Класирането на Селтик циментира иконичния статут на вдъхновяващия Ленън

Едва когато часовникът започна да отмерва добавеното време привържениците на Селтик най-сетне започнаха да вярват, че отборът им направи достатъчно, за да се класира за елиминационната фаза на Шампионската лига. Спартак (Москва) остана с 10 души, шотландците водеха с 2:1 и добри новини идваха от мача Бенфика – Барселона – празненствата в Глазгоу започнаха.

„Има само един Нийл Ленън“ беше оглушителното скандиране в последните секунди, израз на уважение към младия мениджър, който защитава клуба и в най-кризисните периоди в своите три години начело. Без съмнение това беше най-добрата вечер на Ленън като мениджър на Селтик. Въпреки че вече е спечелил Висшата лига, купата, насладил се е на победи срещу Рейнджърс и срази могъщия Барселона, вечерта в сряда ще помни най-ярко.

Това беше класическа вечер на европейски футбол на „Селтик парк“. Както винаги оглушителната атмосфера на страхотната домакинска подкрепа беше на нивото на случая, а към него се добавяше и драмата на резултата от другата среща. През повечето време изглеждаше, че класирането е твърде далечна крачка. Бенфика държеше своето в Барселона, а „детелините“ не успяваха да овладеят мача през първото полувреме, след като Ари анулира предимството от попадението на Гари Хупър.

След почивката победата изглеждаше по-реална, но трябваше да се стигне до 81-ата минута и спорна дузпа, реализирана от Крис Комънс, за да се продължи напред. Нервният Ленън дори не гледаше изпълнението. Въпреки напрегнатата и спорна природа на победата, малцина биха омаловажили момента на триумф на Ленън след забележително представяне в турнира и драматична вечер.

Той имаше трудно начало в мениджърството, след като беше хвърлен на лъвовете – да води един от големите клубове и да се справя с медийния натиск и личните предизвикателства, които носи тази работа в разделен град. През трите си години начело Ленън продължи да израства в ролята си. Сега се справя по-добре под натиск, по-малко се сблъсква с пресата и съдиите, но все още запазва огнената си природа и воля да успява, които създават характера му на победител, какъвто е.

Само преди две седмици Ленън говореше за бъдещето си в клуба, след като се замеси в скандал с привърженик след загуба в първенството, но вътрешните проблеми станаха незначителни в сравнение с пътешествието към последните 16 в Шампионската лига. След мача мениджърът благодари на двама от бившите си наставници – Мартин О`Нийл и Гордън Страхън за техните уроци за футбола. След постиженията на клуба през този сезон, работейки с много по-малко ресурси от предшествениците си, Ленън циментира иконичния си статут в клуба, на който служи също толкова добре и като играч.

Малцина очакваха от него да изведе Селтик от група, в която бяха не само Барселона, но и Бенфика, който е утвърден състезател на най-високо ниво и достигна 1/4-финалите миналия сезон, както и финансово осигуреният Спартак (Москва), който и в последния мач показа, че има какво да предложи за разлика от предишни сезони.

Ленън сам постигна този страхотен успех. Той и неговият екип демонстрираха впечатляваща работа на трансферния пазар. Основните фигури в сегашните успехи на отбора – Фрейзър Форстър, Чарли Мългрю, Виктор Уанйама и Гари Хупър дойдоха срещу относително ниски суми. През миналия сезон в Европа Селтик спечели само един мач в груповата фаза на Лига Европа, където се класира само заради дисквалификацията на ФК Сион, от който загуби на плейофите. Разликата е впечатляваща.

Ленън пое клуба в тъмни дни на Стария континент. Някои от първите му мачове, като постоянен мениджър бяха поражения от Брага и Утрехт, които оставиха отбора извън двата турнира преди края на август. Сега той класира Селтик сред последните 16 в Шампионската лига за пръв път от пет години и бъдещето изглежда светло с млад състав и нарастващи парични постъпления в хазната.

След всичките си проблеми като мениджър на и извън терена, всичко започва да си идва на мястото за Ленън в клуба, който той обича и със сигурност създава усещането, че е далеч от най-добрите си постижения.

„Момчетата“ станаха мъже със спираща дъха победа над Барселона

През тази седмица Селтик празнува 125 години от създаването си. Клубът има богата история през това време, но няма много победи, които ще се помнят толкова дълго като тази над Барселона.

Гигантът от Глазгоу е бил европейски шампион, но успехът с 2:1 срещу каталунците, чийто състав е известен като един от най-добрите за всички времена, трябва да се нареди сред най-големите триумфи на клуба.

Преди две седмици отборът на Нийл Ленън беше с разбито сърце, изпускайки възможността да остави следа на „Камп Ноу“, след като допусна обрат в последните секунди с гол на Жорди Алба.

В сряда вечерта късметът се обърна. Този път Алба беше губещия в персоналния двубой с Виктор Уанйама, който се извиси над него, за да отбележи с глава и да даде предимство на домакина през първото полувреме.

Изглеждаше непредотвратимо болката отпреди две седмици да се повтори, след като магьосниците на Барса продължиха да доминират в притежанието на топката, два пъти уцелиха гредите през първите 45 минути и принудиха брилянтния Фрейзър Форстър да направи ключови спасявания.

След почивката не настъпи промяна, но домакините продължиха да се държат стабилно и с всяка изминаваща минута вярата започна да нараства – невъзможната мечта наистина може да се случи.

Последва екстаз седем минути преди края на мача, когато Шави не успя да се справи с дълго изчистване и младокът Тони Уат проби и стреля умело покрай Виктор Валдес.

Решаващият гол на Уат заличи разликата в класите между двата състава и засили магнитуда на постижението на Селтик.

18-годишното момче е трудно разпознаваемо за футболните привърженици извън Шотландия, а само преди година играеше във Втората дивизия на страната с екипа на Еърдри Юнайтед, но успя да се възползва от грешка на едно от светилата в съвременния футбол.

Еуфоричното чувство не продължи дълго в невероятната вечер. Лионел Меси намали в 91-ата минута, за да накара феновете на Селтик да треперят до последния съдийски сигнал.

Краят дойде след четири агонизиращи минути продължение и дори радостните сцени на терена бяха засенчени от вцепеняващите празненства около известния стадион „Селтик Парк“.

Нийл Ленън скачаше върху изтощените си футболисти, а Род Стюърт се разплака, гледайки от трибуните, това беше нощ, която никой свързан със Селтик някога ще забрави.

В ден, който започна с горчива новина, след като се разбра, че Хартс има претенции за неплатена сметка, невероятната победа на Селтик събра възходите и паденията на шотландския футбол.

Малко са висотите, които са толкова сладки, като тази. Ленън и неговите играчи си осигуриха собствено място в историята и кой може да каже колко далеч могат да стигнат.

Те победиха Барселона и никой отбор няма да иска да пътува до Глазгоу, за да се изправи срещу оглушителните привърженици, както и срещу смелите играчи на терена, ако „детелините“ продължат към елиминациите.

Меси, Шави, Андрес Иниеста и компания са легенди в играта, но в лицето на Форстър, Уанйама и Уат, феновете на Селтик си имат свои герои.

Един до друг, никой в „зелено-бял“ екип не подведе съотборниците си и хвалебствията в идващите дни, месеци и години напред ще бъдат напълно заслужени.

Селтик победи Барселона. Това е резултат, който никога няма да потъне. Отборът, който спечели две от последните четири издания на Шампионската лига, дойде и видя, но беше победен.

Успехът трябва да се отпразнува и да се запомни, защото за още 125 години ще бъде трудно за Селтик отново да направи толкова голяма крачка като тази.