На този ден, 28 ноември, 2016 година падна самолетът в който бяха футболистите на бразилския Шапекоенсе, които са тръгнали в Колумбия за първи мач от финала на южноамериканската Копа Судамерикана. Година по-късно след най-трагичната футболна история, известният Шапе продължава да живее. Но, как?
Няма сега да говорим много за детайлите на трагедията, която потресе целия свят през ноември 2016, само ще припомним, че при падането на самолета загинаха 71 човека, а бяха намерени живи един журналист, два члена на екипажа и четири футболиста на Шапекоенсе. Един от тези четиримата, вратарят Данило, издъхна недълго след това в болница.
Това е история за онова което остана от отбора, който изчезна на 28 ноември.
А на този 28-ми Аманда Мачадо е била в Порто Алегре. Купувала си е булчинска рокля. Трябвало е четири дни по-късно да се омъжи. Докато е купувала най-хубавата рокля в живота си, за най-важния момент в живота, зазвънял телефона й. Съобщили са й, че нейният годеник, левият бек на Шапе, Денер, загинал.
"Погубих се. Исках да скоча от терасата. Тогава чух гласа на моя син, Бернард и се отказах. Беше страшно. Спрях само защото в този момент разбрах, че трябва да живея, да помогна на своето дете", казва Аманда.
Адриана Сароли е загубила двама при падането на самолета. Кайо Жуниор, треньорът на Шапе, е бил неин мъж, а Едуадро де Кастро, помощник-треньорът, неин племенник. Все пак, по някакво чудно стечение на обстоятелствата синът й не е загинал тогава: трябвало да тръгне с баща си в Колумбия, но на летището разбрал, че си е забравил паспорта. Не се е качил на самолета. Непълна година по-късно, на 11 ноември 2017 г, му се е родила дъщеря.
"Кайо най-много на света искаше да има внуци. И винаги на двамата си сина говореше за това. Каза, че иска внук. Сега би бил толкова щастлив...", спомня си Адриана за своя съпруг, треньор на Шапекоенсе.
Била е често през ноември щастлива и Жакелин Мадрид. Родом от Уругвай, омъжила се за Андерсон Лукаш, иконом на Шапе. Който загинал на 28 ноември 2016.
"Така обичах ноември... В този месец съм родена, през него се омъжих. А сега ми е ужасно. Мъжът ми загина, нямам вече с кого да празнувам ноември", казва Жакелин.
За Аманда, несъдената булка, която споменахме, декември 2016 е бил най-лошият месец в живота.
"Без никакви дилеми, този декември беше най-лошият период откакто се помня. Не исках да погледна своето дете, защото прилича на баща си. Всеки ден бягах, криех своята депресия. Цял месец съм спала по един час. Но, след Коледа, когато заспах докато шофирах, преживях катастрофа от която се разминах само с леки травми. Все пак, беше достатъчно да се пробудя и да започна да се боря", припомня си Аманда.
Бори се и Сирли Фрейта, чийто съпруг Клеберсон Фернандо, говорител на Шапе, загинал при падането на самолета. На нея Шапе е предложил да бъде клубен фотограф, а тя е приела.
"Това беше начин за бягство от онова което чувствах когато остана сама. В същото време, докато видях как клубът се обновява, усещах това и в себе си. Страшни са тези емоции, силни, всекидневни... А фактът, че работя на същото място с Фолман, Нето и Алан (тримата преживели играчи) много ми помага. Помагаме си един на друг. Чудо е как те са преживели", разказва Сирли.
Тя има две деца, тригодишната Марияна и деветгодишния Педро.
"За Педро всичко това е трудно. Защото Клеберсон беше неговият герой. Тази седмица писа писмо на татко си. Когато преди няколко дни отидохме на гробището, легна на гроба на баща си и така остана два часа. Идваше ми да легна с него и да плачем заедно. Но, не мога. Трябва да бъда силна".
Несъдената невеста Аманда и сама минава през сходна ситуация с тригодишния син:
"На Бернард съм обяснила, че татко му Денер е починал в самолетна катастрофа, но за него е трудно да разбере. Моят син казва, че иска да посети рая, само това изтъква, татко му живее там. Само това казва", разкрива Аманда.
Шапекоенсе какъвто е бил някога - вече не съществува. Но, не са останали от него само руини. Левият бек Алан Рускел е заиграл този август. "Дебютирал" срещу известната Барселона, в приятелски мач. Защитникът Нето още не е достатъчно възстановен, но се надява на мачове в идващата 2018. Фолман, който загуби десния си крак, учи. Иска някога да стане директор на Шапекоенсе. През този ноември за пръв път от миналогодишната трагедия е излязъл на терена на своя Шапе и, колкото имал възможност, без един крак, тренирал с отбора.
Да, Шапекоенсе какъвто някога е съществувал - повече не съществува. Съществуват много сълзи, много спомени и много желания. С това е преборено оставане в елитното първенство, три кръга преди края, временен успех, защото отборът беше съставен от играчи дадени на едногодишен наем отстрана на други клубове, а този наем сега изтича.
Но, Шапекоенсе продължава да живее. В онази неизползвана булчинска рокля. В прегръдката между сина и земята, която покрива баща му. В патериците на които Фолман е излязъл на тренировка, без крак. В хилядите онези, които идват на "Арена Конда" и подкрепят своя Шапе. А докато я има вярата, че може да бъде по-добре, и борба да бъде така, тогава тази история няма да има тъжен край. Колкото и сълзи да бъдат вградени в нея.
Автор: Дарко Николич
Няма коментари:
Публикуване на коментар