четвъртък, 19 октомври 2017 г.
Емоционална спортна история и най-хубавото послание на неповторими асове
Творците на едно от най-големите футболни чудеса отново се събират! Югославия през 1987 година в Чили покори планетата в младежката конкуренция, а този величествен подвиг е показан в документалния филм "Чилийци" на познатия спортен журналист Града Бранкович.
"Югославия, Югославия" се носеше по трибуните на стадион "Насионал" преди три десетилетия в Сантяго докато футболистите поздравяваха 70 000 привърженици със знамето и песента "От Вардар до Триглав". Това е била сцена от която хората и днес се наежват и от която тръгват сълзи. Някои от радост, други от тъга, защото успехът на младежкия национален отбор на СФРЮ на СП през 1987 г в Чили беше заявка за начало, но и край на на една държава, поколение, идеи...
За щастие, три десетилетия след историческия успех, спомените за златното поколение ще продължат да живеят чрез документалния филм "Чилийци", чиято премиера беше в "Opera & Theatre Madlenianumu" в Земун.
Така на публиката след три десетилетия отново се поклониха Предраг Миятович, Звонимир Бобан, Давор Шукер, Гордан Петрич, Бранко Брнович, вратаря Драгойе Лекович, докато не се появиха само Роберт Просинечки и селекционерът Мирко Йозич.
Световните младежки шампиони във филма са разказали редица анекдоти, но и събудиха най-хубави спомени. С гордост изтъкват, че са ги красили добрата атмосфера и другарство, което и главната причина за големия успех.
Предраг Миятович във филма се сеща и за първия си гол на Световното първенство.
- Толкова тичах, че щях да мина и през портата на стадиона, ако беше отворена - казва чудесният нападател.
Някогашните шампиони на планетата се сетиха и как са им стояли смешно костюмите, когато отивали в Чили. Игор Щимац и Звонимир Бобан се сетили и как заради девойки останали до пет сутринта, за което сега си спомнят с усмивка.
Особено емоционално е сещането за починалите Зоран Миючич, който ни напусна през 2009 година, както и Дубравко Павличич три години по-късно.
Селекторът Йозич във филма при споменаването на двамата златни футболисти беше в сълзи, докато Звонимир Бобан със сетен глас сподели:
- Искаме отново да заиграем футбол с тях, в някой по-хубав свят - каза Бобан и доведе много до сълзи.
Златният "чилиец" Славиша Джуркович не е направил кариера каквато се очаквала от него.
- Плитък ум и луда глава доведоха до това да не направя кариера. Мислех, че тя ще дойде от само себе си. Златото ми взе повече отколкото ми донесе, защото играех на картата, че съм "Чилиец" - заяви Джуркович.
Ранко Зиройевич сподели, че сега би играл в Барселона, ако "имаше този опит", тъй като Миятович, Ярни и Шукер са играли за Реал, докато други не са направили върховна кариера.
- Да мога, бих платил това отново да ми се случи. Успехът в Чили е голяма следа в кариерата на всички нас. Ние всички мечтаехме и трябва да направим атмосфера това да доживеят и днешните деца. С Педжа (Миятович - б.р.) веднага се договорих да се помогне на всички, кой колкото може - заяви Давор Шукер.
Припомняме, 30 години след спечелване на световната титла Драгойе Лекович е треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора, Роберт Ярни води младежкия отбор на Хърватия, Гордан Петрич и Бранко Брнович са треньори, Игор Щимац се наслаждава на футбол и вино, Милан Павлович е треньор в Япония, Роберт Просинечки е селекционер на Азербайджан, Звонимир Бобан и селекционера Мирко Йозич са във ФИФА, Давор Шукер е президент на Футболния съюз на Хърватия, докато Предраг Миятович избира ново предизвикателство (беше директор в Реал Мадрид - б.р.).
Проектът е измислил и реализирал известният спортен журналист Града Бранкович, с помощ и асистенция на къща "Спортмедия". Бранкович казва, че идеята се е родила през 2012, когато е публикувал първата книга по повод успеха в Чили и оттогава е работил, за да филмът да е готов за юбилея - 30 години. Той през целия филм носи топка, защото, както казва, тя е разказала всичко.
- Аз само направих филм за чудесни хора и събития. След тренировка в ОФК Београд баща ми ми каза: "Искаш да играеш за националния отбор? Тоя филм няма да го гледаш" - заяви авторът Града Бранкович, на когото на първото снимане вратарят Лекович подарил екипа от мача срещу Бразилия на 1/4-финала.
Пазителят на мрежата на това поколение Драгойе Лекович е имал само едно послание.
- Чилийци, много ви обичам! Вие част от моя живот и професия. Благодаря ви - заяви той.
Капитанът на златното поколение Милан Павлович емоционално се сети как е изглеждало да предвожда съотборниците преди три десетилетия в похода на световния трон.
- Не съществуват думи, които биха описали какво е да си капитан на световни асове. Те са изключителни хора! Филмът е емоционален, вярвам, че ще бъде хит и ще спечели голяма награда. Съществува жал за старата Юга, голяма и хубава държава. Ние сме били възпитавани като югославяни. Нашите отношения не са се развалили и след три десетилетия - отправи силно послание предвождащият "чилийците".
Предраг Миятович е много щастлив, че един от най-големите успехи на югославския футбол е екранизиран.
- Градо, безкрайно благодаря на теб и твоя екип. Филмът има поучителна история младите да изберат правилния път и да бъдат истински хора. Ако Югославия беше останала както ние я изживявахме съм сигурен, че бихме направили успех и в мъжката конкуренция. Нашите приятели от Хърватия бяха трети на Мондиала през 1998 година, а гръбнакът беше от играчи от Чили - заяви Миятович.
Звонимир Бобан с радост си спомня за големия успех от 1987 година.
- Горд съм със своите приятели чилийци и на това, че останахме приятели и станахме хора. Колко е хубаво да усетя тази емоция и да съм тук - припомня си Бобан.
Чувствата не скри и Гордан Петрич.
- Във филма е описана изключително поучителна история. Надявам се да помогне на младите играчи и треньори. Главната поента е, че качеството идва до изразяване ако в съблекалнята атмосферата е добра, а нас ни свързваше огромно другарство. Покойният Милян Милянич има заслуга за всичко - заяви Петрич.
Роберт Ярни сега се намира в позицията в която е бил Мирко Йозич през 1987 година. Сега предвожда младежите на Хърватия и има възможност да им пренесе знание и опит.
- Разликите са много големи между сегашните времена и преди три десетилетия. Когато отивах от вкъщи в Сплит, трябваше да се боря да получа нещо. А децата днес всичко имат на длан, не са гладни. Те трябва повече да се занимават със спорт. Филмът изпраща много хубаво послание - заяви бившият защитник.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар