Корицата на Марка: Радомир, обичам те

Спортният испански вестник "Марка" посвети днешната корица на починалия сръбски треньор Радомир Антич.

Радомир Антич почина в понеделник следобед в Мадрид на 72 години, а "Марка" по този повод на корицата написа "Радомир, обичам те".

"Треньорът, който изведе Атлетико до дубъл (1996) почина в Мадрид. Единственият специалист, който предвожда трите най-големи клуба в Ла Лига", стои в подзаглавие с фотографията на Антич с вдигнати ръце от златното време на "дюшекчиите".

Подчертава се, че Антич е бил уникален, тъй като е единственият треньор, който е тренирал Реал, Атлетико и Барселона.

Тук има и статия на Хосе Луис Хуртадо със заглавие "Господин футбол".

Поред "Марка", и останалите медии в Испания (дали печатни, или електронни) отдадоха значително внимание на кончината на великия сръбски треньор.

Напускането на "Мистера", най-добрият треньор, който Сърбия подари на футбола

Футболният свят остана без корав специалист, препълнен с опит и знания, но и без голям човек, единствена енергия, чар и умения. Радомир Антич почина на 72 години, а висотите, които той поставяше, трудно някой ще може да стигне.

Тренирал е Симеоне, Де Бур, Лопетеги, Хаджи, Енрике, Санчес, Овермарс, Рикелме, Клуйверт, Савиола, Пуйол, Шави, Иниеста, но и Просинечки, Топич, Видич и Станкович. В конкуренцията на най-добрите треньори се намираше заедно с Кройф, Саки, Раниери, Дел Боске, Липи, Ван Гал...

Ако само сте успели да се снимате или запознаете с всички изброени имена, смятайте своя живот за специален. Радомир Антич от тях е научил и тях ги е учил.

Преди да стане един от най-добрите треньори, които Сърбия е подарила на света и футбола, един от двамата, които е водил Реал и Барселона и единственият, който донесе на Атлетико дубъл, "Мистер" беше солиден футболист.

Корените му са от Република Сръбска, откъдето родителите му се преселват в село Житище в Банат, където Радомир се ражда през 1948 година.

След преселването в Ужице, първи футболни стъпки прави в Слобода, където не се задържа дълго, а тръгва по пътя към Белград и облича екипа на Партизан.

Черно-белите цветове брани осем години, а с отбора от Хумско печели шампионската титла на Югославия през 1976, което му отваря вратата за нова среда и предизвикателства.

Следват ангажименти от по две години във Фенербахче и Сарагоса, докато последните дни от активната футболна кариера провежда в Лутън, където се задържа четири години.

Бил е един от най-заслужилите за спечелването на втората лига на Англия, днешният Чемпиъншип, а след това и за оцеляването в най-силната лига в Англия, днес Висшата лига.

Преминаването към треньор

Последните дни като играч предизвестяваха, че би могъл да заплува в треньорските води, а както казвали в Лутън, бил създаден за тази работа. Играл е в отбрана, същевременно бил много спокоен, отмерен, на моменти грациозен, но когато потрябва темпераментен и борбен.

На 36 години завършва игровата, а започва треньорска кариера, като помощник на Ненад Бйекович в своя Партизан. След спечелване на две титли в Югославия се мести в Испания, която е оставила най-голяма следа в неговия живот.

Първо предизвикателство като старши треньор има в Сарагоса, също така клуб за който играе като футболист.

Примера очевидно му харесвала, тъй като един средняшки отбор като Сарагоса, от долната част на класирането преди всичко спасил от изпадане от лигата, а след това отвел до пето място в таблицата и класиране в европейски турнир.

Реал

Успехът в Сарагоса го препоръчва на Реал, а на пейката на Кралския клуб наследява легендарния Алфредо Ди Стефано, икона на Реал.

Интересно е, че точно Антич в Реал довежда Роберт Просинечки, хърватски футболист, който през тази година е направил исторически успех с Цървена звезда.

Впечатлението е, че "бланкосите" сбъркаха със сръбския треньор. Антич, като трети треньор на Реал през тази година, успя да вдигне испанския великан на крака. От седма позиция се домогна до трето място и така се пребори за участие в Купата на УЕФА.

Следващата година, Антич успя да бъде рамо до рамо, па дори и по-добър от лютия съперник Барселона, предвождан от Кройф от пейката, а Куман, Стоичков, Гуардиола, Лаудруп на терена. Все пак, турбуленцията от няколко загуби накара управата да го смени през сезон 1991/92.

В момента когато е сменен, Реал на Антич след 19 кръг водеше в класирането на Примера със седем точки преднина пред Барселона, която до края на шампионата успя да настигне тази разлика и спечели титлата.

Пътят отведе Антич в Овиедо, когото "Мистер" също трябваше да вади от блатото и да го спаси от изпадане от лигата, което успя в двата сезона в които се задържа там. (Двата пъти завършиха на девето място.)

Отново Мадрид, този път, за него онзи истинският - Атлетико

Следващото предизвикателство беше мадридският Атлетико, мястото което, ще се окаже, най-високо ще издигне кариерата на Антич и мястото на което ще остави незаличима следа.

Веднага при пристигането, Радомир отведе "дюшекчиите" до дубъл, т.е. до спечелване на титлата в лигата и Купата. Интересно е, че предният сезон Атлетико е на две позиции от зоната на изпадащите.

Преди само няколко дни Антич попадна в избора на най-добър треньор в историята на Атлетико, рамо до рамо с Диего Симеоне, който като играч, но и като треньор, е научил много от "Мистера".

Антич има три мандата в Атлетико в срок от само пет години. След първата раздяла, в следващите два ангажимента служеше да вади "кестените от огъня", където ги хвърлиха Ариго Саки и Клаудио Раниери. За съжаление, лошите резултати на втория не успя да поправи и Атлетико изпадна от лигата.

Преди да се реши за кратка пауза, опита отново да остане с Овиедо в най-висшия ранг, но този път не успя, след сезон 2000/01 направи близо двугодишна пауза.

Барселона

Радомир Антич през 2003 поема Барселона и така влиза в историята на футбола и треньорския занаят.

Определен брой хора са играли и за Барса и за Реал, но остава записано, че само двама са били треньори на двата отбора. Радомир Антич и Енрике Фернандес Виола.

Барселона поема в тежък момент, когато "блауграна" е 15-а в класирането. За полусезон успява да върне реномето на световен гигант, но и да направи много повече и по-значимо от това.

Антич поставя в първия състав Андрес Иниеста и Виктор Валдес, а нова позиция на терена получава Шави.

Ходове, които, ще се окаже по-късно, ще отредят изгледа и репутацията на Барселона.

От шестнайсето, "блауграна" напредва до шесто място в първенството до края на сезона, докато участието в Шампионската лига завършва в 1/4-финалите. С идването на новата управа, начело с Лапорта, Антич е сменен, а на негово място е доведен Франк Рийкард.

Последната спирка в Испания му беше Селта от Виго, за която признава, че е била грешка, защото, като Барселона, я е поел на полусезона и в много тежки условия, след което Селта изпаднала от лигата.

Сърбия

След исторически успехи и предизвикателства в Испания последва пауза дълга четири години, след което Антич пое националния отбор на Сърбия през 2008 година.

След краха с Хавиер Клементе и Мирослав Джукич, Сърбия след дълъг низ години имаше треньор, който успя да претвори таланта на играчите в резултати.

"Мистер" прероди "орлите", които играха може би и най-добрият футбол през този век, когато националният отбор се класира на Световното първенство в Южна Африка.

Ще остане запомнена историческата победа над Германия, но и онези пропуснати положения против Австралия. Повече държане на ръцете в естествено положение, а не във въздуха, а по-малко цигари и алкохол, разделяха Сърбия от историческо класиране в елиминационната фаза на Мондиала...

След неуспеха в квалификациите за Европейското първенство, последва скандал с ФСС и раздяла на Антич с националния отбор.

Кариерата завърши в Китай, където тренира Шандонг и Хебей, а през 2015 приключи треньорския път.

Радомир Антич важеше за човек на думата, резултатите, успехите и предизвикателствата. Не подценяваше по-слабите, а уважаваше и знаеше как да победи много по-силните.

За съжаление на неговото семейство, но и на всеки, който обича футбола по света, Антич не успя да победи последния противник, болест, заради която проведе последните три месеца в болница.

Никой никога не е носил по-добре от него прякор. Това "Мистер" красеше неговия лик и проявление.

Неизмерното знание и опит остават малко на втори план от неговия чар, енергия и човечност. Когато се събере всичко, от човешка, но и от треньорска страна, Радомир Антич постави висоти, които малцина ще могат да достигнат.

Автор: Александър Петрович

Облак от Шкофя Лока се надви над Европа и не мисли да се маха

Облакодер (на сръбски небостъргач - б.р.) по качество, но и по характер. Разберете нещо повече за Ян Облак, майсторският вратар на Атлетико (Мадрид).

Абел, Мигел Рейна, Молина, Бургос, Лео Франко, Грегори Купе, между тях и Кристиян Абиати, не толкова отдавна Давид Де Хеа и Тибо Куртоа, а днес Ян Облак.

Думата е за чудесните вратари на Атлетико (Мадрид), от които последният вече няколко години е в центъра на вниманието на целия футболен свят, но специално заблестя в сряда на култовия Анфийлд.

Фантастичният 27-годишен страж от словенския град Шкофя Лока блестя в дуела с Ливърпул, така че и поред двата гола на Маркос Йоренте официално е прогласен за най-добър играч на мача (Атлетико победи с 3:2 след продължения и се класира за 1/4-финалите на Шампионската лига).

Това беше чудесен начин да отбележи юбилейния мач №50 в Шампионската лига между гредите за "дюшекчиите", за които пази от 2014 когато дойде от Бенфика, която четири години го пращаше под наем вместо да използва неговите "пантерови" рефлекси и баскетболна височина (188 см).

Неговият мач в сряда - когато Ливърпул имаше невероятните 35 удара, от които 12 в рамките на вратата, от които Облак спря девет, а веднъж имаше помощта на гредата - най-добре описа Диего Симеоне:

"Нямам съмнение в това, че имаме най-добрият вратар в света. Онова което Меси прави в Барселона в нападение, това Облак върши в защита за нас. Барса има Меси, а ние имаме Облак", еуфоричен беше аржентинецът от пейката на Атлетико след мача.

Че наистина става дума за един от най-добрите вратари в днешно време, според личното мнение на автора на текста в момента най-добрият, показва това, че в предходните четири сезона последователно е избиран за вратар №1 в Примера, а два пъти беше номиниран за Златната топка, но през 2017 получи само четири, а през 2018 двойно по-малко точки.

Това, вероятно, е заради факта, че е "само" вратар, а не голмайстор, въпреки че за 100 мача без допуснат гол от идването в Атлетико му бяха нужни само 178 участия!

"Бройки като тези не са нормални в модерния футбол", не можеше словенецът да остане равнодушен в интервю, което даде преди година за списанието "Фор Фор Ту", едно от редките му иначе.

Момъкът от планинското градче с малко над 12 000 жители е започнал да се занимава с футбол в местния Лочан, но още като десетгодишен го взима Олимпия от Любляна.

"Моят баща е бил вратар на аматьорско ниво. Той бе моят първи идол. Когато имаше мач, аз седях зад вратата и се хвърлях в същата посока като него. Бил съм на три или четири години и на хората около мен това им беше симпатично, но аз наистина исках да съм като него. През зимата бранеше на турнири по "малък футбол" в Любляна, а аз на полувремето играех футбол със сестра ми (три години по-голямата Тея, националка на Словения по баскетбол, б.а.). Тя шутираше отлично, но аз успявах да спася. Това забелязал някой от Олимпия и ме покани да се присъединя към тях. Става дума за най-големия клуб в Словения и бях повече от щастлив", припомни си вратарят на Атлетико.

Заслугите за неговото отиване в Любляна си присвоява известният Бранко (Бране) Облак.

"Не ми е син, нито роднина. Само от Шкофя Лока, откъдето е майка ми, го доведох в Олимпия. И му казах: "Имаш фамилия като моята и вратите на успеха са ти полуотворени". Дадох му шанс, а той израсна в един от най-добрите вратари в света. Освен това, изключително почтен и добър момък е", разказа бившият национал на Югославия през 2017 за "Вечернье новости"

Съществува още един анекдот за началото на Облак в Олимпия.

---

Слабости

Ясно е, че Ян Облак поред всички качества има и слабости. Някои специалисти го критикуват за слабата игра с крака, съответно в ситуации когато трябва да помогне на защитниците в изграждането на атака. Иначе, "кошмар" за словенския вратар е Кристиано Роналдо - единственият играч, който му е вкарвал хеттрик. Чак четири пъти!

