Шукер за Марадона: Молех се да ми каже нещо в съблекалнята

 

Давор Шукер е единственият хърватски национал клубен съотборник на Диего Марадона. Изградили са отлични отношения в Севиля, Шукер, докато делили съблекалнята, първоначално го гледал като икона, а по-късно станали приятели.

Карлос Билярдо е на 82 години и е тежко болен. Неговият брат се появи в аржентинските медии с изявлението, че не иска да му каже, че Марадона е починал, защото не са сигурни, че ще преживее това. Билярдо е селекционер на Аржентина от 1983 до 1990 година. Заедно с Марадона като главен герой и лидер, доведе гаучосите до световната титла през 1986 година и финал през 1990 година. Първата работа след селекционерската пое в Севиля през 1992. Марадона искаше да се върне във футбола след 15 месеца наказание заради положителен резултат на допинг тест през 1991, когато носи екипа на Наполи. Под Везувий вече не се появил, а Билярдо настоявал и успял. Довел го на Санчес Писхуан. Посрещането е било величествено! Харизмата на Диего е била ненадмината.

Веднага сработили

Диего Марадона и Давор Шукер, който игра за този клуб от 1991 година, така станали тандем пълнещ новините. Функционирали добре, но не постигнали очаквания резултат. Севиля завършила на седмо място в първенството. Диего останал майстор, но вече не е бил Марадона от най-добрите дни. Зависимостта от кокаина станала очевидна, а се заредили и други проблеми.

- Дълго не съм играл футбол и вече не съм най-добрият в света, но продължавам да имам същите мечти както на петнайсет - каза на представянето пред въодушевените привърженици.

Още в първия мач връзката Марадона - Шукер проработила. Малкия зелен вкарал от пряк свободен удар, а след това асистирал на хърватина за гол. Съперник е бил Байерн. В Севиля тогава играе и Диего Симеоне, бил е интересен отбор. Имали осцилации и по-доброто класиране липсвало. Марадона в 26 мача вкарал пет гола. Шукер стигнал до 15, 13 от тях в Примера.

- Диего Марадона като момче съм гледал по телевизията, а сега обядвам с него, тренирам и играя в същия отбор. Това е невероятно - казва тогава Шукер.

Тренировка и ферари

- Един ден Диего закъсняваше за тренировка, а тогава дойде със своето Ферари. В отбора имаше отлично настроение, бяхме банда. Когато го видяхме прекъснахме тренировката и отидохме до неговата кола и започнахме да скачаме по нея.

Шукер описал на испанските журналисти как са си "паснали".

- Молех се Диего да се обърне към мен в съблекалнята, нещо да ме пита или да ме посъветва. И тогава един ден ми проговори. Беше доста ясен. Каза: "Даворе, не искам да се движиш към крилото, само наведи глава и тичай към противниковата врата. Топката винаги ще дойде до теб, а ти я прати в мрежата. И наистина беше така. Вижте моите голове за Севиля, повечето са вкарани по един и същ начин.

Една от причините да не постигнат повече е и експлозивният характер на Марадона. Колкото и да е голям като играч, беше и суетен, малко луд когато изгуби контрол. Въпреки гола, който вкара на Англия с ръка през 1986 на Световното първенство и тогава не се изтъкна с честна игра да го признае, много играчи ще кажат, че е бил коректен спортист, винаги готов да помогне на колегите, борец за правата на футболистите. Но, знаеше и да "подивее". Така много пъти се карал с Билярдо, от колкото и години да се познаваха и през каквото и да са преминали заедно.

Веднъж дори Билярдо го напсувал, а след като го извадил от игра в 53-ата минута в мач с Бургос, на който на полувремето Марадона приел три инжекции срещу болки в коляното, изригнал:

- Копеле, майка ти е курва - изстрелял тогава към треньора.

Както със скандал си отишъл от Барселона, сходно се случило и в Севиля. Тогавашният вицепрезидент, а по-късно и президент на клуба Хосе Мария Дел Нидо казал открито:

- Марадона вече никога няма да може да играе сериозен футбол. 

Все пак е можел още

Все пак, след завръщането в Аржентина се появи на Световното първенство през 1994 година. Билярдо го има за син. Затова не смеят да му кажат вестта за смъртта. Вече месеци Аржентина се страхува от най-лошото свързано с Билярдо, а Марадона си отиде преди него. 

Диего в Андалусия остана един сезон. Шукер още три след това. Той асистира, Шукер вкарваше. Все пак остава впечатлението, че можеха повече по отношение на резултатите. Не само, че бяха седми, а имаха чак 41 точки по-малко от шампиона Барселона. Не се пребориха и за Купата на УЕФА. Накрая престоят на Диего на Санчес Писхуан беше повече шоу и спектакъл за медиите отколкото конкретно постижение. Но, Севиля никога не е била по-силно във фокуса. За Шукер този сезон дойде много добре.

- Марадона е най-големият за всички времена - винаги твърди Шукер.

Марадона и Шукер нагласили мача между Аржентина и Хърватия през 1994

Известният аржентински защитник Оскар Руджери, член на поколението което през 1986 година спечели Световното първенство, разговаря в своето ТВ предаване с Диего Форлан, а докато си спомняха анекдоти от футболните дни - "изплуваха" неочаквани такива.

Спомниха си за "съмнителния" мач между Аржентина и Уругвай от квалификациите за Мондиал през 2002 година, в който Форлан не игра, но с "щекотливи" въпроси накара Руджери да проговори...

"Колко такива мачове си изиграл ти?", пита Форлан.

"Спомням си само един - против Хърватия!", отговори Руджери, който мислеше за приятелския мач през 1994 година когато "ватрените" не получиха разрешение от ФИФА да играят международни двубои.

Известният аржентински бранител разказа, че тази среща е дошла за Аржентина в "тотално грешно време", защото са се върнали от турне и за само няколко дни са играли против Еквадор и Израел, а ги чакал още един напрегнат мач против Хърватия.

