Съдията Гюзюбуюк беше принуден да прекъсне играта макар че пред гостите се откри чудесна възможност.
Още е рано да се говори за спечелване на титлата от в момента първият в класирането ПСВ, но ако на отбора от Айндховен накрая на сезона не му стигне точка за шампионската корона - ще може да обвини един от подавачите на топката на Фейенорд.
Фейенорд победи ПСВ с 2:1, а мачът ще бъде белязан от нещо което вероятно никога досега не се е случвало в света на футбола, или поне не на това ниво.
Чрез Йоргенсен и Ларсон домакинът в рамките на пет минути стигна до два гола и поведе с 2:0, за да в 72-ата минута Бергвайн да намали. В 75-ата минута ПСВ можеше да стигне до нов гол, който вероятно щеше да донесе и точка, но при стопроцентовата възможност за отбора от Айндховен подавач хвърли втора топка на терена и прекъсна играта:
Аякс, ПСВ и Фейенорд предприеха безпрецедентна стъпка в споделяне на своите приходи от Шампионската лига и Лига Европа с остатъка от Ередивизие, с намерението да подобрят цялостния стандарт на холандския футбол.
Аякс и ПСВ се класираха в груповата фаза на тазгодишното издание на Шампионската лига, като амстердамският клуб наскоро направи забележително равенство 1:1 в гостуване на Байерн (Мюнхен), като участието в груповата фаза ще донесе на всеки клуб по 20 милиона паунда.
Сега е постигнато историческо споразумение, което означава, че не всичко от доходоносните приходи ще завърши в джобовете на най-големите клубове.
Ajax, PSV and Feyenoord are planning to distribute their UCL earnings around all Eredivisie clubs to raise the level of the whole league 👏🏾 #mmlovepic.twitter.com/20eqCQ5e8x
Трите най-големи клуба в страната са се разбрали да дадат 10% от приходите си на остатъка от първенството, като начин да се осигури холандският футбол да не изостане прекалено зад остатъка от континента.
Холандският национален отбор не успя да се класира за последните два международни турнира, а това споразумение се вижда като начин да се спре упадъка.
Faith in humanity restored:
Ajax, PSV & Feyenoord are going to give 10% of their @ChampionsLeague earnings to all Eredivisie Clubs in order improve the league.
With a huge factor being so that the smaller clubs can get real grass back into their stadiums... 👏🏻 pic.twitter.com/VPy3lecOxj
A new Eredivisie structure is close to being approved. New proposal will make the league 16 clubs with end of season playoffs. PSV, Feyenoord and Ajax have agreed to distribute part of their earnings from Europe around all the clubs in order to get rid of artificial pitches (AD)
Някогашният холандски национал Пиер Ван Хойдонк по покана на бившия си съотборник Ненад Гроздич през април ще посети футболен клуб Раднички от Ниш.
Ван Хойдонк е приел да дойде на стадион "Чаир" на 12 и 13 април след покана от големия приятел и бивш съотборник във Витес (сезон 1999/2000), а сега шеф на развоя на школата на Раднички, Ненад Гроздич.
Бившият голмайстор ще представи школата на нишкия елитен клуб, ще демонстрира своите футболни майсторства на тренировка и ще покаже част от големите умения и богат опит.
"Когато дойдох на тази позиция, целта ми беше да използвам познанствата си с многобройни, познати футболисти и да опитам да ги доведа в Ниш, с цел промоция на футбола и Раднички. Драго ми е, че точно Ван Хойдонк ще бъде пръв от тях, защото моята идея е в школата да работим по холандски модел, за който смятам, че е най-качествен в Европа", заяви Гроздич за клубната страница.
Както допълва, планът е и от Раднички да отидат в Холандия и на място да се уверят как функционира модерна футболна школа.
Ван Хойдонк през успешната си кариера е играл за Бреда, Селтик, Нотингам Форест, Бенфика, Фенербахче и Фейенорд който отведе до трофея в Купата на УЕФА през 2002 година като голмайстор на турнира (осем гола).
Екипът на Холандия е носил 46 пъти и е отбелязал 14 гола.
Привържениците на Фейенорд в мача срещу Венло изпяха песента You'll Never Walk Alone, посвещавайки я на сина на своя вратар Брад Джоунс, Лука, който преди шест години на този ден загуби битката с левкемията. Целият стадион пееше с пуснати светкавици на мобилните телефони.
Носителят на Купата на Германия и участник в Шампионската лига Борусия (Дортмунд) назначи холандеца Петер Бош за треньор. 53-годишният специалист ще подпише двугодишен договор днес, 6 юни, който ще е валиден до 30 юни 2019 година.
Бош направи много успешен сезон като треньор на Аякс (Амстердам), с който стана втори в холандската Ередивизие на една точка зад Фейенорд (Ротердам) и достигна финала в Лига Европа.
Като играч Бош има 310 мача като професионалист през 90-те години, като играе в Ередивизие, Шампионската лига, като има и 14 мача за Ханза (Рощок) в Бундеслигата. Той е участник на Европейското първенство през 1992 година и има осем мача за холандския национален отбор. През 1993 година е шампион с екипа на Фейенорд, като има и три купи на Холандия.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова
което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери"
или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от
няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че
епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не
включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а
вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само
към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия,
голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират
начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно
е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над
главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които
сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в
местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на
Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски
клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват
някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва
да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото
не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и
такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни
съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти
противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и
щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
111 години, 94 титли, 525 битки за Монтевидео - Насионал срещу Пенярол
Когато в 111 години шампионатна история два клуба спечелят 94 титли, не е трудно да се заключи, че уругвайското Класико представлява срещата между Насионал и Пенярол.
Дуелът заради който Монтевидео спира за час и половина държи рекорда когато става въпрос за най-много мачове между два футболни отбора - досега са играли невероятните 525 пъти. Пенярол има 49 шампионски титли, пет Копа Либертадорес и три Междуконтинентални купи, а Насионал 45, както и две Копа Либертадорес по-малко.
Както и повечето южноамерикански великани, Пенярол е основан от английски мигранти през 1891 година под името Сентръл Уругуай Рейлуей Крикет Клуб (СУРКК), за да имат начин работниците в железницата да се разтоварват. Осем години по-късно последва отговор на местното население и основаването на Насионал.
Смятайки и останалите турнири бройката на общо спечелените трофеи на двата клуба преминава 200.
525 срещи по-късно Пенярол има 184 победи, 167 срещи са завършили без победител, докато Насионал е по-добър в 174 двубоя.
"Трикольорите" (Насионал) бързо привлекли голяма подкрепа, а компанията продължила своите вложения, виждайки, че е направила нещо много по-голямо, от отбор за работниците да убиват часовете между поставянето на релсите. Отзивът след основаването на "слънчогледите" е още по-голям - защото на тях уругвайците гледали като на пазители на националната идентичност.
Атмосферата на трибуните на стадион "Гран Парке Сентрал", съответно "Кампеон дел Сигло", не се различава твърде много от онази на демографските околности. Тонове пиротехника, барабани, симултантно скачане на няколко десетки хиляди хора, а и целта също така е същата - победа на всяка цена.
Ревиердерби - Бунтовната младеж и "нацистката" Барса
Областта Рур в западния край на Германия по много е значителна за самата държава, нейната история и преди всичко икономика, но когато нейното име споменете на средностатистически любител на футбола неговата рефлексна реакция ще бъде - Борусия Дортмунд и Шалке 04.
Имената на двата най-големи клуба в един мегаполис, чието вечно съперничество в началото на май ще навърши 91 години. БВБ е разположен в Дортмунд, който се намира в средния дял на региона и е административен, търговски и културен център.
