В епохата на обща изолация в Европа, испанската "Марка" на своята страница постави интересна анкета в която посетителите избираха най-добър отбор в историята на клубния футбол. Резултатът е за гордост, защото поколението на Цървена звезда от 1991 година е на пето място.
Измежду 20 предложени отбори, съставът, който предвождаше Любомир Люпко Петрович от пейката и който се качи на върха на Европа и света получи 13 900 гласа.
В състава, който определи "Марка" - Стоянович, Шабанаджович, Марович, Белодедич, Найдоски, Михайлович, Югович, Просинечки, Савичевич, Панчев и Бинич - от титулярите липсва само Душко Радинович.
Най-добрият отбор според гласовете е Барселона (2008-2012), която води Пеп Гуардиола с 48 200, следва Реал Мадрид (2016-2018) с треньор Зинедин Зидан с 31 500, Милан на Ариго Саки от края на осемдесетте с 20 500, Реал Мадрид от времето на Ди Стефано от началото шейсетте с 14 300, па Цървена звезда.
Зад Звезда останаха Хонвед на Пушкаш, Реал Мадрид от времето на Бутрагеньо, Аякс на Кройф, трикратен носител на КЕШ, па Байерн на Бекенбауер с хеттрик титли в КЕШ.
Аякс вчера в мач от 26-ия кръг на Ередивизие победи с 3:1 в гостуването на Хееренвен и така прекъсна серията от две поредни загуби.
Мачът бе без голове в първото полувреме, а тогава Аякс за шест минути през второто реши изхода. Душан Тадич вкара в 57-ата минута, а после и в 60-ата след асистенция на Таляфико. В 63-ата голмайстор беше Куинси Промес след асистенция на Ласина Траоре.
Единственият гол за домакините вкара Мичел Ван Берген в 67-ата минута на срещата. Можеше Хееренвен да води още през първото полувреме, но Ален Халилович изпусна невероятна възможност.
След подаване, което получи на пет метра от вратата трябваше само да бутне топката покрай вратаря, но той се спъна и с топката уцели собствения си крак и изпусна шанса.
Ако някой в холандския футбол е белязал отиващата си година, то това е сръбският ас Душан Тадич. С цялото уважение към младите надежди Де Йонг и Де Лихт, чудесния Зиех, Тадич беше този около който се въртеше играта на Аякс и чийто бройки през тази година изглеждат нереално.
Това беше и повод холандските журналисти да скокнат до Сърбия и престижният Voetbal International да направи репортаж за Тадич. По този повод журналистът на холандското списание се срещнал със семейството на Тадич, приятели и разбрал някои интересни неща.
Едно от най-интересните е, че Душан е отказал трансфер в Манчестър Юнайтед. За това свидетелства неговият баща Петър.
"Душан от Твенте можеше да отиде в Манчестър Юнайтед или Саутхемптън. Аз го наговарях да отиде в Юнайтед, да отиде при Ван Гаал. Но той искаше изрично при Куман в Саутхемптън. Манчестър Юнайтед за мене винаги е бил любим клуб заради Чарлтън, Бест, Гигс, Скоулс... Винаги са имали върховни играчи. Чак и сега когато не им върви най-добре, продължават да са мой любим клуб. Затова бях много лют на Душан когато отказа да премине там. Говорили сме много за това и накрая Душан ми каза, че е решил да отиде в Саутхемптън", каза Петър Тадич за VI.
За този епизод за холандското списание говори и един от най-добрите приятели на Тадич Милко Новакович.
"Душан още по-рано говори с Куман и много му хареса този разговор. Едва после дойде Манчестър Юнайтед с предложение. Но Душан вече беше дал дума на Куман и Саутхемптън. Душан и Петър цяла нощ говориха и накрая плакаха заради това. Но още на другия ден тази история беше завършена, защото Душан реши да не погазва дадената дума. На Петър не му беше все едно, но трябваше да уважи избора на Душан. Година по-късно, Душан вкара гол за победа на Саутхемптън над Манчестър Юнайтед. Питате се какво помисли тогава Петър? Хубаво за Душан, но лошо за Манчестър Юнайтед, ха-ха-ха..."
Тадич тази вечер ще бъде прогласен за най-добър футболист на Сърбия за актуалната година и ще получи Златната топка на ФСС.
Холандецът заради нацисткия поздрав търпи нови санкции
Скандалът в чийто епицентър е Марко Ван Бастен все по-тежко удря холандеца. Легендарният нападател наскоро като коментатор в една телевизия в представянето на мача от 14-ия кръг на Ередивизие между Аякс и Хераклес по неизвестни причини извика "зиг хайл" (да живее победата). Това, разбира се, е бил известният поздрав на немските нацисти и като такъв е абсолютно неприемлив в едно спортно предаване.
И извинението на Ван Бастен, който при това не обясни какво го прихвана, а само "политически" призна, че е сбъркал, тоест "лошо се пошегувал", правейки това след натиска на обществеността, не му помогна. Първо е наказан от този ТВ канал до 7 декември, а неговият хонорар ще бъде платен на холандския Институт за война, холокоста и геноцида, а след това своето направи и ФИФА. Световната футболна централа реагира като го премахна от видеоиграта ФИФА 20, т.е. от отбора с иконите на футбола.
"Наясно сме с изговорените от Марко Ван Бастен думи. Ние подкрепяме принципите на равенство и различност и очакваме всички в нашата игра да ги уважават. Заради това, от сега нататък ИДОЛ картата на Марко Ван Бастен ще бъде изтрита от видеоиграта", стои в съобщението на ФИФА.
Фактът звучи впечатляващо. Чак и въпреки че идва от статистици, те не са известни като най-интересните хора на света. Шегата настрана, онова което е извлякъл Петер Волберс просто ни остави без дъх. Да минем веднага по същество: Аякс от 21 септември 1981 година е изиграл само 21 минути без играч поникнал в клубната академия.
Прочетете го отново, на нас ни трябваше време да го осмислим. Но наистина е така. Хералд Ваненбург, Франк Рийкард, Йон Ван Т`Шип, Арон Винтер, Денис Бергкамп, по-късно Франк Де Бур, Михаел Райцигер, Ричард Витчге, Марио Мелхиот, вратарят Фред Грим... Те главно са заслужили за първите две десетилетия по време на които Аякс не е изиграл и минута без момче, което е в клуба откакто е било на поне 15 години. А някои и по-дълго от това.
Тогава се случва сезон 2002/03 когато и Аякс се хлъзнал. В гостуванията на Рода и Интер първо 14, а после седем минути без дете образовано в известната Тоемкост академия, която е на този адрес от 1996. Но през този сезон не успял, въпреки че титуляри вече са били Рафаел Ван Дер Варт, Уесли Снайдер, Мартен Стекеленбург, Найджъл Де Йонг, Анди Ван Дер Мейде... С изключение на Стекеленбург всички през този сезон са изиграли повече от 20 мача, но не станало, срещу Рода и Интер амстердамци са играли без хлапе от своите недра.
Тогава и никога повече, през първото десетилетие на 21 век затова се погрижиха Ван Дер Варт, Снайдер, Стекеленбург, Джони Хейтинга, Де Йонг, след това Грегори Ван Дер Вил, Кенет Вермер, Върнан Анита и Дейли Блинд. Своят принос са дали и днес забравените Рубен Лижон (днес в Тренчин в Словакия) и Рикардо Ван Райн (бивш национал, изиграл осем мача за Холандия, сега е в Хееренвен), които през сезон 2012/13 изиграли два мача в които Блинд не е бил на терена.
Ван Райн в следващия сезон се наложил като титуляр, после са Дави Класен, Тете, Джайро Ридевалд, накрая разбира се и Дони Ван Де Бек и Матайс Де Лихт.
Поред Ван Де Бек, днес тук е и споменатият Велтман, той е тук още от 2001 година, Карел Ейтинг, Нусаир Мазруи, върна се Блинд, Юрген Екеленкамп, Ноа Ланг, Сержиньо Дест, Раян Гравенберч, а дори и Кунси Промес е прекарал голяма част от футболното школуване в Тоемкост академия, въпреки че професионално започва кариерата в Твенте.
Не сте чули за мнозина от последните? Не се притеснявайте, и ние не сме, но не се съмняваме, че всички ще ги запомним добре в годините, които идват. Защото всички те, ако нищо друго, ще получат шанс.
В края на краищата, Аякс пълни 1750 мача не е играл без момче от младежката академия!
А от онази 1981 от началото на текста, да повторим още веднъж, само 21 минути без момче от собственото производство. От общо 158 479!
В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.
В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници. 5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)
Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.
4 Марсилия 1:0 Милан (1993)
Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.
3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)
Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.
2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)
Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.
1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)
Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.
"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"
Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.
Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...
За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.
Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.
На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.
"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.
Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.
Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...
Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.
Беше много повече от това...
Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.
Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.
Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.
Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.
Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...
Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.
Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.
Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.
"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.
Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.
Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."
Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.
Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.
През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.
Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.
След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.
Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.
Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.
Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.
Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.
Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."
Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...
Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.
Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.
В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.
Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!
В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...
Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...
Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.
Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.
Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.
В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...
Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.
Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.
През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...
Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.
През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.
Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.
Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".
Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец, а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."
И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.
Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.
Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.
И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.
Ледения, честит ти 50-ти рожден ден! Автор: Александър Глигорич
Сръбският ас даде обширно интервю за холандското списание Хелден.
Душан Тадич играе футбола и сезона на живота си. Сръбският ас блести в екипа на Аякс, играе майсторски и в екипа на националния отбор, а в Холандия е истинска звезда.
С "десетката" на Аякс на гърба постига и намества голове като на шега, а партията против Реал в Мадрид е една от най-невероятните истории в Шампионската лига. От този мач Тадич е магнит за холандските медии, а това беше и един от поводите за голямо интервю в списанието Хелден.
Тадич си припомни магическата вечер в Мадрид...
"С една дума - чудесно. За мене, за всички, които обичат Аякс. Дойдох в Аякс заради такива неща. Реал и Аякс ми бяха любими клубове когато растях в Сърбия. Затова мачовете против Реал бяха толкова специално значими за мене. Не можех да си позволя неуспех. Сбъдна се мечтата на момче от Сърбия, което гледаше на Реал и Аякс като на крайното футболно щастие. Трябва да сме наясно, че против Реал на Бернабеу показахме нещо впечатляващо. Аякс е голям, но Реал е най-големият в света. Това беше мачът на кариерата за мене. И не само за мене, а за много наши играчи. Чудесно е чувството и че получих "десетка" в най-важните спортни медии в Европа, но това беше и заслуга на моите съотборници. Всички показаха най-доброто от себе си, въпреки че най-важното е как накрая се изпълнява това в отборното представяне. Победата с 4:1 беше голямо постижение. Всички имат заслуги: треньорите, помощниците, играчите, привържениците...", каза Тадич.
Още сега се знае, че това е последният шанс на актуалния отбор на Аякс да направи нещо голямо, защото някои от най-добрите играчи ще напуснат след края на сезона.
"Разбира се, че бих искал групата да остане заедно. Говорил съм за това с треньора Тен Хаг. Но във футбола никога не можете да бъдете 100% сигурни, че ще останете верни на клуба. Много е важно това, че сега сме наясно, че сме част от голям проект на Аякс. Първата стъпка беше да влезем в Шампионската лига, след това искахме да се задържим, а сега желаем да отидем стъпка напред. Победата над Реал ни даде голямо самочувствие. Показахме, че принадлежим на Шампионската лига. Не само в мачовете против Реал, а и в тези против Бенфика и Байерн. Сега всички в Европа говорят за Аякс, което е добър знак. Аякс продължава да е един от най-големите клубове в света. Младите съотборници разбират, че в момента в Аякс се случват големи неща. Клубът показа, че иска да инвестира и да направи нещо голямо. Всички искаме да върнем Аякс там където му е мястото, а то е в самия връх на европейския футбол. Надявам се, че това пътуване ще потрае и ще преживеем много подобни и успешни опити с този отбор."
Тадич направи хода на кариерата срещу любимия клуб в чийто екип е играл неговият идол.
"Зидан ми е любимият играч, въпреки че започнах да подкрепям Реал заради Предраг Миятович. Но скоро станах зависим от гледането на ходовете и движенията на Зидан. Когато бях по-млад, непрекъснато гледах неговите ходове и опитвах да ги копирам когато играехме на улицата. По хиляда пъти. Исках да правя трикове като него, защото всичко което той правеше изглеждаше перфектно. Беше много елегантен играч. Всеки негов контакт с топката беше чудесен. Конкретно, онзи пирует правех по улиците по негов пример. Още по-важният ход е, че като Зидан дадох паса след който Нерес вкара за 2:0. Колкото съм по-стар, толкова по-конкретен съм в играта. Все пак това е върховен футбол, а не цирково представление. Странно е, че тази наша победа отново доведе Зидан на пейката на Реал."
Освен Реал (Мадрид), любим клуб като момче му е бил Аякс.
"Винаги съм обичал този клуб. Откакто като дете започнах да играя футбол на улиците на Бачка Топола. Бях впечатлен от някои стари снимки от златните времена на Аякс. Безброй пъти съм гледал записа на финала Аякс - Ювентус в Белград от 1973. Като деца тренирахме атаки и ходове на играчи на Аякс. Бях сигурен, че един ден ще облека червено-белия екип. Въпреки че Зидан ми е идол, мисля, че Кройф е най-големият. Въпреки че никога не съм го гледал на живо, той е един от моите идоли. На Сони Плейстейшън взимах Кройф. Поред него, много големи играчи са играли за Аякс. Усещам пеперуди в стомаха когато се сетя за всички тези имена."
Изненада мнозина през лятото с решението от Висшата лига да се върне в Холандия.
"Когато Марк Овермарс ми се обади миналото лято, не се двоумих много. Знам, че на някои на пръв поглед това им се струваше чудно, защото играех във Висшата лига, а Ередивизие винаги е минимализирана. Но никой не може да каже, че холандското първенство е слабо. Затова Аякс беше логичен избор. Преди всичко, заради единствената история на клуба, а след това и заради всичко останало. Стадионът, Амстердам, клубната философия... Тази философия на подготовка на футболисти от малки за нивото на което сме днес. А ми беше важно и че Аякс играе квалификации за Шампионската лига и играенето в този турнир ми беше голяма цел. Тук има още някои прилики между Аякс и Сърбия. Гордост, решителност и манталитет винаги да се търси победата. Онова което също ми е важно е, че съпругата Драгана и моите деца заобичаха Холандия колкото и аз докато играх в Грьонинген и Твенте."
Тадич освен роля на терена, има и роля в съблекалнята като лидер на младите съотборници.
"Изглеждам спокоен момък, но умея да бъда неприятен на терена. Обръщам се директно към играчите и умея да бъда пряк. Мога да експлодирам. Искрен съм и това понякога е тежко за другите. Но не ме интересува, защото мисля, че това е най-добрият начин за комуникация. Неправдата много ме ядосва и нищо не може да ме нервира като лъгането. За щастие, това го няма в Аякс и е най-добре така и да остане. Аякс между останалото ме доведе и да бъда лидер в съблекалнята, да играем в Шампионската лига и да печелим трофеи. Като опитен играч, мога да помогна и да посъветвам младите таланти когато това им е нужно. Играя футбол дълго и през много съм минал. Започвайки от играенето в Сърбия където напрежението е огромно и на победите и загубите се гледа като на живот и смърт. Сръбските играчи имат различен манталитет и начин на мислене от холандците. Тук хората са много по-отпуснати. Опитвам да пренеса част от този балкански манталитет на младите играчи в Аякс. С Хунтелар, Блинд и Шьоне опитваме да бъдем пример на младите играчи."
Опитва се със своето поведение да бъде пример на другите.
"Всеки ден е възможност да бъдеш по-добър от вчера. Това е моето мото. Драго ми е, че Френки Де Йонг отива в Барселона и това е добре за него. Но ще се потрудя той да дава 100% на всяка тренировка и мач до тогава. Щастлив съм и когато видя колко напредна Хаким Зиех и какъв играч стана. Двамата сме силни характери и това понякога може да доведе до спречквания, но това прави и двамата по-силни. На терена можем да се намерим с вързани очи. Благодарение на мачове против такива клубове, Матайс Де Лихт стана един от най-добрите защитници в Европа. Нерес проби до националния отбор на Бразилия, Николас Таляфико и Дони Ван де Бек напреднаха много. Никак не съм завистлив когато видя цифрите и заинтересованите клубове, които се споменават за моите съотборници. Драго ми е заради това, защото това означава, че Аякс е в центъра на вниманието. Добро е чувството когато знаете, че малко сте допринесли за развоя на тези момчета."
Припомни си и детството в Сърбия...
"Имах чудесно детство в Бачка Топола където моите родители продължават да живеят. Майка ми работеше в земеделието, а баща ми във фабрика за месо. Майка ми е много добра жена, която винаги е била до мен. Баща ми е силен характер, открит и искрен. Рядко ми е правил комплименти, но умее да съветва. Получи се добре. Сега имам син Петър и щерка Тара, които са енергични деца и често виждам себе си в тях."
Отрастването на Тадич е белязано и от тежките времена в Сърбия.
"Всички са чули за скорошната история на моята държава. Преживяхме три войни и непрекъснато се борихме против някого. Войните оставиха голяма следа върху нас по-младите. Бяхме жестоко бомбардирани и това остави белези. Футболът беше идеално бягство от реалността. Такива тежки времена ви усилват като особа. Понякога не можете да разчитате, че някой друг ще ви помогне и трябва да се опрете само на себе си. Тази борба в младостта ми е помогнала да съм по-силен и по някакъв начин ме е подготвила за мачове като този в Мадрид. Заради тези войни, имиджът на Сърбия в света не е най-добрия и затова спортът е важен като средство тази картина да се поправи. Новак Джокович е най-добрият посланик на Сърбия. Показва какви са наистина сърбите. Отворено сърце, силен характер и добър манталитет. Винаги казваме онова което мислим и ми харесва тази директност. Спортисти като Новак или мен могат да вдъхновят новите поколения млади сърби."
Тадич има специално уважение към привържениците.
"Играем футбол заради привържениците. Без тях този спорт никога не би бил толкова голям. Затова е важно да обръщаме внимание на тях, защото заслужават. Където и да играем, винаги отивам да ги поздравя. Например, веднъж след мач в Саутхемптън останах на терена с привържениците и им дадох тениската, шортите, чорапите... Останах само по гащи. Съотборниците се шегуваха с мен, че съм го направил, за да покажа мускули. Но разбира се, че причината не е тази, а исках да зарадвам някой запалянко и да му направя деня паметен."
Би могло това да бъде приказка, онази в която злото кралство, закостеняло в своето самолюбие - не е ли това чудовището на всеки владетел, па бил той чак и "демократично избран"? - пада под налетите на младия принц.
Да, да бъдем искрени, уморихме се от Реал, може би някои повече биха искали да му се беше махнала короната от главата, и самата глава, докато гиздаво я носеше Кристиано Роналдо, но това не би било възможно; така, дочакахме гилотината, дочакахме да се случи на народа, беше достатъчно, Кралю, три мандата са твърде много, казват, че властта е като гащите или чорапите, почва да смърди ако не се сменя редовно; но това не е история за хлапета, които са дошли при господарите.
Когато португалецът си отиде, не остави само вакуум на терена, а и в борбата за превъзходство в съблекалнята - като сме вече при сърбите, точно както когато великите, проклети им душите, разпокъсват царството (или вече кралството), па тогава получавате надути хора, имате един Бейл и един Марсело и един малък Солари и големия Лука Модрич, който все пак не е звезда, въпреки че е най-добрият футболист от всички.
И Серхио Рамос, хайде да направим кратка пауза и отново да му се посмеем, заслужил е, заслужили сме.
Но достатъчно за тях. И твърде много е.
За какво, тогава, правете се, че още не знаете, нека бъде интересно макар за момент, онзи когато Марко Асенсио намали на 1:3, на Краля да му бъде още по-тежко.
Би могло това да бъде и приказка, не казваме, да се направи паралел с онзи Аякс от 1995 година, на Ван Гаал, който по същия начин гази тази трева от която всяко семе струва колкото средния БВП в нашата държава, когато, ние които си спомняме тези тъмни години, се влюбихме в Яри Литманен и младия Патрик Клуйверт, и не е да няма връзка, че игра един Блинд...
Тогава Реал не беше точно Реал, броеше десетилетията от последната корона, но всъщност много глупаво звучи изразът че "Реал не е Реал", защото той винаги е, чак и когато не е, позволете малко да се загубим...
Финландецът още не беше от стъкло, а от най-фин порцелан, и не само унищожаваше, гавреше, малтретираше Реал - с Редондо и Лаудруп и Раул - Литманен танцуваше по терена. Ако тогава съществуваха камери, които следят всички играчи, трябваше да го снимат и пускат това в следващите две и половина десетилетия, докато не се появи някакъв там Душан Тадич, като подобрено, модернизирано копие, със същата емблема на гърдите.
Би могло да се говори за Холандия, за техния футбол, да се правим малко на умни, че ние всичко това вече сме го видели и обявили, че сме казали, че ще се върне този невероятен футболен народ, че изворът на талант не може да пресъхне, само понякога може да изглежда като фата моргана, че сме предвидили, че футболните агенти, мениджъри, арабите ще обикалят около Амстердам като акули, които са подушили оранжева кръв.
Но и това би било твърде профанно, твърде обикновено за нощта, която ни предостави Душан Тадич.
Да, ето влиза тази парабола на опитния Шьоне над ръцете и плещите на вратаря, който ни напомня на някого физически: това трябва да бъде история за последния сърбин, който знае топката, и първият сърбин, който знае топката откакто топката се преследва под името Сърбия.
Ето, ден преди всичко това, рожден ден отпразнува предходният тип от под това небе, който беше радост да се гледа, наричаха го Пикси, а няколко дни преди това, един друг тип, подобен му е пощенския номер, който са присвоили бразилците, отвори малък магазин през деветдесетте, наричаха го Рамбо; горди сме, но трябва да признаем: Душан Тадич е аберация, той е изключение, което потвърждава правилото.
И трябва, да кажем и това, трябва да съществува едно нещо за което бихме упрекнали Ерик Тен Хаг, човекът който още на Арената видя колко е пробит този голям Реал; и ако не е гледал как това прави Барселона, тогава е разбрал как го прави Жирона, и хвана краля в мрежата на паяка, да обикаля цяла нощ, като обезглавена муха, която с всяко движение все повече се намества за хищника.
Трябваше да смени Тадич, там при 1:4, па да видим в какво наистина се е превърнал футболът и дали привържениците на Реал са истински поклонници на тази игра, или само богати празноглавци готови да освиркват и своите и чуждите щом нещо не им е по волята.
Да, искахме, мечтаехме, да засвети десетка на онова малко табло, Душан Тадич полека, възможно най-полека, да тръгне към съблекалнята, па да видим дали е, след толкова години, останало човешко, спортно, благородно на Чамартин.
Това би бил възможно най-големият изпит за днешния футбол: да бе излязъл Тадич, и "Сантяго Бернабеу" да е станал да му аплодира, като преди години на онзи бразилски магьосник, догодина всички бихме подкрепяли отново да се върне големият Реал; биха си спасили образа, а на футбола биха спасили душата.
А отново, може би е по-добре, че нямахме този лакмус, може би е по-дивно че можем да си представяме, че онези няколко десетки хиляди преглътнати плюнки и занемели гласни струни ще станат, биха се събрали дланите, мислим сега, в слава на първия сърбин, който играе без гърч на лицето, който с топката води нежна любов, и обичаме да мислим, че немите духове на най-големите футболисти на всички времена ще накарат Мадрид да се поклони на принца с чудната фамилия.
"Да бъдем хора, въпреки че сме привърженици на Реал", бащински биха ги посъветвали от сенките Ди Стефано, Хенто, Пушкаш, и може би щяха да ги послушат?
Но чуйте, по-добре е и заради това: беше наслада да го гледаме във всеки момент, във всяка милисекунда, която проведе на известната трева, този сърбин, и няма никакво значение и има всички значения, че е сърбин, и има абсолютно значение, че носи "десетка", защото целият Чамартин, цяла нощ, беше само негов.
Не само Чамартин, какво ни е, тази вечер бяха прави онези, които твърдят, че Земята е плоска, само че тази тяхна теория е благо недоизказана: планетата не е само плоска, а по нея е посадена английска трева, широка поляна е това по която се търкаля топка, и на тази поляна, на един пети март, една пролет, нека ни прости Яри Литманен и нека не се лютят всички останали юнаци, които са пенсионирали Краля, докато не стане като зомби, на тази трева съществува само Душан Тадич.
И аплаузите, които биха се, наречете ни наивни, чули сигурно от всяка трибуна. Автор: Марко Прелевич
Преди дуела с Черна гора, Душан Тадич е уверен в победата на Сърбия. Сигурен е, че атмосферата ще бъда отлична, каквато беше и в Подгорица.
"Както и преди всеки друг мач, очакваме да победим. Надяваме се на това, имаме качество", заяви Тадич.
Черна гора пристигна в Белград без Стеван Йоветич и Стефан Савич.
"Жалко, че няма да играят, защото беше по-добре да играят в пълен състав. Но, тези, които ще играят ще искат да се покажат. Всякак мисля, че сме по-качествени и трябва да търсим победата", оцени Тадич.
Лигата на нациите е възможност по-млади играчи да се въвеждат в мъжкия национален отбор и да им се даде доверие. Все пак, мисли се и за това което предстои следващата година.
"Това са добри подготовки за онова най-важното което идва, а това са квалификациите за Европейското първенство", каза Тадич.
Мачът в Черна гора премина в отлична атмосфера, а Тадич не вижда причина да бъде различно в Белград.
"Това е един народ, което се видя в Подгорица. Смятам че атмосферата ще бъде добра. Няма причина да не бъде всичко както трябва."
Той допълни че продължава да се наслаждава да играе с екипа с националната емблема.
"Най-голямата мечта е да се играе за националния отбор, най-хубавото чувство е да се играе за своята страна, привърженици... Смятам че това чувство продължава да присъства във всички нас", заяви Тадич.
След четири сезона във Висшата лига, Тадич се върна в Холандия, където сега играе в Аякс. В 22 мача постигна 11 гола за отбора от Амстердам.
"Чест е да си част от такъв голям клуб. Всичко е организирано на върховно ниво, нямам думи... Въодушевен съм във всеки смисъл. Влязохме в Шампионската лига, което беше една цел. Другата е да спечелим титлата. Ще е тежко, но всичко върви както трябва", заключи Тадич.
Аякс, ПСВ и Фейенорд предприеха безпрецедентна стъпка в споделяне на своите приходи от Шампионската лига и Лига Европа с остатъка от Ередивизие, с намерението да подобрят цялостния стандарт на холандския футбол.
Аякс и ПСВ се класираха в груповата фаза на тазгодишното издание на Шампионската лига, като амстердамският клуб наскоро направи забележително равенство 1:1 в гостуване на Байерн (Мюнхен), като участието в груповата фаза ще донесе на всеки клуб по 20 милиона паунда.
Сега е постигнато историческо споразумение, което означава, че не всичко от доходоносните приходи ще завърши в джобовете на най-големите клубове.
Ajax, PSV and Feyenoord are planning to distribute their UCL earnings around all Eredivisie clubs to raise the level of the whole league 👏🏾 #mmlovepic.twitter.com/20eqCQ5e8x
Трите най-големи клуба в страната са се разбрали да дадат 10% от приходите си на остатъка от първенството, като начин да се осигури холандският футбол да не изостане прекалено зад остатъка от континента.
Холандският национален отбор не успя да се класира за последните два международни турнира, а това споразумение се вижда като начин да се спре упадъка.
Faith in humanity restored:
Ajax, PSV & Feyenoord are going to give 10% of their @ChampionsLeague earnings to all Eredivisie Clubs in order improve the league.
With a huge factor being so that the smaller clubs can get real grass back into their stadiums... 👏🏻 pic.twitter.com/VPy3lecOxj
A new Eredivisie structure is close to being approved. New proposal will make the league 16 clubs with end of season playoffs. PSV, Feyenoord and Ajax have agreed to distribute part of their earnings from Europe around all the clubs in order to get rid of artificial pitches (AD)
Мнозина очакваха Байерн да бъде брутален. Още когато след няколко минути игра Ариен Робен изпрати онази съвършена топка на миглите на Матс Хумелс? Разходка в парка за баварците. Но с отминаването на минутите, така нападенията на домакините ставаха все по-ялови. Не само че отбраната на Аякс удържаше, а детската градина от Амстердам изблъскваше съперника все по-далеч от своята врата. Като накрая се тегли чертата, остана впечатление, че гостите от Холандия останаха без две точки, а не са спечелили една. Аякс отново впечатли Европа, а във фокуса на този блясък едно име изпъква. Душан Тадич беше асистент за изравнителния гол, пропусна идеална възможност за пълен обрат, но и неговите съотборници пропиляха поне четири шанса, които им сервира на поднос. Вадеше душата на Джошуа Кимих с памук и ни накара да отделим време и да го разпитаме за някои нови моменти в Амстердам.
Защото не бяха малцина тези, които завръщането на Тадич в Холандия от Висшата лига охарактеризираха като стъпка назад, въпреки че с Аякс играе в Шампионската лига, докато със Саутхемптън се бореше за оцеляване. Тадич в кратко интервю изтъкна, че самият той не е имал съмнение в нито един момент.
"Веднага знаех, че не е крачка назад, тъй като Аякс е един от най-големите клубове в света и един от моите любими от детството. Когато получих предложение изобщо не размислях - веднага знаех, че е това което искам и съм много щастлив, че съм част от такъв голям клуб".
Това щастие се вижда и на терена. През последния сезон на стадион "Сейнт Мерис" не го виждахме често усмихнат. Екипът на амстердамци сякаш го върна в детството.
"Наслаждавам се във всеки смисъл на тази дума. И на и извън терена. Играем тотален футбол, доминация и постоянна преса и всичко това ми отговаря. Всичко се подреди. Когато става въпрос за първенството - тук всички знаят футбола и го разбират. В Англия е повече битка и ако се направи нещо индивидуално, това е всичко. Тук съотборниците непрекъснато те търсят, получаваш много повече употребяеми топки, няма дълги, няма прескачане на терена", заяви Тадич.
Не само заради това, но субективното впечатление е, че Тадич играе футболът на живота си.
"Мисля, че е така. Но и всичко това е благодарение на отбора и стила, който играем. Отговаря ми и ми позволява да се изразя още повече."
Против Байерн този замисъл за игра се видя ясно. Аякс не стигна до точката, защото се бранеше. Не, Аякс нападаше. Байерн е този, който се отдръпна. А Душан Тадич застраши мястото на Александър Митрович в стартовите 11 на националния отбор на Сърбия?
"А-ха-ха. Не трябва той да се притеснява за това. Митар е неприкосновен и съм много щастлив за него как се развива. Притежава голямо качество, но и голяма работна етика, това е причината защо е все по-добър и по-добър с отминаване на времето", смее се Тадич.
Говорим, разбира се, за това, че на Алианц Арена Тадич беше най-предният играч на Аякс. Издърпваше се към крилото, но имахме единствена възможност да го видим в ролята на фалшива деветка. И се справи добре.
"Бях лъжлива деветка, но лутах навсякъде, имах свобода да ходя където искам. Обичам като имам свобода в играта и като мога да импровизирам и се движа навсякъде. Мисля че тогава съм най-опасен".
И наистина, не отговаря на всеки един и същ стил игра. Този на Аякс е педантично създаден. Никак случаен. Защото само от такава нападателна игра могат да никнат таланти, които след някоя година - ако не и след няколко месеца - на клуба ще донесат десетки, а може би и стотици милиони евро. Ролята на Тадич във втория мандат в Ередивизие ще бъде между останалото и да насочи всички тези нешлифовани диаманти каквито са Де Лихт, Мазрауи, Ван де Бек... Трудно е да се изброят всички. Припомня може би малко това поколение на Аякс и на онова на Монако с Мбапе, Лемар, Менди... Макар че не се случва всеки сезон толкова млад състав да може, точно като Монако, да пробие до полуфинала на Шампионската лига.
"Изпълнихме една цел с влизането в Шампионската лига, сега поставяме нови цели. Първо искаме да стигнем следващия етап, искаме, разбира се, да бъдем шампион в Холнадия. Имаме добра смесица от млади и опитни играчи, само трябва да работим всеки ден върху победителския манталитет, да разберем, че няма отпускане който и да е насреща. Също така да разберем, всички трябва да се борят за отбора, да вземаме решения за отбора. И тогава ще изскочи качеството от всеки от нас, отново отборът ще спечели."
Истина, Монако, два сезона след полуфинала на Шампионската лига и няколко месеца, след като за 500 000 000 евро пусна цялото това поколение, се намира в дъното на класирането във френската Лига 1, а вече от месеци се говори, че и Аякс се подготвя за разпродажба на бисери.
"Нормално е във футбола. Някои играчи напускат, някои идват, важното е само да се намери адекватна замяна, а тук в Аякс наистина има много таланти. И е важно, че клубът иска да влага и да прави голям Аякс".
Може би от всичко това ще излезе и някаква печалба за националния отбор на Холандия? Вече дълго не приличат на онази оранжева наказателна експедиция.
"Смятам, че това е обявяване на завръщането на холандския футбол. Два отбора в Шампионската лига. И националният отбор ще спечели от това."
А когато става въпрос за сръбския национален отбор?
"Очаквам две победи от идващите два мача. Няма да е лесно, но Сърбия трябва да побеждава", завърши Тадич.
Футболистите на Цървена звезда, заедно с Аякс, досега са спечелили най-много точки в Европа на основата на коефициента на УЕФА през този сезон. Червено-белите от Белград и Амстердам след първия кръг на Шампионската лига са равни с по 11 точки, като холандците победиха атинския АЕК (3:0), а отборът на Владан Милойевич завърши наравно с Наполи (0:0) и поправи резултата си с точка.
Далеч назад са останалите клубове, Севиля и Генк са спечелили осем точки, Селтик и Копенхаген 7,5, АЕК и Бенфика седем...
Що се отнася до националния коефициент, Сърбия това лято завърши на първо място от началото на турнирите със средно 5,500 точки.
Сръбските клубове, поред Звезда, имаха съвсем солидно участие в лицето на Партизан, нишкия Раднички и Спартак от Суботица, след себе си оставиха шотландците (4,750), испанците, които едва се включват (4,571), словаците (4,375), немците (4,357), италианците (4,214)...
В общото класиране Сърбия е на 19-о място в Европа с 21,750 точки, пред нея е Кипър (22,675), а зад нея Беларус (20,375).
Бившият футболист на Интер и Арсенал Нванкво Кану след края на футболната кариера се обърна към хуманитарна работа. Сърдечните проблеми, които имаше по време на кариерата го вдъхновили да направи фондация, която да помага на хората, а преди всичко на децата, които се сблъскват с подобни проблеми.
Нигериецът претърпя първа операция на сърцето през деветдесетте години на миналия век, а преди няколко години му беше направена още една, от която се оправи успешно.
- Спасили сме 542 живота и продължаваме да го правим. Тази седмица отидохме при четирима пациенти в Судан и доколкото сме информирани те са успешно оперирани. Това ще направим с още шестима души. Свързали сме се с болници, правим контрол, разговаряме с родителите, образоваме ги и същевременно отвеждаме децата в други страни на операции. Целта на основаването е изграждане на собствени кардиологични болници в Африка, започвайки от Нигерия. Това ще направи нещата много по-лесни - заяви Кану за "Гардиън".
Чудесният нигериец казва, че успехите в професионалната кариера не могат да се мерят със сегашната хуманитарна работа.
- Като футболист печелите трофеи и това е добре. Но, това е много повече. Когато бях в Интер разбрах от вестниците, че няма да мога повече да играя футбол. По-късно когато в клуба решиха да ми кажат, казах им, че вече съм чул за това. Не беше приятно да открия тези неща по такъв начин. Не трябваше да бъде така, в този момент всичко ми се обърна наопаки. Но този период в Интер ме направи по-силен. Няма по-голям тест за човека отколкото когато се намира между живота и смъртта, можете да се сблъскате с каквото и да е. Знам през каква болка съм преминал като отраснал човек, па замислете се колко е тежко това за деца. Клубовете и федерациите трябва да са по-сериозни по този въпрос, защото какво им пречи да правят прегледи на всеки три месеца? - запита се Кану.
Човекът който е играл 82 пъти за националния отбор на Нигерия, спечелил е Шампионската лига с Аякс и Купата на УЕФА с Интер продължава да е решителен в своята хуманитарна работа.
- Настоявам на това, защото съм някой който познава тези неща. Можех да бъда един от онези, които са играли футбол и са умрели на терена, ако моят проблем не беше открит по време на медицинска помощ в Интер - заяви Кану.
Вчера в Стобреч се проведе демонстративен турнир, на който играха представители на клубове част от ЕКА, а главна звезда на турнира беше легендарният Едвин Ван Дер Сар, славният вратар, който два пъти спечели Шампионската лига (с Аякс и Юнайтед), а четири пъти е прогласяван за Най-добър вратар на Европа.
В Стобреч пази и легендарният вратар на Хайдук Стипе Плетикоса, а холандеца сърдечно беше посрещнат и от братята Юрица и Лука Вучко, а той с радост се снима с децата от Приморец.
Славният холандец помоли домакините да го отведат в Сплит, за да посети Полюд, стадион с който го свързват чудесни спомени.
Аякс под ръководството на Луис Ван Гаал през 1995 марширува из Европа, спечелвайки титлата първенец на Европа, а в 1/4-финалите отстрани Хайдук. На Полюд беше 0:0, а в реванша в Амстердам 3:0 за холандците.
След елиминацията на Хайдук в полуфинала Аякс отстрани Байерн, а във финала победи Милан и за четвърти път спечели европейската титла.
"Драго ми е, че дойдох в Сплит, защото имам хубави спомени от 1995 година, незабравимият сезон, когато с Аякс станах шампион на Европа", заяви вратарят за Далматински портал.
"Останал ми е в спомените като хубав стадион и поисках още веднъж да изляза на терена на който през този сезон играхме 1/4-финал", допълни холандецът, който публикува снимка на Полюд в своя Инстаграм.
Сръбският национал Душан Тадич беше представен в Амстердам като нов футболист на Аякс, чийто екип ще носи до 2022 година.
Тадич пристига в славния клуб от Саутхемптън и се връща в Холандия където с голям успех игра за Твенте и Грьонинген.
На сайта на клуба не се съобщават детайли за трансфера, но медиите по-рано писаха, че Аякс е платил 11,4 милиона евро за сръбския футболист, който през есента ще навърши 30 години.
Метеоритен възход в истинския смисъл на тези думи. Преди само година и половина Давид Нерес стигна в Европа, трябваше малко време да привикне на новия стил игра, но когато се настрои бразилецът експлодира. През този сезон постигна 14 гола и 11 асистенции, титлата Най-добър млад играч в Ередивизие и неофициалното признание на привържениците: най-добър играч на Аякс.
Всичко се нареди за 21-годишното дясно крило, а като е така е нормално да последват и покани на богати клубове. Според информацията на угледния Де Телеграф - никак не грешат там с вестите - вече има интерес от Борусия (Дортмунд) и то с прилично конкретно предложение: 30 000 000 евро!
Аякс - по-точно легендарният Марк Овермарс на функцията директор на футбола - категорично отказал. Може би заради това, че смятат че Нерес ще струва повече, може би защото искат след разочароващия сезон да задържат отбора и след пет години да върнат титлата в Амстердам, а може би и защото знаят че в Дортмунд имат доста пари и не са решили какво ще ги правят.
Добре, прекаляваме малко, но Борусия през миналия сезон продаде Осман Дембеле на Барселона за начална цена от 115 000 000 евро, която с премиите може да стигне 160 000 000, а след това и Пиер-Емерик Обамеянг на Арсенал за 64 000 000.
А досега същински са похарчили само дял от парите. През зимата за 21 500 000 евро дойде Мануел Аканджи от Базел, отличен по левия фланг на отбраната, въпреки че дойде като централен защитник, а по-рано Андрей Ярмоленко и Максимилиан Филип, двамата бяха мъчени от контузии, Махмуд Дауд и Омер Топрак, също, но те бяха взети преди напускането на Дембеле и Обамеянг.
Останаха пари в касата, няма съмнение в това. Само е важно да се похарчат умно. Давид Нерес би бил добра покупка. И той самият иска в Бундеслигата. Но Аякс не позволява. Планът е това лято да напусне само Хаким Зиех, ако не успеят да се справят с Мино Райола, може би и Джъстин Клуйверт.
Трансфер, който привържениците няма да му простят...
Аякс през последните години има все по-голям проблем с играчите на които им изтича договора и които напускат безплатно. Последният в редицата е Ник Виргевер, който не само си отиде без трансферна сума, а и подписа за лютия съперник ПСВ Айндховен.
Дългогодишният защитник на Аякс изчака да му изтече договора в Амстердам и подписа за четири години с новия шампион на Холандия. Ход който няма да му прости нито управата, нито привържениците на Аякс.
Виргевер е дошъл в Аякс преди четири години от АЗ Алкмаар и три и половина е бил титуляр в отбраната на амстердамците. Все пак, в края на миналата година е изваден от първия отбор на Аякс когато не подписал нов договор при условията, които са му предложени. Бил е част от Б отбора на Аякс, не е играл шест месеца, но останал твърд в намерението да не продължи сътрудничеството.
ПСВ Айндховен използвал това и получил опитно подсилване в защитната линия и борбата за Шампионската лига. Виргевер играе главно като централен защитник, но може да попълни и позицията на опорен халф или ляв бек.
Сто души - сто чудеса. Сто треньора - десет хиляди начина за играене на футбол. Някои от тях се държат към няколко модела, всякак винаги към същите принципи. Луис Ван Гаал е принц на тази треньорска догматичност. Но за пръв и последен път в неговата кариера отбор се отклонил от неговия контрол, играл, на практика, въпреки него и неговите нагласи. Това бил Аякс от средата на деветдесетте години, вероятно единственият отбор в историята съставен от вундеркиндове, сраснали в цялост, която е била една от най-хубавите версии на тоталния (или има някакъв друг) футбол виждана някога.
И преди тази 1872 година са играни международни мачове, наистина неофициални. В университета в Единбург, 1851 година, играли едни срещу други студенти от Англия и Шотландия. Деветнадесет години по-късно жители на Лондон, отново етнически шотландци и англичани, изиграли и приятелски мач (англичаните победили с 1:0).
Но да, този мач, изигран на 30 ноември в Глазгоу (абсолютна футболна столица на империята и света преди Първата Световна война) бил първият официален международен футболен мач. Четири хиляди човека платили по шилинг, за да видят дуел без голове - но и дуел с безброй чудеса.
Футболният съюз на Шотландия все още не е бил основан и всички национали са били част от клуба Куинс Парк. Преди мача разбрали, че техните съперници са по-тежки средно с един камък (малко повече от шест килограма), не е имало смисъл да се отдадат на игра базирана на тичане и дрибъл, каквато на практика единствено съществувала по това време. Струвало си да се използва подаване.
Куинс Парк е, вижте, основан 1867 година, а чак през 1870 година става член на Футболната Асоциация. През тези три години ползвали правилото за засада което е било много либерално. За да е играч в непозволена позиция, трябвало да бъде зад предпоследния футболист и, в същото време, в последните 15 ярда на игрището. Това е позволявало на шотландците да се разпрострат по терена и да подават топката, което е било и основата на тяхната игра. В Англия първите три години се играло със стриктно правило за засада (като в двете ръгбита днес), за да се промени това през 1866 година когато трима играчи винаги трябвало да са между нападателя и вратата (един повече отколкото днес).
Шотландците решили и сега да играят с подавания и, според всички известия, били много по-доминиращият съперник през този ден.
Подаването се разширило (Роял Енджиниърс е първият английски отбор, който го ползвал, набързо след това и Кеймбридж Х), но неговия духовен дом и главно физическо средище останал Кунс Парк. Тогава Ар Ес МакКол, наричан и Карамеления Боб заради веригата магазини, които е държал със своя брат, преминал в Нюкасъл, за да стане професионалист (Куинс Парк е останал аматьорски клуб, в онзи изворен смисъл. Думата "аматьор" произтича или от френската или от латинската дума за "любов" и означава някой който играе футбол само и единствено заради самото удоволствие от играта).
