Рома с нови собственици, пак от САЩ

Футболен клуб Рома официално обяви промяна на собственика, след като Фридкин група подписа задължаващ договор за купуването на акциите от Джеймс Палота.

- Драго ми е, че мога да потвърдя, че постигнахме споразумение с Фридкин група за продажбата на Рома. Подписахме договор и в следващите дни заедно ще работим над довършването на формалния и правен процес, който ще доведе до промяна на собственика - каза Палота пред официалната страница на клуба.

Рома е продадена, съобщава се, за 591 милиона евро, а транзакцията ще се реализира до края на август.

Как Джордан се запозна с Цървена звезда и защо държеше нейно знаменце в студентската стая

Майкъл Джордан е един от най-добрите баскетболисти в историята, но и човек, който обожава голфа, а когато тези две неща се съберат със залагане, получаваме невероятната история зад кариерата на известния играч на Чикаго.

За кариерата на според мнозина най-добрият баскетболист на всички времена, който днес навършва 57 години се знае почти всичко. Все пак, има и някои по-малко известни факти. Един от тях е свързан със следния детайл. На стената зад човека, който беляза историята не само на баскетбола, а и на спорта, стои и емблемата на Цървена звезда, знаменце, което Джордан получава на юношески турнир в Солун.

Майкъл Джордан е играл против Цървена звезда, в мач в който отборът на Северна Каролина побеждава с резултат 105:104 и то след две продължения. Не знаем дали е нужно да се казва, че Джордан има най-голяма заслуга за поражението на Цървена звезда, като постига 32 точки. Мачът е изигран на 23 октомври 1983 година в рамките на турнир, който се провежда в Солун. Тогавашният треньор на югославския клуб Ранко Жеравица изключително ценял американския колежански баскетбол и обичал да праща своите играчи на усъвършенстване, за да "попият" колкото може повече от американците. От друга страна и Ранко е бил ценен сред американските специалисти и добър приятел с тогавашния треньор на Северна Каролина Дийн Смит.

За отбора на Цървена звезда в който помощник треньор е бил Божидар Малькович тогава сред останалите са играли и Райко Жижич, Предраг Богосавльев, Зуфер Авдия, Стеван Караджич, Зоран Радович, Слободан Янкович, Сърджан Дабич... От другата страна в отбора на Северна Каролина поред Майкъл Джордан са участвали и Сам Пъркинс, Мат Дохърти, Кени Смит, Брад Дохърти...

Young Michael Jordan and Red Star Belgrade Logo @kkcrvenazvezda @davorristovic @delije_net @crvenazvezdafk @NBA pic.twitter.com/hK8OqMxwXA

— Larami (@frenk_larami) December 2, 2015

По разказите на баскетболисти на Цървена звезда малко е делило белградския клуб от победата, но точно Джордан откраднал топката и постигнал решаващите точки.

"Когато много години по-късно като треньор на специализация гостувах в Северна Каролина получих книга с посвещение в което пише: "На играча, който за малко да победи големия Майкъл"", каза в последствие билият треньор на Цървена звезда Стеван Караджич. Покойният треньор Ранко Жеравица тогава е казал за Джордан:

"Имал съм възможността по цял свят да видя баскетболни таланти, но Джордан наистина е баскетболист от космическа класа". Знаем какво е постигнал после Майкъл Джордан, как е играл и без дилема стана най-добрият баскетболист на всички времена.

Джордан шест пъти беше шампион и също толкова пъти решаващ играч във финала, в пет случая беше играч на сезона в НБА, има 14 участия в Мача на звездите и три трофея за най-добър играч в него. Десет пъти е бил най-добър стрелец в лигата. Бил е най-добрият играч в отбрана, с най-много отнети топки, има две олимпийски злата...

Американците купуват финала на Шампионската лига?

Така става когато спортът е бизнес, а бизнесът спорт.

Милиони привърженици по света, футболни запалянковци, любители на тази чудесна игра полека се сблъскват с тежката реалност, а тя е, че нашият футбол, този най-добър приятел на всяко хлапе в протеклите 100 и повече години прераства в нещо съвсем друго.

Огромни пари, маркетинг и останали бизнеси, които се залепиха около него като хиена и полека му взимат невинността. Парите и само парите полека от футбола и неговите най-големи турнири създават машина за печатане на долари, която като цирк обикаля планетата. А това разбира се заедно води към непознатото.

Но, каквото е това е. Реалността е такава, а проекциите казват, че това къпане в милиардите ще продължи още някое десетилетие преди е-спортовете да поемат напълно контрола. Затова вече тръгва сериозна търговия, за да се измъкнат колкото може повече пари. В този дух нощес от онази страна на Атлантика пристигна информацията, че УЕФА планира да продаде финала на Шампионската лига на американците, така че мачът за известния трофей през 2024 най-вероятно ще се проведе в Ню Йорк. Консултациите и преговорите вече са започнали и изглежда са на добър път да бъдат успешни. Колко ще струва всичко това на презокеанските партньори на УЕФА, не е известно, но със сигурност ще е солено.

Иначе, 2024 е избрана защото вече се знае къде ще се проведат финалните борби дотогава, през 2020 домакин е Истанбул, 2021 Санкт Петербург, 2022 Мюнхен, а 2023 Лондон. Това не е първи пример за изместване на един голям футболен турнир от държава/континент на произход, тъй като испанската федерация продаде своята Супер купа за следващите 10 години на саудитците за 180 милиона долара.

Пулишич стана най-младият капитан в историята на САЩ

Кристиан Пулишич, с кръщелно име Мате, американски хърватин роден преди 20 години в световната столица на шоколада Херши, стана най-младият капитан на националния отбор на САЩ.

Офанзивният футболист на Борусия (Дортмунд) от началото на своята кариера в националния отбор редува рекорди. На 28 май 2016 в срещата против Боливия, в която САЩ победи с 4:0, на 17 години и 253 дни стана най-младият голмайстор в историята на футболния национален отбор на САЩ, само два месеца по-късно, след като стана и най-младият играч в него.

С капитанската лента на ръката на 20 години и 63 дни в приятелския мач срещу Италия стана най-младият лидер и прати в архива Лендън Донован, който е бил на 22 години и 220 дни и държеше досегашния рекорд.

Селекционерът на САЩ Дейвид Сарачан пусна на терена чак деветима играчи под 23 години, а средната възраст на състава беше 22 години и 71 дни, което също така е рекорд за янките.

Талантливият младок, който се развива в дортмундската Борусия можеше да носи екипа на хърватския национален отбор, но след разговор с Ромео Йозак е избрал САЩ.

Pulisic becomes the youngest captain in #USMNT history! 💪🇺🇸 pic.twitter.com/IbhPcTjoQp

— Borussia Dortmund (@BlackYellow) 20 ноември 2018 г.

Добре дошли в цирка на 21 в - за долари Примера прелита океана

Испанската Примера днес направи революционна крачка и реши някои мачове може би още този сезон да организира на територията на САЩ. Мотивът е ясен - по-голяма печалба от тамошната публика, така че великани като Барселона, Реал, Валенсия или Атлетико ще пътуват отвъд океана, за да играят свои шампионатни мачове.

