Дългият път обратно към величието за Депортиво (Ла Коруня)

"Те бяха големи", написа Сид Лоу за Депортиво (Ла Коруня) през 2011 г. "За известно време, те бяха сред най-големите".

Колко бързо забравяме. Забравихме отбор от северозападната провинция на Испания, който не просто беше на нивото на Барселона и Реал (Мадрид), но често ги надминаваше. Отбор с Валерон, Макай, Ривалдо и Бебето сред възпитаниците. Забравихме отбор, който спечели големи надпревари и ги спечели със стил. Забравихме, че някога наричаха Депортиво (Ла Коруня) "Супер Депор", и с пълно основание.

Сега, те вече не са "Супер Депор", а обикновеното старо "Депор".

През 2004 г, единственото нещо което застана между Депортиво (Ла Коруня) и финала в Шампионската лига беше сигналът на Пиерлуиджи Колина и попадението на Дерлей от дузпа. В този полуфинал срещу Порто беше възможността да се достигне истинско величие и те я пропуснаха. Седем години по-късно, те напуснаха топ дивизията на Испания с плач, мутирайки от многогодишен претендент за титлата и европейско страшилище през анонимност в средата на класирането до неодухотворен отбор, който изпадна.

В онази нощ през 2011 г, в която домакинска загуба от Валенсия обрече Депор на първи сезон в Сегунда от 1991 г, двама ветерани, някога виртуозния Валерон и вечно младия Мануел Пабло, гледаха с отчаяние потвърждението на изпадането дошло под формата на гол на Солдадо. Обратно през май 2004 г двамата бяха също толкова съкрушени след загубата от Порто на Моуриньо, но трудно биха си представили, че щяха да са свидетели на последователен упадък. Някъде между историческата победа над Милан с 4:0 на "Риасор" по време на славната европейска кампания и безвкусната загуба срещу Валенсия, всичко тръгна надолу за Депор.

През 2011 г, това дуо беше последният остатък от Супер Депор, чифт реликви бавно залязващи в компанията на по-слаба генерация. Сега на 38, Мануел Пабло, който е в състава година преди Депор да спечели първата си титла в Ла Лига през 1999/2000 г, все още служи на клуба като капитан. Колкото до Валерон, той знаеше какво е усещането да си част от голяма институция потънала безследно. Това беше второто катаклизмично изпадане, което плеймейкърът преживява. Той дойде в Депортиво от Атлетико (Мадрид) през 2000 г, годината в която "дюшекчиите" напуснаха Примера. По много начини, падението на Валероновия Депор повтори пътя на падението на Валероновия Атлети, отбор доведен до дъното от вакханлийската ера Хесус Хил.

Въпреки че играчи като Валерон и Мануел Пабло бяха жизненоважни за Депортиво през добрите и лошите дни, феноменът "Супер Депор" започна и завърши с Аугусто Сесар Лендойро. "Той докосна небето с тях", отбеляза "Ел Паис" през 2009 г - "спаси ги след почти 20 години във втора дивизия и ги направи шампион на Испания (2000 г), две купи (1995 и 2002 г) и обходи Европа. Направи това на цената на създаването на дълг от около 160 милиона евро". Наистина, Лендойро докосна небесата с Депортиво, но не можа да спре връщането на земята.

Той и неговия клуб започнаха взаимния си възход през 80-те години. До този момент, Депор беше почти анонимен провинциален клуб. Голяма част от неговата история се върти в Сегунда Дивисион, докато по-голямата част от сезоните в най-високото ниво са посредствени по отношение на мястото в крайното класиране. Но след влизането в Примера през 1991 г, за пръв път от 1973 г, нещата се промениха бързо за Депор. Преди това фокусиран основно върху финансовото стабилизиране на клуба и подобряването на инфраструктурата, Лендойро започна да инвестира много по-забележимо в играчи.

В състава дойдоха Бебето, Донато и Мауро Силва, както и фигури като Ривалдо, Джалминя, Костадинов, Бегиристайн и Хулио Салинас. Беше похарчено малко богатство, а в цяла Испания се надигнаха глави. Експанзивното развитие на Лендойро, комбинирано с изкусния галисийски треньор, Арсенио Иглесиас - "Лисицата от Артейхо" - имаше почти моментален ефект. Вицешампион на Примера в два поредни сезона - 1993 и 1994 г - по всичко личеше че съдбата на този среден клуб се трансформира, неговия статус заприлича на парвеню. Доказателството за появата на голямата сцена дойде със спечелването на Купата на Краля през 1995 г и последвалата победа с общ резултат 5:1 над Реал (Мадрид) за Суперкупата на Испания.

Наистина, отборът от Ла Коруня можеше да стане шампион през 1994 г, ако Барселона не стимулира играчите на Валенсия да положат допълнителни усилия срещу Депор в решаващия за титлата мач. Десет години преди дузпата на Дерлей да разбие техните сърца отново, друга дузпа отне на Депор радостта. В този случай, пропускът на Мирослав Джукич от Депор се оказа решителен, давайки титлата в ръцете на Барса. Вратарят на Валенсия Гонсалес, който спаси удара, танцуваше като луд в радостта си. През 2011 г, годината в която Депор се завърна в Сегунда, "Ел Конфиденсиал" разкри, че няколко футболисти на Валенсия са получили "състоятелна премия от Барса" в замяна на засилената концентрация в избягването на загуба в онзи мач. Колко иронично е, че преди да подпечата окончателното падение на Депор, именно "Лос Че" написа първата голяма история за лош късмет в ерата "Супер Депор".

През 1998 г начело застана Хавиер Ирурета.

"Хабо" направи малко пътешествие, когато пое треньорския пост в Депор. В предишния сезон той водеше местния враг Селта (Виго), изкачвайки го от средняк до класиране в Купата на УЕФА, но не го води в този турнир. Депор завърши на шест места зад Селта, а Лендойро беше впечатлен достатъчно, за да доведе баския специалист на "Риасор". Селта на Ирурета беше вълнуващ, добре направляван състав - Хабо беше избран за Треньор на годината през 1998 г, заради постиженията си във Виго - показвайки блясъка на Мостовой, Карпин и Мичел Салгадо, той бързо се зае да реформира ставащия все по-муден Депор.

Ирурета беше човек от севера, треньор чиято кариера протичаше почти напълно на север от Месета. Той веднъж направи популярното поклонение Камино де Сантяго, крайъгълен камък на галисийската култура, разбирайки душата на тази океанска провинция.

Въпреки че е баск, той стана почетен галисиец, неоспоримо толкова централен в култа към Депор, колкото Камино е към Компостела. Дори и през 1998 г имаше усещането, че е бил наоколо от цяла вечност, бясно дъвчейки дъвката си на страничната линия още от първия си баски клуб Сестао през 1984 г, същата година, в която Барселона нае Тери Венейбълс за треньор.

Хабо се облагодетелства от факта, че за разлика от лудите директори на Реал и Барса, Лендойро позволяваше на неговите треньори да избират своите трансферни цели. През 2000 г, когато Реал пропусна шанса да привлече Диего Тристан от Майорка, това направи Хабо. В предишната година, Ирурета върна в континентална Испания Рой Макай, след като холандецът плени населението на остров Тенерифе. С него дойде и Виктор и разбира се Мануел Пабло, така бяха положени основите за атака на титлата.

Средната линията винаги е била приоритет за Ирурета. Неговият Депор играеше във формация 4-2-3-1, структура със солидност от централна пирамида от двама дефанзивни халфове и атакуващ плеймейкър. Ирурета разпозна значението на двигателния отсек и през следващите седем години в Депор, той изграждаше отбора около двойна опорна точка. Дали бяха Мауро Силва, Джалминя, Емерсон, Серхио Гонсалес или Алдо Душер, Депор на Хабо никога не беше без солидна основа в средата.

Това позволи на съзидателните и атакуващи футболисти на Ирурета да процъфтят. През годините в състава играха грациозният Валерон, закодираният Виктор, заетият Фран и експлозивният Луке, всички захранващи бичи, клинични нападатели. След Тристан и Макай на хоризонта се появи Валтер Пандиани. Депор имаше внушителен брой атакуващ талант, както и защитна солидност, която да го подкрепя - непроницаемите Найбет, Андраде и Донато бяха за дълго бариера за противниковите атаки, а често и недооценена част от успеха на Депор.

Така че в Ла Лига, Ирурета разполагаше с амунициите да довърши работата започната от Иглесиас, успявайки във втория си сезон, през 1999/2000 г. Когато дойде титлата на Депор, това беше върхът на разказа започнат от Лендойро преди почти десетилетие. Гигантите бяха преодолени, великите сили от Мадрид и Барселона бяха смирени от провинциалисти. Победа за децентрализацията. Все пак, спрямо ресурсите налети от Лендойро, това наистина не беше триумф на малък човек, по-скоро на среден човек.

В ретроспекция, спечелването на титлата през 2000 г се оказа зенитът на "Супер Депор". Претенденти през следващите няколко сезона, "синьо-белите" не успяха да повторят успеха, но се утешаваха, разкъсвайки с откос европейския футбол, кулминирайки с полуфинала през 2004 г. За мнозина чуждестранни наблюдатели, представянията на Депортиво в Европа циментираха легендата за клуба. Поредица от величия бяха победени - Милан, Юве, Байерн и Манчестър Юнайтед бяха пронизани от меча на Депор - континентът си взе бележка. Тези парвенюта от мократа част на Иберия си заслужаваха да се гледат. Но не продължи. Не можеше да продължи.

"Голямата ми грешка беше, че не продавах играчи когато можех", отбелязва Лендойро през 2009 г. "Но илюзията печелеше титли. Сега знам, че трябва да намеря решения на проблемите, които се породиха от тази цел, но както пеят "Сините" от "Риасор" - "Как да забравя, че Депортиво спечели първенството, ако това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало?".

Както се оказа, "голямата грешка" на Лендойро се оказа много по-сериозна. Както мнозина богаташи правят, той претовари ресурсите си. Година след дузпата на Дерлей, Хабо си отиде, както и парите. На тяхно място дойде "политика за младите", която беше повече евфемизъм за отсъствието на средства за трансфери отколкото искрена амбиция за развитие на местните таланти.

Пишейки за Депортиво през 2005 г, Сид Лоу отбеляза: "Трудно е да избегнеш чувството, че това е краят на една ера на "Риасор", да избягаш от усещането за стагнация, отегчение и упадък. Всичко стана равнодушно".

Знаем, че хората с парите спряха нещата. Една по една, звездите напуснаха или се пенсионираха: до 2008 г Луке, Макай, Виктор, Мауро Силва, Джалминя, Пандиани, Капдевия, Душер, Скалони, Колочини, Найбет, Донато, Андраде и Фран изчезнаха. Съставът на Депор беше опустошен в рамките на години, докато самият Хабо беше изгонен през 2005 г след продължителни слухове за негодувание на играчите и недоволство от методите му. Нестабилният Джалминя дори стигна до там, че го удари с глава. Истината е, че играчите надраснаха и клуба, и Хабо. Баскът премина в полупенсия, след като не успя да постигне отново висотите от Галисия, нито в Андалусия, нито в Арагон по време на престоите си в Бетис и Сарагоса.

Междувременно, Реал и Барса върнаха пухкавостта на козината си, изкараха подвитите си опашки и възстановиха доминацията си. Депор отстъпи без много битка, обречен на посредственост от финансовите ограничения и административната апатия. Но когато се случи изпадането, болката не беше притъпена от далновидност. Упадъкът беше нарастващ, осезаем от 2005 г, но отчаянието от удрянето на дъното не беше по-малко тежко.

"Разбира се, през тези години начело на президентството ние също сме допускали грешки", заяви Лендойро при напускането на управителния борд на Депор през 2014 г. "Ние никога на сме отричали (това). Извиняваме се за тях, но ви уверяваме, че всичко винаги беше правено с твърдата цел да видим нашият Депортиво възможно най-високо".

Депор летеше високо и това не може да се отрече. Проблемът беше този, че като Икар, доближи твърде много слънцето.

Изпадането от Ла Лига през 2011 г доведе до положението йо-йо клуб, завърнал се през 2012 г, само за да изпадне отново през 2013 г и да се завърне в елита за 2014/15 г. Въпреки че беше първи в Сегунда 15 седмици, влезе като втори след Ейбар.

Въпреки че завръщане към славните дни изглежда малко вероятно в близко бъдеще или дори в
средни срокове, или в далечното бъдеще - Депор трябва да утвърди статуса си в Примера Дивисион, ако иска да се завърне към положение на знаменитост в испанския футбол. Опитва се със състав лишен от невероятни индивидуалности, каквито имаше някога - където играеха Макай, Тристан и Пандиани, сега е Елдер Пощига, където навремето патрулираха Мауро Силва, Серхио и Валерон, сега стоят Бергантиньос, Медунянин и Домингес.

Все пак трябва да се отбележи, че прокараната от Лендойро политика за младите таланти помогна клубът да се изкачи отново от второто ниво. Сегашният състав включва галисийци като гореспоменатите Бергантиньос и Домингес, както и Лукас, Пабло Инсуа, Сеоане и Хуан Карлос. В контраст със "Супер Депор" ерата, в Ла Коруня разчитат на местни и изглежда нещата са наред. Въпреки че започнаха неубедително, има оптимизъм, че под ръководството на Виктор Фернандес - по съвпадение треньорът, който замени Хабо в Селта - Депор може да продължи участието си на това ниво.

Лендойро си отиде, а Мануел Пабло е последният остатък от славните дни, Депор сега е много по-смирен звяр. Липсва самохвалството от ерата на милениума, заменено от мълчаливото приемане на завръщането към провинциален статус. Но със страстната самоувереност, която дефинираше Депор в неговия връх, мина звездното качество, нюхът, който ги направи любимци на толкова много хора. Обратно, отчаянието от късните години на първото десетилетие на новия век някак затихна, с нежна позитивност към реда на новото време на "Риасор".

Нека не забравяме, че този някога скромен клуб за кратко се издигна над себе си. Единственият проблем беше, че плати скъпо за това. Историята на "Супер Депор" е история за амбиция, излишък и взаимни обвинения. Тя е класическата парабола на възход и падение, завръщането на прокудения син, изиграно в екстремностите от Иберия. Надеждата е, че като по-младия син в този известен библейски пасаж, Депор си е научил урока, а другите очакват неговото завръщане:

"Нека направим пир и празнуваме. Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив: той беше загубен и намерен."

Краят на една епоха: Валерон напусна Депортиво със сълзи на очи

Едно от най-тъжните неща в съботната вечер беше потвърждението, че Валерон напуска Депортиво (Ла Коруня). Той призна, че е твърде изморен и още не е взел решение дали спира с футбола или не.

Драматични сцени имаше в залата за пресконференции. Хуан Карлос Валерон се изправи пред медиите един час след изпадането на Депортиво и потвърди, че напуска след тринадесет години в клуба. Президентът Лендойро и целият отбор присъстваха на разговора му с репортерите.

Канарската легенда призна, че напуска клуба, защото е уморен след толкова много страдания, но няма да спира с футбола, поне засега, въпреки че не е подписал с друг отбор. „Тук съм, за да кажа, че напускам Депортиво (Ла Коруня). Моето време в Ла Коруня приключи. Боли ме за случилото се тази вечер“, сподели иконата на „Риасор“.

„Взех решението преди няколко седмици, за нещастие не постигнахме целта си. С цялата си любов искам да благодаря на всички вас за всичко, което преживях тук. Това не е пенсиониране, просто времето ми в Депор свърши. Прекарах много години тук и съм уморен. На границата съм“, допълни Валерон. В този момент футболистът започна да плаче, а хората в стаята го аплодираха. „Прекарах страхотни години тук, но последните сезони ми дойдоха в повече. Уморен съм“, призна той.

Плеймейкърът не потвърди какво ще се случи с него сега. „Нека видим какво ще е бъдещето ми. Сега трябва да мисля какво да правя. Не съм решил. Оставям вратата отворена. Може и в следващите седмици да сложа край на кариерата си. Не знам какво предстои. Може би ще продължа да играя, но се нуждая от нещо различно. Да се насладя“.

„Депортиво винаги ще бъде в сърцето ми“, допълни ветеранът. Тогава заговори Лендойро, след като Валерон едва говореше. Президентът на Депор разкри, че все още се опитва да го убеди да остане, но въпреки това призна, че клубът ще му организира прощален мач в идните седмици. Другият, който каза няколко думи беше Мануел Пабло. „Половината от моя живот си тръгва с него“, сподели емоционално защитникът.

Могъщият дух на „Риасор“ и Депор разклатиха Барселона

Забележителен и исторически мач на „Риасор“. Депор губеше с 0:3 в 17-ата минута и се усещаше страх от най-лошото, но отборът реагира и никога не загуби вяра срещу мощния Барса. Всичко завърши с девет гола, които разбиха няколко висоти.

Две различни части през първото полувреме – в началото Барселона притисна изплашен Депор, който допусна три гола за 17 минути, а после реакция на галисийците и две попадения за тях, след като Олтра промени схемата на 4-1-4-1. Местните мечтаеха за изравняването, но Фабрегас, който направи три асистенции през тази част, изведе Меси за 4:2 преди почивката.

Сценарият на мача беше ясен още преди началото му – Барселона владееше топката, докато Депор изчакваше в защита, опитвайки се да изненада на контраатака. Галисийците бяха изненаданите, допускайки два бързи гола. Само две минути след първия съдийски сигнал Фабрегас даде перфектен пас между централните нападатели, за да остави Жорди Алба сам срещу Арансубия и левият бранител се разписа.

Пет минути по-късно Меси подаде топката на ръба на наказателното поле към Кристиан Тейо, който финтира Айосе и отбеляза, шутирайки мощно покрай Арансубия. До десетата минута каталунците можеха да вкарат още два пъти, но вратарят на Депор отби ударите на Иниеста.

Проблемът срещу Барса беше тактиката на Олтра, защото съставът на Депор допусна две големи грешки – първата беше да пробва капана на засадата, за да притисне халфовата линия на съперника, а втората постоянната загуба на топката в собствената половина. Комбинирани двете убиха Депортиво, карайки Барселона да се чувства доста удобно в намиране на дупки в отбраната на Олтра.

Депортиво беше в шок и не знаеше как да реагира, така че Барселона продължи да натиска и отбеляза трети гол с третия си удар във вратата. Отново Фабрегас беше асистент, а Меси се разписа с шут от границата на наказателното поле.

„Риасор“ протестира и публиката започна да окуражава играчите и тогава започна реакцията. В следващите минути Депор беше близо до гола на два пъти – първо Рики уцели гредата след удар с глава, макар и да беше в засада (20 мин), а по-късно Алекс Бергантинос стреля от ръба на наказателното поле, но Валдес изби над вратата (22 мин).

Барселона все още беше опасен, но Депор живна и се разписа след контраатака, започната от Рики. Мадридчанинът дриблираше с топката в средата на терена, преминавайки двама съперника преди да бъде фаулиран от Масчерано, на пръв поглед извън наказателното поле, но съдията Парада Ромеро отсъди дузпа. Пици използва възможността, пращайки Валдес в грешния ъгъл. В този момент Масчерано вече имаше жълт картон и можеше да бъде изгонен.

Сега Депортиво изглеждаше по-фокусиран, изоставайки с два гола, а Барса винаги представляваше опасност, но галисийците се бранеха по-добре и по-важното – отнемаха топката в средата на терена, което им позволи да осъществят няколко опасни контраатаки.

Разликата дойде от промяната на схемата – Олтра заложи на 4-1-4-1, като Валерон запази позицията си на терена, а Алекс Бергантинос получи по-офанзивна роля, което допринесе за по-добър баланс в състава.

„Риасор“ се развълнува и галисийците вкараха отново. Центриране от ъглов удар на Пици се отклони в гърба на Масчерано и топката попадна на пътя на Алекс Бергантинос, който отправи силен шут от ръба на наказателното поле. Валдес трябваше да спре топката, но тя се изплъзна от ръцете му и Депор мечтаеше за изравняване. Това беше първи гол за халфа за този сезон и гол номер 1200 за Депортиво на „Риасор“ в Примера Дивисион.

Феновете също мечтаеха за изравнителното попадение, но нова комбинация между Фабрегас и Меси успокои нервите на Барса. След бързо изпълнен пряк свободен удар бившият капитан на Арсенал изведе аржентинеца, който не се провали в наказателното поле, преодолявайки Арансубия.

С шест гола през първото полувреме нещата изглеждаха необичайно, Барса изглеждаше нервно в края и вълнението нарастна с още три гола през втората част. Гостуващият отбор имаше владението над топката, но Депор никога не загуби вяра и се бори до последната минута с желание да вземе точка.

Второто полувреме не можеше да започне по-добре, след като Депортиво вкара след две минути игра. Рики беше фаулиран на границата на наказателното поле, а Пици се разписа сензационно от пряк свободния удар. За да стане още по-интересно Масчерано беше изгонен в 49-ата минута, след като удари Рики в лицето с неволо действие. Може би беше малко сурово наказание, но истината е, че аржентинецът играеше по ръба от получаването на първия жълт картон през първата част. Той беше най-грубият от барселонците с три нарушения на сметката си.

Барселона остана с човек по-малко за последните 40 минути, но все още беше опасен отбор. В 53-ата минута Меси уцели гредата след изпълнение на пряк свободен удар, а две минути по-късно резервата Педро не преодоля Арансубия, след като остана очи в очи с него. Депор също създаваше голови възможности. Зе Кастро стреля с глава във вратата след ъглов удар, а Пици (59 мин) и Рики (62 мин) шутираха в очертанията, но и трите опита бяха спасени от Валдес.

Тогава Олтра извърши двойна смяна, пускайки Нелсон Оливейра и Хавиер Камуняс на местата на Бруно Гама и Валерон. Двамата нямаха пряко влияние над мача, който продължи да бъде открит. Депор атакуваше, а Барса отговаряше с бързи атаки.

Отговорът на Виланова беше да включи Шави Ернандес от пейката и отборът му започна да брани владението на топката, движейки я по тревата в търсене на пробойни в отбраната на Депор. Това беше най-добрият отговор на натиска на Депортиво.

Депор загуби издръжливост и Барселона щеше да отбележи пети гол, а негов автор стана Меси с една от добре познатите си солови акции. Премина Марчена и Лауре, за да огорчи Арансубия с диагонален удар.

Мачът изглеждаше приключил, но Депор имаше нужда само от минута, за да върне интригата. Оливейра центрира отляво на пътя на Пици, който се опита да овладее топката с гръб към вратата, но левият бранител Жорди Алба я отклони в опит да я подаде на Валдес, но вместо това прехвърли собствения си вратар, за да вкара четвъртия гол за галисийците.

Това беше шокиращо за Барса, каталунците бяха брилянтни, но все още не си бяха осигурили трите точки и може би по тази причина изглеждаха много нервни в последните десет минути. Депор натисна и Олтра позволи на Саломао да дебютира в Примера, заменяйки Рики. Домакините не можаха да изравнят, макар и в ъгловия удар в последната минута да се опита да се разпише и вратарят Арансубия.

Малко загуби могат да бъдат толкова окуражаващи, колкото тази. Барса беше съкрушителна сила, Фабрегас направи три асистенции, Меси вкара хеттрик, но Депор, въпреки ясните си проблеми в защита, отговори на всеки удар и никога не загуби надежда да завоюва точка от тази среща, всичко това след 0:3 в 17-ата минута. Без съмнение мотивация преди локалното дерби срещу Селта (Виго).

Депортиво остана в зоната на изпадащите след четвърта поредна загуба в Ла Лига. „Риасор“ видя девет гола за пръв път от победата с 10:1 срещу Леида преди повече от 60 години – 5 ноември 1950 г. Също така Депор за пръв път загуби на своя дом, след като е отбелязал четири гола. Единственият подобен прецедент беше равенството 4:4 срещу Реал Сосиедад през сезон 1949/50 г. Хората на Олтра вече се готвят за галисийското дерби идната събота на „Балайдос“.

Депортиво (Ла Коруня) – Барселона 4:5 (2:4)

0:1 – Жорди Алба (3 мин)

0:2 – Тейо (7)
0:3 – Меси (17)

1:3 – Пици (26) дузпа
2:3 – Алекс (37)
2:4 – Меси (43)

3:4 – Пици (47)

3:5 – Меси (76)
4:5 – Жорди Алба (78) автогол

Депортиво (4-2-3-1): Арансубия, Лауре, Марчена, Зе Кастро, Айосе, Алекс Бергантинос, Абел Агилар, Бруно Гама (60 мин – Оливейра), Валерон (60 – Камуняс), Пици, Рики (78 – Саломао)

Барселона (4-3-3): Валдес, Монтоя, Масчерано, Сонг, Жорди Алба, Бускетс, Фабрегас (60 – Шави), Иниеста, Тейо (55 – Педро), Меси, Вия (53 мин – Адриано)

Съдия: Хосе Луис Парада Ромеро

жълти картони: Алекс Бергантинос, Айосе, Валерон, Лауре (Д), Иниеста, Фабрегас, Меси, Масчерано (Б)

червен картон: Масчерано (Б)

Стадион: „Риасор“, 33 000 зрители

Статистика:

владеене на топката

37% - 63%

опити за гол

10 – 8

общ брой удари

13 – 10

удари във вратата

8 – 7

спасявания на вратарите

1 – 5

ъглови удари

5 – 1

засади

4 – 1

нарушения

12 – 13

точност на подаванията
85,25% - 91,32%

Завръщането на исполина

 20 август 2012 г – една голяма дата за испанския елитен футбол. След сезон отсъствие Депортиво (Ла Коруня) се завърна там където му е мястото. Страшилището на предните две десетилетия преживя кризата и воден от легендарните фигури Валерон и Мануел Пабло отново хвърли в екстаз трибуните на „Риасор“.

Треньорът Олтра не изненада никого със стартовия състав за домакинството на Осасуна. Героят Даниел Арансубия бранеше голлинията, пред него в тандем работеха Марчена и Айтами, отдясно ветеранът Мануел Пабло, а отляво бразилецът Евалдо. В средата Хуан Домингес и Абел Агилар градяха играта, а по крилата нападаха португалците Бруно Гама и Пици. Вездесъщият Валерон игра зад единствения нападател Рики.

Депортиво направи силно впечатление през първото полувреме, като контролираше продължително топката и създаде две чисти положения за гол – удар в напречната греда и пропусната дузпа. Съставът на Осасуна играеше храбро, но така и не заплаши домакинската врата. В седмата минута Мануел Пабло изведе Пици на стрелкова позиция, но шутът на португалеца се отби от горната греда. „Синьо-белите“ заложиха на активна игра по фланговете и бързи подавания по тревата, а Валерон отново напомни на всички за гения си. Хуан Домингес се раздаде в създаването на атаки, докато Абел Агилар 13 пъти пресечи опити на противниците да нападат.

Единственият точен удар за Осасуна дойде в 31-ата минута след центриране от ъглов удар, но Арансубия се пласира добре и успя да спаси. В 42-ата минута съдията Фернандес Борбалан подмина нарушение в наказателното поле срещу Рики. В последната минута на допълнителното време Мигел Флано събори Бруно Гама и този път бялата точка беше посочена. Възстановилият се от удар в коляното Рики уцели лявата греда и не успя да даде предимство на домакините.

През втората част „СуперДепор“ отстъпи владението на топката, но успя да отбележи два гола. Началото беше мудно до падането на първия гол за галисийците през новия сезон. Пици асистира на Рики, който финтира Флано и прати топката в близкия ъгъл на вратаря Андрес Фернандес, който не успя да се намеси. След попадението мачът се наелектризира и скоростните атаки се редуваха. На мястото на голмайстора Рики се появи Нелсон Оливейра, демонстрирайки голям хъс. Вторият ход на Олтра беше да даде отдих на Валерон, който беше изпратен с овации на крака от целия „Риасор“, за да даде шанс за изява на Алекс Берхантиньос.

Най-деен на терена за „синьо-белите“ беше крилото Пици, който навъртя сериозен километраж и показа комбинативност. В 81-ата минута и той получи почивка, за да се появи дебютантът Камуняс. Вторият гол падна в продължението и беше истински шедьовър. Депор се бранеше, когато Евалдо успя да отнеме топката и да я прати на пътя на Нелсон Оливейра. Нападателят тръгна от своята половина, елиминирайки Флано, за да остане очи в очи с Андрес. Португалецът хладнокръвно реализира първото си попадение за „СуперДепор“ с прехвърлящ удар.

Цялостното представяне беше солидно, като отборът успя да преодолее пропусната дузпа, за да отбележи два чудесни гола за първи три точки през сезона. Депортиво прави година без загуба на своя „Риасор“. Началото е положително преди следващата стъпка – гостуване на Валенсия.

Депортиво (Ла Коруня) – Осасуна 2:0 (0:0)

1:0 Рики (53 мин)
2:0 Оливейра (92)

Депортиво (4-2-3-1): Арансубия – Мануел Пабло, Марчена, Айтами, Евалдо – Хуан Домингес, Абел Агилар – Бруно Гама, Валерон (72 – Алекс Берхантиньос), Пици (85 – Камуняс) – Рики (63 мин – Оливейра)

Съдия: Давид Фернандес Борбалан

Стадион: „Риасор“, 30 000 зрители

Геният на Валерон бута Депортиво обратно към елита

Вестниците аплодираха реакцията на Депортиво след загубата от Алкоркон и основно голямото представяне на Валерон, който за пореден път освети пътя с шоу, включващо три асистенции.

"Ла Опинион а Коруня": Депортиво реагира по възможно най-добрия начин след мача с Алкоркон, с нов успех с 4:0, приготвен в първите 15 минути, благодарение на магическата пръчка на Хуан Карлос Валерон. "Кльощавия" асистира за първите три гола, поведе отбора към страхотно начало, което подобава на всеки отбор, който иска да влезе в Примера. Трудно оставяше шанс на съперника. В контраст с двубоя от миналата седмица този път никой не спести усилия. Никой не се отнесе. Всички играчи раздадоха сили да победят лидера, отбор, който още не се беше събудил от дрямка, когато вече губеше с три гола.

