Драконско наказание от УЕФА за балканска легенда на футбола

Много привърженици по света се надяваха, че такъв епилог ще бъде избегнат, изглежда, че до краят е въпрос на дни.

Когато преди пет месеца в организма на Дарио Сърна са намерени забранени субстанции (според данни на хърватското издание "Ютарни", става въпрос за анаболен стероид), любителите на футбола се надяваха разследването да покаже, че хърватският национал и легенда на Шахтьор (Донецк) е невинен.

Все пак, най-новото решение на УЕФА да изтрие името на Сърна от списъка с играчи, които са в отбора от Донецк за продължението на Шампионската лига показва, че началниците на европейския футболен съюз са по-близо до решението да накажат хърватина.

За този "грях" се предвижда наказание от четири години, което нерядко се преполовява след жалба, впечатлението е, че наказанието, макар да е и само година, за което шансовете са минимални, за (скоро) 36-годишният Сърна означава и край на кариерата.

И то по най-лошият, и изглежда незаслужен начин, защото Сърна в престоя си в отбора от Украйна си спечели статус на легенда.

Сърна в кариерата си е играл и за Хайдук (Сплит), от който през 2003 преминава в Шахтьор.

Хърватия и Гърция са царе на баражите: Някой ще капитулира пръв

Хърватският и гръцкия футболен национален отбор досега винаги са били успешни в допълнителните квалификации за световни и европейски първенства, а само един ще продължи със 100% успеваемост и след междуособния сблъсък в баражите за Световното първенство в Русия през 2018 г.

Кой ще играе на Световното първенство в Русия - Хърватия или Гърция - ще разберем след два допълнителни мача.

Хърватия четири пъти е била в баражи и винаги е излизала победител. В осем мача има четири победи и четири равенства с голова разлика 10:2.

Гърция два пъти е играла допълнителни срещи и два пъти е празнувала. Общо е изиграла четири мача, записвайки две победи и две равенства с голова разлика 5:2.

Хърватия за пръв път попада в допълнителни квалификации в есента на 1997 г срещу Украйна, а наградата е класирането на Световното първенство във Франция през 1998 г. Избраниците на Мирослав Блажевич в Загреб победиха с 2:0 с голове на Славен Билич (11) и Горан Влаович (49). В реванша в Киев сегашният селекционер на Украйна Андрей Шевченко изведе домаканите до предимство още в 4-ата минута на мача, но Ален Бокшич в 27-ата минута изравни и охлади 70 000 привърженици на киевския стадион.

Хърватия успешно се справи с допълнителната работа за класиране във Франция където постигна най-големият успех - световен бронз. Продължавайки традицията за балкански медал от Мондиал, след американското лято на България през 1994 г.

Второто участие в бараж е в квалификациите за Евро 2004 срещу Словения, а герой на двата мача е Дадо Пршо, който забива и двата хърватски гола. В първия мач в Загреб е 1:1. В 5-ата минута домакините повели с гол на Пршо, а в 22-ата изравнява Ермин Шиляк. В реванша в Любляна хърватите, водени от Ото Барич, празнуват с 1:0 с гол на Пршо в 61-ата минута, след като Игор Тудор е изгонен за два жълти картона.

На ЕП в Португалия през 2004 г хърватите не преминават групата.

След Украйна и Словения в плейоф отстраняват и Турция и то в борба за Европейското първенство през 2012 г в Украйна и Полша. В първия мач игран в Истанбул, хърватският национален отбор под ръководството на Славен Билич е играл чудесно и помел домакина с 3:0. Турските амбиции са унищожени от голове на Ивица Олич (2 мин), Марио Манджукич (32) и Ведран Чорлука (51). В реванша в Загреб резултатът е 0:0.

На ЕП 2012 г хърватите отново не минават групата, като утеха за тях е, че са били заедно с бъдещия шампион Испания и финалист Италия.

За последен път в бараж е премината Исландия в квалификациите за Световното първенство през 2014 г. Първият мач завърши 0:0, а в реванша в Загреб Хърватия победи с 2:0 с голове на Марио Манджукич (27 мин) и Дарио Сърна (47). НА СП 2014 г в Бразилия отново не излизат от групата.

В допълнителни мачове Гърция попада два пъти и в двата случая е успешна.

За пръв път играе плейоф за класиране на Световното първенство през 2010 година срещу Украйна. В първия мач игран в Атина няма голове, но гърците в реванша в Донецк побеждават с 1:0 с гол на Димитрис Салпингидис в 31-ата минута.

Гърците през бараж стигат и до Световното първенство в Бразилия през 2014 година и то срещу Румъния. В първия мач в Пирея Гърция победи с 3:1, а герой на двубоя е двукратният голмайстор Константинос Митроглу (14 мин, 67), а между стрелците се записал и Димитрис Салпингидис (21). Голът за Румъния е вкарал Богдан Станчу (19). В реванша в Букурещ е 1:1. Митроглу извежда гостите напред в 23-ата минута, а изравнява Василис Торосидис с автогол в 55-ата.

БАРАЖИ

Хърватия

За СП 1998
Хърватия - Украйна 2:0 (Славен Билич 11 мин, Горан Влаович 49 - Загреб, 29 октомври 1997 г)
Украйна - Хърватия 1:1 (Андрей Шевченко 5 мин, Ален Бокшич 27 - Киев, 15 ноември 1997 г)

За ЕП 2004
Хърватия - Словения 1:1 (Дадо Пршо 5 мин, Ермин Шиляк 22 - Загреб, 15 ноември 2003 г)
Словения - Хърватия 0:1 (Дадо Пршо 61 мин - Любляна, 19 ноември 2003 г)

За ЕП 2012
Турция - Хърватия 0:3 (Ивица Олич 2 мин, Марио Манджукич 32, Ведран Чорлука 51 - Истанбул, 11 ноември 2011 г)
Хърватия - Турция 0:0 (Загреб, 15 ноември 2011 г)

За СП 2014
Исландия - Хърватия 0:0 (Рейкявик, 15 ноември 2013 г)
Хърватия - Исландия 2:0 (Марио Манджукич 27 мин, Дарио Сърна 47 - Загреб, 19 ноември 2013 г)

Гърция

За СП 2010
Гърция - Украйна 0:0 (Атина, 14 ноември 2009 г)
Украйна - Гърция 0:1 (Салпингидис 31 - 18 ноември 2009 г)

За СП 2014
Гърция - Румъния 3:1 (Митроглу 14 мин, 67, Салпингидис 21, Станчу 19 - Пирея, 15 ноември 2013 г)
Румъния - Гърция 1:1 (Торосидис 55 (авт), Митроглу 23 мин - Букурещ, 19 ноември 2013 г)

Дарио Сърна се оттегли от националния на Хърватия с емоционално писмо

 
Дългогодишният капитан на хърватския национален отбор Дарио Сърна се прости с активна кариера за родината си с емоционално писмо:

"Целият ми живот е през тези 15 години игра за Хърватия и затова никога няма да мога да намеря подходящите думи за прощаване. Знам само, че всичко преминава и всички сме временни, нещо трябва да се каже, и всичко което казвам ще е твърде малко и недостатъчно за честта и гордостта, които усещах, играейки за своята родина. Не е лесно... Част от мен знае, че трябва, а на друга се остава, но и двете знаят кое е вярното и двете държат на думата си.

Когато някой си тръгва, тогава се събира и изважда, мери... Мачовете стават бройки, натрупани години, а за мен това е чуждо, аз не съм такъв. Бройките са сухи, хладни, достижими и добре че е така. Все пак бих опитал с тези десетина реда да излея емоциите макар да знам, че това в живота невинаги е възможно, а във футбола особено. Най-големите поети не умеят да разкажат някои истории, които стават в една секунда от футболен мач, а такива в моите 15 години като национал има за цяла вечност.

Да отделя един мач би било несправедливо към някои мои съотборници, ако не са имали щастието да играят, а да кажа, че всички са били едни и същи би било непочтено към спортните постижения. Най-почтено е да кажа, че съм вложил сърце еднакво във всички. Точно както и всички мои съотборници в хърватския екип. И това е единствената истина.

Слушайки за последен път химна във Франция, като възрастен човек, родител, капитан - и сещайки се за първия път, като голобрадо момче - усещането е същото. Нищо не се е променило. През всичките години на моята игра, от ГОШК от Габела, Неретва, Хайдук и Шахтьор, отиването за моя национален отбор е същата страст и същата гордост. Последният път беше най-тежко само защото знаех, че може би е последен път... И заради моя баща, на когото дължа всичко.

Не мога достатъчно да благодаря на всички онези, които през всичките години ми помагаха да бъда това което съм. Изброявайки имена, сигурно бих прескочил някой. Така бих сбъркал повече отколкото ако кажа как съм безкрайно благодарен за всеки и най-малък труд с който са ми помогнали като най-големия щастливец на света да изживея мечтите си. Също, и още повече има стойност за моето семейство, което означава всичко за мен; без моите родители, братя, съпруга и деца просто не бих бил същият.

Тръгвам горд, защото знам, че съм дал всичко което можах и имах. Абсолютно всичко. Ако ме питате какво бих бил - трикратен световен шампион с някоя друга държава или това което съм с Хърватия - не трябва да ви давам отговор. Да играя за Хърватия за мен беше да сънувам с отворени очи.

Заради това този ден е най-големия и най-тъжния в моя живот; разделяйки се завинаги с нещо което обичам толкова разбива душата, спира дишането, пълни очите със сълзи, търси подходящите думи, които не идват, няма ги и не може да ги има... А и как да е, бях капитан на хърватския национален отбор. Капитан на "огнените". Пръв на същата черта с чудесни хора, най-добрите от най-добрите... Струваше си всяка секунда...

Завинаги ще съм, докато дишам, един от вас!"

Дарио Сърна