Роденият да вкарва – Йън Райт на 50!

Днес юбилей празнува легендарният нападател Йън Райт, който навършва 50 години. Голмайсторът е носил екипите на общо седем клуба в Англия и Шотландия, като в 581 шампионатни мача е отбелязал 387 гола. За националния отбор на Англия има 33 участия и 9 попадения. Най-добрият му период са седемте сезона за Арсенал, а след отказването си работи като водещ на телевизионни и радиопредавания с футболна тематика.

Райт започва с професионалния футбол сравнително късно. Въпреки пробите в Саутенд Юнайтед и Брайтън в юношеските си години, той не може да привлече достатъчен интерес, за да спечели професионален договор. Играе за аматьорски отбори, смятайки че няма шанс за големия футбол.

Скаутът за таланти на Кристъл Палас Питър Прентис вижда Йън да играе за Гринуич Бороу и го кани на проби на стадион „Селхърст Парк“. Впечатлява тогавашния мениджър Стив Копъл и подписва професионален договор през август 1985 г, три месеца преди 22-ия си рожден ден.

Бързо прави впечатление, вкарвайки девет гола в първия си сезон, ставайки втория по резултатност за клуба. С идването на Марк Брайт в Палас през следващата година двамата създават успешно партньорство и благодарение на головете им клубът влиза в елита чрез плейофи през 1989 г. Райт е особено полезен през този сезон с 24 гола във Втора дивизия и общо 33 във всички надпревари.

През декември 1989 г е извикан в Б националния отбор на Англия, но двойно спукан пищял осуетява дебюта му в Първа дивизия. След възстановяването от травмата той се включва драматично, като „супер смяна“ на финала за Купата на ФА през 1990 г срещу Манчестър Юнайтед. Изравнява резултата няколко минути след появата си на терена, докарвайки срещата до продължение, а след това извежда отбора си напред. В крайна сметка мачът завършва 3:3, а Палас губи преиграването с 0:1.

През следващия сезон Райт е част от националния отбор на Англия и достига гол №100 за Кристъл Палас. Вкарва два пъти за „орлите“ за победа над Евертън на финала за Купата на Лигата на „Уембли“. Йън става известен със смъртоносния си удар, подпечатвайки репутацията си с хеттрик за 18 минути в гостуване на Уимбълдън в предпоследния кръг на сезон 1990/91 г.

Райт е вкарал 117 гола в 253 мача и 24 появявания като смяна през шестте си сезона в Кристъл Палас във всички турнири, което го прави най-добрият реализатор на клуба след Втората световна война и трети за всички времена. През 2005 г е избран в Единайсеторката на 20 век на „орлите“, както и за Играч на века за клуба.

Тъмнокожият голаджия подписва с Арсенал през септември 1991 г срещу 2 500 000 паунда, което е трансферен рекорд за клуба по онова време. Вкарва още в дебюта си срещу Лестър в мач от Купата на Лигата, а в дебюта си за първенство срещу Саутхемптън вкарва хеттрик. Печели „Златната обувка“ в първия си сезон за „артилеристите“ с 29 гола, пет от които е отбелязал за Палас, а общо 31 във всички надпревари. Бележи хеттрик и в последния кръг от сезона, отново срещу Саутхемптън, като третият му гол е последния в историята на старата Първа дивизия. Само Йън Райт и Теди Шерингам (през сезон 1992/93 г) са ставали голмайстори на елита, вкарвайки за два различни клуба в един сезон.

Райт е най-резултатният нападател на Арсенал в шест поредни сезона. Играе основна роля в успехите на клуба през 90-те години, печелейки Купата на ФА и Купата на Лигата през 1993 г, вкарвайки и на двата финала. Йън помага на Арсенал да достигне финала за Купата на носители на национални купи през 1994 г, но е наказан за последния мач, който неговият клуб печели с 1:0 срещу Парма. През този сезон „топчиите“ завършват четвърти във Висшата лига.

Стрелецът вкарва във всеки кръг от КНК през 1995 г без финала, като се представя добре и във Висшата лига, но времената в Арсенал са трудни, след освобождаването на мениджъра Джордж Греъм заради незаконни плащания, а наследникът му Стюърт Хюстън класира отбора на 12-о място в края на сезона.

С пристигането на Брус Риоч между двамата има конфликт и Райт подава молба за трансфер, която по-късно оттегля. С идването на Денис Бергкамп двамата заформят кратко, но плодотворно сътрудничество, като в първия си сезон заедно помагат на Арсенал да достигне пето място и да се класира за Купата на УЕФА. Достигат и 1/2-финалите за Купата на Лигата, но отпадат от бъдещия носител Астън Вила заради голове на чужд терен.

Когато Арсен Венгер поема Арсенал през септември 1996 г Райт е на почти 33 г. Въпреки възрастта си той продължава да бележи редовно, ставайки голмайстор №2 на Висшата лига за 1996/97 г с 23 попадения. На 13 септември 1997 г чупи рекорда на Клиф Бастен по брой отбелязани голове за Арсенал с хеттрик срещу Болтън (рекорд подобрен от Тиери Анри през октомври 2005 г). Два месеца по-късно претърпява контузия на ахилесово сухожилие, която го извади от строя за сезона, завършен с дубъл – шампионска титла и Купа на ФА. Райт е в групата за финала срещу Нюкасъл, но не се появява в игра.

Йън Райт бележи 185 гола в 279 мача като титуляр и 9 влизания от пейката. Последният му гол на „Хайбъри“ е на 4 октомври 1997 г срещу Барнзли, който е под №300 в кариерата му за Кристъл Палас и Арсенал общо. Вкарва последното си попадение за Арсенал на 6 януари 1998 г за победа на 1/4-финалите за Купата на Лигата над Уест Хем на „Болейн граунд“. В негово отсъствие Арсенал е отстранен от Челси на 1/2-финалите, слагайки край на надеждите за уникален домашен требъл.

През 2008 г завършва на четвърто място в класацията „50-те най-велики топчии“, публикувана на официалната страница на клуба.

През юли 1998 г Райт преминава в Уест Хем срещу 500 000 паунда. Прекарва при „чуковете“ 15 месеца, вкарвайки в дебюта си срещу Шефийлд Уензди, но не достига формата си от времето в Арсенал. Излиза по заглавията на медиите, след като потрошава съблекалнята на съдиите на „Ъптън парк“, след като е изгонен в мач срещу Лийдс. За кратки периоди играе за Нотингам Форест, Селтик и Бърнли, помагайки на последния да влезе в Първа дивизия. Отказва се през 2000 г. Райт вкарва и в дебютните си мачове за Нотингам и Селтик. Приключва кариерата си с 313 гола във всички турнири. По време на престоя си в Селтик е обиждан от феновете, които плюят върху автомобила му.

Райт дебютира за националния отбор на Англия под ръководството на мениджъра Греъм Тейлър през февруари 1991 г. Започва като титуляр при победата с 2:0 над Камерун на „Уембли“ и помага на родината си да се класира на Евро 92 в Швеция. Във всеки от сезоните след Мондиал 90 Райт никога не е вкарвал по-малко от 23 гола за клубовете си. Изненадващо Райт не попада в състава за Евро 92, въпреки че е голмайстор на английския елит в сезона преди турнира. Пред него са предпочетени Клъф, Линекер, Шиърър, Алън Смит и Пол Мърсън.

С идването на Тери Венейбълс на мениджърския пост Йън Райт играе в четири от първите му пет мача начело, но след това не играе повече по негово време. Нападателят пропуска и Евро 96, но помага на „Трите лъва“ да се класират за Мондиал 98. Новият мениджър Глен Ходъл възобновява статута му на национал през ноември 1996 г. Съдбата отново го лишава от възможността да играе на голям турнир с екипа на Англия. Контузията в ахилеса не му позволява да се изяви на световните финали във Франция.

Последният му мач за Англия е през ноември 1998 г – приятелски двубой с Чехия на „Уембли“, спечелен с 2:0. Райт е на 35 години.

През март 2007 г е назначен за директор по футболната стратегия в Ашфорд Таун, след като закупува акции от клуба. На 18 май 2012 г е потвърдено, че Йън Райт заема временно поста треньор на първия отбор на Милтън Кейнъс Донс. В момента продължава да е на тази позиция и прави постоянен прогрес в треньорската си кариера.

Йън Райт е водещ и гост на редица на телевизионни и радиопредавания във водещите медии във Великобритания.

Още като професионален футболист в Арсенал Райт публикува автобиографията си „Г-н Райт“. Първото издание е през 1996 г, а година по-късно е преиздадена с нова глава. През 1993 г Райт написва и издава сингъла „Направи правилното нещо“ (Do The Right Thing). Песента е написана съвместно с Крис Лоу (от Пет Шоп Бойс), който я продуцира, а тя достига №43 в Класацията за сингли във Великобритания. Райт е колумнист за таблоидния вестник „Сън“.

Йън е патрон на Африканско-карибския тръст срещу левкемията. От дете е привърженик на Милуол. Осиновеният му син Шон Райт-Филипс в момента играе за Куинс Парк Рейнджърс, а биологичният му син Брадли Райт-Филипс се състезава за Ню Йорк Ред Булс.

Малко след отказването си от активния футбол през 2000 г Йън Райт е удостоен с Орден на Британската империя за заслугите си към най-популярната игра.

Носител на наградата Гол на сезона за 1989/90 г.
В Отбора на сезона за Втора дивизия за 1988/89 г
В Отбора на сезона за Висшата лига за 1992/93 и 1996/97 г
Играч на месеца във Висшата лига за ноември 1996 г
Във Футболната зала на славата на Англия – от 2005 г

Йън Райт - Роден да вкарва