Това е резултат от споразумение, което подписаха президентът на Ла Лига Хавиер Тебас и милиардерът Стивън Рос, собственик на клуба от НФЛ Маями Долфинс и главен промоутър на Примера на американския пазар. Така общите приходи от испанското първенство значително ще се увеличат, а Примера ще тръгне по стъпките на Висшата лига, която също така увеличи популярността си в САЩ, организирайки само приятелски мачове.

Още не е ясно кои отбори ще играят срещи в САЩ, нито кои градове ще им бъдат домакини и колко мачове ще са в програмата. Планът е поне един мач от Примера да бъде организиран във възможно най-кратък срок, през този или в началото на следващия сезон.

Интересно е, че Примера и нейните промоутъри са подписали 15-годишен договор според който печалбата делят 50/50. Испанското първенство през сезон 2016/17 е заработило над 2 650 000 000 евро, а се оценява че след американската авантюра тази сума ще се удвои.

Също така, Примера ще изпревари Висшата лига, която своевременно се спря само до приятелски срещи в САЩ. Въпреки че още през 2008 съществуваше идеята мачове от елитния английски ранг да бъдат организирани в Америка, натискът на привържениците, обществеността и клубовете събори това решение, така че сега на испанската лига се падна честта да започне нова футболна ера, защото досега в други страни са играни само мачове за Супер купите, никога за първенства.

Новият сезон в Примера започва утре вечерта със сблъсък между Жирона и Валядолид от 21:15 ч.

Борусия (Дортмунд) започва в МКШ срещу Манчестър Сити

Борусия (Дортмунд) участва в Международната купа на шампионите (МКШ) - турнирни серии, които събират най-добрите европейски клубове едни срещу други по време на предсезонната подготовка - за трети път. Мачовете се играят в Азия и Америка, а Борусия (Дортмунд) ще се изправи срещу Манчестър Сити в първия си мач в Чикаго в петък вечерта по местно време (20:05).

Милиардерът Стефан М. Росс, който притежава отбора от НФЛ Маями Долфинс, дошъл до идеята за турнирните серии през 2013. Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд), които са единствените представители на Бундеслигата досега, първо участваха през 2016.

През тази година Борусия записа победа с 4:1 над Манчестър Юнайтед преди да загуби с 5:6 с дузпи от Манчестър Сити след 1:1 в редовното време. През 2017 "жълто-черните" биха Милан с 3:1.

По думите на Ханс-Йоаким Ватцке, повторните покани на МКШ са "чест за която сме радостни. Да станем нарастващо постоянни в тези турнирни серии, които включват най-известните и успешни футболни клубове в света, подчертава големия авторитет, който има Борусия (Дортмунд)".

Форматът

Осемнадесет клуба участват. Всеки играе три мача и базирано на резултатите се формира финално класиране. Всеки мач продължава 2 х 45 минути. Победителят получава три точки. Ако няма победител след 90 минути, следват дузпи. В този случай, победителят получава две точки, а губещият една. Всеки треньор може да прави по 12 смени в мача, въпреки че те трябва да бъдат направени в един от трите периода за смени.

Програмата на Борусия:

21.07 - Манчестър Сити - Борусия (Чикагоq 4:05 българско време)
22.07 - Ливърпул - Борусия (Шарлот, 23:05)
26.07 - Бенфика - Борусия (Питсбърг, 3:05)

В Сърбия за САЩ 94: Дузпата на Баджо, веселите африканци и страшните българи...

ПЕТНАДЕСЕТОТО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО не е донесло значителни подобрения когато става въпрос за ефикасността и естетиката. Малко по-добра средна резултатност в мачовете в сравнение с Италия 90. Не е помогнало и това че победата се е "премирала" с три точки. Вместо майсторите продължавали да бъдат началници задължените за избягване на загубата. И отново декадентство и отново грозен, почти негледаем футбол. Ето, да кажем, в групата в която е била Италия, по-късно финалист, нито един от четирите отбора не е имал положителна голова разлика?! Разликата при всички е била "нула" и никой не е вкарал повече от три гола?!? Най-атрактивно е играла Нигерия с Финиди, Амунике, Олисех, Амокачи, Якини, Окоча и останалите свои звезди. Истинската и единствена констатация би гласяла така: футболът в Съединените щати са спасили веселите африканци и комшиите българи. Този български отбор, който предвождаше Христо Стоичков остави зад себе си Аржентина в групата, а после би немците в четвъртфинала. Спря ги чак в борбата за финала Роберто Баджо, с два гола. Ново поколение имаха холандците с Бергкамп, Овермарс, братята Де Бур, Ван дер Сар. Не успяха да стигнат до последните четири заради Бразилия. Това беше най-добрият мач на турнира, 3:2 за Ромарио, Бебето и компания. И шведите в полуфиналите, за всяка похвала. Бролин, Хенрик Ларсон, Кенет Андерсон, Мартин Далин, Томас Равели... И на тях на пътя им застана бъдещият шампион Бразилия - 1:0.

ФИНАЛЪТ никога не е бил по-лесен за описване. Една дума: тъга. На всички се върнаха спомените за Италия и онзи сблъсък между аржентинци и немци. С разликата, че тогава поне беше видян един гол, па и от тази спорна дузпа. Възможност за някоя въздишка... Италианците и бразилците повече се плашеха какво могат да изгубят, отколкото се радваха на това което могат да спечелят. Затова шампионът го решиха дузпите. Мондиал 94 ще го помним и по този пропуснат удар от 11 метра на Роберто Баджо. Реши италианският майстор да остави техниката настрана, ослони се на силата - грешен избор - и топката излетя в синьото калифорнийско небе. Бразилия за четвърти път стана първенец на света! И никой до днес няма да я стигне по брой титли...

ЮГОСЛАВИЯ не можеше да участва в квалификациите заради санкциите на ООН.

АКО НЕ ЗНАЕТЕ

• САЩ са получили организацията на Световното първенство след като тамошните футболни управители обещали да формират професионална лига - МЛС
• Известната американска певица Даяна Рос се посрами на откриването на Мондиала след като успя да пропусне на празна врата от три метра.
• За пръв път се случи във финал да няма голове и победителят да се решава с дузпи.
• Руснакът Олег Саленко постави рекорд за брой голове в един мач. В триумфа на Русия над Камерун (6:1) бившият играч на Зенит, Динамо Киев, Рейнджърс и различни испански отбори постигна пет гола.
• Диего Марадона беше изгонен от Мондиала заради допинг... (точно преди мача с България - б.р.)
• Саед Ал Овайран в мача Саудитска Арабия - Белгия изкопира гола на Марадона срещу същия отбор през 1986, преминавайки цялата отбрана на белгийците и минавайки около 70 метра...
• Подобрен е рекорда когато става въпрос за среден брой зрители на мач (68 991), а и общата гледаемост с 3 587 538 души на стадионите.
• САЩ и Швейцария (1:1) изиграха първия мач на СП на закрито пространство. Мачът от първия кръг на груповата фаза беше в Детройт, а естествена трева е донесена от Калифорния...
• Раймон Доменек, бъдещ селекционер на Франция, е арестуван в Америка, защото е препродавал билети за мача Южна Корея - Боливия
• Още от 1950 в Бразилия за пръв път се случило на турнира да няма нито един отбор Великобритания
• Мондиалът в Америка ще остане запомнен и с едно убийство. Колумбиецът Андрес Ескобар загина в своята родина десет дни след като си вкара автогол при загубата от домакина с 1:2. Също така, колумбийският наркокартел, на върха на мощта си, нареждал на селекционера Матурани кого да слага в отбора: "Гавирия пред Гомес, или къщата на Гомес лети във въздуха", било едно от съобщенията. И разбира се, че Ернан Гавирия на следващия ден бил титуляр...

