"Чувам, няма повече билети..."

Футболистите на Цървена звезда в груповата фаза на Шампионската лига ще играят против Наполи, ПСЖ и Ливърпул, а билетите за трите спектакъла против великаните са разпродадени за само три часа.

Щастливите привърженици на "червено-белите" не можеха да скрият задоволството, че са успели да се сдобият със скъпоценните хартии, докато на другите никак не им беше безразлично.

Така един от тях се огласил, с емоционално писмо показа колко му е тежко, че няма да присъства на мачовете на десетилетието за Звезда. Неговото обръщение стана хит в социалните мрежи, а го пренасяме в цялост:

"Чувам... разпродадена си, казват за мене няма билети. Не съм лют, чувствам някаква гордост, сега знам, че не е било напразно да подгизвам тези години, да се смръзвам, да се губят титли. Умеехме да се душим в неуспехи, срамежливо преживявахме победите, ти на терена, а аз с молив, който дращеше хартията.

Сега дадохме възможност на всички тези хора да те гледат против великани, не е ли това най-голямата победа, по-голяма и от онази, която искаме в следващия вторник... От деня в който сме крачили към началото, новото начало, сега ти си на върха, а това ти пише човек, който е неизмеримо щастлив заради това.

Аз ще бъда срещу Радник от Сурдулица, да ти докажа как любовта я правят дребните неща. Отново си великан, всъщност ти това никога не си преставала да бъдеш, само за момент се затаи, както за миг умееш да блеснеш, засияеш. От тебе никога не съм могъл да се откажа, тебе съм заобичал когато неколцина от тебе си отиваха, а аз отново се връщах при теб. Така ще бъде и сега. Може би няма да съм на стадиона, но ще бъда тук някъде, готов да летя към тебе когато неколцина си отидат.

Добре знай, че винаги тук съм аз!", пише в отвореното писмо на този привърженик на Звезда.

Хлапе, поклон до пода! Ако има награда за привърженик на годината - твоя е!

Фантастична история от Англия, заради това съществуват привърженици и ония другите, които себе си наричат такива. Да имаме шапка, бихме я свалили и ще се поклоним пред това момче!

Адам е хлапе което има голяма любов - Хъдърсфийлд. В този момент изживява мечтите си. Неговият клуб е във Висшата лига, върви му добре, а черешката на тортата е историческата победа над Манчестър Юнайтед.

Бил е свидетел на история, на трибуните на стадион "Джон Смит" през изминалия уикенд, разбира се баща му го е водил на мача.

Адам е намерил банкнота от пет паунда, не знаел на кой е изпаднала, не е искал да я задържи, ясно, добре възпитаният момък веднага казал на баща си, че трябва да направят нещо с тези пет паунда.

Логично било да ги прати на клуба, но със специална молба.

Той пратил писмо на директора Шон Джарвис с обяснението, че са намерили 5 паунда, не знаейки чии са, така че принадлежат на клуба. Предложил на директора да помоли мениджъра Давид Вагнер да даде петачката на футболиста Арън Мой, който бил отличен срещу Юнайтед и вкарал гол на "червените дяволи".

Разбира се, приложил и банкнотата в плика.

Джарвис споделил писмото в Туитър, с коментар "Малкият Адам е класа", а в историята се включил и Мой, който приел петте паунда за гола, но само ако се запознае с така предания привърженик Адам.

Продължение на историята следва, но още веднъж, това е класа и истински привърженик.

Дарио Сърна се оттегли от националния на Хърватия с емоционално писмо

 
Дългогодишният капитан на хърватския национален отбор Дарио Сърна се прости с активна кариера за родината си с емоционално писмо:

"Целият ми живот е през тези 15 години игра за Хърватия и затова никога няма да мога да намеря подходящите думи за прощаване. Знам само, че всичко преминава и всички сме временни, нещо трябва да се каже, и всичко което казвам ще е твърде малко и недостатъчно за честта и гордостта, които усещах, играейки за своята родина. Не е лесно... Част от мен знае, че трябва, а на друга се остава, но и двете знаят кое е вярното и двете държат на думата си.

Когато някой си тръгва, тогава се събира и изважда, мери... Мачовете стават бройки, натрупани години, а за мен това е чуждо, аз не съм такъв. Бройките са сухи, хладни, достижими и добре че е така. Все пак бих опитал с тези десетина реда да излея емоциите макар да знам, че това в живота невинаги е възможно, а във футбола особено. Най-големите поети не умеят да разкажат някои истории, които стават в една секунда от футболен мач, а такива в моите 15 години като национал има за цяла вечност.

Да отделя един мач би било несправедливо към някои мои съотборници, ако не са имали щастието да играят, а да кажа, че всички са били едни и същи би било непочтено към спортните постижения. Най-почтено е да кажа, че съм вложил сърце еднакво във всички. Точно както и всички мои съотборници в хърватския екип. И това е единствената истина.

Слушайки за последен път химна във Франция, като възрастен човек, родител, капитан - и сещайки се за първия път, като голобрадо момче - усещането е същото. Нищо не се е променило. През всичките години на моята игра, от ГОШК от Габела, Неретва, Хайдук и Шахтьор, отиването за моя национален отбор е същата страст и същата гордост. Последният път беше най-тежко само защото знаех, че може би е последен път... И заради моя баща, на когото дължа всичко.

Не мога достатъчно да благодаря на всички онези, които през всичките години ми помагаха да бъда това което съм. Изброявайки имена, сигурно бих прескочил някой. Така бих сбъркал повече отколкото ако кажа как съм безкрайно благодарен за всеки и най-малък труд с който са ми помогнали като най-големия щастливец на света да изживея мечтите си. Също, и още повече има стойност за моето семейство, което означава всичко за мен; без моите родители, братя, съпруга и деца просто не бих бил същият.

Тръгвам горд, защото знам, че съм дал всичко което можах и имах. Абсолютно всичко. Ако ме питате какво бих бил - трикратен световен шампион с някоя друга държава или това което съм с Хърватия - не трябва да ви давам отговор. Да играя за Хърватия за мен беше да сънувам с отворени очи.

Заради това този ден е най-големия и най-тъжния в моя живот; разделяйки се завинаги с нещо което обичам толкова разбива душата, спира дишането, пълни очите със сълзи, търси подходящите думи, които не идват, няма ги и не може да ги има... А и как да е, бях капитан на хърватския национален отбор. Капитан на "огнените". Пръв на същата черта с чудесни хора, най-добрите от най-добрите... Струваше си всяка секунда...

Завинаги ще съм, докато дишам, един от вас!"

Дарио Сърна

Хърватин пита хулиганите: Къде са факлите, докато майка ти умира от глад?

Грозните сцени по време на мача Хърватия - Чехия, които създадоха хърватски привърженици, хвърляйки факли по терена, бяха много критикувани от медиите по света. Треньорът на "шахматистите" Анте Чачич ги нарече "спортни терористи". В Хърватския футболен съюз се опасяват от наказания, а един хърватин публикува писмо срещу сънародниците си хулигани.

"Къде са ти факлите когато майка ти взима пенсия 800 куни (100 евро) и няма и за режийните след 30 години работа?
Къде са ти факлите докато взимаш заплата 2800 (350 евро) средно?
Къде са ти факлите докато градът и държавата се превръщат в подигравка и те газят като последна пичка?

Къде са ти, маймуне примитивен, факлите докато трябва да се бориш за нещо което си заслужава да се бориш?

Никъде. Защото си говно примитивно. Защото си пичка. Защото си страхлив слабак. Защото си евнух. Защото си глупак.

Защото нямаш топки.
И тогава отиваш да запалиш стадиона на който играе отбора.
Защото ще си ценен сред тайфата.
Ти ще се БОРИШ за нещо СТОЙНОСТНО.
Ще се бориш за избора на националния отбор.
Защото не си доволен от състава и с хората, които са го направили.

Тогава ще се върнеш в кварталната кръчма и с години ще разказваш само за това.
Докато майка ти умира от глад, след като 30 години е работила като роб, за да отгледа глупава маймуна.
Докато децата ти нямат бъдеще.
Докато жена ти, ако вече не си е отишла, търпи твоите глупави геройски изцепки във връзка с футбола.

С гордост ще запалиш стадиона.
С гордост ще се БОРИШ.
С гордост ще бъдеш герой на политическите игри във футбола.

А нула геройства в истинския живот.
Ти малък, без ташаци,  примитивен, глупав човече.
Хърватино.
Беден."

Стьепан Кръзнарич

Благодаря Ви за любовта!

Писмото на капитана Хавиер Санети към привържениците на Интер и Аржентина, спортните фенове по света и съотборниците му в дългата му кариера:

Скъпи привърженици на Интер и спортни фенове по цял свят: благодаря Ви!

Благодаря, че подкрепяхте семейството ми и мен с топла и любяща прегръдка и за приятелството и уважението в последните ми мачове на терена. Това е красив урок, в който се смесват спорта и емоцията!

Благодаря Ви!

В живота ми като футболист положих много усилия когато ставаше въпрос за тренировки, терена, моите отношения с привържениците, във фитнеса след контузии и в моята фондация ПУПИ. През цялото това време винаги вярвах, че футболът не само е най-великият спорт и работата, която носи най-голямо щастие, но също така, че е училище, което учи на ценности и чувства, без значение дали ще е мач между няколко приятели или мач излъчван по цял свят.

На това ме научи баща ми, когато работех с него като зидар. На това ме научихте и Вие с любовта и подкрепата си!

Скъпи привърженици на Интер, вие винаги ще останете в сърцето ми, с нашите цветове, нашите знамена и нашия стил. Надявам се да служа на клуба като директор, както го правех на терена, носейки номер 4 - капитан на и извън стадиона. В дните на нашите успехи и периодите, които искаме да забравим, ние винаги се държахме заедно като интеристи и това трябва да остане така.

Скъпи привърженици на Аржентина, имах честта да нося тениската на албиселесте като капитан. С Вас очаквам следващата победа и винаги ще бъда фен. Точно какъвто бях и като дете, скачайки по дивана на майка ми при всеки гол.

Скъпи съотборници, които ме поздравихте с прегръдки - същите прегръдки, които споделяхме толкова много пъти на терена след красива победа - и скъпи привърженици на противниковите отбори. Спортното съперничество прави победата толкова велика, а загубата приемлива. Противопоставянето на терена прави спорта модел за живота. Там индивидуалностите нямат значение, важен е отборът, а отбелязаните и допуснатите голове винаги носят урок.

Така че аз казвам Благодаря. Този капитан ви поздравява, но не слага обувките на стената: безкрайната игра едва започна!

Хавиер Санети 4 Ever.