Кой е този човек? Историята на една от най-известните снимки

"Вярвайте на очите си", известен израз с който мнозина биха ви учили как трябва да се живее. Това което виждаме може и да мами. Понякога тези измами стават с нечие намерение, понякога случайно нещо пренебрегваме. Затова трябва, винаги и във всичко, да търсим същината. Възхитителен пример за това е една от най-известните спортни фотографии на всички времена.

Мексико сити. 1968 година. Олимпийски игри. На подиума, след финала на 200 м, трима състезатели. Двама са американци. Златният медалист Томи Смит и бронзовия Джон Карлос са се качили без обувки. А после, приемайки медалите, вдигнали свити юмруци. На тези ръце са в черни ръкавици. Това било силно послание за поддръжка на човешките права, за които чернокожите граждани на Съединените Американски Щати са апелирали в тази черна 1968, в която в САЩ вече са били убити и Мартин Лутер Кинг, и Боби Кенеди, сенатор, който се застъпил за техните права и искал да стане президент, след по-големия си брат, Джон, също убит.

Това което са направили Карлос и Смит е било много храбро, защото при връщането им почти ги чакал линч, а и наказания. Надигането на глас против репресиите, на едно такова, световно събитие, не могло да остане без последици. Но, на тази снимка има още някого. Някакъв белчо. "Този, сигурно, не е бил съгласен с тях", мисли човек. Логиката му го подсказва. Вижда се, че не прави същото като тях, нали?

Но, този човек е, в този момент, и последиците, които го съпътстват след него, бил и останал по-голям герой от Джон Карлос и Томи Смит.

Казва се Питър Норман. Австралиец е. В това време, в Австралия съществуват остри апартейд закони, подобни на онези в ЮАР. И там имало протести, заради забраната за идване на емигранти, които не са бели, страшни дискриминации спрямо местните, аборигенски жители, на които чак отнемали децата да ги отглеждат в бели семейства. "Аха, Питър Норман не само, че не е взел участие в протеста на двамата си колеги, но е бил и против това!", би казал някой, като логично стигнал до това заключение. Още едно погрешно заключение.

Норман изненадва мнозина на полуфинала. Избягва 200 метра за 20,22 секунди. Само Смит и Карлос са били по-бързи. На финала отново е смятан за аутсайдер. Бяга чудесно, особено във финалните 100 метра. Задминава Карлос, печелейки сребро, а резултатът от 20,06 секунди и до ден днешен е, 47 години по-късно, национален рекорд на Австралия. Златният Томи Смит с 19,83 поставя нов световен рекорд.

Ниското момче, само 168 см, преди излизането на подиума разговаря с американските спринтьори, които са високи по около 190 см и удивени от австралиеца, който им попречил да вземат първите две места.

"Вярваш ли в човешките права?", питали го.

"Вярвам".

"А в Бога?"

"Доста".

"Това което ще направим...", казват му, обяснявайки своя план за протест, "...е повече от което и да е атлетическо постижение".

"С вас съм", отвръща австралиецът.

Това ги шокирало.

"Спомням си, очаквах да видя в неговите очи страх, а вместо това видях - любов", сеща се Карлос.

Първоначално американските спринтьори решават на анцузите да си закачат значка "Олимпийски проект за човешки права", значка, която означавала принадлежност към движението за равноправност в спорта. Искали да излязат боси, символизирайки бедността на черната популация. Тогава се сетили и за черни ръкавици, още един разпространен символ, който в САЩ въвела партията "Черните пантери". Имали само един чифт.

"Нека всеки от вас вземе по една", предложил им решение Питър Норман.

Радостно го послушали, но тогава и той имал молба.

"Аз вярвам в това в което и вие вярвате. Имате ли още една такава значка, за мене? Така мога и аз да ви окажа подкрепа".

Значка намерили от трети американски олимпиец, Пол Хофман.

"Като ми казаха какво им искал Норман, помислих "Е, ако бял от Австралия ми иска значката, то с божието здраве, веднага ще я получи. Дадох му единствената, която имах. Моята", спомня си Пол Хофман.

Самият Питър Норман не е могъл на подиума да види какво правят американците зад гърба му. Той стоял гордо, със значката. Но, знаел какво се случва.

"Всичко ми беше ясно, от разговора с тях, от техните планове. А ми стана ясно, че тези планове са ги превърнали в дело, когато гласът, който пееше американския химн започна да затихва. Замлъкна. И изчезна. Целият стадион мълчеше".

Смит и Карлос веднага са отстранени от американския олимпийски отбор, изхвърлени са и от олимпийското село, а гребецът Хофман е обвинен за сътрудничество. Когато спринтьорите се прибрали в САЩ, получили огромен брой смъртни заплахи, а ги чакали и сериозни последици.

Те се облегнали на поддръжката на подобните на тях. Преминали през този страшен период. Станали герои, с право. Чак пред Университета Сан Хосе им е издигната статуя. Само, на тази статуя го няма Питър Норман. Той не съществува. Чак и в Австралия е "изтрит". Внезапно забравен. Апартейдът не прощавал на тези, които са надигали глас срещу него.

Въпреки че е притежател на националния рекорд, не пожелали да го изпратят на следващите Игри през 1972 г в Мюнхен. Не го пратили, въпреки че покрил квалификационните олимпийски норми за бягане на 200 метра чак 13 пъти, а тези за бягането на 100 метра 5 пъти.

Разочарован, напуснал състезателната атлетика, посвещавайки се на аматьорската. Освен това отново бил отхвърлен. Семейството му се отрекло от него. Отборните колеги също. Също и от Съюза. След една контузия, която получил работейки като месар, получил гангрена, която го отвела до депресия, за момент и до алкохолизъм.

"Докато ние получавахме все по-голяма поддръжка, Питър е стоял сам срещу цяла държава. Страдал е сам", споделя Карлос.

Питър Норман получил покана за работа от Олимпийския комитет на Австралия, в самия комитет, с условието да осъди действието на колегите си, Джон Карлос и Томи Смит.

Отказал.

Затова плащал цената с години. Десетилетия.

Въпреки че бил и останал държавен рекордьор, цената платил и през 2000 г, когато въобще не е поканен на Олимпийските игри, чийто домакин е Сидни. Покана за Сидни получил от легендарния американски спринтьор Майкъл Джонсън, олимпийски шампион, който смятал Питър Норман за модел и герой, и когото поканил на своя рожден ден, два дни преди началото на игрите.

"Той цял живот е плащал цената на своя избор", казва Томи Смит. "Това не беше само един обичаен жест, в който изрази поддръжка към нас, това беше негова борба. Негова. Той беше бял, бял австралиец, който с двама чернокожи човека заедно стоеше в този победен момент. Тримата заедно, в името на една и съща цел".

Шест години след Игрите в Сидни, 2006 г, Питър Норман почина от сърдечен удар. Не дочака държавата да му се извини за отношението, което е преживял. Това е направено през 2012 г в австралийския парламент.

На погребението, скромно за герой от неговата величина, ковчегът са носили двама души, които много от присъстващите не са познали.

Питър Норман се отправил на последния си път на раменете на Томи Смит и Джон Карлос.

Сега отново погледнете една от най-известните фотографии на всички времена. На пръв поглед силна, но на същия този пръв поглед - наистина скрива пълната истина. А истината е красива. Важна. В нея е същината.

Търсете същината, не само за онова което се вижда. Така се става герой.

Примерът на Питър Норман отсега ще ви подсеща за това.