В кръчмата Бюргермайстер на няколко стотин метра от стадиона казах на мой приятел, че за пръв път идвам на този стадион, така че беше нещо като поклонение за мен. "Жалко е, че не можа да дойдеш за шампионатен мач", каза ми той. Шампионската лига изисква само седящи места, което намалява капацитета на Южната трибуна от 25 000 на повече от половината, така хората, които обикновено стоят и пеят един до друг са разделени на различни седалки, което има ефект върху атмосферата. "Най-големите мачове обикновено не са най-добрите, ако разбираш какво имам предвид".
Тихо го проклинам, че ми развали поклонението, но в момента Южната трибуна представя такова шоу, че ме кара да се чудя какво ли е когато е наистина пълна. Настрана от огромното количество знамена и транспаранти, няма нищо фантазьорско около този стадион, само прости, стръмни, прави склонове катерещи се към небето във всички страни. Сивите седалки фокусират вниманието върху масата привърженици в жълти тениски. Плейлистата е оптимистична - Jump на Ван Хален, Happy Birthday To Ya на Стиви Уондър, шум от двигател на голям хеликоптер, You'll Never Walk Alone.
Тогава започва неофициалния клубен химн - Dortmund, Unsere Stadt - Дортмунд, нашият град. Това е сиропирана рок балада от типа, който подлудява немските футболни клубове. Певецът очевидно е приятел на треньора Юрген Клоп. Хиляди привърженици пеят с думите на песента, която звучи като нещо между Еverything I Do I Do It For You и Allentown.
Дортмунд, нашият град
Е известен в цял свят,
защото той има нещо,
което другите градове нямат
От тук идва стоманата,
въглищата и бирата!
Най-честните хора
дойдоха тук от Рур!
Но истинската причина
хората да обичат този град
се нарича БВБ, БВБ 09!
Борусия Дортмунд, ти си нашата любов
Борусия Дортмунд, ти и само ти
Борусия Дортмунд, ти ни даде толкова много.
Мачът е пред началото си и дортмундските привърженици вдигат много шум, но тези с които говорих по-рано не изглежда да му отдават значение. В Борусия има много контузени - Ройс, Хумелс, Пишчек, Блашчиковски, Шахин, Кагава, Гюндоган както винаги. Хората казваха, че 1:1 ще е добър резултат.
Може би те трябва да си припомнят думите от Dormund, Unsere Stadt: "Черно-жълто море от знамена / Южната трибуна се тресе / противникът усеща гръм от ясно небе / когато изпита тази сила."
Изглежда точно така още от първата минута, когато Киърън Гибс тръгна да преследва една загубена топка, тогава промени мнението си и се дръпна назад. Арсенал започна да се защитава и опитваше да гради играта от задни позиции. Футболистите му бяха преследвани до грешка. Целият мач се проведе в тяхната половина. Те опитват обичайния си стил на подаване, но не могат да получат контрол. Точно преди края на първото полувреме Чиро Имобиле пробива от центъра и бележи. Точно след почивката Пиер-Емерик Обамеянг пробива през средата и вкарва. Арсенал беше напълно надигран.
Накрая играчите на Борусия останаха на игрището и извършиха ритуализирано отпразнуване с публиката. Те чакат в центъра на терена, докато привържениците им правят серенада от всички ъгли, после отиват и танцуват пред Южната трибуна, известна като Жълтата стена.
Гледката е впечатляваща, макар и да е едва първия мач от Шампионската лига за сезона, но тази връзка между играчи и привърженици е каквото маркетинговите специалисти може да нарекат БВБ USP.
Повече от клуб
Дортмунд е тихо място. Не е красив град. Не е голям културен център като Мюнхен, с блестящи кули и покрити със сняг алпийски върхове зад южния силует. Единственото нещо в южната гледка на Дортмунд е Сигнал Идуна Парк. Клубът е най-голямото нещо в града и когато печели, чувството е, че всички са участвали в победата.
Разбира се, немските футболни привърженици наистина са свързани с клубовете си по различен начин от тези в САЩ или Англия, например. Разликата е вплетена дори и в езика.