ФАКТИ

Брой участници: 24
Брой мачове: 52
Постигнати голове: 141
Голове на мач: 2,71
Най-добър стрелец: Христо Стоичков, България и Олег Саленко, Русия с по шест гола
Най-добър играч: Ромарио, Бразилия
Обща посещаемост: 3 587 538
Посещаемост средно на мач: 68 991

Автор: Предраг Дучич

Златан Ибрахимович - новият цар на Холивуд

Джими Кимъл е един от най-популярните американски водещи и комици, но е и единственият, който е разположен в Калифорния, всички останали работят на източния бряг. Заради това, когато Златан Ибрахимович пристигнал в града, било ясно, че трябва да направи всичко, за да го посрещне в предаването си. И, за одушевление на мнозина, в това е и успял. Като награда е получил интервю с един от най-харизматичните футболисти на планетата...

Когато е пристигнал в Лос Анджелис, Ибрахимович направил нещо необичайно. Спортистите обикновено закупуват страници в локалните вестници, за да благодарят на привържениците на клуба който напускат. Шведският футболист направи нещо подобно, но само подобно...

"Драги Лос Анджелисе, няма за какво", стояло в текста с подписа на Ибрахимович.

Джими Кимъл, както казват някои негови почитатели "за пръв път нервен в собственото си студио", е питал Ибрахимович за многото прякори, които има, както и как иска да го наричат.

"На балкански език моето име означава "злато", така че ми харесва. В Швеция имаха проблем да изговорят моята фамилия и ме наричат "Ибла". Това ми харесва, защото означава "лъв", заяви усмихнатият Ибрахимович.

Кимъл след това припомнил, че футболът (association football, както са го наричали още във викторианска Англия, soccer) не е най-популярният спорт като в остатъка от планетата, но бързо се развива (над 80 000 привърженици от САЩ са купили билети за Мондиала, на който техният национален отбор не участва - б.р.).

"Където и да съм играл в Европа, беше лудо. Но футболът е нещо огромно в Европа. Всички ми казаха, че в Лос Анджелис ще мога да вървя нормално по улицата и че няма да бъде така. Сбъркаха. И тук е лудо", описа Ибрахимович своите първи впечатления в САЩ.

Изтъкна и че вярва, че благодарение на своята самоувереност (своето излизане на терена в дебюта за Галакси сравни със земетресение), би бил еднакво успешен и в който и да е друг спорт.

"Избрах футбола. Извинявам се на привържениците в другите спортове."

Тези дни имаше много приказки дали Ибрахимович отново ще облече екипа на Швеция и ще заиграе на Световното първенство.

"Да, отивам на Световното първенство", потвърди Ибрахимович и допълни:

"Световното първенство без мен не би било Световно първенство."

Ибрахимович обаче не уточни дали в Русия ще носи обувки с бутони или без (дали наистина ще играе или не), така че спекулациите всякак няма да престанат още известно време.

Кимъл още веднъж, за край, подчерта колко необичайно е каквото и да е свързано с футбола (който е, признал, най-големият спорт на планетата) да предизвиква толкова внимание в тази част на света. Наистина, на север оттук, в Орегон в щата Вашингтон, футболът е, наистина, най-популярният спорт, но Калифорния е различна. Дейвид Бекъм е играл в Лос Анджелис и предизвика много внимание, Джордж Бест е играл в Калифорния, но никой, изглежда, не е привличал количеството внимание което получава Златан Ибрахимович.

Изглежда, просто, че най-бляскавата държава САЩ и най-бляскавият футболист на планетата просто са съвместими един с друг...

Хърватия играе на стадион за 1,3 млрд $, а има невероятен недостатък

Хърватският и мексиканският национален отбор ще играят приятелски мач на стадион АТ&Т в Арлингтън, предградие на Далас, утре рано сутринта (5 ч).

Домът на отбора от НФЛ Далас Каубойс е с капацитет 80 000 зрители и е открит през 2009 година, а според първоначалните планове трябвало да струва около 650 милиона долара. Но промени в дизайна и желанието на собственика на Каубойс Джери Джоунс повишили крайната цена до малко под 1,3 милиарда долара.

Когато видели колко ще струва стадиона, който нарекли ДжериУърлд, във финансирането се включили и градските власти в Арлингтън. Така на референдум е решено градският данък да се повиши с 0,5%, таксите за престой на туристите с 2% и данъкът върху колите под наем с чак 5%. Така градът осигурил 933 милиона долара, 150 е вложил НФЛ, а остатъка покрил Джоунс.

Както и приляга на един нов американски стадион, АТ&Т е направен така че на него можете да гледате мач, да се наядеш, напиеш и да напазаруваш. Хиляди квадратни метри са изпълнени с работни пространства с всякакво възможно съдържание, а на зрителите, между останалото, на разположение е ресторант от 1800 кв.м. В ден на мач целият стадион харчи повече ток отколкото африканската държава Либерия.

Когато е бил изграден, стадионът на "каубоите" е бил сградата с най-голям купол на света, висок 90 метра, докато през 2014 не го е надминал националния стадион в Сингапур. До 2016 година стадионът държал рекорда и за най-голям HD екран в света, който откакто стадионът е открит е предмет на подигравки.

На 33 метра над терена висят четири големи екрани. Два по-малки, които са насочени към трибуните зад вратите, с размери 17х9 метра, но това което впечатлява са два големи екрана обърнати към тъчлиниите.

Мицубиши само за този стадион е направил два екрана дълги 54 и високи 24 метра, с обща повърхност по-голяма от 1000 кв.м. За сравнение, голям е сякаш са наредени 4900 телевизора от среден размер. Конструкцията на четирите екрана тежи 600 тона, предлага впечатляващо качество на картината, но има и един голям проблем.

Невероятно е, че хората, които са проектирали стадиона не са предвидили, че по време на мач от НФЛ играчът който рита топката може и да уцели екрана. Това, разбира се, се е случвало на мач от предсезонната подготовка през 2009 година и още веднъж в първия сезон на новия стадион. Не често, но случвало се е. Специалистите са предложили екранът да се повдигне с няколко метра по-високо, но Джери Джоунс стопирал това, защото заключил, че ще се развали целия изглед на стадиона.

Така на стадион струващ 1,3 милиарда евро от време навреме топката удря екрана. И на никого нищо. Ударът се повтаря и мачът продължава. Хървати и мексиканци, недейте да ритате топката твърде високо... 

Манчестър Юнайтед изгубил 18 млн. $ заради Тръмп

Футболен клуб Манчестър Юнайтед съобщи, че полугодишната загуба от 18 милиона долара е последица от данъчната реформа на американския президент Доналд Тръмп.

Данъчната ставка върху печалбата в САЩ беше намалена от 35 на 21 процента през декември.

Юнайтед съобщава, че тези промени изисквали клубът, който е собственост на американската компания Глейзър и чийто акции са на нюйоркската борса, да се раздели с 48,8 милиона паунда, заради пригодяването към новите данъчни правила в САЩ.

Това довело до съобщението на Юнайтед, че е на загуба от 12,87 милиона паунда в първата половина на финансовата година след като е осъществил печалба от 18,7 милиона паунда в шестте месеца до 31 декември 2016 година.

Приходите на Юнайтед са нараснали с 10% в сравнение с миналата година на 304,9 милиона паунда.

Чикаго Файър става сръбска колония

С последния си ход Чикаго Файър дава заявка да е сръбска колония във футбола в САЩ. Треньорът Велко Паунович, който изведе западната съседка до световната титла при младежите, привлече в редиците си още един свой сънародник. Трансферният прозорец в Европа е затворен, но това не пречи на клубовете от МЛС. Под наем във Ветровития град пристига Александър Катай, с опцията да бъде закупен в края на сезона.

Преди година и половина Катай премина в испанския Алавес от Цървена звезда в последните минути на трансферния прозорец за сума от около 2 000 000 евро, но не успя да се наложи. Клубът от Витория смени петима треньори, а никой не вярваше в някогашния голмайстор на Супер лигата на Сърбия. При актуалния треньор Абелардо Катай беше зачеркнат и беше само въпрос на време кога ще напусне испанския клуб.

Някогашният най-добър играч на Цървена звезда ще попълни чуждестранните звезди в Чикаго. Всеки участник в МЛС има право да доведе трима футболисти от чужбина, които могат да надвишават тавана на заплатите. Преди Катай, Паунович доведе немския халф Бастиян Швайнщайгер, който е сръбски зет (женен за сръбската тенис звезда Ана Иванович) и унгарския национал Неманя Николич (родом от Сърбия), който в дебютния си сезон стана голмайстор на първенството.

Г-н Мондиал Бора Милутинович: Шегувах се с Негрете, че ако не се беше хлъзнал нямаше да вкара на България

Съществуват факти, съществуват и анекдоти.

Фактите казват - ПЕТ Мондиала с ПЕТ различни национални отбора.

И тук е краят на всяка дискусия за неговите треньорски качества.

Анекдотите са безброй и те са билет за галерията на безсмъртните.

Докато водил Коста Рика, заявил преди един мач, че ги очаква голяма борба. Помощник-треньорът го дръпнал настрана и му обяснил:

"Боро, забрави за борба, Коста Рика няма войска".

Когато Бекенбауер го препоръчал на Кисинджър за селекционер на Америка, трябвало да усъвършенства английския. Започнал със загуби и президентът на федерацията се досетил: "Бора, зарежи английския".

И в Китай езикът е бил бариера. Не се тревожи. Комуникирал с усмивка и рисуване. Това е неговата азбука. Бора Милутинович.

А като Алехандра - моята внучка. Може и Абача, бивш президент на Нигерия. Звучи зловещо, но неговата смърт имаше влияние да остана селекционер и да отведа националния отбор на Световно първенство. Резултатите бяха лоши и той размисляше да ме махне, защото не виках някои играчи, които бяха негови любимци. Когато чух, че е умрял, бях тъжен. Един играч дойде при мен в самолета и с усмивка ми каза да се ободря, защото националният траур е единствената причина заради която отново ще съм участник на голям турнир.

Б като Байина баща - какво друго? Байина баща, това е Дрина, това е вода, това е Тара, това е въздух. Манталитет на нашия свят Байина баща, това е табла със сестрата. За съжаление, само тя остана жива. Ходя 4-5 пъти годишно, тя ми приготвя домашни специалитети, седнем на масата, картите в ръцете и дума по дума. За живота и времето което мина.

В като Велко - не е лесно да си световен шампион. Спомням си поколението на Милош с Видинич и Липошинович от 51-ва и онези "чилийците" от 87-ма. Малкият Пачко (Велко Паунович) благодарение на своята визия, страст и знания постигна онова в което никой не вярваше. Всички трябва да сме горди, че имаме един такъв треньор. Не съм съгласен с онези, които твърдят, че Велко си харчи най-хубавите години в Америка и че е зрял за европейския футбол. Какво означава "европейски футбол"? Футболът е един и същ в целия свят. Това е игра и всеки трябва да се наслаждава на играта така както на него му е най-драго. Велко е умно момче, оформил се е в голям испански клуб и сигурно знае какво прави.

Г като ГОООЛ - аз като играч рядко вкарвах голове. Бях талантлив само за отнемането на топката. Затова и не съм се правил на умник. Щом я "открадна", веднага на първия до мен. Вкарах един хубав гол, но не искам да говоря за него. Голът, това е емоция. Имах щастие в Мексико моите отбори да бъдат изключително ефикасни. Също така в Америка, Виналда вкара феноменален гол от свободен удар на СП срещу Швейцария. Голът на Негрете срещу България. Шегувах се често с него, че ако не се беше подхлъзнал нямаше да вкара този гол. Какво да кажем за головете на (Х)Уго Санчес. Но, него го пазим за буквата Х.

Д като деца - губихме на полувремето от Швеция на СП 90. Влязохме в съблекалнята и казах на играчите само едно нещо - "Забравете за резултата. Помислете сега, че сте деца и правите същото онова което сте правили като деца. Забавлявайте се". Върнахме се на терена и победихме с 2:1. Така и на мен ми каза наставникът след една победа в училищния двор в Бор, когато тичах като навит и бях най-добрият на терена. "Боро, ако искаш нещо да постигнеш в живота, само се дръж както днес и се сети колко труд си вложил в тази победа".

Дж като ... Не ми идва на ум. Помогнете ми... Какво, Джора? Ок, ние сме земляци. Въпреки че той е от Златибор, аз от Тара. Помогнал ми е с някои съвети като отидох в Китай. Аз го уважавам, но... Дайте все пак някой по-добър термин.

Е като Еленио Ерера - Ел гранде! Времената се менят, но делата остават вечно. Неговата личност беше чудесна. Влиянието върху еволюцията на играта огромно. Аржентинец, който работеше в Интер, какво по-интригуващо от това. Дойде веднъж в Белград да гледа Партизан и след половин час си отиде от стадиона. Питам го защо, той каза "видях всичко което ме интересуваше". Бях учуден. Чак по-късно разбрах, че наистина е достатъчно малко време да се разбере всичко което е необходимо от информацията за противниковия отбор".

Ж като Жиле - моят кум Драган Животич. В Китай нямах кондиционен треньор и Жиле скочи на помощ. Неговите съвети ми бяха от неоценимо значение. Често играем шах. Не е важен резултатът, важно е да се забавляваме. Като деца, нали?

