Една от най-грозните емблеми вбеси привържениците на посърнал английски гранд

Стана изключително популярно в последните години клубовете да променят своите емблеми. Главно, всички промени са последвани от негативни коментари - малцина са минали добре пред привърженическия съд - но това не е попречило на управниците на Лийдс и техния маркетинг екип и те да пробват. И пробвали. А дали са успели, преценете сами...

"Шест месеца изследвания, 10 000 души с които сме се консултирали"... Така някак започва посланието с което преди представянето на новата емблема се обръща клубът към запалянковците. Ако наистина е така, тогава е било напразно изгубено време. А и труд. Защото привържениците са много бесни и новата емблема коментират като "срамота", "ужас" или "шокираща".

Лийдс е един от най-големите английски клубове. Три пъти е бил шампион на държавата, веднъж е спечелил Купата на ФА, особено добре е представял Англия в Европа в края на шейсетте и през седемдесетте години. В този период е играл финали за Купата на европейските шампиони и Купата на носители на национални купи и три финала за Купата на УЕФА, в които два пъти е вдигал трофея.

Създал е играчи като Джон Чарлс, Били Бремнър, Питър Лоримър, Джеки Чарлтън, както и един от най-добрите дрибльори на всички времена Еди Грей...

Единственият сръбски вратар в първенство от Топ 5: Гледаха ме на живо 36 пъти

"Знаех, моето време тепърва идва, за Сърбия съм винаги готов", казва Марко Дмитрович и обяснява как е процъфтял в Ейбар.

Това е рядкост. Да има вратар от Сърбия в първенство от т.нар. Топ 5 и той да пази.

В последното десетилетие с такъв статус може да се похвали само Желко Бркич, с години присъствие в Серия А (в Италия сега е, примерът работи, Ваня Милинкович Савич, но е резерва в Торино), но тази 2017 даде да се разбере, че Сърбия има още едно предимство между гредите.

Малко позабравен в родината си, Марко Дмитрович ще помни отиващата си година с най-малко два значителни детайла: лятното преминаване от втородивизионния Алкоркон в Ейбар (договор до 2021) и ноемврийският дебют за А националния отбор на Сърбия. Чудесен пример, че не трябва всичко "веднага и сега", а кариерата може да се оформи и във второразредни клубове.

"Може и по заобиколен път до голямата сцена", потвърждава Дмитрович. "Работата върху себе си и вярата в собствените възможности. Тези идеи са ме водили в кариерата. Знаех и докато пазех в изтощаващата Сегунда, че ще дойде предложение от Примера и че моето време тепърва идва, а сега когато съм в най-качественото първенство на света ми вярвайте, че се наслаждавам".

Бройките потвърждават думите на 25-годишния суботчанин. Откакто през лятото стигна на "Ипуруа", с трансфер на стойност 600 000 евро, е пазил във всички 16 мача в елитния ранг на испанския футбол. В пет мача не е преодоляван, което е достойно постижение за вратар на клуб чиито амбиции са свързани със средата на класирането.

"Казах ви, че се наслаждавам и наистина е така. Състезавам се срещу най-добрите футболисти на планетата, имал съм близки срещи с Роналдо и Меси, но това е само короната. Защото аз съм от онези, които вярват в работата. Перфекционист съм, поставям нещата така, че тренировката едва ли не ми е по-важна от мач. Тогава се става вратар. Не съм от типа, който ще каже: "добре, зарежи сега, това ще го направим утре". Научих, че в спорта няма утре. А тук в Испания се усъвършенствах, минах на по-високо вратарско ниво".

Два сезона е бранил за Алкоркон, малък клуб от предградията на Мадрид. Втора лига. Далече от очите. Имало и от онези готови да го отпишат. Продукт на школата на Звезда (клас 1992) не се предал, въпреки че предходно е имал горчив опит в английския Чарлтън и унгарския Уйпещ.

"Може би в Цървена звезда бях млад и зелен, може би не бях готов за голямата сцена. Може би в Уйпещ и Чарлтън треньорите не вярваха в мен, но всичко в живота се връща... Шансът който съм, вярвам, заслужавал и по-рано съм получил в Алкоркон. Без лъжлива скромност - напреднах. Испания ми "легна". Всичко тук е футболно, няма разсейващи фактори. Дойдеш на тренировка и от теб се иска само да браниш. За всичко останало се грижат други. Когато е така тогава казваш: "дай всичко от себе си".