В североизтока на Англия е представил подаването, което веднага приел Питър МакУилиям, който през 1912 година станал треньор на Тотнъм, правейки подаването като основен принцип във всички категории на клуба, както и във филиалния клуб Нортфлит Таун.
Когато се върнал в Тотнъм, след мандат в Мидълзбро който го направил най-платения мениджър в света, наследил играчи каквито били Артур Роу, Бил Никълсън и Вик Бъкингам. Всички са станали чудесни треньори, първите двама и шампиони на Англия с Тотнъм, докато третият отишъл в Холандия и взел Аякс и в първия отбор въвел момък, който се наричал, не е изключено да сте чували някъде това име по-рано - Йохан Кройф. Бъкингам така подготвил терена - или, по-точно, онова което ще се случва на терена - за Ринус Михелс, а самият той отишъл в Барселона. Там ще го, представете си, наследи отново Ринус Михелс, баща на тоталния футбол или, както той сам го наричал, пресиращият футбол.
Междувременно, Ернст Хапел, австрийски треньор и член на легендарния отбор на Рапид от началото на петдесетте ("бразилската система" на Ханс Песер, зачатъци на зоновата отбрана, капана за засада...), дошъл в Холандия и поел Адо Ден Хааг. Там, първи в света, играл така наречената холандско-немска 4-3-3, която, за разлика от бразилско-британската 4-3-3 от този период, била съставена от нападател и две крила (вместо асиметрични атаки от двама нападатели и едно крило).
Точно той, след като преминал във Фейенорд, показал стойността на тази система на Ринус Михелс, който дотогава играл 4-2-4. Фейенорд взел титлата първенец на Европа през 1970 година, използвайки пръв в света организирана преса базирана на отбрана на линията на подаването, съответно пазене на футболиста от страната на топката, вместо от страната на вратата. Аякс ще спечели следващите три континентални титли, една с Михелс и две с Щефан Ковач.
И по-рано отбори са играли с редица промени на местата на футболистите в своите нападателни фази, например Динамо (Москва) на Борис Аркадиев, който използвал "организиран хаос", а чак и една от първите "фалшиви деветки" в лицето на Всеволод Бобров, който също така бил и много успешен хокеист (една от дивизиите на КХЛ днес носи неговото име). Но никога по-рано това не е било толкова използвано, ясно структурирано, интуитивно (играчите междуособно наричали това "футбол на навика"), неуловимо, неразбираемо...
Десетилетия са минали и тоталният футбол се разширил. Немците го играли особено добре през седемдесетте, само че тяхната версия не е предполагала преса, а казват, че се е появила на Мондиала през 1970 година под слънцето на спарения Леон, когато немският отбор с комплексни подавания опитвал да стигне до хладността, която създавала една от трибуните. Тоталният футбол се разширил, а после се и поделил.
Пропукал се, както и всички революции, на идеологически основи за които и не се размисля докато се мечтае за промяна на света.
През деветдесетте години са създадени две негови възкръсвания, онова "чистото" на Кройф, който го въвел в Барселона и стана първенец на Европа през 1992 година, побеждавайки Сампдория на Вуядин Бошков, а която по-късно с Хуан Лиля и Пеп Гуардиола ще се развие в испанския Juego de posicion, и онази механичната, която пропагандирал Луис Ван Гаал.
На пръв поглед, а после и на втори и трети, не е имало твърде големи разлики между двете интерпретации на тоталния футбол. Но разлики е имало, а и омраза между Кройф и Ван Гаал. Била онази салонна омраза на двама страстни интелектуалци, които се карат около запетайка и семиотика, с разликата, че техният разкол имал много директна проекция на футболния терен и емоционалния обхват на привържениците из континента.
Разлика, по-голяма от която и да е друга, се виждала в твърдостта на единия и контролираната разпуснатост на другия, най-вече в играта с топката.
Във футбола, отбраната е тази, която доминира, която има предимство. Тя определя къде ще се стои, къде ще се играе, а отборът който напада трябва да измисли начин да премине около нея или през нея. Същото нещо съществува и във военната теория.
Пруският генерал Карл фон Клаузевиц, чиято книга "За войната" е учебник за геополитическите анализатори от поколения, говорил за това как най-голямата заблуда е, че отбраната и атаката са еднакви, симетрични сили. Отбраната, говорил Клаузевиц, е далеко надмощна. Ако не е, битките биха траели непрестанно. Така, войната е чакане, планиране, понякога прекъснато от някой сблъсък. Това е така, защото нападателно ориентираната войска е тази, която трябва да мисли напред, да измисли нещо наистина извънредно, за да надмине присъщото предимство на отбранителната сила.
А Карл фон Клаузевиц знае за какво говори. Като младеж се присъединил към войската на Наполеон, която преминала Неман и влязла в Русия с над 700 000 войници. Мощната, непобедима армия (grande armee) се върнала след шест месеца, съставена от 20 000 наранени души. Руснаците чак не се потрудили твърде много, оттегляли се търпеливо и оставили генерал Зима да се погрижи за французите.
Във войната, а и в любовта, а тогава и в тяхната синтеза позната като футбол, нападението е в подчинено положение.
Във футбола това изглежда така, че той се настройва към дефанзивната структура и система на противника и опитва някак да му убегне. Това се нарича реактивно нападение и така играят 90% от отборите в света. Проактивно нападение, каквото играе Кройф, а го играе днес Гуардиола, е онова което ползва топката, за да промени облика на противника, примамва го в едната страна, за да го нападне по другата, пробива през средата, за да отвори пространство на крилото...
Съществува пасивно нападение (да кажем, Моуриньо с Интер в реванша с Барселона през 2010 година в Шампионската лига), което не иска да напада, не иска топката и единствената цел е почивка и подготовка за още бранене.
И, накрая, тук е активното нападение, каквото играе Луис Ван Гаал. Тогава отборът играе по своя подготвен начин без оглед какво прави противникът. Този механичен футбол, който футболистите често наричат "футбол на релси" (ясно заради какво), се базира на подготвени образци и комбинации.
Заради това неговите отбори са добри, но не впечатляващи, често успешни, но никога възпявани (виковете Attack, Attack на Олд Трафорд не са били дитирамба, а вопъл на ядосани привърженици, които не са разбирали защо техният отбор играе толкова предвидимо и безопасно във Висшата лига).
Всички са били такива, всички... Освен Аякс през сезон 1994-1995. Този отбор беше специален.
"Те бяха толкова близо до футболната утопия. Тяхната концепция на игра беше извънредна, но и физически имаха преимущество. Те бяха красавицата и звяра", казвал е Хорхе Валдано, някогашен треньор и спортен директор на Реал (Мадрид), шампион на света с Аржентина.
Точно аржентинец - Сесар Луис Меноти е казал, че всеки футболен отбор е, преди всичко, идея. Аякс е бил доста интересна идея. Отраснали заедно (близнаците Де Бур буквално, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт и Михаел Райцигер са били отдалечени на едва няколко улици един от друг), школувани са заедно, само с двама играчи по-стари от 25 години, футболистите на Аякс са спечелили титлата в Холандия без загуба, а не са били победени и в Европа цял сезон.
Още от "Лисабонските лъвове", отборът на Селтик воден от Джок Стайн, който победил Интер през 1967 година и станал първият шампион на Европа от севера, нито един отбор не е бил съставен по подобен принцип по който децата играят футбол в петък след училище - блок срещу блока, вход срещу входа.