З като здраве - хвала богу, супер. Добре се чувствам за своите години, наслаждавам се на живота. Водя сметка за хигиената и това дава резултат. Имах пневмония в Мексико. В Китай отново се случиха проблеми с белите дробове и Жиле ме накара да отида в болница. Докторите гледат на онзи рентген и казват "пневмония". Аз се зарадвах, че не е "пулмония". После разбрах, че е същото.

И като Ирак - чудесен опит. "Incredibile". Багдад е фантастичен град. Поканиха ме 25 дни преди началото на Купата на конфедерациите през 2009 г. Казах им "Vamos, amigo". Когато кацнах, на пистата въоръжени войници, купчина телохранители, набутаха ме в блиндиран автомобил, дадоха ми бронежилетка и ми казаха: "задължително спи с отворени прозорци в случай на бягство ако влязат бунтовници". На мен ми беше смешно. Питам ги "Какво ако влязат през прозореца". Този свят е толкова нещастен, че ми беше предизвикателство да им върна усмивките на лицата. Направих плакат. На първите три фотографии бяха сцени на разорени градове в Ирак, а на другите три празнувания след победа на националния отбор. Накарах ги да подпишат клетва, че ще изгинат на терена, за да бъдат отново тези хора щастливи. В съблекалнята преди първия мач им показах плаката и клетвата. Видях огън в очите им и знаех, че идеята е родила плод.

Ю като Югославия - бих пионер на Тито и съм възпитаван в югославския дух. Трудно мога да забравя всички онези моменти проведени в държавата, която вече я няма. Беше това силен национален отбор. Изгубихме в Италия при дузпите, но доказаха, че са феноменален отбор. Както и онзи във Франция 98.

К като Коста Рика - Tikos. Много суеверен народ. Но ми останаха завинаги в сърцето. Отидох на Мондиал като клоун, върнах се като магьосник. Когато видях на самолетния билет датата за връщане, знаех, че подвигът не ни гине. Този трети мач в групата играхме на 20 юни. А билетите бяха за 22. Показах на играчите и им казах "Излезте сега и ги накарайте всичко това да хвърлят в боклука". Срещу Бразилия играхме в Торино. Извиках Лука Монтедземоло и го помолих да приготви 40 екипа на Ювентус. Бразилия победи с 1:0, но целият стадион викаше за Коста Рика.

Л като лопта (топка - б.р.) - аз бих казал кърпената. Тя ми е драга. Дебнехме по дворовете, търсехме възможност да откраднем чорапи от простора и тогава ги омотавахме един в друг. Разбира се, онзи, който имаше истинска топка, беше главният пич в края. Той трябваше да играе, въпреки, че не знаеше да рита.

Ль като ... - трудна буква. Ето моят кум подхвърля любов (льубав - б.р.). Моята любов е под буквата А. Тук е и Даринка. Родена по време на Мондиала в Мексико. Съпругата Мария. Не знам какво бих правил без нейната подкрепа. Запознах се с нея благодарение на тичането след топката. Играхме футбол всеки ден при родителите й на двора. И тогава... по стечение на обстоятелствата... знаете вече...

М като братята Милош и Милорад - Да... Милош ("Синия тигър")... ех.. (сълзи)

Н като Нигерия - имах щастието да се запозная с чудесни хора и една чудна държава. Много съм пътувал, защото исках да опозная корените на тези играчи, които виках в националния отбор. И тогава ми дойде на ум, че мога да снимам с камера посланията на техните семейства. Направих клип и го пуснах на играчите преди началото на Световното първенство. Наежиха се като го видяха и бяха готови да оставят сърцето си на терена. Затова и не учудва, че победихме една Испания. За съжаление, дойде този мач с Дания на осминафинала. Никога няма да кажа какво наистина се случи преди тази среща. Това са детайли, които остават между нас, но ми е жал, че не умееха да носят тежестта на славата след първия рунд на шампионата. Беше лош подходът към мача, нека останем на тази констатация.

Нь като Ню Йорк (Ньуjорк - б.р.) - първата моя авантюра в далечния свят. Отдавна беше тази 67-ма. Те започваха лига, отидох да видя дали мога да намеря работа. Толкова наши имаше там, така че лесно се справих. Впечатляващ град. Незабравими партии шах на кораба. Америка е чудо. После работих в Метростарс, без успех, но хубав опит.

О като Олисех - Олисех Сънди. Лидер на отбора. Извънредни човешки качества и много интелигентен играч. Не може всеки от Аякс да отиде в Ювентус и в двата отбора да остави толкова силни впечатления.

П като Партизан - ако измислите по-добро понятие на тази буква, водя ви в Мексико. Милош беше за Звезда, аз трябваше да бъда контра. Бях член на партизановите бебета. Бобек, Милош, Зебец, Чайковски. Феноменален отбор, но никога не бяха шампиони. На отбелязването на 25 години от основаването на клуба даваха медали. На Милош връчват златен, аз получих сребърен. Питах ги какви са критериите, те казват "заслуги за Партизан". Казах "Сбъркали сте". Те на мен "Дали си наясно кой е Милош, а кой си ти". Аз така хитро "Да, но той не е спечелил нито една титла, а аз четири". Шегата настрана, Партизан е една от причините заради които настоявах Коста Рика да играе срещу Бразилия в черно-бели екипи.

Р като Румъния - какво им направи Милош през 57-ма... И то с чалма на главата. Сам реши мача с два гола и осигури на Югославия участие на Мондиала в Швеция. Тези сцени вечно са ми останали в паметта. Привържениците го носят на рамене от стадиона до Теразия. Невероятно усещане.

С като... - може ли пак помощ? Стойкович? Ма не... По-добре Сърбия. Аз съм възпитан югославски, но съм преди всичко сърбин. На Тара има Заовине, а в Заовине езеро. Достолепие. Онази къщичка на Дрина. Байина баща. Всичко това е Сърбия. Всяка победа на Ноле, всеки скок на Ивана, точка на волейболистите и волейболистките, кош на баскетболистите, гол на ватерполистите... Всичко това ме прави горд там в далечно Мексико.

Т като Тесла - Ето, и той е Сърбия. Нашата гордост и нашата слава. Под Т е и Технология. Тя убива онова човешкото във футбола. Повече съм за таймаут. Треньорът толкова дълго подготвя мача, а когато той почне, вече няма никакво влияние на развоя на ситуациите на терена. Защо не въведат две паузи от по минута? Губи се време на някакви странични неща по време на мача, а така ще се загубят общо две минути. Така и талантът на треньора би имал по-голямо изражение.

У като Унам Пумас - там започна всичко. Втори дом. Благодарение на този клуб, докоснах звездите в кариерата. Унам е моята съдба. Ето, добавете съдба под С. Веднага до Сърбия.

Ф като футбол - и това е достатъчно. Съвършенството на футбола е в неговата простота.

Х като Хуго Санчес - какъв усет за гол! Беше привилегия да го имаш в отбора. Единствено са ме плашили неговите "каприоле" след гол. Аз го предупредя на тренировка, той ми казва: "Бора, без грижи. Това като се заснеме, пък се забави на телевизията, не изглежда толкова опасно". Атлет без слабости и страх. Най-големият голмайстор, който съм тренирал в кариерата. Той в Реал е вкарал 30 гола от първо докосване. Знаете ли какво означава това?

Ц като Цоня - от него съм научил основите на футбола в младежката школа на Партизан. Чичо Цоня и чичо Аца. Те ми показаха пътя към славата.

Ч като... - Чиле, Чайковски, Чикаго... най-добре Чайковски. Един от най-големите асове в историята на Партизан. Известният Чик. Как само отнемаше топката. Но и Чикаго ми е важен. Там беше седалището на футболната федерация на Америка.

Дж като Джей-Джей Окоча - Джей-Джей... ха-ха-х-хаха... фантастичен момък. Извънредно възпитан и пълен с уважение. Пример за всички играчи.

Ш като Шоле (вратарят Милутин Шошкич) - играхме заедно и по-късно работихме заедно в Америка. Ненадминат вратар. Умееше да омагьоса мрежата в шампионските сезони на Партизан. Тук е и шахът. Повече страст отколкото хоби. Спомняте си партиите с Антич в Кейптаун. Не е важно кой е победил, само да се знае, че съм играл с лявата ръка. Шахът увлича и повдига нивото на концентрация. Няма големи разлики между стратегиите на шахматната дъска и онези на футболния терен. В шаха групирате фигурите, за да защитите царя, във футбола играчите, за да защитите вратата. Важно е само да знаете колко струвате и срещу кого играете. В Китай измъкнах реми срещу известната световна шампионка Кси, но после не я победих в следващите сто партии. С Мексико след 10 мача без загуба, отидох в Рим за мач с Италия - актуален шампион на света. Губихме с 0:3 след 20 минути, накрая беше 0:5. Само защото моите играчи не бяха наясно срещу кого се изправят.

Бора завършва азбуката и става да покаже техника на отнемане на топката. При липсата на основен реквизит, вади бонбон от джоба, слага го на пода и ме пита дали някога съм скачал в трамвай.

"Виж, топката се отнема на принципа на скачането в трамвай. Всеки който някога се е занимавал с футбол и който е скачал в трамвай, знае за какво говоря".

Показва "светофарния метод" на зоновото маркиране. Лично изобретение което своевременно оставило Капело безмълвен. И аз имам изненада за него. Албумите на Панини от неговите ПЕТ Мондиала. Със задължителен автограф на всеки от тях.

Ауууу... Погледнете сега тези снимчици. Еспаня, Негрете, Агир, Фолер, Хуго Санчес, Олаф, Сервин, Амадор, Феликс Барбоса. Девет играчи, които започнаха с мен в Пумас и които водих на Световно първенство. Този Сервин беше нисък на ръст. Когато започна на 15 години, често ми носеше торбата. След пет-шест години добута до националния отбор и аз направих шега. Помолих го пак да ми носи торбата, а той каза: "Сеньор Бора, все пак това е националният отбор". Аз му отговорих: "А ти какво мислиш, че те извиках да играеш?".

Продължаваме напред.

Италия 90 - На всяка лепенка са по двама играчи на Коста Рика. "Роналд Гонзалес, Роналд Гонзалез... Чакай, къде е Роналд... Не е в албума? Трябва да промените това. Обадете се на тези хора в Панини! Пет от тези играчи не са и пътували на Световното. Този Коронадо беше голмайстор в квалификациите, но мммммммм. Надуших, че не трябва да го водя".

Америка 94 - Ооооо, виж го Алекси Лалас. Аз му скъся косата, той пусне брада. Вижте само датите на рождение на моите играчи. Всички деца. Викнах и Кировски, който беше на 18 години. Няма го в албума.

Франция 98 - Финиди... Бабаяро... Бабангида, аууу какви играчи бяха. За мое нещастие Барува се контузи. Тарибо каза: "Само ми кажете Бора какво трябва аз да правя". Невероятна харизма. Губеше много време с плитките, но на терена страх и трепет. Игра за нас после срещу Нюкасъл, вкара ни в Шампионската лига.

и най-накрая Япония и Южна Корея 2002 - Нямам представа как се изговарят тези имена. Ли Тай, той е лесен. Виж, тука има 19-годишни. Чакай, къде е онзи другият малкия... Ли Мин не е бил. Липсват двама играчи. Всеки ден им пусках части от филми. Най-често от "Вкус на победа". Това ни засилваше духа на общност и ни правеше цялост. Тук ще се подпиша на китайски. Ето, този символ значи - Милу.

"Бора казва, че е бил на пет Мондиала. Не е точно", влиза в разговора Милован Райевац и продължава: "Бил е на шест. На мен ми беше ментор в ЮАР в работата с Гана".

"Да, но това не важи. Договорът не предполагаше победа срещу Сърбия", отговаря "Милу".

Бях лично в Кейптаун, на жребия за Световното първенство през 2010. Там бяхме Рехагел, Йоаким Льов, Оскар Табарес, Липи, Дел Боске, Кафу, Фернандо Йеро, Капело... Всички ги засенчи. И затова неговата история може да се разказва по два начина. Може от началото. А може и назад. Поентата е същата. Величината на човека не се оглежда в неговото богатство, а в интегритета и способността на хората около себе си да влияе положително. Той не влияе, той излъчва.

Автор: Неша Петрович

Кармата е кучка: Заради Мондиала предал Исландия и станал американец - най-голямата грешка в живота

Иронията е чудо.

През 2013 година на него вероятно изобщо не му е идвало на ум, че футболният национален отбор на Исландия ще израсне до сериозна европейска селекция. Арон Йохансон е искал всичко и го искал веднага. Поканата от Юрген Клинсман е дочакал с отворени обятия. Взел американски паспорт и заменил статуса на младежки национал на Исландия за гарантирано място в националния отбор на САЩ.

"Моите шансове да заиграя на Световно първенство ще са значително по-големи в американския отбор", оправдал се тогава Йохансон докато исландците, несвикнали на такива прелитания, го нарекли предател.

И наистина, през 2014 година Йохансон е играл на Мондиала. В Бразилия. Американските медии в първи план изтъквали, че е роден в Алабама, че е посещавал Ай Ем Джи академията в Бредентън. Не говорили твърде много, че всъщност целият негов футболен талант е развиван в Исландия, първо във Фьелнир, после в Брейдаблик, докато през 2010 година не продължил професионалната кариера в датския Орхус, а по-късно в Хееренвен в Холандия, а после във Вердер.

Между другото, самият Йохансон не е предполагал, че заради този един мач на Световното първенство през 2014 година (играл е само срещу Гана, когато в 23-ата минута заменил Джози Алтидор) ще трябва в най-добрите си игрови години да пропусне Мондиал 2018, а и Европейското първенство през 2016 година. Никой не е предполагал, че Исландия ще се класира на два големи футболни турнира последователно.

Но съдбата си протегнала пръстите и се случило. Как го казват: кармата е кучка? 

За какво ни е видео технология при такава логика на съдиите?

Един от най-странните червени картони, и то с помощ на видео технологията, получи бразилската легенда Кака.

В нощта на събота срещу неделя се изигра кръг от американската МЛС лига, а в него измежду останалото Ню Йорк Ред Булс победи Орландо с 3:1. Причината да отделим този мач е червен картон, който получи легендарният бразилски футболист Кака.