Този начин на мислене го довел в Баския. Първоначално се мислело, че Ейбар го е купил да закърпи дупка заради контузията на първия вратар Йоел. но един детайл показва, че Марко Дмитрович не е временно решение, а проект, а и че баските работят далеч по-сериозно отколкото можем да помислим.

"Докато бранех за Алкоркон знаех за интерес отстрана на Ейбар, а чак когато ме купиха ми казаха, че са ме гледали 36 пъти на живо. И това само през миналия сезон. Е, толкова са сериозни. Контузията на Йоел само забърза трансфера, защото ако не бях дошъл лятото, щях да съм тук през зимата. А само да кажа, не от куртоазия, Йоел е чудесен момък и отличен вратар, едва чакам да се оправи от контузията на предни кръстни връзки, за да се борим за мястото между гредите".

Дмитрович в екипа на Чарлтън

И още нещо за Ейбар:
"Докато бях хлапе ме интересуваха само Реал, Барса, Атлетико, Валенсия... Затова напълно разбирам хората, които следят само най-големите и най-добрите. Чак и аз не съм бил наясно колко е Ейбар, въпреки че е малък, всъщност организиран и популярен клуб. Не знам дали знаете, но когато тези "малки" преди няколко сезона се разбунтували заради неравноправните разпределения на приходите от ТВ права, Ла Лига им излязла на помощ, така всеки клуб, само на тази основа, годишно получава 40 000 000 евро. В такива околности Ейбар няма потребност да продава играчи, за да преживее, а от друга страна има достатъчно пари да влага в качествени попълнения. И няма натиск от типа "какво ще стане ако не победим". Затова, казах ви, ми остава само да се наслаждавам".

За да бъде постижението пълно се постара Младен Кръстаич, с повиквателната за турнето в Азия. А на 14 ноември, в Бусан, Марко Дмитрович дебютира за мъжкия национален отбор на Сърбия срещу Южна Корея (1:1).

"Получавал съм повиквателни и докато селекционер беше Радован Чурчич, но това е истинско нещо, защото най-накрая дочаках дебюта. Баналност е, но за това се мечтае от малък. Доволен съм от подхода, атмосферата, накрая и от постигнатото. Надявам се да съм оправдал доверието на селекционера".

Особено впечатляващи бяха спасяванията след удари на Сон, най-добрият играч на Корея?

"Само си вършех работата. От мен се иска да браня, да коригирам евентуални грешки в последната линия. Това трябва да правят вратарите. А хвала богу, има ни нас сърбите доста качествени. Нашето задължение е да бъдем винаги готови когато селекционерът ни повика", завърши Марко Дмитрович, вратар на Ейбар.

АКО МИНЕМ ГРУПАТА НА МОНДИАЛА

Бъде ли, както досега, на вратата редовно в Примера, ще има право Дмитрович да се надява на повиквателна за Мондиала.
"Получихме група в която виждаме шанс да се борим за осминафиналите. С оглед на това, че в Русия ще са 32-ата най-добри отбора в света е ясно, че няма лесни съперници и класирането в следващия кръг би представлявало подвиг равен на самото класиране на Мондиала", оценява някогашният младежки национал на Сърбия.

ЕЙБАР - 13 ТОЧКИ ОТ ПЕТ МАЧА

Ейбар е непобеден в последните пет мача в Примера, от възможни 15 е взел 13 точки, а през уикенда, с Дмитрович на вратата, победи Валенсия (2:1).
"Споменатата серия е най-добрата откакто клубът е в елитния ранг. В началото имахме тежка програма, дуели с Барселона и Реал, но сега събираме точки. В спокойна зона сме. Целта на Ейбар е да бъде стабилен в елита, а не да трепери за оцеляване", разкри сръбският страж.

Автор: Александър Йоксич

Пластмасови прасета спряха мача между Чарлтън и Ковънтри

 
Привържениците на Чарлтън и Ковънтри хвърлиха стотици пластмасови прасета на терена в общ протест, който прекъсна мача помежду им днес на "Дъ Валей".

Запалянковците протестираха срещу собствениците на клубовете, които са в Лига 1, организирайки общ марш към стадиона преди мача.

Играта прекъсна за около пет минути, докато прасетата бъдат премахнати.

Чарлтън спечели с 3:0, което остави Ковънтри на последното място в третото ниво на английския футбол.

Привържениците на лондонския клуб правят редица протести срещу собственика Роланд Дюшатле и управлението му.

"Пластмасови прасета бяха хвърлени на терена от всички краища на стадиона. Беше напълно едновременно - очевидно беше планирано предварително от двете агитки, които са срещу собствениците на двата клуба. Този акт последва доста многобройно общо шествие от гара Чарлтън от поддръжници на Адикс и "небесносини".

В официалния профил на Чарлтън в Туитър се появи туит със съобщението "Играта е спряна. Прасета на терена."

Привържениците на Чарлтън погребаха клуба си

Привържениците на Чарлтън организираха протест срещу собственика на клуба - белгиеца Ролан Дюшатле.

Запалянковците обвиняват белгийския богаташ за несъвестно управление на клуба и неуважение към мнението на поддръжниците.

Дюшатле закупи Чарлтън през януари 2014 година, а в този период смени пет треньора, продаде най-добрите играчи, а в клуба доведе малко познати футболисти заради които отборът е застрашен да изпадне от Чемпиъншип.

Заради това привържениците преди мача с Мидълзбро решиха да "погребат клуба", а след това няколко пъти прекъсваха двубоя.

Стивън Джерард - легенда на Ливърпул, но не и на Англия

 

Откъдето и да го погледнете 100 мача с националната фланелка са страхотно постижение.

В гостуването на Швеция в приятелски мач Стивън Джерард стана шестият футболист достигнал тази бройка за „Трите лъва“.

12 години и половина в услуга на родината си, четири големи турнира и 19 попадения. Впечатляващи постижения, но дали видяхме пълните възможности на иконата на Ливърпул с тениската на Англия?

В най-добрите си моменти Джерард решаваше сам мачове, но тези мачове, тези дни, когато настроението го обхващаше и той избутваше отбора си от всякакви ситуации, почти винаги бяха с екипа на Ливърпул.

Финалът в Шампионската лига през 2005 г. Триумфът за Купата на Англия през 2006 г. Почти всичко, което се случи през сезон 2008/09 г. Джерард беше неспираем.

Докато имаше моменти на брилянтност и все още може да променя мачове, никой от истински великите му моменти не бяха за Англия – и не защото двубоите за националния са по-малко. Просто никога не се случи.

Късметът изигра своята роля. Отсъстваше от състава за Световното първенство през 2002 г в Южна Корея и Япония, след като се контузи в последния кръг от сезона, кой знае какво можеше да постигне Джерард през това лято. Спонтанна му възможност да преобръща мачове можеше да промени драстично 1/4-финала срещу Бразилия.

След това „златното поколение“ наля тежест на състава на „Трите лъва“. Никой от тях не изглеждаше добре. За Джерард този период на „събери всички големи имена в един отбор и очаквай да сработи“ логично му навреди повече от на повечето от останалите.

На тази основа, притежавайки толкова разрушително атакуващо умение, можеше да е навсякъде по терена, твърде често се очакваше от него да бъде краката в партньорството в халфовата линия с Франк Лампард. Това така не се и случи, както е добре известно.

Дори в случаите, когато звездата на Челси не беше до него, остана усещането за повтаряемост в представянето му.

Имаше искри на завладяващия му потенциал. Неговата роля при успеха с 5:1 над Германия беше доказателство. Извлачи Англия до победа над Андора в безличен мач през 2007 г беше още едно. Дори когато очевидно беше преминал най-доброто си състояние, капитанът на Ливърпул носи лентата на Англия с ключово влияние на Евро 2012.

Питър Шилтън, Боби Мур, Боби Чарлтън и Били Райт имат доста по-силни основания да бъдат легенди на националния отбор от Джерард. Дори Дейвид Бекъм, който последен премина границата от 100 участия, помогна на Англия повече в трудни моменти отколкото 32-годишния халф.

Може би това е само отражение на броя мачове между национални отбори, които се играят в наши дни отколкото в предишните епохи. Мачове, като тези приятелски двубои, поместени в нищото нямат смисъл. Стоте обличания на националния екип непредотвратимо девалвираха и достигането им в такъв мач без значение намалява блясъка на момента.

Все пак Джерард заслужава церемония и награда. Неговото поколение не се оказа златно, но той направи повече от много други, макар и никога отборът да не беше изграден около него в годините, когато трябваше.

Като витрината с трофеи от клубната му кариера, Джерард може да няма толкова много за показване на национално ниво. Но след онази нощ в Истанбул той винаги ще може да погледне към стоте си мача за Англия и да бъде горд от себе си.

Карл Дженкинсън – забележителната история на момчето от непрофесионалните лиги до националния на Англия

„Той не заслужава да носи тениската“, бяха първите ми думи след катастрофата на „Олд Трафорд“ през миналия сезон, след като беше разкъсан от атакуващата мощ на Манчестър Юнайтед и в частност от Ашли Йънг.