В Загреб са пристигнали преуморени, едва стояли на крака, разказа Руджери, па допълни, че тогава ключова роля са изиграли Диего Марадона и Давор Шукер, които играели заедно в Севиля.

"Спомням си много добре, че Хърватия тогава имаше страшен отбор. Играеха Бобан, Шукер, па онзи русокосия от Реал Просинечки... Бяха надъхани, а ние едва стояхме на крака от пътувания. Диего добре познаваше Шукер и последваха договорки на всички страни на терена. Така докато не падна окончателно разбирателство: "Няма да се нападаме едни други", каза Руджери в предаването.

Мачът завърши без голове, нямаше и истински възможности, а онези, които са присъствали на срещата помнят, че е валял страшен дъжд на "Максимир".

Автор: Милутин Вуйчич

Хърватия ще получи национален стадион, ясно е и мястото

Президентът на Хърватския футболен съюз Давор Шукер обяви, че ще се изгради нов национален стадион, а мястото ще е квартал Блато в Загреб.

Президентът на ХНС обяви, че Блато е идеална локация.

"Нека всеки свърши своя дял от работата и се надявам, че скоро ще имаме прекрасен стадион, а идеално местоположение е Блато. Вървим стъпка по стъпка, но всички заедно. Можем да получим и определени средства от УЕФА и ФИФА, знаем и разходите по техните стандарти", обяви Шукер.

Президентът на ХНС сподели, че в последно време много е говорил за инфраструктурата, но сега е по-спокоен.

"Много съм говорил за инфраструктура, а сега сме по-спокойни. Стадионът ще бъде построен. Искаме да предложим на своите гости поне онзи минимум, който ние получаваме в гостувания, и клубовете и националният отбор", каза бившият нападател на "ватрените".

Допълни и че ХНС ще помогне на Хайдук за Полюд.

"Задвижването на стадиона в Загреб означава и размисляне какво ще правим с Полюд, искаме с новите стадиони в Осиек и Риека и Сплит да бъде доволен. Ще помогнем и на Полюд, ще разговаряме за начините и парите."

Президентът на ХНС се обърна и към въвеждането на ВАР в Първа ХНЛ.

"ВАР системата се въвежда от пролетта на идната година. Трябва още допълнително обучение, трябва да го обясним на привържениците и да изтъкнем какво добро носи. Ще даде стабилност на съдиите и ще намалим броя на грешките. На никого в ХНС грешките не са в интерес. Сред първите в региона въвеждаме ВАР системата, знаем какво означава за чистотата на футбола. Нека и този проект ни бъде за гордост", изтъкна президентът Шукер.

Шукер честити на Модрич: Шапка долу за човека когото нищо не сломи

Лука Модрич спечели Златната топка, престижната награда за най-добър футболист на година, която от 1956 връчва Франс Футбол.

На капитана на хърватския национален отбор честити и президентът на Хърватския футболен съюз Давор Шукер.

"Прекрасно беше още веднъж да се види Лука как получава награда за най-добър играч в света. Заслужил е това с всичко което направи през тази година и играта за Реал, а особено за хърватския национален отбор, който поведе до исторически успех, финал на Световното първенство. Това е награда за неговия футболен талант, знание и вещина, както и за несломимия характер с който е надделял над всички пречки в кариерата, както на терена така и извън него.

Фактът, че по такъв убедителен начин победи в избора на френското списание, поред чудесните французи, които спечелиха СП, поред Меси и Роналдо зад които също са чудесни сезони, говори достатъчно за впечатлението което Лука е оставил тази година в гласуващите и цялата футболна общественост. Честитя му за всичко което е направил тази година и труда, който е влагал през кариерата, за да стане най-добрия играч в света.

Това е прекрасен завършек на най-хубавата година в хърватския футбол. Наградата на Лука е предимно награда за него и неговото семейство което му е било поддръжка по този път. Също така, всички награди на Лука са признание за неговите съотборници и треньори в националния и Реал и са гордост за всички нас в хърватския футбол, който поред всички големи играчи сега даде и най-добрият играч на света. Футболният стил на Лука, състезателният дух, скромност и радушност го правят чудесно вдъхновение за бъдещите поколения. Надяваме се сред тях да се крие и новия Лука, а дотогава - шапка долу за нашия капитан, най-добрият в света!"

Емоционално послание от Манджукич към привържениците след прощаването на Максимир

Максимир за последен път гръмогласно запляска на сребърното трио Ведран Чорлука, Даниел Субашич и Марио Манджукич.

Тримата решиха да завършат кариерата в националния отбор след среброто от Световното първенство, а преди мача против Испания на Максимир с овациите на целия стадион получиха подаръци.

Чорлука получи екип с номер 103, Манджукич с номер 89, а екипа на Субашич краси №44. Това са бройките мачове, които са играли за националния отбор.

Недълго след това в Инстаграм се огласи Марио Манджукич с посланието:

"Да преживея такъв миг в завършека на националната кариера наистина е нещо за помнене. Благодаря ви за невероятната подкрепа и любов през всички тези години! Точно заради това съм много щастлив, че в Русия сбъднахме вашите и нашите мечти и това прощаване, колкото и емоционално да беше, все пак е малко по-лесно да се понесе."

Вижте тази публикация в Instagram.

Doživjeti ovakav trenutak na završetku reprezentativne karijere uistinu je nešto za pamćenje. Hvala vam na nevjerojatnoj podršci i ljubavi kroz sve ove godine! Upravo zbog toga sam presretan što smo u Rusiji ostvarili vaše i naše snove pa je i ovaj oproštaj, koliko god emotivan bio, ipak malo lakše podnijeti. Voli vas Mandžo! 🇭🇷❤️ To experience a moment like this at the end of my career as a Croatia international is something to remember forever. Thank you for the unconditional love and support you have given me during all these years! I am delighted that we have fulfiled both your dreams and ours in Russia, which makes this emotional farewell a little bit easier to bear. Love, Mandžo!

Публикация, споделена от Mario Mandžukić MM 17 (@mariomandzukic_official) на Ное 15, 2018 в 1:00 PST

Ловрен: Постройте ни стадион или вземете лопатите и изкопайте на себе си нещо друго

След бляскавата победа над Испания Деян Ловрен беше в центъра на вниманието. От съблекалнята чрез Инстаграм продължи престрелката с Рамос, каза на испанците, че са обикновени пички, а в микс зоната пред журналистите повиши напрежението, защото националният отбор на Хърватия няма истински стадион.

"Подразни ме надменността на испанците. Некултурни са! Ние изгубихме с 0:6 па ги поздравихме. А те след последната секунда напуснаха без да поздравят, само Мората остана, това още не съм го преживявал. Затова победата ни е още по-сладка. Играл съм в много големи мачове, но още не съм преживял някой да покаже толкова малко уважение към противника", каза Ловрен.

След като излезе от съблекалнята, която дълго се тресе от празнуването, поръча на онези, които би трябвало да изградят нов стадион за националния отбор да "вземат лопатите и да изкопаят нещо друго, ако не искат стадион." Изявлението му пренесе Вечерни лист. Не обясни към кого се обръща, нито кой би трябвало да плати новия стадион.

"Върнаха ми се хубави спомени, някои спомени от този стадион. Но е време да ни се построи по-хубав. Ако не това, тогава нека вземат лопатите в ръце и да си изкопаят нещо друго", поръча бранителят на Ливърпул.

"Хубаво би ни дошъл стадион с покрив, от 25 хиляди зрители. Може би ще го получим", заяви вчера и президентът на Съюза Давор Шукер.

Идеята за изграждане на нов, т.нар. национален стадион, беше тема на разговор и за селекционера Далич, който говори за това преди финала на СП в Русия, пред милиони зрители.

Темата за стадиона очевидно доминира в съблекалнята на Хърватия. За стадиона след победата говори и героят Тин Йедвай.

"Знаем, че на публиката не й е най-удобно в такива условия. Благодаря им, това е моята, загребска публика, наистина бяха нашият 12-и играч. Браво. Весел съм, защото хората са щастливи."

Давор Шукер: За кого ще съм, ако играят Дания и Сърбия?

Президентът на Хърватския футболен съюз, Давор Шукер, тези дни беше в Сараево, където беше премиерата на филма за легендарния Ивица Осим. Там даде и интервю за сръбските медии.

Бившият хърватски национал и голмайстор на Световното първенство във Франция през 1998 година, а сега президент на ХНС говори за сръбския "Блиц".

Цървена звезда след 27 години отново е във футболния елит. На въпроса дали следи резултатите на белградския клуб, отговори:

"Разбира се, че ги следя и ги подкрепям, защото е единственият клуб от региона в европейския елит. Няма съмнение, че е направен голям успех и стъпка напред, защото от нашите простори в Шампионската лига са влизали само Динамо, Партизан и Марибор. Звезда е голям клуб и заслужава да е част от Шампионската лига, а всички тези резултати, всички околности не трябва да се приемат лошо. Не е срамота от ПСЖ и Ливърпул да получите десет гола", каза Шукер.

Говори и за успеха на хърватския национален отбор на СП в Русия. Журналистите го питаха дали знае, че повечето жители на Сърбия са били за Хърватия във финала на Мондиала в Русия.

Отговорът на Шукер беше следният:

"За кого ще съм, ако играят Дания и Сърбия, или Босна и Херцеговина и Швеция? Мисля че това е съвсем нормално за хората, които обичат футбола. Живели сме заедно, тренирали сме, играли... Футболът е това което ни събира. Вижте и войните, първо са се играли футболни мачове, а чак тогава на ред дойдоха политиците. Искам Сърбия и всички национални отбори от региона да се класират на големите турнири и да доживеят всичко което преживя Хърватия на Световното първенство в Русия. Ние се класирахме на 11 от общо 12 големи турнира, и мисля, че това е силата на футбола."

Коментира и бъдещето на хърватския национален отбор.

"Не съм загрижен. Трудно е, разбира се, когато останете без играчи като Чорлука, Субашич и Манджукич, но в историята 95% от националите ни са идвали от младежкия ни национален отбор и това е нашата формула на успеха. Влагаме в нашите млади играчи, хвала богу, има доста добри футболни школи и нови талантливи момчета непрекъснато идват. Това е нашето богатство. Пари не липсват, но на националния отбор на Хърватия му е нужен стадион от 30 000 места, който ще се изплати многократно на местната власт и държавата Хърватия. Национален стадион ни трябва. Вижте стадиона в Будапеща, който е прекрасен и е с 25 000 места. Не ни трябва стадион от 50-60 000. Пари има, нужно е само да се направи един сериозен проект какъвто е и лагерът на ФС Сърбия в Стара Пазова", заяви Шукер пред спортната редакция на Блиц.

Далич със сигурност остава селекционер на Хърватия

Селекционерът на националния отбор на Хърватия Златко Далич остава на тази функция след второто място на Световното първенство в Русия, обяви днес Футболният съюз на тази страна (ХНС).

Далич се двоумеше дали да продължи работата си заради богати предложения, както и критики към отделни хора в Съюза, но реши да остане след среща с първия човек в ХНС Давор Шукер и да води Хърватия в новосъздадената Лига на нациите.

"Беше ми важно да говоря открито с Шукер за всички теми и благодаря на Давор за разбирането около онова което не смятах за коректно. Смятам че решихме всички тези теми и се радвам на новите предизвикателства", заяви Далич.

Очевидно Далич е приел нов, подобрен договор, така че е съобщено че на 20 август ще съобщи списъка с играчи за приятелския мач с Португалия, както и срещу Испания в Лигата на нациите.

Далич седна на пейката на Хърватия преди последния мач от квалификациите за СП против Украйна, а после в бараж елиминира Гърция, за да последва "бум" в Русия с победите над Нигерия (2:0), Аржентина (3:0), Исландия (2:1), Дания (1:1, дузпи 3:2), Русия (2:2, дузпи 4:3), Англия (2:1, продължения), преди загубата от Франция (2:4) във финала.

Здравко Мамич: Хървати, а къде съм тук аз?