МЛС е първенство в което се ползва новата видео технология VAR (video assistant referee), която би трябвало да попречи спорните ситуации да оставят спорове след мачовете. Но в този сблъсък проблемът не е във VAR, а в съдията Хорхе Гонсалес, който за една шега на Кака и Аурелиен Колин даде червен картон на бразилеца. За негово щастие това стана в самия край на мача когато резултатът беше решен, но лошото е, че Кака ще бъде наказан за следващия мач.

Причината за получения червен картон е хващане на Колин за лицето, но всичко на шега. Това ясно се вижда на кадрите, които е гледал съдията, на които Кака и Колин се смеят по време на цялата ситуация! Междувременно съдията разчита хващането за лицето като неспортсменска постъпка и го награди с червен картон.

VAR в тази ситуация е бил полезен заради два жълти картона, но защо Гонсалес решил за шега да даде червен картон си знае само той.

After Video Review, a red card is shown to Kaka of Orlando City SC for violent conduct. #NYvORL https://t.co/eoyP2CckxJ

— Major League Soccer (@MLS) 13 август 2017 г.

Борусия гради бъдещето, Пулишич удължи договора си

Борусия (Дортмунд) си осигури дългосрочно услугите на още един млад талант. Кристиан Пулишич, национал на САЩ, удължи договора си с "жълто-черните" до 30 юни 2020 година.

"Много сме щастливи, че се осигурихме дългосрочния престой на още един невероятно талантлив играч", заяви спортният директор на Борусия Михаел Цорк. "Кристиан вече се наслаждава на висока оценка в отбора и може да бъде крайъгълен камък за нашето спортно бъдеще."

Американският национал Кристиан Пулишич играе за дортмундския клуб от февруари 2015 г. Той е шампион на Германия с отборите До 17 и До 19 години през 2015 и 2016 г, а е член на мъжкия състав от януари 2016 г, записвайки името си в историята през това време. Пулишич е най-младият играч с голове в Бундеслигата (до момента общо четири), той е най-младият футболист на Борусия (Дортмунд) играл в Шампионската лига, най-младият национал на САЩ и най-младият голмайстор в световна квалификация за янките. Въпреки че отпразнува 18-ия си рожден ден през септември, той вече има 11 международни мача, отбелязвайки три гола.

"Все още имам да уча", заяви Кристиан Пулишич. "Чувствам, че Дортмунд предлага най-добрите условия за това. Имам възможност да играя пред 80 000 привърженици. Ние имаме най-добрите привърженици в света - не може да бъде по-добре от това!"

Забравете Тръмп и Клинтън - Венгер за президент на САЩ!

Несъгласен с кандидатите, американски привърженик на Арсенал предложи различна номинация за президентското състезание.

Докато Съединените американски щати са разделени на про-Тръмп и про-Клинтън на днешния президентски избор, един човек застана твърдо в промотирането на неговия алтернативен кандидат.

Много хора похвалиха или критикуваха републиканските и демократичните номинации за президент, но запалянкото на Арсенал Мат Симонсън вярва, че американците трябва да гледат на друго място за лидер на свободния свят.

Докато кампанията "Венгер вън" остава съществуваща около стадиона на Арсенал "Емирейтс", Симонсон крещи "Венгер вътре!" отвъд Атлантика.

Той използва своя профил в Туитър, за да покаже бюлетината си, гласувайки за мениджъра на Арсенал Арсен Венгер, цитирайки, че 67-годишният треньор е "доказан от 20 години срещу прахосническото харчене на пари" като доказателство за пригодност за ролята.

Who else has a proven 20 year track record against wasteful spending and always manages to be under budget? @MenInBlazers pic.twitter.com/rXBy1Gm7ft

— Matt simonson (@irvingblitzer) 8 ноември 2016 г.

Мнозина футболни привърженици на свой ред се шегуват с подкрепата на Симонсън за Венгер, като пишат статуси с хаштаг #MakeAmerica4thAgain (НаправиАмерика4-таОтново - б.р.)

@irvingblitzer @MenInBlazers #MakeAmerica4thAgain

— Alex Johnson (@AlexndrJohnson) 8 ноември 2016 г.

Въпреки че кандидатурата на Венгер става популярна, има опасение кой ще бъде назначен като негов заместник в Белия дом.

@irvingblitzer @MenInBlazers but who is his veep? It better not be mourinho.

— kate (@silea) 8 ноември 2016 г.

Американците избраха интересно знаме за Косово

 
Футболистите на Косово дебютираха в понеделник на световната сцена, постигнаха първи гол и спечелиха първа точка, което е една от главните новини по света днес.

Резултатът на Косово е следен и в САЩ, където местният медиен гигант Фокс Спортс избра интересно знаме за отцепената сръбска територия - своето.

Косово в понеделник вечерта направи равенство 1:1 с Финландия в Турку, а историческият гол вкара Валон Бериша от дузпа.

В началото на октомври Косово за пръв път ще е домакин, но в Албания на стадиона в Шкодра, а гост ще им е Хърватия.

Вчера финландците бяха забранили на гостуващите привърженици да внасят знамена на Албания на стадиона.

Невероятна футболна акробатика: Салто над вратаря!

На мач от средношколското първенство в САЩ е видян невероятен трик. Могат да му завидят Ибрахимович, Роналдо, Меси...

Става въпрос за гол, който всъщност не е признат заради засада, но начинът по който е постигнат заслужава нашето пълно внимание.

Нападателят, Джон Мелисанидис, очевидно с гръцки корени, направи акробатика на която могат да му завидят и най-добрите атлети в света - и то в какъв момент.

Когато излезе сам срещу вратаря, който първи стигна до топката, Мелисанидис направи невероятна акробатика - салто над вратаря, който изпусна топката, а тя падна точно пред героя на тази история - точно да я пласира в мрежата. Фантастичен момент!

За съжаление, голът е отменен, защото в ситуацията нападателят се намира в засада.

Копа Америка събра Чили и Аржентина

 
Шампионът на Южна Америка Чили ще играе в една група с Аржентина, Боливия и Панама на континенталното първенство в САЩ.

Жребият реши да събере финалистите от миналото първенство, когато Чили на свой терен победи Аржентина след дузпи и спечели първа титла в надпреварата на Южна Америка.

Бразлиците имаха късмет в жребия и са в група с Перу, Хаити и Еквадор, докато домакинът САЩ ще се бори с Парагвай, Коста Рика и Колумбия.

Копа Америка за пръв път ще се проведе извън Южна Америка, от 3 до 26 юни.

Група А: САЩ, Парагвай, Коста Рика, Колумбия
Група В: Бразилия, Перу, Хаити, Еквадор
Група С: Мексико, Венецуела, Ямайка, Уругвай
Група D: Аржентина, Боливия, Панама, Чили

Кой е този човек? Историята на една от най-известните снимки

"Вярвайте на очите си", известен израз с който мнозина биха ви учили как трябва да се живее. Това което виждаме може и да мами. Понякога тези измами стават с нечие намерение, понякога случайно нещо пренебрегваме. Затова трябва, винаги и във всичко, да търсим същината. Възхитителен пример за това е една от най-известните спортни фотографии на всички времена.

Мексико сити. 1968 година. Олимпийски игри. На подиума, след финала на 200 м, трима състезатели. Двама са американци. Златният медалист Томи Смит и бронзовия Джон Карлос са се качили без обувки. А после, приемайки медалите, вдигнали свити юмруци. На тези ръце са в черни ръкавици. Това било силно послание за поддръжка на човешките права, за които чернокожите граждани на Съединените Американски Щати са апелирали в тази черна 1968, в която в САЩ вече са били убити и Мартин Лутер Кинг, и Боби Кенеди, сенатор, който се застъпил за техните права и искал да стане президент, след по-големия си брат, Джон, също убит.

Това което са направили Карлос и Смит е било много храбро, защото при връщането им почти ги чакал линч, а и наказания. Надигането на глас против репресиите, на едно такова, световно събитие, не могло да остане без последици. Но, на тази снимка има още някого. Някакъв белчо. "Този, сигурно, не е бил съгласен с тях", мисли човек. Логиката му го подсказва. Вижда се, че не прави същото като тях, нали?

Но, този човек е, в този момент, и последиците, които го съпътстват след него, бил и останал по-голям герой от Джон Карлос и Томи Смит.

Казва се Питър Норман. Австралиец е. В това време, в Австралия съществуват остри апартейд закони, подобни на онези в ЮАР. И там имало протести, заради забраната за идване на емигранти, които не са бели, страшни дискриминации спрямо местните, аборигенски жители, на които чак отнемали децата да ги отглеждат в бели семейства. "Аха, Питър Норман не само, че не е взел участие в протеста на двамата си колеги, но е бил и против това!", би казал някой, като логично стигнал до това заключение. Още едно погрешно заключение.

Норман изненадва мнозина на полуфинала. Избягва 200 метра за 20,22 секунди. Само Смит и Карлос са били по-бързи. На финала отново е смятан за аутсайдер. Бяга чудесно, особено във финалните 100 метра. Задминава Карлос, печелейки сребро, а резултатът от 20,06 секунди и до ден днешен е, 47 години по-късно, национален рекорд на Австралия. Златният Томи Смит с 19,83 поставя нов световен рекорд.

Ниското момче, само 168 см, преди излизането на подиума разговаря с американските спринтьори, които са високи по около 190 см и удивени от австралиеца, който им попречил да вземат първите две места.

"Вярваш ли в човешките права?", питали го.

"Вярвам".

"А в Бога?"

"Доста".

"Това което ще направим...", казват му, обяснявайки своя план за протест, "...е повече от което и да е атлетическо постижение".

"С вас съм", отвръща австралиецът.

Това ги шокирало.

"Спомням си, очаквах да видя в неговите очи страх, а вместо това видях - любов", сеща се Карлос.

Първоначално американските спринтьори решават на анцузите да си закачат значка "Олимпийски проект за човешки права", значка, която означавала принадлежност към движението за равноправност в спорта. Искали да излязат боси, символизирайки бедността на черната популация. Тогава се сетили и за черни ръкавици, още един разпространен символ, който в САЩ въвела партията "Черните пантери". Имали само един чифт.

"Нека всеки от вас вземе по една", предложил им решение Питър Норман.

Радостно го послушали, но тогава и той имал молба.

"Аз вярвам в това в което и вие вярвате. Имате ли още една такава значка, за мене? Така мога и аз да ви окажа подкрепа".

Значка намерили от трети американски олимпиец, Пол Хофман.

"Като ми казаха какво им искал Норман, помислих "Е, ако бял от Австралия ми иска значката, то с божието здраве, веднага ще я получи. Дадох му единствената, която имах. Моята", спомня си Пол Хофман.

Самият Питър Норман не е могъл на подиума да види какво правят американците зад гърба му. Той стоял гордо, със значката. Но, знаел какво се случва.

"Всичко ми беше ясно, от разговора с тях, от техните планове. А ми стана ясно, че тези планове са ги превърнали в дело, когато гласът, който пееше американския химн започна да затихва. Замлъкна. И изчезна. Целият стадион мълчеше".

Смит и Карлос веднага са отстранени от американския олимпийски отбор, изхвърлени са и от олимпийското село, а гребецът Хофман е обвинен за сътрудничество. Когато спринтьорите се прибрали в САЩ, получили огромен брой смъртни заплахи, а ги чакали и сериозни последици.

Те се облегнали на поддръжката на подобните на тях. Преминали през този страшен период. Станали герои, с право. Чак пред Университета Сан Хосе им е издигната статуя. Само, на тази статуя го няма Питър Норман. Той не съществува. Чак и в Австралия е "изтрит". Внезапно забравен. Апартейдът не прощавал на тези, които са надигали глас срещу него.

Въпреки че е притежател на националния рекорд, не пожелали да го изпратят на следващите Игри през 1972 г в Мюнхен. Не го пратили, въпреки че покрил квалификационните олимпийски норми за бягане на 200 метра чак 13 пъти, а тези за бягането на 100 метра 5 пъти.

Разочарован, напуснал състезателната атлетика, посвещавайки се на аматьорската. Освен това отново бил отхвърлен. Семейството му се отрекло от него. Отборните колеги също. Също и от Съюза. След една контузия, която получил работейки като месар, получил гангрена, която го отвела до депресия, за момент и до алкохолизъм.

"Докато ние получавахме все по-голяма поддръжка, Питър е стоял сам срещу цяла държава. Страдал е сам", споделя Карлос.

Питър Норман получил покана за работа от Олимпийския комитет на Австралия, в самия комитет, с условието да осъди действието на колегите си, Джон Карлос и Томи Смит.

Отказал.

Затова плащал цената с години. Десетилетия.

Въпреки че бил и останал държавен рекордьор, цената платил и през 2000 г, когато въобще не е поканен на Олимпийските игри, чийто домакин е Сидни. Покана за Сидни получил от легендарния американски спринтьор Майкъл Джонсън, олимпийски шампион, който смятал Питър Норман за модел и герой, и когото поканил на своя рожден ден, два дни преди началото на игрите.

"Той цял живот е плащал цената на своя избор", казва Томи Смит. "Това не беше само един обичаен жест, в който изрази поддръжка към нас, това беше негова борба. Негова. Той беше бял, бял австралиец, който с двама чернокожи човека заедно стоеше в този победен момент. Тримата заедно, в името на една и съща цел".

Шест години след Игрите в Сидни, 2006 г, Питър Норман почина от сърдечен удар. Не дочака държавата да му се извини за отношението, което е преживял. Това е направено през 2012 г в австралийския парламент.

На погребението, скромно за герой от неговата величина, ковчегът са носили двама души, които много от присъстващите не са познали.

Питър Норман се отправил на последния си път на раменете на Томи Смит и Джон Карлос.

Сега отново погледнете една от най-известните фотографии на всички времена. На пръв поглед силна, но на същия този пръв поглед - наистина скрива пълната истина. А истината е красива. Важна. В нея е същината.

Търсете същината, не само за онова което се вижда. Така се става герой.

Примерът на Питър Норман отсега ще ви подсеща за това.