Голяма победа на обикновените хора: Араби, китайци, магнати и олигарси - футболът не е за вас!

Германия празнува днес! И целият световен футбол би трябвало да празнува...

Голяма победа на футбола в Германия! Голям триумф на обикновените хора от трибуните, които на мачове ходят, защото обичат тази магична игра!

Преди днешната среща на ДФЛ във Франкфурт, групата която подписа петицията "50+1 трябва да остане", предаде на първия човек на лигата Райнхард Раубал списък с подписалите се дълъг около 30 метра. Раубал само се усмихвал. Усмихвал се докато гледал това и представителят на Байерн Карл-Хайнц Румениге, чийто клуб е локомотивът на инициативата за премахването на това правило.

Четири часа по-късно, когато гласуването е завършено, Румениге бил мрачен както рядко досега. Привържениците из Германия могли да се отпуснат и да се радват. Защото същината на всичко е, че клубовете продължават да функционират както и досега: инвеститорът е тук да носи пари; няма неконтролирано влагане на капитал; привърженикът остава малък акционер; и накрая, може и най-важното - билетите остават евтини и достъпни за всички.

От 34 присъстващи професионални клуба (Бундеслига и Втора Бундеслига), 18 са били срещу премахването на правилото 50+1, четири са били за премахването, девет са се въздържали, три не са участвали в гласуването... Най-много внимание, очаквано са привлекли мненията на Байерн и Дортмунд. Баварците категорично са били за премахването, а Борусия (Дортмунд) против. Гледайки изключително собствените и краткосрочни интереси, такава подялба на силите за нас може да изглежда учудваща, защото за да съборят от трона Байерн на останалите им трябва финансова подкрепа отвън, която в момента нямат, а все пак дортмундци гласуват против вливането на капитал. От друга страна, гигантът от Мюнхен в такива условия се чувства доста комфортно, защото никой не може да го застраши, а гласува за премахване на тази система.

Същината е, разбира се, че и едните и другите размислят дългосрочно. В Байерн са наясно, че разликата в качеството между най-силните първенства и Бундеслигата е все по-голяма (ТВ права и печалбите от билети несравнимо са на страната на, да кажем, Висшата лига), така че още сега все по-трудно успяват да ангажират най-големите звезди с които може да се стигне до най-ценните трофеи; докато в Дортмунд са наясно, че без 80 000 човека на трибуните това не е същият клуб.

Най-кратко, правилото 50+1 подразбира, че инвеститорите в Германия могат да имат преобладаващ дял от собствеността на клуба, но това не им гарантира мнозинство в управителното тяло, освен в случай че са финансирали клуба 20 или повече години и така "ключово са допринесли за развитието на клуба".

Интересно е, че Санкт Паули е клубът, който пръв започна инициативата правилото 50+1 да остане.
"Подкрепяме стриктното спазване на това правило без никакво изключение. Правилото 50+1 дава възможност на клубните членове да имат последната дума. А в него са дълбоко врязани исторически, културни и обществени корени. Правилото 50+1 е крайният знак стоп за всички които някога помислят, че могат да комерсиализират тази игра. Запазването на това правило не е правен, а спортно-политически въпрос. Особено сме разгневени затова че главните заговорници за премахването на правилото са онези клубове, които имат директна корист от моментното състояние. Няма ако, няма но - 50+1 трябва да остане!", гласеше съобщението на Санкт Паули.

Генералният директор на този клуб Андреас Ретиг после обясни какво означава на практика това.
"Правилото 50+1 пречи неконтролирани потоци пари да влязат във футболната игра. Наведеното засилване на конкуренцията (тезата на Байерн) което се посочва като цел на премахването на това правило не е постижимо за клубове, които вече работят в такт с икономическата рационалност. Олигарси, магнати, арабски държави и китайски компании не уважават икономическите причини. Това е състезание в което не можете да победите. Правилото 50+1 е спортен и политически факт, който немските клубове желаят, и то не само като спазване на закона. Това дава възможност за участието на привържениците в ръководеното на клуба и емоционалното свързване между запалянковците. И така трябва да остане", заяви Ретиг.

Припомняме, от това правило изключения са само заводските клубове Волфсбург и Леверкузен, както и Хофенхайм, чийто собственик Дитмар Хоп дочака след огромни вложения (100 000 000 вложи само в новия стадион) да получи определени по-големи права в управлението на клуба.

Повечето немски медии отпразнуваха това решение на ръководството на ДФЛ. Доминират заглавия като "Победа на футбола!" и констатации в текстовете, че разумът е победил, немските привърженици герои са попречили на отчуждаването на клубовете от самите тях. Казва се още, че "Германия ще остане една от последните държави в модерния свят, която е успяла да запази привърженическата култура и да защити запалянковците като важни, неразделни участници в играта наричана футбол".

Четвъртък, 22 март 2018, исторически ден.

Браво, немци.

Немски футболни правила: 50+1 обяснено

Футболът в Германия е популярен по много причини: топ качество на играта, най-посетените стадиони в света, ниски цени на билетите и страхотна привърженическа култура. Главен допринасящ фактор в това е правилото за собственост 50+1.

"Немският зрител традиционно има близки връзки със своя клуб", заяви изпълнителният директор на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоаким Ватцке през 2016. "И ако той има чувството, че вече не е считан за привърженик, а за клиент, ще имаме проблем."

World class football at bargain prices ⚽️

The #Bundesliga continues to dominate the European attendance rankings 👉 https://t.co/zefiapwfDr pic.twitter.com/NFeajqWs0z

— Bundesliga English (@Bundesliga_EN) 31 октомври 2017 г.

Правилото 50+1 брани това. Накратко, означава, че клубовете - и в допълнение привържениците държат мнозинството от техните права на гласуване. По правилата на Германската футболна лига (ГФЛ) футболните клубове няма да имат право да играят в Бундеслигата, ако търговските инвеститори имат повече от 49% дял.

По същество, това означава, че частните инвеститори не могат да придобиват клубовете и потенциално да натискат за мерки, които дават приоритет на печалбата над желанията на запалянковците. Правилото едновременно защитава срещу безразсъдни собственици и предпазва демократичните обичаи на немските клубове.

Исторически, немските отбори са нестопански организации управлявани от асоциации на членовете, и до 1998 частна собственост от какъвто и да е вид беше забранена. Правилото 50+1, което беше въведено през тази година, помага да се обясни защо дълговете и заплатите са под контрол и защо цените на билетите остават толкова ниски в сравнение с останалите водещи първенства в Европа.

Както твърди Ватцке, резултатът на системата е, че привържениците не се възприемат за даденост.

"Sad fans at the start of the season are a no go!"

👏 @MarioGoetze and @Schmelle29 to the rescue 👉 https://t.co/tlDiri82EM pic.twitter.com/sACMvKHNk2

— Bundesliga English (@Bundesliga_EN) 6 ноември 2017 г.

"Правилото 50+1 върши значително повече добро, отколкото вреди в Германия", каза Ватцке пред ШпортБилд, преди да предположи, че повечето потенциални частни инвеститори ще бъдат предимно мотивирани от печалбите.

"Повечето клубове няма да получат Роман Абрамович, който на първо място иска да вижда Челси да побеждава. Повечето от инвеститорите искат да получават пари. И откъде ще ги вземат? Зрителите."

Байер Леверкузен и Волфсбург са два специални случая в Бундеслигата, базирани на факта, че инвеститорите, които имат дял в клуба за повече от 20 години могат да кандидатстват за освобождаване от правилото 50+1.

Леверкузен е основан през 1904 от работници в немската фармацевтична компания Байер, която е базирана в града. Свързан с местния автомобилен производител, междувременно, Волфсбург е създаден през 1945, само седем години след създаването на града, който да даде домове на работниците във Фолксваген заети със сглобяването на известния модел "Костенурка" или "колата на хората".

Подкрепен от Ред Бул, Лайпциг бързо напредна до класиране в Шампионската лига

Наскоро имаше предизвикателства пред правилото 50+1. През 2009, магнатът на слуховите апарати и президент на Хановер Мартин Кинд опита да го преобърне, но 32 от другите 35 професионални клуба гласуваха срещу предложението. Три се въздържаха и след гласуването на клубовете в немското първо и второ ниво, президентът на ГФЛ д-р Райнхард Раубал изрази своето задоволство.

"Бундеслигата остава вярна на своите принципи и запазва своето упование на факторите, които направиха решаващ принос към успеха на професионалната игра в Германия в последните десетилетия: стабилност, последователност и близост до запалянковците", каза той.

Това беше в същата година когато беше основан РБ Лайпциг, когато австрийската енергийна напитка Ред Бул промени името на отбора от пета дивизия Маркранщадт. Лайпциг се изкачи през дивизиите, за да завърши като вицешампион в Бундеслигата през 2016/2017 и да се класира в Шампионската лига.

Но докато хиляди от 290 000 членове на Байерн (Мюнхен) имаха право да гласуват и преизберат Ули Хьонес за президент на клуба през 2016, например, просто шепа - всички служители на родителската компания - имат право на същата привилегия в Лайпциг.

Loud, proud & colourful ⚪️🔵🔴⚫️

The best fans in the world. Right here in the #Bundesliga 🙏 pic.twitter.com/2CHG5YecOv

— Bundesliga English (@Bundesliga_EN) 27 октомври 2017 г.

Друго изключение беше направено през декември 2014, когато софтуерният милиардер Дитмар Хоп получи зелена светлина да придобие мажоритарен контрол над Хофенхайм, след като инвестира постоянно над две десетилетия.

"Решаващо при преценката за искането на Хофенхайм беше това, че за повече от 20 години Дитмар Хоп осигурява значителна финансова подкрепа за двата - професионален и аматьорски отбор на клуба", пишеше в изявлението на ГФЛ по това време.

Кинд, най-скорошният, който поиска изключение, подкрепя завърналия се в елита Хановер вече повече от 20 години. Избран за пръв път за президент на клуба през 1997, 73-годишният началник придоби право да кандидатства за специално отношение през 2017 и изглежда готов да поеме контрол над клуба.

С чуждестранни собственици напомпващи милиарди в други първенства, някои други немски клубове също чувстват, че е необходима промяна, за да останат конкурентни на глобално ниво. През септември 2017, дори изпълнителният директор на Байерн Карл-Хайнц Румениге сподели, че според него трябва да се позволи на всеки клуб да реши дали да отвори вратата за външни инвестиции.

Но други предпочитат задържането на правилото което помага за пълните стадиони и създава паметно преживяване на мачовете. Ватцке каза пред ШпортБилд, че не иска да вижда немските фенове "издоявани" за пари "както се случва в Англия".

Похвала за правилото не идва само от Германия. При откриването на 41-ия конгрес на ГФС през 2013, бившият президент на УЕФА Мишел Платини отдели модела на Бундеслигата като златен стандарт: "Докато остатъкът от Европа има скучни първенства, полупразни стадиони и клубове на ръба на банкрута, немският футбол е в забележително здраве."

"Германия е доказателство, че финансовото здраве, равноправно първенство, отбори, които са конкурентни на международно ниво и национален отбор от световна класа са възможни, и това е така, защото немският футбол има премислена концепция и кураж да се държи към тези традиционни футболни ценности и местните корени на клубовете с правилото 50+1."

Въпреки изявлението на Румениге за възможна промяна на правилото, самият Байерн, който през 2014 обяви, че е изплатил напълно разходите за построяването на новия стадион "Алианц Арена" 16 години преди срока, е живото доказателство, че успехът на терена и здравето извън него са напълно възможни заедно под правилото 50+1.

Статутът позволява идеалния микс от външно инвестиране, докато подсигурява, че членовете - привържениците - остават в сърцето на футбола в Германия. Те са тези зад изпълнените модерни стадиони и електризиращата и също така семейна и приятелска атмосфера на тях. Само през 2016/17, 12,7 милиона зрители са преминали през турникетите на стадионите в елита, за да подкрепят СВОИТЕ клубове. И всичко това без да се разоряват.

Как най-малкият стана вай-великият

Борусия (Дортмунд) скърби за загубата на Дитер "Хопи" Курат, един от най-известните "жълто-черни" на всички времена, който почина тази сутрин на 75 години след дълга битка с болест. "По отношение на ръста той беше най-малкият. Но за всички нас беше най-великият", заяви много емоционалният д-р Райнхард Раубал след като чу новината.

Хопи Курат е изпитал всички добри и лоши неща по времето си в Борусия (Дортмунд), където играе между 1956 и 1974, и въплъти в себе си ценностите на клуба като никой друг. Той записа 612 участия за "жълто-черните", печелейки Бундеслигата през 1963 г, Купата на Германия през 1965 г и Купата на носители на национални купи през 1966 г. Останал лоялен към клуба след изпадането от топ дивизията през 1972. Той бил присъстваща фигура през добрите и лошите времена.

"В Хопи загубих добър приятел. Но спомените за многото щастливи часове заедно никога няма да избледнеят", обясни Ханс-Йоаким Ватцке, който се присъедини към д-р Райнхард Раубал в изразяване на "нашите най-дълбоки съболезнования от името на Борусия Дортмунд" на семейство Курат. "Неговата сърдечност и ненадминато остроумие никога няма да бъдат забравени от всеки свързан с Борусия Дортмунд", отбеляза Раубал. "Много сме благодарни на Хопи и ще го помним с мили спомени завинаги."

"Хопи не само притежаваше голям борбен дух. Той също така беше невероятно обичлива персона", спомни си Ханс-Йоаким Ватцке, допълвайки: "Беше чудесно да се види колко скромен остана той въпреки целият успех, който постигна." Курат продължи да служи на клуба след като окачи обувките като играч, а д-р Раубал му благодари още веднъж за цялата му работа във всички различни постове. "Той беше дългосрочен член на Съвета на ветераните и на Изборния комитет до смъртта си."

Най-добрият начин да се илюстрира какво означава Дортмунд за Хопи е чрез избрани анекдоти от неговата съпруга. "Той ставаше болен за дома щом кулите на църквата Св. Райнхолд изчезнат от поглед", спомня си Марга Курат преди време. Тя също така разказа някои невероятни истории, които разкриват тясната връзка на съпруга й с града. Трябваше да съкратим почивката си в Италия и Тексел след няколко дни, защото Дортмунд му липсваше твърде много. Той веднъж кара обратно от Гармиш-Партенкирхен, за да види Борзигплац и стадиона - преди да се върне отново в Гармиш."

Роден в Дортмунд, високият 1,62 м десен бек започва младежката си кариера във ФК Меркур през 1949 и остава там до 1956, когато Борусия (Дортмунд) го връща на Борзигплац. Той остава с клуба в ролята на играч до 1974, служейки като модел за подражание и изпълняваше своите задължения с лоялност, усещане за дълг и необуздана страст. Веднъж щом закачи обувките, той стана играещ мениджър в Холцвикеде през 1976 и вкара клуба в Немския аматьорски шампионат.

Курат, който направи 612 участия в "жълто-черно" общо, участва в Бундеслигата 247 пъти, вкарвайки девет гола, като има и по 21 мача в Купата на Германия и европейските турнири. След края на кариерата си на играч в Борусия, той стана първият играч удостоен с бенефис. Двадесет хиляди човека го аплодираха от трибуните на новопостроения Вестфаленщадион през 1974 като е изнесен на ръце от бившите си съотборници.

През 1963 г, защитникът вкара откриващия гол срещу Кьолн във финала на немското първенство. Три години по-късно, той е сред най-изтъкналите се на терена за Борусия в победата над Ливърпул с 2:1 след продължения. "Това лято ние бяхме героите на Европа", каза той веднъж.

Хопи ще остане "жълто-черен" герой за вечни времена.

Отворено писмо на Ханс-Йоаким Ватцке до всички привърженици на Борусия (Дортмунд)

Ханс-Йоаким Ватцке се обърна към всички привърженици и членове на Борусия (Дортмунд) в отворено писмо, декларирайки: "Винаги съм поставял добруването на Борусия над всичко останало."

Драги членове,
скъпи привърженици на Борусия Дортмунд,

ние току що завършихме сезон, който е труден за описване с думи и не може да бъде разгледан с няколко изречения. Сезон, който ни повлия много, много дълбоко. И докато кулминира в страхотен триумф в Берлин в събота, има някои неща, които се нуждаят от обяснение. По тази причина предприех необичайната мярка да се обърна директно към вас с отворено писмо.

Загубата на Матс Хумелс, Илкай Гюндоган и Хенрих Мхитарян; въвеждането на множество млади и невероятно талантливи играчи; дълготрайното отсъствие на няколко футболисти, които като ключови играчи и опитни бяха ключова част от нашия план на този етап за рязка промяна: тези предизвикателства сами по себе си щяха да са достатъчни за този сезон. Сблъсъците при домакинството на РБ Лайпциг скоро след зимната пауза и последвалото затваряне на Южната трибуна ни разтърсиха. И със страхливата бомбена атака срещу нашия отбор, трябваше да изживеем това преди мача от Шампионската лига срещу Монако, което отиде твърде далеч отвъд всичко което можехме да си представим. Целта на нападателя беше да убие хора в клубния автобус. Най-голямото чудо и, същевременно, най-големият дар в историята на Борусия Дортмунд беше фактът, че никой не загуби живота си в този ден. Нашата благодарност за това е екзистенциална и е нещо което дори не можем да сравняваме с благодарността, която изпитваме при спечелването на трофей.

