Йешич уволнен в Египет след три месеца

Одисеята на Миодраг Йешич в Египет потрая само три месеца. Сръбският треньор, който предвождаше Исмаили, беше уволнен, заедно с всички негови помощници от Сърбия, заради лошото начало на сезона.

Исмаили е на седмо място в класирането с баланс от две победи и три поражения, което не задоволява управниците на клуба, които след загубата от Ал Итихад от Александрия (0:3) решиха да уволнят Йешич.

"Управата реши да прекрати сътрудничеството с Йешич и неговите сръбски помощници след слабото издание на отбора в последния мач с Итихад от Александрия", стои в съобщението на Исмаили на клубната страница.

Йешич подписа договор с египетския клуб в последния ден на август, така че неговата работа потрая точно три месеца. Предходно той води клубове от Емирствата, Саудитска Арабия и Кувейт, след като през 2016 година напусна Сараево.

Лудогорец е 37-ми в Европа, следващият български клуб е Ботев - №244

УЕФА обнови клубното класиране преди началото на елиминационната фаза в турнирите под своята егида. С добавения коефициент натрупан след груповите фази на двете надпревари най-добре класираният български отбор без никаква изненада е Лудогорец.

Разградчани, които тази вечер приемат Милан в първи 1/16-финал в Лига Европа, остават на 37-мо място на Стария континент с актив от 37 точки. Съперникът на "орлите" от Италия пък е под №59 с 24 пункта. Следващият клуб от България в класирането е Ботев (Пловдив) - №244 с 2,500 точки, пред столичния Левски - №245, който има наполовина по-малко - 1,250. Наблизо са Дунав (Русе) и Берое - №248 и №249. Славия, Черно море,Литекс и ЦСКА са от 252 до 255 място.

От сръбските клубове най-предно класиран е Партизан - №80 и 16 точки. Следва Цървена звезда с изкачване до №116 и актив от 10,750. Войводина е под №192 и 5,250. Младост (Лучани), Чукарички и Ягодина заемат местата от 264 до 266.

Топ 10:

1 Реал (Мадрид)                         150 точки
2 Барселона                                126
3 Байерн                                      125
4 Атлетико (Мадрид)               122
5 Ювентус                                 121
6 ПСЖ                                         109
7 Севиля                                     108
8 Манчестър Сити                    99
9 Порто                                       85
10 Борусия (Дортмунд)             85

ЦСКА е в Топ 40 на КЕШ/Шампионска лига

Когато става въпрос за участие в най-силния клубен турнир в Европа, без значение дали се казва Купа на европейските шампиони или Шампионска лига, българските клубове нямат с какво да се похвалят през последните години. Левски и Лудогорец се класираха в груповата фаза, разградчани взеха точки и при второто си участие успяха и да продължат в Лига Европа, като трети в класирането. В обновената вечна ранглиста, след приключване на сезон 2016/2017 г най-успешен продължава да е ЦСКА, който е сред Топ 40.

Софийските "армейци" са на 39 място с 41 победи, 16 равенства и 41 загуби, а головата разлика е 140:144. "Червените" са пред клубове като Фейенорд, Рома и Спортинг (Лисабон). Втори от нашите представители е Левски - №79 - 15 победи, 14 равенства, 29 загуби, при голова разлика 74:82. Лудогорец е трети - №104 - 10 победи, 10 равенства, 14 загуби, голова разлика 47:55. Последният български клуб е Литекс - №142 - 8 победи, едно равенство, 7 загуби, 29:28.

Сред отборите от Балканите най-високо класиран е Галатасарай - №19, следван от №23 Панатинайкос. Стяуа (шампион през 1986 г) е №24. Цървена звезда (шампион през 1991 г) - №27 - 57 победи, 20 равенства и 35 загуби, голова разлика +79. След "звездашите" е Олимпиакос - №28 и Динамо (Загреб) - №30. Партизан е на 38-о място с 40 победи, 20 равенства и 39 загуби с положителна голова разлика от +28.

Първи в класацията е Реал (Мадрид), 12 титли, 245 победи, 72 равенства, 93 загуби, както и най-добра голова разлика - +467. Следват Байерн и Барселона.