"Всички благодарят на някого. Мен никой не ме споменава", заяви Здравко Мамич, един от най-заслужилите за успеха на Хърватия на Мондиала.

"Шефът" на загребския Динамо, а според мнозина и първи човек в хърватския футбол, Здравко Мамич, се намира в Босна и Херцеговина, за да избегне влизане в затвора за шест години и половина в Хърватия, присъдата е изречена от Общинския съд в Осиек, заради извличане на пари от Динамо.

Но...

Дали искат да го признаят или не, Мамич има заслуги за големия успех на "ватрените" на Световното първенство в Русия, където отборът на Златко Далич стигна до финала и спечели сребърни медали. Обаче, на празненството никой не се сети за Мамич. Никой не го и спомена.

"В Динамо съм 48 години. Наричаха ме най-силния човек в хърватския футбол. И аз имам някакви заслуги за успеха на националния отбор", заяви Мамич за "Дневни аваз".

Мамич направи база в Динамо от която са "родени" няколко върховни футболисти, а между тях и Лука Модрич, най-добър играч на неотдавна завършилия Мондиал.

"Виждам, че не ме споменават. Обаче, неоспоримо е, че това е кулминация на нашия успех чрез базата, която направихме. Па, аз деца като Модрич, Ловрен, Ковачич и Чорлука доведох като бежанци от Босна и Херцеговина. Това са неоспорими факти. Вижте, аз направих тези момчета милионери. Бях им като бащите им. Обаче, никой нищо. Всички благодарят на някого. Мен никой не ме споменава. Никой не споменава нито Шукер нито Мамич. Трябва да бъда искрен и да кажа - присъства страх. Не смеят да ни хвалят, защото биха били подложени на нападки", заяви огорченият Здравко Мамич.

Мамич със сигурност продължава да има голямо влияние в хърватския футбол, но с времето то ще започне да избледнява. А, това вероятно ще се отрази и на успехите на Динамо и националния отбор на Хърватия...

Вчера съд в Босна и Херцеговина отказа екстрадирането му в Хърватия, като не видя причини за подобно действие. Мамич има двойно гражданство.

Функути нападнаха ОФС в Шибеник: Продали са си гласа за нещастните 100 000 евро

Привържениците на Шибеник с изявление обявиха как не са съгласни с решението на управителите на Окръжния футболен съюз в Шибенско-книнския окръг.

След като в медиите излезе информация, че управителите на Окръжния футболен съюз на Шибенско-книнския окръг са решили да дадат подкрепа на Давор Шукер в борбата за още един мандат, от такова решение се дистанцира ХНК Шибеник.

"Изпълнителният съвет взе единодушно решение да подкрепи кандидатурата на Давор Шукер. Лично, не бих оценявал програмата, но е очевидно, че за хората от клубовете би била приемлива Шукеровата. Това преди всичко се отнася за обещанието, че Шибенско-книнския окръг от Съюза ще получи около 100 хиляди евро през следващите четири години за вложение в инфраструктурата", заяви президентът на окръжния съюз Дулибич за ШибеникИН.

Заради това привържениците на шибенския клуб изпратиха официално изявление, което публикуваме в цялост:

"Нещастие и беда за Окръжния футболен съюз на Шибенско-книнския окръг.

Скоро ни очаква още едно изборно заседание на Събранието на ХНС, така че като през предишните години започна обикаляне на окръжните футболни съюзи, за да се лобира за определени кандидати. Като четете тази информация всичко изглежда много доброкачествено, съответно като обичайна процедура, която е легална и легитимна. Така би било, ако не става въпрос за Хърватския футболен съюз. Интересно е как някои институции се правят на глухи без оглед на гласа на народа, който от години предупреждава за катастрофалната ситуация.

Този път това е гласът на привържениците, който от години предупреждава за недопустимата свързаност на политиката и институция, която би трябвало да е без никакво влияние от нея. Също така е жалко как властта игнорира факта, че един национален спортен съюз по недопустим начин е свързан с политиката. На тази ситуация през годините за жалост сме свикнали, но като помислихме, че по-зле не може нашите съграждани отново ни изненадаха неприятно. Този път са направили това майсторски, господата от Окръжния футболен съюз на Шибенско-книнския окръг Желко Дулибич, Хрвойе Кулушич и останалите, по възможно най-нещастния начин са дали подкрепа на кандидата Давор Шукер. Продали са своя глас за нещастните 100 000 евро. Замислете от годишния бюджет на ХНС от над 200 000 000 куни за няколко години на Шибенско-книнския окръг е обещано подаяние от 100 000 евро.

Разбира се, цифрата от 100 000 евро е най-малко важна в цялата тази история така че не се съмняваме, че нещастниците от Окръжния футболен съюз на Шибенско-книнския окръг биха се продали и без тази сума, защото техният глас за мафията накрая ще бъде в тяхна полза.

Това не е краят на срама, който се е разиграл в Шибеник, господата от окръжния футболен съюз не са дали подкрепата си за Давор Шукер лично на кандидата, защото той не се е удостоил да дойде в Шибеник, а потайно и коварно на неговия пратеник Анте Кулушич. Колко му пука на Давор Шукер за футбола в нашия окръг е показал точно със своето неявяване в Шибеник, а с този жест е показал и колко е срамен екипа от окръжния съюз. Нека господата знаят, нашият глас ще слушате по-гласовито от всякога от трибуните на спортните терени, нашата борба никога няма да престане, защото нас за спорта за разлика от вас ни свързва нещо нещо което вие никога няма да разберете. Унищожихте ни клуба и националния отбор, а сега е време за вашето напускане, защото ни пипате и това което е най-светло и от него направихте своите глупости.

ДОСТАТЪЧНО! ШИБЕНИК ПРОТИВ ХНС!

УН ФУНКУТИ ШИБЕНИК" 

Торсида и Bad Blue Boys със заплашителни послания коментират изборите в ХНС

Двете най-големи хърватски футболни агитки през уикенда са дали своето мнение за идващите избори в Хърватския футболен съюз.

Bad Blue Boys не присъстваха на мача Рудеш - Динамо (Загреб), който се игра на стадиона на улица Краничевич.

На своята официална страница по-рано поканиха всички свои членове да дойдат на Краничевич в домакинската трибуна (запад), но при идването не са пуснати с обяснението, че на този дял могат да влизат само привърженици на Рудеш. След това се обърнали и не отишли на източната трибуна на която на стадиона на Краничевич редовно се сместват гостуващите запалянковци и която е в катастрофално състояние, без съмнение една от най-лошите, ако не и най-лошата между всички стадиони от Първа лига в Хърватия.

БББ отишли по-далеч, до залата "Дражен Петрович" пред която отправили посланието си:

"Докато Мамич поставя и избира, на трибуните и улиците няма да има мира."

Припомняме, изборите от голямо значение за хърватския футбол ще се проведат на 22 декември. Тогава ще се избира нов президент на Хърватския футболен съюз, а единствен кандидат на върхушката, която от години клати хърватския футбол е Давор Шукер.

Шимич в невъзможна мисия?

А, заради подривната система, може и да бъде единствен. А именно, за да Дарио Шимич, който заедно със Станич, Влаович и Плетикоса предвожда футболната опозиция, желаеща промяна и нормални отношения, изобщо да стане съперник на Шукер на изборите, трябва да го предложи една окръжна футболна асоциация, а още осем окръжни трябва да му дадат подкрепа.

Това което е важно да се каже, че в тези окръжни съюзи са главно хора, които са предани на Здравко Мамич, Дамир Врбанович и властващата гарнитура. Шимич ще има трудна работа, за да стигне на Събранието на 22 декември изобщо като кандидат, а особено да свали Шукер от мястото на президент на ХНС, което между останалото е потвърдено и с купуването на гласове за Шукер в Шибеник.

Мамич "случайно" се озовал пред Хилтън

Заради всичко това в посланието от Бойсите се намерило и онова "докато Мамич поставя и избира"... Докато неотдавна заседавал изпълнителният съвет на ХНС и решавал за датата на изборите в ХНС за единодушната подкрепа на Шукер, Здравко Мамич се озовал пред хотел Хилтън в автомобил и подхвърлил на журналистите как бил там случайно. Само наивници биха повярвали в това, че най-могъщият човек в хърватския футбол случайно е бил в Съюза в ситуация когато се решава за толкова важни неща.

Допълваме как своят коментар за изборите в ХНС ден по-рано даде със срамно послание Торсида заради което Хайдук, напълно ясно, ще бъде наказан.

"Дълго вече е цирк в един град на едно място, животните са диви, представлението е лошо. Време е завесата да падне, караваните да си отидат, а зверовете в клетките да дочакат смъртта", обявиха от севера на "Полюд".

30 години от световната титла на Югославия и сълзите на немците

На този ден преди 30 години националният отбор на Югославия стана шампион на света за играчи до 20 години, надделявайки във финала над Западна Германия с 5:4 след дузпи.

На 25 октомври 1987 година в Сантяго в редовното време финалът завърши 1:1, "плавите" поведоха чрез Бобан в 85-ата минута, а изравни Витечек две минути по-късно от дузпа.

Тогавашната Югославия от 10 до 25 октомври наниза пет победи, във финала след дузпи надделя над тогавашната Западна Германия и се окичи със златото.

Югославският национален отбор беше съставен от Драгойе Лекович, Бранко Брнович, Роберт Ярни, Дубравко Павличич, Славолюб Янкович, Игор Щимац, Зоран Миючич, Звонимир Бобан, Роберт Просинечки, Милан Павлович (капитан), Предраг Миятович, Томислав Пиплица, Давор Шукер, Гордан Петрич, Перо Шкорич, Деян Антонич, Славиша Джуркович, Ранко Зиройевич. Треньор на отбора е бил Мирко Йозич.

За най-добър играч съответно "Златна топка" на турнира е обявен Роберт Просинечки. Най-добър голмайстор е бил Давор Шукер с шест постигнати гола.

В първата фаза Югославия побеждава домакина Чили с 4:2, головете са постигнали Бобан, Щимац и два пъти Шукер. Срещу Австралия резултатът е 4:0, с два гола на Шукер и по един на Брнович и Бобан. Накрая паднал и Того с 4:1, с два гола на Миятович и по един на Зиройевич и Шукер.

Тогавашният югославски национален отбор побеждава Бразилия с 2:1 на четвъртфиналите пред 60 000 зрители на националния стадион в Сантяго. Бразилия повежда с гол на Алсиндо в 44-ата минута, а обрата донасят Миятович (52 мин) и Просинечки (89).

В полуфинала е паднала Източна Германия също с 2:1. Щимац в 30-ата и Шукер в 70-ата минута са голмайстори за Югославия, докато Замер в 49-ата единствен бележи за източните немци.

Големият финал срещу Западна Германия е изигран на 25 октомври пред около 65 000 зрители. Югославия повежда с гол на Бобан в 85-ата минута, а само две минути по-късно Витечек от дузпа изравнил и отвел мача в изпълнение на дузпи. Точно Витечек в серията на наказателните удари изпуска първия и дава възможност на Югославия да стане шампион на света. Всичките пет изпълнители за балканците са били сигурни - Павличич, Шукер, Брнович, Зиройевич и Бобан.

"В Чили ни изпрати само един човек - Милян Милянич. Когато се върнахме ни чакаше маса народ, първо в Белград, а после и нас в Подгорица. Нас ни свързваше един език - футболният. Красеше ни чудесна атмосфера на тренировките, в хотела, самолета... Всичко това успяхме да пренесем на терена и бяхме наистина "пъклен" отбор", спомня си за тези моменти Ранко Зиройевич.

През тази 1987 година водещите спортни анализатори прогнозирали, че тези момчета в следващите десетина години ще станат доминираща сила в световния футбол. За съжаление, не са имали възможност да покажат това заедно в национален екип, макар че повечето от тях направиха отлични клубни кариери.

Къде са днес "чилийците"

Звонимир Бобан - живее в Цюрих, начело е на сектора за развитие на футбола във ФИФА
Давор Шукер - начело на Хърватския футболен съюз
Роберт Просинечки - селекционер на Азербайджан, скоро му изтича договорът
Роберт Ярни - от юни 2017 година селекционер на хърватския национален отбор до 19 години
Игор Щимац - футболен треньор, последната му работа е в Ал Шахани в Доха
Томислав Пиплица - бивш вратар, живее в Германия и е скаут на Енерги Котбус
Дубравко Павличич - за съжаление почина през април 2012 г в Испания
Драгойе Лекович - треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора
Славолюб Янкович - собственик на футболна школа Балон
Бранко Брнович - беше селекционер на Черна гора, чака нов ангажимент
Славиша Джуркович - собственик е на футболна школа Полет Старс
Милан Павлович - живее в Атина, занимава се с треньорство, инструктор е във ФИФА
Деян Антонич - той е в Хонконг, тренира Рейнджърс
Предраг Миятович - живее в Мадрид, беше директор на Реал. Остана във футбола след кариерата
Петър Шкорич - живее в Германия, тренира Швайнфурт
Зоран Миючич - почина преди осем години
Мирко Йозич - селекционер на това поколение, наслаждава се на треньорска пенсия в последните десетина години, далече от очите на обществеността

Емоционална спортна история и най-хубавото послание на неповторими асове

Творците на едно от най-големите футболни чудеса отново се събират! Югославия през 1987 година в Чили покори планетата в младежката конкуренция, а този величествен подвиг е показан в документалния филм "Чилийци" на познатия спортен журналист Града Бранкович.

"Югославия, Югославия" се носеше по трибуните на стадион "Насионал" преди три десетилетия в Сантяго докато футболистите поздравяваха 70 000 привърженици със знамето и песента "От Вардар до Триглав". Това е била сцена от която хората и днес се наежват и от която тръгват сълзи. Някои от радост, други от тъга, защото успехът на младежкия национален отбор на СФРЮ на СП през 1987 г в Чили беше заявка за начало, но и край на на една държава, поколение, идеи...

За щастие, три десетилетия след историческия успех, спомените за златното поколение ще продължат да живеят чрез документалния филм "Чилийци", чиято премиера беше в "Opera & Theatre Madlenianumu" в Земун.

Така на публиката след три десетилетия отново се поклониха Предраг Миятович, Звонимир Бобан, Давор Шукер, Гордан Петрич, Бранко Брнович, вратаря Драгойе Лекович, докато не се появиха само Роберт Просинечки и селекционерът Мирко Йозич.

Световните младежки шампиони във филма са разказали редица анекдоти, но и събудиха най-хубави спомени. С гордост изтъкват, че са ги красили добрата атмосфера и другарство, което и главната причина за големия успех.

Предраг Миятович във филма се сеща и за първия си гол на Световното първенство.

- Толкова тичах, че щях да мина и през портата на стадиона, ако беше отворена - казва чудесният нападател.

Някогашните шампиони на планетата се сетиха и как са им стояли смешно костюмите, когато отивали в Чили. Игор Щимац и Звонимир Бобан се сетили и как заради девойки останали до пет сутринта, за което сега си спомнят с усмивка.

Особено емоционално е сещането за починалите Зоран Миючич, който ни напусна през 2009 година, както и Дубравко Павличич три години по-късно.

Селекторът Йозич във филма при споменаването на двамата златни футболисти беше в сълзи, докато Звонимир Бобан със сетен глас сподели:

- Искаме отново да заиграем футбол с тях, в някой по-хубав свят - каза Бобан и доведе много до сълзи.

Златният "чилиец" Славиша Джуркович не е направил кариера каквато се очаквала от него.

- Плитък ум и луда глава доведоха до това да не направя кариера. Мислех, че тя ще дойде от само себе си. Златото ми взе повече отколкото ми донесе, защото играех на картата, че съм "Чилиец" - заяви Джуркович.

Ранко Зиройевич сподели, че сега би играл в Барселона, ако "имаше този опит", тъй като Миятович, Ярни и Шукер са играли за Реал, докато други не са направили върховна кариера.

- Да мога, бих платил това отново да ми се случи. Успехът в Чили е голяма следа в кариерата на всички нас. Ние всички мечтаехме и трябва да направим атмосфера това да доживеят и днешните деца. С Педжа (Миятович - б.р.) веднага се договорих да се помогне на всички, кой колкото може - заяви Давор Шукер.

Припомняме, 30 години след спечелване на световната титла Драгойе Лекович е треньор на вратарите в националния отбор на Черна гора, Роберт Ярни води младежкия отбор на Хърватия, Гордан Петрич и Бранко Брнович са треньори, Игор Щимац се наслаждава на футбол и вино, Милан Павлович е треньор в Япония, Роберт Просинечки е селекционер на Азербайджан, Звонимир Бобан и селекционера Мирко Йозич са във ФИФА, Давор Шукер е президент на Футболния съюз на Хърватия, докато Предраг Миятович избира ново предизвикателство (беше директор в Реал Мадрид - б.р.).

Проектът е измислил и реализирал известният спортен журналист Града Бранкович, с помощ и асистенция на къща "Спортмедия". Бранкович казва, че идеята се е родила през 2012, когато е публикувал първата книга по повод успеха в Чили и оттогава е работил, за да филмът да е готов за юбилея - 30 години. Той през целия филм носи топка, защото, както казва, тя е разказала всичко.

- Аз само направих филм за чудесни хора и събития. След тренировка в ОФК Београд баща ми ми каза: "Искаш да играеш за националния отбор? Тоя филм няма да го гледаш" - заяви авторът Града Бранкович, на когото на първото снимане вратарят Лекович подарил екипа от мача срещу Бразилия на 1/4-финала.

Пазителят на мрежата на това поколение Драгойе Лекович е имал само едно послание.

- Чилийци, много ви обичам! Вие част от моя живот и професия. Благодаря ви - заяви той.

Капитанът на златното поколение Милан Павлович емоционално се сети как е изглеждало да предвожда съотборниците преди три десетилетия в похода на световния трон.

- Не съществуват думи, които биха описали какво е да си капитан на световни асове. Те са изключителни хора! Филмът е емоционален, вярвам, че ще бъде хит и ще спечели голяма награда. Съществува жал за старата Юга, голяма и хубава държава. Ние сме били възпитавани като югославяни. Нашите отношения не са се развалили и след три десетилетия - отправи силно послание предвождащият "чилийците".

Предраг Миятович е много щастлив, че един от най-големите успехи на югославския футбол е екранизиран.

- Градо, безкрайно благодаря на теб и твоя екип. Филмът има поучителна история младите да изберат правилния път и да бъдат истински хора. Ако Югославия беше останала както ние я изживявахме съм сигурен, че бихме направили успех и в мъжката конкуренция. Нашите приятели от Хърватия бяха трети на Мондиала през 1998 година, а гръбнакът беше от играчи от Чили - заяви Миятович.

Звонимир Бобан с радост си спомня за големия успех от 1987 година.

- Горд съм със своите приятели чилийци и на това, че останахме приятели и станахме хора. Колко е хубаво да усетя тази емоция и да съм тук - припомня си Бобан.

Чувствата не скри и Гордан Петрич.

- Във филма е описана изключително поучителна история. Надявам се да помогне на младите играчи и треньори. Главната поента е, че качеството идва до изразяване ако в съблекалнята атмосферата е добра, а нас ни свързваше огромно другарство. Покойният Милян Милянич има заслуга за всичко - заяви Петрич.

Роберт Ярни сега се намира в позицията в която е бил Мирко Йозич през 1987 година. Сега предвожда младежите на Хърватия и има възможност да им пренесе знание и опит.

- Разликите са много големи между сегашните времена и преди три десетилетия. Когато отивах от вкъщи в Сплит, трябваше да се боря да получа нещо. А децата днес всичко имат на длан, не са гладни. Те трябва повече да се занимават със спорт. Филмът изпраща много хубаво послание - заяви бившият защитник.

Шукер за смяната на Чачич, новия селекционер и своята оставка: Идват избори, ще видим

Давор Шукер официално обяви смяната на Анте Чачич и идването на новия селекционер Златко Далич.

Президентът на ХНС Давор Шукер даде пресконференция след още една катастрофа на националния отбор под ръководството на Анте Чачич.

Припомняме, на Хърватия трябва победа в Украйна, защото дори реми в Киев в понеделник не гарантира класиране за баражите.

Анте Чачич е сменен след среща на Изпълкома, а новият селекционер е Златко Далич!

"Новият селекционер е Златко Далич. Ще ни води в решаващия мач срещу Украйна в Киев. Надяваме се на положителен резултат. Това беше решение с единогласие на Изпълкома. Онова което е най-важно е прекъсването на сътрудничеството с Анте Чачич. Това беше дълга и бурна нощ, четири имена бяха в играта, а решението падна на Далич. Ще се присъедини и пътува с нас в Украйна", заяви в началото Шукер, като не пожела да каже всички имена, които са били разглеждани.

- Какво натежа в полза на Далич?

- Натежа селекционерът да бъде от Хърватия. Това беше водещото за нас. В този момент е така. Какво ще е в бъдеще, не знаем.

- Далич решение само за този мач ли е?

- Чакаме да видим как ще завършат квалификациите, а тогава ще разговаряме дали той е за един мач или ще продължи да води националния отбор. Той прие веднага предложението и седна в автомобила.

- Как реагираха играчите на тази шок терапия?

- Разговаряхме с играчите, но това ще оставим между нас. Те са професионалисти и ще играят максимално както и досега.

- Вашето виждане за атмосферата около националния отбор?

- Най-важното е, че сме в играта за плейофите. Трябва да дадем всичко от себе си, да погинем на тревата. Отиваме юнак за юнака. Всички възможности са отворени. Видяхте, че от Украйна нещо се случи, но сега не бих говорил явно за това. Пожелаваме огромен късмет на Златко Далич и треньорския щаб, който заедно с играчите ще даде всичко от себе си да се постигне положителен резултат. В играта сме за доиграване и отиваме да опитаме да се преборим.

- Тръгват ли си с Чачич и неговите помощници Шимунич и Мише?

- Ще остане само треньорът на вратарите Мариян Мрмич, няма време новият селекционер да избира нови треньори. Ако е шок терапия, тогава само Мрмич като треньор на вратарите може да седи до него.

- Как реагира селекционерът Чачич след разговорите?

- Това беше дълга нощ. Идеята беше да се вземат 12 точки от последните четири мача, а взехме четири. Нещо не беше наред и затова се решихме на промяна. Бяхме първи в класирането.

- Остава ли съжаление, че шок терапията можеше да се направи по-рано?

- Ако знаех, че трябва да се натисне копче С4, бих го натиснал. Членовете на Изпълкома са взели решение с единогласие и трябва да стоят зад него. Украйна може би е фаворит на хартия, но вярвам, че ще вкараме този един гол, който ще ни отведе в допълнителни квалификации.

- Смятате ли, че вие като президент на ХНС сте отговорен за ситуацията?

- Ние като съюз винаги сме отговорни, защото сме поставили Чачич на мястото на селекционер. След завършване на цикъла ще разговаряме за всичко, идват и избори и ще видим какво ще кажат делегатите, които ще гласуват. Отиваме първо да се справим в Украйна, а чак тогава ще правим следващи ходове.

Ако националният отбор не се класира в Русия ще се случи тектонско раздвижване заради финансовия крах на съюза, но и бесът на обществеността т.е. привържениците, които са подпора от национален характер са на най-ниското ниво в историята. Причината са хората, които ръководят ХНС, а които са натоварени с обвинения за корупция и престъпления във футбола.

Изборното събрание на ХНС е през пролетта, а някои, като Дарио Шимич, вече дават заявка за възможна кандидатура за президент на ХНС.

Безсрамните управници на ХНС опропастиха националите: Дайте оставки и спасете Хърватия!

Преди гостуването в Киев хърватският национален отбор виси на ръба на провала...

По-добре е да имате войска овце, която предвожда лъв, вместо войска лъвове, която предвожда овца. В ХНС очевидно не са си извадили поуки от прастарата пословица, която се счита за реплика на Александър Македонски. Във война не се тръгва с вожд, който не е израснал за задачата.

Свидетели сте, че вече месеци предупреждаваме, пледираме и аргументирано критикуваме, но какво значение има това когато арогантността на управниците на ХНС няма граници. Техният аутизъм, самодоволност и шарлатанство на всички нива, от избора на селекционер до воденето на Съюза, който най-добре се оглежда в "случая Светица", лесно би могла да стане тема на някоя сочна бурлеска.

ХНС от години е истинско кабаре, но най-тъжното е те не са наясно с това. Ако са, не им пука, защото за тях най-важен е техният личен интерес. Да им е важна Хърватия, не биха правили това което правят.

Чачич тотално се изгуби

За селекционера Анте Чачич вече сме казали всичко, и то повече от веднъж, така че е трудно да се каже нещо ново без да се повторим. Започнаха най-накрая отворено да говорят и играчите, и то главните. И не само за селекционера, а и за онези, които го поставиха. Селекционерът просто тотално се изгуби. Не е трябвало и да писнат, за да заключим това, неговият жалостен израз на лицето и говор на тялото каза всичко. Още по-жалостни бяха неговите изяви след мача.

Това беше чиста трагикомедия каквато трудно би съчинил и Еврипид. Да не бъде толкова сериозна, би била весела комедия. Освен това че заекваше и за малко не заплака, на селекционера всичко му се смеси, вече не знаеше срещу кой е играл, нито кой е играл, нито защо се е играло... Ако някой го беше питал как се казва, вероятно нямаше да се сети.
 
Като човек напълно го разбираме. Бутнаха го в ситуация в която не се справя, защото просто не е дораснал за момента и работата с която се занимава. На състезателен мотор от 500 кубика не може да седне и да блести някой който в живота си не е карал и мотопед. Ако все пак се реши и седне, карамболът е гарантиран. Въпросът е само колко жертви ще има. В случая на хърватския национален отбор донякъде жертви са играчите, а най-много привържениците, които в цялата история са единствените, които нямат никакъв интерес, те са в нея само от любов.

Бедният Чачич беше във видим шок, изглеждаше изненадан, хванат, за момент и обиден, не знаем само защо, но нас вече отдавна нищо не може да ни изненада, дори и реми с Финландия, а още по-малко катастрофалната игра. Мислехме, по-добре казано, надявахме се, че Хърватия все някак ще победи, но очаквахме това да е мъчене на топката и зрителите. Как да бъдем изненадани когато хърватският национален отбор повече или по-малко през целите квалификации, най-благо речено, не играе добре, особено като се вземе предвид неговият игрови потенциал.

Който и да претендира, че разбира от футбол, не е могъл да не забележи това. Не знаем дали най-накрая прогледнаха и най-ревностните поддръжници на Чачич, за тях вероятно и сега няма надежда, но на повечето хърватски привърженици всичко отдавна е ясно. Руйевица ясно показа какво мисли за Чачич, но и за целия ХНС.

Хърватия на ръба на провала

Веднага след мача с Турция написахме текст със заглавие - Чачич доведе Хърватия на ръба на провала: Който го е поставил трябва да си отиде с него! Поддържаме това още по-силно и по-уверено, че това е единственият начин как в кратък срок да се подобри атмосферата около националния отбор и да се опита да се оздрави хърватския футбол.

Това би било поне солидно начало. Нито след Финландия нямаме какво да добавим, а и какво да махнем. Чачич тук е най-малкият виновник, той се загуби, но не се е назначил сам за селекционер. Това са направили хората, които не се интересуват от мисленето на хърватските привърженици и хърватската общественост, а само техният собствен интерес.

Нов селекционер за Украйна

Но стомната ходи за вода докато не се разбие. Стомната на хърватския национален отбор се напука и по дължина и по ширина, но още не се е разпаднала, още има надежда. За два дни не могат да се сменят управниците на Съюза, още по-малко играчите, но може да се смени селекционера. В такава атмосфера да се отиде с Чачич в Киев граничи със самоубийство. Това е ясно на всички.

Мненията са, че трябва поне да опитаме да направим ход, който ще разтърси играчите, ще повдигне атмосферата, ще предизвика положителен шок. Въпреки че има малко време, това не е невъзможно, ако нещата са подготвени, ако има готов кандидат, а има. Преди мача срещу Финландия в ХНС между редовете казаха, че имат готов план Б.

Ще видим дали ще го активират или Шукер и компания садомазохистично ще отидат до края с Чачич. Има знаци, че Чачич е бивш, вчера късно се разнесе глас, но още нищо не е официално. И за Шукер Киев ще бъде или няма да бъде. Ако Хърватия изпадне, ще трябва да си отиде, никой няма да може да го спаси. Управителите на ХНС ще спасяват своята кожа, а те нямат скрупули когато става въпрос за техните глави.

Спасяване на кожите

Всички заедно доведоха хърватския национален отбор и ХНС до ръба на провала. Успяха да опропастят трудно постигнатия култ към националния отбор, главна причина са за печалната атмосфера, която владее вече години около националния отбор и хърватския футбол в цялост. Ако имат и малко чест и морал, отдавна биха си отишли всички заедно. Но, този филм няма да го гледаме както и да завърши мача в Киев. Те няма да се дадат каквото и както и да се случи.
 
За да останат, ще направят всичко необходимо, са готови на всичко и очевидно нямат срам. Ако вече е така, нека спасят своята кожа като за Киев поставят селекционер, който да повдигне отбора и накрая да заведе Хърватия в Русия. Защото колкото и да са омразни управителите на ХНС, уверени сме, че повечето хърватски привърженици все пак искат да видят Хърватия на Световно първенство. Само за тях Хърватия е над всичко, над личните интереси и собствения джоб.

Автор: Ивица Медо