Еухенио Кобас

"Ла Вос де Галисия": Изключителен отговор на спешното положение. Депортиво отговори на първото спешно обаждане по невероятен начин. Голът на Гуардадо даде начало на партито, което продължи Валерон. Фамозно представяне на "Кльощавия", който демонстрира най-доброто от репертоара си, изработвайки два гола за Бергантинос, напомняйки какъв голям футболист е в Европа.
Вчера се случи пълно отмъщение за станалото в Алкоркон. В онзи мач видяхме три гола в първите 16 минути, но този път толко вкара Депор. С повече усилия, защото Гуадалахара игра доста по-добре от Депортиво на Санто Доминго, Гуадалахара направи само една голяма грешка: да предложи пространство на Депортиво на "Риасор". Може би заслужаваше нещо повече заради смелото си поведение, но то беше футболно самоубийство.

Без Бергантинос, който се разписа два пъти, играчите на мача бяха Валерон и Гуардадо. Малко повече може да бъде казано за "Кльощавия". За мексиканеца - успя да избегне контузия и вече има три гола и предлага солидни изяви, превръщайки се във фундаментален елемент, който решава двубои в полза на своя отбор. Той откри резултата със страхотен удар, но в Барселона вече вкара един от най-хубавите голове на годината и подаде за други два на Ласад, докато срещу Сабадел отбеляза втория и асистира за първия на Валерон. Очевидно, че в Примера беше принуден да бъде решителен, а в Сегунда ще бъде още по-знаков. Засега "Принца" си върши работата.

Фернандо Идалго

"Ла опинион а Коруня": Грехът на Валерон. Гуадалахара плати последствията да не покрие Валерон. Не разбирам как отбор може да даде свобода на движение на канареца. Това беше ключът. В допълнение мача показа, че Гуардадо е по-пълноценен, когато играе на другия фланг. Мачове като този вчера трябва да служат за разпределение на Валерон. Да не забравяме, че първенството е 42 кръга.

В първото полувреме заради лошото покриване на канареца отборът игра с повече хора пред топката, имаше повече комбинативност и това обяснява ефективността в първите минути. През втората част Депортиво изпитваше някои проблеми в резултат на анархия в защитата. Саломао оформи крайното 4:0, но продължава да е играч, който в доста минути се разхожда по терена.

Луис Родригес Вас

"Ла Вос де Галисия": Така трябва да се плащат дълговете. Играчите на Депортиво се завърнаха засрамени от Алкоркон, но при първата възможност пред своите привърженици демонстрираха, че предния мач е футболен инцидент, който може да се случи на всеки отбор, независимо колко е високо нивото на игра. Гледайки изявите на Депортиво галисийският отбор е сред тези с големи шансове да се завърне в Дивизията на Честта. Това, макар хубаво за изричане, трябва да бъде демонстрирано на терена в моменти, когато ще бъдат срещани по-солидни съперници от Гуадалахара, отбор, който дойде на "Риасор" като лидер, но след четвърт час вече беше слязъл от автобуса.

Галисийските голове дойдоха по същия начин, като в Мадрид, но в обратната врата. След 15 минути резултатът беше 3:0, а крайния 4:0, докато миналия мач в Мадрид остави отбора в съмнения, а привържениците с притеснения, днес всичко беше самочувствие. Така трябва да си плащаш дълг.

Висенте Лейрача

"Ел Паис": След третия гол на Депор, вторият, който Валерон даде на Алекс Бергантинос. Контузените играчи бяха на трибуните, станаха на крака да ръкопляскат и се спогледаха. Дори професионалистите, които делят всекидневната работа с Валерон бяха изненадани, но Валерон е суперлативен и уникален футболист, който бута Депортиво обратно към Примера Дивисион, благодарение на чудесата си. Той е половината отбор на Депортиво, светлината, която заслепява недостатъците на отбор, който все демонстрира стил.

От декорирания Гуадалахара, непобеден досега, идва повече сигурност. Отборът е силен, играе директен футбол, анонимни играчи търсят място под слънцето на елита с шумен треньор, който води отбора от тъча. Изненадващо е, че бдителността на Валерон беше успокоена, както могат само група луда глави. Гуардадо откри резултата с първото си приближаване към вратата, а Гуадалахара отговори с удар с глава на Райън Харпър, който уцели гредата. Депортиво беше наранен, след случилото се в Алкоркон, но съмненията бяха разсеяни от два гениални паса на "Кльощавия", измамващо подаване над защитата и няколко невъзможни финта в наказателното, за да се види какво може дефанзивният халф Бергантинос. Три гола на сметката, след които Депор дозира усилията, но не страда както обикновено. Изчака контраатаките, за да закръгли резултата и успя в една от малкото изяви на Хесус Васкес, който остави Саломао очи в очи срещу Сайсар.

Кудейро

"Ел Дигитал Депортиво": Нищо сериозно. Да загубиш на "Риасор" влиза във всички сметки. Истина е, че загубата е голяма, със сигурност прекалено голямо наказание за Гуадалахара, който беше нокаутиран от първия съдийски сигнал, с три крошета, които сложиха край на всякакви илюзии само за 15 минути.

Депортиво отвори нова страница след поражението от Алкоркон с убедителна победа на "Риасор" срещу лидера Гуадалахара, отбор, който падна след първия четвърт час (4:0), неуспявайки да наруши увереността на мексиканеца Андрес Гуардадо, мерникът на Алекс Бергантинос и над всичко таланта на Хуан Карлос Валерон.

Хуан Карлос Валерон - Докторът на футболната наука

Щедрите аплодисменти от трибуните на стадион "Камп Ноу" не са за играч на Барселона, а за напускащия терена халф на Депортиво (Ла Коруня). Навършващият 36 години идния месец, Хуан Карлос Валерон все още може да изиграе 89 минути на "Камп Ноу", което доказва способностите му, въпреки многото контузии. Той никога не запълва крачолите на гащетата си, изглеждайки твърде голям за слабите си крака, но все още играе като Зинедин Зидан, когото често надиграваше с талант и смелост в множество сблъсъци на "Бернабеу".

Всъщност в началото на двубоя срещу Барса той се справи с трима съперници по-млади от него с по 15 години, преди да даде деликатен извеждащ пас на свой съотборник. Валерон, един от най-великите съвременни футболисти на Испания е скромен мъж от Канарските острови, който дори не разбра, че аплодисментите са за него. Той не ръкопляска на публиката и не направи никакъв жест към нея, но няма надутост в неговото пренебрегване. Може би пази пространствения си усет, за да играе футбол с балетна артистичност.

Докато играчите на Барселона празнуваха 21-ата титла на каталунците, като хвърляха пластмасови пипери в публиката, за да символизират духа на отбора, настроението контрастираше с това в съблекалнята на Депортиво. "Спечелихме важна точка. Резултатите обаче не са в наша полза", заяви Валерон след двубоя.

Преди десетилетие "СуперДепор" наелектризираше испанския и европейския футбол с чудесния си отбор, в който играха Диего Тристан, Рой Макай, Валтер Пандиани, Нуредин Найбет, Мауро Силва, Фран, Мануел Пабло и Валерон. Те спечелиха Примера през 2000 г, а завършиха на второ и трето място по четири пъти. Отборът на Хавиер Ирурета победи Манчестър Юнайтед у дома и като гост, достигна 1/4-финалите в Шампионската лига два пъти и полуфинал веднъж.

Европейските фенове обичаха да посещават Ла Коруня, заради атмосферата на стадион "Риасор", разположен на красив плаж. Депор биеше с проверената схема 4-5-1, в която Валерон беше зад единствения изнесен нападател. Отборът спечели купата на Испания в сезона, в който Реал (Мадрид) празнува стогодишнината си... побеждавайки "Белия балет" на финала на "Сантиаго Бернабеу".



Но това е вече минало. Депортиво се изправя пред участие във втория ешелон на испанския футбол за пръв път от 1991 г. Равенството 0:0 в неделя в Барселона беше достатъчно да се задържи съставът на точка над Сарагоса в зоната на изпадащите, а до края на шампионата има един кръг. Другите резултати не помогнаха в мисията на спасението. Отборът с най-слабото нападение в първенството има решителен домакински мач с Валенсия, а Сарагоса гостува на Леванте, валенсианският съсед, който се намира във форма.

"Трябва да се отнесем към предстоящия мач, като към финал за купа. Трябва да спечелим. Ще бъде много тъжно този велик клуб да изпадне. Най-добрите моменти от моя футболен живот са тук. Спомням си, когато участвахме редовно в Шампионската лига, когато достигнахме полуфинал през 2004 г, бихме Манчестър Юнайтед и в двата мача, Милан с 4:0. Това са страхотни спомени. Сега останахме само аз и Мануел (Пабло)", сподели Валерон.

Той записва сезон №11 в Депор. 35-годишният защитник Мануел Пабло, който седи до него се усмихва. Двамата бяха испански национали, но около тях се усеща спокойствие, приятелско отношение и липса на цинизъм, присъщи на играчите от водещите клубове. Облечени са небрежно и маратонките им не робуват на модата, изглеждат така сякаш ще обират местния магазин. Двамата израстват на Канарските острови и преодоляха ужасяващи контузии, за да служат на Депор общо 24 години.

"Споделяме общите спомени от стария отбор, опитвайки се да запазим духа, но е трудно във футбола. Винаги има нови съотборници. Двамата искаме да продължим и през следващия сезон... като играчи на този клуб в първа дивизия", завършва Хуан.

17 май 2011 г

Хуан Карлос Валерон вчера се разписа за пръв път от 2 години за Депор. 23 000 на "Риасор" видяха победа с 2:1 на любимците си над Сабадел. "Синьо-белите" загубиха с 0:2 от Валенсия в края на миналия сезон и изпаднаха след 20 шеметни години в елита. С три успеха от четири срещи, Валерон и Мануел Пабло, Депор върви обратно към заслуженото си място. Хуан Карлос Валерон е Докторът на футболната наука, който демонстрира огромното си сърце. Защото парите не могат да ти купят достойнство и талант. Защото е по-добре да загубиш с битка, отколкото да спечелиш с измама. Защото истинските звезди блестят и на дъното, а набедените звезди изгасват в забравата.

18 септември 2011 г