Топ 40

1 Реал (Мадрид)
2 Байерн
3 Барселона
4 Манчестър Юнайтед
5 Милан
6 Ювентус
7 Бенфика
8 Порто
9 Арсенал
10 Ливърпул
11 Динамо (Киев)
12 Аякс
13 Интер
14 Селтик
15 Челси
16 Андерлехт
17 Рейнджърс
18 ПСВ Айндховен
19 Галатасарай
20 Олимпиак (Лион)
21 Борусия (Дортмунд)
22 Атлетико (Мадрид)
23 Панатинайкос
24 Стяуа
25 Спарта (Прага)
26 Валенсия
27 Цървена звезда
28 Олимпиакос
29 Розенборг
30 Динамо Загреб
31 Шахтьор (Донецк)
32 ПСЖ
33 Монако
34 Олимпик (Марсилия)
35 Спартак (Москва)
36 Базел
37 Байер (Леверкузен)
38 Партизан
39 ЦСКА (София)
40 Фейенорд

Люпко Петрович: Винаги съм засмян, никога не ми простиха за Бари, оставам във футбола

Люпко Петрович, единственият сръбски треньор, който успя да стане първенец на Европа, с Цървена звезда през 1991 година, обяви своето пенсиониране. Довчерашният стратег на Левски (София), реши да се раздели с българския клуб и най-вероятно слага точка на невероятна кариера, която обхваща работа на четири континента - Западна и Източна Европа, Южна Америка, Азия и Африка, пише сръбското издание "Блиц".

Познавайки отлично този специалист, бяхме изненадани от новините от България. Знаейки Люпко, пенсията за него, поне до вчера, беше тема табу. Още повече, ядосваше се при споменаването на това.

- Стигна се дотук да размислям да оставя треньорството. Футболът е моя живот, но мога да му помагам по друг начин. Здравето сега ми е на първо място, докато говорим ме завладяват емоции, като ме питате дали ще се пенсионирам. Не ми е лесно - с въздишка казва Петрович.

Неясно е какво е тръгнало на зле, когато Левски е лидер в класирането на българския шампионат. Може би Люпко е решил да си отиде със стил, оставяйки след себе си още един отбор класиран на първо място?

- На път съм към София, където ще се споразумея за раздялата с Левски. Оставям отбора на първо място. Мислех, че тази година ще направим крупни неща, с оглед на това, че не са били пет-шест години шампиони, а и отпадаха в първи кръг в Европа. Но, нямаме съгласие за много неща. Нямах влияние над довеждането на играчи, което, между останалото, натежа да взема решението. Иначе, през тези пет-шест месеца непрекъснато ме сменяха, и в медиите, реших да пресека това и да не си застрашавам здравето.

Никога не получихте в своята държава отношението което сте заслужили. Своевременно сте казвал, че Бари и титлата шампион на Европа мнозина никога не са ви простили?

- Така е, не ми простиха, защото е бил момент когато в Европа, Югославия, Сърбия и Черна гора, самостоятелна Сърбия, бях на върха, а не ме поканиха да поема националния отбор. После, имаше една покана, когато всички мои златни играчи се простиха с националния отбор, тук говоря за Михайлович, Югович... Може би са се плашили да не направя още нещо крупно, а сигурно бих, вярвам, че можех да съм шампион на Европа. Излиза, че навсякъде съм бил по-уважаван отколкото в своя Съюз.

Кой ви попречи да продължите успешната кариера с поемането на функцията селекционер на държавния тим?

- Не мога да кажа точно откъде духаше вятърът, но беше ураганен. С всичко си служеха. Мнозина ме одумваха. Криво им е, че винаги съм имал ясна позиция в живота. А боде очите и тази титла първенец на Европа. При нас успехът не се прощава, чуден народ сме.

В обществеността се мълви, че обичате бохемския живот?

- Когато при нас искат да отстранят някого, казват, че обича да пие. Наистина, това е една катастрофа! Шегувам се, всъщност това е смешно. Точно е, че обичам живота, къде е тук проблемът... Кой не го обича? Само роботи. Освен всичко, това не ми е пречило да печеля титли, но не става въпрос сега за това, това е като да пикаете срещу вятъра.

Изглежда, че завистта, във вашия случай, е била гилотина?

- Докато с моята Звезда не спечелих Купата на шампионите, всички бяха близо до мен, потупваха ме, говореха "Люпко мой това, Люпко мой онова". Е, като станах шампион на Европа, започна завистта. Това е, за голямо съжаление, наша характеристика.

Къде сте сбъркал в кариерата, за какво съжалявате?

- Сбърках, че не останах в Звезда и да стана шампион и на света. Това ми е най-голямата грешка.

С какво се гордеете, освен планетарния успех с Цървена звезда?

- Има няколко успеха с които съм бил много горд. Разбира се, Звезда тук е на първо място. Може би най-добрият ми ход беше когато от Осиек взех да тренирам Спартак, с който влязох в тогавашната Първа лига. След това уцелих с преминаването във Войводина, с когото станах шампион на Югославия, а от Нови Сад дойдох в Звезда. Работил съм в Китай, спечелих Купата с Шанхай. С Левски имам дубъл, с Литекс спечелих Купата на България. Всичко това, разбира се, не се и доближава до успеха със Звезда.

