В момента в който съседна Сърбия се класира на Мондиала, за да стане първата и засега единствена страна от Балканите, това направи и националният отбор на една държава със само 332 000 жители. Това е история за този исторически подвиг.
Когато не пази за Исландия, 33-годишният Ханес Халдорсон работи като режисьор на ТВ клипове. Всъщност, с това се е занимавал докато кариерата му не е тръгнала по възходящ път. Той и неговите съотборници, само наглед, са малки. Но, те са, всъщност, толкова големи, че с право са най-голямото чудо на модерния футбол.
Да биеш англичаните във футбола не е лесно, но не и непостижимо защото... колкото, според мнозина, да имат най-интересното първенство в света, на ниво национален отбор някак винаги успяват да разочароват. Но, сила е това, всякак. Особено като се погледнат някои сравнения на двете островни селекции. Например тези цифри: В Англия, по официална статистика, има 4 164 110 футболиста. Не всички са професионалисти, разбира се, много от тях играят футбол за отпускане, но, все едно, не са малко тези четири милиона. Както не е малко да имате 42 490 регистрирани клуба, колкото ги има в Англия. А Исландия? Исландия има 332 000 жители. Или 12,9 пъти са по-малко жителите на Исландия от футболистите в Англия. Но, когато само цифрите биха играли футбол, когато гледаме нещата само така, тогава китайците и индийците непрекъснато биха били на финалите на мондиалите, нали така?
Добре, тогава няма да се държим твърде много за цифрите. Но, като споменахме вече тези, онези които обичат да гледат сериали ще се сетят за известния Викинги и още по-известния Рагнар, който точно на англичаните задаваше мъки. Имат и тези исландци своя Рагнар. Сигурдсон, вкара гола когато "викингите" изхвърлиха от Евро 2016 Англия, въпреки че вкарването на голове изобщо не му е основното занимание на терена.
"Аз вярвам, че можем да победим Англия. Нашата вяра, тази увереност, че невъзможното всъщност е възможно, ни доведе дотук. Добре, и малко от онази нашата, исландска гордост", заяви Рагнар пред този известен мач от осминафиналите. След който целият свят, а не само Англия, остана в шок.
Само... Как се стига до такива подвизи? Не може всеки да бъде викинг, така че е логично да се потърси рецепта. Вярата, която спомена Рагнар? Хм. Възможно, но както казва старата мъдрост "вяра без дела е мъртва вяра". Ето в какво, всъщност, лежи тайната на исландското футболно чудо. В тези дела:
Когато своевременно 110-ият отбор в света ангажира известния швед Ларс Лагербак за селекционер, към него набързо е прикачен един зъболекар. Не обикновен, да се разберем. Това не е и обикновена история. Хеймир Халгримсон наистина е зъболекар. Така между другото, много обича и футбола, така че е местен треньор. Не е лош, смятали са в Съюза, така че го прикачили към Лагербак, за да единият с футболен опит от Европа, а другият с познаване на манталитета, да насочат този викингски кораб в друга посока.
"Първо имах две задачи. Едната е да подсетя футболистите, че могат. А втората да подсетя народа какво можем заедно", казва този зъболекар, селекционер на Исландия.
Първата задача е, казва, свършил лесно. Дали наистина е било лесно?
"Хора, аз съм стоматолог. Моята работа е с всеки да намеря начин да му харесва това което трябва да направим заедно", спомня си преди началото на Евро 2016.
А другата задача?
"Това вече мина малко... различно. Когато започнахме да работим в националния отбор, изобщо нямаше подкрепа от привържениците. И, решавам аз да отида в Толфан, един почти закрит клуб на привържениците в Рейкявик. Чудесни момчета и момичета, наистина. Имат своя кръчма и аз им казвам: "Два, два и половина часа преди всеки наш мач, който играем като домакини, ще идвам в тази кръчма и ще ви кажа абсолютно всичко което сме приготвили за този мач. Първи ще разбирате стартовия състав". И, за мача с Фарьорски острови дойдоха около десетина души. Наистина им съобщих състава, как ще играем, показах им мотивиращия клип, който заснехме за футболистите и ги помолих да го изгледат в същото време когато ще го гледат играчите. И... ето, времето полека, но сигурно минава. Сега като отида там, да направя същото това преди който и да е наш мач, има и около 400 човека. А се променя и културата на подкрепа. По-рано исландците идваха късно на мач. Сега идват два часа и половина по-рано, в онази кръчма, в екипи, гледат моя национален отбор. Знам, че не е обичайно селекционерите да правят това, но... Исландци сме. Ние се и решаваме да сме малко различни", казва с усмивка Хеймир Халгримсон.
Да организираш публиката е едно. Колко умеят да съществуват по-добри начини от този. Но, да организираш отбор...
"Знаете, ние нямаме много познати играчи. Ето, Ейдур Гудьонсен е един от редките в този смисъл, играл е за Челси и Барселона, спечелил е Шампионската лига. И, за мнозина би било нормално сега той да дойде на тренировка на националния отбор и да каже "Хора, така ще направим, така правехме в Барса...". Но, за да функционират нещата, трябва да ги сложите на своето място. Това съм научил от Ларс. Когато се срещнете с толкова различни личности, които всички са тренирани по различен начин, тогава трябва да въведете стриктни правила. Просто, играчите работеха както им каже треньорът на националния отбор. Знанието от клуба е друго нещо. "Тук се играе така", това им казвате, и тогава им обяснявате защо е важно да послушат", споделя Халгримсон.
"Ние бяхме на крачка от класиране на миналия Мондиал, хърватите ни елиминираха в два мача в баражите. Нямахме причини много да съжаляваме, наистина попаднахме на добър съперник. Но, когато вече бяхме стигнали до там, станахме уверени, че ще отидем на Евро 2016. Просто, вярвахме, че е дошло нашето време. Също както и сега", спомня си селекционерът преди началото на шампионата, добавяйки: "Също както сега, в дълбините на своето сърце знам, вярвам, че ще минем групата. А тогава? Вероятно ще ни чака върховен отбор. Статистически ние няма да имаме някакъв шанс. Но...", казал и - спрял. А тогава се усмихнал. Това е онази усмивка с вяра в доброто. А тази вяра не е била без дела. Победили са през 2016 голямата Англия, одушевиха планетата, а сега, този понеделник, станаха най-малката държава на света, която някога се е класирала на Мондиал. Техният първи. След себе си оставиха хърватите, украинците, турците, финландците...
Исландската приказка. Нереална, сякаш не? Като всички приказки, в края на краищата. Вратарят им, наистина, е режисьор. Но, много обича футбола. Селекционерът е, всъщност, зъболекар. Но, с визия.
— RÚV Íþróttir (@ruvithrottir) October 9, 2017Не трябва да бъдете викинг, за да станете световно чудо.
Бъдете онова което сте.
Автор: Дарко Николич
Няма коментари:
Публикуване на коментар