Недалече северно от Дортмунд е Гелзенкирхен, най-важният рударски район в Европа през ХХ век, а той е и дом на популярните като "миньорите". Първият междуособен сблъсък е през 1925 година, а победител е БВБ с 3:2. Срещали се са общо 146 пъти, с 57 успеха за Шалке, срещу 49 за Дортмунд.
Отборът от Гелзенкирхен е основан пет години преди най-големия враг - 1904 г. Местните студенти се сблъскали с проблеми още от началото, защото тогавашният регионален Спортен съюз не искал да ги "признае".
Не искали да се откажат и през 1912 г си послужили с маневра, включвайки се към гимнастическата секция на Шалкер. Но и тук не бил краят на техните мъки, като трябвало още два пъти да променят, преди най-сетне да се озоват в официалната, най-силна лига - под името Шалке 04.
БВБ има тотално различна история на създаване. Всичко започва в местния пъб "Цум Вилдшулц", но и в техния случай не всичко е минало гладко. С идея и разбиране за самия футбол не бил "мирен" свещеник Девалд, чиято църква била спонсор на местния клуб - Триединство младости.
Прякорът на Шалке произтича от старата немска дума "Die Knappen", която означава "рудари" - когато повечето отбори и привърженици са на работа в басейни.
Името на Борусия има корени от латинската дума Прусия, но нейните основатели казват, че са нарекли клуба на името на местната пивоварна.
На историята и облика на рурските съперници голямо влияние има и нацисткият режим с Адолф Хитлер начело. По-добре в това време е Шалке, с оглед на това, че нацистите от началото на тридесетте го взимат под своя юрисдикция, а има и данни, че и самият фюрер е бил привърженик на отбора. Водещите хора в Борусия същевременно отказали да имат каквото и да е с новия режим, така че президентът и неговите близки хора бързо "изчезнали".
"Миньорите" доминирали в Гаулигата Вестафен, едно от 16-те първенства, които създал тогавашния режим, играейки в 14 от общо 18 финала, докато стилът им на игра напомня на днешния, който прилага Барселона. БВБ чака за първа титла до 1956 година, но междувременно има значително по-добър резултат срещу противника в дербитата.
Същата страст, която присъствала в началото с времето само се увеличавала. Атмосферата на дербитата може да се усети десетина дни преди самия мач, привържениците на двата отбора са чести гости на последните тренировки преди най-важните дуели в годината, а що се отнася до самата атмосфера и колорит - най-добре изгледайте видео клипа.
Шалке отначало носи "червено-жълти" екипи, които след идването на нацистите са променени в кралско сини и бели, първите цветове на отбора от Вестфален. Днес, заради това, често ги наричат "кралско сините" , по цветовете на екипа.
БВБ има една титла повече (8), но и две купи по-малко. Все пак, привържениците на Борусия могат да се похвалят, че техният отбор е печелил двата най-големи турнира на УЕФА, докато "миньорите" нямат трофей от Шампионската лига.
Де Класикер - начало от удара на бирени халби
Холандският футбол и неговия развой имали неизмеримо влияние върху напредъка и облика на този футбол, който днес знаем. Държавата, която е дала неизброимо много великани за най-важното вторично нещо на света, но и от "философска" гледна точка променила разбирането за същия, живее за един дуел - дуелът Аякс и Фейенорд.
Няма много големи съперничества във футболния свят, които са интензивни до такава степен, като дуелите между "Конниците" и "Гордостта на юга", а да става въпрос за отбори от два различни града.
Аякс е основан през 1894 година в Амстердам, от неколцина добри приятели. Въпреки че техният първи опит е "задушен", четири години по-късно подновили намерението си, а с удрянето на бирени халби в пъба "Ист Индис", който са посещавали предимно евреи, означило създаването на един от най-големите световни клубове. Аякс минава за един от най-големите и най-успешните клубове в света - в своята витрина има 33 шампионски купи на Холандия, 18 купи и 8 Суперкупи, но и четири титли от Шампионската лига и Купата на УЕФА.