Якобус Ко Адриянсе в края на осемдесетте е измислил "елхата" (4-3-2-1 система), но тази система много бързо се разширила по света, а използвайки я Франция станала първенец на света.
Затова, всъщност, 3-1-3-3 (наричат я още и 3-1-2-3-1 и 3-ромб-3) е истинската и единствената истинска холандска формация. Играл я е Кройф с Барселона, играл я е Гус Хидинк с Холандия на Европейското първенство 1996 година, ще я играе в различни форми Пеп Гуардиола, а я е играл и Аякс на Ван Гаал.
Това е система, която в Аякс и днес се използва като метод на учене на младите футболисти, които са накарани да се справят в повече роли, за да по време на кариерата когато получат определена позиция, могат да са тактически по-подготвени.
Защо вече отборът не играе така? Защото е много сложно... Когато се говори за игра с трима централни защитници (един централен и два бека), обикновено се говори за отбори, които играят с пет играчи в последната линия, към които се придружават и крила бекове (wing backs). Оттук и отбори се бранят в 5-3-2, 5-4-1, 5-2-2-1 или подобни облици.
Последната линия се движи като петочленна верига (в която всички играчи се движат заедно с топката) или пък могат да ползват "весела четворка" (като Антонио Конте с Чели или Италия), в която крилото бек се включва в халфовата линия и притиска притежателя на топката докато неговият колега от другата страна е край класическия бек, при което цялата структура прилича на Махалото на Нютон.
Това не съществува в холандския модел, защото няма крила бекове, а допълнителни халфови футболисти.
Аякс е бил много интересна идея. И е бил чудесен за гледане. Самата сила на таланта на тези момчета е надмогнала систематичността и чудовищността на техния треньор, който, по-късно през кариерата, свалил панталоните пред своите играчи в съблекалнята, за да им покаже "железни топки и затова той е главният".
Неговата Холандия от 2014 година, да кажем, игра стриктна, разочароваща и фиксирана отбрана човек срещу човека, толкова рядка в модерния футбол.
Но, колкото и да е бил дивен, колкото и иконоборен да е бил, Аякс от 1995 година не е бил край на футболна ера нито нейното начало. А само симпатична аберация, която понякога се появява...
Приятно е - всички заблуди са такива - да се мисли, че победата на Аякс е означила края на ерата на Питър Пан футбола, в който талантът, индивидуален и общ, е бил достатъчен да се побеждава и печелят трофеи. Истината е, че такива ери никога не е имало. Първите пет издания на Купата на европейските шампиони са спечелени от първите "галактикоси", които е събрал Сантиаго Бернабеу. Сегашният първенец на Европа е Реал (Мадрид) с "галактикоси", които е събрал Флорентино Перес. Всички отбори, освен споменатия Селтик, Аякс от седемдесетте, Нотингам Форест от същото десетилетие, може би Бенфика на Бела Гутман, били рожба на плутокрацията или политическата система, която ги е отгледала.
Така и този Аякс завършил, като стари мебели на everything must go разпродажба. Година, две по-късно, от него нищо не е останало. Но преди това, струвало си е да подчини Европа...
Преди да победи Милан, за който тогава, поред Джанлуиджи Лентини, най-скъпия играч в света, играли и Барези, Костакурта, Десаи, Бобан, във финала в Австрия, Милан и Аякс са играли в груповата фаза на турнира.
Вместо на Де Мер, мачът е изигран на архаичната бетонна поничка каквато била Олимпийския стадион в Амстердам. Тунелът, който прилича на вътрешността на буре, с жълти тухли и надпис "Аякс" водил към терена, който бил оцветен от факли, които днес няма да видите на мачове в турнирите на УЕФА (#againstmodernfootball).
Подходящ старт на пътя, който ще води през мюнхенския Байерн и сплитския Хайдук, който като четвъртфиналист през този сезон е най-успешният отбор в Шампионската лига от някоя от държавите, които са създадени след разпадането на Югославия.
Милан е, година по-рано в Атина, разбил Барселона с 4:0. Тогава бил аутсайдер, сега бил фаворит. Парите се въртят, нещата се въртят.
Финалът през тази 1995 година на стадиона, представете си още веднъж, който носи името "Ернст Хапел", не е бил изключително представителен, с нищо впечатляващ. Влизането на двама осемнадесетгодишни, Кану и Клуйверт, които замениха Кларънс Зеедорф и Яри Литманен, промени донякъде това.
Майката на Клуйверт е сънувала предишната нощ как нейният син ще вкара гол, а той направи точно това пет минути преди края на мача. Аякс стана шампион на Европа.
Луис Ван Гаал невинаги е изглеждал край тъчлинията като сервитьор на Сънсет булеврд в края на смяната, разочарован, че неговият сценарий за филм все още не е купен от никого. Някога беше много по-енергичен, докато следеше мачовете на своите отбори. Такъв е, донякъде, бил и докато водеше този Аякс, но тук по-малко беше управител, а повече зрител. Това еднакво е бил негов отбор колкото и автономен продукт на талант и разбиране на неговите градивни елементи. Хубав плевел в градината на обсесивно-компулсивно градинарство.
В мача с Милан, който с Фабио Капело продължавал да играе равната 4-4-2 на Саки, с Марсел Десаи в халфовата редица, Аякс нападаше в 3-3-4 структура, така че Литманен влизаше поред нападателите.
Пресата на Милан беше насочена така че да изолира Райцигер, както и да се подмами неговия вертикален пас към крилото или нападателя. Това изглеждало като правилна тактика (Аякс често използвал това вертикално подаване в първата и втората фаза на притежанието), но нейното прилагане било лошо.
Някои от най-добрите акции в мача започвали от Райцигер, с пас в дълбочина, върната топка и тогава изтичване на трети човек, който най-често бил нигериецът Джордж Финиди.
Рийкард, Давидс и Зеедорф следвали всеки прогресивен пас, предлагайки се като решение за върната топка, която би им "отворила терен" (up-back-through е много чест нападателен елемент в холандския футбол), но и тези комбинации били редки и още по-рядко минавали поред винаги достатъчно хоризонтално компактната последна линия на Милан.
Но, както сме казали, техният път към финала и целият начин на игра е бил специален, играта в самия финал по никакъв начин. Една защитна грешка на съперника им донесе титлата, която са чакали повече от 20 години, а която сега чакат 23 и вероятно още много дълго няма да дочакат.
В следващия сезон Аякс ще играе още един финал в Шампионската лига, но Ювентус, този сериен, почти патологичен губещ на големи финали, този път ще триумфира.
Но това не е и толкова важно. Сещате се за онова, че всеки отбор, преди всичко, е идея? Нещото около това е, когато отборът е наистина мощен, наистина голям, тази идея остава и когато този отбор вече го няма.
Затова днес никой не говори за Челси, шампион на Европа за 2012 година. Затова днес всички говорят за Милан на Ариго Саки, а не за Милан на Фабио Капело, който го наследи, въпреки че вторият спечели повече трофеи.
Затова днес всички говорят за Бразилия от 1982 година, въпреки че загуби на 1/4-финалите на Световното първенство. Затова сега всички говорят за австрийския отбор от началото на тридесетте, въпреки че е загубил полуфинала на Световното първенство през 1934 година. Затова днес никой не говори за Германия, шампион на света от 1954 година, а за Унгария, която в този финал е победена.
Затова ние днес, а после и всеки ден след това, говорим за Аякс от 1995 година.
