Стилиян Петров и Стоичков срещу Милнър в "Мач за рака" на стадиона на Селтик

По-късно тази година, Фондацията на ФК Селтик ще домакинства благотворителен мач - в който ще се завърнат някои известни фигури в "Рая" (така наричат стадиона си привържениците на клуба), заедно с редица нови лица по осветената трева - всички с намерението да наберат пари за борба с рака.

Задраскайте събота, 8 септември, 2018, в своя календар!

"Мач за рака" ще се играе на Селтик Парк в събота, 8 септември от 14 ч местно време, обещава да бъде специален ден в "Рая". Всяко набрано пени ще бъде за борещите се с рака чрез три равни благотворителни организации - Фондация ФК Селтик, Фондация Стилиян Петров и Фондация Джеймс Милнър.

Мачът ще види легендата на Селтик Стилиян Петров и халфът на Ливърпул Джеймс Милнър, които ще съберат два състава, като редица играчи вече са заявили участието си, включително Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Христо Стоичков, Стивън Джерард и Луис Гарсия. Ще има и още много известни лица, които ще бъдат обявени в идните месеци, от света на футбола и шоубизнеса.

"Бил съм участник в няколко благотворителни мача на Селтик Парк и всеки от тях е бил чудесно и обнадеждаващо изживяване. Привържениците никога не се провалят да застанат зад кауза и вярвам, че този ще бъде много близък до сърцата им, тъй като сме се прицелили да предизвикаме рака. Джеймс не е изпитвал магията на подкрепата на Селтик в "Рая" и му казах, че това ще е ден, който няма да забрави. Работя усилено да събера победителски отбор и, с Хенрик и Любо вече на борда, имам летящ старт! Нека просто кажем, че съм тихо уверен", заяви бившият капитан на българския национален отбор.

В перспективата да срещне своя приятел, Джеймс Милнър каза: "Чувал съм толкова много за уникалната и невероятна атмосфера на Селтик Парк и не мога да чакам да отида там. Наясно съм с благотворителната история на Селтик и е истинска чест да бъда замесен в този мач, като всички се събираме да променим борбата срещу рака. Ще имам много специален състав в този ден, така че по-добре Стилиян да се подготви!"

Изпълнителният директор на Фондация ФК Селтик Тони Хамилтън добави: "Стилиян е много специален бивш келт, обожаван от нашите привърженици, а Джеймс Милнър е звезда на Ливърпул, играещ на най-високо ниво. Много съм благодарен, че те отделиха време да партнират с техните благотворителни дружества на Фондация ФК Селтик. Според Изследване на рака Великобритания един на двама души ще бъде диагностициран с някаква форма на рак в своя живот. Това е ужасяваща статистика и ние се чувстваме много силни да опитаме да имаме положително влияние върху тези, които страдат от рак и техните семейства, чрез този мач. Каузата перфектно се вписва с благотворителната същност на нашия футболен клуб и аз имам вярата, че нашите привърженици ще застанат зад този мач, както винаги го правят."

Стивън Джерард - легенда на Ливърпул, но не и на Англия

 

Откъдето и да го погледнете 100 мача с националната фланелка са страхотно постижение.

В гостуването на Швеция в приятелски мач Стивън Джерард стана шестият футболист достигнал тази бройка за „Трите лъва“.

12 години и половина в услуга на родината си, четири големи турнира и 19 попадения. Впечатляващи постижения, но дали видяхме пълните възможности на иконата на Ливърпул с тениската на Англия?

В най-добрите си моменти Джерард решаваше сам мачове, но тези мачове, тези дни, когато настроението го обхващаше и той избутваше отбора си от всякакви ситуации, почти винаги бяха с екипа на Ливърпул.

Финалът в Шампионската лига през 2005 г. Триумфът за Купата на Англия през 2006 г. Почти всичко, което се случи през сезон 2008/09 г. Джерард беше неспираем.

Докато имаше моменти на брилянтност и все още може да променя мачове, никой от истински великите му моменти не бяха за Англия – и не защото двубоите за националния са по-малко. Просто никога не се случи.

Късметът изигра своята роля. Отсъстваше от състава за Световното първенство през 2002 г в Южна Корея и Япония, след като се контузи в последния кръг от сезона, кой знае какво можеше да постигне Джерард през това лято. Спонтанна му възможност да преобръща мачове можеше да промени драстично 1/4-финала срещу Бразилия.

След това „златното поколение“ наля тежест на състава на „Трите лъва“. Никой от тях не изглеждаше добре. За Джерард този период на „събери всички големи имена в един отбор и очаквай да сработи“ логично му навреди повече от на повечето от останалите.

На тази основа, притежавайки толкова разрушително атакуващо умение, можеше да е навсякъде по терена, твърде често се очакваше от него да бъде краката в партньорството в халфовата линия с Франк Лампард. Това така не се и случи, както е добре известно.

Дори в случаите, когато звездата на Челси не беше до него, остана усещането за повтаряемост в представянето му.

Имаше искри на завладяващия му потенциал. Неговата роля при успеха с 5:1 над Германия беше доказателство. Извлачи Англия до победа над Андора в безличен мач през 2007 г беше още едно. Дори когато очевидно беше преминал най-доброто си състояние, капитанът на Ливърпул носи лентата на Англия с ключово влияние на Евро 2012.

Питър Шилтън, Боби Мур, Боби Чарлтън и Били Райт имат доста по-силни основания да бъдат легенди на националния отбор от Джерард. Дори Дейвид Бекъм, който последен премина границата от 100 участия, помогна на Англия повече в трудни моменти отколкото 32-годишния халф.

Може би това е само отражение на броя мачове между национални отбори, които се играят в наши дни отколкото в предишните епохи. Мачове, като тези приятелски двубои, поместени в нищото нямат смисъл. Стоте обличания на националния екип непредотвратимо девалвираха и достигането им в такъв мач без значение намалява блясъка на момента.

Все пак Джерард заслужава церемония и награда. Неговото поколение не се оказа златно, но той направи повече от много други, макар и никога отборът да не беше изграден около него в годините, когато трябваше.

Като витрината с трофеи от клубната му кариера, Джерард може да няма толкова много за показване на национално ниво. Но след онази нощ в Истанбул той винаги ще може да погледне към стоте си мача за Англия и да бъде горд от себе си.