Как една изпусната дузпа и спортна трагедия създадоха любимия отбор на своята епоха

В сянката на борбата за титлата между Реал и Барселона и хаоса, причинен заради пандемията корона вирус, някак тихо и незабележимо се промъкна информацията, че преди няколко дни в третия разред на испанския футбол изпадна Депортиво Ла Коруня.

Депортиво в последния кръг на Сегунда търсеше точки за спасение против Фуенлабрада, но чак 12 играчи на този отбор бяха положителни за Covid-19, испанските футболни власти отмениха мача и бутнаха култовия клуб от началото на хилядолетието в полуаматьорството.

Клубът, който преди точно 20 години шокира Испания като спечели шампионската титла беше един от последните бастиони на футболната романтика. В десетината години, колкото беше на върха, Депортиво промени закостенялата парадигма как само великаните могат да печелят трофеи само защото са великани. Бяха отбор с характер, състав с топки и сърце, дружина, която играеше по правилото "всички за един, един за всички". Никой не беше по-голям от отбора, а привържениците разпознаваха това.

Мощният отбор от Галисия днес докосна самото дъно, а на самия връх трябваше да се качи още през 1994 в може би най-вълнуващия край на Ла Лига в историята. Целият този сезон се сведе до една дузпа в последната минута на един мач.

На 14 май 1994 година в Ла Коруня беше прохладно, но стадион Риасор беше нажежен. На трибуните нямаше къде да падне игла, 34 600 зрители дойдоха да видят с очите си как на самия бряг на Атлантика се пише футболна история. 

Депор преди последния кръг имаше точка повече от Барселона и за титлата играеше у дома против Валенсия, докато Барса на Йохан Кройф играеше на свой терен срещу Севиля. Разбира се, двата мача започнаха по едно и също време.

Това беше двубой между две съвсем различни футболни философии и имаше много малко прилики между двата състава, които бяха в мъртва схватка в борбата за шампион.

Борбата между противоположни футболни философии се сведе до една дузпа в последната минута на последния кръг

Барселона беше разоряваща нападателна сила, която разбиваше своите противници водена от тогава най-добрият нападателен тандем в света - Стоичков и Ромарио. С пъкленото дуо в атака и Михаел Лаудруп, главна съзидателна сила на отбора, Барселона постигна 91 гола в Ла Лига, най-много за последните 35 години. За сравнение, Депортиво вкара 54, чак 37 по-малко.

От друга страна, Депортиво през този сезон имаше невероятна отбрана, допусна само 18 гола за цялото първенство, 24 по-малко от втората най-добра защита, а в чак 26 мача опази мрежата недокосната. Преди последния мач съставът от Ла Коруня чак 600 минути не бе допуснал попадение.

На Камп Ноу всичко започна според желанията на привържениците на Депортиво. Севиля поведе с 1:0. Все пак, Барселона чрез Стоичков бързо изравни, а после веднага и поведе, но за нов шок за 90 хиляди зрители на Камп Ноу беше виновен Давор Шукер, който заби за 2:2.

Докато в Барселона головете падаха като на конвейер, на Риасор освен инициативата на Депортиво не се случваше нищо. Но 25 минути преди края Депортиво беше шампион.

Ситуацията се промени в 68-ата минута, когато Ромарио вкара трети гол за Барселона. Стана ясно, че Барселона ще спечели след асистенция на Стоичков за Лаудруп. Когато Барса чрез Бакеро вкара и пети гол, вече никой не следеше случващото се на Камп Ноу. Беше важно само онова което се случваше на Риасор.

Барселона е дала на всеки от играчите на Валенсия по 25 хиляди марки да гинат за нея на Риасор

Минутите изтичаха, а нервността на стадиона в Ла Коруня се нажежи. Депортиво нападаше, но Валенсия се бранеше фантастично, въпреки че откъм резултат нямаше никакво значение за "прилепите". Четири години по-късно е доказано, че ръководството на Барселона е платило премии на играчите на Валенсия, на всеки играч по 25 хиляди марки, за да не загубят в Ла Коруня. "Прилепите" наистина гинеха по терена.

На препълнения Риасор се спусна зловеща тишина. Четиридесет хиляди души в шок гледаха как най-хубавата приказка се превръща в най-ужасния кошмар. Депортиво в последните минути се настани в половината на противника, играеше се викторина пред вратата на Хосе Луис Гонзалес Васкес, но гол с цената на титлата не падаше.

Моментът, който беляза историята на един град, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство

А тогава, в добавеното време дойде моментът, който беляза историята на един клуб, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство.

Депортиво имаше последна атака, бившият футболист на Валенсия Нандо влезе в наказателното поле където го препъна Хосе Перес Серер. Съдията Антонио Хесус Лопес Нието без размисляне показа бялата точка. Това беше дузпа за Депортиво. Топка за мача за историческа шампионска титла, първа в 88-годишната история на клуба.

Утихналият Риасор изригна. Привърженици, играчи, треньори, децата, които подават топката, всички, цяла Галисия в този момент беше в екстаз. Мачът още не беше приключил, но цялата пейка на Депортиво влетя на терена и празнува. Все пак, трябваше да се потвърди победата и да се изпълни дузпата за титлата.

Най-важната дузпа в историята на испанския футбол

Това беше най-значимият удар в историята на Депортиво, може би чак най-важният в цялата история на испанския футбол. Никога преди надпреварата за титлата не е стигала такъв драматичен връх. Цяла Испания, освен, разбира се, Каталуния, викаше за Депор. Всички искаха Давид да победи Голиат. Чакаше се само този един удар малкият клуб от Ла Коруня да стане едва деветият шампион в историята.

Обаче, имаше проблем. Бебето беше задължен за изпълнението на дузпите, на славният бразилец пропусна последните три и не пожела да поеме отговорност. Резервният изпълнител Донато беше излязъл от игра и Депор изведнъж изпадна в неволя. Началната еуфория се замени от страх и нервност. Никой не искаше да поеме отговорност, докато топката в ръце не взе Мирослав Джукич, 28-годишният бранител, който пристигна на Риасор четири години по-рано от белградския Рад. Джукич за четири сезона игра за Депортиво беше вкарал само пет гола, но въпреки това реши да бъде този, който ще изпълни най-важната дузпа в историята на испанския футбол.

Осем месеца футбол и 38 изиграни кръга се сведоха до един-единствен удар от 11 метра.

Джукич дълбоко въздъхна, залетя се и стреля. Направи го много лошо и слабо. Гонзалес хвана топката и празнува сякаш с това спасяване донесе на своя отбор шампионската титла. Около него играчите на Депортиво изпопадаха на тревата. Шок, неверие, сълзи и отчаяние изпълниха Риасор.

На няколкостотин километра на юг, на Камп Ноу, владееше съвсем друго разположение.

Въпреки че на Камп Ноу още се играеше, всички следяха само онова което се случва на Риасор. Когато Нието отсъди дузпа за Депортиво, половината пейка на Барселона и всички помощници на Кройф отидоха в съблекалнята да видят шокиращия край на мача в Ла Коруня по ТВ.

Барселона празнува с дни и с махмурлук и пияна четири дни по-късно, във финала на Шампионската лига, я унищожи Деян Савичевич

Когато пристигна информацията, че Джукич е изпуснал дузпата, хладният холандец показа доволна усмивка, ложата на Камп Ноу в пиянски делириум празнуваше, привържениците нахлуха на терена, а обзет от емоции Христо Стоичков падна на тревата. Само четири дни по-късно в Атина Барселона и Милан играха финал в Шампионската лига. Каталунският Дрийм тим беше абсолютен фаворит, на отслабения Милан никой не даваше и грам шанс. Завърши 4:0 за италианците. Савичевич разби Блауграна, а Барселона, машина за голове през този сезон, за 90 минути не ритна към вратата на Милан. Мнозина и днес твърдят, че играчите на Барса в Атина са дошли махмурлии от тридневното празнуване и че фотофинишът в Ла Лига е унищожил шансовете на каталунците след 1992 да стигнат до втори трофей в Шампионската лига.

Тъга, отчаяние, но и гордост на Риасор. Депор престана да бъде малък и провинциален клуб

В същото време в Ла Коруня привържениците също пробиха до тревата, но за разлика от тези на Барса, не бяха сигурни по какъв начин трябва да канализират емоциите. Тъга, отчаяние, разочарование, гордост, всички тези чувства бяха смесени, но нямаше бяс. Плакаха, но им беше ясно, че техният клуб, който само три години по-рано тътреше в Сегунда, държеше може би най-добрия състав на всички времена на колене до последната секунда. Целият град застана зад Джукич. Никой не отправи към виновника нито един осъдителен поглед, а камо ли грозна дума. Гордостта победи, а всички близо 40 хиляди разплакани запалянковци сякаш бяха наясно, че тази нощ в пепелта на шокиращата загуба се роди нова сила, не само в испанския, а и в европейския футбол през следващите двадесет години.

"Те са малки, но са велики, искам да кажа, вече не са малки, но са достатъчно големи да не бъдат малки", е славната фраза на Илия Ивезич от легендарния сериал Смоговци. Трудно можем да намерим по-точно описание за онова което по това време представляваше храбрата чета от Ла Коруня.

На основите на трагедията от 14 май 1994 е създадена нова сила в испанския футбол

Депортиво на основите на трагедията от 14 май 1994 стана култов клуб, любима футболна дружина по цял свят, която безобразно дръзна да разруши испанския футболен порядък в чийто неписани правила стоеше, че само Барса и Реал могат да бъдат на върха. Депор след тази мъчителна нощ не потъна, не се разпадна. От сезон на сезон беше все по-добър и по-силен и стана константа. Още през следващия сезон спечели Купата на Краля. По игра на съдбата, в този финал би точно Валенсия с 2:1. Шест години след пропуска на Джукич Депортиво стана шампион.

Мирослав Джукич през 1997 година от Депортиво премина именно във Валенсия, а когато през 2000 титлата пристигна на Риасор, сърбинът вероятно е бил най-щастливият човек в света. Клетвата беше премахната и най-накрая можеше да започне да живее без духовете на миналото.

"Има бог. Ако някой е заслужил да е шампион, то това е Депортиво. Сега най-сетне душата ми е спокойна", каза Джукич.

Култовият клуб за който са играли футболни икони от идващия сезон ще играе по испанските села

За съжаление, обичаният клуб, за когото са играли икони като Диего Тристан, Рой Макай, Бебето, Валерон, Мауро Силва, Валтер Пандиани, Алберто Луке, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Педро Паулета, Донато, Лионел Скалони, Джалминя и Ривалдо, стана част от трета лига.

Клубът, който преди 16 години игра полуфинал в Шампионската лига, от идващия сезон ще играе по испанските села и това е трагична вест за всички, които са израствали футболно в преминаването към новото хилядолетие. Депортиво тогава беше клуб на когото симпатизираха футболни привърженици по цял свят.

Това беше клуб с душа. В Депортиво по това време играеха велики играчи, но силата на състава от Риасор не беше в индивидуалните качества, а играта и отборът изтъкваха индивидуалности. Освен Ривалдо никой от гореспоменатите играчи не беше мега звезда, капацитет за Златна топка. Затова бразилецът в Ла Коруня остана само един сезон. При това играеше фантастично, изтъкваше се от остатъка от състава и неговият трансфер в Барселона не беше трагедия за Депор. Ривалдо беше твърде голяма звезда, неговата класа търсеше по-бляскави рефлектори от онези, които предлагаше Риасор, а за по това време астрономическите 26 милиона долара управата на Депор мъдро събра състав, който през 2000 ще донесе на Ла Коруня онова което съдбата й взе на 14 май 1994.

Да не беше Депортиво, може би нямаше да има нито тики-така, нито Галактикос

Сезонът в който Депортиво спечели шампионската титла значително повлия върху испанския футбол какъвто го познаваме днес. Така наречените по-малки клубове след това започнаха да вярват, че могат, окуражиха се, защото Депор им показа път и начин. Валенсия спечели две шампионски титли в идните три години, Барселона започна да тъне, луташе се без глава и едва през 2005 отново беше шампион, а най-лошият сезон на Реал в Ла Лига от 1985 (пето място) спаси спечелването на Шампионската лига. Все пак, дори това не беше достатъчно президентът Лоренцо Санс да остане начело на клуба. Флорентино Перес тръгна в жестока кампания и обещавайки идването на Луиш Фиго от Барселона, пое клуба. Всичко останало е история.

А нищо от всичко това, от Галактикос до тики-така, може би никога нямаше да се случи, ако не беше Депортиво. Защото наистина е малък, но големият клуб от Ла Коруня накара гигантите да се пробудят и да намерят изгубената идентичност.

"Бяха големи. За известно време бяха сред най-големите. Как бързо забравяме някои неща. Бяха СуперДепор, днес са само обикновеният стар Депор", през 2011, когато Депор изпадна в Сегунда, написа английският журналист Сид Лоу, иначе специалист за испанския футбол.

Когато играчът на Валенсия (а кой друг?) Солдадо през тази нощ през 2011 вкара гола с който изхвърли Депор във втора лига за пръв път от 1991, Хуан Карлос Валерон и ветеранът Мануел Пабло в отчаяние наблюдаваха краха на славния клуб, сякаш знаеха, че Депор вече никога няма да се върне и приказката свърши.

СуперДепор, който преди 16 години против страшния Милан показа какво означава футболно съвършенство, днес отново е старият, обикновен Депор

Седем години по-рано Депортиво в първи мач от 1/4-финалите на Шампионската лига на Сан Сиро изгуби от Милан с 1:4. Реваншът трябваше да е само формалност, но футболният свят видя един от най-лудите мачове в историята. Мощният, страшен Милан с Дида, Кафу, Малдини, Зеедорф, Неста, Кака и Шевченко беше прегазен. Милан през тази вечер преживя може би и най-тежкото поражение в своята история. Пандиани, Валерон, Луке и Фран забиха четири гола и изписаха футболна история. След този мач армията привърженици на Депор получи нови попълнения.

В полуфинала ги чакаше Порто, скучният Порто на Моуриньо. След 0:0 на Риасор в реванша гол от дузпа на Дерлей отведе Порто във финала, по-късно и до титлата шампион на Европа. А Депортиво полека започна да се разрушава. Престана да бъде СуперДепор и полека, но сигурно потъна в посредственост, до 2011 докато не изпадна от лигата.

"Най-голямата грешка, която направих беше, че не продадох най-добрите играчи когато можех, когато трябваше. Обаче, трябва да ме разберете. След спечелването на титлата през 2000 живеех в илюзията, че можем да направим това отново. Не можех да забравя, че Депортиво беше шампион, защото това беше най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота", през 2009 година каза Аугусто Сезар Лендойро, директор на Депортиво, който дошъл в клуба през 1988 и от безпътицата в Сегунда за само няколко години го отведе до върха.

Барселона и Реал се вдигаха, отново започнаха да доминират, а междувременно се появи Атлетико на Диего Симеоне, а Депортиво изостана, борейки се с финансови проблеми и апатията, която обхвана клуба. Както и сам призна, Лендойро не искал да продава най-големите звезди когато са имали най-висока цена на пазара. Парите били все по-малко, отборът бил все по-стар, играчите станали заситени един от друг и липсвал мотив. Единствено Лендойро не бил наясно с това навреме. Когато разбрал, било твърде късно.

"Разбира се, че през тези години на работа в клуба съм направил грешки. Никога не съм го отричал. Извинявам се за това, но ви уверявам, че всичко съм вършил с целта Депортиво да бъде възможно най-добър", каза след оставката през 2014.

Депортиво изчезна, защото човекът, който го изведе във висините не разбра навреме, че идеалите и футболната романтика вече не съществуват

"Не е спорно, че Депортиво беше чудесен, че летя много високо. Обаче, проблемът беше такъв, че като Икар, залута малко твърде високо и слънцето му изгори крилата", написа Сид Лоу.

Депортиво плати цената на неразбирането на положението в модерния футбол и неприемането на правилата, които важат днес. Футболната романтика е уморена, няма я вече и все по-малко са клубовете, които не са в тесния кръг на най-големите, съответно най-богатите, а не са принудени да продават всичко най-добро което имат, за да оцелеят. Човекът, който от малък, незначителен провинциален клуб създаде европейска сила беше унищожен от собственото си дете, защото наивно искаше още веднъж, на всяка цена, да усети онова което почувства през май 2000. Това беше фатална грешка.

След като изпадна през 2011, Депортиво стана типичен йо-йо клуб. Веднага се върна в Примера, за да през идния сезон отново да изпадне, па експресно да се върне обратно. Четири години преживяваше в елитния ранг, като се гърчеше всеки сезон, борейки се за оцеляване. Преди две години отново изпадна и това беше краят.

СуперДепор днес е обикновеният, стар Депор. Жалко, защото бяха отбор, който трябваше да се обича. Какъв Реал, каква Барса. Който не вярва, нека погледне онзи мач против Милан.

Автор: Саша Чобанов

"Супер Депор" на ивицата на пропастта: Махмурлии от успеха 20 г по-късно

Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от Джалминя и Рой Макай. После пристигнаха и Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес... Носталгия в своя най-чист облик.

Спомняте ли си къде сте били преди точно 20 години? Отдавна беше това, в онова време докато сръбската футболна общественост (или югославската?) още празнуваше 2:2 на "Максимир" и класирането на ЕВРО в Белгия и Холандия.

Две десетилетия по-късно още чакаме класиране на този турнир, но преди 20 години един отбор от Ла Коруня превзе върха в Испания.

Депортиво през декември 1999 вече известно време седеше на първо място, пред Селта и Сарагоса (наистина, това беше страшно трио отбори), докато Реал (Мадрид) още се мъчеше в долната част на класирането.

Все пак, "Супер Депор", както привържениците ги наричаха, беше в серия победи, която ще продължи седем мача. От момента в който се качиха на върха на класирането повече не го изпуснаха. До края на първенството държаха позиция, за да през пролетта на 2000 година да станат шампиони на Испания.

Имаха и добра причина да ги описват в суперлативи. Този отбор ускоряваше пулса, вдъхновен от бразилеца Джалминя и расов голмайстор какъвто беше Рой Макай.

През лятото на 99-а доведоха и Славиша Йоканович, а играеха и Фран, Паулета и Лионел Скалони. На пейката седеше Хавиер Ирурета, човек който с Депортиво ще спечели всички домашни трофеи и ще го доведе до полуфинала на Шампионската лига през 2004 година.

Това бяха невероятни успехи за скромен, регионален клуб, но никак случайни. Депортиво след титлата през 2000 и през следващите четири сезона завършваше сред най-добрите три отбора в държавата, а през 2002 спечели и Купата на Краля. В Шампионската лига многократно побеждаваха Манчестър Юнайтед и Арсенал, а падаха и Ювентус, Милан, Байерн (Мюнхен)...

И днес като се присетите за този романтичен период - времена в които титлата можеше да се смести и на "Риасор" и на "Местая", а Реал Сосиедад беше опасно близо да направи същото - лесно е да се изброят имената, които носеха синьо-белия екип. Макай, Джалминя, Хуан Карлос Валерон, Диего Тристан, Виктор Санчес, Нуредин Найбет...

Носталгия в своя най-чист облик.

Върнете 20 години назад и носталгията се променя от горчивия вкус на реалността. Депортиво се намира в Сегунда и въпросът е дали ще успее да се задържи там. Те тънат все по-дълбоко, с голям дълг и хаотична клубна структура, които сякаш не им позволяват да се издигнат от цялата ситуация.

Депортиво е най-слабият отбор в Сегунда. След 20 кръга имаха само една победа и то в първи кръг. Първият отбор "над чертата" им бяга с девет точки, а е едва половината на сезона.

"Ние сме преебани. Това е реалността", каза наскоро полузащитникът Борха Вале. Неговият съотборник Перу Ноласкоаин беше още по-остър, когато в Инстаграм каза, че е "невероятно колко сме лоши. Не бихме победили и отбор съставен от слепи хора."

Как се стигна до всичко това?

Депортиво гледа в пропастта и е на път да изпадне в третия ранг надпревара, който наброява 80 отбора и четири регионални групи. Въпреки че клубът направи лоши крачки предишното лято и не замени напускането на неколцина ключови играчи, всичко е последица от дългогодишни проблеми.

Мечтите за "Супер Депор" наистина родиха най-доброто поколение в историята на клуба, но също така бяха плод на мечтателя Аугусто Сезар Лендойро, клубен президент дългите 26 години.

Човекът, който начело на клуба идва през 1988 година харчеше пари в голямо количество, за да направи клуба от Галисия голям. За мнозина в Ла Коруня той е герой. Довеждаше играчи като Бебето и Ривалдо, поставяйки основите за ръст на популярността на клуба и така по-лесно довеждане на други големи имена.

Но, за някои други, Лендойро е символ на крайното падение на клуба. Ирурета си отиде през 2005 и най-хубавият сън бързо прекъсна, а тежкарството и разсипването доведе Депортиво до големи дългове. Те през 2013 година достигнаха сумата от 156 000 000 евро!

Междувременно Депор няколко пъти изпадна от Примера и се връщаше, но никога на онази висота. Кредиторите и дълговете бяха като примка около врата, която постепенно се стягаше.

Сега тя е стегната докрай. Лендойро през 2014 си отиде от клуба, но в неочакван обрат се върна няколко години по-късно. Мнозина в Ла Коруня продължаваха да вярват, че той е единственият, който може отново до издигне Депортиво там където принадлежи.

Нищо не помогна. Архитектът на най-големите успехи и най-големите неуспехи води клуба към пропастта наречена "Сегунда Б". В клуба нищо не дава знаци, че нещата ще тръгнат към по-добре.

"Не съществува ясна идея, метод, нито план как играе отборът. Съставът е неорганизиран", заяви някогашният играч на Депортиво Хосе Рамон в разговор за английски медии.

Чуршо Гонзалес, журналист на "Гласът на Галисия", казва, че припомнянето на славните клубни времена е утежняващо обстоятелство.

"Психически, не е лесно да се играе за отбор, който някога е правил големи неща. Винаги има спомени за някогашния Депор, но икономическата реалност днес е напълно различна. Депортиво е махмурлия от сбъркани решения. Клубът не влагаше в силна академия, което можеше да помогне да избегне такава ситуация. Депор не използва своите славни години", каза Фернандес за "The Athletic".

Двадесет години от най-светлия миг, "Супер Депор" е в опасност от забрава.

Изглежда, че реалността накрая все пак побеждава романтиката.

*Вчера Депортиво победи Тенерифе с 2:1 на Риасор за едва втора победа в 21 кръга и продължава да е дъното.

Автор: Небойша Маркович

Жестът който аплодира цяла Испания: Валверде утешава играчите на Депортиво

Барселона спечели шампионска титла №25 в историята си с победа 4:2 в гостуване на Депортиво (Ла Коруня).

Докато каталунският отбор след края на мача празнуваше седмата титла в последните десет години, галисийският напускаше с наведена глава своя "Риасор". Със загубата шампионът на Испания за 2000 година загуби и теоретични шансове да избегне трето изпадане във второто ниво за изминалите осем сезона (2010/11, 2012/13 и 2017/18).

Играчите на Депортиво изглеждаха потиснати и унили, а за да ги утешат колегите им от Барселона ги поздравиха достойно. По примера на своя треньор Ернесто Валверде, който беше инициатор на жеста на спортсменство, получил поздравления от цяла Испания.

Защото в крайна сметка това е футболът - радост и тъга.

Битката за клуба Депортиво

Тино Фернандес все още планира да позволи нови избори до 2019, но нова група събира петте процента, за да предизвика извънредна среща, да уволни сегашния борд на директорите и тогава да свика избори.

Президентът Тино Фернандес ще изпълни първия си мандат от пет години президентство на Депортиво през януари 2019. Правилата в клуба диктуват, че избори трябва да бъдат свикани в рамките на следващите дванадесет месеца, което означава че клубът има цялата 2019 година като изборен период.

Фернандес планира да свика изборите в средата на 2019, точно когато следващият сезон е свършил. Но сегашната ситуация в първия отбор предизвиква конфликт с някои акционери. Депор изпадна в Сегунда този уикенд и група акционери, водени от Мигел Отеро, планира да изиска избори сега.

Отеро е бившият президент на федерацията на скалите и бивш съветник в Луго. Според "Депорте Кампеон", от седмици той работи за събирането на 5% от капитала, за да поиска избори.

Въпреки че мандатът на Тино Фернандес не е свършил, акционерите могат да го уволнят по всяко време, но за това извънредно събрание е нужно и основно условие е да се съберат 5% от клубния капитал. Точно това Фернандес опита да направи с Лендойро когато последният му мандат изтичаше, макар че по-късно бившият президент успя да удължи мандата си със спорно решение.

Имайки предвид, че капиталът на клуба в момента е около 10 милиона евро, ще е нужно да се съберат 8500 акции, за да имат 5%. Мигел Отеро, който вече е решил да се кандидатира за президент, изглежда вече има 5% от капитала и само чака потвърждението на изпадането, за да подаде документите. Щом го направи, бордът на директорите ще има два месеца да отговори на петицията, по-късно ще бъде свикано извънредно събрание и ще се гласува дали сегашният борд ще бъде уволнен или не. Тогава ще бъде необходимо да се свикат избори.

Мнозина анализатори предвиждат, че е много вероятно да се свика извънредно събрание, но е малко вероятно настоящият борд на директорите да бъде уволнен, защото ще трябват 51% от гласовете, а основните акционери все още подкрепят Тино Фернандес.

Депор изпадна в Сегунда, на "Риасор" тепърва започва буря

Трето изпадане за Депор в рамките на шест сезона в елита. Въпреки късната реакция, ужасната кампания на галисийците им струва ново изпадане.

Депортиво преживя ново изпадане в Сегунда Дивисион. Това е третото изпадане в последните шест участия на галисийците в елита. Това е заслужена развръзка на безпорядъка в клуба, който завърши сезона без спортен директор и след три смени на треньорската позиция.

Отборът опита да реагира в последния момент, но беше твърде късно след резултатите на директните съперници. В предишните две изпадания драмата дойде в последния кръг, но сега е потвърдено три мача преди края.

Изпадането идва в средата на обществена криза в клуба; мнозина привърженици, включително федерацията на скалите, искат избори. Президентът Тино Фернандес обеща пресконференция във вторник или сряда.

Зеедорф е новият треньор на Депортиво, в Ла Коруня очакват да е спасител

Кларънс Зеедорф е новият треньор на Депортиво (Ла Коруня) с който клубът ще опита да се пребори за оставане в Примера. Холандецът пристигна в Галисия в понеделник, а с Депортиво подписа договор до края на сезона с опция през лятото да бъде продължен.

Легендата на Милан заменя на Риасор Кристобал Парало, който беше уволнен в неделя.

Някогашният холандски национал в досегашната си треньорска кариера няма голям опит. Води Милан във втората половина на сезон 2013/14, както и китайския Шенжен от юли до декември 2016 година.

Пред него е сериозна задача - как Депортиво да избегне слизане в Сегунда. Бившият шампион на Испания в момента е на 18-о място в класирането с три точки по-малко от Леванте, който е над зоната на изпадащите.

Депортиво за Зеедорф представлява завръщане в Испания където три и половина години игра за мадридския Реал с който спечели Шампионската лига, Примера и Междуконтиненталната купа.

Зеедорф може да поеме Депортиво

Депортиво посърва в последните седмици, а испанските медии съобщават, че треньорът Кристобал е пред смяна! Ако се решат на тази стъпка - а това може да се случи още в понеделник, в случай, че Ла Коруня днес не победи Леванте - испанците имат наум легендарния Кларънс Зеедорф, твърди Ди Марсио.

Холандецът не е единствената възможност, но е най-звучната, въпреки че още не се е доказал като треньор. Припомняме, Зеедорф досега е водил Милан и китайския Шенжен и в двата клуба се задържа доста кратко. От декември 2016 е без работа...

Депортиво в последния кръг преживя катастрофа на "Сантяго Бернабеу", въпреки че поведе, загуби с 1:7 от Реал, а в последните пет мача спечели едва една точка, така че не е изненадващо, че се намира в зоната на изпадащите...

Депортиво си върна Лукас Перес под наем

Лукас Перес ще играе за Депортиво през този сезон, след като се завърна под наем с възможността за откупуване.

Роденият в Ла Коруня нападател напусна клуба миналото лято в посока Арсенал, а сега ще започне трети сезон на "Риасор".

Перес дойде в Депортиво за пръв път под наем от ПАОК през 2014/15 г, но контузии му попречиха да има постоянство. Изигра 21 срещи, в които отбеляза 6 попадения.

През лятото на 2015 г Лукас се завърна в ПАОК, за да играе в квалификациите за Лига Европа. Преди началото на Ла Лига Депортиво го закупи и това се оказа най-добрият му сезон досега, в който вкара 17 гола в 37 двубоя, което беше от огромно значение Депор да остане в елита.

Голмайсторът започна сезон 2016/17 г в Ла Коруня, вкарвайки победния гол срещу Ейбар в първия кръг на шампионата. Няколко дни по-късно беше закупен от Арсенал.

Лукас има общо 59 мача за Депортиво (58 за първенство и 1 за Купата на Краля) , в които се е разписвал 24 пъти (всичките за първенство).

От Депортиво изказаха благодарности на Арсенал за сътрудничеството през последните дни на трансферния прозорец, за да се завърне Лукас в "синьо-белия" екип в наскоро започналия сезон.

Вятър отнесе покрива на стадиона на Депортиво, отложиха мача

Първият мач от 21-ия кръг на испанското първенство беше отложен.

Причината: вятър отнесе част от покрива на стадион "Риасор" в Ла Коруня, така че дуелът между Депортиво и Бетис трябваше да бъде отложен.

Според новините от Галисия, вятърът, който разпарчатосал част от покрива е бил със скорост 120 км/ч.

Части от покрива са разпръснали по терена и улицата, а прогнозата за времето не предвиждала условията да се подобрят, така че е взето решение мачът да не се проведе.

В съобщение Депортиво отбелязва, че покривът на стадиона е претърпял "сериозна щета" и заради сигурността на привържениците изиграването на срещата е невъзможно.

Новата дата на мача ще се определи скоро.

Дългият път обратно към величието за Депортиво (Ла Коруня)

"Те бяха големи", написа Сид Лоу за Депортиво (Ла Коруня) през 2011 г. "За известно време, те бяха сред най-големите".

Колко бързо забравяме. Забравихме отбор от северозападната провинция на Испания, който не просто беше на нивото на Барселона и Реал (Мадрид), но често ги надминаваше. Отбор с Валерон, Макай, Ривалдо и Бебето сред възпитаниците. Забравихме отбор, който спечели големи надпревари и ги спечели със стил. Забравихме, че някога наричаха Депортиво (Ла Коруня) "Супер Депор", и с пълно основание.

Сега, те вече не са "Супер Депор", а обикновеното старо "Депор".

През 2004 г, единственото нещо което застана между Депортиво (Ла Коруня) и финала в Шампионската лига беше сигналът на Пиерлуиджи Колина и попадението на Дерлей от дузпа. В този полуфинал срещу Порто беше възможността да се достигне истинско величие и те я пропуснаха. Седем години по-късно, те напуснаха топ дивизията на Испания с плач, мутирайки от многогодишен претендент за титлата и европейско страшилище през анонимност в средата на класирането до неодухотворен отбор, който изпадна.

В онази нощ през 2011 г, в която домакинска загуба от Валенсия обрече Депор на първи сезон в Сегунда от 1991 г, двама ветерани, някога виртуозния Валерон и вечно младия Мануел Пабло, гледаха с отчаяние потвърждението на изпадането дошло под формата на гол на Солдадо. Обратно през май 2004 г двамата бяха също толкова съкрушени след загубата от Порто на Моуриньо, но трудно биха си представили, че щяха да са свидетели на последователен упадък. Някъде между историческата победа над Милан с 4:0 на "Риасор" по време на славната европейска кампания и безвкусната загуба срещу Валенсия, всичко тръгна надолу за Депор.

През 2011 г, това дуо беше последният остатък от Супер Депор, чифт реликви бавно залязващи в компанията на по-слаба генерация. Сега на 38, Мануел Пабло, който е в състава година преди Депор да спечели първата си титла в Ла Лига през 1999/2000 г, все още служи на клуба като капитан. Колкото до Валерон, той знаеше какво е усещането да си част от голяма институция потънала безследно. Това беше второто катаклизмично изпадане, което плеймейкърът преживява. Той дойде в Депортиво от Атлетико (Мадрид) през 2000 г, годината в която "дюшекчиите" напуснаха Примера. По много начини, падението на Валероновия Депор повтори пътя на падението на Валероновия Атлети, отбор доведен до дъното от вакханлийската ера Хесус Хил.

Въпреки че играчи като Валерон и Мануел Пабло бяха жизненоважни за Депортиво през добрите и лошите дни, феноменът "Супер Депор" започна и завърши с Аугусто Сесар Лендойро. "Той докосна небето с тях", отбеляза "Ел Паис" през 2009 г - "спаси ги след почти 20 години във втора дивизия и ги направи шампион на Испания (2000 г), две купи (1995 и 2002 г) и обходи Европа. Направи това на цената на създаването на дълг от около 160 милиона евро". Наистина, Лендойро докосна небесата с Депортиво, но не можа да спре връщането на земята.

Той и неговия клуб започнаха взаимния си възход през 80-те години. До този момент, Депор беше почти анонимен провинциален клуб. Голяма част от неговата история се върти в Сегунда Дивисион, докато по-голямата част от сезоните в най-високото ниво са посредствени по отношение на мястото в крайното класиране. Но след влизането в Примера през 1991 г, за пръв път от 1973 г, нещата се промениха бързо за Депор. Преди това фокусиран основно върху финансовото стабилизиране на клуба и подобряването на инфраструктурата, Лендойро започна да инвестира много по-забележимо в играчи.

В състава дойдоха Бебето, Донато и Мауро Силва, както и фигури като Ривалдо, Джалминя, Костадинов, Бегиристайн и Хулио Салинас. Беше похарчено малко богатство, а в цяла Испания се надигнаха глави. Експанзивното развитие на Лендойро, комбинирано с изкусния галисийски треньор, Арсенио Иглесиас - "Лисицата от Артейхо" - имаше почти моментален ефект. Вицешампион на Примера в два поредни сезона - 1993 и 1994 г - по всичко личеше че съдбата на този среден клуб се трансформира, неговия статус заприлича на парвеню. Доказателството за появата на голямата сцена дойде със спечелването на Купата на Краля през 1995 г и последвалата победа с общ резултат 5:1 над Реал (Мадрид) за Суперкупата на Испания.

Наистина, отборът от Ла Коруня можеше да стане шампион през 1994 г, ако Барселона не стимулира играчите на Валенсия да положат допълнителни усилия срещу Депор в решаващия за титлата мач. Десет години преди дузпата на Дерлей да разбие техните сърца отново, друга дузпа отне на Депор радостта. В този случай, пропускът на Мирослав Джукич от Депор се оказа решителен, давайки титлата в ръцете на Барса. Вратарят на Валенсия Гонсалес, който спаси удара, танцуваше като луд в радостта си. През 2011 г, годината в която Депор се завърна в Сегунда, "Ел Конфиденсиал" разкри, че няколко футболисти на Валенсия са получили "състоятелна премия от Барса" в замяна на засилената концентрация в избягването на загуба в онзи мач. Колко иронично е, че преди да подпечата окончателното падение на Депор, именно "Лос Че" написа първата голяма история за лош късмет в ерата "Супер Депор".

През 1998 г начело застана Хавиер Ирурета.

"Хабо" направи малко пътешествие, когато пое треньорския пост в Депор. В предишния сезон той водеше местния враг Селта (Виго), изкачвайки го от средняк до класиране в Купата на УЕФА, но не го води в този турнир. Депор завърши на шест места зад Селта, а Лендойро беше впечатлен достатъчно, за да доведе баския специалист на "Риасор". Селта на Ирурета беше вълнуващ, добре направляван състав - Хабо беше избран за Треньор на годината през 1998 г, заради постиженията си във Виго - показвайки блясъка на Мостовой, Карпин и Мичел Салгадо, той бързо се зае да реформира ставащия все по-муден Депор.

Ирурета беше човек от севера, треньор чиято кариера протичаше почти напълно на север от Месета. Той веднъж направи популярното поклонение Камино де Сантяго, крайъгълен камък на галисийската култура, разбирайки душата на тази океанска провинция.

Въпреки че е баск, той стана почетен галисиец, неоспоримо толкова централен в култа към Депор, колкото Камино е към Компостела. Дори и през 1998 г имаше усещането, че е бил наоколо от цяла вечност, бясно дъвчейки дъвката си на страничната линия още от първия си баски клуб Сестао през 1984 г, същата година, в която Барселона нае Тери Венейбълс за треньор.

Хабо се облагодетелства от факта, че за разлика от лудите директори на Реал и Барса, Лендойро позволяваше на неговите треньори да избират своите трансферни цели. През 2000 г, когато Реал пропусна шанса да привлече Диего Тристан от Майорка, това направи Хабо. В предишната година, Ирурета върна в континентална Испания Рой Макай, след като холандецът плени населението на остров Тенерифе. С него дойде и Виктор и разбира се Мануел Пабло, така бяха положени основите за атака на титлата.

Средната линията винаги е била приоритет за Ирурета. Неговият Депор играеше във формация 4-2-3-1, структура със солидност от централна пирамида от двама дефанзивни халфове и атакуващ плеймейкър. Ирурета разпозна значението на двигателния отсек и през следващите седем години в Депор, той изграждаше отбора около двойна опорна точка. Дали бяха Мауро Силва, Джалминя, Емерсон, Серхио Гонсалес или Алдо Душер, Депор на Хабо никога не беше без солидна основа в средата.

Това позволи на съзидателните и атакуващи футболисти на Ирурета да процъфтят. През годините в състава играха грациозният Валерон, закодираният Виктор, заетият Фран и експлозивният Луке, всички захранващи бичи, клинични нападатели. След Тристан и Макай на хоризонта се появи Валтер Пандиани. Депор имаше внушителен брой атакуващ талант, както и защитна солидност, която да го подкрепя - непроницаемите Найбет, Андраде и Донато бяха за дълго бариера за противниковите атаки, а често и недооценена част от успеха на Депор.

Така че в Ла Лига, Ирурета разполагаше с амунициите да довърши работата започната от Иглесиас, успявайки във втория си сезон, през 1999/2000 г. Когато дойде титлата на Депор, това беше върхът на разказа започнат от Лендойро преди почти десетилетие. Гигантите бяха преодолени, великите сили от Мадрид и Барселона бяха смирени от провинциалисти. Победа за децентрализацията. Все пак, спрямо ресурсите налети от Лендойро, това наистина не беше триумф на малък човек, по-скоро на среден човек.

В ретроспекция, спечелването на титлата през 2000 г се оказа зенитът на "Супер Депор". Претенденти през следващите няколко сезона, "синьо-белите" не успяха да повторят успеха, но се утешаваха, разкъсвайки с откос европейския футбол, кулминирайки с полуфинала през 2004 г. За мнозина чуждестранни наблюдатели, представянията на Депортиво в Европа циментираха легендата за клуба. Поредица от величия бяха победени - Милан, Юве, Байерн и Манчестър Юнайтед бяха пронизани от меча на Депор - континентът си взе бележка. Тези парвенюта от мократа част на Иберия си заслужаваха да се гледат. Но не продължи. Не можеше да продължи.

"Голямата ми грешка беше, че не продавах играчи когато можех", отбелязва Лендойро през 2009 г. "Но илюзията печелеше титли. Сега знам, че трябва да намеря решения на проблемите, които се породиха от тази цел, но както пеят "Сините" от "Риасор" - "Как да забравя, че Депортиво спечели първенството, ако това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало?".

Както се оказа, "голямата грешка" на Лендойро се оказа много по-сериозна. Както мнозина богаташи правят, той претовари ресурсите си. Година след дузпата на Дерлей, Хабо си отиде, както и парите. На тяхно място дойде "политика за младите", която беше повече евфемизъм за отсъствието на средства за трансфери отколкото искрена амбиция за развитие на местните таланти.

Пишейки за Депортиво през 2005 г, Сид Лоу отбеляза: "Трудно е да избегнеш чувството, че това е краят на една ера на "Риасор", да избягаш от усещането за стагнация, отегчение и упадък. Всичко стана равнодушно".

Знаем, че хората с парите спряха нещата. Една по една, звездите напуснаха или се пенсионираха: до 2008 г Луке, Макай, Виктор, Мауро Силва, Джалминя, Пандиани, Капдевия, Душер, Скалони, Колочини, Найбет, Донато, Андраде и Фран изчезнаха. Съставът на Депор беше опустошен в рамките на години, докато самият Хабо беше изгонен през 2005 г след продължителни слухове за негодувание на играчите и недоволство от методите му. Нестабилният Джалминя дори стигна до там, че го удари с глава. Истината е, че играчите надраснаха и клуба, и Хабо. Баскът премина в полупенсия, след като не успя да постигне отново висотите от Галисия, нито в Андалусия, нито в Арагон по време на престоите си в Бетис и Сарагоса.

Междувременно, Реал и Барса върнаха пухкавостта на козината си, изкараха подвитите си опашки и възстановиха доминацията си. Депор отстъпи без много битка, обречен на посредственост от финансовите ограничения и административната апатия. Но когато се случи изпадането, болката не беше притъпена от далновидност. Упадъкът беше нарастващ, осезаем от 2005 г, но отчаянието от удрянето на дъното не беше по-малко тежко.

"Разбира се, през тези години начело на президентството ние също сме допускали грешки", заяви Лендойро при напускането на управителния борд на Депор през 2014 г. "Ние никога на сме отричали (това). Извиняваме се за тях, но ви уверяваме, че всичко винаги беше правено с твърдата цел да видим нашият Депортиво възможно най-високо".

Депор летеше високо и това не може да се отрече. Проблемът беше този, че като Икар, доближи твърде много слънцето.

Изпадането от Ла Лига през 2011 г доведе до положението йо-йо клуб, завърнал се през 2012 г, само за да изпадне отново през 2013 г и да се завърне в елита за 2014/15 г. Въпреки че беше първи в Сегунда 15 седмици, влезе като втори след Ейбар.

Въпреки че завръщане към славните дни изглежда малко вероятно в близко бъдеще или дори в
средни срокове, или в далечното бъдеще - Депор трябва да утвърди статуса си в Примера Дивисион, ако иска да се завърне към положение на знаменитост в испанския футбол. Опитва се със състав лишен от невероятни индивидуалности, каквито имаше някога - където играеха Макай, Тристан и Пандиани, сега е Елдер Пощига, където навремето патрулираха Мауро Силва, Серхио и Валерон, сега стоят Бергантиньос, Медунянин и Домингес.

Все пак трябва да се отбележи, че прокараната от Лендойро политика за младите таланти помогна клубът да се изкачи отново от второто ниво. Сегашният състав включва галисийци като гореспоменатите Бергантиньос и Домингес, както и Лукас, Пабло Инсуа, Сеоане и Хуан Карлос. В контраст със "Супер Депор" ерата, в Ла Коруня разчитат на местни и изглежда нещата са наред. Въпреки че започнаха неубедително, има оптимизъм, че под ръководството на Виктор Фернандес - по съвпадение треньорът, който замени Хабо в Селта - Депор може да продължи участието си на това ниво.

Лендойро си отиде, а Мануел Пабло е последният остатък от славните дни, Депор сега е много по-смирен звяр. Липсва самохвалството от ерата на милениума, заменено от мълчаливото приемане на завръщането към провинциален статус. Но със страстната самоувереност, която дефинираше Депор в неговия връх, мина звездното качество, нюхът, който ги направи любимци на толкова много хора. Обратно, отчаянието от късните години на първото десетилетие на новия век някак затихна, с нежна позитивност към реда на новото време на "Риасор".

Нека не забравяме, че този някога скромен клуб за кратко се издигна над себе си. Единственият проблем беше, че плати скъпо за това. Историята на "Супер Депор" е история за амбиция, излишък и взаимни обвинения. Тя е класическата парабола на възход и падение, завръщането на прокудения син, изиграно в екстремностите от Иберия. Надеждата е, че като по-младия син в този известен библейски пасаж, Депор си е научил урока, а другите очакват неговото завръщане:

"Нека направим пир и празнуваме. Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив: той беше загубен и намерен."

Автогол върна Тереса Ерера във витрината на Депортиво (Ла Коруня)

Депортиво (Ла Коруня) спечели за 18-ти път трофея Тереса Ерера, след като се наложи с 1:0 над Спортинг (Хихон). В предсезонния турнир взеха участие още португалския Спортинг (Лисабон) и уругвайския Насионал (Монтевидео).

Треньорът Виктор Фернандес направи седем промени в състава, който спечели първия мач срещу Насионал. Основните новости бяха дебюта на Исак Куенка като титуляр, Луис Фариня остана на пейката, а Хосе Родригес беше част от стартовия отбор, въпреки проблема в глезена от предния ден.

На вратата беше Фабрисио, Мануел Пабло покриваше дясната зона на защитата, Канела отляво, Алекс и Лопо в центъра на отбраната, Вилк и Хосе Родригес в халфовата линия, Куенка и Кавалейро по крилата, Хуан Карлос плеймейкър и Борха Бастон централен нападател.

Наставникът на Спортинг (Хихон) Абелардо премина към тактика 4-2-3-1. Защитата напрактика беше същата от мача със съименика от Лисабон, а в средата се появи Начо Касес. Мигел Анхел Гереро започна в атака, докато Алекс Серано и Алваро Бустос бяха резервните оръжия отпред.

Хихонци демонстрираха, че трудно ще бъдат побеждавани в Сегунда, създавайки много проблеми на отпочиналия Депортиво в сравнение с първия мач в турнира. Хосе Родригес беше моторът на "синьо-белите", който подобри играта си след влизането на Фариня през втората част.

Депор доминираше от първия съдийски сигнал, имайки притежание на топката и натискайки в атака, но без да създаде положения. Хосе Родригес контролираше пътя на топката, докато в Спортинг заложиха на защита и чакане на възможности за контраатаки.

Първото положение за галисийците дойде в 11-ата минута, когато Мануел Пабло подаде на Хуан Карлос на ръба на наказателното поле, но ударът му премина встрани от вратата. Хихонци застрашиха за пръв път вратата в 17-ата минута след изпълнение на пряк свободен удар от Гереро, но топката докосна стената и не попадна в очертанията.

На домакините им липсваше ритъма от първата среща, Хуан Карлос беше разсеян, Кавалейро не се движеше толкова, а Куенка не беше фактор. С напредване на минутите Спортинг изглеждаше все по-опасен с контраатаките си и от статични положения.

Кавалейро и Куенка разменяха местата си , но единственият начин да се създадат опасности бяха импровизираните движения на крайните защитници. В 25-ата минута Канела проби по лявото крило, финтира противник и стреля, но над вратата.

Тогава отново се наложи Виктор да прави ранна смяна, този път Мануел Пабло отстъпи място на Лауре. Ветеранът изпита проблеми и получи почивка. Мачът ставаше скучен, но най-доброто дойде в последните пет минути на първата част.

Депор се доближи до гол в 39-ата минута, когато дълго подаване беше овладяно от Борха Бастон, който премина вратаря Куеяр, но ударът му беше избит от Иван Ернандес. Изпълнението на ъгловия удар най-сетне донесе гол - центрирането на Хуан Карлос беше засечено от Алекс Серано, който прати топката в собствената си врата. Спортинг опита да отговори с няколко пряк свободни удари, но не затрудни Фабрисио.

Хихонци започнаха по-добре второто полувреме, хвърляйки се в атака. Бустос опита да вкара с нещо между удар и центриране в 46-ата минута. Междувременно в Депортиво станаха факт първите три смени - Фариня, Инсуа и Луизиньо замениха Кавалейро, Лопо и Канела.

Спортинг продължи да е по-добрия състав през вторите 45 минути. В 53-ата Лора засече центриране, но не успя да уцели вратата. Две минути по-късно резервата Пабло Перес по невероятен начин не успя да реализира за астурийците. Спечели загубена топка в наказателното поле, но шутът му беше твърде силен и не намери очертанията.

Мачът се оживи, когато и Депор опита да отбележи с две възможности за Фариня. В 55-ата негов удар от границата на наказателното поле нямаше достатъчно точност, а минута след него Начо Касес отправи първия шут в рамката за Спортинг. Топката се движеше ниско и беше уловена от Фабрисио.

Лукас Перес дебютира за Депортиво, заменяйки Куенка. Игра по дясното крило и прекара повече време на земята, след като няколко пъти беше спънат. След това Хуан Домингес замени Хуан Карлос, Хосе Родригес продължи да е най-добрия в редиците на домакините, а Фариня запълни липсващата широта през първата част.

В 73-ата минута Пабло Перес изпусна още един голям шанс, след самостоятелен пробив от десния ъгъл на наказателното поле. Депор отвърна с удар с глава на Фариня минал на сантиметри покрай гредата в 75-ата минута, а една по-късно аржентинецът центрира за Вилк, който също не уцели вратата. В последните десет минути нямаше голови възможности, а
Луизиньо беше ударен и сменен от Яго Лопес.

Така Депортиво тримуфира с купа №18 в 69-ото издание на турнира Тереса Ерера, чийто домакин е.

Депортиво (Ла Коруня) - Спортинг (Хихон) 1:0 (1:0)

1:0 Алекс Серано (40 мин - автогол)

Депортиво (4-2-3-1): Фабрисио, Мануел Пабло (Лауре - 29 мин), Лопо (Инсуа - 46), Алекс Бергантиньос, Канела (Луизиньо - 46) (Яго Лопес - 88), Хосе Родригес, Вилк, Куенка (Лукас Перес - 61), Хуан Карлос (Хуан Домингес - 72), Кавалейро (Фариня - 46), Борха Бастон

Спортинг (4-2-3-1): Куеяр, Лора, Хулио (Луис Ернандес - 61), Иван Ернандес Алекс Мендес (Пабло Перес - 46 мин), Серхио Алварес (Карлос Кастро 61), Начо Касес, Хара, Серано (Исма Лопес - 46), Бустос (Шчепович - 71), Гереро (Барера - 61)

Жълти картони: Луизиньо (Д), Пабло Перес (С)

Съдия: Карлос Веласко Карбайо
Стадион: "Риасор", 15 000 зрители

Краят на една епоха: Валерон напусна Депортиво със сълзи на очи

Едно от най-тъжните неща в съботната вечер беше потвърждението, че Валерон напуска Депортиво (Ла Коруня). Той призна, че е твърде изморен и още не е взел решение дали спира с футбола или не.

Драматични сцени имаше в залата за пресконференции. Хуан Карлос Валерон се изправи пред медиите един час след изпадането на Депортиво и потвърди, че напуска след тринадесет години в клуба. Президентът Лендойро и целият отбор присъстваха на разговора му с репортерите.

Канарската легенда призна, че напуска клуба, защото е уморен след толкова много страдания, но няма да спира с футбола, поне засега, въпреки че не е подписал с друг отбор. „Тук съм, за да кажа, че напускам Депортиво (Ла Коруня). Моето време в Ла Коруня приключи. Боли ме за случилото се тази вечер“, сподели иконата на „Риасор“.

„Взех решението преди няколко седмици, за нещастие не постигнахме целта си. С цялата си любов искам да благодаря на всички вас за всичко, което преживях тук. Това не е пенсиониране, просто времето ми в Депор свърши. Прекарах много години тук и съм уморен. На границата съм“, допълни Валерон. В този момент футболистът започна да плаче, а хората в стаята го аплодираха. „Прекарах страхотни години тук, но последните сезони ми дойдоха в повече. Уморен съм“, призна той.

Плеймейкърът не потвърди какво ще се случи с него сега. „Нека видим какво ще е бъдещето ми. Сега трябва да мисля какво да правя. Не съм решил. Оставям вратата отворена. Може и в следващите седмици да сложа край на кариерата си. Не знам какво предстои. Може би ще продължа да играя, но се нуждая от нещо различно. Да се насладя“.

„Депортиво винаги ще бъде в сърцето ми“, допълни ветеранът. Тогава заговори Лендойро, след като Валерон едва говореше. Президентът на Депор разкри, че все още се опитва да го убеди да остане, но въпреки това призна, че клубът ще му организира прощален мач в идните седмици. Другият, който каза няколко думи беше Мануел Пабло. „Половината от моя живот си тръгва с него“, сподели емоционално защитникът.

Могъщият дух на „Риасор“ и Депор разклатиха Барселона

Забележителен и исторически мач на „Риасор“. Депор губеше с 0:3 в 17-ата минута и се усещаше страх от най-лошото, но отборът реагира и никога не загуби вяра срещу мощния Барса. Всичко завърши с девет гола, които разбиха няколко висоти.

Две различни части през първото полувреме – в началото Барселона притисна изплашен Депор, който допусна три гола за 17 минути, а после реакция на галисийците и две попадения за тях, след като Олтра промени схемата на 4-1-4-1. Местните мечтаеха за изравняването, но Фабрегас, който направи три асистенции през тази част, изведе Меси за 4:2 преди почивката.

Сценарият на мача беше ясен още преди началото му – Барселона владееше топката, докато Депор изчакваше в защита, опитвайки се да изненада на контраатака. Галисийците бяха изненаданите, допускайки два бързи гола. Само две минути след първия съдийски сигнал Фабрегас даде перфектен пас между централните нападатели, за да остави Жорди Алба сам срещу Арансубия и левият бранител се разписа.

Пет минути по-късно Меси подаде топката на ръба на наказателното поле към Кристиан Тейо, който финтира Айосе и отбеляза, шутирайки мощно покрай Арансубия. До десетата минута каталунците можеха да вкарат още два пъти, но вратарят на Депор отби ударите на Иниеста.

Проблемът срещу Барса беше тактиката на Олтра, защото съставът на Депор допусна две големи грешки – първата беше да пробва капана на засадата, за да притисне халфовата линия на съперника, а втората постоянната загуба на топката в собствената половина. Комбинирани двете убиха Депортиво, карайки Барселона да се чувства доста удобно в намиране на дупки в отбраната на Олтра.

Депортиво беше в шок и не знаеше как да реагира, така че Барселона продължи да натиска и отбеляза трети гол с третия си удар във вратата. Отново Фабрегас беше асистент, а Меси се разписа с шут от границата на наказателното поле.

„Риасор“ протестира и публиката започна да окуражава играчите и тогава започна реакцията. В следващите минути Депор беше близо до гола на два пъти – първо Рики уцели гредата след удар с глава, макар и да беше в засада (20 мин), а по-късно Алекс Бергантинос стреля от ръба на наказателното поле, но Валдес изби над вратата (22 мин).

Барселона все още беше опасен, но Депор живна и се разписа след контраатака, започната от Рики. Мадридчанинът дриблираше с топката в средата на терена, преминавайки двама съперника преди да бъде фаулиран от Масчерано, на пръв поглед извън наказателното поле, но съдията Парада Ромеро отсъди дузпа. Пици използва възможността, пращайки Валдес в грешния ъгъл. В този момент Масчерано вече имаше жълт картон и можеше да бъде изгонен.

Сега Депортиво изглеждаше по-фокусиран, изоставайки с два гола, а Барса винаги представляваше опасност, но галисийците се бранеха по-добре и по-важното – отнемаха топката в средата на терена, което им позволи да осъществят няколко опасни контраатаки.

Разликата дойде от промяната на схемата – Олтра заложи на 4-1-4-1, като Валерон запази позицията си на терена, а Алекс Бергантинос получи по-офанзивна роля, което допринесе за по-добър баланс в състава.

„Риасор“ се развълнува и галисийците вкараха отново. Центриране от ъглов удар на Пици се отклони в гърба на Масчерано и топката попадна на пътя на Алекс Бергантинос, който отправи силен шут от ръба на наказателното поле. Валдес трябваше да спре топката, но тя се изплъзна от ръцете му и Депор мечтаеше за изравняване. Това беше първи гол за халфа за този сезон и гол номер 1200 за Депортиво на „Риасор“ в Примера Дивисион.

Феновете също мечтаеха за изравнителното попадение, но нова комбинация между Фабрегас и Меси успокои нервите на Барса. След бързо изпълнен пряк свободен удар бившият капитан на Арсенал изведе аржентинеца, който не се провали в наказателното поле, преодолявайки Арансубия.

С шест гола през първото полувреме нещата изглеждаха необичайно, Барса изглеждаше нервно в края и вълнението нарастна с още три гола през втората част. Гостуващият отбор имаше владението над топката, но Депор никога не загуби вяра и се бори до последната минута с желание да вземе точка.

Второто полувреме не можеше да започне по-добре, след като Депортиво вкара след две минути игра. Рики беше фаулиран на границата на наказателното поле, а Пици се разписа сензационно от пряк свободния удар. За да стане още по-интересно Масчерано беше изгонен в 49-ата минута, след като удари Рики в лицето с неволо действие. Може би беше малко сурово наказание, но истината е, че аржентинецът играеше по ръба от получаването на първия жълт картон през първата част. Той беше най-грубият от барселонците с три нарушения на сметката си.

Барселона остана с човек по-малко за последните 40 минути, но все още беше опасен отбор. В 53-ата минута Меси уцели гредата след изпълнение на пряк свободен удар, а две минути по-късно резервата Педро не преодоля Арансубия, след като остана очи в очи с него. Депор също създаваше голови възможности. Зе Кастро стреля с глава във вратата след ъглов удар, а Пици (59 мин) и Рики (62 мин) шутираха в очертанията, но и трите опита бяха спасени от Валдес.

Тогава Олтра извърши двойна смяна, пускайки Нелсон Оливейра и Хавиер Камуняс на местата на Бруно Гама и Валерон. Двамата нямаха пряко влияние над мача, който продължи да бъде открит. Депор атакуваше, а Барса отговаряше с бързи атаки.

Отговорът на Виланова беше да включи Шави Ернандес от пейката и отборът му започна да брани владението на топката, движейки я по тревата в търсене на пробойни в отбраната на Депор. Това беше най-добрият отговор на натиска на Депортиво.

Депор загуби издръжливост и Барселона щеше да отбележи пети гол, а негов автор стана Меси с една от добре познатите си солови акции. Премина Марчена и Лауре, за да огорчи Арансубия с диагонален удар.

Мачът изглеждаше приключил, но Депор имаше нужда само от минута, за да върне интригата. Оливейра центрира отляво на пътя на Пици, който се опита да овладее топката с гръб към вратата, но левият бранител Жорди Алба я отклони в опит да я подаде на Валдес, но вместо това прехвърли собствения си вратар, за да вкара четвъртия гол за галисийците.

