“Професора“ на 64

Той е висок, слаб и се усмихва загадъчно. Днес празнува 64-ия си рожден ден и довечера ще изведе клуба си в домакински мач срещу вицешампиона на Европа Борусия (Дортмунд). Наричат го „Професора“. Арсен Венгер – мениджърът на Арсенал от 17 години.

Французинът е роден в Страсбург и като играч е шампион с родния си клуб през 1979 г. За сметка на скромната си кариера, като футболист, то той е легендарен в треньорската професия. Шампион и носител на купата на Франция начело на Монако, а на кормилото на Нагоя Грампус печели Купата на Императора и Суперкупата на Джей лигата. От Япония пристига в Лондон и на 30 септември 1996 г започва нова епоха в историята на Арсенал. А според букмейкърите фаворит за позицията е бащата на Дриймтийма на Барселона от началото на 90-те Йохан Кройф.

Венгер е толкова непознат в Англия, че „Ивнинг Стандард“ посреща назначението му със заглавие „Арсен кой?“. Отдавна е казано, че първите впечатления често са подвеждащи и малко са по-показателните случаи от този на Арсен Венгер. Попитайте Тони Адамс, бивш капитан на отбора и известен като „Г-н Арсенал“. „Първо си помислих „Какво знае този французин за футбола? Той носи очила и прилича повече на училищен учител. Няма да е толкова добър, като Джордж (Греъм). Дали изобщо говори сносно английски?“, споделя Адамс. „Професора“ се превърна в най-дълго задържалия се на мениджърското кресло в историята на клуба, както и в най-успешния на поста.

Под негово ръководство Арсенал постигна два дубъла – 1997/1998 г и 2001/2002 г, както и шампионски сезон без нито една загуба през 2003/04 г. Наруши хегемонията на Манчестър Юнайтед, завоювайки три шампионски титли, четири купи и четири суперкупи на Англия. Клубът се премести на нов модерен стадион и стана неизменен участник в Шампионската лига, достигайки до финала през 2006 г. Венгер изведе „топчиите“ и до още един финал за Купата на УЕФА през 2000 г. Макар да загуби и двата финала, и да не е печелил никаква купа от 2005 г насам, Венгер продължава да е институция в световния футбол, а привържениците на Арсенал веят знамето „Вярваме в Арсен“. Въпреки две унизителни загуби от най-големия конкурент в последните две десетилетия Манчестър Юнайтед с 1:6 и 2:8 на „Олд Трафорд“, както и критиките, че продава най-добрите си футболисти, а не купува доказани имена, Венгер не напусна и продължава да твори на основата на философията си.

Днес Арсенал е първи във временното класиране – във Висшата и в Шампионската лига. Отборът играе зрелищен футбол с явния почерк на мениджъра си. Комбинативен, бърз и наказателен отряд. Головете срещу Норич в последния кръг бяха симфония на творчеството на Венгер. В историята на Арсенал той отдавна си е заслужил емблематична позиция до Хърбърт Чапман и Джордж Греъм. Носител на редица награди, като признания на неуморимия му труд. Избран е за треньор на десетилетието (2001-2010) през 2011 г от Международната федерация на футболната история и статистика – със 156 точки, като изпреварва Фъргюсън със 148 и Моуриньо със 135.

Венгер често е наричан и икономиста сред треньорите. Факт е, че благодарение на него в касата на Арсенал са постъпили огромни приходи. След навлизането на огромните средства на Абрамович и шейховете в Манчестър Сити, изплащайки заема за новия си стадион, Арсенал отстъпи от борбата за титлата, но се задържа в Топ 4. С трансфера на Йозил Венгер даде заявка, че е дошло време за нов поход към върха. Забележителното в работата на мениджъра е, че той не се отказва от основни свои принципи – както по отношение на тактиката, така и по финансови въпроси – таван на заплатите, едногодишни договори за надхвърлящите 30 години.

След серията от 49 мача без загуба Би Би Си Спорт определи Венгер, като треньор, който „в кариерата си строи отбори, които да комбинират преследването на титли с желанието да развличат и атакуват“. Той използва психометрични тестове веднъж на всеки две години, за да разбере дали даден футболист има необходимия дух за неговия отбор. Насърчава играчите си да решават проблемите си. Негов подопечен с топка в краката го попитал какво да предприеме, а Венгер му изкрещял „Реши сам! Защо не го измислиш?“. Няколко футболисти възродиха кариерите си под негово ръководство. Преобразува Тиери Анри от крило в централен нападател и сънародникът му стана голмайстор №1 в историята на клуба и заслужи прякора си Крал Анри. Подкрепи и капитана си Тони Адамс през 1996 г, когато той публично призна проблемите си с алкохола. Ван Перси беше определян, като проблемен, когато дойде в Арсенал. Денис Бергкамп похвали Венгер, че е извадил най-доброто от него.

„Професора“ е признат откривател на млади таланти. Като наставник на Монако привлича Джордж Уеа, който по-късно ще спечели наградата на ФИФА Играч на света, както и Виктор Икпеба, бъдещ Играч на годината в Африка. На награждаването си от президента на ФИФА Жоао Хавеланж и вицепрезидента Ленарт Йохансон, Уеа покани Венгер на сцената и му подари медала си в знак на уважение. В Арсенал французинът взе редица относително непознати и неопитни играчи, които превърна в световни звезди, като Виейра, Фабрегас, Алекс Сонг и Коло Туре. Под ръководството на Венгер защитата на "топчиите" постигна рекорд през 2006 г, като в десет поредни мача не допусна гол в Шампионската лига.

На 64 години Арсен Венгер продължава работата си, а тя се състои в това Арсенал да играе впечатляващ футбол, да радва привържениците си, да плаши враговете си. След възходи и падения „Професора“, често виждан в шушляковия си балтон, държи здраво юздите на империята, която създаде с много труд и любов. Отказа поканите на други клубове и възнамерява да продължи договора си с лондончани. Голямата цел на Венгер без съмнение е да изведе Арсенал до европейския връх. Там където самият той отдавна е стъпил и продължава да бъде.

Индивидуални награди

Мениджър на годината във Франция – 2008 г

Мениджър на годината в Джей лигата – 1995 г

Офицер на Британската империя – 2003 г

Златен Онз за Треньор на годината – 4 пъти (2000, 2002, 2003, 2004 г)

Мениджър на годината във Висшата лига – 3 пъти (1998, 2002, 2004 г)

Член на Английската зала на славата – от 2006 г
Мениджър на месеца във Висшата лига – 13 пъти
Треньор на десетилетието - 2001-2010 г