Известният футболен специалист Вахид Халилходжич призна, че смъртта на Емилияно Сала дълбоко го е потресла.
Вахид е треньор на френския Нант, беше последният наставник с който работи нещастният аржентински футболист.
Известният тактик призна, че и историите от военните времена не са го погодили като смъртта на Сала.
"Нищо не може да се сравни с това, абсолютно нищо. Обожавах това момче и невероятно ми е тежко, че един толкова чудесен живот трябваше да завърши по такъв начин. Точно заради него трябва да водя тези момчета напред", заяви Ваха за Ютарни лист.
Победите са лек за депресията, която предизвика твърде ранната гибел на Сала.
"Трябва да вървим напред и заради себе си и заради него, въпреки че споменът за него, а и тази необяснима тъпа болка ще властва вечно. Когато сравня това с войната, па и онези невероятни сцени от Ангола, това е събитие което под някаква форма ме беляза и ще ме преследва до края на живота", допълни Халилходжич.
Футболният свят жали загиналия футболист на Кардиф Емилияно Сала. Полицията съобщи, че е идентифицирала неговото тяло намерено в останките на дъното на Ламанша, повече от седмица след като самолетът изчезна при излитането от Нант към Кардиф.
No words to describe how sad this is. 😪 Thoughts and prayers go out to his family and also to the family of the pilot. ❤🙏🏼 #RIPsalapic.twitter.com/Uirj6etfZk
Веднага са известени семействата на футболиста и 59-годишния пилот Дейвид Айботсън, чието тяло още не е открито.
- На семейството на нашия Емилияно изразяваме най-дълбоки съболезнования. Той и Дейвид вечно ще бъдат в нашите мисли - стои в съобщението на Кардиф.
При обявяването на информацията, че е идентифицирано тялото на аржентинския футболист, пристигнаха редица съобщения в социалните мрежи. Футболистът на Арсенал Месут Йозил беше сред първите, които реагираха, а това направиха и Бенжамин Менди и Килиян Мбапе.
- Няма думи, които да опишат колко е тъжно всичко това. Всички наши мисли са със семействата на футболиста и пилота - поръча Йозил.
- Голяма прегръдка за семейството и приятелите - написа Марадона заедно с това как всички са таили някаква надежда, че няма да се случи това което, за съжаление, стана.
Серхио Агуеро, нападател на Манчестър Сити, също изрази съболезнования към семейството на Емилияно Сала.
- Неописуемо тъжен. Почивай в мир, Емилияно. Съболезнования към семейството и приятелите.
Enorme tristeza 😢 QEDP Emiliano. Mis condolencias a familiares y amigos #PrayForSala 🙏🏾//Terribly sad 😢 Rest in peace, Emiliano. My condolences to his friends and family #PrayForSala 🙏🏽 pic.twitter.com/n9aV5CGcI1
Мюнхенската надвечер е обвита в оловна мъгла. Десният бряг на заледената Изар, 6 февруари 1958, малко след 17 часа...
Журналистът на Дейли Мейл Питър Хауърд някак се докопал до телефон и се обадил в редакцията от болничния креват:
"Ало, тук е Пит, дали се чуваме? Пиши бързо, обаждам се от болница в Мюнхен." Стенографът внимателно записвал думите на Хауърд: "Два пъти опитвахме да полетим, а тогава механиците загасиха моторите и детайлно прегледаха всички инструменти. Най-накрая, получихме разрешение и за трети опит. Седнахме си по местата и усетихме как самолетът се пързаля по заледената писта. Не можа навреме да се отлепи от земята и се ударихме в една къща. Самолетът се разполови на две части"... Пит за малко спира, поема дълбоко дъх и продължава: "Разля се гориво. Много пламъци, много трупове"... Отново мълчание. Стенографът го предаде търпението: "Ало, Пит, дали още си тук? Диктувай нататък"...
"Моля ви, само кажете на моята жена, че съм жив", било последното което Хауърд събрал сили да изговори преди да потъне в сън. Неговите колеги Тед Елиярд и Франк Тейлър не са се обадили на своите редакции. Били са много по-тежко пострадали. Всички останали журналисти, осмина, вече са били мъртви. И не само те. От 44 пътници двадесетима са изгубили живота си. А това е бил самолетът на Манчестър Юнайтед! Компания БЕА, самолет "Елизабетен", най-доброто което британското въздухоплаване е имало в този момент. Известният Мат Бъзби, създателят на великана от Олд Трафорд, водеше своя клас на екскурзия в Белград - за мач против Цървена звезда. Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Били Уилън никога не се върнаха вкъщи.
Последната екскурзия - филм на ужасите. Трясъкът е бил ужасяващ. И сякаш всичко завършило за секунда. Край. Ще бъде прав Бил Шенкли, само животът и смъртта са по-силни от футбола. Останал е в тази мрачна нощ в периферията на Мюнхен само ядосаният, зловещо ядосаният рев на мощните букове от Алпите смесен със стона на разни сирени някъде в далечината...
Мат Бъзби поема Манчестър Юнайтед в средата на 1945, докато топовете на изток още не са напълно утихнали. Олд Трафорд е бил порутен от бомбардировките на Луфтвафе на Гьоринг. Трябвало е да започне от нулата. Бъзби е играл за Манчестър Сити и Ливърпул, очаквало се да започне треньорска кариера в един от тези два клуба - предложение от червените вече е имал в джоба - но всичко е променило едно писмо от познатия манчестърски администратор и скаут Луис Рока, който заедно с легендарния клубен секретар Уолтър Крикмър още като играч искал да го доведе през 1930. Бъзби още не е свалил униформата, писмото е било кратко, ред или два, и го заварило на летището в Есекс. Последното изречение било в духа на всичко онова което се случило на света тези години:
"Не позволявай да паднеш в ръцете на неприятеля".
И Мат Бъзби решил. Имал само едно условие - директорите и собственикът Джеймс Гибсън да не му се месят в работата, да може да състави отбор по собствено желание.
Бъзби главно работил без пари. Искал да направи млад състав, който след няколко години да владее Англия, довеждал играчи на 15 и 16 години. Платил само за централния нападател, онзи истински островен разбивач Томи Тейлър от Барнзли и за вратаря Хари Грег от Донкастър. Има я тази известна история около трансфера на Тейлър... Сключен е договор цената да бъде 30 000 паунда, но Бъзби не искал неговият нов играч да носи тежестта на толкова висока и закръглена цифра (става въпрос за световен рекорд в този момент), па отворил своя портфейл и на госпожата, която сервирала чай и уиски по време на преговорите на Оукуел дал един паунд.
"Ето, сега не струваш 30 000, а 29 999. Честито, стана футболист на Манчестър Юнайтед! Трябва веднага да знаеш, че това е голяма чест."
Мат Бъзби започнал да възпитава своите момчета от момента в който подпишели за него. Така създавал култ към големия клуб. Бил Фоулкс, известен централен защитник и дългогодишен капитан довел от Ланкашър когато бил на 17 години - 19 сезона, 688 мача за Юнайтед. Най-славният от всички Боби Чарлтън дошъл от севера, от малкия Ашингтън, от ученическата скамейка - едва на 15 - а най-добрият от всички, Дънкан Едуардс, "Дънкан от Дъдли" - окръг Западен Мидланд, ще дойде по препоръката на Джо Мърсър, известен шотландски треньор и по-късно селекционер на националния отбор, известен като Чичо Джо. Това дете чудо, ненадминат ляв полузащитник с шестица на гърба, мъжки национал на 17, Бъзби отнел под носа на Уулвърхемптън и Астън Вила. И отново не е вложил и пени. Само му обяснил, че ще играе за Манчестър Юнайтед. Години! И че един ден в съблекалнята, на неговото място, ще го чака капитанската лента. Резервният бек Джеф Бент и титулярът Еди Колман са дошли от предградията, от Салфорд, Дейвид Пег от Хайфийлд, Кенет Морганс е бил уелсец от Суонси, Сканлон и Вайълет са родени в сърцето на града... Знаел е Бъзби, че за шампионски отбор трябва и някаква капка вряла ирландска кръв и от Белфаст взел Джаки Бланчфлауър, по-младият брат на Дани Бланчфлауър, известен ас от Тотнъм, и веселия дъблинец Лиъм Уилън.
Отборът окончателно е завършен в средата на петдесетте. Наричали са ги Бебетата на Бъзби...
Първият мач от 1/4-финалите на Купата на шампионите Манчестър и Цървена звезда изиграват на 14 януари 1958. Съдил е Лекен от Франция. Юнайтед: Грег, Фоулкс, Бърн, Колман, Джоунс, Едуардс, Морганс, Чарлтън, Тейлър, Вайълет и Уилън.Звезда:Беара, Томич, Зекович, Митич, Спайич, Попович, Борозан, Шекуларац, Топлак, Тасич, Костич. На пейката е бил Миша Павич.
Ден преди мача бардът на югославската журналистика Мирослав Радойичич на страниците на Политика опитва да опише съперника на Звезда за обществеността: "Най-голямата сила на Манчестър Юнайтед е неговият Мат Бъзби, човек който е създал отбор шампион. Една от най-вкоренените аксиоми на Острова е, че отбор, който печели не трябва да се променя. Той смята това за предразсъдък. Бъзби е наложил стратегията, че отбор пред когото има 60 мача на сезон трябва да има 18 играча, че те трябва да са подготвени да играят на повече позиции, така че фактически винаги може да направите два състава"...
Червено-белите на Олд Трафорд пристигат направо от Казабланка, от дълго африканско турне. Посрещнала ги е гъста островна мъгла, такава че Беара и Грег не са могли да се видят един друг. Цървена звезда повела в 35-ата минута. Лазар Тасич прехвърлил Хари Грег от двадесетина метра след атака на Борозан и няколко чудесни дрибъла на Райко Митич. Домакинът коронясал по-добрата игра едва в 65-ата минута - всичко тръгнало от Едуардс, топка за Сканлон, центриране към Боби Чарлтън и това е 1:1. Отбраната на Звезда се огънала още веднъж в 81-ата минута. Вкарал е Еди Колман. В своя репортаж въодушевеният Радойичич описва един от многобройните шансове за Манчестър както само той умее: "Благородният лорд цели чудесно, но съдбата беше много милосърдна към младите птичета".
Беара е бранил чудесно тази нощ. Напълно е оправдал своя прякор Големия Владимир. В Дейли Мейл на следващия ден осъмнал текст под заглавие "Беара, кралят на вратарите", а Таймс писал как само Владимир Беара е опазил надеждата на Звезда преди мача в Белград. Получил е оценка 9 което за вратарите по онова време е била истинска рядкост.
До тръгването за реванша на 4 февруари Юнайтед е изиграл два мача в първенството. У дома са победили Болтън със 7:2, а в голямото дерби на Хайбъри паднал Арсенал - 5:4. Мат Бъзби не се е отнесъл. Знаел е какво го чака в югославската столица...
"За нас никак не би било добре да играем на сняг и лед. Цървена звезда в първия мач не игра добре, но вярвайте, това е много добър отбор, особено опасен у дома."
Англичаните пристигнали в Белград във вторник. Мачът е бил в сряда. И е имало и сняг и лед. Стадион ЮНА - Маракана още не е била построена, а малкият стадион на червено-белите не е могъл да приеме всички желаещи - началото на мача е било в 14:45, портите отворени още от обяд. Час време преди началото вече е имало 50 000 човека на трибуните...
Цървена звезда започна катастрофално мача. Футболистите на югославския колос са понесени от обстановката, искали да си играят с англичаните. Във втората минута бърка капитанът Митич. Излишен и неуспешен дрибъл в опасна зона. Вайълет наказва - 0:1! А тогава два пъти Чарлтън в 30 и 31-ата минута. Червено-белите не знаят какво им се случва. Миришело на катастрофа.
Във вторите 45 минути, все пак, Звезда се консолидира и се настройва към условията. За по-малко от 15 минути е 3:3. Два пъти Костич и Тасич от дузпа. Остава достатъчно време, повече от половин час. На домакина му е нужен още един гол за трети мач - тогава не е важало правилото за гол на чужд терен - който ще се играе в Италия. Но е останало 3:3. Пропуски правят Шекуларац и Тасич. И така англичаните се измъкват с жива глава на ЮНА. Белградската публика с петминутни аплодисменти изпраща двата отбора от терена. Футболистите от Манчестър застават край тъчлинията и също с пляскане поздравяват напускането на игрището на домакинските играчи.
А след мача е останала нощ за помнене...
"Ние направихме невероятно приятелство с тях! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. И до днес вкъщи нямам нито една своя фотография, но тяхната пазя в рамка", с тъга разказа веднъж Шеки.
Започнало е с обща вечеря, която Цървена звезда е организирала в Мажестик. Има едно меню в музея на Звезда, вероятно най-ценното в целия свят... Тази вечер, 6 февруари, вратарят на Юнайтед Хари Грег е взел менюто (крем супа, телешко рагу, пълнена пуйка, мешана салата, омлет изненада...) и минал от маса до маса събирайки подписите на всички играчи. Има и фотографии от тази вечер, казват че са още тук, поред Ален Делон, Елизабет Тейлър, Кърлежа и останалите знаменити гости.
Живи свидетели на това събитие са говорили, че англичаните не са сваляли усмивката от лицата си и са били много весели. Пяла се е "Когато светците маршируват", а тогава капитанът Роджър Бърн е повел "We'll meet again, don't know where, don't know when, but we know we'll meet again some sunny day..." на Вера Лин, войнишката любима. Бърн вече е бил на градус, вдигнал е чашата...
"Защо не вкарахте и тоя четвърти, па да се срещнем отново"... Бъзби само дискретно се усмихвал, гледайки под око своя капитан. Аплодисментите са били неизбежни след такъв коментар, а тогава и кратка реч на мениджъра на Юнайтед:
"Това пътуване за нас е пълно с изненади. Те започнаха когато кацнахме във вашата страна. Не очаквахме, че и тук ще заварим мъгла, като при нас, а на другия ден слънце. Отидохме да видим терена, очаквахме сняг и лед, а там сняг, лед и кал. Когато поведохме 3:0 помислих "Мат, най-накрая ще гледаш второто полувреме на един мач спокойно, пушейки лула и наслаждавайки се". И наистина запалих лула. При втория гол на Звезда вече престанах да пуша и започнах да треперя".
Президентът на Цървена звезда Душан Благойевич на кратко прекъсна Бъзби, преразказвайки въздишката на 50 000 човека на стадиона след един пропуск в края на мача...
"Ох, господин президент, вие не сте разбрали добре тази въздишка! Това беше моята въздишка на облекчение когато Шекуларац пропусна".
Благойевич след това станал от своето място, приближил Мат Бъзби и му дал подарък...
"Бъдете сигурни, господин президент, че тази ваза, която ни дадохте ще заеме почетно място между нашите трофеи."
Някъде около полунощ дошло време за раздяла. И разбира се на никого не му е било до това. Роджър Бърн извикал треньора настрани, да помоли за още някой час. Всички останали с нетърпение очаквали изхода на този разговор. Накрая, тръгнал и самият Бъзби. Къде другаде освен на Скадарлия?!
А там, в тази известна белградска бохемска долина, пяла Дивна Костич, първата дама на Скадарлия и единствената истинска наследница на кралицата Софка. Щерка на "вършачката Кощана", руската циганка Мария Керчова и югославския гросмайстор в шаха Борислав Костич. Знаете когато Бора е играл антологичната партия на Екватора, на двете хемисфери? Той седял в северното, а противникът в южното полукълбо. Опасен шмекер и една друга, дълга история...
Дивна не е искала нито в Мажестик, нито в която и да е друга кръчма, дори и в Бели двор...
"Моето работно място е в Скадарлия, който иска да ме слуша нека дойде." Това е важало, казват, и за самия Тито, па и той трябвало да ходи при Дивна на крака: "Ето, като ти не си искала при нас, ние дойдохме при теб", казал Броз когато заедно с Йованка веднъж дошъл в Скадарлия.
Футболистите на Манчестър Юнайтед и Цървена звезда провели незабравима вечер в скадарлийските кръчми. Когато е "отсвирен край" в Мадера се присъединили и журналисти. Миро Радойичич седял на масата с господин Крикмър. На тази маса се изпило доста бяло вино...
"Не си спомням как, случи се в прилично късните часове, но мистър Крикмър ми предложи, като техен гост, да ги изпратя до Англия, с техния самолет разбира се. Бях кореспондент от Острова и не исках отново да летя там, и то за кратко. Но човекът е човек, винаги има някакви малки желания. В това време от своя вестник получих гарсониера, за пръв път в живота си имах апартамент, в него диван и два фотьойла, които също ми купи моят работодател. Исках всичко да украся с килим, а това по онова време в Белград го нямаше. Приех предложението, знаейки че вкъщи ще се върна с килим. Разделихме се в най-ситните часове. Прибрах се вкъщи, подготвих се за път и за кратко заспах, почти седнал. Пробуждайки се навреме разбрах, че би трябвало да облека някое по-дебело сако, Англия е това. Стигнах навреме на летището, но напразно, в сакото с което бях на Скадарлия ми е останал паспортът. Отидох у дома, па бързах обратно към летището. Самолетът междувременно излетя. Усмихнах се в себе си и отидох вкъщи да се наспя, утешавайки се, философски, че в живота всяко зло има своето добро", писал е Миро по-късно.
На прощаване, Франк Суифт, някогашен вратар на Юнайтед, а тогава журналист на Нюз ъф дъ Уърлд му казал при първа възможност да "скокне до Манчестър на уиски и история за вратарите."
Тази нощ в Скадарлия доктор Аца Обрадович, един от родоначалниците на европейската Звезда, също така е разговарял с господин Крикмър. С много жар му обяснявал, че Цървена звезда скоро ще направи нов стадион, един от най-големите в Европа, и би било чудесно Юнайтед да дойде на откриването. Уолтър Крикмър обещал, че така и ще бъде.
"Спомням си, нашите гости бяха одушевени. Връщайки се в хотела, някъде около три сутринта Мат Бъзби одушевено ми каза, че това е била една от най-хубавите вечери в неговия живот", разказва Доктор О за живота.
Някъде преди утрото, добре загретият Бърн се обърнал към Цокич. Йован Цокич, за разлика от първия мач, бил титуляр вместо Топлак...
"Дойде и чрез преводача помоли да го извиня за едно грубо нарушение. Усмихнах се и го прегърнах, а той още в неверие, че му прощавам, продължи да се оправдава."
Драгослав Шекуларац се сприятелил с Томи Тейлър още по време на мача...
"Изпратих го това утро до хотелската стая и той ме покани на гости. Но аз му предложих нещо друго. След Световното първенство в Швеция да дойде при мен, заедно да отидем на море, а след това в Англия. Съгласи се."
Земунското летище, 6 февруари, 11:15 ч. Половината компания от Скадарлия още е спала когато контрольорът на полета е дал официално известие: "Специалният самолет на компания БЕА, "Елизабетен", полетя успешно. Полетът е бил съвсем нормален над въздушното пространство на белградската област." Три часа по-късно от Германия стига отговор: "Самолет "Елизабетен" е кацнал на мюнхенското летище в 14:17. Не е излетял."
Черногорският журналист и дипломат Бато Томашевич е бил в този самолет. В своята книга Орлов крш детайлно е описал трагедията, която ще последва:
"Полетът до Мюнхен на връщане протече спокойно, без обичайните потрепвания и пропадания. Седях край прозореца и за пръв път гледах покритите със сняг, остри върхове на Алпите. Кацането на нашата летяща крепост на летището протече без трудности. Самолетът леко докосна пистата, дълго засипваше с разквасения сняг прозорците и спря. Една от стюардесите ни извести, че сега самолетът ще зареди гориво, а ние през това време можем в сградата на летището да се освежим за сметка на компанията. Десетина минути по-късно през колоните отново се чу стюардесата, канейки пътниците обратно в самолета. Всички седнахме на своите места. Погледнах през прозореца. Падаше крупен сняг навсякъде наоколо. Последваха два опита да излетим, но без успех. Два пъти се връщахме в сградата. Преди третото политане шумът на мотора, който винаги нагло расте, с увеличаването на бързината, изведнъж намаля сякаш машините изненадващо изгубиха сила. Тогава звукът на мотора са промени и започнахме да се рушим. Това рушене, после разбрах, е траело петдесет и три секунди. На мен ми изглеждаше като целия живот от рождението до смъртта. Самолетът падна върху покрива на къща, експлодира. Мен експлозията ме изхвърли заедно със седалката на 130 метра разстояние. Когато ударих в земята по мен вече нямаше нито обувки, нито дрехи. Целият бях в кръв, но жив, с ранен гръбнак, счупено коляно, порязан по лицето и тялото. Хладен февруарски сумрак, стонове на преживелите, неподвижни тела на допреди малко весели хора - призрачна гледка. Кръв ме заслепяваше и задушаваше, не можех да се поместя. Пред мене лежеше потрошеното тяло на стюарда Томи. Разпознах го по униформата. "Не платих уискито", укорих се. Поред претичваха футболисти. Паникьосано викаха Мат Бъзби. После пристигна някакъв камион в който ни бутаха, и мъртвите и ранените заедно. Поред мене бяха Боби Чарлтън, Рей Ууд, Хари Грег и Денис Вайълет. Разпитваха за колегите, особено за Бъзби. "Никога повече в своя живот няма да вляза в самолет, дори да ми коства футболната кариера", говореше иначе мълчаливият Боби Чарлтън"...
Гледката на мюнхенското летище е била страшна. Колкото сняг, толкова и кръв. Безжизнени тела едно върху друго. Тейлър, Уилън, Пег... Джоунс е бил с отворени очи, но не е давал знаци на живот, лежал е върху Джаки Бланчфлауър. Може би и го е защитил със своето тяло, па този се измъкна... Мат Бъзби остана в останките, бил е на себе си. Оплаквал се от болки в гърдите. Хари Грег израснал в герой. Той тази вечер от ада на "Елизабетен" измъкнал няколко човека, между тях Чарлтън, Вайълет, югославската гражданка Вера Лукич, съпруга на дипломат в Лондон и нейното бебе.
"Върнете се назад, гадове", викал обезумелият Грег докато ходел по остатъците от самолета, търсейки другарите. "Тук има дете което е живо".
Седмина футболисти на Манчестър не са преживели катастрофата. Капитанът Бърн е тръгнал за Белград не знаейки че очаква дете със съпругата Джой. След два дни е трябвало да празнува 29-и рожден ден. Джой в края на годината е родила момче. Джеф Бент (25) бил "алергичен" към пътуване със самолет, Бъзби го наговорил да тръгне. Томи Тейлър (26) планирал сватба със своята девойка. За последен път й се обадил от Белград: "Любов, подготви хладна бира, идвам си". Винаги радостният Лиъм Уилън е бил много вярващ. По-късно са говорили, че пътувайки към "вечната къща" говорил как е готов и изобщо не се притеснява. На погребението в Дъблин се събрали 20 000 души. Марк Джоунс (24) вкъщи оставил млада жена и едва родена дъщеричка. Неговият черен лабрадор Рик загинал няколко месеца по-късно. Колман и Пег още били невинни момчета, едва на по двайсет години...
Златото на Манчестър на Бъзби Дънкан Едуардс издържал първия удар. Той между второто и третото излитане изпратил телеграма на своята девойка Моли: "Всички полети са отменени. Идвам си утре". Тези железни бели дробове, готови да издържат и по три мача на ден, издържали 15 дни в мюнхенската болница. Какъв боец е бил! На 21 национал на Англия със завиден стаж и 151 мача в екипа на Юнайтед?! Моли пристигнала в Мюнхен след два дни, държала го е за ръка, а той я помолил да пита доктора какви са шансовете в събота да заиграе срещу Уест Бромич Албион.
Дънкан от Дъдли само смъртта е могла да постави на колене. Умрял е в петък 21 февруари. Моли на раздяла в сълзи го тешила: "Не се притеснявай драги, мирно спи, всички ваши мачове са отменени".
Мат Бъзби лежал в следващите три месеца в съседната стая. Не са смели да му кажат, че е останал без своя най-ценен бисер.
Целият футболен свят, както и Белград, били в незапомнен траур във вечерта на този 6 февруари 1958 година...
"Мен някъде в късен следобеден час, след бурната скадарлийска нощ, ме пробуди телефонът", припомня си в своите писания Мирослав Радойичич. "От другата страна на жицата беше моят редактор Данило Пурич. И сега сякаш слушам неговия развълнуван глас: "Миро, ела спешно да напишеш In Memoriam! В Мюнхен е паднал самолетът на Манчестър Юнайтед! Има много загинали, това е всичко което знаем засега." Докато се радвах, че заради забравения паспорт съм останал жив, плачех. Защо да се срамувам заради това?! Всички те малки пилета по години, а вече асове... Загинал и господин Крикмър със своята житейска спътница. Много мои колеги, сред тях и един от най-големите вратари Франк Суифт. Пишех текст за хора с които предходната нощ, всъщност това утро, още бях в Скадарлия и гуляех. Пишейки, на моменти и плачех. А колко пъти само съм размислял какъв е този наш живот журналистически като трябва да пишете и като не ви се пише, а искате да се предадете на своята тъга, както тогава се предаде този град - чак толкова, че изглеждаше, че чудесните английски футболисти повече ги ожали Белград отколкото Манчестър".
Както обичайно е било някога вестите най-бързо са стигали в Мадера и оттук са се разпространявали нататък. Райко Митич и Аца Обрадович донесли първите конкретни информации. За тази нощ е писал и Боби Янкович в книгата "Какво казва Мадера".
"Страшно, страшно! Има много мъртви", било първото което можело да се чуе от тях двамата още от вратата.
В центъра на града, около девет часа вечерта, се събрали няколко хиляди човека, с ядро на Площад Маркс и Енгелс (днешен Никола Пашич) и пред Политика. От прозорците на сградата на Борба в един момент стигнало съобщение: "Търпение, търпение, хора! Пресата само още не е тръгнала". Най-тиражният спортен вестник по онова време "Спорт", за рекордните три часа е отпечатал извънредно издание. В другия край на града, на Топчидер, първият човек на червено-белите Душко Благойевич провежда конференция за медиите. Изложението е завършил с изречението, което предизвикало аплодисментите на всички присъстващи журналисти:
"Управата на Цървена звезда изпрати умолително предложение до Европейския футболен съюз Манчестър Юнайтед да бъде прогласен за почетен победител в Купата на шампионите".
Светът се тресеше от това което се случи, черен цвят обгърна цялата планета, но УЕФА още на следващия ден отхвърли такава възможност.
На Олд Трафорд сред първите пристигна съболезнователна телеграма от президента на Югославия Йосип Броз Тито:
"Дълбоко съм потресен от вестта за самолетното нещастие, което тежко удари британския спорт и английския народ. Позволете да Ви изразя своето дълбоко съболезнование".
Веднага след Цървена звезда на Манчестър подкрепа даде и Реал (Мадрид). И то конкретна. И заради това Реал е най-големият, па нека се люти който иска... Сантяго Бернабеу е бил готов за година да се отрече от своята първа звезда, в онова време без конкуренция най-добрият световен играч Алфредо Ди Стефано и да го даде под наем на Юнайтед докато събере редиците. Ди Стефано се съгласил, договор е подписан, но ФА не позволила реализацията на този "трансфер" с оправданието, че аржентинецът ненужно ще заеме място на някой от младите английски футболисти.
Мадридчаните все пак по друг начин успели да помогнат на приятелите от Манчестър. Приемайки предложението на Звезда Реал е продавал мемориални знаменца наречени "Почетни шампиони" и целият приход изпратил на Олд Трафорд, а междувременно организирал няколко хуманитарни мача между двата клуба от които печалбата също отишла в Манчестър. И още, Кралския клуб на семействата на загиналите и пострадалите три години плащал възстановяването и рехабилитацията в Испания.
Погребението на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен е проведено на 22 февруари. Делегация от Югославия представлявали генералният секретар на ФСЮ Милорад Лишанин, член на управителния съвет доктор Михайло Андрейевич, президентът на Цървена звезда Благойевич и секретарят Слободан Чосич. От Белград до Манчестър пътували четири дни, защото, за всеки случай, отишли с влак.
На петдесетгодишнината от смъртта на Бебетата на Бъзби на Олд Трафорд Звезда е представена от участника в двата дуела от 58-ма Владица Попович. Преди началото на мача от Висшата лига Юнайтед - Болтън през 2008 година на центъра е положил букет от червени и бели рози.
"Получих най-големите аплодисменти в живота. Сърцето ми затрептя от вълнението. В този момент през главата ми преминаха детайли от двата мача. Бях задължен да пазя Чарлтън - не успях. Вкара три гола. Какъв играч беше това", разказва Попович своевременно за Политика.
В тези дни се огласил за белградските медии и Драгослав Шекуларац...
"Да бях вкарал стопроцентовото положение в края на мача щеше да се играе трети мач. Те нямаше да се връщат вкъщи в този ден и... "Ех, Шеки, защо не беше голмайстор, па всички тези момчета биха били живи", често съм говорил сам на себе си".
Първият мач след трагедията в Мюнхен Юнайтед е изиграл на 19 февруари в Купата на ФА. Победен е Шефийлд Уензди с 3:0. От белградския състав е играл само Били Фоулкс. В първия шампионатен мач УБА побеждава с 4:0 на Олд Трафорд. През този сезон Манчестър е завършил девети в класирането. В полуфиналите на Купата на шампионите го е отстранил Милан. Точно десет години по-късно някакви нови момчета в червени екипи ще победят страшната Бенфика (Еузебио, Симоеш, Аугусто, Торес...) в борбата за европейския трон, след продължения - 4:1. Това е било на Уембли. Мат Бъзби за пръв и последен път в живота е бил объркан когато съдията е отсвирил край, разхождал се по полето, разбутвал хората... и така докато не намерил Боби Чарлтън. От навалицата по някакво чудо изплувал и Фоулкс. Глава в глава, силна прегръдка, по една сълза на тревата на това футболно светилище и... "Момчета, това е за Мюнхен". Автор: Предраг Дучич
Треньорът на Нант Вахид Халилходжич заяви, че не очаква "положителни вести" когато става въпрос за изчезването на аржентинския нападател Емилияно Сала, който беше в самолета изгубил следа над Ламанша.
"Вчера ситуацията беше деликатна, но сега вече е много, много тежка. Чакаме официални информации, но не се залъгваме. Очакваме най-лошото", заяви Халилходжич, някогашен футболист на този клуб, ПСЖ и мостарския Вележ, както и национал на Югославия.
На пейката на Нант седи от октомври миналата година.
Емилияно Сала пътуваше към Кардиф, който го направи най-скъпия си трансфер (17 милиона евро).
Сала е играл още за Бордо. В 18 мача през този сезон в първенството и Купата на Франция постигна 13 попадения.
Анте Фирич, хърватският хулиган, който участва в безредиците на 152-ото дерби между Цървена звезда и Партизан, загина на пътя.
27-годишният Фирич във вторник около 5:20 опитал да претича през автомобилен път. В този момент го удрят три автомобила. От силата на удара хърватинът умира на място.
"Карах автомобил и на пътя видях мъртъв човек. Минавам по този път всяка сутрин от години и никога не съм виждал нещо толкова страшно", заяви пред хърватски медии един очевидец.
Припомняме, Анте Фирич е един от сплитските хулигани, които миналата година предизвикаха хаос в Белград на дерби №152 между Цървена звезда и Партизан. Фирич призна вината си и беше осъден на шест месеца затвор и пет години забрана да влиза в Сърбия след излежаване на присъдата.
Хърватският селекционер Златко Далич каза след загубата от Испания, че това е най-тежката нощ в кариерата му, а причината за загубата вижда в изоставянето на предварително поставената система на игра след първия допуснат гол. "Най-тежката нощ в кариерата"
"Това е най-тежката нощ в моята кариера, но това е животът, трябва да го приемем. Както нямаше еуфория така няма и трагедия. Не ни е лесно, но сега не смеем да плачем, а трябва да извлечем поуки и да продължим напред", заяви Далич на конференцията за медиите в Елче след загубата с 0:6. "След първите 20 минути играчите започнаха да играят всеки за себе си"
"Играхме чудесно първите 20 минути, имахме три чисти възможности да вкараме гол. След първия получен гол играчите започнаха да играят всеки за себе си, не се придържаха към състава за който се бяхме разбрали, а испанците започнаха да стигат до ситуации, които не можехме да решаваме", каза треньорът. "Играчите са наясно с това, докато бяхме отбор, когато се защитавахме заедно и заедно нападахме, всичко функционираше. Всичко беше добре, докато изглеждахме колектив, когато бяхме като един. Щом изоставихме това беше свършено", допълни.
Испания вкара първия гол в 24-ата минута, когато Дани Карвахал сложи топката на главата на Саул, който излезе от втори план и разтресе мрежата.
"След този първи гол изгубихме концентрация и започнахме да се сриваме, напуснахме системата. Опитвахме нещо на сила, а това не можеше да бъде решение против Испания. Против отбор, който играе чудесно откъм техника. Отваряхме им крилата, а когато ни вкараха втори гол, мачът беше свършен", каза Далич.
Испания в 33-ата отбеляза за 2:0, а на почивка отиде с 3:0. "Не успях да мотивирам играчите"
"Не успях да мотивирам играчите. Видях каква е ситуацията, казах им да пробваме да се върнем. Но се случи каквото се случи, видяхме какво означава когато сме отбор, а какво когато се разпаднем. Всичко се събра в този мач, всеки удар към вратата беше гол, вкараха и гол от гредата... Но Испания изигра върховно мача", сподели хърватският селекционер след най-тежката загуба в историята на "ватрените".
"Испания правеше всичко на върховно ниво, технически бяха отлични, имаха притежание. Преди мача казах, че Испания има много топки от дълбочина и нахлувания в пространство, това вече не са къси подавания като преди, след Световното първенство играят много по-раздвижено, играчи нахлуват в пространствата", каза Далич.
"Не искам да правя заключения за някои играчи"
Сподели и че няма да дава заключения или решения за отделни играчи.
"Искаме да изкристализираме отбора за квалификациите. Сега трябва да наваксаме този резултат, има още мачове до края на турнира, но трябва в Лигата на нациите да проверим играчите", заяви Далич.
Когато се контузи десния бек Шиме Врсалко, вкара Марко Рог, който по-рано не е играл на тази позиция.
"Тин Йедвай беше получил удар, контузен е и не съм го викал. Исках да изпробвам Рог на това място, защото там нямаме играч. Знам че не му беше лесно на тази позиция, но това беше една моя идея, която исках да пробвам. В състава нямаме замяна за Врсалко, трябва да я намерим", заключи наставникът на световния вицешампион.
Трети септември е най-тъжният ден за всеки партизановец. Преди 33 години ни напусна Драган Манце, приключвайки своя млад живот на 23 години.
Споменът за него не бледнее и днес в сърцата на партизановците и любителите на футбола, напротив, всяка година легендата се предава и на младите поколения, които не са били родени когато Драган загина в автомобилна катастрофа, бързайки за тренировка.
Драган Манце е роден на 26 септември 1962 година в Белград. Футбол е започнал да играе в Галеница (сегашният ФК Земун) от дете. Със своята огромна воля, раздаване и специален усет за гола, бързо преминал от селекция в селекция и на непълни 17 години станал член на първия отбор но тогавашния втородивизионен клуб от Земун. Носен от силата на своя разкошен талант и любов към черно-белите цветове на 15 септември 1980 година преминава в Партизан.
За Партизан е изиграл 279 мача и е постигнал 174 гола. Играл е четири пъти за А селекцията, седем пъти за младежката и два пъти за олимпийския национален отбор на Югославия.
Живял е в Земун с бащата Фердинанд, майката Душанка и по-малкия си брат Горан. Бил е неоженен. Септември е месецът в който Драган се е родил, преминал в Партизан и за съжаление, месец в който приключи младия му живот.
Йозил? Мюлер? Бавните защитници? Липсата на истински голмайстор? Кланове? Политика? Или от всичко по малко... След спечелването на титлата през 2014 трябва да намерим нови предизвикателства. Испания триумфира през 2010, а четири години по-късно отпадна в групата, с почти същия отбор. Имаха отличен състав, но бяха нужни промени. Въртеше тази история Йоахим Льов като развален грамофон в месеците назад и предупреждаваше нацията. Сякаш подушваше фиаско, след като със своя Маншафт докосна облаците в Бразилия.
И Йоги направи определени промени в състава. Подмлади състава, даде шанс на няколко почти юноши - макар че мнозина доста го критикуваха, че не поведе в Русия най-добрият млад футболист на Германия - Лерой Сане, а машината отново заскърца. Ако го караме по имена немците имаха може би и по-силен състав отколкото в Бразилия - въпреки че ги нямаше асове като Лам, Клозе или Швайнщайгер, появиха се Гюндоган, Ройс, Горецка - но още веднъж се доказа колко важна във футбола е химията, а не само същинското качество на играчите.
И в Германия и по света днес се правят анализи къде е тръгнало на зле за "танковете"? Къде заскърца? Кой е виновен? Съобщават се десетина причини, между които и лошите междуособни отношения. Или т.нар. кланове в съблекалнята.
Но да започнем от футболните неща... 1) Видя се най-добре в мача против Мексико - последната линия с Боатенг и Хумелс на защитните позиции, с екстремно офанзивните бекове не може да защити добре Нойер. Резултатът беше видим и на терена и в статистиката: само Египет (16) и Южна Корея (15) са позволили повече удари към своята врата от немците (14). Жером Боатенг получи червен картон в дуела с шведите в немощ... Просто, бързината на двамата бранители не позволяваше такава офанзивна игра - вероятно невиждана в 21 век - и заради това всеки противник успяваше да направи на Германия десетина сериозни контри, които в повечето случаи само заради късмет не завършваха с голове.
2) Липсата на Сане... Необясними причини за такъв ход за мнозина известни световни журналисти и специалисти. Официално най-добрият млад играч във Висшата лига притежава дяволска бързина, добър дрибъл и спада към типа играчи, които от нищо могат да направят нещо. Тимо Вернер при влизането на Марио Гомес винаги се местеше на крилото и безброй пъти опитваше да пробие бека. Няма и 10% успешни пробиви, които да завършат с употребяеми центрирания. Със Сане на крилото, ще се съгласи мнозинството, Германия би имала далеч повече възможности да "пробие" съперника там където е най-тънък. 3) Недостигът на истински голмайстор, тежък нападател... Браво на Тимо Вернер за всичко, за тези 13 гола през изминалия сезон, но той не е "target man". Това момче в Лайпциг край себе си има високия и снажен датчанин Поулсен и двамата се допълват чудесно. С Гомес това не се получи. А и никога не започнаха заедно. Льов е критикуван, че в отбора не е намерил място за поне един тежък таран - Нилс Петерсен или Сандро Вагнер. Петерсен беше най-добрият немски стрелец в Бундеслигата, докато Вагнер започна да бележи във втората половина на сезона когато получаваше шанс пред Левандовски. Резултатът от всичко - Германия загина със само два "изстреляни снаряда". Онези на Ройс и Кроос срещу Швеция. 4) Джошуа Кимих... Колкото предимство от него в атаката, толкова дупка в защитата. Льов имаше идея бекът на Байерн и легитимен наследник на Филип Лам да бъде пети нападател във всеки момент, но Кимих се отнесе и тотално забрави за своите първостепенни задачи... 5) Тони Кроос беше една от малкото светли точки в немския състав. Но който и да игра до него, а това най-често беше Кедира, сякаш нямаше никаква функция. Така халфът на Реал (Мадрид) често беше оставян сам да се "бие" с трима или четирима противникови играчи. В тази борба често се губеше... Също така, Кроос беше единствената връзка между горната атакуваща тройка и единственият начин по който Германия изнася топката, не смятайки моментите на тотална атака когато това правеха защитниците. Съперниците разчетоха всичко това много добре... 6) Нойер направи няколко грешки, но далеч от това той да е между най-отговорните за ранното отпадане на Германия. Повече се потенцира твърдоглавието на Льов на всяка цена да пуска в титулярните 11 вратар, който не е изиграл нито един мач през полусезона. През това време на пейката седеше Тер Щеген, което не допадна на отделни играчи. Още една атака върху обстановката в съблекалнята...
7) Едно нещо което никой не може да оспори - лошата форма. Германия от завършека на квалификациите изигра шест мача и спечели само един, против слабата Саудитска Арабия и то с 2:1. Никой, почти никой от титулярните 11, освен евентуално Тони Кроос, не беше в оптимална форма за едно такова голямо състезание.
8) Внимание, внимание: изчезнаха Томас Мюлер и Месут Йозил! Двамата играчи, които с Кроос трябваше да са най-важните болтове в машината на Льов заскърцаха. И единият и другият пренесоха своите ужасни издания от клубовете в националния. От Мюлер чак се очакваше да замести "нямането" на Клозе в голмайсторски смисъл. Дори не стигна до шанс. Мачовете на Йозил най-добре описа Марио Баслер - той е като мъртва жаба. Нито единия нито другия преместването на пейката в един момент не успя да ги изкара от летаргията. 9) Йоахим Льов и недовършеното подмладяване... Опитният стратег често говори за това как са необходими промени, за да се задържиш на върха, но нямаше храбростта същински да освежи отбора. Критикува се, че Кедира и Йозил играят на всяка цена, съответно фактът че в един момент е изхвърлил от стартовите 11 Мюлер и Йозил, а тогава ги върна.
10) За край някои неща, които не са свързани с футбола. Под номер едно са писанията на някои немски медии, които от дълго време твърдят, че в отбора съществуват два клана. Първият е съставен от играчите, които през 2014 станаха шампион и отново попаднаха в списъка, а другите са по-млади момчета предвождани от Леон Горецка, които миналата година спечелиха Купата на конфедерациите. Льов тогава реши на този турнир да играе с резерви, без всички основни звезди. След спечелването на този трофей мнозина от тези момчета смятаха, че са заслужили повече минути, или поне повиквателна за Русия. От друга страна, шампионите от Бразилия били уверени, че имат циментирани места в първия отбор. И така са създадени две течения между които е властвала видима непоносимост. Голям прах в националния отбор преди самото отпътуване за Русия вдигна и тази сега вече известна фотография на Месут Йозил и Илкай Гюндоган с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съответно техните изявления, че "той е техният президент". Щефан Ефенберг поиска от Льов да изгони и двамата от състава, натискът на обществото беше много силен, но накрая всичко се смири и нямаше промени в състава. Привържениците не са и няма да им простят това е потвърдено и когато на Гюндоган след мача със Саудитска Арабия му беше запален автомобила. Неговите съотборници не съжаляваха твърде много заради това...
Футболна Германия тъгува, което рядко й се случва... Елиминацията в груповата фаза на Мондиала в Русия е един от най-големите неуспехи на Бундестима в историята. За пръв път след 1938 година - а и тогава не е участвала самостоятелно, а заедно с Австрия, след Аншлуса - Маншафтът не премина първата фаза на турнира и за такова нещо най-тиражният немски вестник Билд е напълно ясен: "няма думи". Точно както и преди четири години когато в полуфинала на Световното първенство беше прегазена Бразилия със 7:1. Същото заглавие като тогава, същата снимка (Тони Кроос), само че различен резултат до заглавието...
Аржентинците не прощават на своя национален отбор катастрофата срещу Хърватия (0:3). В телевизионно студио след мача между тези две селекции е запазена минута мълчание.
На критика най-много са били изложени селекционера Сампаоли и първата звезда на отбора Меси, който отново разочарова всички любители на футбола.
Медиите в Аржентина са огорчени от своите национали, а това видео показва водещи в една ТВ, които са запазили минута мълчание за своята селекция.
Аржентина е на колене и в шок, още не е край, но атмосферата в медиите е като на погребение.
Първи под ударите, както обикновено Лео Меси.
Медиите пишат, че не се е появил на мача, а никой нямало и да го забележи, ако не е носил зелени бутонки.
Всичко е било погрешно, от отсъстващия и малодушен Меси до състава на Аржентина, грешките на Сампаоли, късното вкарване на нападатели.
"Оле" казва, че това е пробуждане, че с такъв Меси Аржентина няма какво да търси на първенството и че всички заблуди от квалификациите сега ясно са се показали.
Освен това, Меси не е лидер, защото веднага е побягнал от терена.
"Кларин" твърди, че грешката на Кабалеро не е решила мача и че Меси и останалите играчи не би трябвало да се крият зад издънката на опитния вратар.
"И преди това не направиха нищо", пише в една колона.
"Насион" нарича собствения си национален отбор срамен, а епитети като "Срамът на Мондиала" се лепят на Меси и компания.
Интересно е, че аржентинците не бяха твърде оптимистични когато става въпрос за Мондиала, но са се надявали на Меси, с него в такава форма не трябва нищо да се очаква.
"Може би някак ще минем групата, но реално, ние не приличаме на сериозен футболен отбор", допълва се в един коментар...
Лошите вести станаха още по-лоши след хърватските съобщения, съответно за решенията на селекционера Далич, така че аржентинците са наистина близо до изпадането, особено защото с такава игра трудно могат да победят и Нигерия в последния кръг...
Има такива моменти в историята за които точно си спомняте къде сте били и какво сте правили когато са се случили. Един от тях е и 1 май 1994 година, денят в който си отиде според мнозина най-великият пилот, който е сядал в някой болид във Формула 1.
Айртон Сена в този момент е бил най-любимият пилот в този спорт и един от най-любимите спортисти изобщо. Фантастичният бразилец одушевяваше от година на година, а на дъжд караше по-добре отколкото който и да е на сухо.
На 34 години и с три титли световен шампион пристигна на третото състезание от сезона в Имола, в момент когато водещ в класирането е бил Михаел Шумахер. Сена от дълго време е бил загрижен за сигурността на пилотите, а през този уикенд е започнало лошо още от петъка, когато на тренировката неговият сънародник и ученик Рубенс Баричело се разби гадно. Сена от тренировката веднага отишъл в болницата и чак когато се уверил, че всичко с Рубенс е наред се върнал на пистата.
На следващия ден в квалификациите е загинал пилотът на Симтек Ролан Раценбергер, който на завоя Вилньов е излетял от пистата и се забил в стената със скорост от 314 км/ч. Сена дословно откраднал един от съдийските автомобили на пистата и тръгнал към болницата, за да разбере от доктора и приятеля Сид Уоткинс как младият австриец е загинал.
Тогава Уоткинс казва на Сена, че е време да се откаже от състезанията, на което бразилецът му отговорил, че никога няма да престане.
"Състезанията и конкуренцията са в кръвта ми. Това е част от мен и това е моят живот. Не мога да си се представя без това", говорил по-рано Сена.
Шокиран от нещастието с Баричело и гибелта на Раценбергер, Сена, според изявления на очевидци, дошъл в своята стая и се сломил. Неговият отбор Уилямс разисквал дали бразилецът изобщо е способен да се състезава, но Сена им казал, че всичко е наред и се подготвил за състезанието на което потеглил от първа позиция.
На загрявката преди старта, Сена е бил почти секунда по-бърз от конкурентите, а след това срещнал своя бивш голям съперник Ален Прост, който бил в пенсия. Говорили около половин час и Сена му казал, че трябва да се направи нещо около сигурността в този спорт и се договорили да се чуят след състезанието. Сена казал на другите пилоти, че трябва отново да основат сдружение на пилотите във Формула 1 и като най-стар се предложил да бъде председател. Обявил създаването на асоциацията до следващото състезание в Монте Карло.
Така потресен, Сена взел австрийското знаме в памет на Раценбергер и седнал в болида. На старта на състезанието Педро Лами се забил в болида на Джей Джей Лехто, чийто автомобил изгаснал, а по цялата писта се разлетели части от болида. На пистата излязла колата по сигурността, и то най-обикновен Опел Вектра. Пет кръга шофьорите се влачили зад семейния автомобил, който не можел да следва тяхното темпо, а на записите се вижда как в един момент Сена се приближава до Вектрата и сигнализира на шофьора да ускори. Това, уж, ще бъде една от причините за нещастието, защото заради твърде бавната скорост на колата по сигурността, паднало налягането в гумите на болидите.
Щом Вектрата излязла от пистата, Сена в 6-ата обиколка направил най-бърз кръг, веднага след Шумахер. А тогава дошла тази 7-ма обиколка и завоя Тамбурело, който никога вече няма да изглежда така. Айртон Сена е излетял от завоя със скорост 310 км/ч. Телеметрията е показала, че е спирал малко под две секунди и вкарал две "по-ниски" скорости и с 218 км/ч с предния десен край се забил в незащитения бетонен зид.
Картината на която неподвижното тяло на Сена стои наклонено на една страна в болида ще запомнят всички онези, които през тази неделя преди 24 години са гледали състезанието. Петима съдии са стояли около болида, но не искали да докосват Сена заради възможни по-тежки травми. Бързо дошли лекари предвождани от Сид Уоткинс, приятел на Сена.
"За момент отвори очи. Зениците му бяха много разширени и веднага ми беше ясно, че мозъкът е пострадал тежко. Извлякохме го от кокпита и докато го спускахме на земята, издъхна. Наистина не съм религиозен тип, но сякаш усетих, че в този момент душата му излезе от тялото", заяви Уоткинс.
Сена е превозен с хеликоптер в болница. Във въздуха е бил включен на апарати, а след като два пъти е реанимиран, един от най-добрите пилоти на всички времена е прогласен за мъртъв в 18 часа и 40 минути.
По-късното разследване е утвърдило, че мозъкът на Сена почти сигурно е престанал да работи веднага след удара. Предното дясно колело в момента на удара се е отделило от болида и го ударило в предната част на каската. Главата му от силата на удара е клюмнала настрани, което причинило сериозни фрактури на черепа. С всичко това, част от предното окачване е пробила каската, а една тръба му влязла в главата над дясното око. Която и да е от тези три контузии е била достатъчна да го убие на място.
Официално никой никога не е отговарял за смъртта на Сена, въпреки че най-вероятната причина за нещастието е счупване на кормилната рейка преди удара, заради което Сена не е могъл да избегне зида. Всички хора от Уилямс задължени за дизайна на болида са освободени от обвинения.
"Няма съмнение, че кормилната рейка е била лошо проектирана. По нея открихме следи от умора на материала и тя би отказала рано или късно. Единственият въпрос е дали се е спукала по време на или преди нещастието, но това никога няма да разберем, както и какво точно се е случило. Лично никога няма да си простя неговата смърт и винаги ще се считам отговорен", написал в своята книга проектантът на Уилямс Адриан Нюи.
Британецът допълнил, че смята че всъщност се е спукала гумата на Сена, а Нелсон Пикет е казал, че бразилецът е бил под голям стрес заради проблеми с девойката му Адриана Галистеу заради нещастията с Баричело и Раценбергер. Техническият директор на Уилямс Патрик Хед винаги е твърдял, че Сена е сбъркал.
След гибелта на Сена, завоят Тамбурело е променен и е станал много по-бавен. Основано е дружеството за което говорил Сена, а във Формула 1 сигурността завинаги е повдигната на по-високо равнище.
На улиците на Сао Пауло са излязли около три милиона човека, за да се простят със своя съгражданин. Бразилия прогласила тридневен траур, а светът никога не се е помирил със смъртта на гениалния бразилец.
"Усещането за страх е много вълнуващо и е предизвикателно да се намират нови страхове. Веднъж в Монте Карло имах първо място на старта. Бях половин секунда по-бърз от всички, а тогава и секунда. В един момент имах две секунди по-бързо време от конкурентите, включително и отборния колега, който караше същия болид. В един момент разбрах, вече не карам осъзнато. Карах осланяйки се на чист инстинкт, сякаш съм в някакво друго пространство. Исках още повече, още по-бързо. Отдавна бях минал всички лимити, но продължавах да се карам да бъда още по-бърз", заявил веднъж Айртон Сена.
Великият Айртон Сена. Човек от друго пространство. Автор: Стьепан Мати
Тъжна вест за привържениците на Раднички от Ниш беше публикувана в социалните мрежи. Легендата на южната трибуна на Чаир - Александър Живкович, когото наричаха Сале Ятак, почина след травми получени в автомобилна катастрофа.
Неговите приятели от трибуната, привърженическата група Мераклиjе, дни по-рано постави транспарант в подкрепа на Живкович, а можеше да се види и на последния мач срещу Партизан, когато през цялото време в юга беше изтъкнат надписът "Сале, издържи".
Неговата група все пак два дни по-късно обяви тъжната вест, че техният другар не е издържал, а веднага след това публикува и прощално писмо.
- Дълбоко в асфалта остават отбелязани следите на онези хора, които са дишали в градския ритъм, и в същия този ритъм на вятъра са шепнали последните думи. Градските улици останаха без един от онези, които от ден на ден със своите скрити геройства правеха Ниш да бъде такъв град какъвто всички искаме. Град на добри хора. Столица на хората с мнение. Град на честта и град на храбрите. Град на истинските местни патриоти и малки богове на улиците.
- Нашият Сале беше човек, който беше неразделна част от цялостта, която се нарича Ниш. Любим рицар на трибуната, който не умее да скрие чувствата когато клубът му губи, и който знае какво означава да си истински привърженик. Раднички и Мераклиjе останаха без един от пионерите на Юга, а всички ние без голям приятел.
- Загубата, която преживяхме ще остави огромна следа в нашите сърца. Такава следа, която оставиха гумите на неговия автомобил на пътя. А тази трагедия ще превърнем в наша победа. Защото горе и така всички ще се срещнем. Каза да не го жалим. И не го жалим. Само му пеем прощална песен. Пътувай Сале и почивай в мир!
Твои Мераклиjе!
От Живкович се простиха и привържениците на Будучност от Подгорица "Варвари", с които Мераклиjе са в братски отношения.
На днешния ден преди точно 60 години, в Европа и света, въпреки че техническите и комуникационни технологии бяха едва в начален стадий, с бързината на светлината отекна страховита вест. "Самолетът в който са били играчите и треньорският щаб на Манчестър Юнайтед не е полетял от Мюнхен" гласило щурото съобщение на немският контрол на полетите, което първоначално не всички разбрали. Това "не е полетял" за нещастие означавало, че самолетът на компанията БЕА "Елизабетан" не се е отделил от пистата, а е експлодирал и в своя труп угасил завинаги 23 живота, от които седмина били от "Бебетата на Бъзби" едва пълнолетни момчета, чието светло бъдеще е прекъснато от трагедия.
Капитанът Роджър Бърн, Томи Тейлър, Джеф Бент, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег и Били Уелън завинаги отидоха в легендата. След две седмици, от получените травми, починал и младият Дънкан Едуардс, един от най-надарените играчи в историята на Гордия Албион.
Плакала е и Сърбия, плакал е Белград, плакала е Цървена звезда, плакали са хората в ресторант "Мадера" в който двата отбора вечерта преди мача от 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони били заедно... Плакали са и небето и земята.
Разплакани очи, събрани ръце и поглед в небето били най-честата гледка на улиците на всички футболни градове в света. Беара, Митич, Станкович, Зекович, Попович, Шекуларац, Костич, Тасич... Всички те заедно в тишина се сещали за скандиранията на стадион ЮНА, които предизвиквали техните дуели с Чарлтън, Вайлет, Едуардс и останалите футболни великани от Манчестър.
Отличен мач, много завързани приятелства, пълен стадион, обещание, че два големи съперника ще се срещнат отново на терена, като сапунен мехур издуха зла съдба, и вместо в небето, самолетът пълен с големи хора и играчи се насочил към обект на края на пистата. Големият гигант продължи да живее и да се издига, спечели редица титли, създаде някои от най-добрите играчи изобщо, но споменът за 6 февруари 1958 година и мюнхенската трагедия никога не е и не трябва да избледнее.
Също така един интересен детайл казва, че помощникът на Мат Бъзби по телефона се обадил на тогавашния секретар на английската Лига от Мюнхен и го помолил да отложи предвидения мач от първенството. Междувременно, този заради бунт, защото и поред препоръките островните клубове да не играят в европейските клубни турнири, а Манчестър оглушал за тях, отказал предложението. Спортният инат и глад за футбол не могли да смирят "червените дяволи", които искали да пристигнат в определеното време за мача... За съжаление, за седмина от тях, мачът срещу най-трофейния сръбски (тогава югославски - б.р.) клуб е бил последният в живота.
Участник в мача, който за съжаление по този начин завинаги свързал Манчестър Юнайтед и Цървена звезда и който станал историческо наследство за двата клуба, бил и Драгослав Шекуларац. Втората звезда на Звезда по този повод е дал интервю за "Вечерни новости", което представяме в цялост.
Известните "Бебета на Бъзби", които два дни по-рано благодарение на реми на стадион ЮНА са елиминирали белградските червено-бели, и днес помни Драгослав Шекуларац.
Неповторимият дрибльор е бил участник в мача, на 4 февруари 1958 година, в който Звезда изпуснала няколко възможности да победи и да си осигури трети мач... (Тогава регламентът не предвижда голове на чужд терен и при разменени победи се играе решаващ трети мач - б.р.) - Всичко във връзка с тези дни е незаличимо вписано в моята памет. Това бяха върховни футболисти и чудесни момчета и приятели - казва Шекуларац.
Шеки сякаш сам на себе си приписва дял от вината за трагичната съдба на известното поколение на "червените дяволи"... - Мачът беше невероятен, Манчестър водеше с 3:0, а тогава успяхме да изравним и имахме възможности за пълен обрат. Най-добрата възможност беше моя, стопроцентова! Но, изпуснах и те се класираха за полуфиналите. Тъй като Юнайтед предходно ни беше победил на "Олд Трафорд" с 2:1, да бях вкарал за 4:3 щеше да се играе бараж, най-вероятно три дни по-късно в Италия. В този случай те нямаше да се връщат вкъщи от Белград... Кой знае колко пъти съм си казвал: "Е, Шеки, как не беше по-добър голмайстор, всички тези момчета щяха да останат живи, ако беше разтресъл мрежата", с тъга в гласа говори Шекуларац.
Играчите на Цървена звезда и Манчестър Юнайтед не са били само големи противници на терена. - Ние с тях създадохме невероятно приятелство! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. След мача с Боби Чарлтън и нещастния Томи Тейлър, който загина в този фатален самолет, излязохме в "Метропол" и прекарахме незабравима вечер. Заради това поколение цял живот безкрайно уважавам Манчестър Юнайтед и до ден-днешен вкъщи нямам своя фотография, но пазя снимка в рамка на отбора, който изчезна на този 6 февруари в Мюнхен. Тъга... Ето това е животът.
Текстът е от официалната страница на Цървена звезда
На този ден, 28 ноември, 2016 година падна самолетът в който бяха футболистите на бразилския Шапекоенсе, които са тръгнали в Колумбия за първи мач от финала на южноамериканската Копа Судамерикана. Година по-късно след най-трагичната футболна история, известният Шапе продължава да живее. Но, как?
Няма сега да говорим много за детайлите на трагедията, която потресе целия свят през ноември 2016, само ще припомним, че при падането на самолета загинаха 71 човека, а бяха намерени живи един журналист, два члена на екипажа и четири футболиста на Шапекоенсе. Един от тези четиримата, вратарят Данило, издъхна недълго след това в болница.
Това е история за онова което остана от отбора, който изчезна на 28 ноември.
А на този 28-ми Аманда Мачадо е била в Порто Алегре. Купувала си е булчинска рокля. Трябвало е четири дни по-късно да се омъжи. Докато е купувала най-хубавата рокля в живота си, за най-важния момент в живота, зазвънял телефона й. Съобщили са й, че нейният годеник, левият бек на Шапе, Денер, загинал.
"Погубих се. Исках да скоча от терасата. Тогава чух гласа на моя син, Бернард и се отказах. Беше страшно. Спрях само защото в този момент разбрах, че трябва да живея, да помогна на своето дете", казва Аманда.
Адриана Сароли е загубила двама при падането на самолета. Кайо Жуниор, треньорът на Шапе, е бил неин мъж, а Едуадро де Кастро, помощник-треньорът, неин племенник. Все пак, по някакво чудно стечение на обстоятелствата синът й не е загинал тогава: трябвало да тръгне с баща си в Колумбия, но на летището разбрал, че си е забравил паспорта. Не се е качил на самолета. Непълна година по-късно, на 11 ноември 2017 г, му се е родила дъщеря.
"Кайо най-много на света искаше да има внуци. И винаги на двамата си сина говореше за това. Каза, че иска внук. Сега би бил толкова щастлив...", спомня си Адриана за своя съпруг, треньор на Шапекоенсе.
Била е често през ноември щастлива и Жакелин Мадрид. Родом от Уругвай, омъжила се за Андерсон Лукаш, иконом на Шапе. Който загинал на 28 ноември 2016.
"Така обичах ноември... В този месец съм родена, през него се омъжих. А сега ми е ужасно. Мъжът ми загина, нямам вече с кого да празнувам ноември", казва Жакелин.
За Аманда, несъдената булка, която споменахме, декември 2016 е бил най-лошият месец в живота.
"Без никакви дилеми, този декември беше най-лошият период откакто се помня. Не исках да погледна своето дете, защото прилича на баща си. Всеки ден бягах, криех своята депресия. Цял месец съм спала по един час. Но, след Коледа, когато заспах докато шофирах, преживях катастрофа от която се разминах само с леки травми. Все пак, беше достатъчно да се пробудя и да започна да се боря", припомня си Аманда.
Бори се и Сирли Фрейта, чийто съпруг Клеберсон Фернандо, говорител на Шапе, загинал при падането на самолета. На нея Шапе е предложил да бъде клубен фотограф, а тя е приела.
