения изнесен нападател. Отборът спечели купата на Испания в сезона, в който Реал (Мадрид) празнува стогодишнината си... побеждавайки "Белия балет" на финала на "Сантиаго Бернабеу".



Но това е вече минало. Депортиво се изправя пред участие във втория ешелон на испанския футбол за пръв път от 1991 г. Равенството 0:0 в неделя в Барселона беше достатъчно да се задържи съставът на точка над Сарагоса в зоната на изпадащите, а до края на шампионата има един кръг. Другите резултати не помогнаха в мисията на спасението. Отборът с най-слабото нападение в първенството има решителен домакински мач с Валенсия, а Сарагоса гостува на Леванте, валенсианският съсед, който се намира във форма.

"Трябва да се отнесем към предстоящия мач, като към финал за купа. Трябва да спечелим. Ще бъде много тъжно този велик клуб да изпадне. Най-добрите моменти от моя футболен живот са тук. Спомням си, когато участвахме редовно в Шампионската лига, когато достигнахме полуфинал през 2004 г, бихме Манчестър Юнайтед и в двата мача, Милан с 4:0. Това са страхотни спомени. Сега останахме само аз и Мануел (Пабло)", сподели Валерон.

Той записва сезон №11 в Депор. 35-годишният защитник Мануел Пабло, който седи до него се усмихва. Двамата бяха испански национали, но около тях се усеща спокойствие, приятелско отношение и липса на цинизъм, присъщи на играчите от водещите клубове. Облечени са небрежно и маратонките им не робуват на модата, изглеждат така сякаш ще обират местния магазин. Двамата израстват на Канарските острови и преодоляха ужасяващи контузии, за да служат на Депор общо 24 години.

"Споделяме общите спомени от стария отбор, опитвайки се да запазим духа, но е трудно във футбола. Винаги има нови съотборници. Двамата искаме да продължим и през следващия сезон... като играчи на този клуб в първа дивизия", завършва Хуан.

17 май 2011 г

Хуан Карлос Валерон вчера се разписа за пръв път от 2 години за Депор. 23 000 на "Риасор" видяха победа с 2:1 на любимците си над Сабадел. "Синьо-белите" загубиха с 0:2 от Валенсия в края на миналия сезон и изпаднаха след 20 шеметни години в елита. С три успеха от четири срещи, Валерон и Мануел Пабло, Депор върви обратно към заслуженото си място. Хуан Карлос Валерон е Докторът на футболната наука, който демонстрира огромното си сърце. Защото парите не могат да ти купят достойнство и талант. Защото е по-добре да загубиш с битка, отколкото да спечелиш с измама. Защото истинските звезди блестят и на дъното, а набедените звезди изгасват в забравата.

18 септември 2011 г