Край на 57-годишно футболно робство. Проклятието Пеле падна

Змейовете полетяха от Зеница към голямата футболна сцена. Не онези босненските змейове (въпреки че и те са на добър път), а уелските. Националният отбор на Уелс се класира за Европейското първенство във Франция и след 57 години отсъствие ще играе на голям турнир. Загубата от Босна и Херцеговина в Зеница не причини болка на уелсците. Чак беше сладка, като им казаха резултата от Израел. На Билино поле в Зеница започна голямото празнуване на островитяните...

Англичани, ирландци, шотландци, чак и северноирландци бяха тези, които пишеха историята на островния футбол. Не и уелсците. Те имаха само ръгби. Във футбола не се питаха нищо. Затова и този успех на Бейл и приятели е един от най-големите подвизи на островния футбол в последно време.

Англичаните блестят в актуалните квалификации и са победили във всички мачове досега. Северна Ирландия направи сензационно класиране във Франция, но трябва да се признае в най-лесната група. Ирландците оставиха следа в своята група и отиват на бараж, а шотландците също изненадаха приятно и само тежката група им попречи да намерят пътя към Франция. Уелс успя в група с два участника на предходния Мондиал плюс Израел и Кипър.

Същият този отбор, който в предишните квалификации за Световно първенство беше лесна плячка за съперниците.

Само веднъж в историята, уелските змейове са участвали на голям турнир. Това е "Златното поколение", както го нарекли. Но и тогава случайно попаднали на Мондиал 1958 в Швеция. Елиминирани са в квалификациите, но им се открива шанс заради Суецката криза и отказът на държавите от Азия да играят квалификации с Израел. ФИФА не иска да допусне Израел да се класира на Мондиала без нито един изигран мач и така организира чудноват бараж с Уелс. Островитяните в два мача бият с по 2:0 Израел и се класират в Швеция.

В това поколение над всички е Джон Чарлс. По думите на Драгослав Шекуларац един от най-добрите футболисти в историята на европейския футбол. Нежният гигант, който може да играе и централен нападател и либеро. Един от най-големите джентълмени в бутонки. В състава играе и неговият брат Мел, добър футболист, но далече от класата на Джон.

Уелс през тази 1958 година в Швеция изненада цялата планета. В една група с домакина Швеция, финалиста от предишното световно Унгария и коравия Мексико. Три пъти завършват наравно в групата и се налага да играят бараж с Унгария. Унгарците са само бледа сянка на Леката кавалерия от преди четири години. Тук са все още Божик, Грошич, Хидекути, но най-добрите като Кочиш, Пушкаш или Цибор вече ги няма в унгарския състав. Уелсците победили с 2:1 и се класирали за 1/4-финалите.

Там ги чака Бразилия. Както мнозина казват, с най-добрия отбор в историята на футбола. С бохемския дрибльор Гаринча, крилото Загало, здравия централен нападател Вава, господинът в бутонки Диди и 17-годишният хлапак Пеле. Бразилия още се дави в сълзи заради Мараканаса осем години по-рано. И чака първа световна титла.

Уелс трябвало да бъде препятствие което да бъде прескочено без особени усилия. Но Джон Чарлс и дружината подложили Селесао на най-големи мъки. Повече от час Бразилия не знае какво да прави против аутсайдера Уелс, който се държал храбро. И тогава се ражда звезда. Футболът получи своя Крал. Пеле излъга вратаря и вкара топката в ъгъла. С минимална победа бразилците се промъкнаха към полуфиналите. Всичко останало е история. Пет гола на французите в полуфинала и пет гола на шведите във финала. Никой не ги измъчил както Уелс...

Този гол на Пеле означавал и началото на футболното робство за уелсците продължило над половин век. Никога след това не са участвали на някакъв голям турнир. Въпреки че са имали шансове, но ги сполетявал и лош късмет. В плейоф за Европейското първенство през 1980 г отпаднаха от Югославия.

През осемдесетте години на миналия век имаха две добри възможности, но в решителните мачове направиха равенства с аматьорите от Исландия. Не са били толкова лоши, имаха и чудесни играчи като Джон Тошак, Йън Ръш, Марк Хюс, побеждаваха сериозни отбори като Англия или Испания, но всичко опропастяваха в дуелите с аутсайдерите.

