Днес
Жан-Пиер Папен, бивш френски национал
и футболист №1 на Европа за 1991 г, навършва
50 години. В дните си като играч беше
известен с волетата си, които неговите
привърженици нарекоха „Папенки“. През
1996 г, след като осеммесечната му дъщеря
Емили е диагностицирана със сериозни
церебрални проблеми, Жан-Пиер и съпругата му
Флоренс създават асоциацията „Деветка
от сърца“ (той играе с №9), която да
помага на други родители в тази ситуация,
и най-вече, за да бъдат открити и прилагани
методи за умственото и физическо обучение
на такива деца.
Папен
има 30 гола за Франция в 54 мача. Участва
на Мондиал 86 в Мексико, където „петлите“
стават трети, както и на Евро 92 в Швеция.
Последният му мач с националната фланелка
е през 1995 г.
На
клубно ниво е носил екипите на Виши
(1983/84 г), Валенсиен (1984/85 г), Брюж (1985/86 г),
Олимпик (Марсилия) (1986/92 г), Милан (1992/94
г), Байерн (1994/96 г), Бордо (1996/98 г) и Гингам
(1998 г). Въпреки че има само 31 мача с екипа
на белгийския Брюж е избран за най-добър
чуждестранен играч на клуба от
привържениците през април 2008 г.
По
време на много успешния му престой в
Олимпик (Марсилия) печели шампионата в
четири поредни сезона (1989-1992 г), постигайки
дубъл през 1989 г и достига финал за Купата
на европейските шампиони през 1991 г,
загубен от Цървена звезда (Белград) след
изпълнение на дузпи. През този период
Папен е голмайстор на френското първенство
в пет поредни сезона (1988-1992 г). С фланелката
на марсилци той печели Златната топка,
която се присъжда на Футболист №1 на
Европа, през 1991 г. Той е единственият
играч с тази награда, който я печели
като състезател от френски клуб.
През
1992 г Папен преминава в Милан срещу 10 000
000 паунда, което е световен рекорд за
времето си. Така става първият френски
топ футболист присъединил се към
италианската Серия А след Мишел Платини.
Не успява да се наложи като титуляр
заради травми и проблеми с адаптацията.
Влиза като смяна във финала на Шампионската
лига през 1993 г, който Милан губи от бившия
му клуб Олимпик (Марсилия). Въпреки това
Папен пази добри спомени от престоя си
в Италия и често цитира бившите наставници
на Милан Фабио Капело и Ариго Саки, като
свои модели относно треньорството. През
1994 г е трансфериран в Байерн (Мюнхен),
където отново страда от контузии. През
втория си сезон в Германия е част от
състава, който спечели Купата на УЕФА
срещу Бордо, клубът в който Папен ще
заиграе от следващата есен. С жирондинците
той губи финала за Купата на Лигата през
1997 г срещу Страсбург. Кариерата на Папен
приключва във Втора дивизия на Франция
с екипа на Гингам през 1998 г.
Папен
бележи много по френските терени, но в
противовес на много други велики френски
играчи никога не става доминантен в
чужбина. Той също така е част от „проклетото
поколение“ от френски футболисти, които
играят между ерата на Платини в края на
80-те години и световните шампиони от
1998 г. Въпреки талантливи играчи като
Папен, Кантона и Жинола Франция пропуска
разочароващо световните първенства
през 1990 и 1994 г. За втория турнир се проваля
с домакински загуби от Израел и България.
Отпада от Евро 92 в групата от Дания, след
перфектен рекорд в квалификациите за
турнира. Това е единственият период
(1989-96 г) във френския футбол, в който
клубовете се справят по-успешно от
националния отбор.
Папен
е иконичен във френската поп култура,
като става герой в сатирично куклено
шоу по телевизията, където първоначално
е изобразен като глупав футболист
(разпространен стереотип във Франция),
който е вманиачен само в намирането на
различни начини да вкарва голове. Когато
изпитва трудности в Италия образът му
в предаването става по-симпатичен, като
в една песничка дори господ го призовава
да се върне в родината си, защото „Франция
има нужда от теб!“.
Два
пъти в кариерата си е свързван с клубове
от Англия. Първо е трансферна цел на
Тотнъм през март 1994 г. В края на престоя
си в Бордо е мишена на амбициозния Фулъм,
който тогава се намира във Втора дивизия,
като дори изразява желание да подпише
с клуба. Така или иначе той никога не
заиграва на Острова.
След
като за кратко е треньор на френски
клубове, той се присъединява към местния
аматьорски клуб Фактюр-Бигано Бойен
през 2009 г, когато е на 45 г.
През
май 2006 г Папен поема Страсбург, който е
изпаднал във Втора дивизия. Преди това
той е начело на аматьорския Басен, като
му помага да се изкачи с едно ниво нагоре.
През сезон 2006/07 г бившият нападател
връща Страсбург в Лига 1, класирайки го
на трето място, но малко след края на
сезона вътрешни конфликти в клуба
излизат в пресата. Няколко играчи открито
критикуват методите на Жи-Пи Пи.
Първоначално той е обявен за треньор
на клуба за сезон 2007/08 г, но само седмица
по-късно е принуден да напусне, след
като става ясно, че е бил на интервю за
треньорския пост в Ланс само часове
след потвърждението в Страсбург. Заместен
е от Жан-Марк Фурлан, а в Ланс избират
Ги Ру. По ирония на съдбата Папен става
треньор на Ланс след загуба от Страсбург,
довела до освобождаването на Ги Ру след
пет кръга от сезона. Отборът отпада в
първия кръг на Купата на УЕФА и Купата
на Франция, като се бори за оцеляването
си в елита. На 29 декември 2009 г Папен е
назначен за треньор на Шатороа, напускайки
поста през май 2010 г.
Папен
е в списъка на Пеле „125 най-велики живи
футболисти“, оповестен през март 2004 г
Два
пъти е избиран за Футболист №1 на Франция
– 1989, 1991 г
Носител
е на Златен Онз за 1991 г
Голмайстор
№1 в света за 1991 г
Голмайстор
на Купата на европейските шампиони –
1989/90, 1990/91, 1991/92 г
Избран за Играч на 20 век в Олимпик (Марсилия)
Избран за Играч на 20 век в Олимпик (Марсилия)
Освен
с кошмарното си отпадане за Мондиал 94
на „Парк де Пренс“ от България, Жи-Пи
Пи има още една интересна случка с
български отбор. Сцената се провежда
на 21 март 1990 г в 1/4-финал от Купата на
европейските шампиони. „Финикийците“
имат предимство от победа с 1:0 в първия
мач срещу ЦСКА (тогава Средец) в София.
Тандемът в атака е не друг, а страховитата
двойка Христо Стоичков и Емил Костадинов,
а защитата е водена от несравнимия
Трифон Иванов. Марсилци водят с 3:0 и в
75-ата минута изглеждат сигурни в
класирането напред. Но в 84-ата минута
Юруков излиза лице в лице с Гаетан Юар.
Той до момента няма никаква работа, но
се сблъсква със защитника Ерик Мура и
присъдата е да не доиграе сезона, заради
фрактура на тибията. Французите вече
са направили две смени и на вратата
трябва да застане полеви играч – изборът
пада върху Папен (висок 176 см), който е
вкарал за 2:0 в 28-ата минута. В оставащите
десетина минути от мача той носи
ръкавиците и вратарската фланелка, но
не му се налага да демонстрира умения
в спасяването на гола - мачът завършва 3:1 за марсилци.
Жан-Пиер Папен в действие
Жи-Пи Пи като вратар срещу ЦСКА (София)
Жан-Пиер Папен в действие
Жи-Пи Пи като вратар срещу ЦСКА (София)
Няма коментари:
Публикуване на коментар