"Това беше начин за бягство от онова което чувствах когато остана сама. В същото време, докато видях как клубът се обновява, усещах това и в себе си. Страшни са тези емоции, силни, всекидневни... А фактът, че работя на същото място с Фолман, Нето и Алан (тримата преживели играчи) много ми помага. Помагаме си един на друг. Чудо е как те са преживели", разказва Сирли.
Тя има две деца, тригодишната Марияна и деветгодишния Педро.
"За Педро всичко това е трудно. Защото Клеберсон беше неговият герой. Тази седмица писа писмо на татко си. Когато преди няколко дни отидохме на гробището, легна на гроба на баща си и така остана два часа. Идваше ми да легна с него и да плачем заедно. Но, не мога. Трябва да бъда силна".
Несъдената невеста Аманда и сама минава през сходна ситуация с тригодишния син:
"На Бернард съм обяснила, че татко му Денер е починал в самолетна катастрофа, но за него е трудно да разбере. Моят син казва, че иска да посети рая, само това изтъква, татко му живее там. Само това казва", разкрива Аманда.
Шапекоенсе какъвто е бил някога - вече не съществува. Но, не са останали от него само руини. Левият бек Алан Рускел е заиграл този август. "Дебютирал" срещу известната Барселона, в приятелски мач. Защитникът Нето още не е достатъчно възстановен, но се надява на мачове в идващата 2018. Фолман, който загуби десния си крак, учи. Иска някога да стане директор на Шапекоенсе. През този ноември за пръв път от миналогодишната трагедия е излязъл на терена на своя Шапе и, колкото имал възможност, без един крак, тренирал с отбора.
Да, Шапекоенсе какъвто някога е съществувал - повече не съществува. Съществуват много сълзи, много спомени и много желания. С това е преборено оставане в елитното първенство, три кръга преди края, временен успех, защото отборът беше съставен от играчи дадени на едногодишен наем отстрана на други клубове, а този наем сега изтича.
Но, Шапекоенсе продължава да живее. В онази неизползвана булчинска рокля. В прегръдката между сина и земята, която покрива баща му. В патериците на които Фолман е излязъл на тренировка, без крак. В хилядите онези, които идват на "Арена Конда" и подкрепят своя Шапе. А докато я има вярата, че може да бъде по-добре, и борба да бъде така, тогава тази история няма да има тъжен край. Колкото и сълзи да бъдат вградени в нея. Автор:Дарко Николич
Трагедията, която разтъжи целия свят, обедини всички футболни клубове в Южна Америка.
Вече писахме за инициативата на бразилските колоси безплатно да дадат по трима играчи под наем на Шапекоенсе, но парагвайският Либертад също показа огромна величина.
На официалния профил на клуба в Туитър стои спиращо сърцето съобщение, че Либертад е готов да предложи целия си отбор на разположение на клуба, който днес преживя трагедия в самолетна катастрофа.
Факт, който придава още по-голяма тежест на парагвайското предложение - Шапекоенсе неотдавна отстрани Либертад на четвъртфиналите в Копа Судамерикана.
Колко тъжни новини днес, но и колко удивителни действия от хора и клубове по целия свят, които връщат вярата в някои хубави неща.
Трагедията с клуба Шапекоенсе разтърси не само футболния свят, а цялата планета, която оплаква жертвите на самолетната катастрофа, в която загинаха 75 души и почти всички футболисти на бразилския клуб. Почти няма клуб, държава и футболист, които не изразиха съболезнования за тази трагедия, която по много напомня на 6 февруари 1958 година и падането на самолета на Манчестър Юнайтед в Мюнхен.
Corinthians have sent a formal request to the CBF asking for Chapecoense to be exempt from Serie A relegation for the next three seasons. pic.twitter.com/diN3tuMr9a
Коринтианс, един от съперниците на Шапекоенсе в първа бразилска лига, потърси официално от шефа на надпреварата клубът, който преживя жестоката трагедия в следващите три години да не може да изпадне от първенството, без оглед на резултатите, които представи на терена. Шапекоенсе през тази година беше една от най-приятните изненади в първенството Бразилейро, кръг преди края заема девето място, над великани в бразилския футбол каквито са Сао Пауло, Флуминензе, Крузейро и Интернасионал.
Предложението на Коринтианс вече е подкрепено от редица клубове от Бразилия и всички са готови да дадат под наем безвъзмездно по двама или трима играчи на Шапекоенсе за следващия сезон, който започва през февруари, за да може клубът да функционира докато се стабилизира.
Corinthians have sent a formal request to the CBF asking for Chapecoense to be exempt from Serie A relegation for the next three seasons. pic.twitter.com/diN3tuMr9a
Преди само пет дни Шапекоенсе празнува най-големият успех в историята на клуба и се подготвяше за "най-важния път в живота"... Не са били наясно колко всъщност са прави.
"На този полет бяха мои приятели през целия живот. Това не беше група хора, които делят обща работа. Това беше семейство. Живеехме в хармония, обкръжени от щастие. Преди да се качат на самолета, казаха, че отиват да превърнат мечтите в реалност. Мечтата днес е свършена.."
президентът на Шапекоенсе Плинио Давид де Нес Фильо
29 ноември 2016 година
Само пет дни по-рано Шапекоенсе, скромен бразилски клуб от провинция Санта Катарина, празнува най-големият успех в своята история дълга 43 години. Furacao do Oeste, Урагана от запада, успя, благодарение на гол в гостуване, да елиминира славния аржентински Сан Лоренцо и да стигне до финала на Копа Судамерикана, южноамериканският еквивалент на Лига Европа.
В социалните мрежи пет дни по-късно се шири неотдавнашната изява на Кая Жуниор... "Ако бях умрял днес, щях да умра като щастлив човек", заяви главният в треньорския щаб на Шапе след полуфиналния подвиг.
Съмняваме се някой да е измислил тези думи. По малко странен начин, съвършено съвпадат с трагедията, която преживя този отбор в самолетна катастрофа близо до Меделин в Колумбия. От 81 пътници оцелелите са само шестима. Между тях и футболистите Фолман и Алън Рушел, журналистът Рафаел Ензел и членката на екипажа Шимена Суарес. Между загиналите е и специалистът консултант на телевизия Фокс и някогашен национал на Бразилия Марио Серджо, както и бившият футболист на ЦСКА Фелипе Машадо.
На път към Колумбия не са тръгнали играчите от първия отбор Нене, Демерсон, Бек, Андрей, Хьоран, Мартинучио, Мойзес и Нивалдо. Фотография на трима от тях докато в съблекалнята им съобщават какво се е случило... Страшна гледка. До вчера са изживявали заедно футболните си мечти.
Шапекоенсе е бил пример за здрава среда. Малък клуб, но поставен на здрави основи. Преди 12 години е бил на ивицата на банкрута, размислял над закриване, но група бизнесмени помогнали, а клубът след това поумнял. Станал по-мъдър, живял според възможностите си и полека качвал стъпало по стъпало. От четвърта лига през 2009 г, трета, до Серия Б и накрая в първия ранг през 2014 г. А тогава и финал в Копа Судамерикана. В разстояние на само шест години... Но приказката свърши. Точно преди върха на чудесния сезон. Преди първия сблъсък с колумбийския великан Атлетико Насионал.
Ако се беше изиграл този мач, вероятно Клебер Сантана, някогашната резерва на мадридския Атлетико и Майорка, би отстъпил ролята си на най-разпознаваем футболист на Шапе на някой друг играч. Вероятно клубните началници биха се отворили за нов стадион, така че реваншът в един толкова важен континентален турнир не би, както е било планирано тази година, се играл в отдалечения на 400 км Коритиба. Домашната Арена Конда не изпълнява условията за организацията на такъв голям мач.
Историята на Шапекоенсе винаги е била в надмогването на собствените възможности. Не е имало тук много бразилско Жого Бонито. Само пот. И точно преди пътя към Меделин, на профила на клуба в социалните мрежи оценката, че Шапекоенсе го чака най-важният път в живота. Дори не са сънували колко са били в правото си.
А как само празнуваха преди пет дни...
Атлетико Насионал поиска официално от КОМНЕБОЛ трофеят от Копа Судамерикана да бъде връчен на Шапекоенсе.
Днес е годишнина от самолетната катастрофа в Мюнхен с футболния клуб Манчестър Юнайтед.
В трагедията над Мюнхен, на 6 февруари 1958 г животът си загубиха осем футболисти на Манчестър Юнайтед. "Бебетата на Бъзби" се прибираха от мач за Купата на европейските шампиони, дуел с Цървена звезда в Белград когато самолетът първо принудително каца в Мюнхен, а трагедията се случва при излитането, когато се удря в снежен нанос.
Загиват 23-ма пътници, осем футболисти, член на управата, двама треньори, останалите са журналисти.
Цървена звезда публикува в своя профил в туитър, за да почете трагедията, съживи спомените, а отговорът на Юнайтед говори за себе си.