Последва една силна генерация с Гигс, Спийд, Хартсън, Белами, но дори такива играчи не доживяха да изиграят с Уелс някакви големи мачове. Най-близо бяха до Европейското първенство през 2004 г в Португалия, но отпаднаха на бараж с Русия.

След това най-често бяха лесна плячка и редяха някои доста срамни загуби. Гигс се пенсионира, но се появи още един ляво крак динамит. Гарет Бейл стана звездата на националния отбор, който любимецът на всички уелсци Гари Спийд трябваше да поведе към исторически успехи. Треньорският мандат на Спийд завърши трагично. Легендарният ас отне сам живота си и остави уелсците в сълзи. Диригентската палка в тази трудна ситуация взе Крис Колман, чиято треньорска кариера тръгна встрани.

И квалификациите за Мондиала в Бразилия завършиха неуспешно. Особено тежка беше загубата в Нови Сад. На старта на квалификациите, Сърбия разби Уелс с 6:1, което създаде впечатление, че Синиша Михайлович е така търсения сериозен селекционер. Оказа се, че загубата даде повече на Уелс, отколкото на Сърбия. Михайлович в своя стил остави Сърбия в задни позиции, а единственото му покритие бяха мачовете с Уелс. И в гостуването "орлите" надвиха "змейовете" с 3:0.

"Исках да напусна след загубата в Сърбия. Имах работа, която исках да върша, но се питах дали съм правилният човек за нея. Или може би съм дошъл в грешния момент? След тази загуба самоувереността ми беше в най-ниската точка през кариерата ми. Не само загубихме в Сърбия. Посрамихме се. Посрамихме държавата и народа. Усещах се зле. Отидох при баща ми Лиън на вечеря, разговаряхме и пихме вино. Каза ми, че само страхливците бягат от битката на колене и опитват да се пазят с ръце на лицето. Ако съм влязъл в борба, то е трябвало да съм подготвен и да приема ударите, които съм заслужил. Разбрах, че не трябва да побягна. Болеше, но издържах. Това ми е най-голямата награда", сеща се Крис Колман след класирането за Европейското.

От загубата Уелс излезе по-силен. Бейл и дружината в тежка група направиха чудото. Дори достигнаха до ситуация два кръга преди края да си осигурят класиране във Франция, но Израел им попречи в Кардиф. В крайна сметка се класираха и след загуба в Зеница. Гарет Бейл е това което някога е бил Джон Чарлс. Със солидни адютанти като Алън, Рамзи, Ашли Уилямс и Дейвис през идното лято отново ще впишат Уелс на голямата футболна сцена и ще се надяват на още някое чудо.

След това започват нови квалификации, в които Уелс ще се бори с Австрия и Сърбия за класиране на Мондиала в Русия.

100, 200, 300 милиона и Барселона

Поредният летен трансферен прозорец хлопна врати в 1 ч българско време. Над един милиард евро смениха клубните си каси. Като по холивудски сценарий интересното стана накрая. Притиснати от времето всички вече бяха съгласни да орежат пазарлъците и да разтварят кесийките. По отношение на големите имена доскоро повече треньори смениха местоработата, отколкото играчи. Последните мигове пооправиха нещата и откъм основните действащи лица по терените. Станахме свидетели на новия рекорд – 100 милиона евро за Гарет Бейл, за да премине от Тотнъм в Реал (Мадрид). 20-те отбора от най-богатото първенство – английската Висша лига, похарчиха над 600 милиона.


АНГЛИЯ

Арсенал – и това лято Венгер не изневери на себе си. Взе без пари младежки френски национал и не пипаше стоте милиона за покупки. Върна в отбора напусналият със свободен трансфер Матьо Фламини и взе под наем вратаря на Палермо Емилиано Вивиано, след като продаде обещаващия Вито Маноне. Говореше се за редица имена и нищо, но този път феновете на клуба открито изявиха недоволство от липсата на покупки. Подобно на сагата с Аршавин, Венгер счупи клубният трансферен рекорд в последните минути, подписвайки с Месут Йозил от Реал (Мадрид) срещу 50 милиона евро.


Общо: 50 милиона евро

Челси – в клуба се радваха на завръщането на Жозе Моуриньо. Португалецът направи една голяма покупка, давайки 35 милиона евро на Анжи за Вилиан. От същия отбор, но със свободен трансфер дойде и Самуел Ето`о. Камерунецът за втори път ще играе под ръководството на Моуриньо, с който стана европейски шампион с Интер през 2010 г. За без пари дойде и вратарят Марк Шварцер от градския съперник Фулъм. Другите сделки на „сините“ са – Кристиан Ацу (нападател) от Порто – 4,1 млн., Марко Ван Гинкел (халф) от Витес – 9,5 млн. и Кристиан Куевас (халф) от О Хигинс за 4 милиона.