Това беше шокиращо за Барса, каталунците бяха брилянтни, но все още не си бяха осигурили трите точки и може би по тази причина изглеждаха много нервни в последните десет минути. Депор натисна и Олтра позволи на Саломао да дебютира в Примера, заменяйки Рики. Домакините не можаха да изравнят, макар и в ъгловия удар в последната минута да се опита да се разпише и вратарят Арансубия.

Малко загуби могат да бъдат толкова окуражаващи, колкото тази. Барса беше съкрушителна сила, Фабрегас направи три асистенции, Меси вкара хеттрик, но Депор, въпреки ясните си проблеми в защита, отговори на всеки удар и никога не загуби надежда да завоюва точка от тази среща, всичко това след 0:3 в 17-ата минута. Без съмнение мотивация преди локалното дерби срещу Селта (Виго).

Депортиво остана в зоната на изпадащите след четвърта поредна загуба в Ла Лига. „Риасор“ видя девет гола за пръв път от победата с 10:1 срещу Леида преди повече от 60 години – 5 ноември 1950 г. Също така Депор за пръв път загуби на своя дом, след като е отбелязал четири гола. Единственият подобен прецедент беше равенството 4:4 срещу Реал Сосиедад през сезон 1949/50 г. Хората на Олтра вече се готвят за галисийското дерби идната събота на „Балайдос“.

Депортиво (Ла Коруня) – Барселона 4:5 (2:4)

0:1 – Жорди Алба (3 мин)

0:2 – Тейо (7)
0:3 – Меси (17)

1:3 – Пици (26) дузпа
2:3 – Алекс (37)
2:4 – Меси (43)

3:4 – Пици (47)

3:5 – Меси (76)
4:5 – Жорди Алба (78) автогол

Депортиво (4-2-3-1): Арансубия, Лауре, Марчена, Зе Кастро, Айосе, Алекс Бергантинос, Абел Агилар, Бруно Гама (60 мин – Оливейра), Валерон (60 – Камуняс), Пици, Рики (78 – Саломао)

Барселона (4-3-3): Валдес, Монтоя, Масчерано, Сонг, Жорди Алба, Бускетс, Фабрегас (60 – Шави), Иниеста, Тейо (55 – Педро), Меси, Вия (53 мин – Адриано)

Съдия: Хосе Луис Парада Ромеро

жълти картони: Алекс Бергантинос, Айосе, Валерон, Лауре (Д), Иниеста, Фабрегас, Меси, Масчерано (Б)

червен картон: Масчерано (Б)

Стадион: „Риасор“, 33 000 зрители

Статистика:

владеене на топката

37% - 63%

опити за гол

10 – 8

общ брой удари

13 – 10

удари във вратата

8 – 7

спасявания на вратарите

1 – 5

ъглови удари

5 – 1

засади

4 – 1

нарушения

12 – 13

точност на подаванията
85,25% - 91,32%

Геният на Валерон бута Депортиво обратно към елита

Вестниците аплодираха реакцията на Депортиво след загубата от Алкоркон и основно голямото представяне на Валерон, който за пореден път освети пътя с шоу, включващо три асистенции.

"Ла Опинион а Коруня": Депортиво реагира по възможно най-добрия начин след мача с Алкоркон, с нов успех с 4:0, приготвен в първите 15 минути, благодарение на магическата пръчка на Хуан Карлос Валерон. "Кльощавия" асистира за първите три гола, поведе отбора към страхотно начало, което подобава на всеки отбор, който иска да влезе в Примера. Трудно оставяше шанс на съперника. В контраст с двубоя от миналата седмица този път никой не спести усилия. Никой не се отнесе. Всички играчи раздадоха сили да победят лидера, отбор, който още не се беше събудил от дрямка, когато вече губеше с три гола.

Еухенио Кобас

"Ла Вос де Галисия": Изключителен отговор на спешното положение. Депортиво отговори на първото спешно обаждане по невероятен начин. Голът на Гуардадо даде начало на партито, което продължи Валерон. Фамозно представяне на "Кльощавия", който демонстрира най-доброто от репертоара си, изработвайки два гола за Бергантинос, напомняйки какъв голям футболист е в Европа.
Вчера се случи пълно отмъщение за станалото в Алкоркон. В онзи мач видяхме три гола в първите 16 минути, но този път толко вкара Депор. С повече усилия, защото Гуадалахара игра доста по-добре от Депортиво на Санто Доминго, Гуадалахара направи само една голяма грешка: да предложи пространство на Депортиво на "Риасор". Може би заслужаваше нещо повече заради смелото си поведение, но то беше футболно самоубийство.

Без Бергантинос, който се разписа два пъти, играчите на мача бяха Валерон и Гуардадо. Малко повече може да бъде казано за "Кльощавия". За мексиканеца - успя да избегне контузия и вече има три гола и предлага солидни изяви, превръщайки се във фундаментален елемент, който решава двубои в полза на своя отбор. Той откри резултата със страхотен удар, но в Барселона вече вкара един от най-хубавите голове на годината и подаде за други два на Ласад, докато срещу Сабадел отбеляза втория и асистира за първия на Валерон. Очевидно, че в Примера беше принуден да бъде решителен, а в Сегунда ще бъде още по-знаков. Засега "Принца" си върши работата.

Фернандо Идалго

"Ла опинион а Коруня": Грехът на Валерон. Гуадалахара плати последствията да не покрие Валерон. Не разбирам как отбор може да даде свобода на движение на канареца. Това беше ключът. В допълнение мача показа, че Гуардадо е по-пълноценен, когато играе на другия фланг. Мачове като този вчера трябва да служат за разпределение на Валерон. Да не забравяме, че първенството е 42 кръга.

В първото полувреме заради лошото покриване на канареца отборът игра с повече хора пред топката, имаше повече комбинативност и това обяснява ефективността в първите минути. През втората част Депортиво изпитваше някои проблеми в резултат на анархия в защитата. Саломао оформи крайното 4:0, но продължава да е играч, който в доста минути се разхожда по терена.

Луис Родригес Вас

"Ла Вос де Галисия": Така трябва да се плащат дълговете. Играчите на Депортиво се завърнаха засрамени от Алкоркон, но при първата възможност пред своите привърженици демонстрираха, че предния мач е футболен инцидент, който може да се случи на всеки отбор, независимо колко е високо нивото на игра. Гледайки изявите на Депортиво галисийският отбор е сред тези с големи шансове да се завърне в Дивизията на Честта. Това, макар хубаво за изричане, трябва да бъде демонстрирано на терена в моменти, когато ще бъдат срещани по-солидни съперници от Гуадалахара, отбор, който дойде на "Риасор" като лидер, но след четвърт час вече беше слязъл от автобуса.

Галисийските голове дойдоха по същия начин, като в Мадрид, но в обратната врата. След 15 минути резултатът беше 3:0, а крайния 4:0, докато миналия мач в Мадрид остави отбора в съмнения, а привържениците с притеснения, днес всичко беше самочувствие. Така трябва да си плащаш дълг.

Висенте Лейрача

"Ел Паис": След третия гол на Депор, вторият, който Валерон даде на Алекс Бергантинос. Контузените играчи бяха на трибуните, станаха на крака да ръкопляскат и се спогледаха. Дори професионалистите, които делят всекидневната работа с Валерон бяха изненадани, но Валерон е суперлативен и уникален футболист, който бута Депортиво обратно към Примера Дивисион, благодарение на чудесата си. Той е половината отбор на Депортиво, светлината, която заслепява недостатъците на отбор, който все демонстрира стил.

От декорирания Гуадалахара, непобеден досега, идва повече сигурност. Отборът е силен, играе директен футбол, анонимни играчи търсят място под слънцето на елита с шумен треньор, който води отбора от тъча. Изненадващо е, че бдителността на Валерон беше успокоена, както могат само група луда глави. Гуардадо откри резултата с първото си приближаване към вратата, а Гуадалахара отговори с удар с глава на Райън Харпър, който уцели гредата. Депортиво беше наранен, след случилото се в Алкоркон, но съмненията бяха разсеяни от два гениални паса на "Кльощавия", измамващо подаване над защитата и няколко невъзможни финта в наказателното, за да се види какво може дефанзивният халф Бергантинос. Три гола на сметката, след които Депор дозира усилията, но не страда както обикновено. Изчака контраатаките, за да закръгли резултата и успя в една от малкото изяви на Хесус Васкес, който остави Саломао очи в очи срещу Сайсар.

Кудейро

"Ел Дигитал Депортиво": Нищо сериозно. Да загубиш на "Риасор" влиза във всички сметки. Истина е, че загубата е голяма, със сигурност прекалено голямо наказание за Гуадалахара, който беше нокаутиран от първия съдийски сигнал, с три крошета, които сложиха край на всякакви илюзии само за 15 минути.

Депортиво отвори нова страница след поражението от Алкоркон с убедителна победа на "Риасор" срещу лидера Гуадалахара, отбор, който падна след първия четвърт час (4:0), неуспявайки да наруши увереността на мексиканеца Андрес Гуардадо, мерникът на Алекс Бергантинос и над всичко таланта на Хуан Карлос Валерон.

Легендите никога не умират

21 май 2011 г ще остане като черен ден в историята на испанския футбол. След 20 славни години в Примера Депортиво (Ла Коруня) напусна елита. Дали заради слабата си атака, дали заради грешките на управлението, дали заради фактори, които не можеха да бъдат променени. "Синьо-бялата" магия, която очарова милиони привърженици по света, напусна стадион "Риасор". Лудата публика донесе прословутия си дух, но дори той не беше достатъчен. Дори гредите обърнаха гръб на галисийския колос.

Депортиво е основан през 1906 г, а от основаването на системата на испанските първенства през 1928 г, с изключение на две години, е играл в най-горните две дивизии. През сезон 1991/1992 г "синьо-белите" се завърнаха в елита, като за 19 години 16 пъти завършваха в първата половина на таблицата. Клубът беше редовен участник в европейските клубни турнири, като пет поредни сезона участва в Шампионската лига, където достигна полуфиналите през 2004 г.

Домът на отбора е "Риасор", който разполага с капацитет от 34 600 места. Построен е през 1944 г. Традиционният домакински екип е синьо-бяла тениска, сини гащета и сини чорапи. Най-големият враг е Селта (Виго), а мачовете помежду им са известни като галисийското дерби. В продължение на 18 години Депортиво нямаше загуба като домакин срещу Реал (Мадрид). Рекорд с който не може да се похвали никой друг клуб.

През сезон 1940/1941 г в Ла Коруня за пръв път влизат в елита и завършват на четвърто място в крайното класиране! През следващите три години клубът е 9-ти, 12-ти и 14-ти, което през 1945 г му коства изпадането. Депор се връща веднага, но през 1946/1947 г отново изпада. През 1948 г отново се връща сред най-добрите.

Участието на отбора в елита го кара да построи "Риасор", който е открит на 28 октомври 1944 г с шампионатен мач срещу Валенсия. По ирония на съдбата точно този клуб ще изиграе на два пъти решителна роля срещу Депор. През 40-те години ключов играч за "синьо-белите" е вратарят Хуан Акуня. Между 1942 и 1951 г той печели четири награди "Замора", което го прави вторият най-награждаван страж в испанския футбол.

Първото "златно" десетилетие за клуба идва в периода 1948-1957 г. През 1949/1950 г под ръководството на аржентинеца Алехандро Скопели Депор става вицешампион, завършвайки на точка зад Атлетико (Мадрид). През 1953 г начело застава Еленио Ерера, който по-късно ще направи италианския Интер двукратен шампион на Европа. За отбора играят легендите Пахиньо и Луис Суарес.

След изпадането от Примера през 1957 г започва период на влизане и излизане от елита. Депор се връща през 1962, 1964, 1966, 1968 и 1971 г, изпадайки през 1963, 1965, 1967, 1970 и 1973 г. По това време клубът се гордее с една от най-добрите школи в страната. Негови възпитаници са Амансио Амаро, Северино Рейя, Хосе Луис Велосо и Хаиме Бланко, които по-късно са национали на Испания.

От 1973 г започва тъмният период в историята на отбора от Ла Коруня. През тази година Депортиво изпада до третата дивизия. За пръв път в историята си. На следващия сезон се завръща в Сегунда и остава до края на десетилетието. През 1980 г Депор отново изпада в третия ешелон, който вече носи името Сегунда Б. Отново един сезон е достатъчен за завръщане. В трета дивизия лакорунци играят срещу Селта, като дербитата им са най-посещаваните мачове в историята на този шампионат.

През сезон 1987/1988 г Депор се спасява от трето изпадане от Сегунда, като в последните секунди на добавеното време Висенте Селейро бележи на Расинг Сантандер в последния мач за сезона. За мнозина от почитателите на Депор този гол е знаков за края на тъмната епоха и начало на възраждането. През периода клубът е в тежка финансова криза и вътрешни проблеми, като почти всяка година сменя треньорите. Лятото на 1988 г донася промяната на "Риасор". Новият борд на директорите е оглавен от Аугусто Сесар Лендойро. По това време Депор има дългове в размер на 600 милиона песети, 15 години без елитен футбол и липса на организация в икономическо и спортно естество.

Асенио Иглесиас, бивш футболист и треньор, отново е в клуба през 1988/1989 г, когато прави пробив в Купата на Краля до полуфиналите. На този етап Депор е спрян от Реал Валядолид. На следващата година отборът достига до плейофи за влизане в Примера, но губи от Тенерифе. През 1990/1991 г след 18 години прекъсване в Ла Коруня празнуват завръщането. Депортиво е вицешампион на втора дивизия.

През 1991/1992 г Депор се бори за оцеляването си, като се спасява след плейоф от два мача срещу Реал Бетис. В състава личат имената на играчи като Лопес Рекарте, Пако Лиано, Клаудио Бараган, Хосе Луис Рибера, Адолфо Алдана, Донато, както и на местната надежда Фран и новите бразилци Бебето и Мауро Силва. На следващата година Депортиво се наслаждава на силен сезон, завършвайки на трето място. За пръв път клубът се класира за международен турнир. Бебето грабва приза "Пичичи" за голмайстор, а Пако Лиано - "Замора" за най-добър вратар. В домакинството на Реал (Мадрид) Депор прави исторически мач. След като изостава с 0:2 на полувремето, печели с 3:2 и слага началото на 18 години без поражение на своя земя от "Белия балет".

През 1993/1994 г Депортиво отново записва чудесен сезон, като през повечето време води в класирането. В последния кръг е на върха и играе срещу намиращия се в средата на таблицата Валенсия, като победа със сигурност ще донесе първа титла. Намиращият се на точка зад Депор Барселона, воден от Йохан Кройф, е обвинен, че плаща на валенсианци да бият "синьо-белите". Двубоят е оспорван, а в края Серер фаулира Нандо за дузпа и "Риасор" полудява. Сръбският защитник на домакините Мирослав Джукич бие от бялата точка, но вратарят Гонсалес хваща удара. Стражът започва да се радва неистово, въпреки че отборът му няма за какво да играе през този сезон. Това е прието като доказателство, че Барселона е стимулирал финансово играчи на "прилепите". Титлата е загубена, но Пако Лиано грабва втора поредна награда "Замора", след като в 38 мача е допуснал едва 18 гола. Депор дебютира в Европа, побеждавайки Олборг и Астън Вила, но на 1/8-финалите губи от Айнтрахт (Франкфурт). В цяла Испания клубът вече е известен като "СуперДепор" и получава хвалби, че се бори за титлата срещу гигантите.

През 1994/1995 г отборът прави пореден силен сезон, ставайки отново вицешампион. Този път след Реал (Мадрид). В Купата на УЕФА отново следва отпадане от немски тим, но този път е Борусия (Дортмунд). "Синьо-белите" стигат до първия си финал за Купата на Краля. По ирония на съдбата съперник е Валенсия. На 24 юни 1995 г на стадион "Сантиаго Бернабеу" в Мадрид до 83-ата минута резултатът е 1:1. Заради силна буря и наводнен терен реферът Гарсия-Аранда прекъсва срещата. Взето е решение мачът да се доиграе три дни по-късно. Седем магически минути за "СуперДепор", след като удар с глава на Алфредо Сантаелена носи първия голям трофей в клубната витрина.

Ла Коруня ликува още по-могъщо през 1999/2000 г. Шест години след драмата на "Риасор" - тилата пристига там където й е заслуженото място. С треньор Хавиер Ирурета и футболисти като Джалминя, Фран, Рой Макай и Мауро Силва, Депор завършва на пет точки пред Барселона и Валенсия. Крайбрежният град с 200 000 души население става най-малкото населено място в Испания, което може да се похвали с царската футболна корона.

В периода 1992/1993 - 2003/2004 г "СуперДепор" става шампион, четири сезона завършва втори и в още четири е трети. Печели две купи и три суперкупи на Испания.
Депортиво участва пет пъти в Шампионската лига, пет пъти в Купата на УЕФА, веднъж в Купата на носители на национални купи и веднъж в Интертото. През сезон 2003/2004 г "СуперДепор" достига до 1/2-финалите в Шампионската лига, където губи след 0:0 и 0:1 от бъдещия носител Порто. В 1/4-финалите "Риасор" стана свидетел на исторически мач, в който беше смазан действащия шампион Милан с 4:0. В първия мач в Милано галисийците бяха победени с 1:4 и никой не им даваше никакви шансове. Валтер Пандиани, Хуан Карлос Валерон и Луке направиха 3:0 до почивката. Последният пирон в ковчега на "росонерите" заби Фран. Депортиво втрещи света и стана първият отбор преобърнал дефицит от три гола в Шампионската лига.

През 2001 г "СуперДепор" сътвори чудо. Изоставайки с 0:3 в 55-ата минута при домакинството си на ПСЖ в груповата фаза на Шампионската лига, страшилището спечели двубоя с 4:3. Хеттрик на Валтер Пандиани и попадение на Тристан прекършиха французите, за да хвърлят 35 000 по трубините на "Риасор" в екстаз.

В Ла Коруня са преживявали радостта от победи над Астън Вила, Розенборг, Борусия (Дортмунд), Панатинайкос (2 пъти), Арсенал (3 пъти), Хамбургер, ПСЖ (2 пъти), Галатасарай, Лийдс (2 пъти), Манчестър Юнайтед (3 пъти), Ювентус (3 пъти), Байерн (2 пъти), Ланс, Милан (2 пъти), Базел, ПСВ Айндховен, Монако, АЕК, Нюкасъл (2 пъти), Олимпик (Марсилия), Бран, Фейенорд, Нанси.

Известни играчи на Депортиво:

световни шампиони - Бебето, Мауро Силва, Ривалдо (Бразилия), Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания)

европейски шампиони - Луис Суарес, Амансио, Хосе Висенте Траин, Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания), Силвен Вилтор (Франция)

носители на Копа Америка - Бебето, Сезар Сампайо, Джалминя, Мауро Силва, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Серхио Даниел Мартинес (Уругвай)

носители на Купата на Африка - Жак Сонго о (Камерун), Питър Руфай (Нигерия)

носители на Златната купа - Омар Браво (Мексико)

носители на Купата на конфедерациите - Бебето, Сесар Сампайо, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Силвен Вилтор (Франция)

олимпийски шампиони - Хосе Емилио Амависка, Хавиер Манхарин (Испания), Фабрицио Колочини (Аржентина)

Други видни фигури - Хуан Карлос Валерон, Фран, Донато, Даниел Арансубия, Алберто Лопо, Хосе Франсиско Молина, Емил Костадинов, Ромеро, Мануел Пабло, Славиша Йоканович, Мирослав Джукич, Воро, Нуредин Найбет, Рой Макай, Милош Хрстич, Валтер Пандиани, Педро Паулета, Диего Тристан, Андрес Гуардадо, Хавиер Арисменди, Диего Колото, Лионел Скалони

Депортиво (Ла Коруня) има верни поддръжници по цял свят. Фенсайтове посветени на магьосникът от "Риасор" има на арабски, руски, полски, български и в редица други страни.