Изглежда, че някъде сте имал и погрешни преценки в избора на клубове?

- За мен футболът е живот, така че, наистина, не ми е било толкова важно дали работя в малък или голям клуб. Завърших университет, докторска степен, а като не работех, приемах първото предложение, защото не се плаша от работа. Все пак, това ми е втората житейска грешка, трябваше с по-хладна глава да реша къде да работя. Но наистина не се разкайвам. Доволен съм от своята кариера.

Кой ви е бил любимец, през всички тези години работа?

- Най-много обичах онзи наш златен отбор на Звезда. Той е моят любимец. Никога не съм отделял някого, понякога умееше да ме развеселява Панчев, друг път Дейо, па Миха. Югович може би имаше малко специално място в моето сърце, защото беше много млад когато го доведох от Рад. Но не ми е бил протеже, него всъщност най-много го малтретирах.

Най-добрият футболист, който Люпко е тренирал?

- Ух, колко е трудно. Може би Давор Шукер, който учех в Осиек. Но, страхотни играчи са били Синиша Михайлович и Славиша Йоканович с които спечелих титлата във Воша. А, после в Звезда... Майсторите Просинечки и Савичевич, а Панчев най-добър стрелец в Европа. Белодедич е единственият на Балканите, който два пъти е носител на Купата на шампионите, и то с клубове от т.нар. Източен блок. А Юго... това беше един цял колаж от играчи, които всяка година можеха да бъдат провъзгласявани за най-добри на Стария континент.

Звезда, след 25 години, от плюс 50 милиона марки, до минус 50 милиона евро?

- Цървена звезда по моето време беше най-работещият колектив в Югославия, разбирате ли това? Имаше най-много пари. Обществена тайна е, че Звезда във военните времена финансираше и държавата, в недостига. Имаше Звезда и много повече пари от тези за които се говореше. И след тези златни времена, такава криза. Невероятно, и за мен необяснимо. Не е добре това, изобщо.

Когато се срещнахме в България преди 15 години ви наричаха "Късметлия"?

- Хахаха, точно. Това значи късметлия, щастлив човек. Защото непрекъснато се смея и обичам да се шегувам, но има и връзка с късмета в работата. Когато е било най-тежко, винаги съм печелил мачовете.

Къде изчезна нашият качествен футбол на ниво национален отбор?

- Отиде по дяволите. Виждам, че сега полека се изкачва, драго ми е затова. Що се отнася до отминалите времена, винаги сме имали талант и качествен национален отбор. Някъде са се правили грешки, в мъжките отбори със сигурност. Тези нашите като минат отвъд и се задоволяват с определени неща, полетят и после не си изпълняват задълженията. Още повече съм разочарован, като видя какви резултати бележи Хърватия, класира се на почти всяко първенство. А ние... Хем сме повече, може би и по-талантливи от тях, а нищо. Липсва ни патриотизъм, определено.

Как ще живеете без "горещата пейка"?

- Знае се, футболът е моето минало, настояще и бъдеще. Ще работя нещо във футбола, ще ходя на мачове, ще правя анализи. Ще следя играчи и някои клубове. Ще видим... заключи Люпко Петрович.

Автор: Велко Иванович

България има един №9 - днес "Лубо" навърши 50

 
Един от най-успешните нападатели в историята на българския футбол - Любослав Пенев днес празнува юбилей - навършва половин век. Таранът, който в Испания е известен като "Лубо", а у нас като "Чичовото" заради фактът, че е племенник на най-успешния ни треньор Димитър Пенев.

Любо е роден в Добрич. Футболният му път започва в ЦСКА, като дебютира в мъжкия отбор на 18 години през 1984 г. С червената фланелка е двукратен шампион на България (1987 и 1989 г) и четирикратен носител на купата на България (1985, 1987, 1988, 1989 г). Избран е за Футболист №1 на България за 1988 г.

За националния отбор има 62 мача и 14 гола, като е автор на асистенцията за Емил Костадинов за онзи незабравим гол в последната секунда на редовното време за 2:1 срещу Франция насред Париж. През пролетта на 1994 г е диагностициран с рак на тестисите и поради тази причина пропусна Световното първенство в САЩ, за чието класиране беше с голям принос.

Участник е на Евро 96 в Англия, където има нещастието да си вкара автогол при загубата с 1:3 от Франция в последния мач от груповата фаза. След завръщането в България на летището видимо раздразнен изговаря прословутата фраза "България има един номер 9 и това е Любо Пенев. Който не ме уважава - да духа супата!". За "лъвовете" игра и на Световното първенство във Франция през 1998 г.

