вторник, 29 октомври 2013 г.

Робер Пирес на 40 – заместникът на Овермарс, който стана Непобедим


Когато Робер Пирес избра Арсенал пред Реал (Мадрид) през лятото на 2000 г, малцина можеха да предвидят какво влияние ще има той върху отбора. Привлечен, за да замени продадения на Барселона Марк Овермарс, французинът дойде от Олимпик (Марсилия) в напълно различна футболна среда.

Неговият дебют беше в първия кръг от сезона срещу Съндърланд, влизайки от резервната скамейка. Арсен Венгер го остави на нея, за да му покаже какво представлява английския футбол. По-късно Пирес признава: „Мога да кажа, че след 20-25 минути исках да се върна във Франция, разбрах колко трудно ще бъде“.

Отне му 10 мача, за да вкара първия си гол за „топчиите“ и макар и закъснял, той щеше да е само малка част от приноса му през следващите 6 сезона. Изоставайки с 0:1 от Лацио и на две минути от края, Пирес засече центриране на Силвен Вилтор, насочвайки топката в горния ъгъл на вратата пазена от Анджело Перуци. Имаше стил, като своя автор, а в течение на кариерата си в Арсенал той отбеляза много красиви попадения.
Прехвърлящият удар на „Анфийлд“; шутът от далече, с който оформи хеттрик срещу Саутхемптън; завършекът с левия крак срещу Лийдс; и онзи зашеметяващ момент, когато прехвърли Петер Шмайхел на „Вила Парк“, оставяйки Джордж Боатенг да гони сенки.

Когато си спомняш за Пирес тези неща ти идват на ум. Елегантността в играта му, скоростта и прецизността на дрибъла, точният му завършек, тези неща правеха гала завършен футболист.

Това бяха само част от нещата, които го направиха велик.
За всеки красив гол, който вкарваше, имаше и един мърляв. Добавка или рикошет. Ако вратарят успяваше да отбие някой удар, Пирес беше наблизо, за да му разбие сърцето. Той спечели финала за Купата на ФА през 2003 г със страхотен гол.

Той също така беше и създател. Намираше пространство, виждаше подаванията и извеждаше останалите на изгодни позиции. Играеше по времето, когато нямахме статистика веднага след края на мача, за да се види процентът точни подавания, но той рядко бъркаше. Повечето от добрите неща в играта на Арсенал включваха и неговото участие.
Той е маслото в нашия двигател“, каза Арсен Венгер. А като имате предвид, че останалите части на двигателя бяха Денис Бергкамп, Тиери Анри и Патрик Виейра, това е комплимент.
Робер обичаше да вкарва срещу Тотнъм, а неговите привърженици го ненавиждаха, а той подклаждаше враждата. Влезе в сблъсъци с Денис Уайз, публиката на Тотнъм и мениджъра на Лийдс Дейвид О`Лиъри. Вдигаше пръст, когато вкара гол, а в този жест имаше и намек за арогантност, която само най-добрите могат да имат, а със сигурност Пирес беше сред тях.
Въпреки че Овермарс беше ключова част от първия състав на Венгер, който спечели дубъл, беше ясно, че той вече гледа в друга посока и последният му сезон не е запомнен с много привързаност.

Холандецът беше продаден за 25 милиона паунда, а Пирес привлечен за 6 милиона, а Арсенал се сдоби с по-добър футболист и голяма печалба.
Някои биха казали, че Пирес си тръгна твърде рано, но винаги съществува и опасността един играч да остане твърде дълго и да развали добрите спомени от изявите си. В случая с Робер няма такава опасност.

Беше радост и привилегия да го гледаш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар