Дарио Сърна се оттегли от националния на Хърватия с емоционално писмо

 
Дългогодишният капитан на хърватския национален отбор Дарио Сърна се прости с активна кариера за родината си с емоционално писмо:

"Целият ми живот е през тези 15 години игра за Хърватия и затова никога няма да мога да намеря подходящите думи за прощаване. Знам само, че всичко преминава и всички сме временни, нещо трябва да се каже, и всичко което казвам ще е твърде малко и недостатъчно за честта и гордостта, които усещах, играейки за своята родина. Не е лесно... Част от мен знае, че трябва, а на друга се остава, но и двете знаят кое е вярното и двете държат на думата си.

Когато някой си тръгва, тогава се събира и изважда, мери... Мачовете стават бройки, натрупани години, а за мен това е чуждо, аз не съм такъв. Бройките са сухи, хладни, достижими и добре че е така. Все пак бих опитал с тези десетина реда да излея емоциите макар да знам, че това в живота невинаги е възможно, а във футбола особено. Най-големите поети не умеят да разкажат някои истории, които стават в една секунда от футболен мач, а такива в моите 15 години като национал има за цяла вечност.

Да отделя един мач би било несправедливо към някои мои съотборници, ако не са имали щастието да играят, а да кажа, че всички са били едни и същи би било непочтено към спортните постижения. Най-почтено е да кажа, че съм вложил сърце еднакво във всички. Точно както и всички мои съотборници в хърватския екип. И това е единствената истина.

Слушайки за последен път химна във Франция, като възрастен човек, родител, капитан - и сещайки се за първия път, като голобрадо момче - усещането е същото. Нищо не се е променило. През всичките години на моята игра, от ГОШК от Габела, Неретва, Хайдук и Шахтьор, отиването за моя национален отбор е същата страст и същата гордост. Последният път беше най-тежко само защото знаех, че може би е последен път... И заради моя баща, на когото дължа всичко.

Не мога достатъчно да благодаря на всички онези, които през всичките години ми помагаха да бъда това което съм. Изброявайки имена, сигурно бих прескочил някой. Така бих сбъркал повече отколкото ако кажа как съм безкрайно благодарен за всеки и най-малък труд с който са ми помогнали като най-големия щастливец на света да изживея мечтите си. Също, и още повече има стойност за моето семейство, което означава всичко за мен; без моите родители, братя, съпруга и деца просто не бих бил същият.

Тръгвам горд, защото знам, че съм дал всичко което можах и имах. Абсолютно всичко. Ако ме питате какво бих бил - трикратен световен шампион с някоя друга държава или това което съм с Хърватия - не трябва да ви давам отговор. Да играя за Хърватия за мен беше да сънувам с отворени очи.

Заради това този ден е най-големия и най-тъжния в моя живот; разделяйки се завинаги с нещо което обичам толкова разбива душата, спира дишането, пълни очите със сълзи, търси подходящите думи, които не идват, няма ги и не може да ги има... А и как да е, бях капитан на хърватския национален отбор. Капитан на "огнените". Пръв на същата черта с чудесни хора, най-добрите от най-добрите... Струваше си всяка секунда...

Завинаги ще съм, докато дишам, един от вас!"

Дарио Сърна