Борусия (Дортмунд) скърби за загубата на Дитер "Хопи" Курат, един от най-известните "жълто-черни" на всички времена, който почина тази сутрин на 75 години след дълга битка с болест. "По отношение на ръста той беше най-малкият. Но за всички нас беше най-великият", заяви много емоционалният д-р Райнхард Раубал след като чу новината.
Хопи Курат е изпитал всички добри и лоши неща по времето си в Борусия (Дортмунд), където играе между 1956 и 1974, и въплъти в себе си ценностите на клуба като никой друг. Той записа 612 участия за "жълто-черните", печелейки Бундеслигата през 1963 г, Купата на Германия през 1965 г и Купата на носители на национални купи през 1966 г. Останал лоялен към клуба след изпадането от топ дивизията през 1972. Той бил присъстваща фигура през добрите и лошите времена.
"В Хопи загубих добър приятел. Но спомените за многото щастливи часове заедно никога няма да избледнеят", обясни Ханс-Йоаким Ватцке, който се присъедини към д-р Райнхард Раубал в изразяване на "нашите най-дълбоки съболезнования от името на Борусия Дортмунд" на семейство Курат. "Неговата сърдечност и ненадминато остроумие никога няма да бъдат забравени от всеки свързан с Борусия Дортмунд", отбеляза Раубал. "Много сме благодарни на Хопи и ще го помним с мили спомени завинаги."
"Хопи не само притежаваше голям борбен дух. Той също така беше невероятно обичлива персона", спомни си Ханс-Йоаким Ватцке, допълвайки: "Беше чудесно да се види колко скромен остана той въпреки целият успех, който постигна." Курат продължи да служи на клуба след като окачи обувките като играч, а д-р Раубал му благодари още веднъж за цялата му работа във всички различни постове. "Той беше дългосрочен член на Съвета на ветераните и на Изборния комитет до смъртта си."
Най-добрият начин да се илюстрира какво означава Дортмунд за Хопи е чрез избрани анекдоти от неговата съпруга. "Той ставаше болен за дома щом кулите на църквата Св. Райнхолд изчезнат от поглед", спомня си Марга Курат преди време. Тя също така разказа някои невероятни истории, които разкриват тясната връзка на съпруга й с града. Трябваше да съкратим почивката си в Италия и Тексел след няколко дни, защото Дортмунд му липсваше твърде много. Той веднъж кара обратно от Гармиш-Партенкирхен, за да види Борзигплац и стадиона - преди да се върне отново в Гармиш."
Роден в Дортмунд, високият 1,62 м десен бек започва младежката си кариера във ФК Меркур през 1949 и остава там до 1956, когато Борусия (Дортмунд) го връща на Борзигплац. Той остава с клуба в ролята на играч до 1974, служейки като модел за подражание и изпълняваше своите задължения с лоялност, усещане за дълг и необуздана страст. Веднъж щом закачи обувките, той стана играещ мениджър в Холцвикеде през 1976 и вкара клуба в Немския аматьорски шампионат.
Курат, който направи 612 участия в "жълто-черно" общо, участва в Бундеслигата 247 пъти, вкарвайки девет гола, като има и по 21 мача в Купата на Германия и европейските турнири. След края на кариерата си на играч в Борусия, той стана първият играч удостоен с бенефис. Двадесет хиляди човека го аплодираха от трибуните на новопостроения Вестфаленщадион през 1974 като е изнесен на ръце от бившите си съотборници.
През 1963 г, защитникът вкара откриващия гол срещу Кьолн във финала на немското първенство. Три години по-късно, той е сред най-изтъкналите се на терена за Борусия в победата над Ливърпул с 2:1 след продължения. "Това лято ние бяхме героите на Европа", каза той веднъж.
Хопи ще остане "жълто-черен" герой за вечни времена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар