Загубите и победите правят и футбола. Отправени и получени удари. Но рядко са тези, които са способни повече от 20 години да приемат удари. И да останат на крака. Един от тях е Марио Фрик.
Ако сте от онези, които детайлно са следили италианската Серия А преди десетина години или сте хвърляли поглед на всички списъци на националните отбори в квалификации за големи турнири, тогава това име ви е познато.
Марио Фрик = Лихтенщайн. Когато случайно на "лайвскора" блесне гол на Лихтенщайн, мнозина нарочно биха проверили кой ли е този момък, който е вкарал за лилипутите от малкото Княжество между границите на Австрия и Швейцария. Най-често ще пише едно име - Марио Фрик. Главно в тежки загуби от по няколко гола разлика. Почетни голове в тежки загуби. Голове за чест и лице. Лихтенщайн няма за какво друго да играе. За точки и класиране на някой турнир, не е. Било е важно да се съхрани честта и да се постигне поне един гол, без значение колко пъти топката ще влезе в собствената мрежа. Марио Фрик прави това цели 22 години с еднаква жар и пожертвование сякаш става въпрос за мачове за титли. Вчера престана. Затова днес като чуете за обидени младежи от национални отбори, сетете се какво е трябвало да преодолее този момък.
След 22 години с екипа на националния отбор на Лихтенщайн, 125 мача и 16 гола за малкото Княжество, на 42 години, Марио Фрик вчера каза: Достатъчно!
В мача с Австрия в 90-ата минута, треньорът на Лихтенщайн направи смяна. Целият стадион стана и започна да аплодира. С "десетка" на гърба и капитанска лента на ръката, тъжно лице и стегнато гърло Марио Фрик започна да приема поздравленията на съотборниците, докато излиза от терена. И националите на Австрия аплодираха, знаейки колко е дал този човек на своя отбор и родина. Марио Фрик се прости с националния на Лихтенщайн.
Там за непълен сезон одушевил. Играл крило, халф, но най-вече централен нападател. И си осигурил трансфер във Верона през следващото лято. В симпатичен отбор с Масимо Одо, Мартин Лаурсен, Мауро Каморанези, Алберто Джилардино, Адриан Муту, Емилиано Бонацоли, Адаилтон... Но не успял да запази статута на елитен отбор, което говори достатъчно за тогавашната класа на Серия А.
Фрик е част от триото в атака с Муту и Бонацоли и отбелязва седем гола през сезона. Почти всички са били в стила на Пипо Индзаги. Неговата игра била проста. Избягване от пазача и веднага удар, подлагане на главата при центриране или довкарване на отбита топка... Само да влезе във вратата. Рядко някой да е вкарвал такива "индзагиеви" голове.
И докато в клубната кариера записвал някои победи и им се радвал, в националния отбор знаел какво го чака. Тази приказка е белязана от разгроми и загуби. След две години в националния, срещу Ирландия през 1995 г (0:0) усеща какво е да завършиш непобеден в мач. Тежките загуби били редовни. Срещу Португалия (0:7 и 0:8), Германия (1:9 и 2:8), Румъния (1:8), Австрия (0:6), Словакия (0:7)... Колко пъти е мислил да вдигне ръце и да си каже, че не си струва да се бори с вятърни мелници? Защо му е трябвало?
Най сетне, след пет години в националния отбор дочакал първата победа. Лихтенщайн побеждава Азербайджан с 2:1 през 1998 г. И там към края на деветдесетте, Лихтенщайн започва по малко да бяга от облика на глинен гълъб. Равенство с Унгария (0:0), Босна и Херцеговина (0:0) и Македония (1:1). Геройска загуба с 0:2 от Англия в мач, който ще се помни дълго. Лихтенщайн - Португалия - 2:2! В квалификация за Мондиал 2006 в Германия. На самия старт на квалификациите. Португалците в този момент са европейски вицешампиони, в отбора са Роналдо, Симао, Деко, Кощиня, Маниш, Паулета... И водят 2:0 на полувремето.
В този мач Марио Фрик играе десен бек и пази Кристиано Роналдо. Не му е проблем да играе на различни постове. Не само в атака. Рядко днес в Уикипедия ще видите на страницата на някой играч в описанието на позицията да пише "универсален". Фрик не е защитник, нито халф, нито нападател. Той играе навсякъде.
В следващите десет години, Лихтенщайн става твърд орех и взима точки от литовци, словаци, исландци... Побеждава Сан Марино, Азербайджан... Лихтенщайн вече не е класическа мишена за удряне. За тези 22 години нещо поне малко се промени. Все пак имало значение и стойност. Марио Фрик не е дал напразно любов и страст с екипа на своята земя. Имало смисъл да изтърпи всички тези удари.
До вчера, когато се прости. Разбира се, със загуба. Нямаше и как иначе. Марио Фрик е футболистът с най-много изгубени мачове (41) в историите на квалификациите за Европейско първенство. Неговата история е съставена от загуби и поети удари. Завърши кариерата си като стопер. И като трети играч за всички времена с най-дълъг във времето стаж за национален отбор. Зад легендарния Пат Дженингс и еквадореца Уртада.
Някъде все пак ще остане записано неговото име. А в Италия има своя песен: "La vie c`est fantastique quando segna Mario Frick!" ("Животът е фантастичен когато гол вкара Марио Фрик").
Автор: Александър Глигорич
Няма коментари:
Публикуване на коментар