Люпко Петрович, единственият сръбски треньор, който успя да стане първенец на Европа, с Цървена звезда през 1991 година, обяви своето пенсиониране. Довчерашният стратег на Левски (София), реши да се раздели с българския клуб и най-вероятно слага точка на невероятна кариера, която обхваща работа на четири континента - Западна и Източна Европа, Южна Америка, Азия и Африка, пише сръбското издание "Блиц".
Познавайки отлично този специалист, бяхме изненадани от новините от България. Знаейки Люпко, пенсията за него, поне до вчера, беше тема табу. Още повече, ядосваше се при споменаването на това.
- Стигна се дотук да размислям да оставя треньорството. Футболът е моя живот, но мога да му помагам по друг начин. Здравето сега ми е на първо място, докато говорим ме завладяват емоции, като ме питате дали ще се пенсионирам. Не ми е лесно - с въздишка казва Петрович.
Неясно е какво е тръгнало на зле, когато Левски е лидер в класирането на българския шампионат. Може би Люпко е решил да си отиде със стил, оставяйки след себе си още един отбор класиран на първо място?
- На път съм към София, където ще се споразумея за раздялата с Левски. Оставям отбора на първо място. Мислех, че тази година ще направим крупни неща, с оглед на това, че не са били пет-шест години шампиони, а и отпадаха в първи кръг в Европа. Но, нямаме съгласие за много неща. Нямах влияние над довеждането на играчи, което, между останалото, натежа да взема решението. Иначе, през тези пет-шест месеца непрекъснато ме сменяха, и в медиите, реших да пресека това и да не си застрашавам здравето.
Никога не получихте в своята държава отношението което сте заслужили. Своевременно сте казвал, че Бари и титлата шампион на Европа мнозина никога не са ви простили?
- Така е, не ми простиха, защото е бил момент когато в Европа, Югославия, Сърбия и Черна гора, самостоятелна Сърбия, бях на върха, а не ме поканиха да поема националния отбор. После, имаше една покана, когато всички мои златни играчи се простиха с националния отбор, тук говоря за Михайлович, Югович... Може би са се плашили да не направя още нещо крупно, а сигурно бих, вярвам, че можех да съм шампион на Европа. Излиза, че навсякъде съм бил по-уважаван отколкото в своя Съюз.
Кой ви попречи да продължите успешната кариера с поемането на функцията селекционер на държавния тим?
- Не мога да кажа точно откъде духаше вятърът, но беше ураганен. С всичко си служеха. Мнозина ме одумваха. Криво им е, че винаги съм имал ясна позиция в живота. А боде очите и тази титла първенец на Европа. При нас успехът не се прощава, чуден народ сме.
В обществеността се мълви, че обичате бохемския живот?
- Когато при нас искат да отстранят някого, казват, че обича да пие. Наистина, това е една катастрофа! Шегувам се, всъщност това е смешно. Точно е, че обичам живота, къде е тук проблемът... Кой не го обича? Само роботи. Освен всичко, това не ми е пречило да печеля титли, но не става въпрос сега за това, това е като да пикаете срещу вятъра.
Изглежда, че завистта, във вашия случай, е била гилотина?
- Докато с моята Звезда не спечелих Купата на шампионите, всички бяха близо до мен, потупваха ме, говореха "Люпко мой това, Люпко мой онова". Е, като станах шампион на Европа, започна завистта. Това е, за голямо съжаление, наша характеристика.
Къде сте сбъркал в кариерата, за какво съжалявате?
- Сбърках, че не останах в Звезда и да стана шампион и на света. Това ми е най-голямата грешка.
С какво се гордеете, освен планетарния успех с Цървена звезда?
- Има няколко успеха с които съм бил много горд. Разбира се, Звезда тук е на първо място. Може би най-добрият ми ход беше когато от Осиек взех да тренирам Спартак, с който влязох в тогавашната Първа лига. След това уцелих с преминаването във Войводина, с когото станах шампион на Югославия, а от Нови Сад дойдох в Звезда. Работил съм в Китай, спечелих Купата с Шанхай. С Левски имам дубъл, с Литекс спечелих Купата на България. Всичко това, разбира се, не се и доближава до успеха със Звезда.
Изглежда, че някъде сте имал и погрешни преценки в избора на клубове?
- За мен футболът е живот, така че, наистина, не ми е било толкова важно дали работя в малък или голям клуб. Завърших университет, докторска степен, а като не работех, приемах първото предложение, защото не се плаша от работа. Все пак, това ми е втората житейска грешка, трябваше с по-хладна глава да реша къде да работя. Но наистина не се разкайвам. Доволен съм от своята кариера.
Кой ви е бил любимец, през всички тези години работа?
- Най-много обичах онзи наш златен отбор на Звезда. Той е моят любимец. Никога не съм отделял някого, понякога умееше да ме развеселява Панчев, друг път Дейо, па Миха. Югович може би имаше малко специално място в моето сърце, защото беше много млад когато го доведох от Рад. Но не ми е бил протеже, него всъщност най-много го малтретирах.
Най-добрият футболист, който Люпко е тренирал?
- Ух, колко е трудно. Може би Давор Шукер, който учех в Осиек. Но, страхотни играчи са били Синиша Михайлович и Славиша Йоканович с които спечелих титлата във Воша. А, после в Звезда... Майсторите Просинечки и Савичевич, а Панчев най-добър стрелец в Европа. Белодедич е единственият на Балканите, който два пъти е носител на Купата на шампионите, и то с клубове от т.нар. Източен блок. А Юго... това беше един цял колаж от играчи, които всяка година можеха да бъдат провъзгласявани за най-добри на Стария континент.
Звезда, след 25 години, от плюс 50 милиона марки, до минус 50 милиона евро?
- Цървена звезда по моето време беше най-работещият колектив в Югославия, разбирате ли това? Имаше най-много пари. Обществена тайна е, че Звезда във военните времена финансираше и държавата, в недостига. Имаше Звезда и много повече пари от тези за които се говореше. И след тези златни времена, такава криза. Невероятно, и за мен необяснимо. Не е добре това, изобщо.
Когато се срещнахме в България преди 15 години ви наричаха "Късметлия"?
- Хахаха, точно. Това значи късметлия, щастлив човек. Защото непрекъснато се смея и обичам да се шегувам, но има и връзка с късмета в работата. Когато е било най-тежко, винаги съм печелил мачовете.
Къде изчезна нашият качествен футбол на ниво национален отбор?
- Отиде по дяволите. Виждам, че сега полека се изкачва, драго ми е затова. Що се отнася до отминалите времена, винаги сме имали талант и качествен национален отбор. Някъде са се правили грешки, в мъжките отбори със сигурност. Тези нашите като минат отвъд и се задоволяват с определени неща, полетят и после не си изпълняват задълженията. Още повече съм разочарован, като видя какви резултати бележи Хърватия, класира се на почти всяко първенство. А ние... Хем сме повече, може би и по-талантливи от тях, а нищо. Липсва ни патриотизъм, определено.
Как ще живеете без "горещата пейка"?
- Знае се, футболът е моето минало, настояще и бъдеще. Ще работя нещо във футбола, ще ходя на мачове, ще правя анализи. Ще следя играчи и някои клубове. Ще видим... заключи Люпко Петрович.
Автор: Велко Иванович
Няма коментари:
Публикуване на коментар