Клубната му кариера се ориентира в посока Испания, когато на 23 години подписва с Валенсия. За "прилепите" играе от 1989 до 1995 г, записвайки 167 двубоя и отбелязва 67 попадения. Трансфериран е в Атлетико (Мадрид) където записва най-големите си успехи на испанска земя - печели дубъл - шампионската титла и Купата на Краля, а той е най-резултатен в златния сезон на "дюшекчиите".

 След края на сезона се мести в Компостела до 1998 г, а после играе един сезон за Селта (Виго). С екипа на този отбор Любо става единственият българин вкарвал хеттрик във вратата на Реал (Мадрид) при смазващия успех с 5:1. Заради високия си ръст (1,88 м) се отличава с добра игра с глава, изпълнява добре пряк свободни удари и притежава усет за пласиране.

През 1999 година прекратява състезателната си кариера и става президент на ЦСКА. На този пост е до 2001 г, когато решава отново да играе и облича червената фланелка. През 2002 г слага край на кариерата си с екипа на Локомотив (Пловдив) за който изиграва четири срещи. Общо на клубно ниво има 439 мача с 233 гола.

От 2008 година се насочва към треньорството и става помощник на Пламен Марков в националния отбор на България. През март 2009 г поема ЦСКА, като класира отбора в груповата фаза на Лига Европа, след като отстранява Динамо (Москва) в руската столица. През 2010 г е уволнен от ЦСКА, а по-късно през годината застава начело на Литекс, с който става шампион през 2011 г. Напуска ловчанлии, за да поеме националния отбор на България през есента на същата година. През ноември 2014 г е уволнен от БФС. Следват кратки престои начело на Ботев (Пловдив), ЦСКА и Литекс.

За плейофите, А ПФГ и още нещо

За втора поредна година в българския клубен футбол текат промени. В името на играта и повишаването на нейното качество. Така поне се твърди. Добрата стара А ПФГ с 16 отбора, която излъчваше шампиона на България след 30 кръга е в историята. Привържениците на тезата, че сме "малка" държава решиха поетапно да намалят групата на "майсторите".

Миналият сезон се състезаваха 14 клуба, които след 26 мача се разделиха на две седмици. През този 12 вече се разделиха на две шестици. От следващия ще останат 10. С мотивите, че ще останат финансово стабилни клубове, които да довършват сезона докрай и ще играят по-стойностни мачове, които да предложат по-голяма интрига. Все пак отскоро българинът трябва да свиква с модерната реалност, че и по телевизията безплатен футбол вече няма.

Дали се повиши качеството на футбола всеки може да си прецени сам. С плейофна система играят още 13 от 54 държави в Европа. С приемането на Гибралтар страните станаха 55, но Лихтенщайн няма първенство, провежда само турнир за купата. Когато въведоха плейофите за А ПФГ от БФС се аргументираха с опита на чужденците (непреодолим авторитет), но все пак пипнаха така, че такъв вариант има в още две държави.

Първенствата на Балканите

Нека се огледаме около себе си. На Балканите футболът още не се е трансформирал в модерната си бизнес версия и не е рядкост клубове с богата история да са изправени пред много несигурно бъдеще. Единствените стабилни откъм пари в региона са истанбулските грандове, които съвсем наскоро бяха наказани за уредени мачове. Някъде ги хващат, другаде никога няма доказателства.

Та на балканските земи има само още едно първенство с плейофна фаза - македонското. Съставено от 10 клуба, след изиграването на редовния сезон (по 3 мача един срещу друг) ще се разделят на шест, които се борят за шампион и класиране в Европа и четири, които преследват оцеляване. През миналия сезон са участвали 12 клуба, които са играли по 3 пъти един срещу друг.

В Сърбия и Босна и Херцеговина първенството е съставено от 16 отбора, които излъчват шампион след 30 кръга. В Хърватия, Словения и Албания титлата се решава между 10 клуба, които играят по 4 пъти помежду си. В Черна гора и Косово 12 клуба се срещат по 3 пъти. В Румъния и Турция 18 отбора определят най-добрия след 34 кръга. В Гърция също участват 18 клуба, като след края на сезона завършилите от 2 до 5 място играят баражи за класиране в Лига Европа.

Ако ни трябва обмяна на опит в непосредствена близост, винаги може да се обърнем към македонците. По всичко личи, че МФС споделя схващанията на колегите си от "Иван Асен", че управлява футбол в малка и бедна държава. Поне веднъж да имаме комшийско единомислие.