---

"Роберт Волк едновременно беше вратар и треньор на вратарите, а край себе си имал младия Ян и Дамир Ботонйич, който искал да се завърне към футбола след смъртта на брат си (също така вратар, починал по време на тренировка през 2005, б.а.). Един ден забелязал неизмерния талант на Облак и изненадал всички в клуба с изявлението: "Това хлапе е по-добро от мен" и решението да отстъпи мястото си на 16-годишния. Всички бяхме изненадани, а да не споменавам бащата на Облак, който не можеше да вярва, че му водим сина на подготовки с първия отбор на Олимпия. Набързо разбрахме, че Волк не е сгрешил", спомни си бившият треньор на "змейовете" Янез Пате през 2018 в разговор за словенския вестник "Вечер".

Олимпия през това време имала големи финансови проблеми и била във втора лига, не можела да отделя значителни пари за своите играчи и да им плаща наемите за жилища. Облак в началото идвал на тренировки с колело - 30 километра до там, 30 назад.

"Бях млад и не размислях много, а карах "като луд" само, за да отида навреме на тренировка. Най-доброто време ми беше един час, но бързо разбрах, че идвам преуморен на тренировка, така че трябваше да забавя. С нормално каране ми трябваше около час и половина да стигна до Любляна."

Още като тийнейджър Облак отказал на Емполи и Фулъм, но през 2010 приел покана от Бенфика. Бил е на само 17 години и с един цял професионален сезон зад себе си. Казва, че се е решил на отпътуване с желанието да напредне, защото чрез словенския футбол това би било много по-трудно.

"Беше тежко в началото. Различна култура, различни хора, нов език... Животът ми беше сложен, но професионално направих верен ход, защото можех да се развивам, а в Португалия дойдох, за да си развия кариерата, а не личния живот."

За какъв характер става дума, показва и отговорът на въпроса дали е помислял да се върне в Словения докато Бенфика го пращала от един на друг наем (Бейра Мар, Олханензе, Лейрия, Рио Аве).

"Никога! Да се откажа и да се върна вкъщи? Никога не бих направил такова нещо. Видях много играчи, които се връщаха от чужбина и винаги съм се питал защо го правят когато вече са получили голяма възможност да напредват. По-късно с личен пример видях, че не е лесно, не може всеки да издържи, но аз никога не съм помислял да се откажа."

На вратата на Бенфика е застанал едва в своя четвърти сезон, когато в 15 участия като титуляр е опазил мрежата 13 пъти. Последвала покана от Мадрид и 16 000 000 евро от Атлетико за най-скъпия трансфер на вратар в историята на Примера.

Все пак, не започнало всичко чудесно на (в това време още актуалния) Висенте Калдерон. Контузия в подготвителния период повлияла на първия избор на Симеоне - Мигел Моя, но - по същата причина - във финала на сезона словенецът се озовал на вратата и оттогава е незаменим.

"Облак е вратар когото изключително ценя. Заради неговите качества, разбира се, но и заради неговия характер. Той е вратар, който много спокойно се изправя пред предизвикателства. Без нервност и невроза, без оглед кого има за противник", говори Нуно Еспирито Санто, треньор на Уулвърхемптън, който е работил с Облак в Рио Аве.

Защо е така, словенският пазител на мрежата е обяснил в едно от своите изявления за "Фор Фор Ту"

"От своята 16-17-а година винаги съм мислил различно от своите връстници - по-зряло. Така е и днес, в своята глава се чувствам сякаш съм на 40! За вратар е много важно да е зрял и спокоен. Така може да постигне много повече в своята кариера", изтъква Ян Облак, който на 7 януари навърши 27 години.

Тъй като за втори път в кариерата изтърпя когато е било тежко - особено в моментите когато Атлетико искаше да го върне в Лисабон, а президентът на Бенфика Луис Фелипе Виейра отказа такова нещо - Облак е решил с две ръце да сграбчи своя шанс.

Това беше в дуела от 1/8-финалите на Шампионската лига с Байер (Леверкузен). Атлетико преследваше 0:1 от първия мач, когато Облак замени контузения Моя след само 23 минути в реванша в Мадрид.

Марио Суарес четири минути по-късно вкара за изравняване на общия резултат и, оказа се, продължения. В допълнителния половин час нямаше голове, а тогава Облак в серията дузпи спаси шута на Чалханоглу, а последваха и още два пропуска на футболисти на Байер.

"Това беше голям момент за мен. Моят съотборник нямаше късмет и се контузи, разбира се, че не е хубаво когато получиш шанс заради нечия травма, но е така в нашия занаят. Спасих дузпа, класирахме се напред и този мач ми промени кариерата", признава словенският страж.

За разлика от тези дузпи и още някои между тях, година по-късно във финала на Шампионската лига не се радва против градския съперник Реал.

"Това беше най-тъжният ден в моя живот. Бях разочарован, защото не спасих нито един шут. Направих изследване в подготовката за мача, но не зависи само от вратаря. Случва се играчите да сменят посоката в която иначе стрелят... След такива мачове си тъжен няколко дни, но не смееш да се предадеш. Това не е краят на твоята кариера. Това е само един мач - голям е, но един. Сигурен съм, че ще има нова възможност да спечеля Шампионската лига", уверен е Ян Облак.

Какво мислите, ще бъде ли така и дали с Атлетико (Мадрид) или на вратата на някой друг клуб?

Автор: Йован Терзич

Лудница в Аржентина: Бока е шампион с гол на Тевес, Ривър се издъни

Бока Хуниорс в невероятен завършек, в последния кръг, прескочи най-големия съперник Ривър Плейт и спечели за 34-и път шампионската титла в Аржентина.

Ривър имаше титлата в ръце и три точки преднина два кръга преди края. Обаче, с реми в предния кръг против Дефенсе (1:1) даде възможност на Бока да се приближи на точка след нейната победа над Колон (4:0).

Все пак, всичко което беше нужно на Ривър е победа в последния кръг в гостуването на Атлетико Тукуман, който поведе в 19-ата минута чрез Толедо. Ривър изравни в 35-ата минута с гол на Суарес и имаше много време за обрат и потвърждение на 37-ата шампионска титла.

Но това не се случи, тъй като отборът на Марсело Галярдо не намери пътя към вратата на Атлетико.

Същевременно, Бока се мъчи на Бомбонера срещу Химнасия Ла Плата, която се води от легендарния Диего Марадона. Съставът на Мигел Анхел Русо натискаше, търсеше гол, но изглеждаше, че няма да стигне до него. На трибуните се отчайваше и славният Хуан Роман Рикелме, а тогава дойде 72-ата минута и стадионът експлодира от одушевление.

Капитанът Карлос Тевес пое топката на ръба на наказателното поле и стреля, дори и този удар не беше съвършен, но беше толкова силен, че проби вратаря на гостите, а топката завърши в мрежата за огромно празнуване на претъпканата Бомбонера.

До края на мача Бока задържа преднината и празнува с 1:0, а особено ги зарадва новината, че Ривър не е успял да победи Атлетико, така че голямото празнуване можеше да започне в синьо-жълтия дял на Буенос Айрес.

Рекордьорът Ривър Плейт чака титла от 2014 година и остана на 36 трофея, докато Бока сега се приближи на едва две и има 34.

Погребаха Хосе Антонио Рейес

Испанският футболист Хосе Антонио Рейес, който в събота загина в автомобилна катастрофа, е погребан в родния си Утрера.

Ковчегът с тялото на покойния Хосе Антонио Рейес първо беше изложен на стадиона на Севиля, където почит му отдадоха над 11 000 привърженици, а след това бе пренесен в градския съвет.

Рейес е погребан в близкия Санта Мария де Меси, а ковчегът беше покрит със знаме на Севиля. Именно в Севиля Хосе Антонио Рейес започна своята футболна кариера през 1994 година. За първия отбор на Севиля дебютира през 1999/00.

Той, поред Севиля, игра за Арсенал, Реал и Атлетико (Мадрид), Бенфика, Еспаньол, Кордоба, Ксинянг и Екстрамадура.

Пет пъти в кариерата е печелил трофея в Лига Европа, три пъти със Севиля и два пъти с Атлетико. С Арсенал беше шампион във Висшата лига в сезона без загуба, докато с Реал спечели Примера.

Играч на Атлетико почти се заби с кола в реклама, колегите му умират от смях

Полузащитникът на Атлетико (Мадрид) Томас Партей получил задача от клуба си с която не се справи добре.

Не, Чоло Симеоне не го сложил за вратар или нападател, а от клуба го помолили да покара по стадион Уанда Метрополитано новия спонсорски автомобил.

И така ганаецът храбро седнал зад волана, докато отстрани седели съотборниците му. Партей не знаел как да "запали" автомобила, а като все пак успял не тръгнал добре, което разсмяло Диего Годин и Антоан Гризман.

След това Партей дал малко газ, тръгнал и почти се забил в реклама зад вратата. През това време съотборниците му умирали от смях, а Партей, след славното шофиране, ядосан и негодувайки излязъл от колата.

Преди три години 25-годишният полузащитник беше трансферна цел на Динамо (Загреб). Днес е опорен халф на Атлетико (Мадрид) и неговата пазарна стойност се оценява на 35 милиона евро.

Изигра 20 мача във всички надпревари през сезона, като вкара два гола и подаде за четири.

А като овладее и основните шофьорски умения...

Фавре: Първият гол даде на отбора кураж и увереност

След 12 състезателни мача, Борусия (Дортмунд) остава без поражение при Люсиен Фавре, въпреки че игра срещу един от най-силните и постоянни отбори, които континентът е виждал от години. Освен това, Борусия (Дортмунд) разби силната защита на Атлетико (Мадрид), за да го победи с най-голямата разлика в ерата на Диего Симеоне. Испанците никога не са записвали по-лоша загуба в Шампионската лига.

12 мача и 10 победи. "Не знам", заяви Люсиен Фавре преди да не успее да завърши следващото изречение: "Ако бяха направили 1:1..."

Борусия (Дортмунд) имаше късмета на своя страна при победата с 4:0 над Атлетико (Мадрид). Но както всички знаем, късметът не идва без усърдна работа. "В първите 15 минути работихме много, но бяхме навсякъде", заяви Фавре. "Тогава стана по-добре. Започнахме да си подаваме добре и да създаваме възможности. Първият гол даде на отбора на кураж и увереност."

Испанският вицешампион, победител в Лига Европа за 2018 и финалист в Шампионската лига през 2014 и 2016, излезе във второто полувреме с желание да обърне мача. "Първите 15-20 минути през второто полувреме бяха много трудни за нас", обясни Фавре. "Атлетико доминираше, защото ние ненужно губихме притежанието на топката, след като я печелехме за нас. Това имаше потенциал да бъде много опасно. Беше ни трудно да отнемем отново топката, защото те играха много добре."

Но имаше някои решаващи моменти в които Борусия спечели притежанието и контраатакува. "Вторият гол промени мача. След това, ние отново играхме по-добре. Най-важното за мен е, че ние дадохме всичко от себе си."

Кел: Първата задача в груповата фаза е постигната

Себастиан Кел, Марко Ройс и Марио Гьотце споделиха мненията си в добро настроение след сензационната победа с 4:0 срещу Атлетико (Мадрид). Да, не беше разходка в парка, всъщност, Марко Ройс сподели: "Страдахме доста днес."

Себастиан Кел: "Със сигурност не очаквахме 4:0. Беше труден мач, но мисля, в края на краищата, че резултатът говори сам по себе си за клуба и нашата серия. Първата задача в групата е изпълнена и сме на правилния път. Да вземем девет точки в групата беше голяма крачка напред. Не е лесно срещу Мадрид, клубът го заслужава. Нашата цел беше да оцелеем в групата, така че сме на правилния път.

Марко Ройс: "Страдахме доста днес. Атлетико наистина вдигна скоростта през второто полувреме. Успяхме да преодолеем това. Беше брутална вечер за нас, но начина по който се справихме беше чудесен. Всеки се бореше в защита, останахме спокойни и отбелязахме головете. Имахме много пространство в защита. Атлетико прояви уважение и сме много щастливи."

Марио Гьотце: "Можем да сме щастливи днес. Не можехме да си представим да тръгне по-добре. Всички атакувахме и се защитавахме заедно и нашата отборна работа ни изтъкна. Бяхме много разнообразни напред, движехме се добре в пространствата и вкарахме във важни моменти от мача. Искаме да задържим този момент с нас."

В Дортмунд се целят към ефективност в атака и разчитат на домакинското предимство

Борусия (Дортмунд) влиза в първия от двата сблъсъка с фаворита в групата Атлетико (Мадрид), вземайки максималните точки от първите два мача. Първата среща с испанците е тази вечер от 22 ч на разпродадения Сигнал Идуна Парк, а капитанът Марко Ройс се надява домакинското предимство да окаже влияние.

"Те са на високо равнище седем или осем години - един от топ отборите в Европа", заяви Люсиен Фавре за противника. "Невероятно добър отбор с много добри индивидуалности", допълни Марко Ройс, докато остана оптимистичен. "Играем у дома. Това е важен мач и искаме да вземем следващите три точки, за да продължим на върха на класирането", продължи капитанът на пресконференцията преди мача. 29-годишният национал смята, че Борусия трябва да е търпелива: "Ще имаме няколко възможности да вкараме. За това ще е важно да ги оползотворим", обясни той. За щастие, "жълто-черните" са екстремно клинични пред вратата досега през този сезон. В Щутгарт, където спечелиха с 4:0 през изминалия уикенд, те вкараха три от първите си четири възможности. "Ще трябва да повторим това", заяви Ройс, подчертавайки важността на това да си ефективен пред вратата.

Друг ключов атакуващ футболист освен Ройс, който вече има седем гола, е Пако Алкасер, чието състояние да играе е под съмнение. Запитан дали нападателят на Испания ще участва срещу Атлетико, Люсиен Фавре отговори: "Все още не знаем. Ще видим след тренировките." С други думи, решението няма да бъде взето до последно.

Защитниците Марсел Шмелцер и Мануел Аканджи не са на разположение, което означава, че младите централни бранители Абду Диало, 22, и Дан-Аксел Загаду, 19, ще оформят дуо, което ще има труден тест срещу световната класа в атаката на Атлетико (Мадрид). "Разбира се, че вярвам в тях", заяви напълно убеденият Фавре.

Целият отбор на Борусия очаква "теста за зрялост"

Борусия (Дортмунд) влиза в сблъсъка с Атлетико (Мадрид), актуалният победител в Лига Европа и финалист в Шампионската лига през 2014 и 2016, със серия от 11 мача без загуба и пет поредни успеха. Това ще бъде "тест за зрялост", каза Марко Ройс, докато Максимилиан Филип допълни: "Всички сме развълнувани."

Лидерът в Бундеслигата няма загуба в последните си 11 мача във всички турнири - само веднъж Борусия (Дортмунд) е имала по-впечатляващ старт на сезона при нов треньор. Това беше преди три години при Томас Тухел, въпреки че неговата серия от 15 поредни мача без поражение включваше четири двубоя срещу състави като Оддс БК и Волфсбергер - отбори, които, с цялото уважение, не са на едно ниво с Брюж или Монако.

С победи над белгийския и френския отбор в първите два мача, "жълто-черните" направиха перфектен старт на кампанията си в Шампионската лига през 2018/19 и са на върха в Група А, с равни точки с Атлетико (Мадрид). Домакинска победа над испанците ще означава голяма крачка за възпитаниците на Фавре към класирането за елиминационната фаза. "Атлетико е супер отбор. Те с постоянство се състезават на топ ниво, национално и международно, в последните сезони", заяви Максимилиан Филип, който допълни: "Ще бъде труден тест. Всички сме развълнувани."

Вицешампионът на Испания е на пето място в сегашния сезон, въпреки че изостава от третия Алавес на една точка, а от лидера Барселона с две. Само един от последните им 11 състезателни мача през този сезон завърши със загуба, 0:2 от Селта във Виго. И в защита те са крепост, допускайки само два гола в последните шест мача.

"Трябва да играем с търпение", предупреди Марко Ройс. "Ще бъде тест за нашата зрялост и къде сме, но аз вярвам в нас." Неговият оптимизъм е споделен от Томас Дилейни, който вярва, че Борусия е на перфектно място да приеме отбора, който заема трето място в петгодишната класация на УЕФА: "Знаем, че ще бъде трудно. Но ние абсолютно искаме да победим!"

Борусия (Дортмунд) приема Атлетико, който й носи късмет

Борусия (Дортмунд) влиза в сблъсъка с Атлетико (Мадрид) в Шампионската лига след победна серия на домашната сцена и успешен резултат срещу испанските отбори. Но столичният клуб ще бъде твърд орех: "рохибланкос" са загубили само един от последните си 16 мача в европейските турнири.

Борусия (Дортмунд) и Атлетико (Мадрид) са доминиращите сили в Група А, и победа за който и да е от двата отбора в 3-ия кръг ще им резервира място в елиминационната фаза на Шампионската лига. Двата клуба в момента имат по шест точки след победите над Брюж и Монако, но Борусия е на върха в класирането заради по-добрата голова разлика.

Един срещу друг:

Двата отбора са се срещали четири пъти досега. Последните двубои бяха през 1996/97 в груповата фаза на Шампионската лига, когато гостуващият отбор отнесе успеха. Двата клуба завършиха груповата фаза с по 13 точки, но Атлетико беше пръв заради головете на чужд терен в преките сблъсъци. "Жълто-черните" вдигнаха трофея, побеждавайки Ювентус във финала, докато Атлетико беше отстранен от Аякс във фазата на последните осем.

Единствените им други срещи са през 1965/66 в 1/4-финалите на Купата на носители на национални купи, когато Борусия надделя благодарение на 1:1 в Испания и победа с 1:0 у дома. През този сезон, също, Борусия спечели трофея, ставайки първият немски клуб с европейска купа.

Факти за Борусия:

Борусия (Дортмунд) участва в груповата фаза за трети пореден сезон и седми в последните осем години.

Статистиката като домакин на испански отбори е положителна, със седем победи, четири равенства и три поражения. Има само една загуба в последните шест домакински мача с испанци (4 победи, 1 равенство).

Борусия спечели всичките пет домакинства във всички турнири през сезон 2018/19, отбелязвайки 21 гола и допускайки пет.

Марко Ройс опъна мрежата пет пъти в последните си пет мача.

Факти за Атлетико:

Атлетико (Мадрид) след победата в откриването на сезона в Шампионската лига с 2:1 над Монако, записа успех с 3:1 над Брюж.

Това означава че столичният клуб е спечелил всеки от последните си пет европейски мача, а е загубил само един от последните си 16 мача на континентално ниво (11 победи, 4 равенства).

 Вицешампионът на Испания загуби само едно от последните си осем европейски гостувания, печелейки три и завършвайки наравно четири пъти. Победата с 4:2 в Леверкузен в 1/8-финалите на Шампионската лига през 2016/2017 сложи край на негативната им серия от три последователни загуби на немска почва.

През последните девет сезона, "рохибланкос" два пъти достигнаха финала на Шампионската лига и участваха във финала на Лига Европа в три случая.

Калинич отвори душата: Бих се върнал в националния, но с някои условия

Калинич отвори душата в интервю за испанския "АС".

Бившият хърватски национален нападател Никола Калинич (30) заяви в петък, че иска да се завърне в националния отбор от който беше изгонен преди четири месеца по време на Световното първенство в Русия.

"Отворен съм за завръщане. Трудно е да се обясни, но е ясно, че бих искал да се върна, но някои неща трябва да се променят", заяви Калинич в интервю за испанския спортен всекидневник АС. Не е уточнил кои "неща" трябва да се променят, за да заиграе отново за Хърватия.

Селекционерът Златко Далич го прати вкъщи след победата с 2:0 в първия кръг против Нигерия когато отказа да влезе от пейката в последните минути на срещата. Калинич се оправдал с болки в гърба, но по-късно се оказа, че вече от дълго време е бил недоволен от статуса на резервен играч.

Запитан какво се е случило в Русия е отговорил: "Много се говори вече за това. Това е минало. Това което се случи е една дълга история и за нея вече много се изговори."

Припомни си състезанието с Манджукич: "Голям играч и приятел"

Преди това не желаеше да говори за хърватски медии, които жестоко критикуваха неговия ход на първенството. Официално е бил недоволен, защото сегашният селекционер Златко Далич и неговият предшественик Анте Чачич го оставяли на пейката, давайки предимство на играчи като Манджукич и Андрей Крамарич, посочвайки като причина липсата на достатъчно опит или по-слаба форма.

Калинич десет години игра за Хърватия и в 42 мача отбеляза 15 гола.

Запитан е и за някогашната конкуренция с нападателя Марио Манджукич (32) по време на играта им в хърватското първенство, докато Манджо беше в Динамо, а Калинич в Хайдук.

"Една година се борехме за голмайстор на шампионата. Беше хубаво, победи ме с един гол... Извънреден играч е и голям приятел."

Манджукич на Световното първенство игра в стартовия състав, а от националния отбор се прости, след като Хърватия спечели сребърните медали след загубата с 2:4 от Франция във финала. Манджукич и в този двубой вкара гол, общо своя 33-ти в 89 участия.

Разкри как му е при Диего Симеоне

Калинич през лятото премина от Милан в Атлетико (Мадрид), където досега участва в четири мача, чакайки възможност от пейката. Миналият месец беше и контузен, а преди пет дни против Бетис за пръв път заигра в стартовия състав.

"Симеоне иска от мене същото което и от другите нападатели. Първо да помагам на отбора. След това да създам пространство за съотборниците. Тук не искат да мислиш за гола. Всичко е подредено около колектива, много повече отколкото в други клубове", заяви Калинич.

"На първо място е отборът, а ако той играе добре, тогава и на теб ти е добре. Тук не е решаващ броят голове. Така да се настроя да центрирам, да подам топката, харесва ми да участвам в играта", допълни Калинич.

Той още чака първия си гол за Атлетико, който е на трето място в първенството с 15 точки, една по-малко от водача Севиля.

"Не знам колко ще играя, това никой не знае"

"Мачът против Бетис беше важен за самочувствието ми. Друг път ще дойде и голът. Беше най-важно да се победи, защото Бетис пристигна като силен отбор. В Испания всички искат да се надиграват, всички знаят да играят. Мачът завърших доволен, а усетих и подкрепата на публиката", заяви Калинич.

Във формация 4-4-2 треньорът Диего Симеоне дава предимство на нападателите Антоан Гризман и Диего Коща. Манджукич, който игра един сезон в Атлетико през 2014 година, а Шиме Врсалко носи червено-белия екип от 2016 до 2018, му казали, че отборът е добър заради играчите, обстановката и привържениците и в него се работи усърдно.

"Това ме мотивира", спомена Калинич.

"Когато дойдеш в такъв отбор знаеш, че няма да играеш във всички мачове и че няма да е лесно. Знаеш, че тук са върховни нападатели като тях двамата. Видях как играят и какво са способни да направят. Не знам колко ще играя, никой не знае това, но ще използвам всяка възможност. Размислям само над това да дам всичко от себе си, без значение дали Симеоне ми дава една или 90 минути", заключи играчът с номер 9 на гърба.

Рандеву със собственото минало за Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига

За Борусия (Дортмунд) Група А в Шампионската лига е рандеву със собствената история. От чисто спортна перспектива, групата е балансирана и амбициозна.

На пръв поглед, Атлетико (Мадрид) е най-силният от трите опонента, което се потвърждава от коефициента в УЕФА от 140 точки. Само актуалният шампион и чест съперник на Борусия (Дортмунд) в елитния турнир, Реал (Мадрид), е по-високо в класацията (162 точки) от всички 32 участника в груповата фаза. "Червено-белите" са печелили испанската титла общо десет пъти (най-наскоро през 2014) и разцъфтяха в отбор от най-високо ниво при Диего Симеоне; през 2018 отборът спечели Лига Европа и тогава, с впечатляваща демонстрация на силата си, Супер купата на Европа срещу настоящия победител в Шампионската лига Реал (Мадрид). "Атлетико е много опитен и добре организиран отбор", заяви треньорът на Борусия Люсиен Фавре за вицешампиона на Испания, който стигна до финала в Шампионската лига през 2014 и 2016 (и в двата случая загуби при драматични обстоятелства против Реал).

Борусия (Дортмунд) има добри спомени от Атлетико (Мадрид), като двата клуба са противници през сезони 1965/66 и 1996/97 в които "жълто-черните" печелят европейски титли. На 2 март 1966, Борусия е първият немски клуб победил Атлетико в международен турнир, когато печели с 1:0 благодарение на гол на Лотар Емерих (а в последствие печели Купата на носители на национални купи срещу Ливърпул). На 16 октомври 1996, Щефан Ройтер вкарва решителния гол в гостуване на "Висенте Калдерон", за да осигури победа с 1:0 за отслабения поради контузии състав на Борусия. Краят на това пътешествие беше триумфът с 3:1 над Ювентус във финала на Шампионската лига.

Сблъсъците срещу Монако, вицешампион на Франция, все още са по-свежи в паметта. През пролетта на 2017, Борусия (Дортмунд) напусна Шампионската лига на 1/4-финалите при много нещастни обстоятелства след атаката срещу клубния автобус. Седмата и осмата загуба срещу съперници от Лига 1 (като част от статистика включваща седем победи и пет равенства) бяха незначителни, освен за статистиката. Изгряващата глобална звезда Килиан Мбапе, както и други, напуснаха клуба - поради което шампионът на Франция за 2017 не успя да повтори успеха си. Монегаските завършиха на второ място през миналия сезон зад ПСЖ. "Те елиминираха Манчестър Сити преди два сезона и отпаднаха едва на полуфиналите", подчерта Фавре.

ФК Брюж е актуалният шампион на Белгия, като отборът спечели титлата за петнайсти път. И докато по никакъв начин не е отговорен за финансовата криза в Борусия (Дортмунд) през 2004, клубът, който е от едноименния град в Западна Фландрия със 118 000 жители е символ на случилото се. В последния ден на сезон 2002/2003, Борусия (Дортмунд) загуби второто място в първенството заради 1:1 в домакинство в Бундеслигата срещу Енерги (Котбус) - напречна, странична греда, липса на късмет при ударите - и в резултат на това загуби мястото си в Шампионската лига, което означаваше, че трябва да играе баражи срещу ФК Брюж. Роман Вайденфелер задържа шанса за класиране жив с невероятни спасявания в първия мач (1:2), докато голове на Марсио Аморозо и Евертон в драматичния реванш осигуриха продължения и дузпи, в които защитникът Андре Бергдьолмо и голмайсторът Аморозо пропуснаха.

"Вълнуваща и наистина балансирана група от спортна перспектива", заяви Ханс-Йоаким Ватцке: "Нашата цел е все още да сме в турнира след зимата и да влезем в тези мачове срещу силни противници с много оптимизъм!"

Всички тези съперници имат своя чар, история, както и други истории. Михаел Цорк присъстваше на всички тези предишни сблъсъци, като играч и като спортен директор: "Гледаме с нетърпение към старта на Шампионската лига!"

Ясна е съдбата на медала, който Калинич отказа

Много познавачи на футбола ще се съгласят, че Никола Калинич със сигурност е най-големият губещ на Световното първенство в Русия. Заради инцидента със селекционера Златко Далич още след първия мач беше пратен вкъщи и така остана без възможност да бъде част от историята.

При официалното представяне в Мадрид новият нападател на Атлетико за пръв път проговори явно за инцидента, който му беляза кариерата:

"Не сме говорили за инцидента. Това което се случи в националния отбор се случи. Това беше решение на селекционера, който не искаше да разчита на мен, а аз приех такова решение. Не играх и не можех да помогна на Хърватия да постигне голям резултат, не исках да взимам сребърен медал, защото нямаше мой принос. Нека остане така. Сега ме чакат нови предизвикателства. Каквото стана стана", каза Калинич.

Така Калинич за пръв път проговори за инцидента, но и явно заяви, че "не искал да вземе сребърен медал", който играчите предвождани от капитана Лука Модрич все пак са му запазили и донесли в Хърватия.

Както разбираме един от съотборниците му е донесъл медала в Сплит, но Калинич благодарил и отказал.

С оглед на това, че е отказал медала мнозина със сигурност ги интересува какво ще стане с него в края на краищата? Дали е останал в Сплит и Солин в сигурни ръце?

"С оглед на това, че Калинич благодари за медала, но го отказа, той ще остане собственост на Хърватския футболен съюз, като ще се излага когато и където е уместно", кратко заявиха от ХНС.

След историческия успех на хърватския национален отбор, който на СП официално стана вицешампион на света по игра на случая, или по-добре казано благодарение на "случая Никола Калинич" изглежда че собственост на ХНС завинаги ще остане един оригинален медал.

Рене Игита смени физиономията на заядлив запалянко

Помним го по известния "скорпион", а отсега, поне в родната Колумбия, и по боксьорския удар, който нанесе право в лицето на привърженик.

Известният вратар Рене Игита предизвика скандал в Хюстън, където се играл приятелски мач между Америка Кали и Атлетико Меделин, където колумбиецът е треньор на вратарите.

Преди началото на тази среща Игита минавал покрай трибуните на които били привържениците на противниковия отбор, откъдето един от тях слязъл долу да провокира "лице в лице" легендарния пазител на мрежата. Голяма грешка!

Популярният "Ел Локо" оправда своя прякор и използва първата възможност с пестница да удари провокатора право в лицето. И то го уцели доста добре.

Записът набързо е прекъснат, но и така видяхме достатъчно. Заключението е, че не би трябвало да се заяждаш с темпераментния колумбиец.

Побеснял привърженик на Марсилия нападна ТВ: Разби го с палка, удря го с крака и глава и накрая го хвърли в реката

Един пламенен привърженик на Олимпик (Марсилия) разби телевизора си, след като неговият отбор загуби от Атлетико във финала на Лига Европа.

В сряда се изигра последният мач в Лига Европа между Олимпик (Марсилия) и Атлетико (Мадрид). Атлетико убедително спечели срещу френския отбор, а двукратен стрелец в мача беше Антоан Гризман, докато третото попадение за Атлетико реализира Габи.

Привържениците на Марсилия по различни начини лекували своя гняв, а един решил да си изкара бяса на невинния телевизор.

Мохамед Хени тежко приел поражението, взел палка и започнал да налага ТВ, а след това започнал и да го рита... И това не му било достатъчно, па го взел в ръце и го удрял с глава в екрана... Накрая хвърлил ТВ в реката и скочил върху него.

Интересно е, че това не е първият път в който Хени си разбива телевизора заради обичания клуб. Един загинал след поражението от ПСЖ с 0:3.

Легенда на Цървена звезда: Отказах жените и парите на Ескобар, пиехме уиски в басейна и той отвори ковчег

Малцина могат да се похвалят, че са били приятели на легендарния колумбийски наркобос Пабло Ескобар, а почти никой да откаже каквото и да е на човека, който вкарвал в САЩ по 150 тона кокаин дневно!

На един сърбин това му се отдало, без последици.

ГОЛЕМИ УСПЕХИ

Става дума за Владимир Владица Попович (83), легендарният футболист и треньор на Цървена звезда.

Ескобар изключително ценял сръбския специалист и на всяка цена искал да го доведе да тренира неговия Атлетико от Меделин. Все пак, сърбинът който с "червено-белите" през 1991 година покори света знаел с кой има работа и решил да откаже ласкавото предложение в което са били включени и колумбийски красавици.

- Отведе ме в прекрасна вила с басейн, а там жени като от приказките - с усмивка на лице си припомня Владица и продължава:

- Седем или осем от тях, не се знаеше коя е по-хубава. Колумбийките иначе са известни с красотата си!

Посетихме Владица малко преди неговия 83-и рожден ден в апартамента му, който прилича на музей. Зидовете красят фотографии от неговата богата кариера, но изглежда, че стените са малко за всички успехи, които е постигнал като играч и треньор.

Ценен и в Азия - Владица Попович с лидера на Китай Мао Дзедун

ДВА ПЪТИ ШАМПИОН

- Водил съм колумбийски клубове, Индепендиенте Санта Фе от 1971 до 1972, Насионал от Меделин през 1973 година, Депортиво от Кали 1974 и Португеза от Венецуела. Два пъти съм бил шампион там, 1971 с клуба от Санта Фе и 1974 с Депортиво от Кали.

Тогава в разговора се връща на срещите с известния Ескобар.

- Истина е, че го познавах и че сме се виждали няколко пъти. Искаше да бъда треньор на неговия Атлетико, но веднага разбрах как ще се завърши този епизод. Щеше да ме изгони от Колумбия след две или три загуби, редовно правеше това с треньорите. Отказах му въпреки че ми каза, че мога да взема колкото пари поискам от него само да поема отбора. Вярвайте ми, преговаряхме няколко часа, но накрая все пак му отказах - разкри ни Попович.

Легенда на Цървена звезда с над 500 мача за клуба

Както казва, в преговорите с Пабло решаваща била грижата за семейството, която е по-важна от което и да е количество пари.

- Разговаряхме в басейна с уиски. Тук му обясних, че не искам да дойда и няма такива пари, които биха ме накарали да приема. Просто бях наясно със ситуацията. Би ме изгонил след поражение, без оглед на това, че по това време бях голямо име там с резултати зад себе си. Кой знае и какво още... Просто трябваше да мисля за семейството в този момент, не исках да взимам прибързани решения. Мислех за съпругата Лиляна, сина Миодраг и щерката Ясмина. Бях много любезен по време на целия разговор. Той в нито един момент не се ядоса, през цялото време беше много приятен и комуникативен. Каза ми, че правя голяма грешка, чак ми отвори и някакъв ковчег пълен с пари, за да ми докаже колко е сериозен в своите намерения. Отговорих му, че никога не бих взел и долар повече от онова което съм заработил почтено. Още повече, можех без проблем да поискам и 15 хиляди долара дневно, това за него не беше проблем - заключва Владица.

Попович празнува шампионска титла в Колумбия

Освен Ескобар, през своята кариера Владица Попович се е запознал и с други известни хора по цялата планета. Специално ни се похвали с познанството си с легендарния китайски владетел Мао Дзедун, което също е запечатано с фотография, която се намира в неговия дом.

Пабло Ескобар

Въпреки че е бил най-могъщият човек в Колумбия, специална полицейска единица е хванала Ескобар през 1993 година. Нахлули в скривалището му, наркобосът отказал да се предаде и скочил бос през прозореца. След кратко преследване по покривите е застрелян и починал на място. Цялото му нарко царство набързо се разпаднало.

Кой е бил Пабло Ескобар

- Обвинен е, че е убил над 4000 човека, включително полицаи, съдии и политици.

- Неговият наркокартел е транспортирал 80% от кокаина в САЩ, 150 тона дневно

- Предложил да плати целия дълг на Колумбия (около 10 милиарда долара), за да избегне екстрадиция в САЩ

- От препродажба на наркотици е заработил около 30 милиарда долара

- Седем години подред в списъка на Форбс за най-богатите хора на планетата

- Притежавал 142 самолета, 20 хеликоптера, 32 яхти и две подводници

Балканите играха храбро, но напуснаха Шампионската лига

Младежкият шампион на Сърбия Бродарац и този на Босна и Херцеговина Железничар приключиха участието си в младежката Шампионска лига във фазата на 1/16-финалите. В Сараево Желю отстъпи с 1:3 пред Атлетико (Мадрид), докато Манчестър Юнайтед наказа грешките на Бродарац в Белград - 2:0.

Сръбските футболисти се представиха в добра светлина с фаворизирания противник, а победителят беше решен от грешки през първото полувреме. Юнайтед постигна и двата гола след рикошети в наказателното поле на домакините и може да се каже, че Бродарац нямаше и късмет. Бонън в 19-ата минута и автогол на Иванчевич 10 по-късно пратиха "червените дяволи" напред.

През първата част домакините застрашаваха вратата с удари от далечно разстояние, а през второто не успяха да се възползват от превъзходството си в притежанието на топката.

Най-добрите възможности за Бродарац се откриха пред Кочич в 64-ата минута от пряк свободен удар и Матия Бабович в 88-ата минута, но в първата ситуация вратарят на Юнайтед успя да опази мрежата си, а ударът на Бабович премина покрай лявата греда.

Бродарац завърши участието си, след като елиминира шампионите на Израел и Грузия на пътя до 1/16-финалите, но не можа да се пребори за участие сред най-добрите 16.

Мачът премина при чудесна атмосфера на "ТЦ Стадион" в сръбската столица, като на трибуните имаше близо 4000 любители на футбола. Част от агитката беше сложила плакат с надпис "Наташа Беквалац обича Бродарац". Става въпрос за популярна певица в западната съседка.

По-рано днес Железничар също се представи достойно на стадион Грбавица в Сараево срещу Атлетико (Мадрид), но загуби с 1:3.

Момчетата на Омер Йолдич елиминираха Локомотив и Лудогорец, а началото на битката с испанците не предвещаваше такъв завършек.

Домакините започнаха чудесно и от първата си възможност поведоха. Около 6000 зрители на стадиона помислиха, че ще видят сензацията.

В 9-ата минута след пробив на Денис Зерич топката стигна до Елдар Шехич, който матира вратаря Дос Сантос.

Гостите успяха да изравнят в 26-ата минута, възползвайки се от грешка в защитата чрез Гарсес Морено. След попадението "сините" предадоха инициативата на "дюшекчиите", а само пет минути по-късно получиха и втори гол.

Морено остана сам срещу Филип Дуймович и го преодоля рутинно за 2:1.

През второто полувреме Желю тръгна да търси изравняване до което не успя да стигне. Всички дилеми около победителя реши резервата Агуеро, който веднага след появяването си в игра в 68-ата минута вкара за крайното 3:1.

По време на целия мач валеше силен дъжд, но домакините имаха изключителна подкрепа от трибуните, като публиката беше изпълнила приличен дял от Грбавица.

Атлетико продължи към 1/8-финалите, където ще мери сили с по-добрия от Краснодар - Реал (Мадрид).