От друга страна, Фейенорд 14 пъти е шампион, 11 пъти е печелил купата, а два пъти Суперкупата. Има и един "ушат" трофей, както и два от Купата на УЕФА и трофей шампион на планетата.
Осем години по-късно, в самия юг на Холандия в Ротердам, местни работници създават, логично отново в пъб, футболен проект под името Вилхелмина, а след серия промени клубът през 1917 г получава името СК Фейенорд, на квартала в който е създаден, както и червено-белите цветове. Първият дуел между амстердамци и ротердамци е изигран през октомври 1921 г, а завършва без победител - 2:2. От тогава са се срещали още 177 пъти, а "конниците" имат 79 триумфа, 24 повече от най-големия противник.
Техните дербита още от самото начало са характеризирани с ефективност, драма и гръмогласна поддръжка от трибуните, но и масови боеве на играчите, привържениците и ръководните щабове. Ирония е, че днес, заради различните съдби на двата града през Втората световна война, жителите на Ротердам и привържениците на Фейенорд, често заяждат аяксовците, че идват от хитлеристкия град.
Рекордната гледаемост е на 9 януари 1966 година на ротердамския "Де Куип" - когато присъстват 65 562 привърженици, докато най-убедителната победа в историята прави Аякс през 1984 г, празнувайки след 8:2.
Голяма доза нетърпимост между привържениците присъства още от средата на миналия век, а с навлизането във времената на модерния футбол насилието, нередностите и смъртните случаи наподобяват по своята продължителност и обем онези в Англия.
До незаменимите пиротехники и хореографии, междуособни боеве и сблъсъци с полицията стават всекидневие в страната на "лалетата", но всичко се променя след "Битката за Бевервайк" през 1997 г. В двадесет и третия ден на март през тази година, стана един от най-жестоките сблъсъци между омразните противници, на автопът А9, в този случай привърженик на Аякс - Карло Пикорне - брутално е пребит до смърт.
Все пак, въпреки твърдите закони, и до ден днешен насилието е обичайна проява когато става въпрос за холандското Класико. Така привържениците на Аякс често разрушават част от Ротердам, когато "преминават", а и тези на Фейенорд не размишляват много различно. Въпреки всичко, "Де Класикер" е един от "скъпоценните камъни" на европейския и световен футбол, а как и да не бъде когато всеки нов е непресъхващ извор на забавление.
След всичко, властите в Амстердам и Ротердам през 2009 година вземат решение, в договор с Футболния съюз на Холандия, на гостуващите привърженици да се забрани присъствието на Арената, респективно "Тигана".
Дерби д`Италия - Аниели срещу Морати, Пиемонт срещу Ломбардия
Дуелът Ювентус - Интер не е само футболен мач. Това е сблъсък на Торино и Милано, две регионални столици и най-големите градове в северозападна Италия, региони с различни политически и икономически нагласи, но и десетилетия борба между мощните династии на Аниели и Морати.
"Бианконерите" са третият най-стар клуб на Ботуша, а заслугите за основаването на Юве са на сметката на местни ученици, които през 1887 година решили към училището "Масимо Д`Азелио Лицей" да организират футболна секция - между тях е и първият президент Еугенио Канфари.
Ключов момент в създаването на мощната "Стара дама" се случва през 1923 година, когато семейство Аниели взима контрол над клуба и го прави първия професионален в Италия. Ювентус доминира на националната сцена през 20-те и 30-те, ставайки национален символ ("Italianness"), а неговият възход има голям дял във формирането на силния национален отбор, който по-късно става световен шампион. Първата титла торинците печелят през 1905 г, носейки розово-черни екипи, преди вдъхновени от Нотс Каунти да станат черно-бели. Същевременно голяма помощ имали от бизнесмена Аймонеу Марсану - който им дал възможността да заменят разнебитения стадион "Пиаца д`Арми" с "Веледроме Умберто I".