Общо: 52 600 000 евро

Ливърпул – цяло лято се разиграваше сагата дали Луис Суарес ще напусне, а през това време мениджърът Брендън Роджърс беше доста активен на пазара. Защитата получи нов облик с Коло Туре, който дойде като свободен агент от Манчестър Сити, Али Сисоко, взет под наем от Валенсия, 7,5 милиона за Тиаго Илори от Спортинг (Лисабон) и 19 милиона евро платени на ПСЖ за Мамаду Сако. Това бе и най-големият харч на клуба. Срещу 10,5 милиона в касата на Съндърланд на вратата застана Симон Миноле, а в атака дойдоха Яго Аспас срещу 9 милиона за Селта (Виго) и Луис Алберто от Севиля за неуточнена сума. Под наем от Челси пристигна и Виктор Моузес.


Общо: 46 милиона евро

Манчестър Сити – рекордьорът от последните години на английския пазар не задържа короната и това лято, изпреварен от Тотнъм. Новият мениджър Мануел Пелегрини поднови всички постове в отбора с изключение на вратарите. Топ покупката е Фернандиньо, който подписа срещу 40 милиона в касата на Шахтьор (Донецк). Севиля спечели общо 40,6 милиона от продажбата на Хесус Навас и Алваро Негредо. „Гражданин“ стана и Стеван Йоветич, който донесе на бившия си отбор Фиорентина 25,5 милиона евро. За далеч по-скромните 4,1 милиона дойде аржентинският ветеран в отбраната Мартин Демикелис, който игра под ръководството на Пелегрини в Малага.


Общо: 110 200 000 евро

Манчестър Юнайтед – голямата промяна в шампиона беше мениджърската. Легендарният сър Алекс Фъргюсън, който водеше отбора от 1986 г, напусна и посочи за свой заместник наставника на Евертън Дейвид Мойс. Новият шотландец на поста беше изключително скромен на трансферния пазар с едно попълнение – уругвайският защитник Гилермо Варела – 2,8 милиона платени на Пенярол. Всичко се промени в последните секунди с привличането на водещата фигура на Евертън – Маруан Фелайни. Белгийската звезда на „карамелите“ смени екипа срещу 32 милиона евро.


Общо: 34 800 000 евро

Тотнъм – остава ли Гарет Бейл или момчето си отива? - това беше големият въпрос при „шпорите“. Моторът на намиращия се във възход в последните сезони лондонски състав не устоя на предложението на президента на Реал (Мадрид) Флорентино Перес. Встрани от сагата „Бейл тук, Бейл там“, мениджърът Андре Виаш-Боаш направи сериозни сделки. Португалецът не се поколеба да даде по 30 милиона на Валенсия и Рома за Роберто Солдадо и Ерик Ламела. Коринтианс припечели 20 милиона за Паулиньо, а Аякс взе 13,5 милиона за Кристиан Ериксен. Румънският защитник Влад Чиричес донесе в касата на Стяуа 10 милиона, а толкова получи и Тулуза за халфа Етиен Капуе. В Твенте прибраха 8,1 милиона от продажбата на Насер Чадли. Тотнъм може и да остана без основния си играч, но пък събра боеспособен състав.


Общо: 121 600 000 евро


ИСПАНИЯ

Барселона – големият трансфер на Барселона през това лято беше бразилското чудо Неймар, който заработи на Сантос 57 милиона евро. Каталунците бяха свързвани с хлапето от първия ден, в който името му стана достатъчно популярно. Неймар пусна една сълза на стадиона от който започна кариерата си, опакова си багажа и пристигна на „Камп Ноу“. Да сформира партньорство с припознавания като месия Лионел Меси. Бразилско-аржентинското дуо трябва да върне Барса на загубения европейски връх. Поне такива са очакванията, а дали между тях ще се получи сработване предстои да се види. За далеч по-скромните 1,8 милиона беше взет нападателя Денис Суарес от Манчестър Сити.


Общо: 58 800 000 евро

Реал (Мадрид) – лудостта на Флорентино Перес няма край. Президентът на Кралския клуб не се посвени да счупи собствения си рекорд и да плати 100 милиона евро за Гарет Бейл. Уелсецът стана по-скъп от идола си Кристиано Роналдо. Сега остава двамата да засенчат Неймар и Меси. Поне на това ще се надява Перес, който плати 194 милиона за звездното си дуо. В сянката на рекордната покупка останаха дадените 38 милиона на Реал (Сосиедад) за Асиер Ийараменди и 27 милиона на Малага за Иско. Сао Пауло заработи 6 милиона за халфа Касемиро, а в Байер (Леверкузен) взеха с половин милион повече за бранителя Даниел Карвахал. Извън всякакво съмнение Реал на Перес е световният шампион по похарчени пари. Отново.


Общо: 172 500 000 евро

Атлетико (Мадрид) – встрани от голямата шумотевица на градския съперник и Барселона, „дюшекчиите“ направиха прилична селекция. Диего Симеоне даде най-много за халфа Джошуа Гилавоги от Сент Етиен – 10 милиона. В защита се подсили с Тоби Алдервейрелд от Аякс за 7 милиона, а още 5,1 млн. отидоха за подписа на Давид Вийя от Барселона. Като свободен агент от Депортиво (Ла Коруня) дойде вратарят Даниел Арансубия, а срещу неуточнена сума от Райо Валекано пристигна нападателя Лео Баптистао.


Общо: 22 100 000 евро


ГЕРМАНИЯ

Байерн (Мюнхен) – клубът се похвали с първата си покупка още преди да е отворил трансферния пазар. 37 милиона евро за обещаващия талант на големия конкурент Борусия (Дортмунд) – Марио Гьотце. Новият треньор Пеп Гуардиола зарадва бившия си отбор Барселона с 25 милиона евро за халфа Тиаго Алкантара. Като свободен агент от Майнц дойде бранителят Ян Кирхоф.


Общо: 62 000 000 евро

Борусия (Дортмунд) – за поредно лято треньорът на „жълто-черните“ Юрген Клоп трябваше да замества продаден халф. 27,5 милиона влязоха в касата на Шахтьор (Донецк) за подписа на арменския национал Хенрих Мхитарян. След раздялата с Фелипе Сантана се наложи да се увеличи избора в защита – 9,5 милиона за подписа на Сократис Папастатопулос от Вердер (Бремен). След усилени спекулации, че головата машина Роберт Левандовски ще напусне, Клоп се застрахова и подсигури бъдещето с Пиер Аубамеянг от Сент Етиен за 13,5 милиона. Напрактика дортмундци освежиха всеки пост с изключение на вратарския.


Общо: 40 500 000 евро


ИТАЛИЯ

Ювентус – финансовата криза натисна сериозно италианските клубове и това не пожали дори и шампиона на страната. „Старата госпожа“ не беше разточителна на пазара, като най-скъпата й покупка излезе защитника на градския съперник Торино Анджело Огбона – 13 милиона. В нападение за услугите на Карлос Тевес бяха платени 11,8 милиона на Манчестър Сити, а Фернандо Йоренте дойде като свободен агент от Атлетик (Билбао). За третия нападател Симоне Заза Сампдория получи 3,5 милиона. Друг бранител – Федерико Пелузо от Аталанта излезе на касата 4,8 милиона евро.


Общо: 33 100 000 евро

Милан – големият удар на клуба беше привличането на Кака, като свободен агент от Реал (Мадрид), след като през 2009 г за него бяха спечелени 67 милиона. Най-скъпата покупка за това лято беше нападателя на Ювентус Алесандро Матри – 11 милиона. За халфа Андреа Поли Сампдория получи 6,5 милиона, а защитникът Кристиан Сапата дойде от Виляреал за 5 милиона. Под наем от градския съперник дойде Матиас Силвестре, а в размяна от Дженоа пристигна словенският халф Валтер Бирса.


Общо: 22 500 000 евро

Интер – след слабия сезон през миналата година собственикът Масимо Морати спря кранчето на многомилионните сделки. „Нерадзурите“ бяха необичайно тихи на пазара и не се включиха в борбата за никой водещ играч. Без участие в европейските турнири треньорът Валтер Мадзари се огледа за свободни агенти и взе вратаря Хуан Пабло Карисо и бранителя Уго Кампаняро от Лацио и Наполи, както и Марко Андреоли (защитник, Киево) и Рубен Бота (халф, Тигре). Под наем от Порто и Челси дойдоха защитниците Роландо и Уолъс. Двете покупки на Интер са халфовете Сафир Тайдер от Болоня – 5,5 милиона, и Диего Лаксалт от Дефенсор Спортинг за 2,3 милиона.


