По-младите сигурно не си спомнят за това, но в Южна Америка е една от култовите сцени. Играе се в Асунсион. Парагвай побеждава Колумбия с 2:1, а тогавашните световни звезди Хосе Луис Чилаверт и Фаустино Асприля се потрудиха да подправят целия спектакъл. Двамата тогава получават червени картони, а когато Чилаверт излиза от игра с юмрук в лицето удря Асприля и така предизвиква масов бой на терена. Можете да си представите когато става въпрос за парагвайци и колумбийци, не се е смирило така лесно.
Досега не сме знаели какво се е случило през "третото полувреме". Крайно необичайно. Две десетилетия след известния инцидент, Асприля разкрива в интервю, което дава за Телепасифико по повод 50-ия си рожден ден. Няколко анекдота е разказал, но нито един не може да се мери с този.
Асприля връща лентата към 2 април 1997, играят се квалификации за Мондиала във Франция. Парагвай тогава има опасно поколение, класирал се е на четири поредни световни първенства, на стадиона на Дефенсорес дел Шако атмосферата е вряла. В 85-ата минута, в този момент Парагвай води с 1:0, Чилаверт наплюва Асприля, той го удря, двамата са изгонени, а Колумбия получава дузпа. Маурисио Чико Серна вкарва, но истинска драма се случва край тъчлинията. Засенчва и последвалия гол на Дерлис Сото за 2:1.
Толкова, че е алармирала и колумбийския нарко картел. Обажда се Хулио Фийеро, приятел на небезизвестния Ескобар, известен и с брака с популярната манекенка Наталия Парис. Този път е в компанията на други жени...
"Щом се завърши мачът ми звънна телефонът, непознат номер: "Аз съм Хулио Фийеро, ела при мен в хотела".
Не е да си имал избор в Колумбия когато ти се обаждат хора на Ескобар и Асприля се появил.
"Отивам там, типът е с десетина образа, всички пияни, с някакви жени, всичките парагвайки. Аз пристигнах с Аристисабал (Виктор Уго, също така национал на Колумбия през това време, б.а.) и те ни казват: Трябва ни твоето разрешение, тези двамата тук ще останат в Асунсион, искат да убият онзи дебел Чилаверт".
Асприля е в шок. Само три години по-рано Андрес Ескобар, любим колумбийски футболист, е убит след автогол срещу САЩ и елиминирането от Мондиал 1994, всичко това е описано в документалния филм на И Ес Пи Ен "Двамата Ескобар", който просто трябва да изгледате, ако обичате футбола. Но да се върнем към Асприля...
"Как? Дали сте нормални? Това ще е краят на колумбийския футбол! Това не смее да се случи. Каквото се случи на терена, това е било на терена. Удари ме само с юмрук, помирихме се, тук завършва всичко", моли Асприля.
За щастие, изглежда, че е бил достатъчно убедителен, па Фийеро се отказва от плана. Неговото безжизнено тяло е намерено през 2004 година. Казват, че е било "разчистване на сметки".
Кончината на Драгослав Шекуларац потресе световната спортна общественост, не само местната, като и чуждестранни клубове чиито екип е носил се простиха с магьосника с футболната топка.
Легендарният Шеки почина на 5 януари в сутрешните часове, а следата, която остави ще остане незаличима и, както казват редица футболни великани, известният ас ще живее вечно.
Футбол започва да играе в своята Цървена звезда през 1955 година, докато от 1966 провежда следващите 10 години в чужбина.
С големия Шекуларац в Туитър се прости и Америка Кали, колумбийски клуб за когото игра през 1974 година и който сега има над 700 000 последователи в тази социална мрежа.
"Жалим за смъртта на сръбския футболист Драгослав Шекуларац. Заради своите умения имаше прякора Белия Пеле", пише в Туитър клубът на Шеки в Южна Америка.
Екипът на Санта Фе, също от Колумбия, е носил по-рано, от 1969 до 1971 година, а този клуб се прости емоционално с бившия играч и посвети доста внимание на напускането на този свят на втората звезда на Звезда.
"В Белград почина Драгослав Шекуларац, един от най-добрите в историята на футбола", пише в Туитър профила си Санта Фе, със снимка на Шеки с изброени най-големите му успехи, клубовете за които е играл и цитати оставили дълбоко впечатление.
В коментарите също може да се види величаенето от привържениците, когато става дума за техниката и магията, които Шеки показва на футболния терен и завинаги ще бъдат помнени. Също така, появи се фотография на къщата в която е живял в Богота, в квартал Палермо, докато е защитавал цветовете на клубовете от колумбийската столица.
Редицата прощавания, както на чуждестранни клубове, така и на водещи световни медии, достатъчно говорят, че смъртта на Драгослав Шекуларац отекна във всеки дял на планетата, както и че Шеки е бил световна звезда. Ясно е, че неговото име винаги ще се изговаря с най-голямо уважение.
Камило Рестрепо е от Колумбия, от Меделин. На 33 години е и е голям привърженик на Цървена звезда. В сръбската столица идва, за да гледа мача между Звезда и Ливърпул.