До края на едва втория си мач за клуба Дженкинсън не само се замеси в разгорещена кавга със съотборника си Тео Уолкът, но също така получи червен картон.

Никой от играчите не остави свое впечатление на който и да е поддръжник на Арсенал през този ден, но представянето на Дженкинсън беше толкова лошо, че накара привържениците да си скубят косите още веднъж за трансферната политика на Арсен Венгер.

Взет от Чарлтън срещу предполагаемата сума от 1 милион паунда, младият десен бек стана следващата изкупителна жертва за феновете, който да отнесе вината, когато всичко се объркваше през миналата година, но през тази той изтри най-горчивите нападки на критиците си.

През дългото отсъствие на Бакари Саня, подкрепящият Арсенал от дете спечели сърцата на всеки ъгъл от „Емиратс“ със смелата си, честна и постоянна игра.

Възходът му постигна заслуженото, след като миналата седмица той беше повикан в националния отбор на Англия от Рой Ходжсън, докато слухове твърдят, че е преподписал нов шестгодишен договор с „артилеристите“, който му осигурява по 25 000 паунда седмична заплата.

Обратът на късмета за 20-годишния играч не е кратка приказка, след като всичко изглеждаше срещу него в дебютния му сезон.

Венгер заслужава похвала, че подкрепи оръжията си и позволи на Дженкинсън да прогресира в първия отбор по-бързо от първоначално предвиденото, но без някои от предишните му опити в играта, бихте се зачудили дали притежава сила на духа, за да се справи.

Той направи само осем мача за първия състав на Чарлтън, но престоите му под наем в Уелинг Юнайтед и особено в Ийстбърн Бороу го изведоха от дивотията, която днес се казва Блу Скуеър Премиър до потенциално първо участие за националния отбор.

„Доволен съм за момчето, защото знам колко много ще означава това за него“, заяви бившият мениджър на Бороу Гари Уилсън. „Той е играл за Финландия в по-младите си години, но да направи тази драматична промяна трябва да е фантастично за него. Той се установи като фигура за бъдещето и без неуважение към Финландия, но сега има шанс да играе на Световното първенство и да стига по-напред в такива турнири“.

Дженкинсън винаги се е отличавал като един от тези футболисти, които се чувстват късметлии да излизат на терена всеки уикенд и да правят каквото обичат най-много.

Футболният му път през възрастовите групи в Чарлтън и неговите престои под наем, както бихте предположили, дисциплинират младия „артилерист“ да бъде добре говорещ и любезен мъж, на и извън терена, какъвто е днес.

Уилсън вярва, че този тип характер, с който се отличава на игрището му помага да бъде следващата млада звезда на Англия.

„Той беше наистина тихо момче, но се разбираше отлично с останалите. Беше мълчалив, но и много напрегнат. Напрегнат в смисъл, че искаше отчаяно да се справи добре и помня, когато за пръв път седнахме с него в офиса само за разговор, но той така и не каза много. Той беше доста благодарен за възможността да играе футбол, защото според мен беше доста ядосан, че не може да го прави редовно“, допълни Уилсън.

Къде лежи опасността с този чудесен талант? Е, има го страхът, че цялата тази слава може да замае главата му. Играеш в академията и за резервите една минута, после две години по-късно си с добреплатен договор в топ отбор от Висшата лига, както и повиквателна за страната си, това трябва да е шокиращо дори за него.

Трудно може да получи повече. Със слуховете, че Рахим Стърлинг иска определена сума от Ливърпул, за да подпише нов договор, феновете на Арсенал ще се молят да нямат подобни примадони в тяхната школа.

„Когато идваше на мачове, идваше с родителите си. Те идваха и в гостуванията дори и в мокрите нощи вторник или сряда, като всичко беше наводнено, теренът беше само кал. Поисках от него да играе в халфовата линия, но дори в тези условия момчето просто излезе и направи топ представяне, тичайки от едното до другото наказателно поле, давайки всичко от себе си. Смятам, че той има наистина добри приятели в лицето на родителите си, а баща му е доста стриктен към него. Има доста постоянство и не го виждам да се самозабрави“, заключи Уилсън.

Тези лични качества спечелиха всички в клуба и ще продължават да го правят, с всяко тичане, всяка борба за топката и всяко решаващо прекъсване на пас, които прави седмица след седмица.

Новооткритата вяра в собствените възможности го поставя в добра форма за предстоящите проверки, но сега е времето да се наслади на пътешествието.