Но, връщаме се на самото дерби- първата среща на Ювентус и Интер е в Торино през 1909 г, Юве побеждава с 2:0, но само две седмици по-късно Интер се реваншира с минимален успех и по-късно печели титлата. Съперничеството се разпалва две десетилетия по-късно, а до ден днешен се смята за най-интензивния сблъсък в италианския футбол - Дерби д`Италия.
Досега са се срещали в 229 мача, Юве има 103 триумфа, а Интер 70. "Старата дама" е абсолютен рекордьор с 31 титли, десет купи и два трофея от Шампионска лига и Световното клубно първенство.
Предвожданите от Джовани Трапатони "бианконери" през осемдесетте години на миналия век стават първият клуб, който е печелил и трите големи турнира под крилото на УЕФА. От друга страна, "нерадзурите" имат 18 Скудета, три купи по-малко, същият брой световни титли, но и един "ушат" трофей повече.
Самото име Дерби д`Италия е измислено от известният журналист от Новесента Джани Брера през 1967 година - когато Анджело Морати купува Интернационале - водейки се от различни житейски, политически и икономически нагласи в Пиемонт и Ломбардия.
Все пак, Дерби д`Италия има и мрачна страна, защото и двата отбора бяха в средата на скандала "Калчополи" заради уредени резултатии влияние върху съдии. Накрая Ювентус беше изхвърлен във втора група, отнети са му три титли (въпреки че те не признават това), докато клубът на Морати е наказан само с отнемане на точки и парична глоба. Така торинци могат да се похвалят и с шампионския трофей от Серия Б.
Джани Брера не нарича този дуел случайно така, защото нетърпимостта, заряда и огромното съперничество се вижда във всеки техен сблъсък. Последният такъв видяхме в полуфинала за Купата само преди няколко дни.
Нерядко се случва двата отбора да не завършат мача със същия брой играчи с който са започнали, а близостта на градовете дава възможност привържениците на едните и другите да са в голям брой, когато техният отбор гостува. Истински италиански футбол.
Ювентус и Интер са единствените два клуба, които никога не са изпадали от елитния ранг на футбола на Ботуша.*Ювентус беше изхвърлен от Серия А.
Люлка - как "карамелите" създадоха дерби
Онова което казахме за футбола в Южна Америка, в същия, ако не и в по-голям размер, важи и за "тичането след топката" и във Великобритания. Без никаква мъка може да напишем няколко тома само за големите дербита на Острова, а този път за вас избрахме най-големия дуел на Англия - сблъсъкът на Манчестър Юнайтед и Ливърпул.
Историята казва, че футболът за пръв път се появява в Британия още по времето на средните векове, около 1200 година, когато местните пивници, пъбове и зарзаватчийници имали свои отбори, футболът се играл предимно след обяд, а някои историци казват, че футболната топка била неразделна част от инвентара на всяко семейство.
Също така, и първите официални правила на нашия любим спорт идват от Острова, по-точно от университета Кеймбридж, където през 1848 година практически е основана и първата в света Футболна асоциация (съюз). Сходно на това, горе изложеното звучи логично, а и погледът на самите британци над футбола е специален. Юнайтед и Ливърпул са двата най-успешни английски клубове, когато става въпрос за трофеи в националните, а и международни рамки.
Юнайтед има 20 титли, 11 купи на ФА, четири купи на Лигата и 20 Суперкупи, три европейски и две световни титли, докато Ливърпул има 18 титли, 7 купи на ФА, осем купи на Лигата и 15 Суперкупи, заедно с пет титли на Европа и 3 купи на УЕФА.
Съперничества във Великобритания има буквално във всеки регион, град или предградие, но съществуват някои, които се изтъкват специално. Едно такова датира от април 1894 година - когато за пръв път един срещу друг се намират манчестърските "червени дяволи" и мърсисайдските "червени".
