Всичко което бихте искали над това е безобразие. Сърбия е там където не се получава покана, а се пребори за нещо. И така средняшка, уплашена, по-добра като отбор отколкото като сбор единици сега трябва само едно, да не затъне в руското блато. Останалото е напълно неважно...
Не се оставяйте да ви лъжат, това да перефразирам Мута Николич не е нормално. Цял ден в главата ми е онзи египтянин, който крещи докато пирамидите се рушат, славейки "Фараоните", които за пръв път след 1990 г са на Мондиал.
Тогава бяха по двама на една лепенка, което е начинът на "Панини" да ви каже, че да, не сте важни, но имате място в албума, някой ще търси снимка на брадат вратар и анонимен бек, друг ще го съхранява във фрагментите на спомени за старите, "по-добри" дни.
И ние трябва да изгубим гласни струни, защото това е невероятен успех. Група средни играчи, с товара на лоша форма и страх от успеха направи нещо голямо, ще играем на Мондиал.
И тук всяка педантичност трябва да престане, това каква е била групата, това че сме побеждавали с комбинация от партизански юруш от филмите на Булайич и щастливо стечение на околностите, само напразно харчите скъпоценния въздух. Не е важно, защото повтаряме, не е нормално, не е да сме свикнали с успеха, за да го дисектираме като мъртва жаба в лаборатория.
Имали сме много по-добри играчи от тези, които са израснали от нашите собствени несъвършенства, никога не сме имали отбор, така че е невероятна степента на неразбиране на тези основни неща, Сърбия е втора европейска лига, бедно предградие на сериозния футбол.
И когато като такава отиде на Мондиал трябва да се грее на този огън на подвига, самото дело е вече достатъчно да надживее не съвсем талантливите автори. Но, те го подписаха с пот, недейте да ги принизявате с претенциозност глупаци.
Какво значи това?
Ние не сме били никъде осем години, нашата ледена епоха трае още от онзи срам и началото на ледената епоха, мисля, че така го нарекох в онзи текст отпреди пет години когато Видич изпусна дузпа и реши да не ни дава назаем своето име за недостойни неща. И никога не сме били близо, дори когато УЕФА направи от завършващия турнир смехория като през лятото на 2016 г.
Та от тази перспектива, мили мои, не е като да вашите очаквания да са последица от здрав разум, нито познаване на нещата, повече приличат на дядовото възражение на внука, че опитът на зародиша да живее ще пропадне, защото хладният бетон и течението вече са го приближили към пътя без връщане.
Ние обичайно не сме добри в успеха, това е проблем. В елегията се справяме отлично, шегуваме се вероятно най-добре в света, но когато нещо заслужим, елегантно или "на майтап", което ни е по-драго, обичайно сме празни.
Или се скарат селекционер и президент, или играчите не успяват да се разберат около цвета на обувките, или тръбачите не са достатъчно шумни на изпращането, или девойките за забавления не са достатъчно пламенни. Тези кампове на надеждата обичайно се превръщат в преддверие на горчив неуспех, който начеваме с хващане на топката с ръка, биене на барабана за морална победа и зли магьосници в съдиите, главно, излагаме се по всякакви начини.
Но, може да бъдем различни, да отидем в Русия да играем футбол, такъв средняшки, но и решени да не се търкаляме в калта и да сме по-лоши отколкото сме.
Ето, това е всичко на което трябва да се надяваме, сега докато крещим към небето. Защото, отиваме на Мондиал, и то на по една лепенка, ще ни почерпи "Панини", но трябва да сме достойни за това.
Поне когато става въпрос за воля, може на мондиалите да се губи и така, че да не се оваляш в катран и пера и да печелиш от фишове като изпадаш в онзи трети мач.
От тези момчета никой вече няма право да търси повече.
Браво, вие през лятото ще играете с по-добри от себе си, там където не се получава, а се заслужава покана.
На мен това ми е достатъчно...
Автор: Борис Йованович
Няма коментари:
Публикуване на коментар