Европейски опит

Нека се отдалечим от Балканите. Все пак ние си знаем, че нашият манталитет е такъв и ни пречи за всичко. Нека тръгнем из Европата от най-близката географски държава - Кипър. 12 клуба след 22 кръга преминават към плейофи с по 2 мача помежду си. През миналия сезон също като у нас са били 14 клуба, с разликата, че последните два са изпаднали директно и не са участвали във втората половина. Дребна разлика, но не лишава един отбор в двете половини от удоволствието да почива.

Другата държава, която има първенство от 12 отбора и плейофи, в които се играят по 2 мача помежду си е Казахстан. Там регламентът предвижда изваждане на точки от актива на всеки клуб след края на редовния сезон. Може би с този модерен вариант на първенство трябва да си обясним успеха на Иртиш (Павлодар) срещу Левски.

В първенството на Израел се състезават 14 клуба, които се разделят на 6 срещу 8. В шестицата играят по два пъти помежду си, докато в осмицата по веднъж.

Шампионатът на Холандия определя третия си участник в Лига Европа с плейофи между класиралите се от 4 до 7 място на принципна - 4 срещу 7, 5 срещу 6 и победителите помежду си, като на всички етапи играят по 2 пъти.

Белгийското първенство е с интересно разпределение. Участват 16 отбора, които след 30 кръга се разделят на 3 групи - първите 6 се борят за шампион, от 7 до 14 за Лига Европа, а последните два за оставане. Преди започването на последните 10 мача в шестицата на клубовете се оставят само точките спечелени срещу останалите пет противника. Класиралите се в редовния сезон между 7 и 14 място се разпределят в две групи по 4 отбора и играят помежду си по 2 пъти, започвайки от 0 точки. Победителите в групите играят 2 мача за спечелване на последната квота за Лига Европа.

На британския остров три държави изповядват философията на плейофите - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Трите първенства са съставени от по 12 клуба. В Шотландия и Северна Ирландия редовният сезон завършва след 33 кръга (отборите играят по 3 пъти помежду си). Следва разделение на две шестици, в които се играе по веднъж, за да се определи шампиона, участниците в Европа и изпадащите. В Уелс редовният сезон завършва след 22 кръга. Двете шестици играят по още два мача помежду си. До тук позната история, но един финален щрих отделя уелсците. Класиралите се от 3 до 6 място в първата шестица играят допълнителни плейофи за участие в Лига Европа. 3 срещу 6, 4 срещу 5 и победителите - в по един мач.

Колоритът на плейофите се допълва от Андора и Сан Марино. Андорците имат шампионат от 8 клуба и след изиграването на 14 кръга се разделят на две четворки, които играят по още два пъти помежду си. Шампионът играе квалификации за Шампионска лига, втория и третия за Лига Европа, седмият играе бараж за оцеляване, а осмият изпада.

Най-интересно като плейофна схема е първенството на Сан Марино, което е аматьорско. Разделено на две групи - една с 8 и една със 7 отбора. Играят по два пъти срещу отборите в своята група и по веднъж с тези от другата. Клубовете нямат собствени стадиони, а шампионатът се провежда на 5 игрища, които се избират на случаен принцип. Завършилите на първите три места в двете групи продължават в плейофна фаза. Победителите в двете групи не участват в първия кръг от плейофите, които са на преки елиминации в шест етапа, завършвайки с финал, който в един мач определя шампиона. В Лига Европа участва носителят на купата на страната. Всичко това се разиграва върху територия от 61,2 кв км с население от около 32 500 човека.

Българският футбол се намира в деликатно положение. С единият крак се е запътил смело към модерното бъдеще, с другия стои в сладките спомени на минали успехи, а по средата, както се казваше в един прословут ученически бисер, е грозната действителност. Вечните и свeщенните ЦСКА и Левски се движат по ръба на финансовия крах и мъчителната борба за лиценз. Стълбовете са разклатени из основи. Дано не се стигне до там, че подобно на гърците с Акропола да водим туристи и да показваме - тук беше стадиона на ФК Левски, някога имаше и 4 сектора, а тук беше стадиона на ЦСКА, някога от него и най-големите си тръгваха с наведени глави. ЦСКА и Левски са като Майк Тайсън - някога славни и яростни бойци, които банкрутираха заради тези, които имат достъп до парите им.

България не е само ЦСКА и Левски, не е и Лудогорец и Литекс, Славия и Локомотив София, Ботев и Локомотив Пловдив, Берое Стара Загора и Черно Море Варна. България е всички тях и всички останали клубове от градове и села. Всеки иска силно първенство и хубав футбол. Проблемите са много и вместо да се решват, те се задълбочават. По логиката на събитията - най-важното беше мачовете да станат платени, защото по стадионите и без това отдавна посещаемостта рядко надминава 1/5 от капацитета. Само че терените в Надежда, на "Тича" и още много подобни не заслужават HD. Картина като слънце, терен като блато. В Пловдив на "Лаута" липсва сектор, а "Христо Ботев" съвсем го няма. Вторият по големина град в България. В Бургас имат стадион, а нямат клуб за А ПФГ. В Разград се строи, в Левски се строи. Футболът се провежда с цената на огромни компромиси, защото ако се спазват прецизно правилата ще се играят по 6 мача на година.

Интересно ми е да се обяви след края на сезона колко души са отишли по стадионите и са гледали мачовете от втората половина на шампионата. Да се сравни и с миналия сезон. Нека стане ясно какъв е реалният интерес на хората. Дали формулата с плейофите е работеща. Тя не е чисто нова за българския футбол. Имаше един опит на Професионалната футболна лига на Валентин Михов преди години. Провалил се опит. Мой приятел се абонира за платения канал, за да си гледа Формула 1. Той не се интересува от мачове, нито от български, нито от чужди. Затова като се вади статистиката нека се има предвид, че има и такива хора. Макар и малко наистина. За мащабите на България А ПФГ от 16 отбора си беше добър вариант. Просто в България няма 16 човека, които да искат и да могат да управляват футболни клубове успешно. В малките градове без подкрепата на общината футболът отдавна да е изчезнал безследно. Предстои да се разбере дали някой клуб може да стане истинско акционерно дружество. Когато 15 човека пътуват 60 км от Дупница до София, а в сектора отсреща има да речем 1500, които живеят на 1-2 км от стадиона, значи нещата отиват по дяволите. Каква е системата - плейоф или fuck off?

Трактористи, БАТЕ! vs Историци, брате

Някои в България се радват на класирането на Лудогорец в групите на Шампионската лига, докато други не са никак доволни от случилото се. Основните аргументи срещу клуба от Разград са липсата на традиции, наличието на много пари, малкото българи в състава и т.н.

А помните ли БАТЕ? Сякаш може да го забравите. За него често се говори. С право. Беларуският клуб, който първо отстрани Левски в София пред портите на групите на Шампионската лига, а по-късно насред Ловеч срази и Литекс, за да участва в групите на Лига Европа. Досега все доволни са си тръгвали от България. А какъв смях беше по техен адрес преди тези мачове. "Трактористи". Такива са. Дойдоха и ни изораха. То и без това сме в дълбокото и рядко изплуваме.

БАТЕ е акроним от Борисови заводи за Автомобилно и Тракторно Електрическо оборудване. Създаден през 1973 г в град Борисов с население 180 100 души, преоснован през 1996 г. За пръв път участва в Европа през 1999/2000 г в квалификации за Купата на УЕФА, падайки гръмко от Локомотив (Москва) с 1:7 и 0:5.

Следват неизменни участия в турнирите - три опита в квалификациите на Шампионската лига, пет в Купата на УЕФА и веднъж в Интертото, докато дойде пробивът. През 2008/09 г БАТЕ отстранява исландския Валур с общ резултат 3:0 и Андерлехт с 4:3 общ резултат, за да стигне до третия и последен по това време квалификационен кръг. България е представена от Левски, въпреки че шампион е ЦСКА, но му е отнет лиценза за участие в Европа.

В 30-ата минута Георги Иванов - Гонзо изпълни дузпа, но вратарят спаси. В 60-ата минута Ржевски, фамилия придобила популярност в България от съветските вицове, засече центриране от ъглов удар и отбеляза за крайното 1:0 за БАТЕ. След две седмици на реванша в Борисов БАТЕ поведе с комичен гол на Сосновски с врат в 15-ата минута, като топката мина между краката на вратаря Киш. Гаджев изравни в 39-ата минута, а в 43-ата домакините останаха с човек по-малко след втори жълт картон на Близнюк. Въпреки численето преимущество през второто полувреме резултатът остана 1:1 и "трактористите" станаха първият клуб от Беларус в групите на Шампионската лига. В компанията на Реал (Мадрид), Ювенус и Зенит, дебютантите печелят три точки - две равенства с Ювентус 2:2 и 0:0, както и 1:1 със Зенит, а загубите им са 0:2, 0:1, 0:2.