Двата отбора се намират в северозападната част на Англия, с разстояние между двата града от 56 км, а както много съперничества и това е върху основите на индустриалната революция. Всичко започнало от междуособната надпревара в икономиката, а почти век и половина по-късно страстта, която привържениците на двата клуба имат кара футболните фанатици да гледат на тяхното съперничество като на едно от петте най-големи в света.
За 122 години са изиграли 194 мача, а Манчестър води със 79:64 в победите. Въпреки че и двата клуба са много успешни, Юнайтед много повече в последните двадесет години, Ливърпул никога не е бил шампион на света - а тук е и непресъхващ извор на материал за привържениците, че "червените" за последно са били шампиони през 1990 година.
Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 година като Нютън Хелт ФК, а идеята на Фредерик Аток първоначално била работниците в железницата и неговите други фирми да играят между себе си.
От друга страна, Ливърпул е създаден през 1892 година, след скандал между управата на Евертън и Джон Холдинг, собственик на стадион "Анфийлд". "Карамелите" недоволни от финансовите условия на договора минали от другата страна на парка в Гудисън, а Холдинг не искал стадионът му да стои празен.
Освен по футбола, англичаните са познати в спортния свят и като създатели на модерното хулиганство. От средата на седемдесетте, нивото на насилие и бруталности в сблъсъците с противниковите привърженици и полицията бързо нараства, а този тренд, заедно с характерния гардероб, скоро се разширява из цяла Европа.
Все пак, въпреки че години имат наистина голям брой големи и важни сблъсъци, нерядко и за най-големите трофеи, физическото съперничество между двете агитки никога не е достигнало споменатите граници. Още повече, след трагедията на "Хейзъл" страстите в този поглед почти напълно се смиряват, но междуособните заяждания и хитри предизвиквания, които му дават онзи особен чар - продължават да съществуват и са все по-духовити.
Думите, че стадионите са пълни, когато става въпрос за английски футбол, един вид са излишни, но не на всички стадиони атмосферата е една и съща. Разбира се, в голяма степен влияние върху нея има и името на противника, а със сигурност можем да твърдим, че "You'll Never Walk Alone" на "Анфийлд" и "Glory Glory Man United" на "Олд Трафорд" не се пеят по-шумно, отколкото когато гостуват онези другите. "Един мой приятел носеше екип на Браян Робсън, а аз съм го питал дали за кратко мога да съм "него". Когато баща ми ме видя, започна да вика по мен - "Няма ти да ми цапаш семейното име". В този момент помислих, че ще се преместим", заяви Стивън Джерард.
Това е вторият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
Белградският Партизан е най-големият производител на футболисти в Европа, съобщи Центърът за спортни изследвания със седалище в швейцарския град Нюшател. В Топ 10 влизат още три отбора от Балканите.
Според изследването на този център, Партизан в момента има най-много футболисти в Европа тръгнали от неговите редици, общо 78.
В първия отбор на "черно-белите" сега са 13, а 65 играчи са продължили в други клубове.
На четвърто място е Динамо (Загреб) с 53 футболиста - 5 в състава и 48 в други отбори. Седмата позиция си делят Цървена звезда и Хайдук (Сплит). От общо 49 играчи от люлката на "червено-белите" шестима са в първия отбор, а 43 в други състави.
Партизан е на върха на списъка на клубовете, които произвеждат най-много играчи, пред известните футболни академии на европейските великани Аякс и Барселона.
На второ място е Аякс с общо 75 футболисти (11 в първия отбор, 64 в други клубове), докато третото място е за Барселона с 62 (10, 52).
Изследването на ЦСИ е проведено между 460 клуба от 31 европейски държави.
От българските клубове най-предно класиране има Левски, който дели 14-о място с Манчестър Юнайтед - 41 играчи (13, 28).
Катарзис! Или трагедия. Зависи от кой ъгъл го гледате. Ако Ротердам ви е по-симпатичен от Амстердам, а Фейенорд по-близо до сърцето от Аякс, дълго ще помните 1/16-финала за Купата на Холандия. Фейенорд успя да стигне до едва втора победа в последните 24 Класикера и да изпрати съперника си от "Де Куип" с минималното 1:0.
И то по какъв луд начин!
В мач изпълнен с напрежение не видяхме много футбол. За малкото все пак главно бяхме задължени на футболистите на Аякс. Но когато изтекоха четири минути от добавеното от съдията време дойде причината за колективния оргазъм на "Де Куип". Елиеро Елия центрира от свободен удар, а Жоел Велтман, 23-годишният капитан на Аякс и новото холандско чудо, реагира недодялано и с пета прати топката в собствената мрежа.
Изригването на радост на "Де Куип" е трудно да се опише. Омразата между тези два клуба е толкова голяма, че отборът на Аякс беше посрещнат в града със срамните викове: "Евреите в газовите камери". Заради тази омраза градоначалниците на Амстердам и Ротердам през 2009 г взеха решение в следващите пет сезона да няма пътувания на запалянковци за гостуванията.
Броят на инцидентите намаля, но сме далече от това Фейенорд и Аякс да забравят колко се мразят.
Понякога футболът изпада в кръга на проблематичното минало, но историята на Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионска лига - б.р.) е пропита с мръсни малки тайни.
Това е история, която ще сложи край на добрите завети на няколко човека в играта, и ще започне да хвърля мръсотия по Европейската купа.
През последните три десетилетия, преди едни от най-важните мачове в турнира, единият отбор е изправен пред дилема. Те са от държава, която в този момент преминава през икономически трудности, така че техният много по-богат противник опитва да използва ситуацията, за да подкупи някои от играчите им.
Треньорът разбрал за това и решил да проведе среща на отбора. Казал, че разбира защо някои биха приели подкупите предвид личното им положение, но имали избор. Тези футболисти можели да приемат парите и да правят каквото си искат, или можели да разпределят парите между целия състав и ако не играят за победа, то да не играят и за загуба, просто каквото стане.
Изборът решил мача.
Колкото до резултата? Той е сред многото детайли около този мач, които не могат да бъдат публикувани, поради множество причини. законът за клевета изисква някои от замесените да свидетелстват какво се е случило, но всички засега отказват да го направят. Най-малко трима от играчите, в частни разговори потвърдили историята. Ако го направят публично, това ще започне да пренаписва историята на турнира. Въпреки това, не трябва да копаете много дълбоко, за да се случи това.
Футболът винаги гледа с презрение как Тур дьо Франс трябваше да добави серия от възражения и бележки под линия към историята си, но истината е, че много от европейските шампиони трябва да имат звездички до техните купи на Европа. Единствената причина на някои да не им е отнет трофея е заради ограниченията на УЕФА да се отнеме заради изминалото време до излизането на опропастяващите разкрития.
Нека просто погледнем какво знаем и можем свободно да кажем.
Интернационале на Еленио Ерера в периода 1963-65 е четвъртият отбор спечелил трофея, третият защитил го, но първият публично обвинен за измамни действия. Почти десетилетие след тези успехи, Браян Гланвил и "Сънди таймс" разкриват, че италианският клуб е регулярно виновен в опити да подкупи съдиите в мачовете от турнира, обикновено чрез всеизвестния унгарски "уреждач" Дешо Солти.
Унгарският съдия Гипрги Вадас открито признава, че е имало опит да бъде купен преди полуфинала през 1965/66 г, но той отказал, а Реал (Мадрид) спечелил. Това не бил единственият начин на мамене от тяхна страна. Феручио Мацола - футболист на Интер и брат на легендата Сандро - по-късно признал, че допингът бил много разпространен в клуба. Въпреки всичко това, този Интер все още се нарича велик, а купите остават във витрината.