Общо: 7 800 000 евро

Наполи – продажбата на Единсон Кавани развърза ръцете на неаполитанците, които са абсолютен шампион на трансферния пазар в Италия това лято. 59 милиона бяха платени на Реал (Мадрид) за триото Гонзало Игуаин, Раул Албиол и Хосе Кайехон. Обнови се и вратарския пост с 5 милиона за Рафаел от Сантос и взетия под наем от Ливърпул Пепе Рейна. Треньорът Рафа Бенитес не се поколеба да похарчи и 8 милиона за нападателя на Естудиантес Дуван Сапата, както и 9,5 милиона за халфа на ПСВ Айндховен Дрис Мартенс. „Небесносините“ дадоха сериозна заявка, че искат да разбият монопола по оста Торино – Милано.


Общо: 81 500 000 евро


ФРАНЦИЯ

ПСЖ – арабските милиони в Париж имат една цел и тя е клубът да се нареди сред топ отборите на Европа. Френският клубен футбол няма кой знае какви успехи на фона на другите големи държави и това със сигурност накърнява честолюбивите „петли“. Така в отбора акостира Единсон Кавани срещу 64,5 милиона за касата на Наполи. За 31,4 милиона беше осигурен подписа на бранителя на Рома Маркиньос, а за още 15 милиона дойде и друг бранител – Лукас Дине от Лил.


Общо: 110 900 000 евро

Монако – новата задгранична авантюра на руски богаташ. Отборът от Княжеството се завърна в Лига 1 и не хаби време да заяви амбициите си. 70 милиона евро за Порто за дуото Жоао Моутиньо и Джеймс Родригес и още 60 милиона на Атлетико (Мадрид) за Радамел Фалкао. Срещу 20 милиона се подписа и халфът на Севиля Жофрей Конодгбия. По 5 милиона прибраха Малага и Олимпик (Лион) за Жереми Тулалан и Антони Мартиал. Като свободни агенти бяха привлечени Ерик Абидал и Рикардо Карвальо, а под наем дойдоха Фабиньо (защитник, Рио Аве) и Серхио Ромеро (вратар, Сампдория). Бранителят Борха Лопес докара в касата на Спортинг (Хихон) 2,2 милиона, а Гаетано Моначело беше взет от Олимпиакос за неоповестена сума. Ръкавицата е хвърлена.


Общо: 162 200 000 евро

Олимпик (Марсилия) – единственият европейски шампион на френска територия остава далеч назад по отношение на финансовата си мощ. На „Велодром“ едва ли са се отказали да опитат да развалят празненствата в Париж и Монако. В отбора акостираха пет нови попълнения, като най-скъпата покупка е халфът Флориан Таувин от Лил – 15 милиона. За половината от тази сума дойде друг халф – Джианели Имбула от Гингам. Евиан получи 2,5 милиона за нападателя си Сабер Келифа. За неоповестени суми бяха привлечени и Бенжамин Менди (защитник, Льо Авър) и Димитри Пайе (халф, Лил).


Общо: 25 000 000 евро


Клубовете ще трябва да се задоволят с наличното до януарския трансферен прозорец. На средата на сезона ще имат нова възможност да покажат, че парите не означават нищо за тях или че разумното харчене дава по-добри резултати. Предстои да видим. От УЕФА се очаква да вземе мерки и да въведе в експлотация т.нар. финансов феърплей. Без него бедните отбори изглеждат обречени да останат само в ролята на развъдници на таланти. Раждаш деца, но в родилното ти ги взимат, защото новите родители могат да им предложат по-добри условия – например по-скъпи играчки. Реално погледнато футболистите са си стока. Днес целуват емблемата на един отбор, а утре на друг. Днес спорът е Меси или Роналдо, утре ще са двама други и т.н. В битката Кой е по- по- най-, потърпевши са само феновете. Днешният ти идол утре може да облече екипа на най-големия ти враг. Затова остава любовта към клуба, защото собствениците и играчите са преходни, напоследък доста...


Общата сума похарчена от 18-те клуба в материала е – 1 214 100000 евро.