"Всичко започна след Световното първенство през 1990, когато за пръв път гледах Шампионската лига. Първи победител беше Цървена звезда в Бари, спомням си този мач против Марсилия. После заобичах югославския футбол, темперамента и знанието на сръбските играчи, а от тогава непрекъснато следя Цървена звезда, най-големият отбор на Балканите."
Камило със Сърбия не го свързва само страстта към футбола.
"Моята избраница е от Сърбия, така че неотдавна се запознах със сръбския език, говоря малко, но бих искал да усъвършенствам вашия език."
"За всички нас привържениците на Цървена звезда е голям дар, че играем в Шампионската лига, групата е много силна. Не подценявам ПСЖ и Наполи, но Ливърпул има богата история и традиция затова и дойдох в Белград да гледам точно този мач."
А ето и кой му е любимия футболист.
"Боачи разбира се. Обичам и вратаря Борян, но мисля че най-важният играч на Звезда е нейната публика, нейният 12-и играч. Надявам се хората от Сърбия да носят отбора до победа над Ливърпул с 1:0", заяви Камило.
Помним го по известния "скорпион", а отсега, поне в родната Колумбия, и по боксьорския удар, който нанесе право в лицето на привърженик.
Известният вратар Рене Игита предизвика скандал в Хюстън, където се играл приятелски мач между Америка Кали и Атлетико Меделин, където колумбиецът е треньор на вратарите.
Преди началото на тази среща Игита минавал покрай трибуните на които били привържениците на противниковия отбор, откъдето един от тях слязъл долу да провокира "лице в лице" легендарния пазител на мрежата. Голяма грешка!
Популярният "Ел Локо" оправда своя прякор и използва първата възможност с пестница да удари провокатора право в лицето. И то го уцели доста добре.
Записът набързо е прекъснат, но и така видяхме достатъчно. Заключението е, че не би трябвало да се заяждаш с темпераментния колумбиец.
Цял свят гледаше Ерик Дайър как се засилва към Давид Оспина, но Гарет Саутгейт имаше друг филм пред очите.
Юни е, двадесет и шести, преди двадесет и две години, малко преди двадесет и два часа. Уембли, онзи старият, онзи единственият; след него всички са лоши имитации.
Има такава песен, Lightning Seeds се нарича ад хок бенд, който продаде на Британия два идентични хита само за две години, втората, преработена версия "Three Lions" започва с нещастното засилване на Гарет срещу Кьопке в полуфинала на Европейското първенство през 1996, въпреки че авторите до края не ги напуска доброто разположение.
"Футболът се връща вкъщи", убеждават те първо себе си, па всички останали. Ще се танцува пак като Ноби Стайлс, ще се дере пак като Психо Пиърс, ще се кърви пак като Пол Инс в Рим, когато Англия победи с 0:0 и си увери преминаването на Ламанша. Ще се шутира малко по-добре от Гарет Саутгейт...
"Кръстове на Свети Георги летят навсякъде около мене", чува се в началото на клипа, а тогава "Цяла Англия е с теб, Гарет Саутгейт", на края на всичко, и в Москва на 3 юли 2018. Непогрешимият глас на Мартин Тайлър.
Сегашният селекционер на Англия тогава е на 25 години и има цялата отговорност на този свят, и още никой не е сигурен дали е по-добър като дефанзивен халф или като централен защитник.
Онова което след тази вечер ще е ясно е, че е лош под напрежение. Съществува тази история, че мама - родната му майка! - след Уембли 26 юни го питала дали е можел някак да ритне по-зле отколкото го е направил. "Oh, it's saved..."
Вероятно не е.
(Иначе, Гарет Саутгейт преди да я "пласира" толкова лошо, че и Барбара Саутгейт е пожелала да му, като в щастливото време, издърпа ушите, в дотогавашната кариера е имал само още една дузпа. Изпуснал е и нея, и неговият Палас изпаднал от първенството в същия следобед)
О, имала е Англия и преди това издънки, кармата е започнала да си отмъщава още в Италия 1990, а тепърва ще има и след това! Може ли някой да забрави онова изпадане от Аржентина през 1998? Глен Ходъл тогава е имал в списъка със заплати чак и истинска вещица, но и тя не е могла да прогони тъмните облаци след като точно преди Франция трябвало да се обади на Газа да му съобщи, че няма да го води на Мондиала; имало е още изпадания с дузпи, но нито едно не е боляло, и нито едно не е ударило такава стигма на следващите поколения като Уембли 1996.
Предполагам защото е Уембли, и защото е дом, и защото четири дни по-рано - а това често се забравя в тези изброявания на "проклятието"! - Англия би Испания на дузпи на същия този Уембли, и защото е Германия, която иска отмъщение за неправдата причинена на същата тази трева три десетилетия по-рано...
Гарет Саутгейт ще го преследват дузпи, а ще го следват и песни.
Първата е, непосредствено след първенството, била онази на бенда The Business, по-малко нежна чак и от неговата майка. Там са го нарекли пичка, пънкарите тогава обичали да наричат нещата такива каквито са. Тогава дошли Lightning Seeds, тъкмо за 1998, и Саутгейт на това първенство влиза против Аржентина, но не изпълнява дузпа. Сега в руските кръчми и тундри кънти припева на Atomic Kitten"Southgate, you're the one, you still turn me on..."
Може да му пеят, и може да прави мода, която ще имитира целият лондонски Сити, онази жилетка, какво ли е, но Гарет Саутгейт срещу Колумбия не е обичаен селекционер, нито обикновен човек, той вече в онази 94-а минута когато Мина забива топката знае, че дузпите ще се случат. И какво може да каже на своите възпитаници?
"Недейте да бъдете мен" би било добро начало...
Ще разберем, може би, и какво точно е говорил в дните, които следват, когато английските медии ще направят още една крачка към еуфорията, още един скок към ненужното: въпреки че вече години са наясно, че тяхното място на световната карта е във втория ешелон, жребият и схемата отново ги поставиха в режим на бленуване, па от момчетата, които са пратени в Русия да трупат опит и евентуално да се сборят с по-добрите сега се очаква лесно да изхвърлят Швеция, а тогава и да влязат във финала, защо не.
Добре, ще им простим големите мечти този път. Това Световно първенство вече показа, че обича аутсайдерите, треперливите, хората готови да се изправят срещу своите демони, че обича някои момчета да израснат пред нашите очи, па нека и Гарет Саутгейт бъде на първа линия на фронта.
Дузпите между Колумбия и Англия в Москва през лятото на 2018 бяха малко по-слаби от онова съвършенство което демонстрираха немци и англичани на Уембли, когато селекционерът имаше главната роля.
Дейвид Сиймън тогава упорито не беше ни близо, Андреас Кьопке малко по-добър, но без резултат, беше 5:5, а тогава сивият "Умбро" екип с трите лъва, и този уплашен поглед дошъл в непосредствена близост до славата и твърде близо до проклятието.
Ех, Барбара, малко повече да си го била като е бил малък...
После Анди Мьолер изпрати топката там където й е най-хубаво, но дотогава всичко беше решено, знаеше това Тери Венейбълс, и знаеха това Шиърър и Плат и Дарън Андертън, който, беше ли това в продълженията, уцели греда.
"Тридесет години болка, а аз никога не съм преставал да мечтая", чува се песен.
Тридесет години междувременно се превърнаха в петдесет, с още някои изпуснати дузпи, с още някои трагици, те се казват Дейвид Бати или Дариъс Васел, все едно, и само той е константен; той, добре, и тази английска мания, този с нищо незаслужен комплекс на по-голяма стойност, това неприемане на факта, че може би в Англия се играе най-добрият футбол в света, но вече най-малко осемдесет години не го играят англичаните.
Ще признаят те вината и ще се разкаят за греховете за един финал на Световно първенство, сигурно...
И не е най-големият успех, можете да продължавате да не ги обичате - техен късмет, че се класираха руснаците, така че не носят епитета най-малко надарен отбор! - не е най-големият успех на Гарет Саутгейт, че преживя тези дузпи, а което не се получи за много по-вълнуващи поколения от това което води; успех е това, че Англия е на голям турнир, а в Англия няма примадони, няма скандали, няма извънработни активности, които като цирк обикалят лагера. Тук са само момчета, които (не)качествени или не, играят колкото могат.
Добре, тук е и Хари Кейн...
И може би точно такъв мач прилича на Гарет Саутгейт, технически по-подкован бек от повечето в своето поколение; грозен, изтощителен, пълен със скандали със съдията, почти неймарови хвърляния в празното (за което са еднакво виновни латиноамериканците, които са оставили честната игра там отвъд Атлантика, и лошо прикритите мръсни островитяни), без хубаво подаване и без почтени атаки...
Това не беше осминафинал на Световно първенство, това беше нещо като Астън Вила - Евертън някъде в средата на деветдесетте, а тук Саутгейт се оправяше винаги по-добре отколкото с дузпите.
Те, все пак, трябваше да дойдат. Веднъж селекционерът на Англия трябваше да се изправи пред своите най-големи страхове.
Ерик Дайър се засилва, и цял свят вижда 1/8-финал на Световното първенство, само Гарет Саутгейт е в 1/2-финала на Европейското първенство, 22 години по-рано.
Отнякъде се чува тази песен, и му звучи много познато.
Като една нощ в Рим, като блясъка на трофея Жул Риме, като завръщане на футбола у дома. "Gareth Southgate... The whole of England is with you..."
Колумбийските футболисти Карлос Бака и Матеус Урибе, които вчера на СП в Русия, изпуснаха дузпи против Англия, получили в социалните мрежи смъртни заплахи от бесни привърженици.
Не се връщайте, по-добре да се убиете, мъртви сте, са някои от съобщенията, които полицията приема много сериозно след смъртта на Андрес Ескобар. Футболистът на Колумбия беше убит през 1994 година след Световното първенство в САЩ, където си вкара автогол. Семейството предусещало
В средата на 90-те години на миналото столетие Колумбия е била вероятно последното място на което бихте искали да живеете. След като през 1993 е ликвидиран господаря на живота и смъртта Пабло Ескобар, вождът на наркокартела чийто авторитет е държал на юзди мафиотските кланове, държавата потънала в хаос.
- Шефът беше мъртъв, па всички станаха шефове. Пабло водеше уреден подземен свят. За всичко трябваше да се пита първо той - спомня си за властването на "Ел Патрон" неговият роднина Хаиме Гавирия. Но, след смъртта на Ескобар позволения вече не са били нужни.
- От този момент трябваше много да внимаваш. Не можеше да вярваш на никого - спомня си тогавашният селекционер на Колумбия Матурана, който няколко месеца след това убийство водил отбора с "пистолет опрян в челото" на СП.
В Колумбия, особено в Меделин откъдето Ескобар управлявал своето наркоцарство, на улиците беснеела война всички срещу всички, защото наркокартелите опитвали да превземат колкото се може по-голям дял от работата на Дон Пабло. Футболният национален отбор се издигнал над тази безнадеждност и предложил на нацията надежда, въпреки че, иронично, футболът в Колумбия преживял разцвет точно заради наркопарите и вманиачеността на Ескобар по този спорт (твърди се че в момента на ликвидацията му на краката е носил бутонки). В квалификациите за СП 1994 "Лос Кафетероси" с надмощие и без загуба спечелили групата, а победата над Аржентина с 5:0 насред Буенос Айрес накарала легендарният Пеле да заяви, че Колумбия е най-големият фаворит на Мондиала. Били са толкова добри, че след като унизили аржентинската светиня, целият стадион Ел Монументал им ръкопляскал след мача. Били са мощни, но оковани от страх, не заради това, че при неуспех ще разочароват нацията, а мафиотските донове.
Започнало е лошо. Националният отбор, който е изгубил само един от предходните 26 мача преди Мондиала в 1 кръг на СП е надигран с 1:3 от Румъния, предвождана от Георге Хаджи и всичко тръгнало на зле. Всъщност, в този момент Колумбия вече е изпаднала от СП въпреки че следвали още два мача, против САЩ и Швейцария. Селекционерът Матурана е приел телефонно обаждане в което го заплашили с ликвидиране, ако ключовият играч в средата Габриел Гомес бъде в състава срещу САЩ, а същите заплахи за всеки случаи са насочени и към Гомес, който след тях отказал да играе, докато Луис Ерера чийто син е отвлечен па върнат след убийството на Пабло Ескобар разбрал, че брат му е загинал при катастрофа в родината. Фаустино Асприля после е признал как целият национален отбор преди мача със САЩ е бил парализиран от страх. Изгубили са и преди да излязат на терена. Крахът е дошъл с автогола на Андрес Ескобар, който в опит да пресече центриране на Джон Харкес в 35-ата минута прати топката в своята врата. Това е най-голямата му грешка и първи автогол в кариерата. Като потвърждение колко добър защитник е бил Андрес Ескобар свидетелства и това, че преди СП е договорил трансфер в Милан, тогава най-силният европейски състав, който тъкмо е спечелил Шампионската лига.
В същото време неговото семейство в Меделин предусещало, че нещо лошо може да се случи.
- Синът ми каза: "Мамо, ще убият Андрес". Отговорих му: "Няма сине, не убиват хора заради ситни грешки. В края на краищата, знаеш, че всички обичат твоя вуйчо", спомня си сестрата на играча в документалния филм "Двама Ескобар".
Мачът завършва с победа на САЩ с 2:1 и това е крах за "златното поколение" на което предвиждали велики неща. Победата в последния кръг срещу Швейцария (2:0) накрая била Пирова и недостатъчна.
Ескобар не е бил причината за колумбийската катастрофа на Мондиал 1994, но неговият автогол е станал символ на неуспеха. Знаейки за това селекционерът Матурана го съветвал да остане в САЩ известно време докато в Колумбия не се смирят страстите. Ескобар не го послушал. При завръщането в родината написал авторски текст за "Ел Тиемпе" в който, между останалото, написал: "Животът не свършва тук."
Бил е 2 юли. Десет дни след злокобния автогол излязъл с приятели в нощен клуб "Ел Индио" в Меделин, а какво точно се случило там, не е разяснено и 24 години по-късно. Влязъл във вербален спор с група в която се намирали и братята Галон, Педро и Сантяго, лидери на един от наркоклановете, след което решил да се оттегли и да се прибере вкъщи. Обаче, не е стигнал до своя автомобил. На паркинга в него са изстреляни шест куршума, а убиецът след всеки крещял: "Гол!". Починал в болница след като докторите 45 минути се борили за живота му.
Очевидци потвърдили, че автомобилът с който убийците побягнали е принадлежал на братя Галон. Вината е поел техният телохранител Умберто Кастро Муньос, който после е осъден на 43 години затвор. Не е излежал и четвърт от наказанието. Присъдата му първо заради добро поведение е намалена на 26 години, а след това на 11 години и през 2005 г вече е бил свободен човек.
Заплашвали и Санчес
Общоприетата теория гласи как Ескобар е убит в знак на отмъщение заради големи загуби на залози, но някои твърдят, че нещастният Андрес е попаднал на неподходящо място в неподходящия момент. Бившият телохранител на Пабло Ескобар Джон Хайро Веласкес Васкес твърди, че убийците са братя Галон, а не Муньос, който е поел вината, а мотивът за убийството не са хазартни загуби, а нещо много по-земно.
