България има един №9 - днес "Лубо" навърши 50

 
Един от най-успешните нападатели в историята на българския футбол - Любослав Пенев днес празнува юбилей - навършва половин век. Таранът, който в Испания е известен като "Лубо", а у нас като "Чичовото" заради фактът, че е племенник на най-успешния ни треньор Димитър Пенев.

Любо е роден в Добрич. Футболният му път започва в ЦСКА, като дебютира в мъжкия отбор на 18 години през 1984 г. С червената фланелка е двукратен шампион на България (1987 и 1989 г) и четирикратен носител на купата на България (1985, 1987, 1988, 1989 г). Избран е за Футболист №1 на България за 1988 г.

За националния отбор има 62 мача и 14 гола, като е автор на асистенцията за Емил Костадинов за онзи незабравим гол в последната секунда на редовното време за 2:1 срещу Франция насред Париж. През пролетта на 1994 г е диагностициран с рак на тестисите и поради тази причина пропусна Световното първенство в САЩ, за чието класиране беше с голям принос.

Участник е на Евро 96 в Англия, където има нещастието да си вкара автогол при загубата с 1:3 от Франция в последния мач от груповата фаза. След завръщането в България на летището видимо раздразнен изговаря прословутата фраза "България има един номер 9 и това е Любо Пенев. Който не ме уважава - да духа супата!". За "лъвовете" игра и на Световното първенство във Франция през 1998 г.

Клубната му кариера се ориентира в посока Испания, когато на 23 години подписва с Валенсия. За "прилепите" играе от 1989 до 1995 г, записвайки 167 двубоя и отбелязва 67 попадения. Трансфериран е в Атлетико (Мадрид) където записва най-големите си успехи на испанска земя - печели дубъл - шампионската титла и Купата на Краля, а той е най-резултатен в златния сезон на "дюшекчиите".

 След края на сезона се мести в Компостела до 1998 г, а после играе един сезон за Селта (Виго). С екипа на този отбор Любо става единственият българин вкарвал хеттрик във вратата на Реал (Мадрид) при смазващия успех с 5:1. Заради високия си ръст (1,88 м) се отличава с добра игра с глава, изпълнява добре пряк свободни удари и притежава усет за пласиране.

През 1999 година прекратява състезателната си кариера и става президент на ЦСКА. На този пост е до 2001 г, когато решава отново да играе и облича червената фланелка. През 2002 г слага край на кариерата си с екипа на Локомотив (Пловдив) за който изиграва четири срещи. Общо на клубно ниво има 439 мача с 233 гола.

От 2008 година се насочва към треньорството и става помощник на Пламен Марков в националния отбор на България. През март 2009 г поема ЦСКА, като класира отбора в груповата фаза на Лига Европа, след като отстранява Динамо (Москва) в руската столица. През 2010 г е уволнен от ЦСКА, а по-късно през годината застава начело на Литекс, с който става шампион през 2011 г. Напуска ловчанлии, за да поеме националния отбор на България през есента на същата година. През ноември 2014 г е уволнен от БФС. Следват кратки престои начело на Ботев (Пловдив), ЦСКА и Литекс.