По това време УЕФА няма подходяща разследваща организация. Управляващото тяло не е имало и сносни правила за допинга по това време. Фейенорд от 1970 г и Аякс от 1970-73 г използвали амфетамини, докато доклади замесват в престъпление и националния отбор на Западна Германия, който включвал много от играчите на Байерн (Мюнхен) европейски шампион от 1973-76 г. В холандския случай, серия от играчи включително и Джони Реп признават. В Аякс, мисленето било, че защитниците трябва да ползват амфетамини, за да тичат повече, но атакуващите ще бъдат помилвани, за да могат да мислят правилно.
Въпреки че по това време амфетамините не са забранени в турнира, някои от тези играчи не ги приемали по време на Световното първенство, заради по-засиления допинг контрол. Това е примитивна форма на измама срещу проверяващите, по същия начин по който много спортисти в началото на 90-те използваха ЕРО преди да бъде забранен.
Ювентус беше изправен пред съда по обвинения в употреба на ЕРО, когато беше забранен в края на 90-те. Въпреки че случаят приключи по най-класическия съдебен начин, с изтичане на давност, фактът, че собствените записи на клуба показват някои играчи, които имат постоянни стойности от употреба на ЕРО никога не бяха обяснени задоволително. Експертът д-р Джузепе Д`Онофрио заяви, че единственото обяснение е кръвен допинг, "няма друг начин". Дик Паунд, бивш шеф на WADA, настоя титлата на Ювентус от 1996 г да бъде отнета.
Това не е единственият път, в който клуба е замесен в такива обвинения. В началото на 80-те, малко преди да спечелят трофея през 1985 г, Джовани Трапатони трябваше да отрече, че неговите играчи са използвали карнитин, лекарство за усилване на мускулите.
Между тези победи, стана може би най-безочливото бягство от правосъдие. Въпреки че Олимпик (Марсилия) беше изваден от елита от Френската федерация за опити да уреди мачове, които му помогнаха в подготовката за финала на Шампионската лига през 1993 г, името му остава на купата.
Всичко това е само изнесеното публично. Зад кулисите, има безброй други истории за безочливо уредени мачове и обвинения в допинг, те извират напрактика от всяка държава, в която има европейски шампион.
Струва си да се замислим в събота вечер, когато се споменават имената на мнозина от предишните носители. Историята на Европейската купа не е така лъскава като славния блестящ трофей.
Дербито на холандския футбол Аякс - Фейенорд е поредната жертва на лютата зима. Тежките условия наложиха отлагането на общо четири от двубоите в този кръг на Ередивизие. В петък не се проведе Твенте - Хераклес, а днес АЗ Алкмаар - НЕК и Венло - Утрехт също няма да се играят. Най-големият удар за привържениците си остава отпадането на големия сблъсък - Аякс срещу Фейенорд.
Европейският шампион Интер спечели надпреварата за подписа на "новия Тиери Анри" - холандската сензация Люк Кастайнос. 18-годишният нападател се съгласи да подпише с първенеца на Италия и официални лица на миланския гранд ще летят другата седмица до Холандия, за да финализират сделката на стойност 6,5 млн. евро.
Кастайнос се превърна в един от най-желаните играчи в Европа след като отбеляза пет гола в последните седем мача за закъсалия отбор на Фейенорд. Въпреки че става собственост на Интер стрелецът ще продължи да играе за ротердамския клуб до 2012 г.
С младежкия национален отбор на Холандия до 17-годишна възраст той стана голмайстор на Европейското първенство през 2009 г, а отборът му завърши на второ място. Кастайнос има девет гола в 14 срещи и за младежкия национален отбор до 19-годишна възраст.
"Кастайнос ще подпише договор с Интер следващата седмица, но ще остане във Фейенорд за още 18 месеца, за да се развива. Той не иска да напуска Фейенорд, защото мисли, че е твърде млад, но Интер не иска да чака два сезона", сподели източник близък до холандския отбор.
Сериозен интерес към младото дарование изразиха и английските Арсенал и Тотнъм, но Интер успя да ги изпревари.
