Преди гостуването в Киев хърватският национален отбор виси на ръба на провала...
По-добре е да имате войска овце, която предвожда лъв, вместо войска лъвове, която предвожда овца. В ХНС очевидно не са си извадили поуки от прастарата пословица, която се счита за реплика на Александър Македонски. Във война не се тръгва с вожд, който не е израснал за задачата.
Свидетели сте, че вече месеци предупреждаваме, пледираме и аргументирано критикуваме, но какво значение има това когато арогантността на управниците на ХНС няма граници. Техният аутизъм, самодоволност и шарлатанство на всички нива, от избора на селекционер до воденето на Съюза, който най-добре се оглежда в "случая Светица", лесно би могла да стане тема на някоя сочна бурлеска.
ХНС от години е истинско кабаре, но най-тъжното е те не са наясно с това. Ако са, не им пука, защото за тях най-важен е техният личен интерес. Да им е важна Хърватия, не биха правили това което правят.
Чачич тотално се изгуби
За селекционера Анте Чачич вече сме казали всичко, и то повече от веднъж, така че е трудно да се каже нещо ново без да се повторим. Започнаха най-накрая отворено да говорят и играчите, и то главните. И не само за селекционера, а и за онези, които го поставиха. Селекционерът просто тотално се изгуби. Не е трябвало и да писнат, за да заключим това, неговият жалостен израз на лицето и говор на тялото каза всичко. Още по-жалостни бяха неговите изяви след мача.
Това беше чиста трагикомедия каквато трудно би съчинил и Еврипид. Да не бъде толкова сериозна, би била весела комедия. Освен това че заекваше и за малко не заплака, на селекционера всичко му се смеси, вече не знаеше срещу кой е играл, нито кой е играл, нито защо се е играло... Ако някой го беше питал как се казва, вероятно нямаше да се сети.
Като човек напълно го разбираме. Бутнаха го в ситуация в която не се справя, защото просто не е дораснал за момента и работата с която се занимава. На състезателен мотор от 500 кубика не може да седне и да блести някой който в живота си не е карал и мотопед. Ако все пак се реши и седне, карамболът е гарантиран. Въпросът е само колко жертви ще има. В случая на хърватския национален отбор донякъде жертви са играчите, а най-много привържениците, които в цялата история са единствените, които нямат никакъв интерес, те са в нея само от любов.
Бедният Чачич беше във видим шок, изглеждаше изненадан, хванат, за момент и обиден, не знаем само защо, но нас вече отдавна нищо не може да ни изненада, дори и реми с Финландия, а още по-малко катастрофалната игра. Мислехме, по-добре казано, надявахме се, че Хърватия все някак ще победи, но очаквахме това да е мъчене на топката и зрителите. Как да бъдем изненадани когато хърватският национален отбор повече или по-малко през целите квалификации, най-благо речено, не играе добре, особено като се вземе предвид неговият игрови потенциал.
Който и да претендира, че разбира от футбол, не е могъл да не забележи това. Не знаем дали най-накрая прогледнаха и най-ревностните поддръжници на Чачич, за тях вероятно и сега няма надежда, но на повечето хърватски привърженици всичко отдавна е ясно. Руйевица ясно показа какво мисли за Чачич, но и за целия ХНС.
Хърватия на ръба на провала
Веднага след мача с Турция написахме текст със заглавие - Чачич доведе Хърватия на ръба на провала: Който го е поставил трябва да си отиде с него! Поддържаме това още по-силно и по-уверено, че това е единственият начин как в кратък срок да се подобри атмосферата около националния отбор и да се опита да се оздрави хърватския футбол.
Това би било поне солидно начало. Нито след Финландия нямаме какво да добавим, а и какво да махнем. Чачич тук е най-малкият виновник, той се загуби, но не се е назначил сам за селекционер. Това са направили хората, които не се интересуват от мисленето на хърватските привърженици и хърватската общественост, а само техният собствен интерес.
Нов селекционер за Украйна
Но стомната ходи за вода докато не се разбие. Стомната на хърватския национален отбор се напука и по дължина и по ширина, но още не се е разпаднала, още има надежда. За два дни не могат да се сменят управниците на Съюза, още по-малко играчите, но може да се смени селекционера. В такава атмосфера да се отиде с Чачич в Киев граничи със самоубийство. Това е ясно на всички.
Мненията са, че трябва поне да опитаме да направим ход, който ще разтърси играчите, ще повдигне атмосферата, ще предизвика положителен шок. Въпреки че има малко време, това не е невъзможно, ако нещата са подготвени, ако има готов кандидат, а има. Преди мача срещу Финландия в ХНС между редовете казаха, че имат готов план Б.
Ще видим дали ще го активират или Шукер и компания садомазохистично ще отидат до края с Чачич. Има знаци, че Чачич е бивш, вчера късно се разнесе глас, но още нищо не е официално. И за Шукер Киев ще бъде или няма да бъде. Ако Хърватия изпадне, ще трябва да си отиде, никой няма да може да го спаси. Управителите на ХНС ще спасяват своята кожа, а те нямат скрупули когато става въпрос за техните глави.
Спасяване на кожите
Всички заедно доведоха хърватския национален отбор и ХНС до ръба на провала. Успяха да опропастят трудно постигнатия култ към националния отбор, главна причина са за печалната атмосфера, която владее вече години около националния отбор и хърватския футбол в цялост. Ако имат и малко чест и морал, отдавна биха си отишли всички заедно. Но, този филм няма да го гледаме както и да завърши мача в Киев. Те няма да се дадат каквото и както и да се случи.
За да останат, ще направят всичко необходимо, са готови на всичко и очевидно нямат срам. Ако вече е така, нека спасят своята кожа като за Киев поставят селекционер, който да повдигне отбора и накрая да заведе Хърватия в Русия. Защото колкото и да са омразни управителите на ХНС, уверени сме, че повечето хърватски привърженици все пак искат да видят Хърватия на Световно първенство. Само за тях Хърватия е над всичко, над личните интереси и собствения джоб.
Автор: Ивица Медо
Няма коментари:
Публикуване на коментар