Михайлович: Голът срещу Байерн е най-важното и най-хубавото нещо което съм направил

"Когато приближавах към топката се концентрирах. Изключвах се от всичко: стадиона, привържениците, своите съотборници, важността на мача, резултата... Когато вкарах гол, това беше истерия, нищо не ни беше ясно", споделя легендарният ас.

Ако по нещо винаги ще бъде помнен Синиша Михайлович то това са фантастичните свободни удари. Френското списание Л`Екип направи интервю с легендарния изпълнител на пряк свободни удари, който в момента е треньор на елитния италиански Торино.

Михайлович в повече от интересно интервю разкрива детайли около своята специалност.

"Изпълнявах свободни удари откакто бях дете. Татко ми купи първата топка. Имахме желязна порта в семейния дом. Ставах в седем сутринта и шутирах по цял ден. Когато се чуваше звукът на портата това означаваше, че съм вкарал гол. Когато се удряше в стената, стрелях отново и отново... Цял ден. След два или три месеца моят баща реши да смени портата, защото всичко беше потрошено, а комшиите бесни, защото не можеха да спят. Играех футбол за свободните удари", заяви Михайлович.

Ако ги нямаше свободните удари, нямаше да я има и любовта към най-важното второстепенно нещо на света.

"Не обичах толкова футбола, но свободните удари бяха чудесни. За мене свободният удар е футбол. Ако не беше така може би не бих и играл. Сега вече нямам възможност да играя футбол, вече не мога да изпълнявам свободни удари и да постигна гол. Дял от мене е мъртъв. Всичко бих дал, за да съм на мястото на моите играчи когато се отсъди свободен удар. Когато топката влезе във вратата чувството е страхотно, като оргазъм".

Перфектността на Михайлович в пряк свободните удари не са успели да обяснят и учените.

"Физици от Университета в Белград идваха да ме видят на тренировка. Не можаха да разберат как топката е можела да лети толкова високо преди неочаквано да падне. Единственото нещо което успяха да измерят беше бързината на моя удар. Най-бързата измерена беше 165 километра в час. Що се отнася да останалите неща, нищо не можаха да разберат".

Въпреки че е вкарал стотина, един има специално място в сърцето на Синиша, а това е онзи, който е вкарал на мюнхенския Байерн през 1991 година в реванша от полуфиналите на Купата на европейските шампиони на стадиона на Цървена звезда.

"Когато се приближавах към топката се концентрирах. Изключих се от всичко: стадиона, привържениците, своите съотборници, важността на мача, резултата... Когато вкарах гол, това беше истерия, нищо не ни беше ясно. Знам какво означаваше този гол за цяла Югославия в тези тежки времена. Този свободен удар беше най-хубавото и най-важното нещо което съм направил", споделя Михайлович.