Ако има едно нещо с което е известна американската спортна култура, което все още изглежда леко извънземно е може би техният начин на отношение към отборите, като към "франчайзи". Има нещо патетично в описанието на световно известни спортни институции, като Бостън Ред Сокс или Далас Каубойс с дума, която повече се припознава с местните клонове на МакДоналдс или Дънкин Донътс.
В Ирландия и Англия отборите често са наричани "клубове". На немски, думата е Verein и означава нещо съвсем различно. Най-близкият превод на "ферайн" е съюз. Докато "клуб" има нотка на ограничен достъп - като голф клубовете, клубове на тайни членове, клубна класа - "ферайн" включва приобщаване (немската дума за голф клуб е... "golfclub"). Докато американското "франчайз" показва доста очевидно, че привържениците са потребители, докато английското "клуб" е нещо, което публиката следва, а не е участник в него, хората, които пълнят Вестфаленщадион, за да гледат Балшпиелферайн Борусия 09 нямат нищо общо с фенове, а членове на огромна асоциация.
Колективът
Може би причината да празнуват толкова много тази вечер е, че току що видяха абсурдно добро представяне. Статистиката след мача показва, че Борусия имаше 24 опита за гол срещу 4 за Арсенал. Алексис Санчес е загубил топката 27 пъти. Таблоидът Билд оцени представянето на Месут Йозил с 6. Това звучи като разумна оценка, като изключим, че в Германия играчите се оценяват от 1 до 5, като пет е най-лошото.
"Ние наистина искахме да бъдем пресираща машина на терена тази вечер", казва Клоп по телевизията. "Ще помня този мач, защото футболът, който обичам изглежда така. Хареса ми колко подготвени бяхме, колко енергични бяхме, колко добре се съсредоточихме и как се борихме. Това е мач за моята колекция."
От гледната точка на Клоп най-задоволителната статистика е, че отборно Борусия е изминал 11 км повече от Арсенал. Това, както той винаги е отбелязвал е сякаш имаш още един човек на терена. Да надработиш противника е есенцията на стила на дортмундци.
Някой задава въпрос за броя пъти, в който Борусия принуди Арсенал да сбърка в неговата половина. Клоп се усмихва широко. Е, тяхната половина е най-доброто място за спечелване на топката. Един пас и вече си пред вратаря.
Неговата пресконференция свърши, Клоп тръгва да напуска стаята, спирайки да побъбри с отделни журналисти по пътя, излъчвайки увереност, харизма и чар.
В този момент, никой не подозира, че Борусия ще направи серия от четири поредни мача без победа в първенството, изоставайки на 10 точки зад Байерн след едва седем кръга. Битката за титлата на домашната сцена е завършила преди да започне.
Философия
През 2012 г в интервю за списание Щерн Клоп разкри някои от постулатите на треньорската му философия. Какво иска той от играчите: "посвещаване, ентусиазъм и радост". Неговата трансферна политика: "Без задници, без идиоти, дори да могат да ритат топката доста добре". Неговият отбор винаги ще тича по-далече и по-бързо от противниците си, ще ги преследват в тяхната половина, за да не се налага да се защитават в своята. Клоп с право е считан за майстор по мотивация, но неговата формула всъщност е проста: той иска упорита работа, с правилното отношение. Упоритата работа е вечната тактика на подценявания, а никой подценен не е работил повече от Борусия (Дортмунд).
С най-младия състав във всяко от петте най-силни първенства в Европа, дортмундци изникнаха от нищото, за да спечелят Бундеслигата през 2011 г, последва домашен дубъл през 2012 г и финал в Шампионската лига през 2013 г. Клоп убеди играчите си, че заедно те могат да победят целия свят. Те греят с енергия и идеализъм. Отборът и градът живееха в красив сън.