В светлината на тези събития, нашето спортно представяне е повече от впечатляващо. Сезон 2016/17 донесе на Борусия класиране в европейски турнири за осма поредна година (шест от тях в Шампионската лига). В края на сезона си осигурихме третото място в Бундеслигата с вълнуваща победа над Вердер Бремен. Достигнахме финала за Купата на Германия за четвърта поредна година - рекорд. Донесохме купата у дома от Берлин и я представихме пред всички вас в парад на победата в неделя. Да сме способни да празнуваме такъв успех с четвърт милион души по улиците ни прави горди и благодарни. Побиват ни тръпки. Искаме да ви благодарим затова!
 
Благодарение на всеки в клуба, който помогна да преминем тези изпитателни времена. Разбира се, благодарности и голямо уважение към всички наши играчи, които излязоха от ситуацията по-силни вместо да бъдат смазани. Този състав сътвори история. Но, това се подразбира, благодарност също така за нашия треньор Томас Тухел и неговия щаб!

Фактът, че Борусия Дортмунд и Томас Тухел се разделят предизвика критика и липса на разбиране от някои части от нашата фенска база. Ние, хората отговорни за борда на управление, и комитетите в клуба, можем да разберем това. С Томас Тухел начело, Борусия се наслади на две успешни години в които нашите спортни цели бяха постигнати. Все пак, ние - спортният директор Михаел Цорк и аз - невинаги се виждахме очи в очи с треньорския щаб през този период на сътрудничество. Когато става въпрос за лидерски отговорности, не е важен само резултатът - и в тази перспектива, Борусия Дортмунд не се различава от всеки друг спортен клуб или бизнес. Също имат значение и основни ценности като доверие, уважение, възможността да се комуникира и работи като отбор, автентичност и идентифициране. Качества като надеждност и лоялност.

За съжаление, ние вече не вярвахме, че настоящият треньорски щаб ни предоставя основа за успешно бъдещо сътрудничество базирано на доверие. По тази причина, след интензивни разговори и редица дискусии, ние решихме, че най-добрата мярка ще бъде да не продължаваме сътрудничеството с треньорския щаб след края на сезон 2016/17. Това взаимно решение е единодушно подкрепено от всички комитети в клуба. Искам да ви помоля да разберете, че ние не можем и няма да дадем прецизни обяснения на този етап или в бъдеще. Защитата на доверието е ключов компонент на лидерската култура през повече от десетилетие откакто съм тук.

За мен, важно е да се изясни, че това решение не е взето на основата на това дали двама души могат да се насладят на бира заедно или да изиграят игра на карти. Ако банализирахме нещата по такъв начин, ще сме безотговорни и лоши във вземането на решения. Също така аз не споделям мнението, че управленският персонал в клуб и треньора винаги трябва да са най-добри приятели. Специалната връзка, която ние, в частност Михаел Цорк и аз, имахме с Юрген Клоп никога не е била критерий по който сме оценявали нашето сътрудничество с Томас Тухел и никога няма да е критерия за който и да е бъдещ треньор на Борусия.

Искам да уверя още едно нещо: откакто аз работя на позиции с отговорност в Борусия Дортмунд, винаги съм поставял добруването на БВБ над всичко останало. Същото важи за Михаел Цорк, Томас Трес и нашият президент Д-р Райнхард Раубал, както и членовете на нашите комитети. Борусия Дортмунд се научи от провалите, които доведоха клуба до ръба на банкрута през 2004/05. Всички ние анализираме нашите действия със самокритичност, никой не вярва, че е по-важен от клуба и никой не поставя лични суети над интересите на Борусия Дортмунд.

Вие, драги членове и привърженици на Борусия Дортмунд, помогнахте на клуба в някои трудни времена в изминалите няколко месеца със своята безусловна подкрепа. Още веднъж, благодаря ви затова. Искам да завърша с молба към вас да продължите да имате пълно доверие в Михаел Цорк и мен, както и във всички други хора на отговорни позиции в Борусия Дортмунд - както с постоянство правите през последните години.

Ваш Аки Ватцке