Робер Пирес на 40 – заместникът на Овермарс, който стана Непобедим

Когато Робер Пирес избра Арсенал пред Реал (Мадрид) през лятото на 2000 г, малцина можеха да предвидят какво влияние ще има той върху отбора. Привлечен, за да замени продадения на Барселона Марк Овермарс, французинът дойде от Олимпик (Марсилия) в напълно различна футболна среда.

Неговият дебют беше в първия кръг от сезона срещу Съндърланд, влизайки от резервната скамейка. Арсен Венгер го остави на нея, за да му покаже какво представлява английския футбол. По-късно Пирес признава: „Мога да кажа, че след 20-25 минути исках да се върна във Франция, разбрах колко трудно ще бъде“.

Отне му 10 мача, за да вкара първия си гол за „топчиите“ и макар и закъснял, той щеше да е само малка част от приноса му през следващите 6 сезона. Изоставайки с 0:1 от Лацио и на две минути от края, Пирес засече центриране на Силвен Вилтор, насочвайки топката в горния ъгъл на вратата пазена от Анджело Перуци. Имаше стил, като своя автор, а в течение на кариерата си в Арсенал той отбеляза много красиви попадения.

Прехвърлящият удар на „Анфийлд“; шутът от далече, с който оформи хеттрик срещу Саутхемптън; завършекът с левия крак срещу Лийдс; и онзи зашеметяващ момент, когато прехвърли Петер Шмайхел на „Вила Парк“, оставяйки Джордж Боатенг да гони сенки.

Когато си спомняш за Пирес тези неща ти идват на ум. Елегантността в играта му, скоростта и прецизността на дрибъла, точният му завършек, тези неща правеха гала завършен футболист.

Това бяха само част от нещата, които го направиха велик.

За всеки красив гол, който вкарваше, имаше и един мърляв. Добавка или рикошет. Ако вратарят успяваше да отбие някой удар, Пирес беше наблизо, за да му разбие сърцето. Той спечели финала за Купата на ФА през 2003 г със страхотен гол.

Той също така беше и създател. Намираше пространство, виждаше подаванията и извеждаше останалите на изгодни позиции. Играеше по времето, когато нямахме статистика веднага след края на мача, за да се види процентът точни подавания, но той рядко бъркаше. Повечето от добрите неща в играта на Арсенал включваха и неговото участие.

„Той е маслото в нашия двигател“, каза Арсен Венгер. А като имате предвид, че останалите части на двигателя бяха Денис Бергкамп, Тиери Анри и Патрик Виейра, това е комплимент.

Робер обичаше да вкарва срещу Тотнъм, а неговите привърженици го ненавиждаха, а той подклаждаше враждата. Влезе в сблъсъци с Денис Уайз, публиката на Тотнъм и мениджъра на Лийдс Дейвид О`Лиъри. Вдигаше пръст, когато вкара гол, а в този жест имаше и намек за арогантност, която само най-добрите могат да имат, а със сигурност Пирес беше сред тях.

Въпреки че Овермарс беше ключова част от първия състав на Венгер, който спечели дубъл, беше ясно, че той вече гледа в друга посока и последният му сезон не е запомнен с много привързаност.

Холандецът беше продаден за 25 милиона паунда, а Пирес привлечен за 6 милиона, а Арсенал се сдоби с по-добър футболист и голяма печалба.

Някои биха казали, че Пирес си тръгна твърде рано, но винаги съществува и опасността един играч да остане твърде дълго и да развали добрите спомени от изявите си. В случая с Робер няма такава опасност.

Беше радост и привилегия да го гледаш.

Робер Пирес - орловото крило на Арсенал 

Проклятието на 50-ия

За съвременния футбол повечето хора говорят като за чисто нов спорт, съвсем различен от играта преди 20 години. Повече скорост, повече тактика, повече сила. Принципно е глупаво да се сравняват различни поколения и епохи. Всяко време си има своето очарование, възход и падение. Като следствие на всички суперлативи за днешния футбол повечето привърженици биха казали, че да успееш да се задържиш непобеден в първенството си дълго време е Мисията невъзможна. Въпреки всичко след 2000 г в т.нар. „големи“ шампионати – Висшата лига на Англия и Серия А на Италия два клуба доказаха, че още може да си „Непобедим“.

Последен с това звание до днес (3 ноември 2012 г) се ползваше Ювентус (Торино). „Старата госпожа“ не загуби 49 мача, а големият враг Интер попречи серията да се закръгли на 50. В Дерби д`Италия „нерадзурите“ записаха деветата си поредна победа във всички надпревари, надделявайки с 3:1. Всичко тръгна отлично за лидера Ювентус пред препълнените трибуни на новия му стадион. Гол на Артуро Видал в първата минута и никой не можеше да предположи, че финалът ще е горчив. Интер постепенно взе надмощие и успя да вкара топката във вратата, но засада отмени изравняването. В 59-ата минута миланците получиха дузпа и потърпевшият Диего Милито я реализира. Аржентинецът се възползва от отбита от Буфон топка след мощен шут на резервата Гуарин, за да обърне изцяло развоя в 76-ата минута. В ролята на губещ Ювентус нямаше избор освен да тръгне напред, за да спаси мача и поредицата. Интер се възползва от оголения тил и Нагатомо изведе Родриго Паласио сам срещу Буфон – 3:1 за Интер в последната минута на редовното време.

Така приказката за „черно-белите“ свърши. По ирония на съдбата по почти сходен начин със съдбата на другия „непобедим“ в 21-ви век – Арсенал. Ювентус успя да стане шампион на Италия през 2011/2012 г без поражение, а лондонският клуб на Англия през 2003/2004 г. Двата отбора успяха да запишат по 49 мача без да опитат вкуса на загубата, като и двата загубиха от най-големите си врагове. Рекордът на Арсенал приключи в гостуване на „Олд Трафорд“ на Манчестър Юнайтед. Началото на края дойде след отсъдена дузпа в полза на „Червените дяволи“. Майк Райли наду свирката и показа бялата точка в 73-ата минута, а Рууд Ван Нистелрой превърна наказателния удар в гол. В последната минута Уейн Рууни довърши започнатото – 2:0 на 24 октомври 2004 г. Дерби, което ще се помни заради съдийството и края на исторически успех. Още две съвпадения – Ювентус и Арсенал загубиха с два гола разлика, а началото на пораженията е с попадение от дузпа.

Серията на Арсенал от 49 мача без загуба започна на 7 май 2003 г. Отборът на Венгер постигна 36 победи и 13 равенства. През сезон 2003/2004 г завърши с 26 успеха и 12 ремита. У дома Арсенал остана непобеден до 1 февруари 2005 г, а през цялата 2004 г не регистрира загуба на своя стадион.

Ювентус стана шампион през 2011/2012 г с 23 победи и 15 равенства. Серията на Ювентус започна на 15 май 2011 г, за да завърши на 3 ноември 2012 г, постигайки 32 успеха и 17 ремита. Торинският клуб не успя да подобри рекорда в Италия, който се държи от Милан с поредица от 58 мача от 26 май 1991 г до 21 март 1993 г, но стана първият отбор шампион без поражение в първенство от 38 кръга. В историята на Серия А след 2000 г с две дълги серии може да се похвали и палачът на Ювентус – Интер – 33 мача между 7 май 2006 г и 18 април 2007 г, и 31 мача от 22 април 2007 г до 2 март 2008 г.