За нещастие, реалността бързо нахлу под формата на супер богати европейски клубове, които дойдоха за най-добрите футболисти на Борусия. Първо Нури Шахин отиде в Реал (Мадрид). После Шинджи Кагава подписа с Манчестър Юнайтед. В Дортмунд се справиха с тези липси. Но тогава Марио Гьотце премина в Байерн (Мюнхен). Шест месеца по-късно, Роберт Левандовски подписа предварителен договор, за да се присъедини към Гьотце в Бавария.
Шахин и Кагава се провалиха в чужбина и се завърнаха в Дортмунд - доказателство колко ценни се усещат при Клоп. Загубата на Гьотце и Левандовски в полза на най-големия им враг е по-трудна за преглъщане. Никой клуб не може да загуби играчи с такава класа и да продължи сякаш нищо не се е случило.
Кръвоизливът на най-добрите футболисти има омаломощаващ ефект по-голям от внезапното отслабване на титулярните 11, защото всеки предполага, че останалите звезди скоро ще ги последват.
Големите немски играчи, които все още са в Борусия са Матс Хумелс и Марко Ройс. Хумелс, който всъщност е юноша на Байерн преди да дойде в Дортмунд на 20 г, казва каквото искат да чуят привържениците. "Печелим достатъчно тук в Дортмунд", заяви той в интервю от миналата седмица. "Винаги ще има някой, който може да даде повече пари от БВБ, но Дортмунд направи голям прогрес през моето време тук. Във всеки случай, вярвам, че е достатъчно за мен. Все още имаме да минем много път напред тук."
Ройс също казва подобни неща в миналото, но има твърде много слухове, че ще напусне Германия, за да се приеме, че остава твърдо. Неговият агент представлява и Гьотце, и Кроос, който напусна Байерн за Реал (Мадрид) през това лято. В края на сезона Ройс ще е на 26 г и ако ще преминава някъде, то следващото лято изглежда като идеален момент.
В далечен план единственият начин Борусия да задържи най-добрите си футболисти е да им предложи същите пари, които могат да печелят и другаде. В момента те получават 7 милиона евро от техния производител на екипировка Пума. Договорът на Манчестър Юнайтед с Адидас е за 10 пъти по-голяма сума. Въпреки това в Дортмунд имат много възможности за развитие. Знаците на промяната, която вече протича, могат да бъдат видяни на стадиона, на който построиха нова част към северната трибуна: "BVB Fan-Welt", огромен търговски обект, който продава всякакъв вид предмети украсени с клубния слоган "Echte Liebe" - Истинска Любов.
Маркетингът на Борусия (Дортмунд) е умен - преди финала за Купата на Германия с Байерн през май, жълто-черни плакати се появиха из целия град със закачливи надписи, насочени към берлинчани. "Хей Берлин - страхотно е да се видим отново! извинявайте за целия шум!" и подобни.
Маркетингът си е маркетинг, но има цена, която трябва да платиш, за да се продадеш. БВБ се гордее с това, че е автентичен символ на своята общност, но трябва да се превърне в ненаситно корпоративно чудовище, за да се състезава с Байерн и другите богати европейски клубове. В Бюргермайстер преди мача с Арсенал, привърженици се кикотеха на съобщението на клуба, че ще вдигне собствения капитал чрез емисия акции за различни корпоративни партньори, предполагайки, че новото мото на клуба ще е "Kapitalorientierte Liebe" - Капиталноориентирана любов.
Дали метаморфозата ще си струва? Може би несигурността на какво ще прилича клуба в бъдеще подсилва усещането за носталгия към недалечното минало. Един привърженик, който ходи на стадиона от близо 25 години ми каза, че вярва, че дори да станат шампиони отново, вероятно няма да е толкова хубаво като през 2011 и 2012 г. Този отбор беше отговорът на Дортмунд на лисабонските лъвове. Дори ако Байерн може да бъде спрян, като му вземат най-добрите играчи, тези привърженици не са алчни достатъчно да повярват, че ще видят повече от един отбор като този в живота си.
Кен Иърли, Айриш Таймс
<3 <3 <3 СТРАХОТЕН ТЕКСТ <3 <3 <3
ОтговорИзтриване