През следващия сезон - 2009/10 г БАТЕ отпада в третия кръг на Шампионската лига от латвийския Вентспилс заради гол на чужд терен. Продължава в Лига Европа, срещайки Литекс. Ловчанлии спечелиха първия мач в Борисов с 1:0 с гол на Сандриньо в 80-ата минута. Водени от бившия наставник на Левски Станимир Стоилов българите получиха гол в 86-ата минута и редовното време завърши 0:1, което доведе до продължения. Беларусите вкараха още три пъти за крайното 4:0. В групата БАТЕ записа победи над Евертън и АЕК (Атина) и равен с гърците.

След нов неуспешен опит за влизане в Шампионската лига през 2010/11 г борисовците отстраняват в плейоф за групите на Лига Европа португалския Маритимо, излизат от група с Динамо (Киев), АЗ Алкмаар и Шериф (Тираспол), отпадайки на 1/16-финалите от ПСЖ заради голове на чужд терен - 2:2 и 0:0.

Следват три поредни участия в групите на Шампионската лига, като през сезон 2012/13 г БАТЕ бие като гост Лил с 3:1 и със същия резултат пред своя публика бъдещия шампион Байерн. В това издание ще спори с Порто, Шахтьор (Донецк) и Атлетик (Билбао).

В Беларус е десеткратен шампион (без прекъсване от 2006 г насам), носител на две купи и четири суперкупи на страната. През тази година откри чисто нов стадион Борисов Арена с капацитет 13 126 места. Четиримата му треньори са местни, като от 12 октомври 2013 г начело е Александър Йермакович. В настоящия състав от 28 футболисти има двама сърби, един латвиец, един украинец и един руснак - общо 5 легионера. Останалите 23 футболиста са беларуси.

"Трактористите" от Борисов започнаха мащабния си успех през лятото на 2008 г с отстраняването на Левски. 4 участия в групите на Шампионската лига и 2 в групите на Лига Европа със състав от почти изцяло местни момчета и местен треньор. Приходите се оказаха достатъчни за нов модерен стадион с по-голям капацитет. Не се пръснаха по всевъзможни чужденци, нямаше мегаломански изказвания. Повечко работа и дух. Не съм чул никой да ги нарича изкуствен отбор, да ги плюе, че са еднодневки, без традиции, без истинска публика. Факт е, че клуб от провинцията на бивша съветска република стряска сънищата на редица изтъкнати клубове вече шест години и продължава. А подигравките, че са трактористи си останаха на сметката на тия дето уж знаят как се гради отбор за европейски битки. Трактористи, БАТЕ! Едва на 18 години, а през 1/3 от тях на високо равнище в Европа. По-добре с трактор в чужбина, отколкото с претенциите, че си лимузина, ама със спукани гуми.

Фактите са такива - Лудогорец е трикратен пореден шампион на България. Първият път победи вкъщи ЦСКА в пряк спор за титлата в последния кръг, вторият път се възползва от автогол на Левски, а третият път изпревари Литекс. Трите най-успешни клуба през 21 век по една или друга причина не успяха да спрат новака в А група.

Факт е, че клубът е собственост на Кирил Домусчиев, който разполага с голям финансов ресурс. Какъв бизнесмен е въпросния не знам и как е натрупал богатството си също. Резултатите на неговите инвестиции са очевидни. Подобни приказки имаше и за Литекс след завръщането му в А група под покровителството на Гриша Ганчев. В Ловеч днес има осъвременен стадион и школа. ЦСКА беше собственост на двама от най-богатите българи на прехода - покойния Илия Павлов (Мултигруп) и Васил Божков (Еврофутбол), а Левски играеше с надпис ВИС-2 на екипите, а по-късно се издържаше от руснака Михаил Чорни, изгонен като враг на държавата. Славия записа шампионски сезон с подкрепата на Младен Михалев - Маджо и с надпис СИК. Локомотив (Пловдив) качи върха с покойния Георги Илиев и ВАИ Холдинг (модернизирания ВИС). Все факти.

Излиза, че зад титлите от 1990 г насам стоят доста спор(т)ни фигури, които имат или имаха огромни финансови възможности с неясен произход. Неясен поне за пред властите. Факт е и участието на Домусчиев в Надзорния съвет на ЦСКА, който напусна през 2010 г, както и това, че е бил притежател на дял от акциите на Обединен спортен клуб Левски. В бизнеса няма място за сантименти - Домусчиев и Ганчев не крият пристрастия към ЦСКА, но и двамата предпочетоха да градят клубове, взети от ниските дивизии и без големи задължения. А Локомотив (Пловдив) сигурно държи рекорда за клуба с най-много убити президенти. Общо взето май само Николай Гигов и Коко Динев са си тръгнали живи.

През 2006 г Левски успя да влезе в групите на Шампионската лига и стана първият български клуб стигал до тази фаза на обновения турнир - факт. Заради скандала Калчополи в Италия стана разместване в крайното класиране на Серия А. Вместо с Фиорентина, левскарите играха с Киево и завоюваха място сред най-добрите 32 в Европа. След шест мача с Барселона, Челси и Вердер завършиха без точки и голова разлика 1:17. Обещанията на президента на клуба Тодор Батков да се превърнат в редовен участник не се оправдаха. Осем години по-късно - навръх стогодишнината си Левски остана без спечелено отличие, без участие в Европа, съборен сектор А, без пари за юбилей и наказание от УЕФА за финансови проблеми. Отдавна изгубил инерцията от докосването до турнира на богатите и 1/4-финала в Купата на УЕФА, сега Лига Европа.

Факт е, че част от агитките на Левски и ЦСКА отидоха да подкрепят противници на Лудогорец. "Сините" за Лацио, "червените" за Стяуа. И в двата случая разградският отбор продължи. За едни подобно поведение е неприемливо, за други си е приятелство. Всеки с разбиранията си. Не се случва за пръв път по българските стадиони и няма да е за последен. С интерес ще наблюдавам дали ще видя нещо такова и от чужди агитки. Швейцарците са прекалено възпитани и винаги обявяват неутралитет, така че привържениците на Грасхопър или Тюн няма да се развикат в подкрепа на Лудогорец. Надеждите ми са свързани с евентуално участие на заклети запалянковци на Атлетико, Райо Валекано или Виляреал, както и на Евертън. Все пак след героичните изяви на Козмин Моци, описани от водещите световни медии, симпатиите на мнозина вече са спечелени. За момент дори забравих, че Лудогорец няма публика. Нищо че Вечното дерби не помни кога за последно събра над 15 000. Може би преди да се насади ожесточената омраза. Никоя медия няма да покаже снимка на цскар и левскар един до друг на трибуните. Това не привлича интерес, съответно и пари. Разбитите глави, пияните, друсаните и арестуваните са лицето на агитките. Затова в България да си футболен запалянко е обидно определение - всеки такъв е хулиган, наркоман, алкохолик, бияч, неграмотник, расист и най-кратко казано обществена утайка. После ходи обяснявай, че нямаш сестра.

Документално настоящият Лудогорец съществува от лятото на 2001 г. В Разград едва ли са си представяли, че 13 години по-късно ще са в Топ 32 на Европа. Преди това ще имат три шампионски титли, две купи, две суперкупи и участие в Топ 16 на Лига Европа. Отново факти. Хазартните смени на Ивайло Петев със Стойчо Стоев, на Стоев с Георги Дерменджиев в хода на квалификации си бяха руска рулетка. В отпадането с Динамо (Загреб) си имаше малшанс на новобранеца, с Базел имаше разлика в класата, а със Стяуа късметът най-сетне се обърна с лице. Домусчиев поне не се полакоми за първите оферти, които получи за свои играчи и задържа състав. Вместо да прибере милион или два, сега потрива ръце да преброи около десет. Е, за разлика от Джиджи Бекали не е в затвора. Една идея по-европейско е. За разлика от типичното балканското поведение да коли и беси, когато му скимне, и да заплашва коментатора, че не вдъхвал патриотизъм. Не знам какво щеше да се случи със Сокачев, който в последните пет минути до гола срещу Стяуа оплакваше лудогорци приживе. Еуфоричното пищене замаза непатриотичния скептицизъм. В крайна сметка Лудогорец стигна там, където му се искаше на собственика. Сега предстои Реал, Ливърпул и отново Базел. Дори една точка от шест мача пак ще е по-добре. Засега България и толкова няма.

Нека всеки подкрепя отбора си. Никой не те задължава да ходиш на стадиона и да викаш за друг. Дори и по телевизията не е задължително да го гледаш. Без значение какъв отбор е БАТЕ (Борисов) и колко го харесват в Беларус, той все пак представя държавата си и изгради едно доста приятно лице на клубно ниво. Лудогорец може да изчезне от футболната карта след няколко години. В България нищо не е сигурно, но в Разград постигнаха някакви успехи, които на фона на изпостялата ни действителност все пак са нещо и остават в историята. Трябва спешна реанимация на ЦСКА, Левски, силни Славия, Литекс, Ботев и други отбори извън столицата, за да не чакаме по десет години да напомним, че все още ни има. Да не признаваш постиженията на другите не е част от спорта. Предстоят шест мача от Шампионската лига с българско участие. Чакам ги с надеждата, че няма да са последните за следващите десет години. Пък дано и моят отбор се класира. Трактористи, БАТЕ?! Не, шампиони, брате.