- Братя Галон след смъртта на Пабло Ескобар мислеха, че са недосегаеми. За тях е било неразбираемо, че Андрес е реагирал на техните обиди и трябвало да накажат тази "дързост" - твърди Васкес.
Смъртта на Андрес Ескобар и днес, 24 години по-късно, е сянка над колумбийския национален отбор. И затова след като виновника за загубата от Япония (1:2) Карлос Санчес, който след само три минути направи дузпа и получи червен картон, в социалните мрежи получи смъртни заплахи, на крака веднага се вдигна държавното обвинение.
Един от най-големите футболисти в историята на този спорт, Диего Армандо Марадона подкрепи Колумбия против Англия.
Симпатиите на Марадона не са никаква изненада, защото англичаните и така не го харесват заради известния гол срещу тях постигнат с ръка на Мондиала през 1986 година, а непоносимостта между двете държави не губи от своя интензитет още от Фолклендската война през 1982 година.
Представителните отбори на Колумбия и Англия са изиграли пет мача, като южноамериканците никога не са триумфирали в този сблъсък - две равенства и три загуби. Головата разлика е 9:3 в полза на родината на футбола, а три от мачовете са приятелски.
Двата състава имат една среща на световни първенства - в груповата фаза на Мондиал 98 англичаните победиха с 2:0. Днешният им селекционер Гарет Саутгейт остана неизползвана резерва в тази среща, а наставник на колумбийците беше Ернан Дарио Гомес, който на това Световно първенство водеше Панама срещу островитяните.
През 1988 година Колумбия е гост на турнира Купа Роуз и на "Уембли" завършват 1:1. В този мач голът за южноамериканците вкарва Андрес Ескобар, който след отпадането на Световното първенство през 1994 година в груповата фаза беше разстрелян в един бар в родината, защото имаше нещастието да си отбележи автогол срещу домакина на турнира САЩ. Отново на "Уембли", но през 1995 г двата отбора завършиха 0:0, а този приятелски мач ще остане запомнен завинаги заради спасяването на колумбийския вратар Рене Игита, който направи "Скорпион", изби топката с крака, приземявайки се на ръцете си.
За последно англичани и колумбийци се срещнаха през 2005 г в приятелски мач в Ню Джърси и "Трите лъва" победиха с 3:2, след хеттрик на Майкъл Оуен.
Колумбия излезе като лидер в последната Група Н. Южноамериканците започнаха със загуба 1:2 от Япония, като играха с човек по-малко от третата минута. В последствие победиха Полша с 3:0 и Сенегал с 1:0, което беше достатъчно за първото място. Възпитаниците на Пекерман играят бърз и техничен футбол, разчитат на класата на Куадрадо, Фалкао и Хамес Родригес, но той има проблеми с травма и не може да разгърне потенциала си, както го направи на предишното Световно първенство.
Родината на футбола за пръв път отиде на голям турнир без големи амбиции и фанфари в медиите. Подопечните на Саутгейт стартираха с измъчена победа 2:1 над Тунис с гол в последните секунди. След това се направиха на майстори срещу дебютанта Панама - 6:1, а в последния мач си направиха тънка сметка как се бяга от пътя на Бразилия и с резервите само чакаха Белгия да ги прати на второ място в групата - 0:1. От общо 8 гола досега англичаните вкараха от четири ъглови удара, две дузпи и едва два пъти от игра. Надеждите им се уповават на капитана и голмайстор Хари Кейн.
Колумбия може да е смъртоносна на контраатаки, скоростната техника на южноамериканците е нещо което си заслужава да се гледа, докато Англия търси развития на атаката през крилата чрез Лингард и Рашфорд и центриране към Кейн. Големият въпрос в мача е чия защита ще се окаже по-здрава. Може би е дошло времето Колумбия да се поздрави с първи успех над "Трите лъва".
Колумбийските власти на международното летище в Богота откриха 14 реплики на екипа на националния отбор на тази държава натопени в общо пет килограма кокаин.
Разследващите са съобщили, че агенти от отдела за борба срещу наркотиците се усъмнили когато видели, че пакет с екипите се праща към малък град в Холандия.
Официални лица са заявили, че агентът "с голяма тъга разбрал, че екипът, който е донесъл на тази страна толкова радост" е бил натопен с кокаин и хидрохлорид.
Контрабандистите понякога ползват дрехи натопени в дрога, а след това изсушени за транспорт на наркотици. Производството на кока в Колумбия в последните години е във възход.
Малцина могат да се похвалят, че са били приятели на легендарния колумбийски наркобос Пабло Ескобар, а почти никой да откаже каквото и да е на човека, който вкарвал в САЩ по 150 тона кокаин дневно!
На един сърбин това му се отдало, без последици.
ГОЛЕМИ УСПЕХИ
Става дума за Владимир Владица Попович (83), легендарният футболист и треньор на Цървена звезда.
Ескобар изключително ценял сръбския специалист и на всяка цена искал да го доведе да тренира неговия Атлетико от Меделин. Все пак, сърбинът който с "червено-белите" през 1991 година покори света знаел с кой има работа и решил да откаже ласкавото предложение в което са били включени и колумбийски красавици.
- Отведе ме в прекрасна вила с басейн, а там жени като от приказките - с усмивка на лице си припомня Владица и продължава:
- Седем или осем от тях, не се знаеше коя е по-хубава. Колумбийките иначе са известни с красотата си!
Посетихме Владица малко преди неговия 83-и рожден ден в апартамента му, който прилича на музей. Зидовете красят фотографии от неговата богата кариера, но изглежда, че стените са малко за всички успехи, които е постигнал като играч и треньор.
Ценен и в Азия - Владица Попович с лидера на Китай Мао Дзедун
ДВА ПЪТИ ШАМПИОН
- Водил съм колумбийски клубове, Индепендиенте Санта Фе от 1971 до 1972, Насионал от Меделин през 1973 година, Депортиво от Кали 1974 и Португеза от Венецуела. Два пъти съм бил шампион там, 1971 с клуба от Санта Фе и 1974 с Депортиво от Кали.
Тогава в разговора се връща на срещите с известния Ескобар.
- Истина е, че го познавах и че сме се виждали няколко пъти. Искаше да бъда треньор на неговия Атлетико, но веднага разбрах как ще се завърши този епизод. Щеше да ме изгони от Колумбия след две или три загуби, редовно правеше това с треньорите. Отказах му въпреки че ми каза, че мога да взема колкото пари поискам от него само да поема отбора. Вярвайте ми, преговаряхме няколко часа, но накрая все пак му отказах - разкри ни Попович.
Легенда на Цървена звезда с над 500 мача за клуба
Както казва, в преговорите с Пабло решаваща била грижата за семейството, която е по-важна от което и да е количество пари.
- Разговаряхме в басейна с уиски. Тук му обясних, че не искам да дойда и няма такива пари, които биха ме накарали да приема. Просто бях наясно със ситуацията. Би ме изгонил след поражение, без оглед на това, че по това време бях голямо име там с резултати зад себе си. Кой знае и какво още... Просто трябваше да мисля за семейството в този момент, не исках да взимам прибързани решения. Мислех за съпругата Лиляна, сина Миодраг и щерката Ясмина. Бях много любезен по време на целия разговор. Той в нито един момент не се ядоса, през цялото време беше много приятен и комуникативен. Каза ми, че правя голяма грешка, чак ми отвори и някакъв ковчег пълен с пари, за да ми докаже колко е сериозен в своите намерения. Отговорих му, че никога не бих взел и долар повече от онова което съм заработил почтено. Още повече, можех без проблем да поискам и 15 хиляди долара дневно, това за него не беше проблем - заключва Владица.
Попович празнува шампионска титла в Колумбия
Освен Ескобар, през своята кариера Владица Попович се е запознал и с други известни хора по цялата планета. Специално ни се похвали с познанството си с легендарния китайски владетел Мао Дзедун, което също е запечатано с фотография, която се намира в неговия дом.
Пабло Ескобар
Въпреки че е бил най-могъщият човек в Колумбия, специална полицейска единица е хванала Ескобар през 1993 година. Нахлули в скривалището му, наркобосът отказал да се предаде и скочил бос през прозореца. След кратко преследване по покривите е застрелян и починал на място. Цялото му нарко царство набързо се разпаднало. Кой е бил Пабло Ескобар - Обвинен е, че е убил над 4000 човека, включително полицаи, съдии и политици. - Неговият наркокартел е транспортирал 80% от кокаина в САЩ, 150 тона дневно - Предложил да плати целия дълг на Колумбия (около 10 милиарда долара), за да избегне екстрадиция в САЩ - От препродажба на наркотици е заработил около 30 милиарда долара - Седем години подред в списъка на Форбс за най-богатите хора на планетата - Притежавал 142 самолета, 20 хеликоптера, 32 яхти и две подводници
На този ден, 28 ноември, 2016 година падна самолетът в който бяха футболистите на бразилския Шапекоенсе, които са тръгнали в Колумбия за първи мач от финала на южноамериканската Копа Судамерикана. Година по-късно след най-трагичната футболна история, известният Шапе продължава да живее. Но, как?
Няма сега да говорим много за детайлите на трагедията, която потресе целия свят през ноември 2016, само ще припомним, че при падането на самолета загинаха 71 човека, а бяха намерени живи един журналист, два члена на екипажа и четири футболиста на Шапекоенсе. Един от тези четиримата, вратарят Данило, издъхна недълго след това в болница.
Това е история за онова което остана от отбора, който изчезна на 28 ноември.
А на този 28-ми Аманда Мачадо е била в Порто Алегре. Купувала си е булчинска рокля. Трябвало е четири дни по-късно да се омъжи. Докато е купувала най-хубавата рокля в живота си, за най-важния момент в живота, зазвънял телефона й. Съобщили са й, че нейният годеник, левият бек на Шапе, Денер, загинал.
"Погубих се. Исках да скоча от терасата. Тогава чух гласа на моя син, Бернард и се отказах. Беше страшно. Спрях само защото в този момент разбрах, че трябва да живея, да помогна на своето дете", казва Аманда.
Адриана Сароли е загубила двама при падането на самолета. Кайо Жуниор, треньорът на Шапе, е бил неин мъж, а Едуадро де Кастро, помощник-треньорът, неин племенник. Все пак, по някакво чудно стечение на обстоятелствата синът й не е загинал тогава: трябвало да тръгне с баща си в Колумбия, но на летището разбрал, че си е забравил паспорта. Не се е качил на самолета. Непълна година по-късно, на 11 ноември 2017 г, му се е родила дъщеря.
"Кайо най-много на света искаше да има внуци. И винаги на двамата си сина говореше за това. Каза, че иска внук. Сега би бил толкова щастлив...", спомня си Адриана за своя съпруг, треньор на Шапекоенсе.
Била е често през ноември щастлива и Жакелин Мадрид. Родом от Уругвай, омъжила се за Андерсон Лукаш, иконом на Шапе. Който загинал на 28 ноември 2016.
"Така обичах ноември... В този месец съм родена, през него се омъжих. А сега ми е ужасно. Мъжът ми загина, нямам вече с кого да празнувам ноември", казва Жакелин.
За Аманда, несъдената булка, която споменахме, декември 2016 е бил най-лошият месец в живота.
"Без никакви дилеми, този декември беше най-лошият период откакто се помня. Не исках да погледна своето дете, защото прилича на баща си. Всеки ден бягах, криех своята депресия. Цял месец съм спала по един час. Но, след Коледа, когато заспах докато шофирах, преживях катастрофа от която се разминах само с леки травми. Все пак, беше достатъчно да се пробудя и да започна да се боря", припомня си Аманда.
Бори се и Сирли Фрейта, чийто съпруг Клеберсон Фернандо, говорител на Шапе, загинал при падането на самолета. На нея Шапе е предложил да бъде клубен фотограф, а тя е приела.
"Това беше начин за бягство от онова което чувствах когато остана сама. В същото време, докато видях как клубът се обновява, усещах това и в себе си. Страшни са тези емоции, силни, всекидневни... А фактът, че работя на същото място с Фолман, Нето и Алан (тримата преживели играчи) много ми помага. Помагаме си един на друг. Чудо е как те са преживели", разказва Сирли.
Тя има две деца, тригодишната Марияна и деветгодишния Педро.
"За Педро всичко това е трудно. Защото Клеберсон беше неговият герой. Тази седмица писа писмо на татко си. Когато преди няколко дни отидохме на гробището, легна на гроба на баща си и така остана два часа. Идваше ми да легна с него и да плачем заедно. Но, не мога. Трябва да бъда силна".
Несъдената невеста Аманда и сама минава през сходна ситуация с тригодишния син:
"На Бернард съм обяснила, че татко му Денер е починал в самолетна катастрофа, но за него е трудно да разбере. Моят син казва, че иска да посети рая, само това изтъква, татко му живее там. Само това казва", разкрива Аманда.
Шапекоенсе какъвто е бил някога - вече не съществува. Но, не са останали от него само руини. Левият бек Алан Рускел е заиграл този август. "Дебютирал" срещу известната Барселона, в приятелски мач. Защитникът Нето още не е достатъчно възстановен, но се надява на мачове в идващата 2018. Фолман, който загуби десния си крак, учи. Иска някога да стане директор на Шапекоенсе. През този ноември за пръв път от миналогодишната трагедия е излязъл на терена на своя Шапе и, колкото имал възможност, без един крак, тренирал с отбора.
Да, Шапекоенсе какъвто някога е съществувал - повече не съществува. Съществуват много сълзи, много спомени и много желания. С това е преборено оставане в елитното първенство, три кръга преди края, временен успех, защото отборът беше съставен от играчи дадени на едногодишен наем отстрана на други клубове, а този наем сега изтича.
Но, Шапекоенсе продължава да живее. В онази неизползвана булчинска рокля. В прегръдката между сина и земята, която покрива баща му. В патериците на които Фолман е излязъл на тренировка, без крак. В хилядите онези, които идват на "Арена Конда" и подкрепят своя Шапе. А докато я има вярата, че може да бъде по-добре, и борба да бъде така, тогава тази история няма да има тъжен край. Колкото и сълзи да бъдат вградени в нея. Автор:Дарко Николич
Капитанът на Колумбия преди края на мача в Лима се превърна в истински дипломат и започна да лобира от играч до играч на Перу и да ги съветва да се запази резултатът, който отговаря и на едните и на другите.
Последният кръг на южноамериканските квалификации донесе истинска драма в която "висяха" няколко отбора до самия край на мачовете. Перу и Колумбия също бяха в такава ситуация и в директен дуел решаваха класирането на Мондиал, но резултатите от останалите мачове бяха в тяхна полза, като равенството им вършеше работа.
Затова и преди края на мача в Лима, Фалкао за момент смени професията и вместо футболист стана дипломат. Отиде от играч до играч на Перу и им съобщаваше останалите резултати, които са в полза и на Колумбия и на Перу. Колумбия отива директно на Световното първенство, а Перу в бараж срещу Нова Зеландия.
Капитанът на Колумбия повтаряше на всички, че е по-добре да не рискуват и да се нападат едни други, защото този резултат води и двата състава на Световното. Ако някой го отхвърлял, Фалкао отивал и лобирал при друг играч на Перу.
В края тактиката му успя, защото легендарният нападател Гереро отиде до пейката да получи потвърждение на информацията за останалите резултати, а с това и благословия да не се напада и да се рискува и така било до края.
Вместо мач, до последния съдийски сигнал гледахме цирк в който нито един от отборите не искаше да тръгне към вратата.
След мача халфът на Перу Ренато Тапия разкри как го е уговарял Фалкао и с какви думи се е обърнал към него преди края на срещата.
- Бяхме напълно концентрирани над мача, а пет минути преди края при мен дойде Фалкао, след като видях, че неуспешно се договаря с моите съотборници. Каза ми "Брате, класираме се и двамата. Хайде да останем доволни с този резултат който е". Аз определено бях щастлив. След това завършихме мача така както трябваше - заяви Тапия.
Накрая Перу и Колумбия завършиха наравно (1:1), което отговаряше и на двата отбора заради загубите на Парагвай от Венецуела и Чили от Бразилия.
След това тъжна колона се запъти към стадиона на Шапекоенсе, където над 100 000 привърженици дойдоха да отдадат последна почит на трагично загиналите футболисти.
Сцените, които ломят сърца обиколиха планетата, а при отдаването на почит валеше силен дъжд, който допълнително подсили мрачните емоции на всички присъстващи.
Шапекоенсе ще бъде обявен за шампион на Копа Судамерикана 2016 година. КОНМЕБОЛ вече е взел решение, но все още не го обявява по две причини, твърди О Глобо.
1 Не е удачно да има публичност на въпроса, защото вярва, че все още не е точното време да се занимава със спорт или административни въпроси.
2 Необходимо е да се разгледат необходимите документи, които да представят решението на Съвета на КОНМЕБОЛ (бившия Изпълнителен комитет), който се събира отново само на 21 декември.
Източници на ГлобоЕспорте в КОНМЕБОЛ, Бразилската футболна федерация и ФИФА не вярват, че може да има опозиция на тази идея, така че третират въпроса като факт.
По този начин, на Шапекоенсе се гарантира автоматично място в груповата фаза на Копа Либертадорес 2017 г, както и решението да се връчи купата срещу Атлетико Насионал от Меделин.
Колумбийският клуб трябваше да бъде съперник на Шапекоенсе в битката за трофея, но тя никога няма да се състои. Атлетико Насионал публично поиска от КОНМЕБОЛ да обяви Шапекоенсе за шампион. Неговото желание ще бъде изпълнено.
Повече от 100 000 души останаха пред стадиона на Атлетико Насионал в Меделин където отдадоха почит на трагично загиналите футболисти на Шапекоенсе.
Самолет с 68 пътници и екипаж от девет човека падна в близост до Меделин на път от Боливия.
Този самолет превозваше футболистите на Шапекоенсе за финала на Копа Судамерикана срещу Атлетико Насионал. Загинаха 71 пътници, а между тях почти всички футболисти на бразилския клуб.
Първият мач от финала трябваше да бъде изигран в нощта между сряда и четвъртък в Колумбия (европейско време), а на стадиона "Атанасио Жирарди" се събраха 45 000 привърженици, които отдадоха почит на загиналите футболисти, докато пред него имаше повече от 100 000 души.
Почти всички в и пред стадиона са били облечени в бели тениски и носели бяло цвете. В памет на загиналите са пуснати 71 гълъба, а церемонията по отдаване на почит е започната от колумбийската войска.
В Южна Америка със скоростта на светлината се шири информация, че бившият играч на Барселона и Виляреал може да заиграе за бразилския клуб, който остана без 19 футболисти в скорошната трагедия, към него може да се присъедини и един от най-добрите бразилски футболисти на всички времена.
В Аржентина се говори, че Хуан Роман Рикелме се връща във футбола заради Шапекоенсе!
Легендарният аржентински футболист е в пенсия от почти две години, последно игра за Архентинос Хуниорс, но според съобщенията в неговата родина е решил да помогне на бразилския клуб, който беше погоден от голяма трагедия и да предложи услугите си за следващите шест месеца.
"Моят брат и моите приятели искат отново да заиграя. Ще видим какво ще стане", заяви Рикелме.
Тази новина е потвърдена и от медии в Бразилия, като Рикелме най-вероятно ще играе в периода от шест месеца и разбира се ще играе без каквито и да е парични премии.
В бразилските медии се твърди, че Рикелме е сериозен в своите намерения и че ще заиграе за Шапекоенсе от първия ден на 2017 г.
В Колумбия се пише за голямото завръщане на Рикелме, а медиите в Аржентина спекулират, че екипа на Шапекоенсе може да облече и бившият ас на световния футбол Роналдиньо Гаучо.
Над 100 000 привърженици попълниха трибуните на стадиона на Шапекоенсе, за да се простят с трагично загиналите футболисти на клуба в последния им път.
